ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

МИР ИЛИ БУРЯ СЕ ЗАДАВА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Симеон Николов, 13.09.2016

Споразумението между Русия и САЩ по Сирия безспорно има своето значение поне поради това, че двете сили като най–влиятелните в региона правят опит да върнат процеса към мирни преговори. Гаранции обаче няма, защото остава непредсказуемо поведението на други фактори, които са намесени в конфликта. Т.е. не става дума само за Сирия, а за регионален конфликт, регионални амбиции, регионални терористични организации.  Още преди срещата на Г–20 в Китай  и изработването на петте документа по споразумението в Женева, се очертаха поне 3 тенденции, които не може да не са били известни на Вашингтон и Москва, но не става ясно, как  ще бъдат овладяни.

На първо място, след промяната на политиката на Турция, Саудитска Арабия даде

ясни знаци за една нова, агресивна фаза на противоборството й с Иран.

Сунитско–шиитският сблъсък  намира отражение от Йемен до Ирак, както и в подкрепата на Рияд за силни групировки в Сирия като фронта Ал Нусра /с ново име Фатах аш-Шам, произлязла от Ал Кайда/, Ислямска държава, Джаиш ал Ислам /Армията на исляма/, Свободната сирийска армия и др.  През последните месеци бе активизирана подкрепата за известната иранска бунтовническа организация на муджихадините МЕК, и за Кюрдската демократична партия на Иран. Присъствието на бившия шеф на саудитското разузнаване принц Турки бин Фейсал на мероприятие на МЕК, която си поставя за цел свалянето на режима на Ислямска Република Иран, се оценява като „безпрецедентно”. За първи път от 20 г. отново Кюрдската демократична партия на Иран беше ангажирана в сражения с Ислямската революционна гвардия. Според професора от Международния университет във Флорида  Араш Рейзинезхад целта на Рияд е да въвлече Иран в серия от локални войни, които да отслабят влиянието на Техеран в региона и конкретно помоща, която оказва на Русия в Сирия.  Саудитска Арабия би приела създаването на независим Кюрдистан в Северен Ирак, разчитйки, че това ще застраши националната цялост и на съседен Иран. От саудитското консулство   в Ербил , северен Ирак, е създадена тренировъчна база и са устроени два офиса в близост до иранската граница.

Прогнозите са, че

през седващите месеци огресивната нова политика на Саудитска Арабия към Иран ще ескалира,

като за целта ще бъдат използвани всички възможни средства за натиск и влияние.  

При положение, че основният проблем между Русия и САЩ беше ясното разделяне на опозиционните групировки на терористични и умерени, остава под въпрос, какво ще е поведението на подкрепяните от Саудитска Арабия и  Катар сили в Сирия като „Ахрар ал Шам”, салафистка групировка от 25 000 бойци, „Джаиш ал Ислам”, салафистко националистическо движение с връзки с „Ал Нусра” и др. Вероятно ще отхвърлят споразумението. Други ще се маскират или  слеят с „умерените”. Сформираният миналата година с усилията на Саудитска Арабия и Турция Върховен комитет по преговорите, включващ представители на най–големите групировки в Сирия под тяхно влияние, както и Свободната сирийска армия не са доволни от това, че в руско–американското споразумение не са включени иранските, ливански  и иракски милиции, които се бият на страната на Ассад. Говорителят на Комитета Риад Хиджаб дори отправи

заплаха към Европа:

„Ако европейците не се намесят с военни сили за да свалят Ассад, тогава потокът бежанци ще тръгне към Европа, а с него и бойци от „Ислямска държава”. Същевременно обаче, в споразумението няма и дума за „Ахрар ал–Шам”, която заедно с фронта „Ал Нусра” / вече под името Фатах аш-Шам /, една от големите сили на опозицията, е свързана идеологически и кадрово с терористичната организация «Ал Кайда». Някои западни коментатори отбелязват, че «това е голяма черна дупка в споразумението».

От друга страна Иран  полага усилия за създаване на

надрегионална „Обединена шиитска освободителна армия”

Лидерът на елитната Революционна гвардия на Иран Мохамад Али Фалаки уточни, че фокусът на новото формирование ще бъде върху три фронта – Йемен, Сирия и Ирак.  Обяснение за реалното изграждане на такава армия е в досегашната практика частите на иранската гвардия участващи си във войната в Сирия да обединяват около себе си и да ръководят вече шиитски доминирани сили, попълнени от пакистанци, иракчани, сирийци и ливанци. Координационният съвет на страните от Персийския залив начело със Саудитска Арабия обвиниха Иран в предизвикване на насилие и конфликти в региона. Наистина може да се очаква изостряне на ситуацията в Йемен.

Не трябва да се забравя обаче, че освен много по–мащабните военно–политически действия на Саудитска Арабия в подклаждането на сунитско–шиитската вражда, още в края на миналата  година тя  обяви създаването на военна коалиция за борба с тероризма от 34 държави, макар че някои от тях научиха за това от пресата. Въпреки това няма съмнение, че самата Саудитска Арабия остава сериозен източник на  нестабилност в региона и извън него. Не случайно тези дни Германия закри саудитската академия „Крал Фахад” в Бон, от която излязоха над 10% от джихадистите заминали от Германия в Сирия и присъединили се към „Ислямска държава”.

Турция предприе военна операция в Сирия с много по–големи амбиции от официално заявените. За всички е ясно, че основната цел на военните удари не бе „Ислямска държава”, която се изнесе от Джарабулус, преди да влязат турските сили, а предотвратяване обединяването на трите кюрдски анклави и евентуално възникване на кюрдска държава с демократично самоуправление в Северна Сирия. Изпълнена е и задачата да създаде „Свободна зона” с дължина около 90 км и дълбочина до 30 км. Но докато цели три години Анкара търпя „Ислямска държава” в тази зона и прехвърлянето на хора и оръжие през турската граница, бързо предприе настоящата операция, след като кюрдите освободиха Манбидж и се насочиха към Джарабулус. Въпреки това турското настъпление бе насочено и към Манбидж срещу   кюрдските демократични сили на Сирия, което бе временно спряно след рязкото предупреждение на САЩ. Очевидно е, че след като Турция  осъществи постигнатите  досега цели с няколко стотин турски военни, няколко десетки танка и  местни отряди на Свободната сирийска армия и други опозиционни групировки, наброяващи общо към 6000 души, струпаната

 военна групировка на турско–сирийската граница от над 20 000 души е предназначена за много по–мащабно развитие на операцията.

САЩ одобриха само 1500 души от „опозиционните отряди” като умерена опозиция, но какво остава за останалите 4500? Около руско–американските преговори никой не спомена за най–силния партньор на Турция „Ахрар ал–Шам”, добре въоръжен и свързан с джихадистите, което означава, че официално не участва в настъплението. А неофициално?  Именно за „Ахрар ал–Шам” авторитетното американско издание „Foreign Police” писа, че

„Това може да бъде следващата Ислямска държава” 

ако правителството на САЩ подходи с погрешна оценка за нея.

Няма съмнение, че Анкара ще се стреми да завземе максимално голяма територия и си осигури контрол и роля в бъдещите преговори и решения за съдбата на Сирия. Тя си дава много добре сметка, че Алепо е ключов за изхода на войната. Споразумението между САЩ и Русия  предвижда сирийските правителствени войски да се оттеглят от подстъпите към Алепо. Голяма е вероятността обаче, кюрдските сили, които не последваха препоръката на Джо Байдън да се изтеглят на Изток от река Ефрат и са решени да се сражават за своите земи, да се сблъскат с турските въоръжени сили и опозиционни групировки. Едно военно огнище там, може да предизвика кюрдска помощ и от други райони и запали огъня на войната и на Север и на Юг.

Споразумението между САЩ и Русия логично би трябвало да повиши доверието между двата основни външнополитически играчи в региона. Но „доверието” се превръща в ключов елемент не само между тях и то главно заради подкрепата на терористични организации, както твърдят британскки журналисти и американски анализатори. Кюрдите започват да се чувстват изоставени от САЩ.  Бунтовнически групировки твърдят, че не са подчинени на Турция и ще я изоставят, за да продължат освобождаването на цялата страна. САЩ и Германия подготвят ирански кюрди в Северен Ирак, някои от които след това извършват атентати в Иран. Изглежда, че дефицит на доверие цари навсякъде.

 При предстоящото прегрупиране и предислоциране на силите по време на предвижданото едноседмично примирие и в евентуалните битки след това ще наблюдаваме това, което ставаше на терен и досега:

сраженията се водеха там, където се пресичаха линиите на интереси към планирани важни тръбопроводи.

 Който контролира Манбидж ше има влияние върху петролната преносна мрежа.

От там минават най–важните тръбопроводи, пренасящи „черно злато” от Ирак, към Сирия до провинция Идлиб. Със завземането на Манбидж Турция би могла да гарантира влиянието си.

Следващите военни операции срещу Ракка не са само заради това, че бе столица на „Ислямска държава”, а битките за Деир Еззор също не бяха случайни. През тях минава тръбопровода от Мосул, през Синджар за Деир Еззор.  

Ожесточените боеве в Хомс и Хама бяха заради плановете на тръбопровода Катар– Турция. През Хомс трябваше да преминава обаче и подкрепяния от Русия тръбопровод Иран– Ирак–Сирия.   

Проваленият „Кюрдски коридор” имаше за цел да прехвърли нефт и газ от Северен Ирак и транспортиран през Северна Сирия до Средиземно море.

В зависимост от енергийните интереси бяха разположени и „бунтовническите” групирвки, подкрепяни от държавите със съответните амбиции, като най–очевидни бяха тези на Саудитска Арабия и Катар.

В това кълбо от икономически и геополитически интереси, религиозни противопоставяния и многобройни въоръжени групировки, които постоянно сменят имена и съюзници, но са богато снабдявани отвън с оръжие, реализирането на предвидените в споразумението между САЩ и Русия мерки за политическо решаване на кризата изглеждат все още далечни.

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация