ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

ВОЕННАТА СИГУРНОСТ В ПРОЕКТА ЗА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Доклад на Симеон Николов, директор на Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения на кръгла маса на 18. 02. 2010 г. в София на тема “Стратегия за сигурност- предизвикателства и перспективи”

Безспорно е, че забавянето на приемането на Стратегия за национална сигурност доведе до отлагане във времето и на така необходимите документи, произтичащи от нея, а именно Военна стратегия, Закон за отбраната и ВС / с приетия такъв се постави каруцата пред коня/, Структуриране на разузнавателните служби и закони за същите и т.н. Всъщност експертите в МО и ГЩ  отдавна бяха изготвили и доктрината, но формално не можеха да я внесат. / Колкото до актуализирането на нашата концептуална база в интерес на истината, след 31 май 2004 г. , когато Министерският съвет прие Доклада, формално няма разработена военна доктрина на тази база, а старата, приета 1999 г. и допълнена през февруари 2002 г. бе остаряла. Все пак, някои биха могли да си напишат домашното на базата на актуализирания  документ, но не са го направили./

Така не се сбъднаха очакванията след изготвяне на Стратегия за национална сигурност и нова Военна доктрина,  План 2015 за модернизация и изграждане на ВС да се преработи в План 2020, а актуализиране на Плана се направи в началото на 2008 г. без да има преди това приета Стратегия за национална сигурност. Както през 2004 г. вместо преглед на целия сектор за сигурност се извърши Стратегическия преглед на отбраната, така и сега МО беше принудено да върви пред генералния процес по изготвяне на Стратегия за национална сигурност в държавата, който недопустимо се забави.

Освен произтичащата от Стратегията за национална сигурност Военна доктрина, настоящият министър на отбраната спомена в свое интервю изготвянето на Закон за националната сигурност. Затова още тук трябва да отбележим, че международната практика и наши експерти в България сочат точно противното: “Модерната стратегия на малка нация от един алианс придобива статута на Закон, но никога не се оковава в прангите на действителен специален закон- нещо логически недопустимо за един гъвкав дългосрочен план.” /Професор Тодор Танев, Софийски университет, публикация в “Експерт-БДД” 2008 г./

ПОДХОДИ И НОВИ ДЕФИНИЦИИ НА ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Мястото на военната сигурност в Стратегията за национална сигурност зависи  първо от подхода на авторите на Стратегията.

Ако те изхождат от критериите за това откъде идват заплахите за сигурността, говорим за вътрешна и външна сигурност, както е структурирана и настоящата тема. Наложилата се през последното десетилетие тенденция на размиване на вътрешна и външна сигурност, кара експертите да подхождат в анализа си по-скоро по приоритизирани проблеми на сигурността. Това налага и изискването да се акцентира на връзките между отделните раздели, подчертаващи тази взаимовръзка.

Логично е, изготвянето на Стратегията да бъде предхождано от задълбочено научно обосновано проучване относно възможните бъдещи сценарии на средата на сигурност. Защото Стратегията трябва да бъде рамката, способна да обхване поне 2-3 от най-вероятните сценарии на развитие, по които има ясна представа. Всеки опит да се формулират основните елементи на такава Стратегия на съвещания с експерти от различни области без да се вземат предвид резултатите от подобни задълбочени проучвания е несериозно поне в очите на експертите, а би трябвало – и на политиците. Подобен опит беше направен преди актуализирането на План 2015 за модернизация на Българската армия от екип на БАН и  МО през 2007 г.  /“2025-Алтернативно бъдеще- контекстни сценарии но планиране на отбраната”/

Проблемът е и в друго- стратегическите изследвания трябва да придружават реализацията на една стратегия през целия й период Затова една от положителните страни на проекта за Стратегия от 2008 г е именно предложението за  постоянни експертни формирования.

Тук ще се сблъскаме с един дефицит – стратегическото мислене като предпоставка за стратегическите решения и задължителна необходимост за стратегическо ръководство. Независимо, че можем добре да си го обясним с отсъствието на изградени способности за стратегически поглед, разпиления експертен потенциал, административния капацитет, закъсняващото формиране на гражданско общество  и т.н. /Въпросът е развит на интернет- страницата на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения- csr-bg.com./

Когато говорим за мястото на военната сигурност в една Стратегия за национална сигурност не можем да пренебрегнем наличието или неволното или целенасочено заобикаляне на  налагащите се нови дефиниции на понятията сигурност и отбрана. Погрешно ползвани понякога като синоними, те са различни. Понятието отбрана е само част от понятието сигурност. Формулираното в проекта на Стратегията за сигурност от 2008 г. понятие “Сигурност на Република България” под призмата на “контрола на вредни въздействия” е неприемливо. Много по-приемлива е дефиницията в Закона за защита на квалифицираната информация, появяваща се впрочем за първи път, а именно, че “Националната сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на гражданите, териториалната цялост , независимостта и суверенитета на страната и е гарантирана демократичната структура на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива”. Разбираемо е обаче, че не са използвани и чужди дефиницци, например на Уолтър Лимпан, според който Националната сигурност е състояние, при което на държавата не й се налага да жертва законните си интереси за да избегне война; състояние при което държавата би загубила интересите си чрез война, защото такива дефиниции разглеждат понятието през призмата на силата и военните аспекти, а днес нещата се изместват и в други посоки. Не може да се възрази обаче на дефиниции, които също не са използвани от авторите на проекта, като например тази на Макс-Планк Институт, че “Сигурността произтича от доверието, че рисковете не се реализират, или че последствията  от реализацията им могат да бъдат овладяни от държавата и обществото”.

В България пропуснахме да разширим дефинициата на понятието “отбрана”, докато други страни направиха това още когато бяха формулирани новите заплахи и съюзни ангажименити и целта за отбрана на собствената територия отиде на 4-то и 5-то място в приоритетите . Такава дефиниция не се опитахме да формулираме и по време на актуализацията на Плана за модернизация на ВС през 2008 г. Няма такава дефиниция и в проекта за Стратегия за национална сигурност от 2008 г.  А тава беше необходимо независимо от чувствителността на темата. Не беше необходимо вече да има агресия върху собствената територия, достатъчно е да бъде подкопана собстевната ти сигурност, а реакцията означава отбрана на собственото съществуване. Независимо че приспособяването на хартата на ООН към предизвикателсдтвата на 21 век би изглеждало на предоставяне на повече права на Великите сили и обезличаване на международната организация. Отбраната все пак е инструмент за осгуряване стабилна среда за сигурност.

 Едно задълбочено изследване на еволюцията на световната среда за сигурност и тенденциите, неминуемо води до промени в стратегическите концепции и в определението и на понятието война. В доклада “Бъдещите войни”, изнесен от мен на конференция в СУ под патронажа президента, беше направен опит да се даде определение на бъдещата война: “Ако обобщим основните характеристики на бъдещата война може да се каже, че тя ще бъде машинно, а не човеко ориентирана, във форми, произтичащи от технологии, а не от организации, с приоритет на възпиращите бойни действия вместо въвличане в унищожителни сражения, поставена на индустриално-технологична, а не на командно-административна основа.” Философията за водене на бъдещата война се базира на общ и превантивен подход по отношение на целия обхват от потенциални мисии, като фокусът на въздействие ще се поставя повече върху общото и причините, от колкото върху частното и симптомите на заплахите. Тези промени водят след себе си необходимостта от свързани радикални изменения във военните концепции и доктрини за подготовка и водене на войната, а от там и в развитието и оперативното използване на войските и силите.

Въпреки че въпросите на параметрите на бъдещите войни като висока точност, бързина и обсег, които водят до по-малки, по-ефективни въоръжени сили, са обект на военната доктрина, а не на стратегията за сигурност, последната не може да не отчете, че при такова развитие на високите технологии и коренни промени във воденето на бойните действия /включително в и чрез космическото пространство/ прави непосилни за малките държави определени нива на военни способности и  ангажименти. Малката държава може частично да компенсира с процеса на интегриране във военно-политически съюз, съвместни сили за реагиране и научните изследвания и общи проекти. 

Стратегията трябва да заложи отправна точка на Военната доктрина и по отношение на основните насоки за финансиране на бъдещи приоритети. Проучванията и прогнозите определено извеждат на преден план  необходимостта от инвестиции в:

-    високотехнолигични въоръжения и техника;

-    създаване на антикибернетични  възможности за защита от кибернетични атакти и за поразяване на противника;

-    подготовка на кадри, способни да отговорят на новите изисквания в технологиите и въоръженията;

-    развитето на разузнаването- агентурно и техническо;

-    познаване и толериране на чужди култури, традиции и религии.

Въпреки че научноизследователската дейност има основополагащо значение за успеха на процесите на трансформация, развитието и модернизацията на българските ВС, изоставането ни е катастрофално: През последните три години, средствата отделяни за научни изследвания и технологично развитие са в рамките на 0,1-0,18 % от бюджета на Министерството на отбраната, с тенденция за намаляване, в цифрово изражение това е около 0,6-1,2  милиона евро, т. е. над 1000 пъти по малко от Франция или 120-130 пъти по малко от Полша и Чехия.

Основно условие за посрещане на военнотехническите и научни предизвикателства към въоръжените сили е гарантиране в дългосрочна перспектива на разполагаемия ресурс за отбрана. Тук не става въпрос за това колко, а за сигурността на получаване на предварително определения размер, защото процесът на изграждане на оперативните способности не може да се побере в рамките на една бюджетна година, а има дългосрочен характер. Неяснотата по отношение на дългосрочното финансово осигуряване намалява ефективността на разходите, предоставени за отбрана. 

НАТО И БЪЛГАРСКАТА СТРАТЕГИЯ

Моментът в който  търсим параметрите на военната сигурност в една Стратегия е във времеви период, когато не е искристализирала новата Концеция за сигурност на НАТО, тя пък се формира преди да имаме яснота по изхода от войната в Афганистан, който ще има голямо значение за Алианса и световната сигурност. Същевременно този момент съвпада с влизането в сила от 01 декември 2009 г. на Договора от Лисабон, който доразвива Общата политика по сигурност и отбрана на ЕС и дава нови възможности. Естествено, че тези събития и тенденции ще дадат отражение в нашия проект за Стратегия за сигурност. Това подсказва обсъждането в НАТО на нови задачи и техния обхват, разширяване сътрудничеството с международни партньори, отношенията с Русия, контрола на въоръженията, засилването на трансатлантическите отношения и др. Не можем да не се съгласим с оценката за новите заплахи- по-разнообразнии и по-непредсказуеми. Стратегията ни обаче трябва да има свой български почерк. Защото, докато аналогичният проект от 2005 г, който не влезе в Парламента преди изборите, не можеше да бъде различен, дали е за България или за която и да е било друга страна, в случая с проекта от 2008 г. имаме въведени раздели като Специфични рискове и заплахи /Несъгласуваност в сигурността, както и раздели като “Нашите действия......”, “Нашите амбиции в сигурността....” и т.н./, но и това е недосдтатъчно. Обсъжданите въпроси за новата Стратегическа концепция на НАТО подсказват определено важността на разширения Черноморски регион, по който бихме били полезни с анализа, оценките си и активната външна политика и военно сътрудничество и това може да се заложи и в нашия документ, а не просто както е в проекта от 2008 г. – няма проблеми, участваме активно. Тук са възможни повече и по-опасни сценарии на развитие в бъдеще, отколкото прогнозираната /както от американското разузнаване, така и от световно известни анализатори/ и към 2020- 2030 г. нестабилност на Балканите.

Изхождайки от една нова Стратегия за национална сигурност и Военна доктрина трябва да се уточни, дали запазваме Националното ниво на амбиция за участие в мисии и операции. Новата Стратегическа концепция на НАТО вероятно ще ни принуди да променим някои параметри и уточним доколко запазваме Националното ниво на амбиция. А тези параметри досега бяха:

-    участие с бойно тактическо формирование, например батальон в следващите 2-3 г. /срок, който впрочем вече е изтекъл/;

-    еднократно максимално участие с механизирана бригада до 6 месеца без ротация или с батальонна тактическа група и рота с ротация и

-    на трето място – до 5-6 години, а сега вече 4, т.е. 2013 г. СВ да достигнат участие от не по-малко от 8% в операции в отговор на кризи /през 2007-08- 4%/ А е известно ориентирането в НАТО към увеличаване на границата от 8% намиращи се на мисия сили.

На преден план в дебата за промяна на мисиите излиза “Мрежовата сигурност”. Бъдещият успех на мисиите ще зависи от едновременното планиране и провеждане на военните и цивилни операции, а не паралелно една с друга или изместени във времето. Тази мрежова сигурност трябва да започва от политическата среда в отделната страна-членка и в органите на ЕС и НАТО. Разбирането в НАТО е, че в бъдеще военният и цивилният личен състав трябва да бъдат подготвяни заедно на учения и тренировки, че трябва да има координирана информационна работа на цивилни и военни актьори, че трябва да се подобряват военните и военно-гражданските методи за планиране.

Няма как в Стратегията ни да не намери място кибернетичната сигурност, след като в Стратегията на НАТО на нея ще бъде посветен отделен раздел. Създаде се международен изследователски център. След нападението върху Естония 2007 г. бе създадена Стратегия за кибернетична сигурност и заделени 25 млн долара. Създаде се ново звено за борба с кибератаките, а в университетите  бе разкрита международна магистратурна програма по киберсигурност. Да не говорим, че Вече има изградени структури във въоръжените сили, в САЩ над 40 000 души се занимават с проблеми в тази област и би могло да се говори дори за възникване на род въоръжена сила.

Тъй като в проекта на Стратегията достатъчно ясно, макар и само в едно изречение е формулирано отношеието ни към бъдещ противоракетен щит, а то е само и единствено в рамките на НАТО, а не на двустранна основа със САЩ, тук няма да навлизам в горещата актуална тема от тези дни.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И БЪЛГАРСКАТА СТРАТЕГИЯ

Не е случайно съвпадението на темата “Цялостен подход за международно управление на кризи” както в рамките на обсъждането на една нова Стратегическа концепция на НАТО, така и неотложното подобряване на дееспособността на ЕС след влизане в сила на Лисабонския договор. Това важи както за цивилното, така и за военното измерение на Общата политика за сигурност и отбрана. България може да има своя принос в създаването на едни постоянни способности на ЕС за планиране и действия, водещи към крайната цел Европа да е в състояние самостоятелно да предотвратява конфликти. Още по-конкретни са възможностите на България в изграждането на способности за бързо военно реагиране на ЕС, макар че опитът ни в участието ни в първата тактическа бойна група на ЕС с Румъния, Гърция и Кипър да е скромен, но и поучителен. И  тъй като говорим за Стратегия, със сигурност можем да предскажем, че освен в СВ, такива формирования ще последват и в другите видове ВС на страните от НАТО и нашия регион, а тъй като сме морска страна, ще трябва да мислим за концепции и в тази насока.

Както тези въпроси, така и перспективите на Българската отбранителна индустрия са толкова важни, че въпреки рамковия, концептуален характер на документ, озаглавен като Стратегия за национална сигурност, трябва да бъдат разписани и тези насоки. Добри шансове за България се разкриват в сътрудничеството с Европейската агенция по отбрана, чийто член станахме от началото на 2008 година, но не ги използваме пълноценно. На практика ние се присъединихме към усилията на на ЕАО за създаване на Европейски пазар на отбранителната индустрия, както и в областта на изследванията и технологиите. Ние се присъединихме макар и със закъснение към Кодекса за поведение при инвестиции в отбранителна продукция. ЕАД разработи и План за развитие на способностите. Стратегията за Европейска отбранителна технологична индустриална база има за цел намаляване на външната зависимост на европейската отбранителна индустрия. Стратегия за сътрудничество във въоръженията ще бъде насочена към сближаване усилията на държавите и управлениеето на програми във всички фази на жизнения цикъл. В електронният бюлетин още тогава бяха представени проекти на стойност около 10 милиарда евро, въпреки, че не всички фирми се регистрират..

България няма участие в изключително важни проекти като този за софтуерно дефинирано радио. Имаме един представител, български професор в проектка за създаване на нова броня и пасивни и активни защити. Работи се по проект за нова европейска бойна бронирана машина за пехотата, проект по безпилотните летателни средства и др. Естествено, големите държави-членки се опитват да доминират и това се отразява на малки държави като България. Чисто наш проблем е обаче, че дълго време не съществуваше механизъм за междуведомствено координиране на въпроси, свързани с дейността на ЕАО. А редица въпроси, които касаят нашето участие в инициативите на ЕАО не могат да се решат само в едно министерство, това на отбраната. Имаше идея координацията да се осъществява от Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и мобилизационната готовност на страната. С идването на новото правителство този въпрос отново е далеч от решаване.

Позициите и поведението на България за вписването й в европейската политика за сигурност и отбрана съвсем не е толкова лесен процес, колкото може би изглежда. Трябва да признаем, че в досегашното 10 годишно развитие на ЕПСО се проявиха две слабости: или страните не можеха да се обединят около единно мнение, или ЕС не беше в състояниеи реално да действа / войната в Косово и 2003 г.- позицията по войната в Ирак/.

В отделните страни-членки се срещат твърде различни становища и поведение относно това, че едно по-малко национално и по-силно европейско мислене и действие би било предимство при преследване на национални интереси.

Показателно за българската политика е, че винаги сме се присъединявали към нечия силна позиция и не сме имали смелост да излезем с по-различно мнение. А възможните последствия са от значение за България. Съвсем очевидно е например, че има несъответствие между политическите амбиции и действителните, наличните военни и цивилни способности на отделните страни от ЕС в изграждането на ЕПСО. Ние не можем например да въоръжим и оборудваме едно подразделение в определен срок, но се съгласяваме с общата позиция. На заседанието на 11/12 декември 2008 г. държавните ръководители на страните членки се обединиха около декларацията за изграждане на способности, позволяващи едновременно участие в 19 военни и цивилни мисии- 2 големи-до 10 000 д,уши, 2 с тактическите бойни групи на ЕС и 12 цивилни мисии. Въпреки че това е значително по-малко от посоченото в декларацията от Хелзинки- 1999 г. – готовност за мобилизиране на 60 000 души до 30 дни, и това е много за днешните възможности на ЕС. Ако се допусне ножицата между политическата амбиция и действителните способности да се разтвори още, това в течение на времето ще подкопае легитимността на ЕПСО.

Второто спорно развитие е все по-голямото разширяване на мисиите, последно с Грузия и Северния рог на Африка. Не е трудно експертно да бъде защитена липсата на планиращи структури и нива за вземане на решения, които да се опират на стратегически прироритети и солидна концепция и да могат да формулират какво ЕС да прави със своите способностни и какво не. Това е също една от причините Европейската стратегия за сигурност от 2003 г. да бъде подложена на доразвиване с ясни приоритети и формулирани цели, които да могат да бъдат постигнати с наличните и нарастващи цивилни и военни средства.

Каква ще е обаче конкретно ролята на едни бъдещи европейски въоръжени сили до голяма степен ще зависи от политическите, икономически и социални параметри, които ще характеризират света към 2020 година и след това. Възможно е Европа да понесе загуби в стратегически аспект, отчитайки развитието на други световни сили в Далечния изток и в Азия.

ТРАНСФОРМАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ

         В известна степен за България е и шанс съвпадението на процеса на трансформиране на ВС на Алианса и на българските ВС като част от него. 

Новите предизвикателства очертаха  слабости, като се започне от принципното положение, че европейските армии не са изградени концептуално и структурно за изпълнение на задачи като борба с бунтовници, като се мине през недостига на вертолети и проблеми с транспорта  и се стигне до несъгласуваност на действията на  отделните съюзници. НАТО се променя в движение и като част от него се променят и нашите ВС.

Особено важни са колективните показатели и стратегически цели. Тези показатели сочат значително изоставане от САЩ, които изразходват за придобиване на ново оборудване и въоръжение 30% от бюджета си за отбрана. За сравнение, този показател в НАТО е 20%. Държавите от ЕС изразходват повече от 50% за личен състав, значително ограничавайки по този начин разходите за операции и подръжка, както и за инвестиции. От 1,8 млн военнослужащи Европа имаше 2007 г.  в операции по-малко от 5%, като повече от 80% от тези военнослужащи не могат да действат извън националните територии. Повечето от средствата за инвестиции /80%/ и за изследвания и технологии /78%/ се изразходван национално, фрагментирайки допълнително и без това малкото им количество.

Тъй като приетите още през 2004 г. и актуализирани през 2 г. цели на силите, т.е. нашите ангажименти- 70 на брой , а от 2006 г. 81 на брой. / Целите на въоръжените сили: представляват колективно договорени задачи за отделните страни-членки на НАТО, целящи осигуряването на формирования от въоръжените сили и отбранителни способности за пълния спектър от мисии на Алианса./ имат срокове до 2018 година и след това, би било добре да има в едсно изречение препратка към задължителността на тяхното изпълнение. А изоставането на модернизацията на армията води именно до неизпълнение на целите на силите и подронване сигурността на Алианса, което рано или късно би могло да ни изправи и в НАТО пред проблеми, аналогични с тези, които имахме  с ЕС. Проблемът е, че непрекъснатите искания от българска страна в Брюксел за промени на сроковете на изпълнение на тези цели, ако в началото се приемаше с разбиране, вече създава неприятни впечатления в партньорите ни. А неизпълнението се дължи на нереалистично планиране и разпределяне на финансовите средства. /Превъоръжаването с автомобилна техника осигурява изпълнението на 11 цели, придобиването на нови многоцелеви изтребители-3, окомплектоването на СВ със снаряжение и лагерно походно имущество- 10,  а развитието на средствата за комуникационно-информационна система- 23 цели, тоест оперативни способности на разположение на НАТО и Бългаирия /.

Рисковете, които се формулират в началото на Стратегията всъщност са определящи за насоките на поставените цели. Независимо от колективното им договаряне и вменените ни задължения, Стратегията трябва да вземе предвид и специфичните условия в региона и в страната, както и възможностите ни да изградим необходимите оперативни способности. Безспорно е, че тенденцията в света е към нарастване на локалните конфликти и регионални опасности произтичащи от слаби и уязвими държави и по силата на нашите съюзнически задължения ще трябва да участваме в мисиите на НАТО и ЕС. Независимо, че военният компонент в тези мисии ще е само част от усилията и ще нараства гражданската компоненнта, последните години показаха, че изискванията към ВС и тяхното въоръжение и управление бързо нарастват.  

Убедително формулиране на задачите на въоръжените сили произтича от горното и е важно условие за постигане на консенсус в политическата и обществена среда в България. Трите основни мисии на армията задължително ще бъдат формулирани в бъдещата Военна стратегия, но за правилното разбиране и възприемане на Стратегията за национална сигурност, следва да се споменат, а може би дори аргументират и тук:

- Отбранителна мисия

- Подкрепа на международния мир и сигурност;

- Приносът на въоръжените сили към националната сигурност в мирно време.

Не можем да избягаме от дискусии, протичащи и в други европейски страни относно използването на въоръжените сили в мирно време на своя територия. Нещо повече- провеждат се учения, в които армията изпълнява допълнителни, различни  от досегашните си задачи. И въпреки решение на Конституционния съд на Германия например от преди 4 години, за противоконституционност при евентуално поемане от армията на задачи на полицията, правителствата днес, поне на две германски провинции-Байерн и Хесен, са категорични, че полицията не притежава способности за изпълнението им, например  борбата срещу терористи във въздушното простарнство. Промяна в Закона за защита на въздушното пространство пък би довело до въвличане и на СВ и на ВМС и на специални сили и т.н. Очевидно е обаче, че една високотехнологична, скъпа в оборудването и подготовката си армия не може да се използва за пъдар на бостани. Но има действително ред други сериозни задачи, поради които  би трябвало да се даде възможност за изграждане на Национална гвардия, която да има своите подразделения по области и общини, докато ролята на армията ще се сведе само до обучаване на гвардейците и предоставяне на техника.

Необходимо е също в едно изречение да се подчертае приемствеността в Системата за управление и развитие на ВС. Защото Стратегията по аквизиция например, също има дългосрочен характер Приоритетите са ясни и не могат да се сменят постоянно, защото са съгласувани с НАТО, обвързвайки ги с целите на силите. Разбира се, че оптимизация е необходима и тя се прави, но ясната формулировка, че целите на силите не са измислени от нас, че приоритетните проекти за модернизация на армията са приети с решение на Правителството, че  има препоръки от НАТО след компетеннтно и отговорно обсъждане, разработки, учения, изводи, прогнози, всичко това трябва да попречи на недалновидните политически приказки, че военните си купували скъпи играчки, тоест ненужни въоръжения. Един от 11-те приоритетни проекти за модернизация – “Екран” за наблюдение и контрол на Черноморското пространство е част от система на НАТО, а ние сме външната му граница! Мисиите показаха, че НАТО има голям проблем с вертолетите, а българският приоритетен проект “Придобиване и модернизация на вертолети” е определен от българското правителство още през 2006 г. В този смисъл могат да се дадат още множество примери.

         Не е достатъчно да запишем, че ще ползваме чуждия опит при трансформацията на ВС, защото в прилагането на интегрирания модел на МО например, вместо да се поучим от грешките на другите, ги повтаряхме като по ноти, а по отношение на кадрите и обединение на структури не всичко и в натовските страни е положително- пример – появилия се наскоро стратегически документ за бъдещата отбрана на Великобритания- във ВМС преди 2 г. е имало повече адмирали отколкото кораби, което напомня съпротивата на нашите генерали от близкото минало срещу съкращения.

Стратегията трябва да вмени на Военната доктрина  комплексния подход в трансформацията на БА. При съкращаване на армията до 32 000 души бяха правени изчисления, че ще се освободи финаносв ресурс от около 108 милиона лева. Не се отчете, че трансформацията е комплексен процес, без което няма ефективност. Освобождаването на ресурс е реалистично, ако едновременно с това се проведе мащабно и бързо освобождаване от остаряла и негодна техника и военновременни запаси /както направиха белгийците/. А съхраняването на ненужното количество струва пари, но оправданието е, че никой не казвал на военните, какъв ресурс трябва да имат във военно време. Поддържането на 567 танка например, част от които-неизправни, при заложени в План 2015 да останат 160 през 2015 г. е необяснимо. Т.е. актуализира се План 2015, но не се изпълнява или се изпълнява мудно и ограничено. Необходим е натиск и от Народното Събрание и контрол, в противен случай няма да са оправдани разходите в бюджета. Декларираният стремеж към баланс на разходите за личен състав, за продръжка и за придобиване на въоръжение и техника, както  и за бойна подготовка не се постига само със съкратения личен състав и военни поделения и ще остане само декларация, ако отсъства комплексния, решителен и бърз подход. Някогашната идея за създаване на сектор  или управление по трансформацията можеше да допринесе за подобряване на координацията, но отчитайки старите грешки, защо да не се поднови сега? 

РОЛЯТА НА РАЗУЗНАВАНЕТО

В последния проект на Стратегия за национална сигурност е отделено място на българските  разузнавателни служби, което не бе направено в необходимата степен в проектите от 1998 и 2005 г. Това е особено важен подраздел в документа, защото в бъдеще значението на разузнавателната дейност ще нараства още повече, както в стратегически, така и във военно-тактически план. В организациите, в които участваме /НАТО и ЕС/ все още има проблеми по отношение на координация на действията и обмена на разузнавателна информация. Участието ни в мисии, както и анализите на конфликтите показаха калко важна е своевременната работа по добиване на информация и възможностите за търсене на решения в съответните региони и страни с по-малко разход на сили, средства и жертви. Друг е въпросът, че в България все още предстои изграждането на съвременна разузнавателна общност и доразвиване на законовата база на службите. Мъдрият подход във формирането, изграждането, финансирането и развитието им ще предопределят в голяма степен нашата сигурност. Все още обаче не сме напуснали зоната на риска от собствената си политическа незрелост, манталитет, конюнктурни и корпоративни интереси сами да сътворяваме пречки в това развитие. Люшкането ни от високите оценки на партньорите ни до снизходителните им усмивки на политическите ни творения е време да поеме в посока на стабилно и успешно развитие.

Ако се върнем към темата “Нова Стратегическа концепция на НАТО”, още в дискусиите се откроява амбициозната задача да се спечели доверието на хората далеч извън пределите на Съюза. Към това би могло разбира се да  добавим, че всяка Стратегия за сигурност на една страна е форма на сближаване с настоящите и бъдещи партньори. Но НАТО има проблем с публичната дипломация дори в собствените си страни, какво остава за визираните далечни страни във връзка с изготвяне на нова Стратегическа концепция. Нашият проблем е още по-голям, защото част от общественото мнение е склонно да приеме членството ни в НАТО като достатъчен фактор за сигурността на България и да не възприеме някои основни постановки от Сратегията. Пет години след приемането ни в Алианса за съжаление често има нужда от разяснения, че ние сме НАТО, ние носим отговорности, няма  друг някой виртуален защитник, който да бди над България и да ни пази и че членската карта за всеки ВИП- клуб има висока цена.  Стратегията трябва да бъде ясна и кратка, разбираем за средностатическия българин. В този смисъл последният проект от 2008 е неприемливо обемист- 30 страници. /Стратегиите на Унгария и Словакия са по 11 стр., на Чешката Република- 12, на Латвия – 17 стр, на ЕС -14,  а на НАТО – от 1999 г.- 16 стр./ Винаги и при предишните проекти- 1998 г., 2005 г., 2008 г. е стоял спорният въпрос, дали да има засекретена част. Може би компромисът би бил- открита, но в два варианта- кратък за широката публика и подробен- за експертите и политиците.  Като приложения към разширения вариант би било удачно да се прибавят:

-    Резултатите от научно изследване относно вероятните сценарий на средата за сигурност / аналогично на разработката “2025-Алтернативно бъдеще- контекстни сценарии но планиране на отбраната” от Центъра по опрационен анализ и МО/,

-    Анализ на негативните последици във всички сфери на средата за сигурност, ако не се пристъпи към реализиране на Стратегията /аналогично на анализа само за модернизацията на ВВС- публикуван в сайта на Центъра за стратегически поручванияна сигурността и международните отношения csr-bg.com / и

-    Резултати от проучвания на общественоно мнение, на нагласите на хората по различни основни въпроси на сигурността.

-    А защо не и предложение- проект на нова военна доктрина, каквато и без това вече е изготвена, както бе споменато по-горе.

Относно хоризонта на Стратегията – съдейки по подобни документи в други държави, удачен е срокът до 2020 г. при актуализиране на всяка втора година.

Използвана литература

1.Аню Ангелов: Има безкрайна нужда от нова стратегия за национална сигурност, агенция Фокус, 01.февруари 2010

2.Професор Тодор Танев, СУ, “Доброто управление: основен фактор за сигурността на облществото”, expert-bdd.com, 19.06.2008

3.Стратегия за национална сигурност на Република България, Проект 2008 г. , група експерти под ръководството на проф. Димитър Йончев

4.Симеон Николов, “Бъдещите войни и военнотехническите и научноизследователските предизвикателства пред въоръжените сили”,  Доклад пред научна конференция в под патронажа на президента на Република България Георги Първанов в Софийск университет “Св.Клмент Охридски” / в expert-bdd.com

5.Симеон Николов, “Европейският път на България и сигурността- пропуснато и настоящо”, Доклад на Младежки икономически форум- УНСС, 10.11.2009 г., непубликуван, личен архив

6.Karl-Teodor zu Guttenberg, Bundesminiter der Verteidigung, “Den Wandel gestalten”, Europδische Sicherheit Heft 1, 2010 , S 13-21

7.Мадлен Олбрайт: НАТО не приемлет географически определение “сферьi интересов”, INTERFAX.RU, 10.02.2010

8.Джордж Фридман, “Следващите 100 години- Геополитическа прогноза за ХХІ век”, НСМ Медиа, 2009 г.

9.Max-Plank Institut, “Wandel in Sicherheit und Sicherheitserwartungen”, 2008 г

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация