ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Истинските  причини за споразумението с Иран и  очаквани геостратегически и регионални промени. Шансове, но за кого?

Симеон Николов, 26 07 2015 г.

 След 14 юли 2015 г., когато във Виена беше постигнато Споразумението по Съвместния всеобхватен план за действие (JCPОA) между Иран и групата 5 плюс 1 (Франция, Германия, Великобритания, Китай, Русия и САЩ), коментарите и анализите в западната преса по това събитие изместиха тези за Гърция. Не беше толкова изненадващо групирането на авторите „за” и „против” споразумението, оптимизма на запада  и опасенията в региона, колкото пропуските в анализа на мотивите и последствията от него. Българските читатели пък, на които някои издания им поднесоха странно защо единствено преводите на чужди автори, защитаващи израелската позиция, едва ли са разбрали действителните измерения на постигнатото. Впрочем, ако президентът Обама не беше изразил публично благодарността си към Русия за това споразумение с Иран, едва ли и тази „подробност” щеше да влезе в информационния поток на българските медии.

Все пак, анализаторите трябваше да започнат от там, че споразумението стана възможно благодарение на пробива, който елитите в САЩ и Иран постигнаха в своите страни. Докато разположението на силите в Конгреса е по–ясно за европейците, никой не разясни дълбоките промени, които настъпиха в Иран, потенциала на тази нация и особено на младото й поколение. За този „пробив” на елитите значение имаше и това, че споразумението трябваше да бъде приключено преди изборите в Иран и в САЩ. Освен това, някай трябваше да признае, че „силното” израелско лоби вече не е толкова „силно”, щом допусна да бъде прокарано споразумението с Иран. Не успя и активната и най–често прикрита дипломатическа атака на Саудитска Арабия. Ако противниците на споразумението биха успяли, Близкият Изток го очаква още по–голяма дестабилизация и войни. Нека не подминаваме използваната от президента Рухани реплика „Сделката е само началото”.

Преди да бъдат поставени въпросите за стратегическите цели и последствията от това споразумение, необходимо е да бъдат ясно очертани предпоставките: одобрението на Съвместния всеобхватен план за действие от Конгреса на САЩ и парламента на Иран и дългите рискови периоди след това, когато неизбежно ще има опити за саботирането му. По първия въпрос може да се прогнозира успешен край, след като на президента Обама са му необходими само 34 гласа, а при неуспех може да се възползва от вето. Вторият въпрос обаче е изключително сложен и основание за това дават не само категоричните и остри позиции на Саудитска Арабия, Израел и техните американски лобита, както и коренно различното отношение на бъдещия американски президент и неговата нова администрация, а и технологичните трудности за сигурни проверки и дефицита от човешки и финансови ресурси на Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/– 350 млн долара, за който един западен коментатор сполучливо направи сравнениего, че е по–малък от бюджета на полицията на Сан Диего. С този проблем ще се сблъска и българката Ирина Бокова, чието избиране за генерален секретар на ООН изглежда мното вероятно.

 По–важно и често отсъстващо в коментарите и анализите е замисълът и мотивите, движещи този процес, особено през последните години.

Най–значимият въпрос  е свързан със стратегията на САЩ, изискваща промяна на балансите в Близкия Изток, най–вече предотвратяване на хегемонията на един от двата претендента Саудитска Арабия и Иран, както и констатацията, че САЩ могат да освободат ресурси за противопоставяне срещу Русия и Китай, само ако  прехвърлят част от ангажиментите си в региона на контролируем партньор. Разбира се и битката срещу „Ислямска държава” също влиза в това уравнение, в което величината „време”  играе важна роля.

Това означава, че проблемите с ограничаване на възможностите на ядрената програма на Иран , които бяха изнесени на преден план в медийните коментари, всъщност са стояли в периферията и са били по–скоро инструмент за постигане на по–мащабни геополитически и геоикономически цели.  От самото начало беше ясно, че Иран не можеше да се добере до ядрена бомба без това да бъде разкрито поне една година по–рано, защото освен че бе далеч от необходимото ниво на обогатяване на урана, трябваше да създаде и бойна глава за ядрения заряд.  Реализмът изисква да признаем, че през тези години Иран никога не е бил движен от експанзионистични цели. Да, разменяха си заплахи с Израел  36 години и какво се случи?  Всяка държава в света, която се стреми към притежаване на ядрени възможности преследва придобиване на способности за сдържане на противникови сили и влияние в определен регион и в света. Първоначалната цел на Запада всъщност беше в това да не се допусне ефекта на доминото и други страни в региона да посегнат към ядреното оръжие. Но въпреки, че перспективите за такова на Иран бяха жестоко орязани с настоящото споразумение, Саудитска Арабия заплаши, че ще реагира адекватно, ако то доведе до скритото му разработване. Подобни мераци имат и Турция и Египет. По–значимото и по–лошото е, че САЩ провеждат двулична политика по отношение на ядреното разоръжаване. Американското правителство разроботи нова ядрена стратегия, предвиждаща технологично модернизиране на ядрени оръжия и разполагането им около Русия и допълнена от новия украински закон за ядрените оръжия с цел заплаха от „малки ядрени войни”, както ги формулира немският политолог Вилхелм фон Пакс.

Критиците на споразумението – Израел и Саудитска Арабия – не са прави, че премахването на санкциите срещу Иран и увеличаването на финансовия му ресурс би му позволило да продължи скрито разработването на ядрено оръжие. САЩ имат пълната възможонст във всеки един момент да възобновят същите и така да държат под контрол новият балансьор на силите в региона. Един от интересните компромиси, постигнат през последните дни на преговорите е, че дори и при вето на една от петте страни в СС на ООН, възобновяването на санкциите ще е факт след 30 дни. Безпредметни са критиките и за внос на конвенционални оръжия, защото ембаргото се запазва още 5 години, а рестрикциите за иранските ракети се запазват още 8 години.

Друг ефект, който САЩ постигат с това споразумение, ще последва от очаквания износ на ирански газ и нефт, което ще свали цените и ще удари допълнително по Русия, чийто приходи над 50% идват от нефтения и газовия сектор. Все пак тук става дума за втората по газови и четвъртата по нефтени залежи страна в света. Така, особено тревожният за САЩ въпрос за зависимостта на Европа от руския газ също получава чувствително разрешение с диверсификация на източниците на снабдяване. А когато се говори за мястото на Русия трябва да се отчита, че тя също е направила своя баланс, защото от една страна я очаква неблагоприятна конкуренция в енергийния сектор, но от друга страна печели дипломатически пробив,  конкретно пък в схемите за контрол на споразумението поема преработването на обогатения уран, а в сложния пасианс сигурно влизат и последните договори от юни т.г. за 10 милиарда инвестиции от Саудитска Арабия.  

Иран е пред сключване на договори с компании като Шел /Великобритания–Холандия/, Ени /Италия/,  Гленкор /Швейцария/. Само находището Южен Парс, права над което имат Иран и Катар може да задоволи нуждите на Европа за 100 години. Спреният „Набуко” залагаше на същия източник. Възобновяването му би съвпаднало с последните идеи на българското правителство. Другата опция – т.н. Персийски газопровод, Иран–Турция–Италия фактически би заменил „Южен поток”.

Енергийни интереси във връзка с „отварянето” на Иран имат обаче и страни като Пакистан, Китай и Индия. Още през септември т.г. може да се възобнови стария газов проект между Иран и Пакистан, когото САЩ бяха заплашили със спиране на помощите, ако не спазва санкциите срещу Техеран. Китай пък, за да пренася нефт през Пакистан за Западен Китай, трябва да използва пакистанското пристанище Gwadar. Индия също спешно се нуждае от енергоресурси, а цитираният по–горе газопровод може да бъде продължен. Очевидно е обаче, че контрол над всички тези възможности ще имат САЩ, които правят пробива с Иран. От друга страна Техеран не може да пренебрегне очертаващите се около 50 договора само в газовия и нефтения сектор до 2020 г., които ще възлязат на 185 милиарда долара.

В геополитически план обаче, в новата си ситуация на една освободена от санкции и с нарастващо стратегическио значение страна, Иран може да поиска членство в Шанхайскато организация за сътрудничество. Само два месеца преди споразумението по ядрената програма министърът на отбраната на Иран призоваваше към отбранителен съюз на Китай и Русия срещу САЩ, очаквайки може би сделки с тях за модерно въоръжение и бойна техника след падане на ограниченията. Днес обаче по–логично е Иран да потърси приемане в Световната търговска организация и постигане на търговско споразумение с Европейския съюз.

 На следващо място, в регионален план,  трябва да се постави възможното умиротворяване на региона на Близкия Изток, което вече бе по–широко коментирано. Оптимистичните формулировки за една нова ера за региона и една нова архитектура за сигурност изглеждат малко прибързани. Шансът е твърде крехък и отдалечен в бъдещето. Основният проблем е в обезсилването на сунитско–шиитския сблъсък и конкретно в конфликта Саудитска Арабия–Иран. Без съмнение президентът Обама разчита на Иран, както за участието в борбата с Ислямска държава, така и в оказване на въздействие върху президента Асад в Сирия. Иракската армия, обучавана, въоръжена и финансирана от САЩ, се оказа неспособна сама да се справи с джихадистката заплаха. Иранските отряди вече си взаимодействат с американските сили, провеждащи въздушната операция и  оказват неоценима помощ в наземни операции за отблъскването на терористите. На критиците на споразумението, че се предоставя възможности за по–широко влияние на Иран в Ирак трябва да напомним, че това вече беше направено благодарение на амеракнската операция в страната през 2003 г.

По въпроса за свалянето или оттеглянето на сирийския президент обаче, логиката свиделства по–скоро за обратното. Позициите на Асад биха станали по–силни и подкрепата на Иран и Русия няма основание да бъде оттеглена. Вероятността обаче след споразумението с Иран и особено след атентата в Суруч на 20 07 2015 г. Турция да се активизира значително и осъществи заканите си за военна операция в Сирия, става много по–голяма.

Ролята на Турция и отношението й към постигнатото споразумение с Иран беше пропускана в почти всички коментари по тази тема. Това не бе оправдано, защото тя е оформящия се лидер в региона с амбиции за водачество в мюсюлманския свят. От друга страна е разбираемо, защото е трудно да се правят изводи и прогнози, предвид на двойственото отношение на Анкара към редица проблеми в региона: към Ислямска държава– от една страна директна подкрепа, от друга– заявяване на антитерористични позиции,  закъснялата подкрепа за кюрдите в Кобани, проточилите се преговори със САЩ относно предоставяне на базата „Инджирлик” за ползване във връзка с въздушните операции срещу терористите и поставяне на условия само дни преди да се случи въпросния атентат, който развърза този възел на турската политика. Досега Турция мълчаливо изчакваше изхода от преговорите по иранската ядрена програма. Влошените през последните години отношения с Израел и разчетените нови залози на САЩ в региона са само част от възможните причини президентът Ердоган да не откаже предложението на президента Роухани за нормализация на ирано–турските отношения. Те са обаче минно поле поради съвместните действия на Турция и Саудитска Арабия в Сирия, чието активиране предстои, както и поради американските бази и съоръжения за противоракетна отбрана на турска територия. Прагматизмът и презпазливостта обаче вероятно ще надделеят. Иран е петият най–голям търговски партньор на Турция. Очакванията преди да се стигне до споразумението от Виена бяха за 16 милиарда долара двустранен стокообмен през 2016 г.

 ЕС вижда също шанс за активизиране на политиката си за гарантиране на  енвропейските интереси. Изненадващо бързо бе изготвен проект за една нова Стратегия на ЕС за Иран. Четирите основни направления в нея сигурно са в правилна посока: засилване на регинолната дипломация, откриване на постоянна мисия в Иран, инициативи по икономическа линия и енергийно партньорство и планиране на регионална архитектура на сигурсността с приноса на САЩ и Русия. Не може да не прави впечатгление, че за разлика от американските военни, европейците не поддържат тезата, че Русия е враг, а напротив, че без нея не могат да се решават проблемите в региона. Слабостите на предложената стратегия са в това, че не става ясно, как европейските страни ще намалят напрежението между Иран и Саудитска Арабия, как политически съюзът ще се ангажира за разрешаване на конфликта в Сирия или преодолее различията в позициите и интересите на основни европейски партньори.

Ентусиазмът от споразумението с Иран е най–силно изразен сред европейския бизнес.

Първият високопоставен политик от Запада, посетил Техеран след постигнатото споразумение по ядрената програма бе икономическият министър на Германия Зигмар Габриел /19– 21. 07 2015 г./. Подобен германски десант в други страни имаше и след раждането на „Арабската пролет”, но очакванията не се оправдаха. Сега отново се говори за „нов етап в икономическите отношения”, избуяват надежди за „големи сделки”. Счита се за реално икономическият обмен между двете страни да достигне 10 мииларда евро през следващите 3–4 години. /През 2014 г. германският износ за Иран бе 2,4 млрд евро, а провалените /прекъснати/ военни сделки – 1,8 милиарда евро./  Немците са прави в геополитическата си оценка, че последствията от споразумението за ядрената програма ще е от полза за всички, включително и за Иран; че новите баланси в региона отварят добри шансове за влияние на Европа, и че еропейска страна като Германия ще има безспорни предимства в конкуренцията си със САЩ. Това първо посещение заслужаваше внимание с това, че министър на европейска страна не се поколеба на второ място след икономическите въпроси да постави тези за свободата на словото, отваряне на обществото, правото на Израел на мирно съществуване, незамисимо, че реакцията на ферменитращата още иранска политика може да му струва милиарди. Неизбежни в такива случаи са сравненията, доколкото например българският президент при посещението си в Украйна  въобще не подкрепи усилията на Меркел и Оланд за спазване на Минските споразумения и от Киев, да не говорим за проблемите с неофашинстките сили, които ще се превърнат в проблем и на Европа, за причините да бъдат избивани украински журналисти, изразили различно мнение от официалното и т.н. Френският президент се договори с ирпанския си колега само дни след това за укрепване на двустраннитеотношения, но не порпусна да поиска от Иран да окаже положителен принос за решаване на кризата в Близкия Изток.

 Учудващото е, че докато в цяла Европа се търсят ползите, които биха могли за се извлекат от очакваните промени в Близкия Изток, в България не се появи нито един коментар относно –бъдещето на икономическите ни връзки с Иран. Все пак Иран бе първата страна от този регион, която призна България след освобождението ни от османско робство, а ние бяхме една от първите страни официално признали Ислямска република Иран. Да не говорим за над 100 годишната традиция на икономическите ни връзки, в които сме достигали 800 млн щ. долара стокообмен. Днес има „ръст”, но общият български износ е само за 110.6 млн щ. долара, а иранския внос – за 42 млн щ. долара. Много инициативи от иранска страна през последните години, включително за инвестиции в България, оставаха без отговор от страна на българските правителства. Слава богу, че имаме вече посланик в Техеран, а не временно управляващ. Дали политическата подплата на икономическите връзки обаче няма да изиграе отново негативна роля поради предстоящия „задочен” процес срещу атентаторите от Сарафово, за които Иран ясно ни предупреди, че „Хизбула” не стои зад този атентат– процес, който активно ще се използва в пропаганден план срещу Иран, подкрепяш тази шиитска групировка.

Българският бизнес трябва да има обаче предвид, че днес Иран не е същият. Министърът на икономиката предупреди, че интересът им вече не се заключава само във внос на западни стоки и машини, а търсят съвместна развойна дейност, двустранно сътрудничество в машиностроенето, взаимни инвестиции и др.

 Бележки:

1.Най–важните детайли от споразумението:

– Центруфугите за обогатяване на уран се намаляват от 19.100 на 6.104;

– За 15 години границата на обогатяване на урана се определя на 3,67%, необходима граница  за производство на горивни пръчки за АЕЦ;

– Всички центрофути в подземния бункер Фордо да бъдат демонтирани;

– Демонтираните центрофути ще бъдат разположени в охранявани складове;

– МААЕ ще контролира 25 години всички уранови мини и фабрики за преработка на уран;

– Запасите от 12.000 тона уран драстично да се съкрати: 97,55% от тях ще бъде сведен до 3,75 % ниво на обогятаване или изнесен в Русия за преработка в горивни пръчки за АЕЦ. В Иран ще останат само 300 кг обогатен уран.

– Съоръжениего за тежка вода в Арак ще се преустрои и няма да произвежда плутонйй;

– Забранява се изграждането на нови съоръжения за гежка вода;

– Инспекторите по всяко време ще извършват внезапни, необявени, проверки.

2. Компромиси, постигнати през последните 17 дни от преговорите:

– Проверки на конвен;ционалните военни въоръжения

– До края на 2015 г. Иран да отговори на откритите още въпроси за използване на ядрените съоръжения между 1986 – 2003 година;

– Ембаргото за внос на конвенционални оръжия от 2006 г. ще бъде вдигнато 5 години след влизане в сила на настоящето споразумение;

– Рестрикциите за иранските ракети изтичат до 8 години / без американските санкции по тях/;

– Ако Иран изпълни условията преди края на 2015 г. ще започне постепенно, поетапно премахване на санкциите;

– Ако Иран наруши задълженията си, санкциите на ООН се възобновяват след 30 дни автоматично, дори и при вето на 1 от 5–те страни. 

3. Брутният вътрешен продукт на Иран е 1,5 трилиона долара, през 2012 г официално е посочван 930 милиарда долара. За военни цели се изразходват към 6 милиарда долара. Иран има 158 млн. барела петролни резерви, но добива 2.7 милиона барела нефт на денонощие и 600 милиона куб. метра газ. Иранският министър на петрола Биджан Намдар Зангане иска добив на 4 млн. барела дневно, колкото произвеждаше Иран през 2008 г. Иран е сред първите 10 автомобилостроители в света.

4.. За българо–иранските отношения:

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация