ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Светът се носи полюшвайки се в море от плаващи термоядрени мини, заплашващи унищожаването на човешката цивилизация
Симеон Николов 01.07.2025
Между успешните военни операции на Израел в тила на иранските въоръжени сили с предварително скрито прехвърлени дронове и диверсионни групи, както и убийства на ядрени учени и командири има ясен паралел с украинските действия на 01. юни в дълбокия руски тил в опита за унищожаване на самолети, включително и от ядрената триада, в пет руски бази.
Разликата обаче е в значителното професионално превъзходство на израелските сили и разузнаване, както и мащабите на действие, докато щетите нанесени от украинските сили бяха ограничени. Украинците елиминираха преди това отделни руски командири и учени, докато израелците нанесоха доста повече загуби на иранското командване и научните екипи в кратък срок от броени часове. Само няколко дни преди украинските удари с дронове срещу руски авиобази, беше направен опит за сваляне на хеликоптера на Путин от украински дронове, по време на инспекцията му в Курска област. Тези методи предизвикаха оправдани коментари от военните експерти. Те се прилагаха за първи път, но освен това за първи път в историята и стратегически обект на ядрена суперсила /Русия/ бе директно атакуван.
Друга особеност се състоеше в това, че за разлика от израелците, украинците не биха могли да извършат тези високотехнологични операции с дронове в дълбокия руски тил без пряката подкрепа на западни разузнавателни служби и средства. По този въпрос руският външен министър Сергей Лавров изрази официално руската позиция, че със 100% сигурност британските сили са били пряко замесени в организирането на тези атаки. Водещи американски експерти, както впрочем и проф. Джон Миършаймър потвърдиха, че това с голяма сигурност е така. Но се появи и твърдението, че Лавров умишлено е насочил обвинението към британското разузнаване, за да не бъдат повлияни преговорите между Русия и САЩ, които наймалко са знаели за операцията. Такава операция, която и изисквала 18 месеца подготовка със сигурност е включвала и предварителни тренировки, а такива са констатирани в близост до Ню Джърси и някои други части на американското източно крайбрежие.
Иранците бързо се усетиха и предприетите проверки доведоха до заравянето на голям брой израелски агенти внедрени в страната. Примирието сложи точка на военните операции, но разузнавателната и подривна дейност върви с пълна сила.
Очакванията, че Русия ще отговори с мащабен удар в отговор на посегателството срещу нейни стратегически обекти от ядрената триада, не се оправдаха. Някои коментатори дори задаваха въпроса, как биха реагирали САЩ, ако руската или китайската страна бяха предприели подобни действия срещу ядрения им капацитет и опит за покушение на президента. И няма ли да се повторят подобни действия, ако Путин сега прояви слабост и не отговори подобаващо. Досега бяхме свидетели само на увеличаване силата и честотата на руските удари с дронове и ракети по украински цели. Имаше предположения за използване на новата хиперзвукова ракетна система Орешник, която дори в чисто конвенционалната си версия осигурява ударна мощ, подобна на тази на ядрена бойна глава, като по този начин позволява на Русия да нанесе безпрецедентни разрушения, без да преминава ядрения праг. През последните дни се появи информация, че Орешник вече е влязъл в серийно производство.
Но изчакването или отлагането на порешителен отговор от руска страна би оставило и в европейските страни от Коалицията на желаещите и в НАТО поголяма увереност в търсене на военни решения, а не преговори и мир. И последните решения показват именно ескалиране към конфронтация в дългосрочен план. Наивната пропагандна теза, че Русия заплашва да завземе с военна сила европейски държави, рухва само при едно просто сравнение: съотношението на военните разходи на Запада и Русия е 9:1, а на БВП 25:1, военните разходи на НАТО са 1,3 трилиона дол., а на Русия 145 млрд дол.
Тъй като Русия разполага обаче в момента с наймощния ядрен потенциал в света, а Западът с икономическа мощ и възможности да разшири силна военната си промишленост през следващите 5 до 10 г., и двете страни не би трябвало да са заинтересовани от военна ескалация нито сега, нито в близките години. Противно на логиката обаче се случва точно обратното. Не че липсват здравомислещи гласове като тези на полковник Дъглас Макгрегър, д-р Гилбърт Доктороу, Лари Джонсън, Филип Джиралди и Скот Ритър. Проф. Джефри Сакс от Колумбийския университет е пряк свидетел на много от важните събития, отговорни за конфликта. Рей Макговърн, който е прекарал 27 години като водещ анализатор на ЦРУ, издигайки се до ръководител на групата за съветска политика е съветвал няколко американски президенти.
Критиците на това, защо липсва руски ответен удар предупреждават, че могат да последват по-безразсъдни и провокативни действия, действия, които в даден момент биха могли да доведат до катастрофа за света. Повечето от тях твърдят, че по стандартите на международното право, НАТО отдавна се е превърнал в съюзник в конфликта, въпреки че по геополитически причини много предпазливите руснаци отказват публично да декларират тази реалност и да предприемат ответни мерки. Показателно е поведението на външните министри от "Коалицията на желаещите": Вчера, 30.юни външният министър на Германия Вадефул посети Киев и Одеса, но не да говори за преговори и мир като ръководител на дипломацията на найсилната европейска държава, а да отправи две послания: "Путин не иска мир!" и "Нашите оръжейни компании ще могат да извлекат икономическа полза" / tageschau.de, 30.06.2025 /. Коментарът е излишен.
Въздържането на Русия да демонстрира военната си мощ е разумен избор, защото, ако би се възползвала от преимуществото си и нанесла ответни удари, това би демонизирало допълнително Русия в съзнанието на европейските граждани и елити, като би циментирало напълно царуващия антируски наратив.
Следователно, отговорът на Русия ще бъде в промяна на поведението й на международната сцена с демонстриране на повече решителност, твърдост и сила, а това означава неотстъпчивост. Войната можеше да се реши още със споразумението от 2022 г. в Истанбул при съвсем други условия, ако Великобритания и САЩ не бяха попречили. Споразумение можеше да се постигне и през 2025 г. , ако Коалицията на желаещите не бе искала война до победа. Канцлерът на Германия обещава доставки на Таурус, за поразяване на стратегически цели в дълбокия тил на противника, сигурен път към предизвикване на ядрен отговор.
От тук нататък промяната на поведението на Русия ще диктува в поголяма степен условията за мир или война. А от поставянето на условия до заплаха и ултиматуми е само една крачка. Как ще отговори Западът, когато военните складове са почти празни, а приетите мерки за въоръжаване са със срок 2025 г.? Българите имат една поговорка: Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти причини. Безумието винаги е водило до войни и човешки трагедии.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
2009 Всички права запазени. Последна актуализация