ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Турция: изгодното "лошо момче". Излизането от руско–турския конфликт страда от дефицит на мъдрост
Симеон Николов, за списание Life.bg, 02.12.2015

Колкото повече дни ни отдалечават от момента на сваления руски самолет с ракета въздух–въздух от турски F-16 край сирийската граница, толкова по–драстично се откроява разликата между абсурдността на случилото се и възможните значителни последствия за сигурността в регионален и дори глобален план. Между тях останаха наивни аргументи и нагло поведение от едната страна, емоционални реакции и демонстрации от другата, но достатъчни за да разпалят потенциала на мащабен конфликт. 

Ако останаха висящи въпроси, то те  не са „как” и „защо” се случи очевидната провокация, а по–скоро имаше ли външен подстрекател и пресметнати ли бяха от Анкара рисковете и ефекта от предварително поставените цели.

Без да оневиняваме САЩ, като дърпащи конците в различни точки на света, както за подкрепата на бунтовниците, имитацията на операция срещу Даиш /Ислямска държава/ и т.н, би трябвало да си дадем сметка, че за Вашингтон е изгодно „лошото момче” Турция да бъде заклещено от сибирската мечка. Същевременно икономическите загуби и за Русия от въведените от Москва санкции срещу Турция и ответни такива, също биха се вписвали в американската стратегия за отлабване на Русия. А Вашингтон има за какво да е набрал доста на Анкара от трудните преговори по базата „Инджирлик”, от саботирането на американското военно сътрудничество с кюрдите срещу Даиш /ИД/ , от влошаване на отношенията с Израел, от недоволството на Турция от предоставяне по–голяма роля на Иран, вследстве промяната на американската политика  и т.н. Така в някои коментари се роди определението „прелъстена и изоставена”, но то едва ли има основание в случая. Ердоган и Давутоглу действаха самостоятелно и  рисковано, но се подведоха от собствената си мания за величие и амбиции за водеща роля на Турция в Близкия Изток.

Замисълът на стратезите на Ердоган безспорно кореспондира с недоволството на част от западните страни от възстановяване на руското влияние и мощ в Близкия Изток, с раздразнението и незаинтересоваността на Саудитска Арабия и самата Анкара от приетата на Виенската среща пътна карта за мирно разрешаване на Сирийския конфликт, с желанието да се саботират предстоящите инициативи на френския президент Оланд и т.н. Ако Анкара се е чувствала сигурна, че като страна–член на НАТО ще бъде оневинена за свалянето на самолета и ще получи подкрепа, а има гарантирана такава от ЕС, защото държи съюза в ръцете си с възможността да регулира бежанския поток, то тя се оказа само частично права. Първата реакция от правителствен източник на САЩ беше, че ударът е нанесен в сирийското въздушно пространство, а по–късно президентът Обама се дистанцира също с обяснението, че Турция е действала в защита на суверенитета си, но самостоятелно, а не като част от НАТО и я призова да укрепи границите си и прекрати влизането на терористи. НАТО също логично защити правото й да отстоява суверенитета си, нещо под което би се подписала и Русия, но нищо повече. А на закритото заседание на посланиците от НАТО е имало и критики към Анкара.   Вярно, че триумфът на Турция на срещата на върха в Брюксел беше почти пълен, но не трябва да се подценяват реакциите на някои европейски политици, като например: „Срамувам се от безхаберните политици от ЕС, от угодническото им поведение пред разни ердогановци” /Естония/, или „Политиката на Ердоган е безчовечна, а съглашателството на ЕС е свидетелство за моралния банкрут на Европа” /Германия/. А терористичният акт със свалянето без основание на руски самолет от засада отприщи дълго натрупваната неприязън във взаимоотношенията с Турция и вълна от разкрития за подкрепата й за Даиш /ИД/, за погазване на правата на човека, за антикюрдската й политика, за тревожната тенденция на ислямизиране и радикализиране на турското общество през последнте 13 г. / подкрепата за Даиш /ИД/ в Турция е вече над 20%/ и т.н. След последния изигран коз в полза на Даиш/ИД/ , какъвто бе акта с руския самолет и изразеното от шефа на турското разузнаване предложение Даиш/ИД/ да бъде призната от международната общност като държава, някои основателно си зададоха въпроса, не формира ли Турция терористична коалиция?

Не липсваха и юридически обосновани критики. Например, защо нарушението на суверенитета на Сирия от американски и френски самолети  се оправдава с член 51 от Хартата на ООН за самоотбрана, но нарушението на турското въздушно пространство от руски самолет, ако е имало такова,  престъпвало всякакви международно правни рамки. Макар Сирия и да не е нападнала въпросните страни, което да оправдае правото на самозащитата. Авторитетни генерали както в САЩ, така и в Европа изразиха недоверието си към турските разяснения на обстоятелствата около свалянето на самолета и  поставиха въпроса за евентуалното изключване на страната от НАТО, нещо което разбира се няма как да се случи, но е много показателно. Германският вицеканцлер говори за „един непредвидим партньор в Близкия Изток”.  В крайна сметка ерозира доверието на европейските партньори към Турция, която си навлече и гнева им заради разрушаването на техните усилия за мирен процес в Сирия. И въпреки всичко това официалните реакции на НАТО и ЕС не съответстваха на степента на турското провинение. Изглежда, че Европа ще разбере отново със закъснение фаталната си грешка, както стана и с бежанската криза. Но Западът носи и вина за създалото се в Турция чувство за безнаказаност. 

Щетите, които Турция нанесе на политиката на САЩ и други страни, се свеждат не само до демаскирането на реалните им действия в Близкия Изток. Актът със свалянето на самолета  предизвика спешното прехвърляне на най–модерните системи за противовъздушна отбрана на Русия С–400 Триумф  с обсег на радиолокоцаинните станции 600 км и на ракетите– 400 км, както и на последния модел многоцелеви изтребител Су–30 СМ, с което се променя баланса на силите в региона и може да ограничи инициативите на западните съюзници и на тези в Близкия Изток.

Турция навреди сама на своите планове, защото в опита си да не допусне затваряне на коридорите , по които от една страна снабдяваше „бунтовниците” от Ahrar al Sham,  Al Nusra, както и туркменската Al Liwaa Al Ascher fi Al Sahel,  а от друга приемаше цистерните с евтин нефт от Даиш /Ислямска държава/ достигнал обем от 800 млн долара, както и да не позволи унищожаването на въоръжената и подтотвена от нея над 10 000 армия от туркмени за борба срещу режима на Ассад, всъщност ускори операцята на сирийската армия с решителната подкрепа на руските военновъздушни сили за овладяване на приграничните райони и прекъсване на въпросните коридори. Така основната цел на Анкара да бъде представена на масата на преговорите при бъдещо определяне съдбата на Сирия, отново се отдалечава, а старата й идея за създаване на „зона забранена за полети” точно в този район – също.

Страховете в турския елит от бъдеща кюрдска автономия в съседна Сирия или дори кюрдска държава вероятно ще нарастват. Защото  кюрдите се доказаха като най–успешната наземна военна сила в борбата срещу Даиш /ИД/, като съюзници на САЩ, а сега вече може да се каже, че са и по–надежден партньор. А именно турската враждебност към кюрдите допринесе за загърбването на едно своевременно и ефективно включване на турската страна в борба срещу Даиш/ИД/.

Рисковете от тук нататък могат да ескалират, ако двете страни реализират заплахите си, защото Русия ще търси възмездие, а Турция няма да се остави да бъде унизена. От военно–тактическа гледна точка решението на Москва в бъдеще бомбардировачите да бъдат съпровождани от изтребители, крие опасност от нови сблъсъци с авиацията и противовъздушната отбрана на съседни страни. Именно заради това досега подобна мярка не бе предприемана, разчитайки, че Турция е част от коалицията, а Даиш /ИД/ не разполага с военновъздушни сили. Когато министърът на отбраната на Израел осъди постъпката на Турция, даде за пример „перфектното партньорство” с руската страна, чиито самолети често нарушавали въздушното пространство, но случаите винаги са били незабавно изяснявани. „Защото разбираме, защо руснаците са активни в Близкия Изток и знаем, че няма да ни нападнат”, добавя министър Моше Яаалон.

Поражението на подкрепяните от Турция групировки може да стане повод за интервенция на турските въоръжени сили на сирийска територия. Освен това може да поиска да изкупи отчасти вната  си и унищожи руските ПВО–системи С–400. С въздушни удари ще й е невъзможно, но със сухопътни сили е вероятно, защото руските сили са откъснати далеч от своя тил. Анкара не само че неведнъж си  е позволявала военна намеса без да чака решение на СС на ООН или на НАТО, а отдавна участва и логистично и пряко в бойните действия в Сирия.

Опасенията, че Турция може да затвори проливите – Босфара и Дарданелите, се отхвърля с позоваване на конвенцията от Монтрьо /1936 г./, че това е допустимо само във време на война. Такъв ход обаче не бива да се изключва не само заради добавките към нея от 1982 г., но и заради непредсказуемостта на сегашното държавно ръководство.

Анкара подкрепи  създаването на татарския батальон за превземане на Крим и в бъдеще може по–активно да се намеси и в Украинския конфликт.

Внимание заслужава възможността Турция да подтикне Азербайджан към размразяване конфликта с Армения, което би затруднило влизането на руски сили от към Закавказието, но Русия като съюзник на Армения би  била въвлечена във война.

Както и да се развият различните сценарий, Русия не би отишла на директен сблъсък с НАТО, а Западът също си дава сметка, че това би означавало ядрен апокалипсис.

Очевидно, че двустранните отношения Турция–Русия ще останат задълго под тежкия знак на този и следващи конфликти. Това ще затрудни сериозно изпълнението на деветте основни точки от Пътната карта по Сирия. Две от тях са от ключово значение– прекратяване финансирането на Даиш /ИД/ и съгласие по групировките, които да не се считат за „терористични”. Но е загадка, как ще се постигне политическо съгласие между тези групи. Пробивът във виждането на френския президент коалицията да бъде подкрепена от сирийската армия , е много важен момент. От решаващо значене е коалицията за наземната операция да е от местни сили– кюрдски, иракски, срийски, ирански милиции, „Хизбула” и др. За превземане на ключови крепости на Даиш/ИД/ като Ракка ще е необходимо формирането на групировка от минимум 50 000 души. Неофициално ще се включат и спецчасти на някои страни. Илюзорна е обаче надеждата, че с това ще бъде ликвидиран проблема Даиш /ИД/. Не само защото отдавна стана ясно, че това не са само бойните й отряди, а преди всичко идеология. А защото с наземна операция от сухопътни сили тя само ще бъде изтласкана, но къде, не е ясно. Досегашната й гъвкавост показва, че тя предварително ще прехвърли силите си другаде. Още в началото на руската въздушна операция 3000 джихадисти се изтеглиха в съседни страни, включтено Турция. В Либия контролира цели три области, създаде база в гр. Сирт и държи 100% от трафика на бежанци за Европа. Кавказ предлага добра сунитска среда. 25 000 –ен чуждестранен контингент джихадисти, 6 000 от които европейски,  ще се разпръсне към други кризисни точки и към родните страни на бойците.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация