ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Направете Бакалов министър, назначете генерал за шеф на военното разузнаване и го предпочинете на Щаба на отбраната

Симеон Николов

19.05.2015

Непрекъснатите гафове на част от управляващите са сигнали за зрелестта и уязвимостта на държавата и обществото и участват във формирането на образа ни в чужбина. Дипломатите най–добре биха могли да обяснят, какви шифрограми, информации и анализи се пишат до централите на акредитираните в една страна посолства. Аферата „Уикилийкс” направи достояние до по–широки кръгове на обществото съдържанието на тази дейност. Да си споним за шифрограмите на американския посланик за Бойко Борисов или указанията на държавния секретар до всички американски дипломати в чужбина. Недържавни субукти обаче, също се възползват от съврменните възможности, които разкриват електронните медии, социалните мрежи и са наясно с корумпираността, охраната на обекти, отбраната на една страна и т.н. И докато ставащото в България подкопова авторитета ни пред държавниите актьори, с всички последици от това в двустранните отношения с един доскоро повече уважаван партньор, то  недържавните субекти, терористични и религиозни организации привлича с възможности за навлизане в страната ни с дейност в името на терористични или верски каузи. Такава среда за сигурност благоприятства и работата на чужди разузнавания, изграждане на агенти за влияние на високи позиции и направляване политиката на страната в интерес на чужди сили.

Продължителните опити за разбиване на Българската армия през последните няколко години се концентираха и върху един от основните й стълбове – военното разузнаване. Поради специфичната му военно–техническа насоченост и поради високите оценки на работата му от страна на ръководните структури на НАТО в Брюксел, първоначалните опити за разбиването му, започнали преди 4 години от една дясна партия, нямаха видим успех. Не мина и предложението за превръщането на военното разузнаване в дирекция на външнополитическото разузнаване. Против всяка здрава логика обаче в проектозакона за военното разузнаване остана възможността за директор на службата освен военен да може да се назначава и цивилно лице.

С назначаването на Йордан Бакалов за директор на военното разузнаване за първи път се нарушава един принцип, залегнал в основиня държавен закон, за деполитизацията на армията. Този „пробив” в системата е във вреда на положените демократични основи. Защото военното разузнаване е част от БА, ежедневно осигурява информация за нейната подготовка, планиране и модернизиране. Мястото изисква завършена военна академия и познаване на армията отвътре. Затова и заместниците на началника на щаба на отбраната категорично заявиха, че с тях трябва да работи военен, а не цивилен. Да пренебрегнеш това е все едно в екипа хирурзи в операционната да замениш анестезиолога, който подготвя и следи състояниоето на пациента,  с филолог. Нещо повече, началникът на военното разузнаване е този, който при военни учения и в случай на война докладва първи за обстановката, за противника, за операцията. На съвещанията в рамките на НАТО ще трябва да взема отношение по военни въпроси и участия в мисии в кризисни райони в компанията на генерали с опит, стаж във войските и дори в бойни мисии. Подчинени ще му бъдат и български офицери от военното ни разузнаване, които са били или в момента са на такива мисии, чиито доклади, информации и предложения трябва да се разбират и да се вземат решения по тях. Подхъврленото предложение вътрешен човек да оглави службата имаше основание и заради различния характер на отделните сектори за управление: агентурно разузнаване, техническо разузнаване, апарата на военните аташета и информационно–аналитичния сектор, който осъществява и обмена на информация с партньорските служби от НАТО. С избор на външен човек се нарушава и законовото изискване за 10 години служба като изискване за заемане на длъжността. Поради всичко това е учудващо безкритичното отношение, включително и на журналисти, които намериха за нужно да попитат министъра единствено за това, дали г–н Бакалов владеел добре английски.

 Странно е, че назначаването на Бакалов стана само ден преди в НС да бъдат гласувани законопроектите за сектора „Сигурност”, между които и проектозакона за служба „Военна информация”. Въпреки че този парламентарен процес предполага предложения и евентуални изменения в първоначалните текстове като например и този за директора на Службата– военен или цивилен.

Упоритостта, с която бяха преследвани идеите за обединяване на разузнаванията, а след това за политическо назначение, свидетелства за други намерения и те открито бяха заявени. Йордан Бакалов може и да не се задържи дълго на този пост, но той очевидно ще има две задачи:

– Първата е да извади на светло делата на чуждите граждани, работили за българското военно разузнаване, което неговият предшественик полковник Иванов отказа да направи, защото Законът за разкриване на принадлежността на българските граждани към ДС и разузнавателните служби на МО не изисква това, видно е от самото заглавие на закона, въпреки некомпетентните твърдения от Комисията по разкриване на досиетата. С такава стъпка ще бъдат отрязани за години напред възможностите на всички български разузнавания, както воено, така и цивилно, да привличат чужди граждани за изпълнение на задачите си, защото никой не би се съгласил да има работа с българите. Подобен случай в друга държава не е известен в историята.

– Втората задача вероятно ще е да подготви службата за присъединяване към политическото разузнаване като дирекция или отдел, което не бе постигнато чрез парламентарни средства. С това  ще бъде унищожено едно 107 годишно разузнаване, а армията ще загуби образно главата на организма, който я снабдява с необходимата енергия– военното стратегическо разузнаване, а в нея ще останат с отрязани вени  оперативното и войсково разузнаване, което ще получава задачи от цивилнвото разузнаване. Пълен абсурд!

На международни конференции в Западна Европа бивши министри и шефове на разузнавателни служби не веднъж са изказвали мнение, че в началото на прехода в някои източноевропейски страни политическите партии много погрешно са смятали, че ако „сложат ръка” на разузнавателните служби, ще е в техен партиен интерес. Освен това, те признаваха, че в началото на прехода е имало известна доза недоверие към реформиращите се разузнавания. Но този период отдава е изживян. Отдавна изтекоха и 5–те или 10–те години срок на лустрация, макар и приложена само в 2–3 страни. Излиза, че в техните очи ние се намираме 20 години назад в историята. А това не е справедливо и спрямо нашите офицери от разузнаванията, които отдавна завършиха школи и военни академии в страни от НАТО и САЩ, отдавна имаме добро сътрудничество с партньорски служби, включително и на терен в Ирак и Афганистан, както и в антитерористични операции.  Затова е тревожно, когато някои политици се опитват да ни връщат десетилетия назад и с това да дестабилизират националната сигурност.

Случаят с назначаването на Бакалов потвърждава един важен белег в българската политическа практика, характерен за един незрял политически модел: коалиционното договаряне не в името на националния интерес и сигурност, а в името на междукоалиционни сметки, искания, условия, размени и т.н.

Казусът можеше да се разреши по много по–елегантен и интелигентен начин, придавайки му дори реформаторски привкус. В момента в Германия се води дискусия за разширяване практиката на упълномощено лице с ранг на държавен секретар в канцлерството на Ангела Меркел по разузнаванията да се приложи и в други сектори. Йордан Бакалов можеше да получи длъжност в правителството с контролни функции, а шеф на военното разузнаване да стане генерал, каквито между другото доскоро са служили в него и един от тях  можеше да бъде върнат.

Паралелно с това още не е късно с новия Закон за военното разузнаване, то да се върне там, където е било и където му е мястото – към ГЩ, а не към министъра на отбраната, защото е военна, а не политическа структура. Фалшифицирането на Закона за досиетата с „пришиването” на военните към ДС, въпреки че военното разузнаване никога не е било в нейните структури, предопредили в близкото минало преименуването му в „Служба” в МО. Но в БА никога не е имало „служби”.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация