ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

226 милиарда долара събуждат надежди за възстановяване на Сирия на фона на военни заплахи и рискове

Симеон Николов, 27.08.2019

След 6 години прекъсване вследствие на войната в Сирия отново отвори врати най–стария търговски панаир в арабския свят в Дамаск под мотото „Сирия е жива”. Безспорно това е сигнал за скорошно приключване на военните действия и надежда за започване на един интензивен процес на възстановяване. Кои държави и фирми обаче повярваха на това? Какви са последствията от санкциите на ЕС и САЩ? Реални ли са надеждите за скорошен мир? Военен сблъсък или икономическа война е по–изгодна за някои глобални икономически фактори?

Докато през 2010 г. на последния предвоенен търговски панаир бяха представени 600 фирми, то днес, 2017 г. се ригистрираха участия от 43 държави и общо 1562 сирийски и чуждестранни фирми. Посетителите на десетдневната изложба тогава са били 600 000, а сега само през първия ден – 350 000.

Въпреки че до 2011 г. фирми от ЕС, САЩ и Персийския залив са имали добри сделки, но правителствата им наложиха строги санкции на Сирия, което спря търговията, техни представители отсъстват от днешнта изложба. Отделни германски, италиански и френски фирми обаче се осмелиха да дайдат. Директорът на панаира Ал Картели приветства обаче факта, че въпреки строгите санкции, над няколко сгради се вее знамето на ЕС. Очаквано най–големи и многобройни са павильоните на Русия, Китай и Иран. Страни като Индия, Бразиия и Южна Африка са представени с отделни техни фирми. Профилът на участниците е много разнообразен. Голям е броят на фирми от газовата и петролната индустрия. Китайски фирми показват съоръжения за циментовата промишленост и сглобяеми сгради. Индийски фирми представят фармацевтични продукти и съоръжеия за стоманообработващата и памукообработващата промишленост. Най– голям е броят на иранските павильони, на които се представят коли, автобуси, медицинска апаратура, хигиенни и хранителни стоки, домашни електроуреди и др. Можем да предполагаме, че някои интереси са задоволени много преди този търговски панаир. Т.н. по непотвърдени данни от декември 2016 г. сирийското правителство е прехвърлило 25% от нефтеното и газово производство на руската кампания „Стройтрансгаз”, докато руската страна е поела финансирането на възстановяване на знакови обекти и джамии.

Очевидно е, че много компании няма да пропуснат милиардните сделки, които се очертават във връзка с възстановяване на разрушенията от войната. Директорът на панаира Ал Картели и много директен: „Който дойде последен, ще обядва последен”.

Защо България я няма на тази изложба е излишно да обясняваме. Ние не присътвахме на форума на Китай за новия път на коприната, където една Сърбия има шанс да усвои 7 милиарда, че ще вземем да нарушим санкциите на САЩ и ЕС? Но сме „дашни”, когато трябва да отговорим на интересите на Фрация с 3,6 милиарда, от които да лишим български работници и да фалираме български фирми. 

По оценка на Световната банка материалните загуби от войната от 2011 г. до днес възлизат на 226 милиарда долара. Сумата е четиририкратно по–висока от брутния вътрешен продукт на страната, но три пъти по–ниска от прогнозираната от Арабската лига. По оценка на есперти–икономисти  възстановяването на Сирия ще доведе до ежегоден внос от 30 милиона тона стоки. Капацитетът на сирийските пристанища Тартус и Латакия е недостатъчен за такъв поток от доставки. Затова и в съседен Ливан се надяват на добър бизнес. В пристанището в Триполи, северно от Бейрут, чието разширяване напредва с бързи темпове, ще могат да се разтоварват до 7 млн тона и транспортират по–нататък за Сирия.

Реално ли е обаче да очакваме скорошен мир и нормализиране на обстановката, така че да е оправдана такава икономическа активност?

На първо място, бойните действия не са завършили, въпреки обявяване на зоните за деескалация, които имаха по–скоро за цел отделяне на терористичните от останалите групировки.  Битката за Дейр ез Зор е ключова, защото е на пътя на един стратегически транспортен коридор, отварящ възможности на Ирак и Иран да достигнат Ливан и Йордания, а с това и морски пристанища.

Все още правителствените сили и бунтовнически организации под контрола на САЩ, Саудитска Арабия и Турция могат да се изправят пред сблъсък, ако стоящите зад тях външни фактори не проявят благоразумие. Последствията от сблъсък на прокситата обаче автоматично би довело до такъв и между САЩ и Русия, а вложените средства и заложеи интереси са значително по–големи. Поради това съществува и американската теза, че вместо да се самоманеврират в такива колосални загуби, единствено икономическата война между Изтока и Запада би била далеч по–полезна за глобалисткия елит /предизвикването на хаос е перфектното прикритие за прокарване на „новото начало” /централизиране на всички парични и финансови решения/.  Защото става дума само за свалянето на Ассад с последващо „балканизиране” на Сирия при отлабване на целия регион. Докато от руска страна се смята за разумно да се търсят баланси на силите в Близкия Изток.

На второ място, центровете на Ислямска държава може и да са физически разгромени и контролираната от нея територия смалена, но самата организация и още повече нейната идеология далеч не са победени. Реорганизацията на Ислямска държава започна много преди пораженията в Мосул и Ракка, а тя логично включва пренасочване на усилията в съседни страни и дори съседни континенти, както и набиране на нови кадри и обявяване на нови халифати.

На трето място, протича важно прегрупиране на останалите ислямистки групировки, като най– характерно е вливането на много от по–малките в бившата „Фронт Ал Нусра”, с новото име „Тахрир Ал–Шам“, произлязла всъщност от „Ал Кайда”, за която още миналата година прогнозирахме, че може да се превърне в „новата Ислямска държава”, символично казано, защото на практика се оказаха верни прогнозите, че като филиал на „Ал Кайда” тя е по–подходяща да поеме разпадащите се други екстремистки групировки. Т.е. , потенциалът на Ал Кайда се издига от пепелта на „Ислямска държава”. С вливането на ислямистки групировки в нея, под новото име „Хайат Тахрир Ал–Шам” тя се стреми да се утвърди като най–боеспособната сила срещу правителствената армия. Няма как това да не ни напомни на информацията от преди повече от година за обещания на САЩ да я превърне в бъдещата армия на Сирия след Ассад, независимо, че бе в списъците на терористичните организации.

Вторият важен момент е разпада на „Ахрар Ал–Шам”, която бе подкрепяна от Турция и Катар, призната за терористична в Германия, но не и в САЩ, а сега Анкара полага неумоверни усилия да запази нейната цялост. Тези две големи групировки ще бъдат използвани за сваляне на Ассад от власт, въпреки че големите сили се отказаха от тази цел засега.

Третият момент е съсредоточаването на „Хайат Тахрир Ал–Шам” в провинция Идлиб и активни бойни действия  срещу правителствените сили и „умерената опозиция” в провинциите Алепо, Дамаск, Идлиб и Хамс. В най–добрия случай конфликтът може да бъде ограничен до Идлиб и замразен, а провинцията да се превърне в център за местни и чуждестрланни екстремисти– бъдещото гнездо на „Ал Кайда”. Парадоксът е, че в част от градовете на тази провинция бяха наляти доста европейски средства за обекти и болници например, които сега ще ползват салафистко–джихадистките милиции.

На четвръто място трябва да поставим въпроса, кой има интерес от ускорено постигане на мир и кой– от продължаване на войната. Израел категорично не може да приеме трайното установяването на Иран в Сирия, както и операциите на „Хизбула” в близост до границите. Хасан Насралах, лидер на „Хизбула” не крие обаче, че целта на операциите е именно отворени граници между Ливан и Сирия и на връзките между Иран и Йордания. Така стигаме до констатацията, че Иран и Русия започват да се разминават в интересите си на този заключителен етап на войната. Русия е заинтересована от по–бързо умиротворяване на Сирия. Залагането само на шиитски Иран очевидно не би било добра предпоставка за цялостната политика на Москва в Близкия Изток.

Не можем да бъдем спокойни и говорим за мир, когато Турция струпва войски и бойна техника на границата и заявява готовнсот да нахлуе за да не допусне създаване на кюрдска държава или автономия. Не че ежедневно не обстрелва цивилното население в Африн. Нещо повече, Ердоган обяви назначаването на валия за Северна Сирия, нещо нечувано в международната практика, но няма кой, нито от ООН, нито от европейските партньори да му направи дори забележка за нарушаване на международните правни норми. Последните дипломатически совалки на турския министър председател и проведени телефонни разговори показват, че и референдумът в Северен Кюрдистан в Ирак е недопустим за Анкара и че могат да последват силови действия. САЩ играят двойна игра с Турция и кюрдите, обещавайки разузнавателни данни на Анкара срещу Отрядите за народна защита на ПКК. Русия обаче също е склонна да не се допусне разделяне на Сирия чрез създаване на нови държави и автономии, в случая– кюрдски.

Всичко това не предвещава и не гарантира скорошен мир в страната, но залогът на инициативата за възстановяването е голям и интересът към усвояване на огромната сума от минимум 226 милиарда долара е оправдан.

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация