ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Следващите „спектакли” в Сирия може и да са фатално–трагични

Симеон Николов, 16.04.2018

Повечето коментари по повод ракетните удари в Сирия за „спектакъл”, „режисирана постановка” и други, въздействат като упойка срещу сериозните оценки на проблемите, които те поставиха и очертаващите се прогнози. Не че не е имало „спектъкъл”, но той беше изигран по необходимост за да извади от неудобство и спаси имиджа на американския президент.

Чувството, че светът върви към хаос и непредсказуемост е последствие от неспособността да се овладеят процесите на трансформация на международния световен ред и преминаване от еднополюсна към многополюсна система.

Освен неспазване на международното право, зачестяването на военните конфликти и ускоряване на надпреварата във въоръжаването, имаме лидерска криза в света и криза на политическата култура. Езикът на държавници, които бъркат световната политика с видеоигра, правят света по–несигурен. Замяната на дипломатическите канали с Туитър /Тръмп/ или с микрофон на улицата за да ни съобщят за война /Тереза Мей/, издава обърканост и слабост– комбинация, която ги прави опасни. Особено ако пръстът им е на ядреното копче.

Демонстрираната на 14 април военна сила е грубо нарушение на международното право /член 2, т.4 от Устава на ООН/ и носеше риска да отвори врати към неконтролирана и непредсказуема голяма война. Лекотата, с която се погазват елементарни правила е пореден прецедент, който би окуражил всеки несъгласен със Съвета за сигурност на ООН да предприеме наказателна акция без да изчаква или се съобразява с някакви доказателства. Същевременно това е ясен знак, че някои кръгове в САЩ не могат да понесат факта на загубеното си преимущество и контрол в региона. „Правото на силата”, а не „Силата на правото” се налагат за четвърти път след Югославия–1999 г., Ирак–2003 г., Либия– 2011 г. Следователно трябва да очакваме, че ще има и 5–ти и 6–ти път, при който ситуацията може да ескалира до световна война.

Усложнената до краен предел обстановка около Сирия не е стъпка към пряк военен сблъсък с Русия, макар и да увеличава рязко риска за такъв, а е етап от подготовката на война срещу Иран. Търси се нов баланс на силите, който бе променен след намесата на Русия, нахлуването на Турция и изместване на Женевския мирен процес от този в Астана и Сочи.  За целта се създава ситуация, която да подкопае единството на съюза Русия– Иран– Турция, като се поставят на изпитание готовността и способностите на Русия да защити Сирия и Иран. Дилемата пред Москва бе да спаси мира като се остави да бъде уязвена и унизена, включително и с опитите да се заличат постиженията й в антитерористичната борба в Сирия.  Всичко това поставя под въпрос досегашния приоритет на САЩ за борба срещу „Ислямска държава”. Очевидно е, че сме пред нов  следващ етап на развитие на ситуацията. На Путин в момента не му трябва война и това го прави да изглежда по–слаб. Неговите приоритети се свеждат до изпълнение на вътрешната програма за развитие на страната. Крайната неоконсервативна идеология на определени среди в САЩ обаче, тласкат президента Тръмп към опасни действия. Големите различия между основните играчи правят невъзможно постигането на истински баланс в защита на интересите си в конфликта и това е ключовият проблем!

Твърденията на някои коментатори и политици, че в случая с ракетните удари от 14. април е надделял здравият разум, са много далеч от истината. Защото проблемите въобще не са отсранени.

В САЩ винаги е имало противоречия между военни и дипломати, които доведоха например  до голями грешки в Ирак. Днес военните като че ли са на по–трезви позиции относно Сирия и Русия. Конфликтът между САЩ и Русия на 14. април бе избегнат само защото американските генерали не приеха риска и убедително аргументираха, защо корабите им не са добре защитени, т.е. защо можеше да се стигне до потапяне на американския флот, което щеше да бъде унизително поражение, дискредитиращо американския военен потенциал. Президентският съветник Болтън  намира потвърждение на твърденията си, че руснаците няма да реагират и щели да правят това, което правят винаги – да се оплакват в СС на ООН. Министърът на отбраната Матис обаче, застана зад генералите и зададе въпроса, дали Тръмп ще е готов да приеме евентуално поражение и по–голям конфликт. Според генералите, по–целесъобразна била тактиката да се използва сирийската криза за поставяне на искане за повече финансови средства с довода, че уязвимостта на корабите им не им е позволила да рискуват в случая. Следващия път обаче, руските военни сили щели да бъдат в по–слаби позиции. Сенатор Lindsey Graham  и други влиятелни политици вече спекулират с уволнение на генералите, под чието настояване се е наложило ограничаване на ударите и предупреждаване на руската страна за целите на бомбардировките. Неоконсерваторите възнамеряват да издигнат на тези високи генерал–щабни позиции военни, които са ориентирани повече към политиката им за агресивни действия.

Реакцията на руската страна беше отговорна и очевидно, че предупрежденията за нанасяне на ответен удар и по носителите на ракетите и техните местостоянки, към които ден преди атаката се присъедини и Иран, изиграха своята възпираща роля. Не трябва да се подценяват и противоречията в Москва. Там се чуват вече влиятелни гласове  срещу политиката на помиряване със Запада, считана за причина за сегашното положение. Отстъпчивостта на Русия щяла да доведе до нов натиск. Русия трябвало да бъде готова за твърди мерки – потапяне на американските кораби, твърди например президентът на Академията за геополитически проблеми Леонид Ивашов. Далеч по–изолирани бяха въпросите, „дали не трябва да се изтеглим от Сирия”, но това е пример, на какво е разчитала кампанията на САЩ, Великобриатания и Франция.  

Положителното е, че както непосредствено преди, така и след  ракетните удари, се появиха желания за посредничество между САЩ и Русия:

▪ Германия, която отказа да се присъедини към удара, макар да даде категорична политическа подкрепа, се очертава като възможен посредник. Президентът и министърът на външните работи обявиха нова дипломатическа инициатива под германско ръководство с „друг формат от държави с възможности в региона”. Ангела Меркел с реал–политиката си, качествата си на медиатор и владеенето на руски език е незаменима в това отношение, за разлика от Макрон.

▪ Въпреки поведението си досега на ястреб, Макрон потвърди две посещения– първото при Тръмп след десетина дни и второто – при Путин след това. Проведе телефонен разговор с Путин преди нападението, като се предполага, че тогава е направено предупреждението за атака и договорено поведението на двете страни. След 14 април заговори за „План за излизане от кризата”, сякаш досега не е имало такъв, което потвърждава извода за целта да се омаловажи постигнатото и САЩ, Франция и Великобритания  да влязат решително в ново разпределяне на ролите в региона.

▪ Ердоган разговаря с Тръмп на 11.04 и с Путин на 12.04 и заяви, че въпросът е „как да спрем” това, демонстрирайки амбиция за своя роля в процеса. Проблемът е, че опитите да играе с едната или другата страна в зависимост от интересите си, не го прави подходящ посредник, въпреки демонстрираното желание.

Опасно е, когато нивото на мислене на някои дипломати стига до извода, че „Дипломатическо решение за Сирия няма. Силата е средство”, както се изрази наша бивша посланичка. Когато не можеш да оцениш ситуацията, най–вредното е да се правиш на ястреб. Дипломатическо решение винаги има. Канали за контакт и разговори оставят както дипломатите, така и разузнавателните служби. Контакти се поддържат и между военните. Впрочем, експерти от двете страни вече споделят за направено предложение на Путин от американска страна за някои отстъпки, на което той все още не е дал отговор. Можем само да гадаем, дали това е оставането на Ассад, ограничаване действията на Иран, подновяването на Женевския процес за сметка на Астана,  договорите по разоръжаването или нещо друго.

 Кои са губещите от стартиралата ескалация на напрежението и нанесените ракетни удари? /Във военно отношение те нямаха наистина никакво значение./

Безцеремонното погазване на международното право неизбежно води до снижаване на доверието в международната общност и увеличаване на непредсказуемостта, т.е., губещи са всички.

На второ място, това е развитието на мирния процес, т.е. перспективите за скорошно политическо уреждане на проблемите в Сирия.

Следващият губещ е Израел, защото доброволно и неизбежно се отдалечава от постигнатото първоначално добро сътрудничество с Русия.

Временно губят противниците на президента Тръмп, но там битката тепърва ще се разгаря. Вече се спекулира, какви биха били ответните мерки на Дълбоката държава, след като назрява скандала с 25 000 обвинителни акта, уличаващи политическия елит и нейни представители, застрашени от масови арести. Стремежът на всяка цена да се предизвика Трета световна война и да се отстранят съпротивляващите се на един нов световен ред страни би предизвикало наистина световен катаклизъм или разрушаване на глобалната икономическа и финансова система.

Кои са печелившите от опита да се спре процеса на нормализиране на обстановката в Сирия?

На първо място, това са терорисичните организации. С измисления е недоказан повод за военни удари те получиха уверение, че е достатъчно да организират поредната провокация, за да мобилизират подръжката на важни западни сили.  

„Ислямска държава” ще се възползва от създадения хаос за да си върне някои райони и крепости. Много от радикалните терористични организации вече се готвят за разправа с „неверниците”, което означава отново зверства и ликвидиране на християни, йезиди, светски мюсюлмани и др. В някои селища в провинция Африн и сега се назначават бивши бойци от „Ислямска държава” в градските управи, подкрепяни от Турция.

На второ място, това е Турция, защото ще намери основание да „запази” окупираните от нея територии, които от самото начало масирано се турцизират, извършва се етническо прочистване, а на мястото на кюрдите се заселват семействата на  бойи от ислямистките отряди и сирийски бежанци от Турция.

На трето място, но само с краткотрайно, ще е повишаването на рейтинга на президента Тръмп. Той вече е под огъня и на критиките, че е нарушил конституцията, пренебрегвайки Конгреса и  международното право, разпореждайки военен удар в друга държава.

Къде ще бъде следващата химическа атака? В провинция Идлиб– последният бастион на терористичните организации, сред които бившата „Ал Нусра” има водеща роля. А за притежаваното от нея химическо оръжие отдавна писа в доклад американското военно разузнаване DIA. Какви тълкования ще правят някои български «експерти» в телевизионните си изяви, които днес говорят небивалици и удобно забравят, че под контрола на САЩ беше унищожено химическото оръжие, което Ассад предаде?

Следващият етап от кризата

През май т.г. американският президент вероятно ще оттегли подписа си от споразумението с Иран. И тогава ще настъпи следващата фаза от операцията срещу Иран. Това, което видяхме до сега беше само увертюрата. Вторият етап ще започне с подновяване на въздушните атаки на Израел срещу обекти и инфраструктури, свързани с иранското военно присъствие в Сирия, които ще прерастнат и в такива по „изследователски центрове” и складове в самия Иран.  С нови провокации ще бъде притисната Русия за отслабване на подръжката й за Техеран и Ассад. Бойкотирането на Световното първенство по футбол става напълно възможно.

Заглавието на Вашингтон поуст, но с обратен знак, става реалност: „войната е бавно еволюираща катастрофа”. Дипломацията отново има шанс, но изпусне ли го, светът е обречен. 

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация