Официалните становища от ръководството на ЕК и кръга около канцлерката Ангела Меркел са, че споразумението с Турция се спазва, в резултат на което е намалял чувствително броят на мигранти в Германия. Това обаче се дължи повече на взетите от Австрия и Унгария мерки по границите си и от затварянето на Балканския маршрут. Освен това не трябва да се забравя, че постигнатата сделка с Анкара е само една първа стъпка, а не решение на бежанската криза.

- Скептицизмът и критиките произтичат главно от това, че в ръцете на Турция, която безспорно се превърна в незаобиколим и ключов фактор за решаване на кризата, бяха поставени безконтролно всички условия и инициативи срещу твърде големи и спорни отстъпки. Същевременно недоверието към режима в Анкара не е възстановено ни най-малко. Напротив, то нараства, както показа и отклонената първоначално среща Обама - Ердоган. Освен това Анкара видимо подкрепи разпалване на конфликта в Нагорни Карабах, нарушава споразумението по Сирия и изби близо 1000 цивилни граждани в Източна Турция, предизвиквайки допълнителна бежанска вълна от 700 000 души.

ООН не одобрява сделката с Турция заради несигурност в страната и нарушаване на Женевската конвенция при групово депортиране на бежанци. За съжаление само преди дни, на 7 април, турският президент продължи познатия си стил на изнудване, като без повод заплаши, че „ако ЕС не предприеме необходимите стъпки и не изпълни задълженията си, Турция ще прекрати споразумението”, напомняйки особено за обещаните визи от юни т.г. и говорейки вече за 10 милиарда евро разходи.

- Мисията с кораби на НАТО в Егейско море очаквано е неефективна, а в Средиземно море стана обект на подбив от коментатори, защото трафикантите, стигайки 12-милната зона, дават сигнал на натовските кораби да дойдат да приберат бежанците, тоест „всичко изглежда дори много добре организирано предаване”. А именно трафикантите, чийто бизнес гони вече 4-6 милиарда евро, би трябвало да са обект на преследване, за да се пресекат потоците. Има вече данни както за интерес на трафикантите към Черно море, така и за повишаване активността им по Италианския маршрут, където според западни спецслужби през 2016 г. могат да се очакват между 350 000 до 450 000 бежанци.

- Българската страна правилно заема позиция, че единствено общоевропейско решение може да бъде верният избор. Но това не е достатъчно. Тенденцията европейските страни да отказват приемане на мигранти - последна категорично го заяви Полша, с която броят им набъбна на 20. Това обрича периферните страни на вечни бежански лагери. Планираната общоевропейска гранична служба обхваща само страните от шенгенското пространство, следователно не и нас. Преработването на Дъблинския регламент предвижда два варианта, като по-вероятният е запазване на правилото за регистрация при влизане в първата страна от ЕС, което е крайно неизгодно за България.

Според един нов трети вариант на ЕК може да се стигне и до разтрогване на Дъблинското споразумение, силно охраняема външна граница и големи финансови инжекции за онези по-слабо развити европейски страни, които се съгласят да приемат бежанци срещу инвестиране в икономиката им, в инфраструктурата им, в настаняването и интегринането на чужденците и постигане в крайна сметка на икономически ръст, оживление и запазване и укрепване на ЕС като цяло. Очакванията са към Португалия, Испания, Италия, Гърция и България.

За нас това би означавало промяна на демографска структура, нарушаване на религиозния и етнически баланс. А по-правилно би било огромните средства да бъдат насочени към страните на произход на мигрантите, ако въобще членките на съюза се съгласят да ги заделят. За нас изводът е, че общоевропейско решение е приемливо едва когато сме се преборили за изгодни за страната ни условия, а не тези, които в момента се обсъждат без нас.

- Сирийската армия с подкрепата на руската авиация достигна на 20 км от столицата на Даеш („Ислямска държава“, б.р.) - Рака. Коалицията, подкрепяна от Русия, постигна целта си да убеди голяма част от „бунтовниците”, че в съюз с терористичните организации „Даеш“, фронта „Ал Нусра“ и „Ахрар ал Шам“ не могат да постигнат победа над режима и да изолират по този начин терористите.

САЩ решиха отново да започнат подготовка на командири на сирийски групировки, след като през м.г. се провали програма за 500 млн. долара и бяха принудени да се откажат от нея, защото „обучените” преминаха с оръжието си към терористичните организации. Сега подготовката ще се води в лагер в Турция, където е и оперативният център на ЦРУ, и ще се финансира от Саудитска Арабия. Некоординирани действия между ЦРУ и Пентагона, подготвяли различни групировки, доведоха наскоро до кървави сблъсъци между тях. Другият голям играч Турция напълно се дискредитира, като съдейства за преминаване на групировки на „Даеш“ и на „Ал Нусра“ през турска територия, за да бъдат хвърлени в сражения с кюрдите.

Идеите, които се лансират, за изпращане на „сини каски” на ООН за стабилизиране на Сирия, не са приложими преди постигане на мирен договор. Единственият рационален аргумент е, че предварително решение за това би подобрило шансовете за успех на преговорите в Женева. Разсъжденията по тази тема обаче биха довели до полезни изводи относно една безспорно необходима стратегия за следвоенна Сирия. На този етап нито Русия, нито сирийският режим биха се съгласили на варианта „сини каски”.

Идеята за федерализация на Сирия, каквато противоречи на резолюцията на СС на ООН, защото в нея се говори за единна и светска държава, отново раздели на два лагера участниците на мирната конференция в Женева. Федерализацията изглежда неизбежно решение, но в момента създава ненужна поляризация. По-удачно би било в Женева да се обсъди въпросът как би изглеждала една нова държавна структура. В мирния договор дори не е необходимо да се назове държавната форма, а да се остави сирийският народ да реши това впоследствие.

- Когато коментирахме изострянето на руско-турските отношения след свалянето на руския самолет и въведените санкции, както и прехвърлянето на руски самолети в базата им в Армения, прогнозирахме, че един от ходовете на Турция може да бъде разпалването на замразения конфликт в Нагорни Карабах. Той има потенциал за ескалиране на военните действия и мащабна война, а в близък план би прекъснал наземната връзка между Русия и Иран. Впрочем съюзът на Русия с Иран и Ирак заплашва да отслаби позициите на Азербайджан. Под риск са поставени нефто- и газопроводите от Каспийския регион. Ако бойните действия се ограничат на територията на непризнатата република Нагорни Карабах, Русия не би се намесила. Търсеният от Турция ефект от преки бойни действия с руски военни сили би й позволило да затвори Босфора за руски кораби. Анкара постигна огромно влияние върху азербайджанската армия, а непосредствено преди началото на бойните действия турска група офицери инспектира линията на съприкосновение с Нагорни Карабах. От Сирия бяха изпратени бойци с опит във войната, което показва намерения за поддържане на конфликта.

Не би трябвало да има изненада от действията на Баку, защото той увеличи военния си бюджет от 163 млн. долара през 2003 г. на 5 милиарда през 2015 г., което е 13-14 пъти повече от този на Армения. В стратегически план не може да не забележим създаването на антируската ос Украйна - Грузия – Азербайджан - Турция. Интересно е каква ще бъде позицията на Израел, който Баку разглежда като стратегически партньор, а тези дни бе установено използването на израелски дронове камикадзе срещу арменските сили.

- Турските сметки може да се окажат погрешни, защото Русия има повече възможности да влияе на ситуацията, включително и със сделките си с Азербайджан за въоръжение на стойност 4 млрд. долара. Западни коментатори допускат и руски принос в напрежението, защото сформирането в Армения на система за въздушна отбрана срещу Турция е първи толкова явен опит за привличане на съюзник срещу член на НАТО в отговор може би на милитаризацията на североизточния европейски фланг на атлантическия съюз. Но ако САЩ и НАТО реализират плана си за черноморски флот и трета бригада в Източна Европа, спиралата на напрежение ще расте. Срещата на Съвета НАТО - Русия през следващите две седмици дава шанс, но вместо това се чуват декларации от Брюксел за военен отговор на анексирането на Крим. Не това е пътят за примирие и сътрудничество, включително и в борбата срещу тероризма.

- Панамските досиета имат три компонента: финансов, сигурност и информационно-пропаганден. Доминира този на въздействието върху финансовите механизми, докато останалите, изглежда, са вторични, но не са за подценяване. Мащабността на последствията подсказва, че това не може да бъде дело на един човек. Ако хвърлим поглед върху картата на света, попаденията са най-вече в Европа (17 „удара”), докато в Азия са само 4, в Южна Америка – 2, и т.н., засега. Създава се ефект на хаос и подкопаване на доверието в институциите в Европа, които се наслагват върху останалите кризи. Законови промени ще има, но офшорките ще останат като форма на финансовите операции. Тъй като най-слабо досега бе дискутиран компонентът „Сигурност”, трябва да отбележим, че досиетата показват изчезването на границата между данъчните измами, прането на пари и терористичната активност. Досега са разкрити 33 лица, участници в организирана престъпност или свързани с терористични организации. Потвърждава се, че организираната престъпност работи тясно с банковия сектор. Отделно мащабите на офшорния капиталов фонд заплашва икономическата сигурност на държавите. Т.е. имаме типична асиметрична заплаха. Колкото до информацонно-пропагандния компонент, той се използва твърде елементарно, но ефектно и става инструмент в информационната война като етап от хибридната. Поради понятни причини и цели за дестабилизиране на режима в Русия подобни опити ще продължат и в бъдеще.

Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Бивш зам.-министър на отбраната (2005-2008 г.), бивш съветник по международна сигурност на президента Първанов и дългогодишен дипломат.