ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Европа не може да си позволи Украйна да се превърне в Сирия

Интервю на Емил Спахийски с директора на Центъра за стратегически изследвания Симеон Николов за вестник „Труд”, 02 09 2015

Напрежението расте от военните учения и струпването на войски близо до границата на “противника”

- Европа е залята от бежанска вълна, в Северна Африка и Арабския полуостров е хаос, в Украйна тече братоубийствена война, Северна и Южна Корея пак са на ръба на война. Изглежда сякаш всичко се случва по едно и също време - това стечение на обстоятелствата ли е, или можем да се впуснем в теории на конспирациите, г-н Николов?

Сред параметрите на средата за сигурност има едно измерение,  на което често не се отдава необходимото внимание, а то рязко повишава рисковете и предупреждава за евентуални насоки на развитие: това е едновоременото протичане на кризите и тяхното взаимодействие. А в случая имаме едновременно нарастване на събитията в поне 5 посоки: първо, съсредоточаването на 90 хилядна украинска  войска  и 40 хилядна групировка на сепаратистите и тяхната подкрепа, финнансиране и въоръжаване отвън, което вещае начало на широкомащабни военни действия; второ, увеличаване по брой и обхват на военните учения в Източна Европа и Западна Русия, трето, заявката на Турция за създаване на буферна зона в Сирия, свързано с унищожаване на кюрдските сили и сваляне на режима на Асад, който им обещаваше автономия и слабата резултатност от военновъздушната операция срещу „Ислямска държава”; четвърто, бежански натиск върху Европа и основно на налагащата се Германия с перспектива за увеличаването му и дестабилизация и нанасяне на дълготрайни негативи върху страните на континента и пето, симптомите за финансови трусове тази есен, спад на фондовите пазари, срив на световните борси и начало на световна финансова криза. И всичко това се развива почти едновременно и  неминуемо ще влияе на политическите и военни решения. Паралелното и понякога зависимо протичане на подобни процеси улеснява управлението на отделни елементи от тях и увеличава неимоверно рисковете.

- За всички нас това изглежда доста тревожно, безперспективно дори.

Тревожната ситуация очевидно е причината за да нарастнат рязко гласовете на авторитетни личности и организации по света за нормализиране на отношенита с Русия и предотвратяване на евентуален сблъсък. Последният пример за това бе предложението на работна комисия от бивши министри на отбраната, външните работи, посланици от Великобритания, Полша, Турция, Русия и др. страни за свикване на Съвета НАТО–Русия и приемане на меморандум за гарантиране на взаимната сигурност с конкретни мерки до 2030 г. по подобие на този между САЩ и Китай. Проблемите обаче навеждат на мисълта, дали не ни е необходим нов Хелзински процес.

- Военният секретар на САЩ обяви Русия за една от най-големите заплахи за Америка. Откъде е това напрежение?

Напрежението се увеличава вследствие на провежданите военни учения, предислоциране на въоръжение и техника и струпването й в близост до границите на съответния „противник”.

Серията от военни учения на НАТО, които започнаха след 07 април 2015 г. са резултат от решение, взето на срещата на върха на Алианса в Уелс за противодействие на хибридни заплахи и на срещата на министрите на отбраната тази година за увеличаване на силите да бързо реагиране. До края на годината остават да се проведат: най–мащабното учение „Trident Junkture” от 28. 09. до 06.11. в Поргугалия, Испания и Италия  с участието на 36 000 военни, 160 самолети и 60 кораби, а през ноември – учението в Международния команден център в Щетин /Полша/ със сценарий „Възстановяване на националиня суверенитет на страна–членка на НАТО”.

По принцип трябва да се има предвид, че всяко военно учение, за да е полезно, се провежда при условия близки до бойните, а сценарийте издават понякога бъдещи очаквания или замисли за действие. Но по–добре е военните ни да трупат опит в учения, а не във война. Друг е въпросът, че в близост до кризисен регион не бива да се „дрънкат оръжия”, като със започналото на 31. 08.  в Черно море учение „Морски бриз” с участие на американския кораб ”Доналд Кук”, с крилати ракети „Томахоук”.

Както НАТО, така и Русия не скриват, че броят на военните им учения е увеличен двойно. Така при 162 учения на Алианса 2014 г., през 2015 те са вече 270. Подобна е и активността в Русия.

Рисковете в съвременни условия са в несъразмерното използване на военните учения като форма на натиск или демонстриране на превъзходство. А евентуално неправилно разтълкувано действие на „противника” може да предизвика неправилна реакция и да възпламени конфликта. Освен това, всеки военен знае, че военно учение може да се провежда и с цел прикритие на началото на войната и да прерастне в открити военни действия.

- Как оценявате предислоцирането на американски военнослужещи по източната граница на НАТО?

Дислоцирането на въоръжение и техника от САЩ в Европа по брой  и ударна мощ е незначително и има по–скоро демонстративна роля, показваща решителност и психологическа подкрепа за някои източноевропейски партньори. Участието им в учения с европейските партньори ще е от полза преди всичко на американските екипажи, ако съдим по досегашните им предпочитания да тренират например срещу руските самолети МиГ–29. През 2016 г предстои обаче, прехвърляне на тежко въоръжение във военни бази в Полша, а наскоро бе открит Център за воена подготовка в Грузия. От друга страна, разполагането на оперативно–тактическите ракетни комплекси „Искандер–М” в Калининград сериозно ще застраши сигурността  на западните съседи на Русия до 500 км дълбочина. Разширяването на руското военно присъствие в Крим не е изненада, като си има предвид огромното му стратегическо значение, заради което Москва предприе анексирането му. Тук също ще бъдат разположени ракетните комплекси „Искандер–М”, но и два полка страгетически бомбардировачи. Освен осигуряването на контрол над Черно море, превръщането на Крим в такава мощна база прави безпредметно създаването на американска военна база в Украйна, пък  дори и такава в България, считат руски експерти. Изходът според мен би бил само в преговори за изтегляне на такива средства от Калининград и Крим.

- За първи път Пентагонът изпрати в Европа изтребители от най-ново поколение. Това е по-скоро символично или симптоматично за предстоящи военни действия?

Четирите броя самолети F 22 Raptor, които бяха прехвърлени в Германия,  са многоцеливи изтребители от последно, пето поколение, на въоръжение от 2005 г. и за първи път бе използван в операция срещу „Ислямска държава” на 23 09 2014 г. над сирийския град Ракка и прилежащата му територия.  САЩ притежават 178 бр.  Производството им бе спряно 2011 г., защото проектът се оказа несполучлив, а самолетът– най–скъп в историята на самолетостроенето. Следващият проект е F-35 и първата ескадрила вече е сформирана. Многоцелевите изтребители Пето поколение са трудно откриваеми за радарите, имат секретен обмен с други летателни апарати, свърхзвукова скорост , модерна авионика. Работи се над многоцелеви изтребители от Шесто поколение, но те ще се появят след 12 години. Русия и Китай ще въведат на въоръжение общо 1500 изтребителя от Пето поколение– СУ–27, Су–30, МиГ–29 и китайските J–20 и J–31. Най–новото, което Русия ще може да противопостави е изтребителя Т–50, но серийното му производство ще започне през 2016 г.

- Коя криза трябва да ни плаши най-много?

Спорен е въпросът, коя от кризите носи в себе си по–голям потенциал от рискове. От края на 2014 г. все по–често на преден план беше извеждана опасността от „Ислямска държава”, а днес бежанският поток засенчва всички останали. Няма съмнение обаче, че Европа не може да си позволи превръщането на Украйна в европейска Сирия. Проблемът е, че ЕС, който понася най–големите загуби,  не разполага с достатъчно възможности за въздействие, а нарастващите възражения водят до увеличаване на противоречията със САЩ. Последните събития очертават два възможни сценария: война с решителната за Киев цел да подчини двете самообявили се източни републики и замразяване на конфликта. Възможен е и междиден вариант на агония, вследствие на което ще нараства  хаоса и отцепването на поне още 2–3 региона от централната власт. Той може да бъде предизвикан от два фактора: икономическия колапс и невъзможност да се поставят под контрол крайно десните и неонацистки сили, както и „частните батальони” на олигарсите. При поражение за Киев в първия сценарии, ще се създаде прогнозираното от нас още на президентските избори, че Порошенко може да се окаже временен, преходенп президент, а истинските реформи ще бъдат довършени от друг. Президентът на САЩ Барак Обама ще е заинтересован да приключи мандата си с успехи, за каквито смята например изтеглянето на страната от две войни и постигане на споразумение с Иран, което поражда предположението, че и в Украйна ще му трябва снитуация, при която да се оттегли без да губи авторитет. Може би за това някои експерти твърдят, че дори „Киев не можел да капитулира без една последна война”. Сценарият „замразяване на конфликта” запазва една от основните цели на САЩ от самото начало на кризата – във всеки един момент да въздейства върху икономическата и политическа стабилност на Русия и откъсването й от Европа.

„Изпуснатата” от президента на Полша Анджей Дуда фраза, че няма да приеме бежанци от Сирия, защото очакава такива от Украйна, заслужаваше повече внимание, защото означава, че или Варшава не подкрепя усилията на Берлин и Париж за постигане на мир, или има сериозни аргументи за негативно развитие, което да предизвика масова бежанска вълна от 45 милионна Украйна. Независимо от него, авторитетното издание „Ди Велт” предупреди за „рухване на Украйна” и бежанска вълна, а популярното списание „Фокус” изрази опасения за четирите ядрени централи и обоснова очаквания икономически срив. Това разбира се сериозно би засегнало и България и ще изисква предварителна яснота за приемане на българи от Украйна. На наблюдателите убягва и една друга подробност: президентът Дуда може да е прав, защото единствено обявените за „фронтови” държави не са засегнати от масовата бежанска вълна от Юг и са приели от 460 бежанци в Балтийските страни, до 9600 в България, но в тях отдавна бе направен един друг разчет– колко ранени могат да приемат. Показателно е, че във връзка с тежкото икономическо положение на Украйна бяха опростени 20% от дълговете й, но докато при Гърция бе включено и съкращаване на военния бюджет, това не бе поискано от Киев, въпреки данните за голямата корупция и бедследно потъващите финансови средства.

Русия и САЩ не са готови за пряк военен сблъсък нито за водене на продължителни мащабни бойни действия. Напрежението обаче предизвиква вече надпревара във въоръжаването. До 2020 г. Русия ще се превъоръжи с най–съвременни бомбардировачи, изтребители, безпилотни летателни средства, роботи и т.н., но днес 60% от сухопътните й сили и 50% от вонновъздушните не са готови за използване според Международния институт за стратегически изследвания в Лондон. Развитието на ядрените сили на двете страни в съчетание с изграждането на съвременна противоракетна отбрана може да наруши стратегическия ядрен баланс.

Най–голяма полза от Украинската криза досега извлича НАТО, защото мобилизира членките си за повишаване на бойните способности и увеличаване на военните бюджети. Кризата отслаби Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Но тя забави и отдръпването на САЩ от Европа с оглед на стратегията й за фокусиране на политически, икономически и военни ресурси в Азия.

- Външният ни министър Даниел Митов заяви намерения за лансиране на иницатива срещу “Ислямска държава”. Способна ли е България да осъществи такъв тежък проект?

Изразеното от министъра на външните работи Даниел Митов мнение за „Ислямска държава” /ИД/е правилно в частта си за необходимост от нова стратегия, но България няма нито опита, нито военния потенциал , нито международното влияние за да инициира такава стратегия, въпреки че имаме качествена антитерористична експертиза. Ако нещата се свеждаха до Сирия и свалянето на Асад, то идеята на министъра е толкова искрена, колкото тази на Турция. Освен това, ИД не е единствен виновник за бежанската вълна. Справянето с ИД ще изисква дълъг период, в който е трудно да се прогнозира конкретния изход.

Преди всичко трябва да променим вижданията си за тероризма, за да не допускаме надценяване или подценяване на неговия капацитет и възможности. Докато не вникнем в същността на тяхната идеология, стратегия и динамично променящага се практика, не можем да разчитаме на лесна победа само с конвенционални методи.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация