ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

България е консуматор на сигурност

 Интервю със Симеон Николов за списание LIFE, бр. 46, 09.10.2015

Г-н Николов, бившият военен министър Бойко Ноев заяви, че военното министерство не излъчва сериозност и сигурност, което е притеснително с оглед на ситуацията в момента. Какво е състоянието на българската армия?

Българската армия от години вече е в критично състояние, което военните най–после открито казаха на политиците в годишния си доклад за предходната година, представен през  март  т.г.. Оказа се, че дори зад гръмко оповестяваните сертифицирания на декларирани за НАТО и ЕС формирования се крие използването на едни и същи материални и технически средства, като се счита, че те няма да бъдат задействани в едно и също време. Но подобни хитрувания са недопустими в средата на новите заплахи и динамични промени. На срещата на НАТО в Уелс преди една година бяха приети 11 измерители, отчитащи  нивата на инвестициите и на фактическия принос към съюза и истината лъсна. Затова не бе изненада, че на двустранните консултации с НАТО на 10 и 11 септември т.г. за преглед на националните отбранителни планове и тяхното финансиране бе констатирано, че „България е консуматор, а не генератор на сигурност”. Основните причини за плачевното състояние на армията са следните:

– Липсата на достатъчно култура по сигурността в политиците, поради което ставаме свидетели на загърбване на този важен сектор, на недопустими финансови съкращения, несъобразяване с поети държавни ангажименти, грешни кадрови решения, подронване авторитета на армията и т.н.;

– Произтичащата от горното липса на приемственост от правителствата– всеки зачерква постигнатото, обвинява предишните, а проектите на НАТО са дългосрочни и не се вместват в един мандат на политиците;

– Недостатъчната компетентност и не винаги осъзнавана отговорност, както и несъвместимостта между послушанието на „йес–мените” и вкоренената в тях балканска хитрост, вследствие на което и не изпълняват поети съюзнически ангажименти или се отказват от налични способности;

– Сбърканата финансова политика, както катонамаляване на военния бюджет като дял от БВП до 1,13%, така и  съотношението между разходи за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи– 73:21:6 % при „по–здравословно”  например 55:25:20%. Да не говорим за Сухопътните войски, там то е  92:7:1 %!

Решението чужди самолети да пазят българското пространство стана една от причините шефът на ВВС да подаде оставка. В кои европейски страни има практика чужди самолети да се грижат за сигурността на страната?

Състоянето на ВВС е само върхът на айсберга и въпросът, че балтийските държави приеха чужди самолети да охраняват въздушното им пространство, защото преди нямаха свои ВВС, за разлика от България, която има над 100 годиша авиация, въобще не е меродавен.  Съгласно член 3–ти от основния договор на НАТО всяка страна–членка е длъжна първо сама да гарантира сигурността си. България не може да прикрива вината си, че първо сама систематично и безотговорно е довела ВВС, пък и ВМС до това състояние и второ, не е изпълнила ангажиментите си към другите съюзнци от НАТО за осигуряване на външните гранци на съюза. Все едно съседите Ви на входа да Ви възложат да заключвате входната врата, а Вие да я оставите отворена и да искате, докато се излежавате в канапето , някой от 8–ия етаж да идва да Ви я заключва.

Тезата, че „щом сме в НАТО, може да се възползваме” е несъстоятелна. За целта има член 5–ти в договора, който се задейства при ситуация застрашаваща сигурността и териториалната цялост на страна–членка . Такава ситуация обаче няма. Напомнянето за решението от Уелс за укрепване на Югоизточния фланг на НАТО също не е аргумент, защото за целта бяха увеличени силите за бързо реагиране и разрешено на командващия им във всеки един момент да прехвърли такива в шесте „фронтови” държави от балтийските страни до България. Двустранните споразумения пък между страните, позволяващи навлизане във въздушното пространство при преследвне или придружаване на нарушител, са много различни от функцията на „Еърполисинг” за непрекъснат контрол на националното въздушно пространство като част от съюзната операция „Еърполисинг”.

Разбира се, че с влизането ни в НАТО и ЕС сме отстъпили част от суверенитета си, но тези отстъпки са залегнали в точно формулирани параграфи на договорите. Суверенитетът като категория изключва някой да придобива правото да ти го отнеме.

Най–големите щети при преминаване към контрол от съюзнически ВВС обаче, ще претърпим вследствие на загуба на малобройния ни останал все още летателен състав, който съгласно нормите в НАТО трябва да има 180 летателни часа годишно.  „Услугата” на сюзниците не е безплатна. Ще бъде прехвърлен и личен състав от около 160 души на наша територия. Ще плащаме двойно, ако решим някога да възстановим авиацията си. Учудващо е, че говорейки само за „Еърполинсинг”, никой не задава въпроса, а какво става с другите функции и задачи на ВВС в армията.

Защо се стигна до положение да имаме само четири действащи самолета, на които да разчитаме и имаме ли ВВС?

В медийното пространство неправилно се лансира най–вече проблема с модернизацията на самолетите МиГ 29. Независимо от това, че са много добри, но само за въздушен двубой, те нямат качествата на многоцелевите изтребители и никога не могат да бъдат модернизирани до нивото на такива. Поляците поддържат 32 бр. МиГ 29, но те те везха от САЩ и F-16. Истинският проблем е, защо приоритентният проект за многоцелеви изтребител, съгласуван с НАТО и с точно опеделени срокове– готовност и планиране 2008, стартиране 2012, завършване 2016 г.,  бе постоянно отлаган. Първите два етапа на проекта, проучвателен и финансово–техническа обосновка, бяха завършени през пролетта на 2008 г. след близо 2 години работа. Представени ни бяха всички западни самолети, а командващият ВВС бе летял вече на всички от тях. През 2009 г. обаче бяха спряни всички проекти, а капиталовите разходи свити от 17–18 на 1%. Причината не е в липса на финансови средства. Гратисният период за такива кредити по проекти е минимум 2 години, а разплащателният–7–10 г. Затова, когато някой министър говори, че „догодина в бюджета няма такава сума”, а хората едва ли ще предпочетат самолети пред пенсии, то той говори като политик–популист, но не и като министър и професионалист. Да не навлизаме в темата за милиардите, които само от контрабанда на цигари за 1 г. стигат за целия проект. Истинската причина е, че в МО надделя схващането, че България може „да си спести този милиард”, а с привличането на съюзнически сили да постгигне други цели, понятни само на политико–идеологически обременените автори на идеята. Затова от последното служебно правителство до днес се водеше целенасочена политика както за отлагане на проекта „Многоцелеви изтребител”, така и на модернзрането на МиГ 29 за един преходен период. Отклоняващата вниманието маневра с договора с Полша ще завърши както  завърши сагата с „модернизацията” на вертолетите от израелската частна фирма „Елбит” през 2005 г., която също нямаше лиценз и загубихме милиони долари.

 Ударите на Русия в Сирия станаха причина за различни коментари. Какъв е вашият прочит на ситуацията. Може ли да очакваме на някакъв етап взаимодействие между основните сили – САЩ и Русия или напрежението ще продължи да се изостря?

В Сирия ставаме свидетели на проявление на един глобален процес, който се развива вече от няколко години, на противоборството между  привържениците на еднополюсния  и многополюсния световен ред и въпреки признанията на американки политически среди от последните седмици, че първият си отива и е необходима нова политика, това няма да стане лесно и безболезнено.  Пресичането на интересите на великите, но и на регионални сили, се усложнява  от сунитско–шиитския сблъсък с водещи страни сответно Саудитска Арабия и Иран, в който страна взеха първо САЩ, а после и Русия. Сирия има ключово място в региона, затова е от значение за формрането на нови баланси на силите в Близкия Изток.

Най–голямият и важен въпрос, повдиган многократно от академичните среди и най–после ясно изразен в речта на президента Владимир Путин пред Общото събрание на ООН, е систематичното разрушаване на международния правов ред в света и по–скоро – причините за този самоунищожителен процес. Вярно е, че руският президент премълча собствените си нарушеня като тези в Крим, но остро осъди налагането на чужди модели, разпалването на войни, смяна на неудобни правителства, а репликата му „Така повече не може”, подсказа, че предстоят и действия.  А ясно отправеният упрек, че САЩ, а вече и Франция, нанасят въздушни удари без резолюция на ООН и без искане от страна на Сирия, предполага, че утре, при евентуален провал на предложеното сътрудничество, може да стане повод за увеличаване на напрежението.

Вярно е, че Москва потърси завръщане на международната сцена като глобален играч, както и частично възстановяване на влиянието си в Близкя Изток. Но не по–малко важна причина за предприетите въздушни удари са опасенията от пълзящата към постсъветското пространство и руска територия с 20–25% мюсюлманско население заплаха на „Ислямска държава”, в която днес се бият над 3000 граждани от Русия.

Същевременно Москва поема изкючително големи рискове и въпросът е, на какво още е готова. Тя ще се конфронтира с всички сунитски арабски държави, които категорично искат свалянето на Башар Асад, опитва вече жилото на масирана информационно–пропагандна война, представяща в неверна светлина действията й, получи първите закани от „Ислямска държава” за атентати срещу Путин, Москва и християнски църкви. Фалшифицирането на мотивите на Русия и премълчаването на алтернативата, ако Башар Асад бъде незабавно отстранен да се установи халифат на „Ислямска држава”,  всъщност увеличават значително напрежението. 

Пропагандната подмяна на геополитическия спор за регионално надмощие с необходимостта от борба само срещу джихадистите, води до заблуждение и неразбиране на ставащото. САЩ знаят много добре, че в Сирия вече няма „умерена опозиция” и за тях беше шамар, че от първите подготвени 65 бойци по програма за 500 милиона за 5000 души, 90% веднага преминаха към фронта „Ал Нусра” и други терористични организации заедно с въоръжението и останаха само 5–6 човека.

Разделенето, което се получи между европейските страни „за” и „против” руските въздушни удари, показва нещо много интересно. Точно тези, които са участвали в една или друга степен в подкрепата на терористични организации за свалянето на Ассад, разбира се, сега са „против”. Точно тези, които не отрониха нито дума за самостоятелния подход на САЩ, и Франция без резолюция на ООН и без искане на легитимното сирийско правителство, сега упрекват Русия. А когато Турция удари кюрдите, вместо „Ислямска държава”, мълчаха оглушително, а сега и български „експерти” излязоха със заглавия „Русия спаси „Ислямска държава”, твърдение, изискващо задължително психотест на автора. Точно те  не издадоха нито един критичен тон срещу санкционната политка, обричаща на глад сирийското население.

Ще става все по–трудно да се ориентираме в събитията в Сирия предвид на отприщената информационна война. Затова представляват интерес някои данни от единственото по рода си допитване до населенето, извършено от великобританска фирма, обявени в края на септември. 49% от сирийците отхвърлят американските въздушни нападения. 79% считат, че ситуацията се е влошила още повече от чуждестранните бойци на „Ислямска държава”. 20% смятат, че „Ислямистка държава” има положително влияние. 20% смятат, че сега се живее по–добре, отколкото при Ассад.

Различни анализатори твърдят, че Третата световна война практически е започнала. Колко още може да се разрасне конфликтът в Сирия и как ще се отрази това на Европа и на света като цяло?

Русия няма капацитета и готовността да води мащабни и продължителни войни. САЩ също не са зантересовани да се стигне до световна и особено до ядрена война. Ако не проработи руско–амерканското сътруднчество срещу „Ислямска държави” ще се водят т.н. „представтелни войни” чрез подкрепяни от Вашингтон и Москва чужди сили.  Русия не е в състояние сама да се справи  с „Ислямска држава”. Подстрекателства като тези на сенатора Маккейн, да „изпратим оръжия на терористите за да свалят руските самолети” може да доведат настина до военен сблъсък между две държави, който да прерастне в такъв и между две коалиции, едната от които неизбежно ще използва  терористични организации със силно участие на международния тероризъм. Още в речта на Путин обаче, пролича подходът на Русия да демаскира подкрепата на някои страни за терористичните организации, за която има вече стотици доказатества, а някои дори не го крият.

Продължителната и детайлна подготовка на Русия още от 2012 г. насам с изграждане както на подслушвателни центрове, изпълнението на договорите за военни доставки, самият характер на въоръженията, разширяванто на една военноморска и една военновъздушна база, изградените сега коодринационни щабове съвместно с разузнаванията на Иран, Ирак, Сирия,  подсказват, че можем да очакваме продължтелно, вероятно  постоянно руско присъствие, дори пренасяне на ударите по ИД и в Ирак и предврително отчетени различни сценарии на развитие на ситуацията.

Дилемата „Без Ассад не може да има военно примирие, а с Ассад Сирия няма бъдеще” се оказа нерешима за САЩ, ако съдим по последните изявления на американския президент. Реалистите и във Вашингтон едва ли вярват, че Путин би оставил воденичен камък на врата си като Ассад, както не осъзнават, че това надлъгване е игра с огъня. Очертаващият се в такъв случай срив на договореното между Обама и Путин сътрудничество ще изключи първия сценарий за преходен период след победа над „Ислямска држава”, избори, нова конституция и изграждане на нова държавност. Това ще повлияе отрицателно и на преговорите, които в момента се водят с част от опозицията. Интересът на  всички „играчи” на терена беше да си осигурят влияние върху състава на бъдещото правитество след Ассад. Сега обаче, все по–вероятен ще става вторият сценарий– само частично ограничаване разпространението на „Ислямска държава”, продължителни военни действия с въвеждане на спецални части, подкрепяни от външни сили и в крайна сметка разпад на Сирия. Спасяването на региона на алавитите благодарение на руската намеса подсказва готовност именно и за такъв вариант. Тайният сенарий между Русия и Иран, за който се говори напоследък, също предполага създаване на ситуация на „свършените факти” и оформяне на отделни области под чуждо влияние.  

Третият сценарий е прерастване на конфликта в световна война, което никой не иска. Поведенето на САЩ обаче дава основане за предположението, че информационно–пропагандното прехвърляне на всички грехове в Близкия Изток на гърба на Русия, изоставянето й сама да се справя с „Ислямска държава”, принуждаването й да въведе сухопътни сили, ще предпостави едно дългогодишно постоянно затъване в тресавището на войната и изтощаване на руската държава, защото става дума за милиарди. / Само за едн ден САЩ изразходват 10 милиона долара за вонновъздушната си операция в Сирия./ Същият замисъл за икономическо изтощаване съществуваше и в опитите да въвлекат Русия с редовни въоръжени сили във войната  в Украйна.

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация