ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Турция: Същинският преврат едва сега започва
Симеон Николов, 17.07.2016

Ще сгрешим, ако прибързано оценим обстановката в Турция като „нормализирана” след предотвратяване на опита за преврат. Тя бе оценявана от партньори в НАТО като нестабилна и дори като непредсказуема и преди последните събития. Рисковете са в няколко плоскости:
– Освен демонстриралите подкрепа на Ердоган остават онези над 50% турски избиратели, които не одобряват авторитарната политика на президента;
– Основната част от армията не бе въвлечена в опита за преврат. Очевидно никой не анализира мотивите на военните, дръзнали да проведат такъв преврат, а представата, че чувството на армията за гарант на светската държава е изкоренено, явно не е вярна. Важно е също така, че борбата за власт между нейните подразделения и специалните служби продължава;
– Посланието към САЩ, отправено от премиера Бинали Йълдъръм „Всяка страна, която застане зад Гюлен, ръководител на терористична банда, след тази нощ не може да бъде приятел на Турция” е отказ от статута на съюзник, предложението за връщане на смъртното наказание – предизвикателство пред демократична Европа, а тези две неща носят висока степен на риск в отношенията;
– Тероризмът в страната, гражданската война в Източна Турция и предстоящата разправа с участниците в опита за преврат, а покрай тях и много инакомислещи, могат да ескалират още повече ситуацията.

Оценката за събитията от нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. не може да бъде обективна и полезна, ако не си дадем отговор на редица смущаващи и нелогични въпроси:
– Основно правило при подготовката на един преврат е осигуряване на вътрешнополитическа подкрепа. Двете основни опозиционни партии декларираха, че не това е пътят, а третата си замълча. Няма обаче успешен преврат без подкрепа на хората;
– Върховното командване на армията не бе част от основния инструмент на опита за преврат. Уволнени бяха 5 генерали и 29 лейтенанти и арестувани 1563 войници само през първия ден. С няколко самолета и вертолета, ограничен брой бронетранспортьори и танкове срещу втората по сила страна–членка на НАТО– това не е сериозно.
– Не пролича превратаджиите да са получили външна подкрепа. Реакциите на САЩ и Западна Европа закъсняха, очевидно изчаквайки развоя на събитията. Декларацията на военните, че ще запазят външнополитическия курс и ангажименти, увисна без последствия. Всички външни фактори осъдиха опита за преврат, включително Русия и Иран.
– Класическо правило при провеждане на преврат е незабавното арестуване на водещите фигури в държавата– президент, премиер, министър на отбраната, началник на ГЩ. Вместо това бе обстрелван хотела на президента в Мармарис, два часа след като той го бе напуснал. Задържан бе все пак началника на ГЩ Хулуси Акар в авиобаза Акинджилар, но бе позволено веднага да бъде освободен;
– Класика е също завземането на ключови държавни учреждения и слагане ръка на важни секретни документи. Не го видяхме.
– Превратаджиите нападнаха не само проправителствентите редакции, издателства, медии, а такива от медийната групиравка на най–големия противник на Ердоган –Фетхулах Гюлен – в. Хюриет, СНН Тюрк и ТВ Канал Д. Сякаш свършиха работата на Ердоган. Повече от странно!
– Опитът на управляващите да хвърлят вината за преврата върху Фетхулах Гюлен само часове след събитието, прилича много на обвинението на Израел, че Хизбула е извършител на атентата в Сарафово, отправено преди българските специцални служби да стигнат до мястото на престъплението. Разбира се Гюлен категорично отрече.

Авторитетният германски ежедневник „Ди Велт” нарича такъв преврат „дилетантски”, а „същинският преврат – едва сега започва”.

Всичко това не означава стопроцентово потвърждение, че опитът за преврат е инсцениран от Ердоган за да бъдат извлечени максимални ползи и постигнати определени цели. Някои факти подсказват, че властите са имали предварителна информация и са се подготвили за проведените операции. Как иначе бихме си обяснили, че само часове след опита за преврат са освободени почти 3000 съдии и прокурори, или арестувани 100 военни само в едно армейско поделение, а днес – вече над 2800, ако не е имало поне предварителни списъци.
Интересна подробност е, че преобладаващата част от превратаджиите са от вонновъздушните сили, а те са проамерикански ориентирани, дакото сухопътните – проевропейски. Дали изключително мнителният Ердоган не прави някакво внушение, това е друг въпрос. Но тогава трябва да се вземат предвид и препоръките на някои американски автори за сваляне на Ердоган от власт и как това да стане.
Смущаващо е, че до преди 2 дни Ердоган имаше образа на авторитарен държавник, нарушаващ демократични норми и упрекван и от партньорите си в Европа и САЩ, а в деня на преврата обяви образа си на защитник на демокрацията. Много странно е, че на улицата излязоха само призованите от него подръжници, но не е тайна, че другата половина от турския народ не е доволна от политиката му.

Политическа грешка е да се допусне такова унизяване на армията, независимо от вината и политическата незрялост на тези военни, особено ако са били една малка част от нея, в преценката им, че това е пътят в една демократична държава и в името на спасяване на демокрацията, както те твърдят. Насъскването на хората, подкрепящи Ердоган, доведе до линчуване на военни, тъпкане на мъртвите вече тела с крака, дори обезглавяване, жестоки картини, напомнящи повече на Сирия или Украйна. Ако бе излязла и другата половина от населението, сблъсъкът би разпалил истинска гражданска война в цяла Турция. Терористичните организации няма да пропуснат такава ситуация. И тогава ще имаме една втора Сирия до българската граница.

Очаквания
На първо място, няма съмнение, че президентът и премиерът ще изпълнят заканите си за чистка в армията, а покрай това и на представителите на движението Гюлен в държавните институции. Никой не се съмнява, че това няма да са случи с демократични средства. Следователно сегашното разделение и силно поляризиране в нацията ще се задълбочава.
Ердоган ще укрепи едноличната си власт и ще ускори провеждането на референдум за конституционна реформа в посока президентска република.
Твърдението, че Турция ще се промени положително обаче, не бива да се абсолютизира. Как би станало това, като лидерът й Ердоган едва ли ще се откаже от авторитаризма и ще се превърне в демократ? Ще се откаже от популизма? Ще заобича кюрдите? От друга страна Западът даде ясен сигнал: „Управлението на Ердоган е автократично. Но е избран за президент и превратът не е правилното решение. Който иска да промени Турция трябва да тръгне по трудния демократичен път.” Само че Западът не поиска промяна в стила и методите на Ердоган!
Много вероятно е турският президент да получава в близко бъдеще по–лесно отстъпки от западните си партньори, защото по–приемлив за Запада е компромиса, отколкото една дестабилизирана Турция.
Анкара не би трябвало да има основание да се отметне от задълженията си по споразумението за бежанците, но не е изключено при кризисна ситуация да се оправдае с вътрешните си проблеми и поиска преразпределяне на тежестите с Европа, като се освободи от част от бежанците. А ЕС се постави в зависимост от Ердоган. Той пък ще го изнудва да си мълчи за авторитарните си и антидемократични методи по пътя на изграждане на президентска република.

Неуспелият преврат е сигнал за Ердоган и той сигурно си дава ясна сметка, че с малко повече усилия и решителна покрепа отвън, следващ такъв би бил успешен. Приемането на проекта за нова Конституция отговаря както на интереса на сегашния президент, така и на част от замисъла на САЩ за региона. Но американските стратези сигурно се заблуждават, ако си мислят, че ще принудят Ердоган да се съгласи с прекратяване на военните действия с кюрдите и създаде условия за автономен независим Кюрдистан на територита на Турция. Тогава може да се наложи истински преврат.

В геополитически план стои открит въпросът, дали ще продължи започналото слабо сближаване с Русия след безпрецедентната криза между двете страни. Проблемът бе в това, че то започна без съгласието и одобрението на Вашингтон. А продължилото необичайно дълго през нощта съвещание на държавния секретар на САЩ Дж. Кери с руския президент Вл. Путин ден преди опита за преврат в Турция, със сигурност е съдържал сериозни стратегически договорки във връзка със събитията в Сирия, които винаги са за сметка на трети. Но си заслужава анализа, дали очакваната външна политика в Близкия Изток на все по–вероятния кандидат за президент на САЩ Хилъри Клинтън няма по–скоро да предизвиква сближаване на Анкара с Москва, отколкото да ги разделя.
От друга страна и в по–близък план, едно продължително дестабилизиране на Южния фланг на НАТО би могло да окуражи Киев за някоя авантюра в Източна Украйна и дори спрямо Крим, каквато дори не скрива в заканите си, а това би означавало самоубийствена война.
САЩ ще очакват от бъдеща президентска и авторитарна Турция да не пречи, а да съдейства в предстоящото скоро дестабилизиране на Таджикистан, Туркмения, Узбекистан и др. страни от Средния Изток, за което вече са подготвени отряди на „умерена” ислямска опозиция, които странно защо включват бойци с боен опит в Ислямска държава, изтеглени от Сирия и насочени към тези страни. Разчита се на това, Турция да запази ролята си в подкрепа на Азербайджан и кримските татари, въпреки голямото разочарование на Киев от опита на Анкара за връщане към по–близки отношения с Москва.
Връзката НАТО–Турция остава брак по сметка, дори на цената на подкрепата за един антидемократичен режим. Ислямистите ще извиват ръцете на „демократите” докато светските режими един след друг започнат да изчезват.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация