ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Симеон Николов: България е застрашена от терористичви актове

Списание „Тема” , 19 – 25 януари 2015 г., стр. 20– 21

Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Завършил е Техническия университет в Дрезден. Работил е в Министерството на външните работи. Член е на УС на Българско дипломатическо дружество и е главен редактор на неговото електронно аналитично издание „Експерт–БДД”

Господин Николов, доколко ефективни ще бъдат дискутираните след атентатите в Париж засилени мерки за борба – например, завръщане към граничния контрол в шенгенското пространство, по-интензивно следене в интернет и т.н.? Има ли други държавни или международни действия против терористичната заплаха, които биха дали резултат?

Логично е след първоначалния шок от атентата, който разтърси нашите ценности и представи и породи много въпроси, да възнникнат спонтанни предложения. Погрешно би било обаче да възприемем подхода на безкритично приемане на всичко, което в момента се лансира. Вероятно на срещата на високо равнище на 18 февруари във Вашингтон ще искристализират основните насоки, в които международната общност ще реагира. Подходът ни обаче трябва да следва следната логика. Безспорно е, че имаме нова ситуация и тя изисква нов етап на организация и качествено усъвършенстване на антитерористичната борба.

На първо място обаче следва да се обединим около вярната оценка на ситуацията. Опитът на някои да бъдем тласнати към разбирането за сблъсък на цивилизациите или религиите, може да предопредели решенията след 18 февруари, докато всъщност става въпрос за противопоставянето на варварството и престъпността. Първото може да е удобна мантия за прикриване на пореден поход за овладяване на региони богати на ресурси. Второто е реалистична насока за концентиране на усилията. Ако посъветваме страните да се заемат с нови закони , с които да продължим да ограничаваме права и свободи, включително и на мюсюлмански общности, всъщност ще налеем вода в мелницата на терористите, правейки ги по–значими. Трябва да влагаме повече енергия в бъдещето си, а не в страховете си.

На второ място, ще е по–разумно да започнем не с предложенията, които валят от много страни в първите дни след атентата, а с актуализиране на Европейската стратегия за сигурност, която не съответства вече на новите заплахи и  реалности. В процеса на подготовката й обаче, ще се сблъскаме за съжаление с два основни проблема: как да спрем разпада на международния правов ред и с неспобността за коренна промяна на външната политика и двойните стандарти на онези страни, които създават един Франкенщайн, въоръжават това чудовище, а след това трябва да търсим спасение от него.

На трето място вече трябва да използваме един от основните ефекти на атентата– солидарността. Защото има дефицит на такава в политиката по бежанския проблем, който е предмостие и за нахлуването на радикален ислям и тероризъм. Не достига и в енергийната политика, в която аршинът към по–силно зависимите държави е друг. Куца  и в отбранителната политика, в която някои страни, включително и нашата, не искат да дръпнат по–здраво впряга на бюджетната каруца.

Едва след това можем да говорим за приемането или отхвърлянето на предложенията, които се правят днес. Това на италианския премиер за създаване на единна европейска разузнавателна служба е определено погрешно и нереалистично, защото противоречи на основни принципи на разузнавателната и анализаторска дейност, базирана на различни източници и възможности. Освен това вече има общ Център за анализи на разузнаванията от страните–членки на ЕС и не е нужна нова бюрократична структура. Българската страна обаче би могла да излезе с предложение за създаване на общи оперативни и координиращи екипи в борбата срещу Ислямска държава и Ал Кайда, чийто представители ще ползват всъщност ресурсите на своите национални разузнавания. Освен това, необходимо е просто да се изпълява решението на НАТО от септември миналата година в Уелс за укрепване на националните разузнавания и подобряване на координацията между тях.

Друга инициатива, която със сигурност ще се приеме и без да напомняме за нея е активизиране на взаимодействието между службите за сигурност на европейските и арабските страни, предвид на определените предимства, които имат последните в разузнавателната дейност в региона на Близкия Изток.  

Граничен контрол и следене в интернет имат своето значение, но това са вече частни, а не базови  случаи, изискващи практически мерки за повишаване на ефективността в борбата срещу тероризма.

 Какво мислите за тезата, че тероризмът може да бъде овладян само чрез мащабни международни усилия за преодоляване на социалните и икономически причини, които го пораждат – тоест най-вече чрез намаляване на световното неравенство?

Във всички случаи борбата срещу тероризма не може да бъде успешна, ако е водена от една или само от група страни. За съжаление поне засега няма индикации, че последствията от атентата в Париж и призива за единство биха намалили противопоставянето между Русия и САЩ и биха ги върнали към сътрудничество в борбата срещу тероризма, а без тяхното решително участие перспективите не са особено обнадеждаващи.

Колкото до причините, които го пораждат, те не са само социални и икономически, а новото му проявление беще резултат от политиката в Близкия Изток, неудачните опити за силово налагане на демократични режими, унищожаването на светски режими с религиозна равнопоставеност на гражданите им като Сирия, но толериране и въоръжаване на други, които налагат смъртно наказание за проповядване на християнството, но пък са влиятелни и богати на ресурси като Саудитска Арабия, стимулирането и недалновидното вземане на страна в сунитско–шиитския сблъсък, в който поникнаха като гъби многобройни терористични организации,  на които се разчиташе за постигане на определени регионални цели и газови проекти. Борбата с тероризма не може да бъде ефективна когато дори страна член на НАТО отказва съдействие заради свои регионални интересни и дори договорености с терористи, отвлекли нейни граждани, не допуска американски ВВС за стартиране на операция от  база на своя територия, не оказва или бави съдействието си за помощ на кюрдите, допуска нелегалната търговия с нефтени продукти, която пълни касите на терористичната Ислямска държава.

Възникването на Ислямска държава, която не само въвежда успешно форми на хибридната война, изискващи промени и в тактиката на американските сили, но заплашва и с установяване на халифат и в европейски страни, неизбежно предполага  военен отговор не само с въздушни атаки, но и пълномащабна военна операция с решителната подкрепа на арабски страни в региона.  Тоест ние вече сме далеч от времето, когато социалните и икономически лостове можеха да променят ситуацията.

Разширяването на резервоара от бъдещи джихадисти и разлом между мюсюлманските и европейски общности беше една от основните цели на атентата в Париж. И именно погрешната социална и интеграционна политика на европейските страни и несъобразяване с непреодолимите особености в религията им, доведоха до сегашното състояние на над 40 млн мюсюлмани в Европа и до добре избрания момент да им бъде внушено, че християнския свят воюва срещу исляма. Според последни проучвания над една четвърт на мюсюлманите в 6 европейски страни са враждебно настроени към останалите групи– християни, евреи и др. Според изследване пък на фондация Бертелсман в Германия 57% от немюсюлманското население възприемат исляма като заплаха, а не ислямизма, очевидно неспособни да направят разлика между двете понятия. Най–тревожното обаче е, че две трети от мюсюлманското население в Европа счита религиозните закони за по–важни от законите на държавата, в която живеят.

Често реакцията на Запада на извършени жестокости в различни региони на света или липсата на такава оставя погрешни отпечатъци в съзнанието на хората. Ако и след атентата в Париж и уникалната демонстрация на държавни глави допуснем отново да премълчим убийствата на стотици жени и деца, разрушаването на десетки християнски църкви и паметници, независимо дали това става в Сирия, Нигерия или Украйна, ние ще загубим морален авторитет като по–развита цивилизационна част от света.

Какви рискове носи засилването правомощията на разузнавателните служби в европейски и международен план – например, при следенето в интернет? Кой ще контролира дали това следене не нарушава граждански права или не се използва с политически цели? Дава ли сегашната ситуация не е нещо като „индулгенция” за американските, британските и други разузнавателни агенции, за които Едуард Сноудън вече разкри, че са извършвали масово подслушване и следене?

Специалните служби винаги са се изкушавали от разширяване на своите правомощия, затова със сигурност може да се предположи, че и този път ще поискат такова. Въпросът се състои в това, да се изградят бариери срещу  тенденцията за превръщането на една държава в полицейска. Пример за това бяха 46–те предложения, които докладваха на американския президент група експерти миналата година. В държави с неутвърдена или фасадна демокрация опасността от използването на данни и средства за подслушване и следене включително и за политически цели  е значително по–голяма и от това е застрашена и България.

Разширяването на тоталното наблюдение и подлслушване се улеснява основно от развитието в две сфери. В частната сфера хората сами оставят данните си вече къде ли не. Същевременно те започнаха да свикват с разкритията чрез тези технически способи и вече посрещат с безразличие факта, че след скандали и  уличени лица вече нищо не се случва. В държавната сфера активността на разузнаванията гарантира по–голяма роля и влияние на държавата включително в международната политика. Затова начина на мислене по тази тема е: «Би било пълна лудост да инвестираме по–малко в електронното комуникационно подслушване.» В Германия миналата година бяха планирани 300 милиона евро до 2020 г. за програма, включваща проследяване в интернет, контрол на социалните вмрежи и др. В САЩ през 2013 г. бяха включени два пъти повече хора в списъците за наблюдение /468 749/ , което предизвиква вече безброй грешки, излишни разходи и съдебни дела..

Необходимостта от прилагането на такива средства в антитерористичната борба ще нараства. Включително и при участие на наши военни контингенти в мисии в чужбина използването на такава техника може да предотврати подготвян терористичен акт срещу базата ни. В днешната актуална ситуация от голямо значение е разкриването на обработката и веробавката на потенциални джихадисти по интернет, за което Ислямска държава има развърнат огромен апарат от хора, владеещи чужди езици, специалисти –психолози и т.н.                                   

 България застрашена ли е от терористични актове, каквито видяхме в Париж? Доколко средите на бежанците биха могли да породят такива заплахи? Какви рискове крият за националната ни сигурност маргинализираните гета, където живеят някои от малцинствените общности?

България определено е застрашена от терористични актове и не трябваше да се случи „Срафово”, „Париж”  и „Операцията на ДАНС срещу радикалния ислям” за да ни стане ясно това. Защото още преди  няколко години бивш шеф на Интерпол ни предупреждаваше, че ще получим нашия „Лондон” и „Мадрид”, заради допускани грешки, а чехски и унгарски експерти ни предупреждаваха за ислямизиране на ромското население и приобщаването на негови представители към терористични организации. Само че управляващи и медии тогава не искаха да му дадат гласност, защото били „чувствителни проблеми”.

По–важно обаче е  какви поуки ще си направи България в днешната ситуация и ще събере ли воля за отстраняване на уязвимите места в системата за сигурност или поредния актуализиран антитерористичен план ще отиде в чекмеджето, както преди атентата в Сарафово. Извършване на пълен преглед на сектора за сигурност, а не само този на отбраната е първата непосредствена задача. Отдавна призоваваме за актуализиране на Концепцията на национална сигурност. Крайно време е да се приемат проектозаконите за разузнавателните служби, но без да се допускат авантюристичните предложения за ликвидиране и обединяване на военното и политическото разузнаване. Новата ситуация и решението на НАТО от Уелс налагат българските служби да бъдат дофинансирани и технологично и кадрово осъвременени.

Дали България ще се справи обаче, зависи много от това, дали ще се формира една нова култура по сигурността, най–вече сред политиците, но и сред българската общественост, подплатена с ясното съзнаване на заплахите, цената на защитата и отговорностите, които носим. В противен случай отново ще сме свидетели на реплики от върховете на държавата и министерствата като „искат ми играчки за паради”, или „военните разузнавачи са като терористите в Париж” и унижаването на нашите служби и военни, докато думите на младежа от Пазарджик, последовател на арестувания  Ахмед Муса „Ще режа главите на българите, които не искат доброволно да приемат исляма и ще ги набивам на кол!», един ден могат да станат кървава реалност. Засега плановете на Ислямска държава за установяване на Халифат в България и Испания през 2020 г.вървят само с 1–2 години закъснение.

Заплахата от използване на потока нелегални имигранти за проникване на радикални ислямисти е очевидна. Държавни служители с ентусиазъм съобщават, как могат да подготвят още толкова места, правителството изтъква като аргументи компенсирането от ЕС с някакви помощи, без да си дават сметка за последиците относно бъдещите етнически и религиозни баланси. Проблемът е в отсъствието на воля в   нашите управляващи да заяват, че ние нямаме ресурса да посрещнем повече имигранти, както и в липсата на силни позиции за категорично несъгласие с неактуалните вече и несправедливи регулационни документи в ЕС /споразумението „Дъблин–2”/. Премълчава се, че големите в ЕС не искат такава промяна и че Брюксел драстично измени, фактически спря,  програмата си за приемане на идващите по море, което вещае тази година повече удавени и пренасочване към сухопътни граници. А в „алтернативите”, които определено са органичени и неработещи, между другото се казва: „...да се спре връщането им на границата между Турция и Гърция и Турция и България.” Всеки може да си представи какво означава това за нашата страна.

  Как спиралата на насилие, свързана със западната намеса в Близкия изток и мюсюлманския свят и ответните актове на насилие и терор може да бъде спряна? Това, което вече се пренася и в Европа, „война на цивилизации” ли е или „контролиран хаос” с цел удържане на световното господство от страна на „контролиращите”?

Ако бъде изготвена една нова стратегия за борба с тероризма, тя неизбежно трябва да включва коренна промяна на политиката към страните, превръщащи се в потенциални източници на международен тероризъм  и на прилаганите средства. Тъй като ние ще трябва да продължим да живеем с над 1,8 млрд мюсюлмани от над 7 милиардното население на земята, то евентуална ориентация към религиозни и цивилизационни войни би означавало да се хврълим в спирала на насилие за столетия напред. Теорията за «контролирания хаос» е приложима за някои региони, но не и за Европа. Старият континент е необходим на САЩ като пазар и контролиран партньор, поради което и стартираха откъсването на високотехнологичния Запад  от богатия на ресурси руски Изток. Затова не издържа конспиративната теория Европа да бъде жертвана , тя трябва да бъде само подчинена е несамостоятелна.

Решенията след атентата в Париж ще бележат един преломен момент в ответните мерки за спиране на насилието. Предпоставка за правилния им избор обаче е изясняването на два кръга от въпроси.

Първо, развитието на процеса на взаимоотношения между Ал Кайда и Ислямска държава, който премина досега през 4 етапа– силово противопоставяне, присъединяване на знакови и специализирани групировки на Ал Кайда към Ислямска държава, между които беше и тази в Йемен,  конкуренция и теоретичен спор за лидерство и накрая – преговори между двете организации в края на миналата година. Това е важно, защото от изхода на този процес ще зависи интензивността, мащабите и периметъра на бъдещите им терористични атаки. Еднакво опасни ще бъдат както обединяването им, така и конкурентната надпревара и самодоказване,  коя от двете е «по–ефективна».

Второ, изясняване на редица открити въпроси около самия атентат, които вече се превръщат в поводи за няколко конспиративни теории. На първо място разбира се трябва категорично да се изясни кой стои зад атентата. Съмнения възникват около причината за самоубийството на френския следовател, на който бе възложено разследването, преди да завърши доклада си; около твърдението, че убитите възрастни карикатуристи нормално не са идвали на седмичните планьорки, но този път извънредно са били извикани; около необяснимото преодоляване от терористите на всички полицейски кордони, отсъствието на видео–проследяване, отсъствие на такова и от вертолети; около «забравената» лична карта на един от извършителите в джабката на колата, използвана при атентата; около различията в поведението на двамата терористи и това на появилия се трети техен съратник уж от същата групировка; от закъснялата реакция на Ал Кайда и ислямска държава за поемане на отговорност и отказ на САЩ да признаят за доказателства признанията на терористите, че са дейстнвали от името на Ал Кайда от Йемен и още ред други подробности. Всичко това е важно, защото може да доведе и до въпроса «А ще има ли нов Афганистан и ще бъде ли той в Африка или в Близкия Изток?»

Интервю на Владимир Митев

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация