ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВА

на Дискусионна платформа „Сигурност и отбрана” към Столичния съвет на СОСЗР

▪ Президентът на Хърватия Зоран Миланович заяви, че няма да допусне встъпването на Финландия и Швеция в НАТО. Хърватският лидер подчерта, че ако въпросът бъде повдигнат на предстоящата среща на Aлианса, той е готов да наложи вето.

▪ НАТО стартира нов проект, използващ Big Earth Datacube Analytics за транснационална сигурност и опазване на околната среда. На 5 май 2022 г. се проведе първото събитие, организирано в централата на НАТО в Брюксел от програмата на НАТО „Наука за мир и сигурност“ (SPS), с участието на заинтересовани страни и експерти от Дания, Германия, Израел и Швейцария .

▪ Президентът на Турция Ердоган се изказа против приемането на Финландия и Швеция в НАТО. Не искал да се повтаря грешката с Гърция. Скандинавските страни приютявали терористични организации. /Вероятно има предвид кюрдски организаци/ Високопоставени дипломати в НАТО смятат, че всеки, който се противопостави, ще изпадне в международна изолация и не вярват, че Турция би наложила вето.

▪ На проведената на 14/15.05.2022 г. в Берлин среща на министрите на външните работи на страните–членки в НАТО по думите на генералния секретар Столтенберг са обсъдени подкрепата за Украйна, допълнително укрепване на възпирането и отбраната на НАТО, както и дългосрочните последици от войната на Русия срещу Украйна. Министрите са обсъдили и предстоящата среща на върха на НАТО в Мадрид, на която се очаква приемане на следващата стратегическа концепция на Алианса, план за бъдещата адаптация на НАТО към по-опасна и конкурентоспособна свят.

▪ “Относно разширяването на НАТО с Финландия и Швеция, Русия няма проблем с тези държави. Затова с разширяването с тези държави не се създава непосредствена заплаха за Русия. Ключово обаче е дали пактът ще разшири своята военна инфраструктура на територията на въпросните две държави. Това несъмнено ще предизвика ответна реакция от Москва.“, посочи Путин на срещата на върха в Москва на Организацията на договора за колективна сигурност.

▪ Турция блокира началото на разговорите за приемане на Финландия и Швеция, които първоначално бяха планирани в Съвета на НАТО по внесените на 18.05. официални документи от двете кандидатки.

▪ Официалната представителка на МВнР на РФ Мария Захарова заяви, че ако Финландия влезе в НАТО, отговорът на Русия ще стане сюрприз и той ще бъде военен.

▪ В НАТО съществувала негласна уговорка да не се доставят на Украйна самолети и танкове, защото Русия ще сметне това за пряка намеса на алианса във войната.

Източник: ДПА, 23.05.2022

▪ В реч пред Световния икономически форум в Давос във вторник (24 май 2022 г.) генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди за рисковете, породени от износа на модерни технологии като изкуствен интелект и за чужд контрол върху критична инфраструктура, като 5G. Г-н Столтенберг определи войната на Русия срещу Украйна като „промяна на играта“ за глобалния ред, като подчерта, че ролята на НАТО е да избягва разпространението на конфликта, като същевременно продължава да помага на Украйна да се защитава.

Източник: nato.int, 25.05.2022

▪ Украинският външен министър Дмитро Кулеба обвини НАТО, че "не прави абсолютно нищо" срещу нахлуването на Русия в страната му, но същевременно той приветства "революционните решения" на Европейския съюз.

▪ След среща с председателя на Босна и Херцеговина Шефик Джаферович в централата на НАТО на 25 май 2022 г., генералният секретар Столтенберг подчерта значението на единните структури на Босна и Херцеговина, включително въоръжените сили, една от най-силните мултиетнически институции в страната. Тези институции са абсолютно жизненоважни за стабилността на страната и трябва да бъдат запазени. „Призовавам всички страни да спрат разделителната реторика и да предприемат конкретни стъпки към помирение“.

▪ Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенбрег припомни, че „в настоящата стратегическа концепция ние наричаме Русия стратегически партньор“, а не се споменава Китай. Това ще бъде променено в новата стратегиеска концепция, която ще се приеме на срещата в Мадрид в края на юни, защото алиансът трябва да се адаптира към променящия се свят.

▪ Спирането на вноса на руски петрол в страните от Г-7 ще удари силно "главната артерия на икономиката" на руския президент Владимир Путин и ще лиши Москва от ключов източник на приходи за финансиране на войната й в Украйна, се казва в изявление на Белия дом.

▪ На 13. Май министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин проведе първия се разговор след началото на войната с министъра на отбраната на РФ Сергей Шойгу и призова за незабавно прекратяване на огъня.

▪ САЩ обмислят да доставят в Украйна два вида мощни противокорабни ракети, Harpoon, произведени от Boeing и Naval Strike Missile, произведени от Kongsberg. 12 до 24 противокорабни ракети като Харпун с обсег над 100 км биха били достатъчни, за да застрашат руските кораби и биха могли да убедят Москва да премахне блокадата. Морската ударна ракета (NSM) може да бъде доставена от Норвегия, но след одобрение от Конгреса на САЩ. Тя има обсег на действие от 250 км.

Източник: Reuters, 19.05.2022

▪ На 20.05. „Ню Йорк Таймс“ публикува критичен коментар към позицията на САЩ към Украинската война. “Досега Украйна получаваше неограничена подкрепа, но е от решаващо значение да се определят границите на подкрепа.“ „Нереалистично е да изтласкаме Русия зад границите от 2014 г., Русия е твърде силна военно за това. Преувеличените очаквания могат да доведат до „скъпа, продължителна война“ – а Русия все още е ядрена сила.

▪ Президентът на САЩ Джо Байдън подписа закона за отпускането на нови 40 милиарда долара американска помощ за Украйна.

▪ Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили подчерта, че „Светът има потенциал за значителен международен конфликт между големи сили. И този потенциал нараства, а не намалява“. Военните преимущества на САЩ през последните години бързо се стопяват. Ще се водят битки с роботизирани танкове, кораби и самолети, разчитащи на изкуствен интелект, синтетични горива.

▪ Президентът Джо Байдън съобщи, че САЩ няма да изпращат на Украйна ракетни ситеми от типа MLRS и HIMARS с радиус на действие над 300 км. След седмици на консултации официални лица се аргументираха с това, че Украйна би могла да ги използва за провеждане на атаки в руска територия.

▪ В реч в Националния музей в Лондон министърът на отбраната на Великобритания Бен Уолс допусна, че е „много възможно Украйна до такава степен да разгроми руската армия, че да се наложи тя да се върнe на позициите си отпреди февруари. Путин трябва да се примири, че в дългосрочен план е губещ“.

▪ Министърът на отбраната Кристине Ламбрехт потвърди, че Германия ще достави 7 гаубици PzH 2000 на Украйна и ще подготвя украинските военни. Първите 20 ще започнат подготовката си още след седмица. Тя ще продължи 40 дни в Идар Оберщайн /в Рейнланд Пфалц/, където водят подготовка и военни от Нидерландия.

▪ В телевизионно обръщение по повод на 08 май канцлерът Олаф Шолц изтъкна, че в Украинската война няма да вземе решение, което да направи НАТО страна в конфликта. Не трябва да има световна война, още повече между ядрени сили. Но същевременно подчерта, че не би трябвало да има мир под руски диктат.

Източник: ZDF, 08 05.2022

▪ Председателят на Мюнхенската конференция по сигурността Кристоф Хойсген коментира за Foreign Affairs: „Съединените щати, които понякога са подкопавали международното право в своите външнополитически решения, трябва да се ангажират с поддържането на нормите и законите, които определят международния ред, основан на правила. Германия трябва да поеме водеща роля в разрешаването на международни конфликти."

▪ В проучване на общественото мнение в Германия, приключило на 11 май, се оказва, че 63% от гражданите изразяват безпокойство да не бъде въвлечена страната им във война. На въпроса да се въздържа ли правителството от „подпомагане“ на Украйна обаче, само 38% отговарят с „по–скоро да“, а 55% са срещу „въздържане“ от оказване на помощ.

▪ На 13 март в телефонен разговор с президента Путин канцлерът на Германия Олаф Шолц настоя за възможно най–бързо прекратяване на огъня, за подобряване на хуманитарната ситуация и напредък в усилията за намиране на дипломатическо решение на конфликта.

▪ Германия ще достави на Чехия 15 танка Leopard 2 A4, боеприпаси и резервни части от от наличностите във военната индустрия, а не от Бундесвера, а Чехия ще изпрати за Украйна тежко въоръжение от бившите съветски наличности по т.н. „кръгова схема“.

▪ Бившият шеф на контраразузнаването и политик от ХДС Ханс-Георг Маасен заяви, че в Украинската война не става дума за демокрация и свобода, а за власт и интереси. „Войната в Украйна не е наша война“. Бившият президент на външнополитическото разузнаване Герхард Шиндлер предупреди, че сме на ръба на трета световна война и затова е необходим внимателен подход на западната политика.

▪ Проведената преди месец поредна военна операция от Турция в Ирак срещу кюрдската PKK бе обект на оценка от Научната служба на Бундестага, която излезе със заключение, че не може да бъде оправдана от международно–правна гледна точка. Очертава се нов спор между Германия и Турция, след като последната възрази срещу приемането на Финландия и Швеция в НАТО. МВнР обаче реагира въздържано.

▪ През първите две седмици на май в Украйна пристигнаха изпратените от Германия 2450 преносими противотанкови оръжия RGW 90 Matador, 1600 противотанкови мини DM22 и 3000 противотанкови мини DM31.

▪ След като десетилетия наред в Германия са спестявали разходи за боеприпаси, а производствените капацитети в индустрията са намалявани, днес липсват боеприпаси за 20 милиарда евро. При по–старите системи е трудно дори в международен план да се намерят боеприпаси. Това е една от причините за забавяне на доставките за Украйна. Доставките на самоходните зенитно-ракетни комплекси "Гепард" са спрени, поради липсата на достатъчно брой боеприпаси за тях.

▪ Ръководителят на парламентарната група на ХДС/ХСС в Бундестага Торстен Фрай настоя ЕС да изгради свой собствен „ядрен чадър“. Ядреното възпиране е необходимо с оглед на Украинската война, но и защото САЩ не биха могли в дългосрочен план да предложат надеждна защита, ако например 2024 г„ Доналд Тръмп спечели изборите. Европеизирането на френската ядрена мощ било неизбежно.

▪ След като цели три месеца се уточняваше за какво ще бъдат изхарчени обявените 100 млрд евро за Бундесвера канцлерът Олаф Шолц обяви, че „скоро Германия ще разполага с най–голямата конвенционална армия в рамките на НАТО“. През юни Бундестагът ще вземе решение по изработения план, белязал „обрат“ във военната политика на Германия. Най–голям дял ще отиде за ВВС и противовъздушна отбрана–40,9 млрд, за ВМС – 19,3 млрд, за СВ– 16,6 млд, за управление на войските и дигитализация – 20,7 млрд.евро.

▪ Министърът на външните работи Луиджи ди Майо потвърди изразеното от бившия премиер Джузепе Конти мнение, че Италия трябва да подкрепи Украйна с оръжия за самозащита, но не може да доставя такива за нанасяне на удари по руска територия. В същото време Италия ще продължи да работи за мир.

▪ Директорът на социологическата агенция Euromedia Research Алесандра Гислери отбеляза, че повечето италиански граждани не искат да виждат Украйна в НАТО. 60,8% от италианците не одобряват политиката на алианса.

▪ Полският президент Анджей Дуда посети Украйна на 22 май и стана първият чужд държавен глава, държал реч в украинския парлрамент. Той се застъпи за предоставяне на статут на кандидат за членство на Украйна в ЕС още на 24 юни и заяви още, че Украйна има право сама да решава бъдещето си. Президентът Зеленски обяви проект за предоставяне на специални права на полските граждани в Украйна, в което някои коментатори видяха началото на идея за създаване на нова държава.

▪ Естония ще предостави на Украйна една от противокорабните ракетни системи Blue Spear, закупени през 2021 г. от Israel Aerospace Industries. Украински източници твърдят, че Естония вече е получила разрешение за това от Йерусалим.

▪ Министърът на отбраната на Латвия Артис Пабррикс на международната конференция "Ленарт Мери", организирана ежегодно в средата на май в Талин, Естония, коментира: "Ние, балтийските страни, не се страхуваме от руските танкове, а от слабостта на западноевропейците".

▪ На 09.05. турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви по повод Деня на Европа, че „Събитията, които се случват в центъра на Европа през 21-ви век, изглежда ни връщат в средата на 40-те години на миналия век, за нас това е предупреждение. Тази война, която радикално ще промени европейската архитектура за сигурност след Студената война, е повратна точка за Европа“.

▪ След неформалната среща на министрите на външните работи на страните от НАТО в Берлин министър Мевлют Чавушоглу заяви по отношение на Финландия и Швеция, че страни, които подкрепят терористични организации не могат да бъдат членки на НАТО. Исканията на Турция страните да премахнат ограниченията върху отбранителната си индустрия и износа трябва да се разглеждат като показател за духа на съюза, а не като разменна монета, защото Анкара има опасения за двете страни.

▪ Турция постави 10 условия за да приеме членство на Швеция и Финландия в НАТО, повечето от които свързани с отношението към Кюрдската работническа партия и финансовата подкрепа за сирийските кюрди.

▪ Експертът от CNN Дейвид Анделман заяви в ефир, че възпрепятстването на Швеция и Финландия да се присъединят към Северноатлантическия алианс може да доведе до изключването на самата Турция от НАТО.

▪ Турция може да преразгледа позицията си по членство на Финландия и Швеция в НАТО, ако бъдат изпълнени нейните условия.

Източници: „Türkiye“, RT, 19.05.2022

▪ Турският историк Мехмет Перинчек счита, че е дошло времето страната му да напусне Северноатлантическия алианс и да обърне внимание на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ). Президентът на Близкоизточния форум, историкът и ориенталист Даниел Пайпс, заяви, че Турция трябва да бъде изключена от НАТО .

▪ На 23.05. президентът Ердоган заяви, че Анкара в скоро време ще предприеме нови военни операции по южните си граници, за да създаде зони за сигурност с дълбочина от 30 км за борба с това, което Турция определя като терористични заплахи от тези региони.

▪ Девлет Бахчели, лидер на ултранационалистическата партия MHP /младши партньор на ПСР/ предложи Турция да се оттегли от НАТО, след като Ердоган постави тежки условия пред Финландия и Швеция. Турция не се нуждаела непременно от това членство.

Източник: Anadolu, 24.05.2022

▪ Министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу изостри тона, заявайки: Гърция трябва да изтегли военните си от островите в Егейско море. Ако Атина не се съобрази, ние ще предприемем действия. Ние не блъфираме!

Източник: Kathimerini, 26.05.2022

▪ На 25.05. шведска и финландска делегации посетиха Анкара. Говорителят на президента Ибрахим Калин съобщи, че им е било разяснено, че кандидатурите им за НАТО не могат да напреднат, ако опасенията на Турция не бъдат разсеяни с кокретни стъпки и в определен срок.

Източник: anadolu acansi, 26.05.2022

▪ На 04.05. в Калинниград е проведено военно учение със 100 участници, по време на което е симулирано изстрелване на балистични ракети „Искандер“ /носители на ядрени бойни глави/ по летища, защитена инфраструктура и командни пунктове, както и подготовка за посрещане на ответен ядрен удар.

▪ В Мюнстер се проведе учение на Силите за бързо реагиране на НАТО с участието на 7 500 души от 9 страни–членки. Отработени са преди всичко въпроси на логистиката– осигуряване, допълнителни доставки, ремонт на техника и др.

▪ За ученията Europe Defender 22 са били доставени ракети HIMARS и разположени на остров Борнхолм в Балтийско море. Обсегът им е до 500 км.

БАЛКАНСКО–ЧЕРНОМОРСКИ РЕГИОН

▪ Вицеадмирал Кийт Блънт, командващ Военноморските сили на НАТО обяви във Варна: „Ние ревизираме нашите планове всеки ден според обстановката. Разполагаме с подводници, кораби и самолети, на които програмата се адаптира всеки ден. Искам да подчертая способностите на България, Румъния и Турция и още веднъж акцентирам, че НАТО не възнамерява да остане още дълго извън Черно море“.

▪ МВнР на Гърция определи поредното нарушаване на въздушното пространство на 22. май от два турски бойни самолета като „съвсем ясна ескалация на турските провокации“. Новият момент е, че този път самолетите са достигнали до 2,5 км от американската военна база на пристанище Александруполис. Уведомени са ЕС, НАТО и САЩ.

▪ Сърбия проведе съвместно тактическо учение на ВВС и противовъздушната отбрана „Небесен щит 2022“. Отработени бяха въпроси по оказване на въздушна поддръжка, противовъздушни операции, въздушно наблюдение, насочване, търсене и спасяване.

▪ На 09. 05. в програмната си реч за Европа в Европейсдкия парламент френският президент заяви първо, че бъдещ мир не може да има при унижение и изключване на Русия; второ, че ЕС трябва да създаде свое външно политическо пространство (Европейска политическа общност) в което да влезе Украйна и трето, че съюзът се нуждае от промяна на договорите си, за да може да решава по-бързо, особено в ситуация на война.

▪ Висшият представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел напомни, че "войните завършват с преговори, но на масата за преговори трябва да се излезе от позиция на силата и сега става дума за това да поставим украинците в такава позиция." Борел изключи възможността ЕС да играе ролята на посредник в тези преговори. С това се справяла добре Турция.

▪ На 13. 05. В края на срещата на външните министри на Г–7 върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел съобщи, че ЕС ще предостави още 500 млн евро за въоръжение и оборудване на украинските въоръжени сили. Така средствата на ЕС за военна помощ за Украйна ще достигнат до два милиарда евро.

▪ Председателят на Европейската комисия Урзула фон дер Лайен съобщи за намерението за незабавна помощ от 9 милиарда евро за Украйна до края на годината, както и за подготовка на фонд за възстановяване на Украйна, който според нея има стратегиесо значение за Европа. /Според ЕК възстновяването ще изисква няколко стотици милиарди./

▪ Общата сума за Украйна достигна 2 млрд евро, след като на 24 май Съветът на Европа одобри още 500 млн евро военна помощ. Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел заяви, че ЕС ще продължи подкрепата си за Украйна до края на войната.

▪ Сред темите обсъдени от лидерите на страните–членки на ЕС на извънредната среща на върха в Брюксел на 30 и 31 май беше и тази за отбраната. Но основният въпрос при всички теми бе : Как ЕС да продължи да реагира на войната в Украйна? Компромисите бяха за сметка на единството. Германия потвърди, че ще продължава да изпраща оръжие, включително и на страните–членки, които са се лишили от такова, защото са подпомогнали Украйна.

ОТБРАНИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

▪ След анализ на повече от 350 000 научни статии, публикувани от 2000 г. насам са открити 3 000 случая на сътрудничество с военни университети в Китай, 349 от които са свързани с германски университети. Те включват документи с така наречената "двойна употреба", т.е. с резултати, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели. Така китайските военни използват германски изследвания за въоръжаване.

▪ Във връзка с обявеното през март т.г. намерение за закупуване на 35 бойни самолети F35 от американския производител Локхийд Мартин, се водят преговори на правителствено ниво, в които Германия настоява за създаване на производствени мощности за части на германска територия и за поддръжка, създавайки стотици работни места в германската отбранителна индустрия.

▪ За стоте ББМП „Мардер“ за Украйна фирмата „Рейнметал“ иска 70% по–висока цена, или 156 млн евро. Включени са боеприпаси и резервни части. За сравнение, произведените за Йордания 25 ББМП „Мардер“ са стрували 16,6 млн евро. През 2019 г.–22 ,2 млн евро. По цени от 2019 г. 100–те ББМП биха стрували 89 млн евро или 890 000 на брой за разлика от днешната цена от 1,5 млн евро на брой.

▪ Бундесверът ще закупи нов транспортен вертолет, като изборът се очертава между CH-47 Chinook от Боинг и CH-53K „King Stallion“ от Сикорски. При сравнението между двата Министерството на отбраната клони повече към CH-47 Chinook, но при този модел има много открити въпроси.

▪ До края на есента Русия планира да въведе на въоръжение около 50 нови междуконтинентални балистични ракети "Сармат". Първите единици ще бъдат разположени в сибирския столичен окръг Красноярск. Сармат има обсег на действие 18 000 километра и може да носи ядрени бойни глави.

▪ След третотото поредно посещение на американска делегация в Гърция министърът на отбраната на Никос Панайотопулос потвърди, че ще започне процедура по придобиване на самолети. Става дума за придобиване на F 35, които би било възможно да се произведат от 2016 до 2031 г.

▪ След успешното използване срещу руските въоръжени сили на турския дрон „Байрактар 2“, от целия свят се получават запитвания за него, съобщи създателят му Селчук Байрактар и добави: „Той отстранява някои от най–модерните ПВО–системи, артилерийски системи, бронирани машини“.

Източник: Der Spiegel, 30.05.2022

▪ САЩ смятат, че Северна Корея подготвя своя първи ядрен опит от 2017 г. насам. Държавният секретар Антъни Блинкън призова страната към диалог. Източник: Фран Прес, 07.05.2022

▪ Часове след като президентът Байдън замина за САЩ на 24.05. вечерта след петдневна обиколка в Азия, Северна Корея изстреля три балистични ракети за един час, Първата е прелетяла на около 300 км, а втората е изминала около 750 км. Южнва Корея нарече теста „сериозна провокация“.

▪ Всеки транспорт на оръжия или военни материали на Организацията на Северноатлантическия договор, предназначен за украинските въоръжени сили, ще бъде считан за военна цел веднага щом достигне територията на Украйна, заяви министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу по време на телефонна конференция.

▪ Според американски експерти Украйна е подслушвала руските комуникации, блокирала е сигналите им, заслепила е наблюдението им и е превзела някои от най-модерните им системи за радиоелектронна защита. Руската страна е пренебрегнала въздействието на оборудването и обучението, предоставени от НАТО.

▪ Президентът на Международния институт за глобален анализ Vision & Global Trends, политологът Тиберио Грациани в интервю пред кореспондент на ТАСС подчерта, че преразпределението на територията на Украйна в полза на западните държави е възможно и би било от полза за НАТО, визирайки Полша и Унгария.

▪ През последните две седмици значително се увеличиха руските нападения над украинската жп–мрежа в цялата страна. ЖП–мрежата е необходима и на двете воюващи страни, но след като Русия дефинира нови цели и се концентрира върху бойните действия в източната и югоизточната част на Украйна, по–важно се оказа да не се допуснат масираните доставки на въоръжение от западните страни.

▪ Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс заяви на конференция, че „в момента не вижда практически доказателства, че Русия планира да разположи или дори потенциално да използва тактически ядрени оръжия“.

▪ Бившият върховен главнокомандващ на НАТО /1997–2000/ генерал Уесли Кларк счита, че Украйна не може да води продължителна война и ако американската администрация успее до лятото да достави подходящо въоръжение, което засега не успява достатъчно бързо да направи това, има шанс за украинските сили да изтласкат руските войски.

▪ В речта си на Червения площад на Парада на победата, проведен на 09. Май, президентът Владимир Путин отбеляза: „Край границите на Русия беше създадена непосредствена опасност, готвеха нападение, включително срещу руския Крим. Открито се подготвяше нова наказателна операция в Донбас, за нахлуване в нашите исторически земи, включително Крим. В Киев твърдяха, че може да придобият ядрено оръжие, а НАТО започна активно военно усвояване на околните територии. Така беше създадена абсолютно неприемлива за нас заплаха, при това непосредствено на нашите граници". Русия е дала изпреварващ отпор на агресията.

▪ Обекти и градове в Донецка област са били атакувани от въздуха с ракети Х–22. Defense Express предполага, че руската армия ще има проблеми с изчерпване на запасите си от ракетни системи „Искандер“ и „Калибър“ и невъзможност да ги възстанови поради западните санкции, затова се използват старите крилати Х–22.

▪ В началото на лятото украинската армия може да започне настъпление, защото ще е получила вече въоръженията обещани от Западна Европа и САЩ. Ако украинската армия пренесе войната на руска територия, това може да стане предпоставка за използването на оръжие за масово унищожение от страна на Кремъл, счита директорът на „Центъра за изследвания на армията, конверсии и разоръжаване“ в Украйна.

▪ Според правозащитната организация Human Rights Watch както Русия, така и Украйна са използвали международно забранени касетъчни боеприпаси във войната, вследствие на което за загинали стотици цивилни.

▪ За първи път от началото на войната министрите на отбраната на САЩ и Русия Лойд Остин и Сергей Шойгу са разговаряли на 13.05.2022. В същия ден е проведен разговор и между Владимир Путин и канцлера на Германия Олаф Шолц.

▪ Министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников за първи път назова броя на гражданите, които планира да бъдат мобилизирани– 1 млн. В момента 1500 души се обучават на новата военна техника, доставена на Украйна.

Източник: The Insider 13.05.2022

▪ Бившият съветник на Ангела Меркел бригаден генерал Ерих Вад смята, че завземането на Донбас обратно от украинската армия е невъзможно във военно отношение и предупреждава украинците да не повтарят грешката си.

▪ Ръководителят на военното разузнаване на Украйна генерал–майор Кирило Буданов очаква още месеци на бойни действия, обрат във втората половина на август и край на войната в края на годината.

▪ В декларацията на страните от Г–7, подписана на 14.05. се отбелязва: "Ще продължим военната и отбранителна помощ за Украйна толкова дълго, колкото е необходимо" В нея се декларира, че страните от Г–7 „никога няма да признаят преместени от Русия граници“.

▪ Според оценка на Британското министерство на отбраната е много вероятно Русия да е загубила една трета от въоръжените сили, които от февруари взеха участие в инвазията в Украйна.

▪ Доклад на Бундесвера представя хода на военните действия в Украйна и анализира намеренията на воюващите страни. Към 14/15 май Русия е принудила Украйна към оттегляне от региона на Луганск, докато украински въоръжени сили са успяли да изтласкат руските такива от гр. Харков, достигайки на 5 до10 км от руската граница. Русия разви настъпателната си операция около град Херсон, премина Днепър и вероятно ще увеличи натиска си върху Одеса.

▪ Британският военен експерт Франк Ледуидж, офицер от военното разузнаване и съветник в правителството, пише, че проблемите на Русия са концептуални, а не технически, а успехите на украинците напоследък се дължат на изключителното планиране и оперативна предвидливост. Дава висока оценка на новия руски танк Т-14 „Армата“ и на Т-90М, най-сериозният танк на въоръжение, понесъл и първи загуби. От „Армата“, обаче има малък брой, а пълномащабно производство е планирано да започне тази година.

▪ Преговорният процес между Русия и Украйна е преустановен. От руска страна се твърди, че Украйна фактически е напуснала преговорния процес, а от украинска страна поясняват, че когато има кокретика, политическите преговори ще продължат и модератор ще бъде лично президента Зеленски.

▪ Министърът на външните работи на Италия Луиджи ди Майо представи на генералния секретар на ООН Антонио Гутереш план за постигане на мир в Украйна, включващ 4 етапа под наблюдението на международна посредническа група.

▪ Съветник на украинския президент Володимир Зеленски заяви, че страната му няма да приеме каквото и да било прекратяване на огъня, докато руските войски не се изтеглят,

▪ Седмица след телефонния разговор между министрите на отбраната на САЩ и Русия се проведе такъв и между началника на ГЩ на руските ВС ген. Валерий Герасимов и председателя на Комитета на началник–щабовете на американската армия ген. Марк Мили по инициатива на американската страна. Постигнато е съгласие да се запазят комуникационните линии отворени.

▪ Министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу заяви в отговор на разширяването на НАТО, че "До края на годината в Западния военен окръг ще бъдат създадени 12 военни части и дивизии". Армията очаква да получи повече от 2000 единици военна техника и оръжия.

▪ Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че двумесечната битка за последната останала непревзета част от "Азовстал" е приключила. Армейското командване нареди защитата на града да бъде прекратена. Руското МО съобщи, че са пленени общо 2439 украински бойци.

▪ Украйна прекрати преговорите на 16.05.2020 г. Те щели да бъдат възобновени само при конкретни предложения. На 22.05. съветник на президента Путин /Владимир Медински/ каза, че „Русия никога не е отказвала преговори“.

▪ На световния икономически форум в Давос Хенри Кисинджър предложи Украйна да преговаря с Русия и отстъпи територии за да спечели мира и предотврати ескалация. Това противоречи на изказването на президента Зеленски, че Западът не бива да търпи поведението на Русия. Кисинджър смята тази аргументация за опасна.

▪ Американският генерал Бен Ходжис, бивш главнокомандващ войските на САЩ в Европа до 2017 г. смята, че руският лидер в крайна сметка няма да рискува разпалването на ядрена война. Но предупреждава, че в случай на такава, отговорът на Запада ще бъде опустошителен. Този отговор не се налага да бъде ядрен. Американските стелт–изтребители F-35 могат да унищожат руските части в Украйна, Русия може да загуби по–голямата част от Черноморския си флот.

▪ На 28.05. германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Емануел Макрон по своя инициатива проведоха телефонен разговор с Владимир Путин, продължил 80 минути. Те настояха за незабавно прекратяване на огъня, изтегляне на руските войски и призоваха за сериозни преки преговори с украинския президент. Путин изразил готовност за подновяване на преговорите, но предупредил да не се доставя повече тежко въоръжение на Украйна, защото това дестабилизира ситуацията и изостря хуманитарната криза.

Дефицит на експертност и лидерство като военновременен риск. Бивш шеф в НАТО критикува САЩ и призовава към преговори

Генерал Михаил Ходаренок предсказа пълния театър на войната в Украйна, но никой не го послуша

Съдбата на Европа е заложена на карта в тази война

Епицентър, 27.05.2022

▪ Бившият министър на отбраната на САЩ при президента Доналд Тръмп Марк Еспер издаде книга под заглавие „A Sacred Oath“ , в която описва, как е трябвало да предпазва президента от по–големи и неприемливи решения като ракети срещу Мексико, използване на бойни боеприпаси срещу протестиращи и други.

Забележка: Замисълът за Бюлетина от самото начало предвижда отразяване на събития във военната и военно–политическата област от чужди източници в интерес на 54 клубове и организации на СОСЗР и 22 участници в дискусионната платформа „Сигурност и отбрана” и няма за цел да отразява българоезични източници, събития и позиции, които са леснодостъпни и известни на всички наши членове.

Съставил: С.Николов, 30. 05. 2022, За въпроси и предложения: snikolow@abv.bg, тел. 0888 45 21 40

▪ В НАТО съществувала негласна уговорка да не се доставят на Украйна самолети и танкове, защото Русия ще сметне това за пряка намеса на алианса във войната.

Източник: ДПА, 23.05.2022

Източник: nato.int, 25.05.2022

Източник: Reuters, 19.05.2022

▪ Турция може да преразгледа позицията си по членство на Финландия и Швеция в НАТО, ако бъдат изпълнени нейните условия.

Източници: „Türkiye“, RT, 19.05.2022

Източник: Anadolu, 24.05.2022

Източник: Kathimerini, 26.05.2022

Източник: anadolu acansi, 26.05.2022

БАЛКАНСКО–ЧЕРНОМОРСКИ РЕГИОН

Източник: Der Spiegel, 30.05.2022

Източник: The Insider 13.05.2022

Съдбата на Европа е заложена на карта в тази война

Епицентър, 27.05.2022