ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

ИСЛЯМСКИ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ И РИСКОВЕТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ РАДИКАЛЕН ИСЛЯМ

д-р Богдана Тодорова

„Ниагарското кредо”  съдържало 14  пункта и било първото кредо на

фундаменталистките движения. В далечната 1885  година, група протестантски

пастори издига пет основни /фундаментални/ принципа:

1. Непогрешимост на Светото писание.

2. Божественият произход на Христос и догмата за непорочното зачатие.

3. Изкуплението на Христос на кръста.

4. Физическото възкръсване на Христос.

5. Бъдещото възвръщане на Христос в плът.

Тези принципи били одобрени от Презвитерианската генерална асамблея,  а в

началото на XX  век техните привърженици се обединили във Фундаменталистка коалиция.  През 1909  година нефтеният магнат и презвитериански светски лидер,  Лаймън Стюард ,  борещ се срещу модернизацията на християнското богословие,  плаща 200 000  долара,  за да публикува своята поредица религиозни принципи „Основи.  Свидетелства за Истината”,  в които Библията се третира като абсолютна интерпретация на божествения разум и въплъщение на истината.  Стюард е човекът,  който  финансира безплатното разпространение на християнски списания сред своите работници, дава средства за учредяване на факултет по богословие в колежа на Лос-Анджелис,  където обучението задължително се провеждало строго по Библията.

Звучи познато с днешна дата.  Фундаментализмът отдавна не е само по

страниците на научната литература,  а масово навлезе в ежедневна употреба.

Днес говорим за екологичен фундаментализъм,  икономически фундаментализъм, пазарен фундаментализъм. 

Най-често срещаната митологема: 

Фундаментализмът е чисто религиозно явление, изключително тясно свързано с

исляма. Исторически погледнато,  като понятие вкарано в научна употреба от

протестантизма в Америка в края на миналия век,   е видно,  че фундаментализмът не е патент на исляма,  а съчетанието „ислямски фундаментализъм” се утвърждава като такова в западната литература.

Фундаментализмът е феномен,  в който е заложен съществен конфликтен

потенциал. Той се отличава с особен стил на политическа активност, способност

и решителност за енергични битки с противниците. Затова фундаменталистите са готови да участват и в неконституционни политически акции, използвайки и насилие.   Фундаментализмът днес освен в религията е намерил място в

 държавната политика, в между-националните и социални отношения. Успял е да

се внедри и в системата на образованието, науката, изкуството. Съществува така

нар. „мащабна версия”  на фундаментализма,  която образува хибриди,  чрез комбиниране на отделни елементи.  Така например американският

„империалистически фундаментализъм” и „пазарният фундаментализъм”  слети като хибрид,  раждат „ислямският фундаментализъм”,  чиято идеология кара мюсюлманите да се борят за свободата си освобождавайки се от примката на  Запада,  в която са хванати. Елементите на фундаментализма са свойствени на тоталитарните и теократични политически режими, които съдържат радикални политически идеологии.

Що е то радикален ислям?

Ако приложим протестантската трактовка на термина „фундаментализъм”/от

лат.  основа,  фундамент/  ще видим,  че всички мюсюлмани взети заедно са

фундаменталисти,  затова и „фундаментализмът”  като термин няма смисъл по

отношение на исляма като религия.  Ако „политическият екстремизъм”  е

„недопустима крайност в политиката”, то по аналогия „ислямският екстремизъм

– е „недопустима крайност в исляма”.

За обозначаване на радикалните и агресивни течения в исляма започва да се

прилага широко разпространения термин „радикален ислям”. Става въпрос за

феномена на активна политизация на исляма.  Ислямът се явява динамично

развиваща се религиозна система,  в рамките на която могат да се разделят

различни религиозно-политически направления /традиционализъм, неотрадиционализъм, модернизъм, реформизъм, фундаментализъм/.

От 90-те години започва процес на разглеждане на ислямския фундаментализъм от гледна точка на цивилизационния подход. В контекста на цивилизационния дискурс,  ислямският фундаментализъм е разглеждан като стремеж на връщане към източниците на традицията. При това сам по себе си ислямският фундаментализъм се явява базов модел за съхраняване на ислямската идентичност в ситуация на социо-културен кризис,  като алтернативна на западната глобализация,  като стратегия за съживяване на

ислямския социум.

Хората, които наистина се интересуват да разберат същността на това явление –

“ислямски фундаментализъм” /  ислямизъм,  политически ислям/  активно

изучават политическата практика на партиите и организациите, представляващи

това течение в отделните страни.

1. Адекватното разбиране на феномена “фундаментализъм”  в исляма не

трябва да се съсредоточава само върху публичните прояви на радикалния ислям. Ислямизмът не е монолитно течение, а самите ислямисти се делят на два лагера: по отношение на целите за развитие на ислямския свят и по отношение на средствата за постигане на тези цели.

2. Научното разглеждане на този феномен е усложнено от специфичния характер на информацията за дейността на неговите носители, на първо място – ислямските организации с радикална насока.

3. Невъзможност да се обхване изцяло съвременният фундаменталистки,

политически свят поради езиковото разнообразие на първоизточниците /арабски, урду, фарси/

Идеологическата основа на ислямския фундаментализъм се оформя под силното

влияние на средновековното теологическо наследство на богословите-салафити

/ревностни привърженици на идеята за очистване на исляма/.*

*Терминът произтича от салаф ссалахин –  най-праведните мюсюлмани, отнасящи се към първите три поколения последователи на исляма,  които са срещу привнасянето в исляма на елементи от други религии и философии.  Делят се на три категории:  сахаби /сподвижници на Пророка/,  табиини /последователи на сахабите/ и табиуттабини /последователи на табиините/.

“Салафия”  се счита за първото фундаменталистко религиозно-етническо

направление в исляма, с основоположник ислямският учен Ахмад ибн Ханбал, основател на ханбалитския мазхаб /една от 4 школи в ислямското право/. Той, а по-късно и неговият последовател ибн Таймийа призовават къч очистване на исляма от нововъведенията, както и от до ислямските традиции. Те апелират за връщане към времената на Мединската община /622-630/ на Пророка Мохамед,  определяйки я като “Златен век на исляма”.

През XVIII век тези идеи са развити и допълнени от шейх Мухаммад ибн Абдел ал-Уахаб /1703-1792/. Неговите последователи, известни в научно популярната литература като „уахабити”,  считали за свой дълг да унищожат и разрушат всички чужди на исляма,  според тях елементи,  за да възстановяват чистота на исляма и единобожието.

Кои са уахабитите?

Уахабизмът е радикално религиозно-политическо течение в сунитския ислям.

През 1924-25г. уахабитите завоюват Хиджаз /провинция в Саудитска Арабия/ и

образуват уахабитското царство /Кралство Саудитска Арабия/,  укрепвайки в течение на годините влиянието си върху страните от Арабския п-в, държавите от Средна Азия и Северна Африка. Уахабитите отхвърлят култа към пророците,  светците,  поклонението в светите места,  отричат суеверията.  В обществено- политическата сфера проповядват хармония,  братство на всички мюсюлмани,  строго   съблюдаване на морално-етичните принципи на исляма,  осъждайки разточителството и разкоша. Централно място е отделено на идеята за свещена война /Джихад/-   срещу многобожието и мюсюлманите,  отстъпили от принципите на ранния ислям.  За времето на своето съществуване те са тези,  които демонстрират най-отчетливо силата на радикалния ислям,  не само в

качеството му на мобилизираща идеология, но и на крупна политическа фигура.

През 20-те години на XX  в.  са основани първите религиозно-политически организации,  правещи опити за възвеличаване на „панислямисткия” политически проект,  т.е за извършване процес на ре-ислямизация.  В Индиятакава организация е “Общество за разпространение на вярата, /Таблиг джамаат, 1927г/. В Египет през 1929г.,  Хасан ал-Банна основава “Братя мюсюлмани”, чийто членове са в ролята на религиозно-политическа опозиция на египетската монархия и се опират на бедните, но образовани градски хора. Левите интелектуалци,  както на Запад така и в мюсюлманския свят виждат в ислямистките движения религиозен вариант на фашизма,  а   либералите -

възраждане на средновековния фанатизъм. Оценявайки широката социална база

на ислямистите,  левите сили започват да водят диалог с тях.  Десните политически сили,  отбелязвайки че ислямистите проповядват за свят, основаващ се на морал,  покорност,  смирение пред Бог,  враждебност към безбожниците /комунисти и социалисти/,  започват да ги поддържат и финансират.

Днес ислямизмът или политическият ислям обединява множество групировки,

чийто общи принципи са /независимо от различията между шиити и сунити/:

- неделимост на религията от политиката и сакрален характер на държавната власт;

- необходимост от конструиране на държава,  в която светската и религиозна власт са неразделни, а съдебно-правната система се основава на шариата;

-    кардинална промяна в живота на съвременния мюсюлманин, връщайки го

в   нормите на „чистия” ислям;

- задължение на всеки истински мюсюлманин е да води активна

политическа дейност, чиято цел е защита и разпространение на исляма.

За ислямистите пътят на исляма не е само следване на ритуалите, предписани от

исляма.  Ислямът е модел за живот на цялото човечество. Еволюцията на тези

фундаменталистки принципа води до оформяне в исляма на умерен и радикален фундаментализъм.

Умерените фундаменталисти –  използват легитимни средства,  искат

организиране на мюсюлманския живот по ранно-ислямски образец.  Те са за

извършване на нравствена революция,  като духовна подготовка на

мюсюлманите за изграждане царството на исляма. Искат налагане на шериата в

обществения живот, финансовите и икономически институции. Отличават се с

търпимост към постиженията на западната цивилизация, светските национални

елити, демокрацията, ако това е изгодно за уммата /ислямската общност/.

Радикалните фундаменталисти,  считат себе си за изпълнители волята на Аллах – да построят царството на исляма на Земята, да установят господството

на шариата в планетарен мащаб. Използват насилствени средства и всеки, който

се отклони  „от правия път” е обект на джихад /война за вярата/. Склонни са да

се опират на „динамичните интерпретации на Корана”,  направени от даден

харизматичен лидер.  За тях Западът продължава кръстоносните походи, пренасяйки на Изток бацила на корупция,  социална несправедливост, икономически упадък и морално разложение.

Осъждат секуларизма,  индивидуализма и консуматорското потребление,  но

използват западните съвременни достижения на науката и техниката. Стремежът им е към завладяване на политическата власт и заставяне на мюсюлманите да приемат тяхното тълкуване на ислямските принципи като единствено правилни. Склонни са да пренебрегват международни договори и конвенции. Най-ярък пример в това отношение днес са неоуахабитите,  чиятодоктрина включва нови доктрини и догмати,  които се възприемат противоречиво в исляма. 

Радикалният фундаментализъм е атрактивен с антизападната си и антимодернистка насоченост,  както и с опита да се наложат ислямскитеценности –  дава се приоритет на колективното пред индивидуалното начало, равенство на хората пред Бог,  осъждане на монопола.  В известна степен радикалният ислямизъм е следствие от конкретните регионални,  както и от глобалните политически конфликти.

Радикален ислям в България?

Радикалният ислям е тема, широко коментирана в България,  през последните години.  Можем да разграничим външни и вътрешни рискове от радикален ислям.

Актуалността на темата за възможните искове от радикален ислям се определя

1. ВЪНШНИ РИСКОВЕ ОТ РАДИКАЛЕН ИСЛЯМ

• Фундаменталистки партии,  институти и организации в Турция казват финансова помощ на мюсюлманската институция в България.

• Притока на учебници и литература, както и на емисари, които даподпомагат религиозното обучение у нас организират курсове по религиозно обучение на децата,  като новост са курсовете за момичета към някои джамии.

• Половината от циганското население,  изповядващо мюсюлманската религия,  се самоопределя като турско и това са предимно хора,  населяващи централните и южни части на България.

• Завишава се религиозността на мюсюлманското население. На места се възстановяват забравени обичаи и традиции, по-масово се спазват религиозните обреди и празници, наблюдават се промени в облеклото на българките мюсюлманки . 

• На основата на мюсюлманския фундаментализъм и панислямизъм се нарушава целостта и на мюсюлманската общност в България и  води до подкопаване на националното ни единство 2010 г. – нито една от изведените препоръки не е взета под внимание,  а рисковете за страната се задълбочават:

• Новата опасност – „гюленистките училища”. В тях се набляга на математика, естествени науки и отлично владеене на турски език. Кадрите на тези училища се готвят за дипломати,  инженери и икономисти, висши административни постове  предимно в сектор сигурност. Това са хора готови да защищават турските национални интереси. Тези училища се опитват не просто да възкресят исляма от неговата „златна

епоха”, но и да го преформулират. Това не означава да го радикализират, а по-скоро да го разграничат от строгите ислямски практики на Саудитска Арабия и Иран. Гюленистите имат значително влияние върху частните училища в Казахстан, Туркменистан и Киргизстан.

• Неоосманистите – възраждане на халифата, преустановен с абдикацията на последния турски султан през 1920г. Стремят се към елита в дадена страна и привличат образовани и ерудирани хора.

• Никой не отрича Коран-курсовете, които през 2004 бяха тема табу. Официално се твърди, че преподаването става по одобрени от Главно Мюфтийство учебни програми – никой не следи дали това е така, както и какво точно се преподава.

• Фондация  MIHR на Iskender Evrenesoglu /Imam Ali Mihr/ - собствена телевизия и радио, създава «Университет на Аллах” /2000г./, подготвя интерпретация на Корана в 19 глави. Всеки стих е преведен дума по дума на турски език, написан с

арабска и латинска азбука.

1.2 Други външни рискове за България могат да бъдат:

Далечните съседи – „оста на злото”

• Шиитски Ирак /  битката между сунити и шиити/  и зреещия проблем за кюрдското етническо обособяване. Възможен сериозен конфликт между кюрди и араби. Тероризмът е част от битката за бъдещето.  Взривоопасната точка за Югоизточна Азия ще бъде Киркук и околностите му,  богати на петролни залежи.

Напрежението там ще продължи да ескалира.  В Ирак 60%  от населението са шиити.  Това ще влияе върху задълбочаващия се сблъсък между салафитските фондации на Саудитска Арабия и Турция с шиитските на Иран. 

• Ислямска Република Иран,  където консерваторите отново завзеха властта. През 2004 г. там бе отчетена огромна ескалация на социалните проблеми,  като наркомания,  проституция,  бедност и СПИН. Текат процеси на консолидация на мюсюлманите-шиити с християните,  като част от протичащата вътре в исляма война срещу сунитския фундаментализъм. Посолството на Иран в Загреб

е комуникационен център, осъществяващ връзките на Ал-Кайда с радикални и екстремистки ислямистки организации,  според западните политически анализатори.  У нас ще търсят съмишленици сред алианите и християнската деноминация.

• В Сирия и Йордания се изпращаше целия млад контингент на Главно Мюфтийство за обучение по ислям. Младежи /предимно от бедни семейства/  се изпращат да продължат религиозното си образование в Саудитска Арабия,  Египет,  Сирия и Йордания. Връщат се с религиозни познания и практики чужди на традиционната за българските мюсюлмани,  ханифитска принадлежност. 

Близките съседи – Босна, Косово, Македония и Албания .

• В Босна и Херцеговина действат екстремистките организации ал-Харамейн и  GRF /Global Relief Foundation,  във връзка с ал- Кайда/,  използвайки разпространението на аудио-касети със записи, /използва се т.нар.”огласен ислям” -”ал-Ислам ал-саути”, съвременната опасна конкуренция на “печатния ислям”. Към момента в Босна действа крилото за разузнаване и логистична подкрепа на Al-Queda – „Al-Quds” 

• В Албания действат нелегалните ЛПК /Народно движение за Република Косово/,  АОК /Армия за освобождение на Косово/  и ЛКЧК /Национално движение за освобождение на Косово/, чиито емисари едва ли ще пропуснат да разширят влиянието си в останалите части от региона.

• В Косово, в Университета в Прищина, Факултетът по теология е изцяло обвързан с радикални екстремистки организации.  При новите тенденции български студенти да кандидатстват в Македония и Албания заради лесната възможност да бъдат приети, те ще се превърнат в мишена за уахабитски влияния.

Европейските съседи:

Германия

• Khilafat group – Ύ от мюсюлманите живеещи в Германия са от турски произход. Като възраст това население е по- младо от немското, с висок % на раждаемост. Днес това са децата на отишлите през 1970г.  там като гайстербайтери,  турци.  Преки връзки със западен Анадол,  където преобладава ниско образовано и

политически и религиозно консервативно население.  В Турция това е дясното крило,  водено от Неджматин Ербакан,  което среща подкрепа сред културните,

религиозни и социални кръгове на турското общстност в Германия.  Ербакан изпраща добре обучени емисари и имами в Германия. Две организации като рискови:

• В Кьолн – Cemaleddin Kaplan’s Khalifat, 800 члена, 1984. Днес начело е синът – Метин Каплан

• Milli Goerues – 1985, 26 500 члена в Германия, 210 000 в Европа,  най-голямата турска радикална организация. Имат активисти в 514  джамии, 323  от които са на

територията на Германия. Критикуват секуларния модел на Турция и  демокрацията. Антисемитска и анти-християнска насоченост. Финансирането става от различни източници.

Други радикални групи действащи на територията на Германия, финансирани от арабски фондации са:

• Hizballah /900/

• Hizb al Tahrir /300/

• Hamaz /300/

• Muslim’s brothers /1 300/

Франция 

• UOIF /Union des organization Islamiques de la France/ - в контакт с Мюсюлмански братя,  политически тесни връзки с шейх Quardawi. По-радикалната.

• FNMF /Federation Nationale des Musulmanes de la France/, поддържа се от правителството на Мароко

Най-голямата мюсюлманска общност –  предимно в Париж ииндустриалния север на Франция.

Италия

• Транзитната зона на Европа, разпределителна зона за Ирак, Албания и Босна. Като превенция срещу радикалния ислям италианското правителство направи дузина ареста на бойци и лобисти

• Логистичната и финансова подкрепа се осъществява от 2 центъра в Милано –  джамиите и исл.центрове на Vialle Jenner и Via Quaranta

• Заместване на европейските терористични звена на IRA, RAF, Baader Meinhof   от ислямските мрежи и клетки.

Мюсюлманската европейска мрежа е създадена от ветерани от Афганистан,  Алжир,  Северна Африка и Арабският п-в  през 1990г.

• Значителен брой от терористите се набира от европейските университети

На територията на Италия действат:

• Co.RE.IS  / Ислямско религиозно общество в Италия/

• UIO /L’Union Islamique dans l’Occidente/

• WICS /World Islamic call Society/

• VMI /L’Union Musulmanes d’Italia/  на Adel Smith

• Tabligh

• Hazrad Inayat Khan – орден на суфизма

• Egyptienne al Gama’a al-islamiyya

• Algerian salafist

• Iraqi Ansar al islami – Al-Quds

• Hizb al Tahrir –  основана в Йордания,  за връщане на

халифата

• Движение за ислямско начало – Subud

• Организация на мюсюлманите-турци в Италия

• Организация на шиитите в Италия

• Организация на бахайците

• Организация на ахмадиите

• Център на Световната Мюсюлманска лига 

• Асоциация на италианските мюсюлмани 

• Обединение на ислямските организации в Италия /UCOLL/ 

1.3.Радикализация на мюсюлманската и не-мюсюлманска

младеж.

• Българските специалисти не обръщат внимание на същинския проблем –  за   радикализация на не мюсюлманската младеж при съществуващата криза в борбата за лидерски позиции в европейските мюсюлмански общности и у нас, където радикалните имами водят сериозна битка за прилагане на политика в

съответствие с предписанията на исляма.

• Липсва цялостна национална имиграционна политика за неутрализиране на етностереотипи по отношение на бъдещите миграционните потоци и бежанците .  Няма мониторинг по религиозна принадлежност.

Влиянието на мюсюлманите върху Европа и България ще зависи от:

• Включването им в изборните процеси

• Включването им в политически партии

• Икономическата роля, която ще играят

• Каква степен на социална мобилност ще достигнат

Прогнозите на специалистите са,  че през 2050  година 20%  от

населението на Европа ще бъде мюсюлманско.

2. ВЪТРЕШНИ РИСКОВЕ ОТ РАДИКАЛЕН ИСЛЯМ

      Броят на турците в България е 700 000  според официалното преброяване в България от 2001  г.,  от които 80%  са сунити /изповядващи традиционния ислям/, 20% шиити и около 200 000 са българо-мохамеданите. Особено тревожен факт е, че половината от циганското население / 365 797  според преброяването/  се определя за мюсюлманско и това са предимно хора населяващи южните части

на България.

2.1.Салафитски джихадизъм

• При салафизма имаме фундаментализация на маргиналните групи и включване на криминалния контингент- компактната маса  от араби,  кюрди живеещи в България не е обект на достатъчно  наблюдение.

• Това е идеология, удобна за радикалните националисти.

• Има районен характер и може да привлече на местна почва радикално настроени групи с критиката си към суфизма  като най-ярък израз на мюсюлманския мистицизъм, който поставя личната вяра по-високо от проповедите на богословите.

2.2.Консолидация на мюсюлманите-шиити с християнската

деноминация 

•процес на консолидация на мюсюлманите -  шиити с християни, който е и част от започналата война вътре в Исляма, срещу сунитския фундаментализъм.

• сблъсък на интересите на салафитските фондации от Саудитска Арабия с тези от Турция и особено с тези на шиитски Иран,  като ще се   правят опити да се   търси подкрепата на алианите и християнската деноминация.

2. ОЦЕНКА НА РИСКОВЕТЕ И ЗАПЛАХИТЕ В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА

България трябва да предвижда и ситуира събития,  а не да ги следва. Само така ще предотвратим опасността да се превърнем в поредния трансграничен network,  в който някой друг изгражда14 мрежи,  а нашата единствена роля ще бъде да координираме и съвместяваме как българските българи ще си сътрудничат с

бъдещите евро-български цигани и българските турци –  сунити, шиити и уахабити. 

csr.office@yahoo.com

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

25.06.2016