ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Експертът по сигурността Симеон Николов: Опитът за преврат не беше изненада
Интервю на Емил Спахийски, вестник Труд, 18.07.2016 г.
При един очакван бъдещ преврат военните ще бъдат много по-мотивирани да вървят докрай
- Вече минаха дни след метежа в Турция, каква е най-общата ви оценка за събитието?
- Опитът за преврат не беше изненада. Очакваше се, но не се знаеше кога ще се случи. Това беше коментирано от доста наблюдатели, включително в Западна Европа и САЩ. Интересният въпрос е за конкретиката. Ако ние, наблюдателите, очаквахме такова събитие, дали разузнавателните служби на НАТО са знаели за подготовката на преврат и ако са знаели, защо темата Турция не беше засегната на срещата във Варшава.
Вчера (в събота - б.р.) на среща със запасни офицери, сред които и военни разузнавачи, дискутирахме темата и някои от тях споделиха, че през годините българските служби са знаели предварително за някои от военните преврати в Турция. България е била информирана предварително.
- Има ли вероятност служби от НАТО да са били уведомени?
- Има голяма вероятност по подобен начин информация да е била предадена на други служби. Алиансът обаче не реагира. Не реагира и преди това, че е засегнат или се притеснява от ръста на националистическия, ислямистки режим на Ердоган. Не показа, че е притеснен от съмнителните действия на Турция в Сирия, подкрепяща политически организации, нито пък от факта, че обявените от Анкара за терористични кюрдски военни формирования са най-близки съюзници на САЩ. По този повод италиански наблюдатели писаха, че бракът между НАТО и Турция е брак по сметка, а не по любов. Друго важно нещо около събитията е, че се декларира нормализиране на обстановката – нещо, което не смятам за достоверно и обективно.
Обстановката ще остане нестабилна и рисковете за това са във факта, че турската нация дори и с този опит за преврат се разделя все повече и се поляризира.
- Репортажите показват някакво единство.
- Репортажите представят събитията едностранчиво. Борбата за власт между военните и специалните служби продължава, а голяма част от ръководството на армията не беше въвлечено в този опит за преврат, но пък не се знаят и техните планове за близкото бъдеще. Още повече това, което се случи тези дни, беше унижаване на турската армия.
Гледахме репортажи на убивани и тъпкани с крака тела на убити войничета. Бяха събличани голи - полковници, младши офицери, обикновени войници. Това унижаване на армията няма да отмине така лесно, особено в съзнанието на офицерския и сержантския състав.
- Как виждате във външно политически план?
- Две неща правят силно впечатление. Във външнополитически план идва от поведението на Ердоган и на министър-председателя, на първо място заплашвайки САЩ, че всеки отказ да екстрадират Фетулла Гюлен ще доведе до разваляне отношенията между двете държави, което по същество е отказ от статута на съюзник, което е изключително сериозно предизвикателство, и на второ място идеята за връщане на смъртното наказание е предизвикателство пред Западна Европа. Неслучайно дори канцлерът Ангела Меркел, която досега се съгласяваше с всичко в името на това да се съхранят договореностите с Турция по бежанците, в своето изявление по повод на преврата спомена, че властите в Турция трябва да се придържат към законите, конституцията към принципите за свобода, човешки права, равнопоставеност. Струва ми се, че оценките, които бяха направени за преврата, бяха твърде повърхностни, защото в началото сценарият с най-малка вероятност беше той да е подготвен от приближени на Ердоган с цел да извлече най-големи изгоди.
- Той вече извлича най-неподозирани допреди дни изгоди.
- Той да, обаче това е най-малко вероятният сценарий според първите оценки. Сега обаче, обобщавайки събитията, се вижда, че има много съмнителни моменти в провеждането на операцията от страна на военните. Превратаджиите не се придържаха към елементарни, класически правила на един преврат, които са валидни навсякъде по света.
- Кои са те?
- На първо място, това е подсигуряване на силовите структури, но видяхме, че висшето командване на армията, видовете, родовете войски не бяха привлечени. На второ място, полицията и на трето място - жандармерията. На второ място при подготовка на преврат винаги се търси вътрешно и външнополитическа подкрепа. А твърде рано и изненадващо две от опозиционните партии декларираха, че не са съгласни с този подход на преврата.
- Знаете ли какво видях аз? Изглеждаше ми сякаш малка група от армията е подведена от някого и тя попадна в засада. Войниците не си позволиха да стрелят, с малки изключения.
- Да, дори ако ви прави впечатление, армията дори не беше в бойни униформи, а в строевите летни, което също е показателно, че превратът не беше подготвен както се полага. След това класическо правило е, когато се организира преврат, да се сложи ръка върху секретните документи на министерството на вътрешните работи, на разузнаването, на тайните служби.
Има и много съмнителни действия. Какво означава да обстрелваш хотела в Мармарис, за който се казва, че е отседнал на почивка президентът Ердоган, след като той е напуснал преди два часа сградата. Тя беше празна. Има много интересни и съмнителни моменти в цялата история. Това не означава, че е организиран от хора около Ердоган, макар че всички ползи са за него.
- Някой според мен е издал четата.
- Вероятно и възможно. Постепенно стигам до извода, че преврат наистина е подготвян, но той не е бил развърнат в мащабите, в който е бил подготвян, защото турските специални служби са разбрали по-рано и са успели да подготвят операция по неговото потушаване. Иначе не мога да си обясня - ако не знаеха нищо, как биха могли само за часове само във въпросната нощ на преврата да бъдат взети такива мерки по арестуване на военни, отдалечени на стотици километри в Източна Турция, да бъдат уволнени около три хиляди съдии и прокурори и така нататък. Вероятно е имало предварителна подготовка и на властта.
- Победи ли демокрацията, както обяви Ердоган?
- Това, което се коментира, е, че ходът на Ердоган беше изпреварващ. Имам предвид изявлението му - неговите привърженици да излязат на улиците, за да го защитят и така да защитят демокрацията; според всички това е доста нехуманен ход, но повечето наблюдатели го оценяват като ход, който му е донесъл победата, защото изходът би могъл да бъде съвсем друг.
- След това унижение, за което говорите, армията не е ли вече деморализирана, разцепена вътре в себе си?
- Всяка армия в една страна е едно отражение на обществото. След като турското общество е поляризирано в своите позиции спрямо политиката на Ердоган, естествено е, че това се отразява в армията, колкото и да да стои извън политическия живот в страната. Това унижаване, на което бяхме свидетели, няма как да не се отрази. Колкото до бойните способности на армията не вярвам те да пострадат. Но при един следващ опит за преврат армията ще отчете досегашните си грешки и не би допуснала подобен провал. Тя ще бъде много по мотивирана за да върви докрай при един бъдещ преврат.
- Вие смятате, че има вероятност за следващ опит за преврат.
- Казвам това, защото чета доста коментари и анализи, които казват, че е въпрос на време – една или две години, че там отново ще се стигне. Това недоволство сред военните остава, нищо че високите длъжности са заети от приближени и верни на Ердоган офицери и въпреки че в армията навлезе ислямската религия, за разлика от миналото, когато двете неща бяха несъвместими. Със сигурност можем да твърдим, че тези действия могат да бъдат ускорени от чистките, които Ердоган ще предприеми, при това не само в армията, но и в администрацията, в съдебната власт, в полицията, в службите, при това не само сред привържениците на Гюлен, но и неудобните нему хора, с една цел – да избърза с провеждането на референдум за нова конституция, с която да може да изгради една бъдеща президентска държава.
- Как стоят отношенията със Запада?
- Първо искам да припомня, че нито един призив за демократични промени в Турция от Меркел или Обама, не доведе до никакви действия от страна на Ердоган досега. След победата му от уикенда, западните партньори ще бъдат по-отстъпчиви пред Ердоган. За всички нас компромис с него е много по-изгоден от една дестабилизирана държава на югоизточната граница на Европейския съюз.
- Там, където сме ние - външната граница на ЕС. Трябва ли да ни плашат потоци от бежанци?
- Погрешно е да се смята, че този опит за преврат има нещо общо с някаква нова бежанска вълна. Не, това не може да се случи. Няма основание Турция да се откаже от споразумението с Европейския съюз. Дори превравтаджиите го декларираха - че ще спазват всички международни договори и споразумения. Но ако дестабилизацията в Турция се засили, може Ердоган да поиска преразпределение на тежестите, което е друго.
Не трябва да се злоупотребява от това, което чухме от нашите политици, включително и от министър-председателя Бойко Борисов, който каза, че ни е обещано да бъдат удържани тези 3 милиона бежанци и че няма да имаме проблеми на границата, по простата причина, че първо, те отдавна не са три милиона - много минаха вече по гръцкия маршрут и са в Германия и къде ли не.
Второ, болшинството бежанци в Турция не са компактна маса въобще. Те са разпилени в цялата страна. Проблемът изглежда по съвсем различен начин и не бива да плашим хората. Има друг проблем, на който обърнаха внимание и някои български коментатори. Когато Анкара даде турски паспорти на бежанците, които навлизат в петата си година от престоя в Турция и те тръгнат към Европа като турски граждани, чак тогава ще изпитаме тежестта на този натиск като европейски държави.
- Да се върнем на армията на Турция. Възможно ли е след това, което й се случи, тя да изпусне източния фронт и това да даде тласък на кюрдското съпротивително движение?
- Едва ли. Там задачите отдавна вървят към приключване. Основните цели са постигнати. Буквално са сринати градове и прокудени маси от население. На тяхно място ще бъдат настанявани тюркмени от Сирия, бежанци и силово ще се променя етническия характер на тези градове. Това обаче не означава, че проблемът ще бъде решен, още повече в контекста на много острото противопоставяне на Турция на САЩ. Кюрдите са основен съюзник на Пентагона на терен в Сирия.
Вижте, много интересни въпроси възникват след срещата на Кери с Путин вечерта преди опита за преврат. Срещата е продължила няколко часа, доста след полунощ.
- Възможно ли е да са знаели за подготовката на преврата?
- Всичко е възможно и затова отговорите биха били доста любопитни.
Нашият гост
Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Бивш зам.-министър на отбраната (2005-2008 г.), бивш съветник по международна сигурност на президента Първанов и дългогодишен дипломат.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация