Появилите се различия в разшифроване на целите на атентата в Истанбул можеха да бъдат избегнати, ако се имаха предвид няколко особености. Ислямска държава винаги когато е търпяла поражение на едно място е реагирала с удар на друго. Освен това е държала да изпълни заканите си, въпреки че ние сме ги определяли като пропаганда и психологическа обработка на потенциалните й кандидати. Някои български коментатори, които тичат преди турските, намеквайки за кюрдска връзка, трябва да знаят, че начинът на изпълнение на този атентат въобще не е в стила на Кюрдската работническа партия. Именно затова властите досега и не твърдят подобно нещо. Няма извинение обаче за наивното обяснение от наши пишман коментатори, че сирийски бежанец трудно би се прикрил в Истанбул. От 2,5 милиона бежанци в Турция, само 250 000 са в лагери, всички останали са пръснати из страната. Именно в Истанбул бе центъра за вербовка на джихадисти, за който информира представител на ЦРУ на САЩ, а сега е център за снабдяване с фалшиви сирийски паспорти. През последните месеци, след началото на руската военновъздушна операция, няколко хиляди джихадисти се оттеглиха в съседните страни, между които и Турция и още толково тръгнаха за Западна Европа. Цели 15,6% от турското население не смятат Ислямска държава за терористична, а 7% твърдо я подкрепят. Изчислете колко милиона турци се крият зад тези проценти, представени от независими западни институции, не от турски, които лансират двойно по–малки числа, а български експерти усложливо ги намаляват още повече.

И при този атентат в България не бяха коментирани поуките, които могат да се извлекат, например от действията на турските органи за сигурност. Това, че турското разузнаване два пъти е предупреждавало за предстоящи атентати насочва към познатата и в други европейски страни тема за взаимодействието между разузнаване и полиция.

Изявленията на президента и министър председателя след последните два атентата от януари 2016 г. задължително трябваще да се цитират в чужбина, включително и в България, придружени с коментар, защото те очевидно са предназначени за вътрешно–политическа употреба. В противен случай думите на президента Ердоган, че не трябвало да се прави разлика между Ислямска държава и кюрдските партии, слагат знак на равенство между тях, което внушава напълно погрешни представи в малко запознатите с въпроса европейци. Освен това, твърдението, че Турция е първостепенна цел на всички групировки, не само е определено невярно, защото Ислямска държава има други цели, но и приписва на страната по–голяма степен на важност, отколкото има в действителност. Намеците на държавно ниво, че дори изпълнителят да е от Ислямска държава, имало съмнения относно истинския поръчител, свързвайки това с арестувани трима руски граждани, започва да придава несериозна и смешна окраска на Ердогановата параноя. Като прибавим към всичко това и бързото разкриване на камикадзето, чийто произход се оказа сирийски и то точно от населено място в полосата на турския интерес за създаване на „Свободна зона” на сирийска територия, както и масовите арести на кюрди в Източна Турция, нещата по аргументиране на по–нататъшните действия на турските власти започват да придобиват по–прозрачна насока.

Със сигурност Турция ще се възползва от сегашната ситуация на базата на принципа „Превърни кризата в шанс”, поради което можем да прогнозираме следното:

▪ Така както атентатът в Анкара от октомври 2015 г. бе инструментализиран за масирана операция срещу кюрдското население, в много по–широка степен това ще се случи и сега. С аргументацията за антитерористична борба Анкара ще прикрива геноцида в Източна Турция и грубите нарушения на човешките права. Целта ще бъде отслабване на съпротивителните сили на кюрдите, изпреварвайки развитието на събитията в Сирия и Ирак и очертаващата се руска помощ за кюрдите след откриването на представителство на сирийските кюрди в Москва и посещението на харизматичния лидер на турската ХДП в Русия.

▪ Надпреварата с времето се обуславя и от планираните от 25 януари преговори между „опозицията” и режима на Ассад съгласно резолюция на СС на ООН и Виенските договорености, които Турция и Саудитска Арабия досега всячески саботираха: с сваления руски самолет, с нежеланието да изключат екстремистки организации от преговорите, с промененото съотношение на опозиционните преговарящи на конференцията в Рияд, с недопускането на кюрдите в делегацията, с изненадващото обявяване на Ислямиска коалиция, пренасяща конфликта на межурелигиозно ниво /шиити срещу сунити/ и т.н.

Не може да не убегне от вниманието, че сплотяването на военните усилия става между държави, които имат „заслуги” в създаването и поддържането на Ислямска държава, която впрочем се обръща вече срещу тях. Странно много стават приликите между двете основни сили– Турция и Саудитска Арабия:

▪ Еднакво неразумно се хвърлят в конфликти – Турция с Русия, Саудитска Арабия с Иран и Йемен.

▪ Еднакво категорични са позициите им по свалянето на Ассад и по продължаване подкрепата на радикални ислямистки организации в Сирия.

▪ И двете са важни, но трудни партньори на Запада и напоследък привличат все повече критики върху себе си стигащи до „вън Турция от НАТО” и „ембарго за Саудитска Арабия”.

От европейска гледна точка по–опасна е политиката на Саудитска Арабия поради пренасянето на конфликта на основата на религиозния сблъсък сунити–шиити и като родоначалник на идеологията на Исямска държава.

Турция сама си постави няколко воденични камъни на врата. САЩ са предпазливи в това, да й помогнат, защото балансират така, че никога една от трите сили Саудитска Арабия, Иран и Турция да не доминира в региона. Сходен интерес има и Русия.

Европа няма интерес от дестабилизиране на един толкова важен свой партньор и въпреки това дълго време мълча или се ограничаваше в политкоректно говорене, което и за Брюксел може да се окаже самоубийствено. Но на европейската солидарност не бе отговорено с подобна, когато турските власти безучастно гледаха как се товарят кораби с бежанци на техни пристанища. Пробуждането на Европа неизбежно ще бъде съпроводено с остри критики към Анкара вследствие на очертаващите се три основни заплахи през 2016 г.: турският принос за евентуални военни действия в Близкия Изток с риск от въвличане на Запада; очакваното нарастване на бежанския поток към Европа и на разрастване на гражданската война в източните провинции с извършване на престъпления срещу кюрдското население и нарушения на човешките права, които не кореспондират с кандидутарата й за членство в ЕС. Едва ли представянето на тези действия за антитерористична борба ще издържат пред европейската общественост. Дори и на днешния етап резултатите са вече над 200 убити цивилни грлаждани, 115 от които жени и деца, 200 000 прогонени бежанци, разрушени жилищни сгради, хиляди арестувани и обвинени в тероризъм, включително университетски преподаватели, дръзнали да се подпишат на списъка от над 1000 свои колеги с искане за спиране на военната операция в Източна Турция, вълна от репресии срещу местната власт, 3000 арестувани представители на кюрдските партии и организации , военно положение в 17 града и т.н.

Турция все повече заприличва на Сирия, твърдят турски наблюдатели.

В сегашната ситуация е малко вероятно, почти невъзможно, турското държавно ръководство да вземе най–мъдрото решение: да върне мирния процес с кюрдите за да освободи енергия и сили за съвместна борба срещу Ислямска държава, тоест да смени днешните си приоритети, за което се появи надежда след атентата в Истанбул.

От дестабилизацията и хаоса полза извлича единствено Ислямска държава.

Американски външнополитически анализатори посочиха вече в прогнозите си за 2016 г. най–вероятните военни конфликти, които могат да доведат до трагични последствия в 7 страни, между които е и Турция. Парадоксалното е, че само преди три години докладът на американските разузнавателни служби Global Trend 2030 г. виждаше Турция като една от бъдещите най–влиятелни страни на базата на нейното икономическо развитие, територия и военна сила.