ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Пропуснатите в дебата проблеми в отбраната и политическата слепота
Симеон Николов 21.04.2018 г.
В една нормална европейска държава обсъждането и решенията по всички големи въпроси, касаещи националната сигурност се посрещат с голяма доза единодушие и висока отговорност от упълномощените за това фактори в съответствие с приетите стратегии и поети ангажименти към международни съюзи. Ако това не е факт, то би било сигнал за голяма степен на незрялост на държавността и разбирането за нея и на дефицит на съюзническа солидарност и коректност за изпълнение на определени задължения.
След последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента /КСНС/ с малки изключения отсъстваха експертни оценки по същността на разгледаните от Съвета теми и причините са не само в успешната провокация за отклоняване на вниманието от тях, така както и хвърлената бомбичка на стадиона не промени резултата от мача. Поскоро военните и експертите може би се умориха да посочват необходимостта от изграждане на адекватни на времето и заплахите отбранителни способности. Разочарованията се смекчават, когато се повтарят. Постоянното омаловажаване от някои политици на труда и целесъобразността от поддържане и развитие на отбраната, предизвикват бумерангов ефект, който се стоварва върху армията. А както разсъждава обществото след внушения отвън, така го управляват.
Напук на политическия популизъм и твърдения на интернеттролове обаче, че едва ли не нямаме вече такава, България все още заема 67-о място сред 125 държави в класацията на военните способности на база 50 критерии, макар и след Афганистан и Хърватия. Все още успяваме да участваме в общи инициативи и проекти, запазваме нивото на ученията в рамките на НАТО, предоставяме сили и средства в многонационаланата бригада, поддържаме мисии в Кабул и Кандахар, а военната ни индустрия има някои продукти без аналог в света, с което бихме могли да се гордеем. Въпреки това обаче, е вярно, че не изпълняваме в пълен обем нито член 3 от Договора на НАТО предвиждащ всяка странакандидат за членство да изгради самостоятелни способности, преди да разчита на член 5ти за оказване на подкрепа при нужда, нито Лисабонския договор, задължаващ странитечленки на ЕС постепенно да подобряват военните си способности.
В такива условия няма значение колко стратегии са написани и приети, но все пак е някакъв успех, че в актуализираната Стратегия за национална сигурност някой от богопомазаните автори включи найпосле повтаряното от 78 години изречение за необходимостта от политическа култура по въпросите на сигурността и отбрана, чиято липса е в основата на положението, до което бяха доведени двата сектора.
Следващата причина, която обаче не намери място в стратегията е липсата на приемственост между правителставата, което доведе до спиране на редица проекти и намаляване на финансирането. Достатъчни примери са дългогодишната сага с проекта за многоцелеви изтребител, който бе почти готов през 2008 г и съкращаването с 40% на военния бюджет през 2010 г.
Ако към това прибавим и отсъствието на политическа воля и поемане на отговорност за трудни, но крайно необходими решения и политизирането на въпросите, нещата постепенно се изясняват.
С втората група от причини са запознати подобре военните и политиците: изместване на военната експертиза от политически боричкания, парализиране свободата на министъра на отбраната с политически натиск и финансови бариери, действия на лобисти по определени сделки и т.н.
Консултативният съвет за национална сигурност при президента, създаден на основание на член 100, алинея 3 от Конституцията, обсъжда и изготвя становища и предложения, но отговорността и възможностите на тяхното изпълнение са в прерогативите на правителството. Мотивите на президента да насрочи последното заседание очевидно се базираха на потвърдилите се опасения за влошаване на средата за сигурност и неизпълнението на препоръките от заседанието през май 2017 г. Съветът обаче, би трябвало да разглежда стратегическки въпроси, касаещи определените от Закона три области, една от която е отбраната, но не и да се занимава с несвършената работа на правителството и технически въпроси по разпределяне на проценти от финансови средства и срокове за изпълнение.
Освен това, от заключителния документ и споделената в интервюта на участвалите в заседанието информация, се създава впечатлението, че дискусията въобще не е навлязла в дълбочината на проблемите. А експертната общност, вместо да е коретктив на това, възприе стила на политиците и в няколкото появили се коментара се плъзна по повърхността на разглежданите въпроси.
Първо, очаквано беше ябълката на раздора да бъде дългосрочната финансова рамка и постигането на разходи за отбраната от 2% от БВП. Но нито този задължителен ръст сам по себе си решава проблемите на армията ни, нито такъв подход отговаря на въведените от НАТО нови критерий за реалното измерване на военните способности на странитечленки. След срещата в Уелс бяха въведени Входноизходни измерители за оценка приноса на съюзниците към НАТО, 11 на брой, от които освен двата процента от БВП бяха заложени 20% за закупуване на основно въоръжение; отчитане на процент изпълнени национални цели; процент на личния състав на сухопътни войски, самолети и кораби, отговарящи на всички изисквания за участие в операциите, например за СВ 50%, ВВС 40%, ВМС80%, процент на личния състав, самолети и кораби пъддържани в операции, непример за СВ 10%, ВВС8%, ВМС 28% и т.н. Тези критерий и неизпълнените цели на способности отразяват истинската картина. А двата процента бюджет в реално изражение са несравними с разходите на нашите партньори и недостатъчни да изведат армията от критичното състояние, в което се намира. /Португалия с приблизително близка по численост армия от 26 700 души има 7 пъти повисок бюджет 3,7 млрд щ. д. / На сектора са нужни поне 3,5% /при сегашни 1,3%/, от които до 2024 г. да слезем до нормата от 2%. Политиците така и не разбраха през тези години на срив, за който носят вина всички правителства, че колкото подълго се отлага решаването на проблемите, толкова потрудно, дори невъзможно ще става това в бъдеще. Отлагането е само страхлив компромис. Затова на последния КСНС при президента поскоро трябваше да се дискутира въпроса, какви мерки трябва да се вземат, за да могат част тези 8 до 10 милиарда лева, които не влизат в държавния бюджет /от сив сектор, акзици, неизгодни концесии, източвани финансови средства от чужди фирми и т.н./ да бъдат вкарани в социалния сектор, образованието, здравеопазването и отбраната.
В основата на оспорваната по време на заседанието на КСНС Средносрочна бюджетна прогноза, която не позволява да се изпълни дори изискуемия ръст на военния бюджет от 2% от БВП, стои министърът на финансите. Това бе препъни камъкът и на миналогодишното заседание на Съвета. Отговорността обаче е и на премиера, защото не може един министър да спъва стратегически решения. Това обезмисля постигнатото съгласие в КСНС.
Второ, сериозна грешка е фокусирането само върху заплащането на военнослужащите като вълшебна мярка за преодоляване на проблемите в армията. Сякаш липсва разбирането, че решението е възможно само с комплексен подход:
▪ Професията на военния трябва да стане конкурентноспособна на пазара на труда. Всички приказки за киберсигурност и киберотбрана са безпредметни, когато не можеш да задържиш един специалист в тази област;
▪ Мотивацията на кандидата и на професионалния военен е от изключителна важност, а тя се създава с отношението към тази професия на държавата и обществото, със законови рамки и постоянство през годините, а не с несигурност, критики и подценяване;
▪ Модерното въоръжение, с което действат военните на съвместните учения с партньорите от НАТО и условнията на труд в страната са важен елемент за всеки млад човек и неговото професионално достойнство и развитие.
▪ Моделът за кадрово развитие на офицера трябва да гарантира стабилност, израстване в кариерата, предсказуемост в развитието и изоплзването му.
▪ Хората са найголемия капитал, с който разполага страната. Не става дума само за скъпото обучение на летците например, а за социалната програма, която при професионална армия става още понеобходима, но бе фактически закрита. Когато държавата ограничава правата на заетите в една професионална сфера, трябва да предостави сериозни компенсации на служителите и несъобразяването с това е учудваща политическа слепота.
Трето, проблемът с некомплекта на личния състав от 25% /в някои подделения стигащ до 40%/ е резултат на цял комплекс от причини, в чиято основа е нехайното отношение на управляващите и той не може да бъде решен от днес за утре. КСНС трябваше да посочи как да стане това. А според нормите в НАТО допустимият некомплект е само 5%. Но подобно е състоянието и в някои разузнавателни служби до 35% незаети щатни бройки и недофинансиране на най важните органи, които са радарите за установяване на задаващите се заплахи за сигурността на страната.
Страните от НАТО ревизират не само стратегиите си с акцент повече върху териториална отбрана и защита от нови заплахи и нови ефективни въоръжения /например Германия, Гърция и др./, но и с увеличаване на личния състав на ВС /например някои балкански страни/, връщане на наборната служба или смесената система, която съществуваше в Германия например, подготовката на населението и възстановяване на гражданската защита.
Когато на фона на нарастващите заплахи е достигнато таова нерадостно състояние на нашата отбранителна система, е необходимо повече от всякога единомислие и единодействие между властите. Сигурноста и отбраната изискват единен отбор, а неговата сила е в колективното мислене.
Когато президентът полага усилия за укрепване на сигурността и постигане на поголяма съвместимост с партньорите ни, включването ни в програмата ПЕСКО на ЕС и подпомагане на българската отбранителна индустрия, е недопустимо да дестабилизираш държавата с измислени и нелогични обвинения, да я дискредитираш в европейското ни семейство, да внасяш разделение в обществото и подхранваш конспиративни теории. Ако разумът не надделее, ще има обратен на замисъла на очертаващата се антипрезидентска кампания ефект, защото хората разбират и знаят как да оценят и подкрепят отговорния държавник и накажат безотговорния и некомпетентния.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация