ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Демонстрацията на сила и влияние на Китай и съюзници разгневи Тръмп
Симеон Николов, 04.09.2025
Експертите по въоръжение и бойна техника в света очаквано и оправдано концентрираха вниманието си върху военния парад в Пекин на 03. септември по повод 80–тата годишнина от Втората световна война и представените на него нови образци за високотехнологични бойни действия в една бъдеща такава. Но преди да се спрат на тях, коментаторите би трябвало да отчетат повратния момент, който отбеляза срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество на 31.08/01.09. в китайски град Тяндзин, защото на нея започна раждането на едно многополярно бъдеще, в което Западът няма да бъде вече единсдтвеният арбитър на глобалните норми, търговия и сигурност. А част от посланията на военния парад кореспондират със стратегията за прекратяване на западната хегемония и гарантиране на новия модел на глобално управление, което не предвижда доминацията на една единствена сила.
Към военните паради обикновено разузнаванията, военните аташета в съответната страна и експертите по международни отношения обръщат повишено внимание, предвид очаквания за разкриване на нови технологични решения, които биха могли чувствително да повлияят на бъдещи бойни действия. Но в случая домакините демонстративно показаха много нови неща с очевидното намерение да внушат превъзходство чрез нови технологични решения, да повлияят на възприемането на политическите им позиции от проведената два дни по–рано среща на върха на Шанхайската оргтанизация за сътрудничество. Нещо повече, Китай за първи път демонстрира пълната си ядрена триада – способността да изстрелва ядрени оръжия от суша, море и въздух.
Вторият важен момент е, че това се случва на фона на демонстрираното единство с лидерите на други световни и регионални сили. В присъствието на Владимир Путин, Ким Чен Ун и около 20 държавни лидери китайският лидер демонстрира, че той има влияние върху тях и формиращата се нова ос на силите в света, а не Тръмп.
На трето място той вероятно иска да покаже, че се оформя ситуация, при която Западът зависи от тази нова ос, а не обратно.
И на четвърто място демонстрира, че Китай е способен да води съвременна високотехнологична война и Западът не бива да го подценява.
Най–голямата изненада без съмнение беше, че Китай показа наведнъж пет различни ядрени ракетни системи, сред които особено внимание привлича може би най–новата разработка на междуконтиненталната балистична ракета DF-61, наследник на най-модерната в момента междуконтинентална балистична ракета на Китай, DF-41. Тя разполага с технология, даваща възможност на ракетата да носи множество бойни глави, които могат независимо да се насочват към различни цели. Тоест, една ракета да поразява едновременно няколко широко отдалечени цели. Това означава, че ракетната защита на противниковата страна ще трябва да прихваща всяка бойна глава отделно, което драстично намалява вероятността за успех. Обхватът на ракетата DF-61 вероятно е между 12 000 и 15 000 км, което означава достигане на цели в континенталната част на САЩ и я прави стратегическо оръжие. Ракетата има морски, въздушен и сухопътен компонент. Демонстрирани бяха и две междуконтинентални балистични ракети, които могат да бъдат изстрелвани от изтребители или подводници. Китай за първи път показа всички компоненти на ядреното си възпиране заедно. /Наземният компонент включва междуконтиненталната балистична ракета DF-61, базирана в шахти междуконтинентална балистична ракета DF-5C и балистичната ракета DF-31BJ. Морският компонент е представен от балистичната ракета JL-3, изстрелвана от подводница, докато новооткритата въздушна балистична ракета JL-1 допълва въздушния компонент./
Изводът е, че едновременното представяне на различни ракетни системи, като например DF-26D „Guam Killer“ и хиперзвуковата ракета DF-17, подчертава амбициите на Китай да се позиционира като глобална военна сила, която надхвърля обикновената регионална мощ. Показаната хиперзвуковата ракета DF-26 с обхват от 5000 километра може да порази и американските бази на остров Гуам в Тихия океан. Следователно тази ракета би могла да играе решаваща роля във война за Тайван. Експертите смятат, че Китай е разработил тези системи и с оглед на евентуален военен сблъсък със САЩ в Тихия океан.
Предвид на натрупването на ядрени бойни глави за оперативни цели /над 600 в момента и вероятно над 1000 до 2030 година/ може са се направи втори извод, че се създава възможности за ескалация при опит за възпиране на САЩ, както и пряка заплаха за регионалната архитектура на сигурността от гледна точка на Южна Корея. Все пак, Китай е далеч от постигане на траен стратегически паритет, предвид на това, че САЩ разполагат с около 3750 ядрени бойни глави, а Русия– около 4490 бойни глави. Тенденцията обаче безспорно е към промяна на ядрения баланс на силите и непредсказуеми рискове, ако станем свидетели на нова ера на надпревара в ядреното въоръжаване.
Втората група демонстрирани въоръжения на военния парад бяха четири различни вида въздушни бойни дронове, които не могат да бъдат открити от вражеските отбранителни системи. Сред тях се открояваше GJ-11 със стелт–технология, способен да нанася високоточни удари и да извършва трудно разкриваеми разузнавателни полети. Показателно е, че европейците макар и да работят върху подобни дронове все още са в ранна фаза и далеч от въвеждане на въоръжение. Китайската армия представи и нов безпилотен боен самолет и безпилотен хеликоптер.
Безпилотните подводни апарати HSU-100 и AJX002 показват, че китайските усилия от 2022 г. насам са постигнали значителни успехи и са извоювали преднина пред западните страни в тази технология.
За първи път на военен парад бе показано ново лазерно оръжие / LY-1/, което се разполага на бойни кораби и е предназначено за защита от дронове, ракети и самолети. Изпитанията на този тип лазерни оръжия показват изключителна ефективност при елиминиране на вражески обекти до разтапяне на метала на метални повърхности. Това е потвърждение на информацията за използването на такива лазерни оръжия срещу чужди патрулни самолети.
Показаните роботи за сухопътните сили не би трябвало да са изненада, защото имаше публикации на такива в други страни по повод войната в Украйна. Но очевидно, че Китай вече широко залага на така наречените „роботизирани кучета“, които могат да се използват както в бой, така и в разузнаване, въоръжени с картечници или сензори и др. Те могат също така да обезвреждат бомби или да доставят провизии.
Появата на новия китайски танк ZTZ-201 показва промяна в подхода на страната към разработването на бронирани машини. Той има забележителни характеристики както по отношение на намаления размер, така и на защитата му. Очевидно, че тук става дума за завръщане на класа средни танкове - платформи, които запазват значителна огнева мощ и бронирана защита, като същевременно остават по-евтини и по-лесни за производство в големи количества.
Общият извод е, че Китай демонстрира пред света както технологичен напредък, прилягащ на една суперсила, така и ясни стратегически приоритети. Не може да се отрече, че Китай е постигнал значителен напредък в модернизирането на армията си през последните години.
Посланията към лидерите на неприятелски държави бяха отправени не само с демонстрираната високотехнологична бойна техника, но и устно от Си, който е и главнокомандващ на китайските въоръжени сили. Вярно, че речта му беше необичайно кратка и остави парадът „да говори“, но не пропусна да отбележи: „Тази велика нация никога не се е предавала пред никой враг или сила“, каза Си. „Всеки, който се осмели да нахлуе тук, ще бъде кърваво смачкан във великата желязна стена.“
Реакцията на президента Тръмп макар по–скоро към срещата на върха на ШОС, отколкото към военния парад, с която обвини Китай и съюзниците му в „заговорничене срещу САЩ“ приличаше повече на реакция на разсърдено дете, отколкото на трезва оценка на държавник, начело на световна сила.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
2009 Всички права запазени. Последна актуализация