ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

НЯМА АЛТЕРНАТИВА НА ПРОЕКТА “МНОГОЦЕЛЕВИ ИЗТРЕБИТЕЛ”  ЗА БЪЛГАРСКИТЕ  ВВС

Симеон Николов  

            Световната финансова криза вероятно ще се отразии и на проектите за модернизация на армията. По-опасно е обаче кризата в мисленето, с чиято промяна  всъщност е придружена всяка трансформация. До 20 февруари МО си е поставило за задача да  пренареди приоритетите си. Странно звучат изказвания на министъра на отбраната, че за големите проекти за модернизация не са планирани финансови средства и че приоритет ще се даде на Сухопътните войски.

Съвместно участие в бъдещите операции днес се планира за формирования от всички видове въоръжени сили. Този факт поставя изисквания за едновременно и пропорционално развитие и усъвършенстване на тяхното въоръжение и техника, с което да се създават условия за решаване на специфичните задачи на видовете въоръжени сили в условия на взаимодействие в рамките на района на водената операция. /Самата мрежово-центричната организация съдържа принципа на елиминиране на процесуалните граници между видовете въоръжени сили за провеждане на обединени операции на по-ниски нива и постигане на желаните ефекти/. На тази база Военновъздушните сили продължават да бъдат с решаващо значение за успеха на операцията чрез извоюване на превъзходство във въздуха над противника и създаване на условия за придвижване на сухопътните и военноморските сили. Не по-маловажни задачи на ВВС са огневата поддръжка на сухопътния компонент в операцията, превоза на товари и войски, въздушното разузнаване на противника и др. Изпълнението на изброените задачи все повече ще утвърждава необходимостта от усъвършенстване и използване на съвременни типове многоцелеви изтребители, безпилотни летателни апарати и вертолети с възможности за излитане и кацане от необорудвани летища и самолетоносачи. Многофункционелни изтребители като F-35 /Мълния ІІ/, който ще замени цели групи от съществуващи сега многоцелеви изтребители и ще влезе на въоръжение след 2012-2014 г. ще определя облика на авицаията в света до 2050- 2060 година.
Проектът «Придобиване на многоцелеви изтребител» е един от 11-те приоритетни проекти за модернизация на въоръженте сили на Република България, приети с Решение на Министерски съвет – Протокол № 20 от 27 май 2004 г. Съгласно Плана за органзационно изграждане и модернзация на въоръженте сили- 2015 българските ВВС трябва да имат 20 оперативно готови многоцелеви изтребители към 2015 година. Друга цел на силите бе до края на 2008 г. да се представи в Брюксел визия за придобиването намногоцелеви изтребител, но това не бе направено. Същият срок има и Румъния.
Контратезите, които се споделят дори и от високопоставени политици са главно две и за съжаление за оценка две по шестобалната система:
1. А необходимо ли е на България най-модерното, най доброто, следователно може би най-скъпо?
България с влизането си в НАТО и ЕС е отдала част от съверенитета си, тя не е самостоятелен остров. Тя е част от НАТО. Но няма пълномощието да заявява, че НАТО няма нужда от такива самолети или бронирани машини. Решенията се вземат от органите, в които са представени всички страни-членки. За това страните обединяват своите усилия- САЩ и още 5 европейскси страни / Италия, Холандия, Дания, Норвегия, Турция плюс Австралия и Канада/- за Ф-35, който ще замени 17 типа сомолети, няколко европейски страни – около проекта “Ойрофайтър, ЕАО- - по проекта за европейска бронирана машина и т.н.

2. Въпросът на някои политици, а необходима ли е въобще изтребителна авиация ново поколение, издава не само отсъствие на познания по тенденциите в света, а недостатъчна държавност в мисленето:
- Придобиването на многоцелеви изтребител е въпрос на поети вече ангажименти- българските ВВС трябва да имат 20 оперативно готови многоцелеви изтребители към 2015 година и то не какви да е, а притежаващи определени оперативни способности, правещи ги съвместими с тези на Алианса, а от 2016 година да бъдат предоставени на НАТО 8 броя многоцелеви изтребители- 4 при необходимост в операции и 4 за изпълнение на задачата в интегрираната система за ПВО на НАТО «Еър полисинъг». Коалиционната и съюзническа култура изискват повишаване приноса на страната за постигане на способностите на Силите за развръщане на НАТО.
- Придобиването на многоцелевия изтребител и запазването и развитието на добре подготвен личен състав бойни летци е въпрос на национален престиж, така както е немислимо една държава граничеща с море да няма свой флот. То е необходимо защото съвременните бойни действия са немислими без съчетанието на действията на трите вида въоръжени сили, а извеждането от експлоатация на стари руски самолети като Су-25 например ще затрудни поддържането на минималните оперативни способности за авиационна подръжка на силите на СВ и ВМС. Неслучайно с проект «Многоцелеви изтребител» е предвидено, че се изпълняват 6 от общо над 70 цели на силите, приети през 2004 г..
- На трето място то е въпрос и на развитие на нови технологии и обучени кадри на световно ниво.
Дори и да не бяхме в етап на финансова и последваща икономическа криза, малко вероятно е следващите 1-2 правителства на Р България да могат да си позволят такива разходи, каквито изисква проектът «Многоцелеви изтребител», независимо че същите ще са разположени във времето – например 10 години след 2-3 години гратисен период. Затова на пръв поглед изглеждат оправдани въпросите от рода «А може ли да оставим МиГ-29, ремонтиран , с удължен ресурс, а защо не и модернизиран?
Тъй като отговорите са свързани със специфични познания, които широката общественост не притежава, ставаме свидетели на
тенденциозни аргументации или премълчаване на съществени въпроси.
1. В техническия проект на МиГ 29 е заложен коренно различен замисъл от този на съвременните многоцелеви изтребители. От там и значително по-късия живот на двигателя на руския самолет. От там и ограничените му възможности / по отношение далечина на полета, метеорологични условия, изпълнение на задачи само в една роля, зависим от външни източници и редица други/, но същевременно и отсъствието на редица нови и необходими способности /например за действие в единно бойно пространство и мрежово центрична среда, възможности за информационно превъзходство, за водене на радиоелектронна борба, защитеност на комуникации, опознаване, поразяване на цели извън зоната на визуалната видимост, оперативна съвместимост с оръжейни системи на страните-членки от НАТО и други/. Предназначението на сегашните самолети МиГ 21, МиГ 29 е да изпълняват основно задачи за противодействие на противникови въздушни средства с управляеми ракети въздух-въздух и бордната радиолокационна станция за откриване и прехват само на въздушни цели. Липсата на съвременно информационно оборудване оставя МиГ 29 единствено в ролята на изтребител-прехващач без способности по земни цели в един полет. Затова и не отговаря на изискването за многоцелеви изтребител.
2. Без да подценяваме специалистите и да нараняваме «носталгиците» трябва да признаем, че някои от тях заблуждават политиците /които трябва да вземат решение/ и по въпроса за финансовия ресурс, който трябва да заделя държавата, ако остави и поддържа МиГ-29. Не се обръща внимание на връзката ремонтирани двигатели и двигателен ресурс, който се изчерпва за 2,5-3 години, както и колко ще погълне купуването на нови двигатели. Каквито и изчисления да се правят, изходната цена за ремонт на 1 двигател е 520 000 долара, а цената на нов- 3 милиона долара. Само за наличните 16 самолети МиГ-29 до 2015 г. трябва се ремонтират 22 двигатели и закупят 11 нови двигатели, а това ще струва 47 милиона лева-ремонт и 53 милиона лева за нови двигатели или общо 100 милиона лева. Трябва да прибавим разходите за доставка на части и консумативи, които ще възлязат на 75 милиона лева. Изтъкваният често удължен ресурс 40 години заблуждава, защото обхваща всъщност 56 000 летателни часа на тези 16 самолета, но за това ще са необходими до 2030 г. 320 ремонта на двигатели на стойност 270 милиона лева. Допълнително пък трябва да бъдат закупени най-малко 64 двигатели за осигуряване целия жизнен цикъл, а стойността им ще възлезе на 307 милиона лева. Или общо най-малко 577 милиона лева. А ако към двигателите изд.88 прибавим и 50 ремонта на КСА-2 – 25 млн лв и 32 броя КСА-2 – 52 млн лв, достигаме общата сума 654 милиона лева.
3. Най-често премълчавания въпрос, когато се обсъжда финансовата нецелесъобразност от поддържането на МиГ 29 е себестойността на един летателен час. А тя е 50 000 лева. Авторите, премълчаващи това очевидно не са склонни да направят съпоставка с многоцелевите изтребители Ф-16, Грипен и други, като себестойността за последния например е под 7000 лева. Разбира се, че има различия в изчисленията, но въпреки това разликата остава значителна.

4. Предложенията за модернизация на МиГ-29 на база опита на една единствена засега страна, ако не смятаме частичната модернизация направена за определен период от Полша и Германия, са нецелесъобразни, главно защото такава модернизация макар и да осигурява голяма част от съвременните изисквания , остава икономически неизгодна.

5. Може би един от най-съществените въпроси, който не се разяснява при публикации и коментари е този за запазване на необходим брой пилоти за изпълнение на задачите. Подготовката на екипажите по стандартите на НАТО изисква към 7000 часа общ ресурс на сомолетите годишно. Използвайки само МиГ 29 този ресурс ще се изчерпа за 7 години /натоварване 200 часа на самолет за година/ А е необходимо да се осъществи натоварване до 400 часа на самолет за година. Тоест ще бъдат необходими нови самолети или постепенно ще намаляват пилотите с необходим нальот часове. Само за задачата «Еър полисинг» при носенето на постоянно бойно дежурство са необходими минимум 30 подготвени пилоти. /По стандартите на НАТО съотношението самолет-летец е 1:1,5, а средният нальот часове на летец е 150 часа./

След като е безспорно, че трябва да осигурим необходимите способности на бойните самолети, в предложенията към политиците и разясненията пред обществеността за изразходването на такъв голям ресурс не се прави достатъчно ясна съпоставка на различните възможни варианти на решение, за да бъдат убедени в най-удачния от тях.
Ако експертите назоват истинската цена на новите изтребители, реакцията ще е още по-негативна, защото ще трябва да посочат освен сумата за придобиване и тази на комплекта въоръжение /150 млн дол./, и разходите за подобряване на инфраструктурата /250 млн дол./, и за специално оборудване /100 млн дол./, и за експлоатацията до постигане на оперативна готовност на една ескадрила /350 млн дол./ и т.н.
При придобиването на употребявани самолети е вярно това, че техният ресурс е 10 години, докато на новите е 35-40 г., но освен че цената е по-ниска, съществува реална възможност от преминваване на следващ значително по-модерен модел от същия самолет след изразходване ресурса на закупения втора употреба. А и възможностите на държавата след 2018 година ще са по-големи, по някои изчисления капиталовите разходи на МО ще са почти двойно по-големи. Възраженията, че при придобиване на употребявани самолети не се предлага офсетно споразумение е изоснови порочно. Основната придобивка е военния продукт и тя не се осъществява заради офсет, а за постигане на определени оператвни способности.
При варианта придобиване на втора ръка самолети чрез безвъзмездно предоставяне, т.е. подаряване, има две възможности- с разходи при необходимост от ремонт преди предоставянето им или без такива разходи, ако се предостави ескадрила, която е в експлоатация или е преминала такъв ремонт. Тук също се спекулира, като се посочват големи суми за ремонти, но румънците например говорят за 7 млн на 1 брой Ф-16, което в никакъв случай не кореспондира с няколкото стотин милиона посочвани в български публикации. При критикуването на този вариант се «забравя», че ще се постигне необходимата натренираност и пълна оперативна съвместимост с партньорите от НАТО, а задачите ще се изпълняват без заделяне на огромен финансов ресурс, изискващ вариантът «нови многоцелеви изтребители». Ако се бяхме възползвали чрез договаряне с Румъния на съвместно придобиване на един и същ самолет, това щеше да доведе и до съвместно обучение на летателния и инженерно-технически състав и до съвместно използване на бази за логистична подръжка или общо взето до намаляване на разходите.
Вариантът на Италия- закупуване на летателни часове, на пръв поглед може да изглежда добър, но той се прилага с цел запазване оперативната готовнсот на летателния състав преди преминаване на по-модерен тип от същия вид самолети.
Когато пък се изтъква варианта на балтийските държави, други страни да дежурят със самолетите си в региона, обикновено се «забравя», че и за това се плаща скъпо и прескъпо.
Ако искаме да си изпълним ангажимента към НАТО, да охраняваме сами небето си и да съхраним най-ценния капитал-пилотите, трябва да имаме предвид, че необходимото време за постигане на оперативна готовност на ескадрилата при трите варианта е съответно:
- при нови- след 8-9 години /1,5 г.-договор, 3- 6 г.- доставяне, 2 г. –летците/
- при втора ръка- след 5-6 години / 1 г. договор, до 3 г. доставки, 2 г. –летците/
- при подарени - след 3-4 години / ½ година договор, 1-2 г. доставка, 2 г. –летците/

Изводите се налага от самосебе си: Първо, проектът трябва да стартира най-късно до края на 2009 г. и Второ, най оптимален е вариантът - втора ръка мтогоцелеви изтребител, след който да преминем на нов тип самолет от същия модел към 2020 година.

Какви са рисковете за ВВС и България при забавяне на процеса на модернизация?
1. Неизпълнение на поетите ангажименти към НАТО.
2. Предопределено негативно отражение върху бъдещото развитие на ВВС, техните способности и отказ от поемане на ангажименти в бъдещи международни коалиционни операции.
3. Намаления принос на страната в колективната сигурност предполага и намален авторитет в общността, както и неспособност да допринася за въздушната мощ на НАТО.
4. Намаляване и риск в изпълнението на националните задачи по защита на суверенитета на въздушното пространство на Република България. Опасност от поразяване от приятелски огън поради липса на средства за опознаване «свой-чужд»
5. Големи разходи на финансови средства по поддържане на неефективни стари бойни платформи.
6. Намаляване броя на пилотите с необходимата летателна подготовка.
7. Подронване на мотивацията на личния състав при отсъствие на динамичен процес на модернизация и изоставане на подготовката му в сравнение с тази на партньорите ни от останалите страни-членки на НАТО.

Бележки към текста:
Основни характеристики на многоцелевия изтребител
- Многофункционалност по всяко време на денонощието и при всички метеорологични условия;
- Бойна ефективност, електронни системи за самозащита, голяма бойна живучест- оцеляване;
- Висока степен на автономност;
- Голям радиус на действие
- Оперативна съвместимост- за съвместни действия е за логиснтично осигуряване;
- Многоканалност на информационно-прицелната система- радарна и оптикоелектронна , осигуряваща водене на въздушен бой и поразяване на наземни и надводни цели във и извън пределите на визуалната видимост;
- Експлотационните разходи- ефективност и прогнозируемост, както и опростено обслужване

Възможни партньори за придобиване на многоцелеви изтребител
- Агенцията на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността към Пентагона – за изтребителите Ф-18 Е/Ф и Ф-16 СД
- Компанията «Грипен Интернешънъл» Швеция – изтребителя JAS-39 Gripen
- Компанията “ДАСО Авиейшън”, Франция – “Мираж-2000-5” втора ръка;
- Международният консорциум EADS- изтребител “Eurifighter EF-2000 Typhon”

Технически данни
Ф-16: скорост-2170 км/час, таван 15240 м, далечина на полета 3890 км, радиус на действие- 1300 км
Ф/А-18: скорост- 2550 км/ч, таван 15250 м, далечина на полета 3700 км, радиус на действие – 740-1065 км
“Грипен”: скросот 2125 км/ч, далечина на полета -3000 км, радиус на действие 800 км.
“Мираж-2000”: скорост- 2340 км.ч, таван-16460 м, далечина на полета- 3500 км, радиус на действие- 1480 км
“Рафал”-А: скорост- 2100 км/ч, таван- 20 000 м, далечина на полета- 4000 км, радиус на действие 1400 км

Сравнение на цените при три варианта- нови, употребявани, подарени
- 20 бр. нови многоцеливи изстребители...........................................2,5 млрд дол.
- 20 бр. втора ръка многоцелеви изтребители.................................... 950 млн дол.
- 20 бр. подарени ................................................................................. 500 млн дол. /вкл. само експлоатацията, инфраструктура а и обучението/

Примери от други страни
Полша- 48 бр. Ф-16 , блок 52 за 3 млрд 530 млн щ. дол. На разсрочено плащане до 2015 г. чрез заем от правителството на САЩ за 12 г.
Унгария – 14 бр. Грипен, модернизирани от варианти А и Б в С и Д за 918 млн и 400 хил. щ.долара на лизинг 2006-2016 и покупка, чрез заем от Швеция;
Чехия- 14 бр. Грипен за 798 млн щ.дол. на лизинг за 10 години и заем за лизинга от Швеция.
Офсетът при Полша е билр 70%, а при Унгариая и Чехия – 130%.
Норвегия- В края на 2008 г. Норвегия избра многоцелевия изтребител на бъдещето F-35 Lighting II Joint Strike Fight за наследнк на сегашнте F-16. За 48 самолета ще заплати 2 милиарда евро.

2009 Всички права запазени.                                                                                                     Последна актуализация