ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

РЕЛИГИОЗЕН ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ

     Католически фундаментализъм

    д-р Румен Мудров

Що е то фундаментализъм

Всеки анализ на това понятие само от теологическа гледна точка би бил

неправилен.

• Връщане към фундамента, към основата.

• Неправомерно се отъждествява с традиционализма и консерватизма /с

политически радикализъм и екстремизъм/.

• Невъзможно е да се изучи без създаване на обща теоретико-методологическа

основа за изследването му като цялостен и многоаспектен социално-

политически феномен. Трябва да е обект на научно познание.

Религиозен фундаментализъм – характерни черти и особености.

В началота на миналия век религията и вярата започват да губят предишните си

позиции и социално-политическо значение, под натиска на научната и

промишлена революция.

• Религиозният фундаментализъм е съвременен идеологически проект, част от

новия световен ред, който утвърждава религията като първооснова на човешкото

битие.

• Той не е течение в рамките на дадена религия, а цялостна политическа

идеология.

• Вебер – “разомагьосване на света” в “Социология на религията” – процес, при

който религията губи социалната си власт и започва отделяне на църквата от

държавата.

• Д.Таевский /специалист по сектитите/ – нанесен е удар върху традиционното

християнство от страна на:

- естествените науки /протестантския фундаментализъм – демитологизират и

очовечават личността на Христос чрез методите на филологията и етимологията

- негативни тенденции в рамките на водещите религ.конфесии:

� Православието, ислямът, будизмът стават пасивни, защото техните пастири от

служители се превръщат в служещи, формално изпълняващи задълженията си

� Католицизмът е пред разпад /комунизмът от една страна се опитва да го направи

т.нар.”народен” католицизъм, а от друга страна Ватиканът вкарва в клира

представители на различни раси, способствайки създаването на т.нар. “цветен

католицизъм”

� Хората си представят Бог по свой образ и подобие /за юдеите – той е жесток, за

швейцарците-калвинисти – той е суров/

Активизация на религиозното съзнание се наблюдава в началото на века.

Съществуват два подхода при анализа на този проблем:

• На Пат Робертсън, Антъни Смит – в тези страни, където религията е жизнено

важен компонент, при определяне на националната идентичност и където

религиозните чувства могат да бъдат използвани за борба срещу “западната

хегемония” – религиозната реторика започва да играе мобилизираща и

мотивираща роля.

• Бауман и френския философ-постмодернист Ж. Лиотар – в съвременното

общество религията започва да изпълнява идеологическа функция, отличаваща я

от традиционните й функции - да регулира отношението на индивидите към

свръхестественото.

“Времето на великите хроники е свършило”, казва Лиотар. Мястото на мащабните

мета-теории или идеологии / капитализъм, социализъм/ се заема от религията.

Религиозният фундаментализъм като идеология – обръща се към религиозните

идеи не като средство за поддръжка или допълване, а като към непосредствен

теоретически фундамент за нейното построяване.

• Той няма “предшественици” в лицето на конкретни политически философи, но

се опира до голяма степен на възгледите на определени исторически персонажи.

• Като идеология включва:

- Отхвърляне на радикалното разделение на сакрално и секуларно, възникнали

като понятия в епохата на модерността.

- План за преодоляване на релацията “светско-религиозно” чрез институциите, за

връщане на религията на централното й положение – като фактор за взимане на

важни политически решения.

- Анти-модерен /гражданско общество, светска власт, етническо многообразие,

религиозен плурализъм/

Главен идеологически мотив на религиозния фундаментализъм е мобилизация

срещу секуларизма. Той изхожда от идеята за изначалната човешка греховност,

неспособността на човека да възприема низпосланото му божествено откровение.

Съществуващото у човека чувство за вина, поражда неизбежен конфликт между

високия дух на религията и човешкото несъвършенство. Ето защо религиозните

фундаменталисти предлагат да възстановят в света отново загубения ред, основаващ

се на абсолютния авторитет на религиозната власт и действащ от името на Бога. Те

апелират към абсолютния авторитет на Божественото откровение изразено в Тората,

Библията и Коранът или други канонични текстове. За разлика от ултра-

ортодоксите /точно следващи каноните на Св.писание/, фундаменталистите

поддържат такава трактовка на свещените текстове, която намалява тяхната

сложност и спомага те да бъдат приспособени към техните геополитически проекти.

Да не се смесват “фундаментализъм” и “ортодоксалност”. Терминът

“ортодоксалност” започна да се употребява и като характеристика на вярата в

рамките на дадена религия /напр. ортодоксално богословие/ и за назоваване на

дадена църква /напр. Гръцка ортодоксална църква/. Ортодоксалността се

формира по пътя на консенсуса и включва множество религиозни представи и

вярвания. При фундаментализма, дефинирането на правилна вяра е обвързано

с буквална интерпретация на Св.Писание. Базират се на специфичен набор от

водещи религиозни принципи.

Религиозните фундаменталисти са за приоритетна позиция на религията в

обществото, като колективна потребност. Считат себе си за непогрешими и

избрани. Когато претендират, че защищават традицията те го правят създавайки

нови методи, практики и формулиране на нови идеологии. В исляма съществува

т.нар. “динамична интерпретация”. Интерпретаторът задължително трябва да е мъж

с дълбока вяра и морална чистота, като “духовното озарение” трябва да допълва

опита му за политическа борба. Затова религиозният фундаменталист се свърза с

образа на “харизматичен лидер” / “харизма” от гръцки – дар, благодат. В

християнската теологическа трактовка означава присъщата на Бога благодат и

любов насочена към хората, заради тяхното спасение/.

“Един особен народ”

Считат себе си за такъв и предпочитат войнстващият стил на политиката.

• Отношението “свой” – “чужд”

“Свои” – избраните хора, действащи съгласно желанието на Бога

“Чужди” – “неверниците”, т.е “силите на злото” /последователни в тази насока са т.нар.

религиозни фанатици, отличаващи се с религиозна нетърпимост/

• Характерен е за аврамитските религии /християнство, ислям, юдаизъм/, но се

проявява и в индуизма, сикхизма, будизма, конфуцианството

• Да разграничаваме фундаментализъм в “традиционните религии” от

“съвременни култове и секти”. Фундаментализмът в традиционните религии е

ориентиран изцяло в духа на традицията-връщане към собствените религиозни

източници. Съвременните секти изначално се оттласкват от базовата религия в

духа на пълно очистване на истинната вяра.

• Към фундаменталистките организации възникващи на базата на религиозен

светоглед отнасяме и религиозните синкретически образования /манихейството/,

псевдо-религиозни обединения /Църква на сатаната, Арийско-ведически

интернационал/. Религиозният синкретизъм е смесване на разнородни

религиозни елементи, обреди, култове, вярвания в едно религиозно

течение. Най-голямо разпространение има синкретизма в християнството,

много по-малко в исляма, будизма, индуизма и практически няма място в

даоизма, конфуцианството и зороастризма. Причина за синкретизма са

“естествените науки” и започналото през 19 в. Масово изследване

културите на Индия, Япония и Китай. Отсъствието на достоверни преводи

и терминология довежда до видоизменено възприемане на източните

религии. Акцентът е върху екзотиката на тези религии, без да се изследват

междуконфесионалните връзки и философските им основи. В началото на

20 в. имаме синтез на световните религии в окултно-религиозна идеология.

Като следствие от кризата в църквата и загуба на интереса към

философията през 20 век имаме бум на псевдонаучни и псевдорелигозни

течения.

Съвременна роля на религиозния фундаментализъм

• Мощна сила, способна да установи политически контрол над значителна част от

човечеството

• Може да бъде използван като идеология за укрепване на национална или

етническа идентичност, когато те са застрашени

• Съвременният свят е конгломерат от различни враждуващи помежду си

фундаменталистки организации, от псевдорелигиозни култове и секти, чиито

позиции са различни по множество проблеми. За изследователите –

секуларизацията е мит, а политиката и религията ще вървят винаги ръка за ръка.

Католически фундаменталисти

• Различават се от протестантските, защото не настояват за буквална

интерпретация на Библията, епископите издават редица разработки, “по

библейски фундаментализъм” апелиращи към критическо изучаване на

Библията.

• Католиците нямат насоченост към есхатологията, само някои вярват, че ще

настъпи Апокалипсис, утвърждавайки, че днес католическата църква се намира

във война с “тъмните сили”. Затова и истинските католици трябва да извършат

решителни действия съпротивлявайки се на тези сили.

• Приличат си с протестантите в стремежа да запазят вероучителния фундамент

на своята религия.

• От една страна съвременните католически фундаменталисти са тези, които се

обявяват срещу модернизацията. Това са онези движения, които са за

съхраняване на автентичността на католицизма, за тотален контрол над

обществото от страна на църковните структури, обединени от схоластична

методология.

• От друга страна, строгата йерархия и безпрекословното съблюдаване на

истината и каноните, установени на вселенските събори, са свидетелство за

запазване единството и неприкосновенността на католицизма. Това прави от

всички католици “фундаменталисти”, а радикално настроените групи -

католически фундаменталисти. За връщане към “обществото от миналото”, с

почитане на тайнството, а религиозния морал се явява реална сила способна да

обедини вярващите.

“Интегрализъм”

Течение в католицизма, което е срещу обновлението, срещу т.нар. аджорнаменто,

което се оформя в началото на 20 век. Срещу модернизма, либерализма и

социализма. Най-често се среща в призивите на римския папа Пий X, който на

8.09.1907г. тържествено осъжда модернистите, като представители на новото

религиозно-философско течение, което иска обновление на идеологията на

католическата религия, адаптирането й като език и съдържание към новато

хуманистично разбиране на човека.

- Габриел Дейли изследва този феномен като форма на фундаментализъм в

католицизма, в Списанието за религия на Американската Академия на науките.

Впоследствие е разгледан и от американския политолог Джон Колеман, като

израз, за обозначаване на ултра-десните католически групи.

- “Интегралистите” - това са привърженици на т.нар. “папски фундаментализъм”,

който предполага дословно цитиране на заявеното от римските папи, като защита

от науката и призивите на съвремеността.

През 1926г. В Италия се учредява популисткото движение “Комуна и Либерационе”,

което преследва политически цели. Обръща се към всички, които вярват във

възраждане на истината и дълбоките ценности на католическата църква.

“ОПУС ДЕИ”

• В 1928г. в Мадрид, свещеник Балагер създава организацията “Божие дело”,

популярна сред студенти и работници, а от 14.02.1930 е създадено женското

отделение на тази организация. Стремеж да организира обществото в

съответствие на принципите на папските енциклики. Целта – нейни членове да

проникнат в органите на държавно управление и да заемат важни постове в

сферата на икономиката. Узаконена от Пий XII в 1942 г.

• Поддръжка за много авторитарни режими в страните от Латинска Америка и

Европа /Перон, Пиночет, Саласар/.

• Строга, властна структура имаща 750 000 привърженици и повече от 12 000

свещеника в повече от 50 страни на света. Наричат ги: “истински инструмент на

Бога”.

“Братство на светия Пий X”

• “Бъдещето на католическата църква е в нейното минало”, казва основателят му

епископ Марсел Лефевр. Бранството обединява неприемащите Втория

Ватикански Събор, католици-традиционалисти.

• Не е еднородно движение .

Към католическите фундаменталисти отнасяме и “Консервативни католици” –

според тях, постулатите на Втория Ватикански Събор са невярно интерпретирани.

Те са срещу модернизма, който погубва символите на папската власт,

традиционните морални устои и догматизма. Апелират за връщане към “златните

времена”, започнали след Тридентския Вселенски събор, подобно на мюсюлманите,

които са за връщане на т.нар. ”Златен век” на исляма /епохата на халифите/.

csr.office@yahoo.com

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

25.06.2016