Опитът на румънската страна да сондира мнение с България по т.н. Черноморки флот, подкрепяна очевидно от САЩ и Турция, предизвика политически смут сред управляващи и партии у нас, но спорът предстои да се изясни на срещата на върха на алианса на 08 и 09 юли 2016 г. във Варшава. Всичко това обаче, е само един малък елемент от голямата геополитическа мозайка. Още определянето на 6 страни, между които и България, като „фронтови” държави в противоречие на принципа на неделимоста на сигурността в нашия съюз, и последвалото нарастване на военното приъсъствие на границата с Русия е една геополитическа маневра, която трябва да предотврати подновяване сближаването между Москва и Берлин като втора фаза на операцията предизвикала събитията в Украйна. Затова този ход е насочен не само директно срещу Русия, но индиректно и срещу политическата мощ и влияние на Германия и Европа, обясняващ символичното участие на Бундесвера в учението „Анаконда 2016" /само с 400 души от общо 31 000/ и призива на външния министър Щайнмайер „Не дрънкайте оръжия на границата с Русия".

Когато САЩ разбраха, че плановете им за изграждане на военна база на украинско пристанище са провалени, беше ясно, че ще се търси възможност за такава в България и Румъния. Турция, след като понесе критиките от Запада за сваления руски самолет, когато рискува въвличането му във война с Русия, прегърна идеята на САЩ за водеща роля в антируската операция, съвпадаща с инициативата за черноморски флот.

Третият съществен въпрос, който следва да се има предвид, е че още на срещата на НАТО на върха в Уелс справедливо беше отчетена необходимостта от укрепване на източния флнаг на Алианса, за който дотогава нямаше военновременни планове, но последвалото рязко увеличаване на въоръжение, жива сила и базата за ПРО в Румъния предизвикаха поредица от ответни реакции на Русия. Една спирала на въоръжаване, чийто граници и край не се виждат. А Черноморски флот би ескалирал този процес.

Безспорна е нарастващата от 2014 г. военна мощ на руския Черноморски флот. Започна изграждането на втора военноморска база в Новоросийск и възстановяването на радиолокационната станция в Севастопол, която засича пускове на крилати и балистични ракети от екваторията на Средиземно и Черно море. Флотът беше усилен с 6 подводници, а в период от 6 години на въоръжение ще влязат 30 нови кораби, между които ракетоносци по технология „стелт”. По–важното е, че първите от тях имат на въоръжение високоточните крилати ракети „Калибр”, с обсег от 1500 до 2500 км, които Русия вече демонстрира от Каспийско море по цели в Сирия.

Турция остава обаче най–силната в конвенционално военно отношение страна в региона, само Военноморският й флот е с личен състав от 46 000 души, разполага с 20 подводници, 14 фрегати, 8 корвети, 4 бързоходни катери, 19 ракетни катери, 14 десантни кораби, дори с „безпилотен" бързоходен кораб собствено производство, палубна авиация– 35 вертолета и др. Фрегатите са въоръжени с крилати ракети Нarpoon. Новите корвети „Милгем" имат мощно въоръжение и модерна електроника.

Украинските ВМС, макар и значително по–слаби и остаряли, имат известна „количествена представителност”: 17.500 души личен състав, 1 фрегата, 5 корвети, 1 бързоходен катер, 2 десантни кораба, 2 минотърсачи, 9 вертолета.

На този фон останалите черноморски страни са с още по–слаби възможности. Румънските ВМС имат личен състав 5 500 човека. Разполагат с фрегати, миночистач и спомагателни кораби. Фрегатите са с площадки за кацане на 3–те вертолета IAR Puma. Два от корабите им са купени втора ръка от Великобритания.

България разполага с 6 патрулни катера, руско производство, които имат „живот” още 3–4 години. Двете стари белгийски фрегати са фактически без въоръжение. Планирано е построяване на 2 многофункционални модулни патрулни кораби. Личният състав на ВМС е под 4000 души.

Въпреки ограниченията на споразумението от Монтрьо за влизане на военни кораби от нечерноморски страни за повече от 21 дни и с ограничен тонаж, фактически се провеждат редовни военноморски учения на НАТО, в които участва и България. Спразумението от Монтрьо не е непреодолима преграда: на 22 февруари 2014 г. американска морска групировка получи разрешение от министерството на отбраната на Турция. Целта й беше Крим, а на корабите имаше 6 групи командоси с поставени диверсионни задачи. На 06 март, след като Крим обяви, че се отделя от Киев, задачите на групоровката бяха анулирани. Западни експерти прогнозират, че до 7 години американски самолетоносачи ще влизат свободно в Черно море като ползват истанбулския канал, проект с дължина 47 км, ширина 150 м и стойност 20 млрд, преминаващ паралелно на Босфора и срок на реализация 2023 г. Споразумението от Монтрьо не се отнася за изкуствени канали.

Очевидно е, че при наличие на интензивни военноморски учения няма оперативна военна целесъобразност от постоянен флот на НАТО в Черно море. Доминиращата роля на Турция е риск от въвличане във война срещу Русия, а реална заплаха от нея поне на Югоизток няма. По–важно е всяка страна да усили и модернизира националните си военноморски сили. Не всички в НАТО ще са склонни да подкрепят предложението, което Румъния е внесла още през януари 2016 г. Факт, признат от министър Ненчев е, че работна група между трите страни – Румъния, България и Турция е изготвила предложение за срещата във Варшава. Т.е., няма грешка в превода. Обясненията на президента и външният министър, че няма да има флот, а постоянна ротация на корабите и непрекъснати учения означава, че ротиращите военноморски сили трябва да разполагат поне с база. За такава се съобщава още на 27 февруари 2015 г. под заглавие „НАТО иска командване на Черноморски флот във Варна” с позоваване на Новините.бг., препечатано в немски сайтове. Странното е, че на 05 април 2016 г. в разговорите между командващия Шести американски флот James G. Foggo с командващия румънските ВМС вицеадмирал Alexander Mitsui е коментирана целта за „активното морско изтласкване на Русия от Черно море от НАТО като цяло и Румъния и Турция в частност”, но без да се споменава България. Пък и за какво ли, като няма с какв ода се включим. Впрочем тези думи разпердушинват напълно и аргумента на българските привърженици на идеята, че била отбранителна. По време на посещението си в Букурещ през април 2016 г. украинският президент Порошенко заявява пред румънския си колега, че когато Плевнелиев е бил в Киев, е дал съгласието си за съвместна украинско–румънска–българска бригада по примера на Литовско–полско–украинската такава. Той заявява още че е разглеждан въпроса и за Черноморска флотилия под ръководството на НАТО. Странно защо на пресконференцията на Плевнелиев, Борисов и Ненчев, Украйна вече не се споменаваше. Очевидно е, че някой от София е поел ангажимент за участие в такъв флот плюс 400 души личен състав в бригадата в Румъния, но този някой не е упълномощаван от никого в България. Повтаря се ситуацията преди срещата на НАТО в Уелс, когато общественото мнение бе провокирано с „Визия 2020 за развитие на армията”, в която се обявяваше война на Русия и трябваше да бъде преработена, подготвените за Уелс позиции останаха скрити, а след завръщане на делегацията се задаваха въпроси от рода „Кой ви упълномощи?" за едно или друго. Сега също има поготвени такива, но никой не ги оповестява. Скандалът с „Черноморския флот” все пак даде надежда, че следващата седмица ще чуем позицията на правителството в народното събрани- само седмица преди срещата на НАТО. А петте основни теми за разглеждане бяха изевстни още преди 8 месеца, но и в България. Ако не се приеме инициативата за Черноморски флот на НАТО, още по–неизгодно би било да се съгласим на регионална инициатива на няколко черноморски страни и трябваше да има дискусия, в която да се разясни защо. Дежурният номер, „така иска НАТО”, няма да мине, защото ние сме НАТО. Алиансът няма нито армия, нито бази. Всяка страна–член има право да се съгласи или да откаже. Към друга турска инициатива от близкото минало „Блек Сии Хармони”, България също не се присъедини.

Освен липса на координация и прозрачност по подготвяната среща на НАТО, случаят отклонява вниманието и от други важни въпроси, по които ще се вземе решение във Варшава като задействане на член 5–ти при хибридна заплаха, което би снижило рязко бариерата за започване на гореща война; актуализиране на ядрената стратегия, отложена на последната среща поради несъгласие на някои страни, която включва и модернизиране на яреното оръжие и др. Тези въпроси се дискутират в запаноевропейските страни, докато у нас се мълчи. На обяснението „Защо?”, дали от страх пред общественото мнение или вследствие съзнаването, че се изпълняват външни поръчки в разрез с националните интереси, нека остане право на всеки читател да си отговори сам.