ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

• НАТО е необратим геополитически избор за България, но нека да анализираме  грешките си и използваме кризата като шанс

  Интервюта със Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения за Радио Фокус, 07 04 2014, 18.10 часа и по Нова телевизия, 10. 04.2014 от 16.30 часа

   

  През последните години НАТО е в процес на транформация и въпросът може да бъде: А какво допринесохме ние в тази трансформация? Защото като сме „болният в ЕС”, според заглавието на белгийския вестник „Либр Белжиер”, да си зададем сами въпроса, дали сме пък  „здравият в НАТО”. Но НАТО не е и чудодейно лекарство. Първо трябва да оздравим организма си. Второ, да се научим да използваме ЕС и НАТО като места, на които се отстояват национални интереси, а не според популисткия модел, внушен ни от политиците : Едната ни отпуска пари, а другата ни пази. Няма такова нещо. Ние сме НАТО!

  Освен това, годишнините са за това, не само да се самовъзхваляваме, а и да видим проблемите. А през последните години НАТО имаше проблеми: с намалените военни бюджети на национално ниво при повечето държави, водещи до намаляване на способностите. Имаше разногласия – например блокирането на приемането на Украйна и Грузия в НАТО на срещата през 2008 г. в Букурещ от европейските страни срещу искането на САЩ. Излизането от Афганистан с постигната първоначална цел, но с непостигнати очаквания, а с много жертви и платена висока цена. При сегашната криза в Украйна дневният ред на предстоящата среща на върха  на НАТО през септември т.г. в Уелс  се очертава да бъде изместена към обсъждане на евентуална корекция на концепцията и подготовката за възможен военен конфликт с Русия, което вече поражда противоречия в западноевропейските страни.

  Публичната дипломация в НАТО не бе достатъчно и ефективно развита, затова и не постигна целите си. Необходими й са нови подходи и форми. Защото без да убедиш населението, което гласува за бюджета на страната си, няма да бъдат върнати необходимите нива на военните разходи, за да може Съюзът да запази и развие военните си способности. Предстои й още по–трудна задача: да обоснове евентуална преориентация за подготовка за военен конфикт с Русия.

  В български условия можем да отбележим, че тази публична дипломация е на много по–ниско ниво. Нещо повече: ние нямаме достатъчно подготвен политически и държавен елит, притежаващ необходимата култура по сигурността, разбиращ в дълбочина и стратегическите предизвикатества и способен на адекватни реакции. Не може при изпреварващо в демократичността си  законотворчество, като въвеждане на гласуване от НС на проекти над определена цена, да имаме народни представители, които и понятие си нямат от стратегическата необходимост за тези проекти, да не говорим за разбирането „що е то многоцелеви изтребител”. Същността на сигурността в света се промени в такава степен, че ръководните  държавни служители и народни представители би трябвало да имат подготовка в тази широка и разнострана вече област.

  В България, пък и в други страни,  преобладава примитивното разбиране за Пакта като военен инструмент, като военна сила. А това не е така. Той е платформа за консултации, за развиване на нови гражданско– воени отношения, за развитие на науката и индустрията, за изграждане на нова ценностна система в оздравителния период на провалените държави.

  Основният недостатък на всички досегашни управления в България беше и все още е, че при липса на национална доктрина , при трудното изработване на Национална концепция за сигурност и военна доктрина, отсъства политическия консенсус и всяко ново правителство се опитва да започва наново, да спира проекти и преработва стратегически документи. Такъв политически примитивизъм към най–важния сектор – националната сигурност няма никъде по света.  Предстоящият Стратегически преглед на отбраната трябва да заложи жалони, които да са ориентир на бъдещите управляващи.

  Събитията и прогнозите изискват от нас ясни планове за евентуална подкрепа на съюзнически сили в нови кризисни региони съобразно способностите ни: логистична подкрепа, военномедицинска подкрепа, военноморски контрол и охрана и др. Необходими са дискусии по ситуации, които биха ни изненадали, не прогнози, нито кризисен мениджмънт, а развиване на мисленете в посока бъдещето на сигурността.

  Конкретно в Концепцията  за национална сигурност, където отбрантиелната политика е представена от чл. 140 до 147  /тоест в 8 члена/ има нужда от допълнения напр. Към чл. 147 относно приоритета– изграждане на модерна отбранителна институция. Същото важи за раздела за външната политика.

  Националната отбранителна стратегия и без това предвижда междинен преглед през 2015 г /пълен такъв през 2020 г./, но би било добре ако предвид динамиката на промените това стане през 2014 г. В раздел VII «Изграждане и развитие на ВС» има точки, които освен че дават яснота например на връзката планиране–способности–структури /чл. 86/, но и пораждат редица въпроси, например дали, доколко и защо не са изпълнени всички изисквания / член 93/ за развиване на оперативните способности.

  Не е нормално да си 10 години вече член на НАТО и да продължаваш все още зависимоста си от поддържане на руско въоръжение и техника, особено при самолетите, вертолетите и танковете.  Още през 2008 г. проектът Многоцелеви изтребител премина първата двегодишна проучвателна фаза и премина във втората– финансовата обосновка. Знаеше се, че вариантът МиГ 29 би ни струвал

  777 5000 000 лева плюс зависимост от подръжка и въоръжение, зависимост, която почуствахме още при управлението на Тройната коалиция, когато обсъждахме модернизацията на бойните вертолети и спрените от производство ракети за тях в Русия. При танковете, акумулаторите и други резервни части още през 2007 показваха 25% липси и изтекли срокове, сега твърдят че са 80%. Какво се крие зад това, освен безотговорност, но не на командира, а на политическото ръководство!

  По отношение на съветите и препоръките от партньорите ни в НАТО: да, те трябва да се изслушват, но да се приемат само онези, които освен на общата сигурност, отговарят и на националната ни сигурност и интереси. Не може да се съгласим с американските препоръки да ликвидираме подводния си флот, когато сме морска страна и при средна интелигентност на политици и военни се споделя разбирането, че това не е само оръжие, а и контрол над търговски и товарни потоци и разпространение на тероризма.

  Непонятно беше защо трябваше да се съкращава едно от двете поделения за ПВО на Черноморието. Добре, че сегашното управление спря плановете за свеждане на Силите за специални операции от бригада на полк, когато ролята им в съвременните операции е изключително голяма навсякъде по света.

  Ако се върнем по–назад във времето, можем да откроим също няколко големи грешки:

  – Унищожаването на уникално въоръжение– системите СС23 с далекобойност 400 км– 8 пускови установки и 24 ракети, както и «Скъд»– 24 пускови установки и 72 ракети с радиус 380 км.

  – Гигантоманските проекти, като следствие от определените 82 цели на силите на срещата на върха на НАТО през 2004 г. в Истанбул. Дори и в онези времена нямаше такъв финансов ресурс за изпълнението им. Днес се забравя, че именно при управлението на тройната коалиция МО направи всичко възможно за да «приземи» в реалността проектите– Бройката на транспортните самолети «Спартан» бе намалена на 3 плюс 2 без да се променя цената, благодарение на отстъпчивостта на италианската фирма.

  Тъй като и до днес някои критици напомнят за също така гигантоманския и неизгоден проект за френски корвети, нека да напомня, че именно по време на тройната коалиция удържахме огромния, не винаги лицеприятен натиск на френската страна и спряхме този проект.

  За съжаление днес се отива в другата крайност и отново сме свидетели на нереалистично планиране. Най–очебийният пример е заложеното във валидиня днес план, да имаме само 6 бойни вертолета. При това, на всеки военен е ясно колко много нарастна значението на вертолетната авиация през последните няколко години.

  Забавянето на модернизацията на армията ни беше поради неспособност и отсъствие на политическа воля, не винаги от липса на финансови средства, а от боричкания, лобиране и погрешно отстоявани интереси. Реализацията на 11–те приоритетни проекти не отчиташе тяхната взаимна обвързаност: не може да придобиваш бойни бронирани машини за пехотата, а да отлагаш изпълнението на полевата комуникационна система и да събираш от тук от там радиостанции поне за машините в мисии. Не може да поръчваш вертолети за военноморските сили, а да се оказва, че старият новопридобит кораб няма площадка за кацане. Не може една демонстрация под прозорците на министър председателя да е причина за отказ от стартиране на стратегически важен проект. Пари може да се намерят и за увеличаване заплатите на демонстриращите и за стартиране на проект със срок на изплашщане 8–10 г. Но трябва да умееш да управляваш. След това дойде на власт ГЕРБ и бяха спряни всички проекти, а капиталовите разходи обявени за 1%!? След 2 г. отново започнаха «проучвания». При това управление бяха нанесени най–големите удари върху армията и беше заавена още повече модернизацията й.

   Военните са твърде отстъпчиви пред политическото невежество. За нарушения баланс между политическо и военно ръководство е виновен начина по който бе «въведен» Интегрирания модел, точно така, както партньорите ни предупреждаваха, че не бива да го правим. Военната експретиза трябва да отстоява своите виждания, а не да пригажда изводите си според очакванията на политиците. Отношенията се развиваха от едната до другата крайност– първоначално генералитетът не позволяваше и дума да се отвори за интегриран модел. Систевмата за аквизиция /придобиване/ не беше завършена, нямаше Съвет за определяне на оперативните потребности, чиято роля беше иззел ГЩ. По–късно, при управлението на ГЕРБ пък ролята на щаба на отбраната беше принизена до крайност.

  При рухналата техника и недостиг на финанси единственият ни безценен капитал остава Човекът, трябва да се полагат грижи за използване на натрупания опит от мисии и участие в щабове и други органи на НАТО, да се гарантира професионалното развитие, а военната професия да става все по–конкурентна на пазара на труда.

  От друга страна очертаващите се коренни промени в бъдещото водене на бойни действия, нови технологии и средства, предполага да мислим за изграждането на нов тип командири на командни длъжности в армията. Американски експрети признават например, че вече е „проблематичен фактът, че много военни командири и ръководители са обхванати от конвенционално мислене. Необходими и търсени са щабни офицери, които повдигат неудобни въпроси и визии, но едновременно с това са прагматици.” Край на цитата. Преминалите през щабове на НАТО български офицери и такива с опит от мисиите ни в конфликтни региони, безспорно ще бъдат в помощ при този преход.

  Оправданията, че реализацията на модернизацията не се получава, поради липса на финансиране са неснователни. Фактът, че капиталовите разходи са определени само на 5% е силно разобличаващ, защото свидетества за абсолютно порочно разпределение на останалите средства и непреодоляни слабости. В идеалния случай към който се стремят всички страни по света съотношението на средствата за подръжка, заплати и капиталови разходи и 33:33:33%. Какво по–ярко доказателство! Планът за модернизация на армията не може да е застинал във времето. Т.н. въвеждане на въоръжение на Безпилотни летателни средства е неизбежна необходимост за БА, особено за Черноморската ни граница. Неизбежна е роботизацията и в другите видове въоръжени сили, особено в Сухопътните войски.  Изоставаме в киберотбраната и формиране на нов род въоръжени сили.

  Кризата може да се използва и  като шанс

  ·        Призивите на НАТО, макар и да лъхат на неоправдана военщина, може да накарат политиците да корегират военния ни бюджет на България от 1,4 % от БВП нагоре, до препоръчната граница от 2%от БВП за да продължим модернизацията на армията и престанем да отлагаме приети в НАТО срокове за изграждане на способности.

  Въпросите за финансирането и прироритетите в условияа на финансов недостиг  са ключови в НАТО. Но първият се нуждае от разширяване и аргументиране. Генералният секретар на НАТО и държавни ръководители на някои страни–членки отправяха многократно и настоятелно препоръката за спиране на тази тенденция, очертавайки негативните последици от намаляване на военните способности на Съюза като цяло,  намаляване на влияниено на Европа и дори намаляване на политическата подръжка на НАТО в Конгреса на САЩ. Както икономическата криза накара политиците да задълбочат европейската интеграция, така кризата в Украйна ще ги подтикне към повишаване отговорността им за връщане на финансовото обезпечаване  като условие за изграждане на способности.

   ·        Дефицитът на солидарност, какъвто имаше между страните–членки досега да намалее до приемливи нива, защото без такава, не може да има и пълноценна „интелигентна отбрана”  и споделяне на отговорности.

  Въпреки препоръките за излизане от зависимостта на финансовия недостиг не  се очертава практически преминаване към съвместни оръжейни доставки или на силно разделение на задълженията, специализация, отказ от определени национални способности. Тази ситуация е достигнала критична точка.

  Все още продължава да липсва на Съюза една обща визия за ролята на НАТО в епохата на глобализацията.

  Всички тези въпроси не може да не са важни и за България и не може да не проявим повече амбиция за участие в дискусията по тях и предолояването им.

  ·        В България проектът за многоцелеви изтребител най–после да бъде стартиран и то за западен такъв, а лобистите за поддържане и някаква модернизация на МиГ 29 да се откажат от намеренията си. Отново ще станем свидетели на популистки аргументи– кой ни заплашва, кой щял да вземе комисионни, скъпо е в период на криза..... Ние няма да купуваме самолет заради кризата в Украйна! Необходимостта от такъв е записана още на срещата на НАТО още през 2004 г. в Истанбул като една от Целите на силите за нови способности със срок България да може да предостави при нужда 8 многоцелеви изтребители през 2016 г.

  Народните представители, които ще решават въпроса, трябва да са наясно, че никаква модернизация не може да направи от МиГ 29 многоцелеви изтребител. А разходът, който ще се изплаща на траншове, а не наведнъж, през следващите 10 г. ще е инвестиция в бъдещата сигурност. Същевременно трябва да отчетат, че в Европа ще има силна реакция, на това дали ще подкрепим европейската или американската икономика с такава покупка. При това без обявяване на предварителна цена, което бе порочен подход и в миналото, водещ до придобиването на въоръжение на по–високи цени, пример– бронираните машини за пехотата от САЩ.

  ●    За да видиш шанс в кризата означава не да декларираш, че съответните държавни органи ще следят и анализират ситуацията, както бе формулирано в препоръките от Консултативния съвет за нацинална сигурност при президента, което си е тяхно задължение, а да излезеш с конкретни нови инциативи. И тъй като държавата не прави това, ние, Центърът за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения  продължаваме да разработваме идеята си за създаване на Академия за сигурност за страните от Черноморския и Каспийския регион. Завършилите академията като част от бъдещите елити ще допринесат за сближаване на държавите и общо разбиране на проблемите на сигурността и предизвикателствата на бъдещето.

   По отношение на актуланите събития:

  1.      Предстоящото посещение на ген. секретар на НАТО на 10 04 2014 г.

  На посещението на Андерс фог Расмусен не трябва да се гледа на толкова изненадващо. Независимо от изтичащия му мандат и смяната му с избрания вече Йенс Столтенберг, сегашнията генерален секретар трябва да подготви и да съгласува с всички страни–членки позициите по предсдтоящата среща на върха на НАТО в Уелс тази есен. Това е изключително важно, защото в момента протича дискусия, дали на тази среща да не бъде преразгледана концепцията на НАТО и преориентирана към подготовка за евентуален военен конфликт с Русия.

  Разбира се, Украинската криза ще е в центъра на вниманието. Въпросът е, дали четиримита му български партньори в тези разговори – президент, премиер и  министри на външните работи и отбраната са подготвени за ясни позиции. Визитата ще е знакова както за бъдещата роля на България, така и за посланията на НАТО към страните от Черноморския регион. Расмусен ще потвърди позицията на НАТО за усилване на военните способности на източно–европейските страни и ще иска да чуе български предложения, тъй като до 15 април националните МО трябва да бъдат готови с предложенията си.  

  2.      НАТО и Украинската криза

  Заявлението на америктанксикия президент, че Вашингтон няма намерение да разширява НАТО нито с Украйна, нито с Грузия, което съответстваше на руските условия и постигна отговора, че Русия от своя страна пък  няма да предприема по–нататъшни анексирания на други части от Украйна, изненада Главната квартира на НАТО и стана една от причините за острите изявления. Независимо че Украйна няма да стане член на НАТО, укрепването на армията й с помощта на НАТО ще продължи. А това е сигнал за активизиране на военното разузнаване и създаване на военен потенциал за в бъдеще.  Въпросът е, дали Москва ще приеме това въоръжаване до границите си.

  Русия неизбежно ще прибегне до военна намеса само в случай, че се стигне до хаотичен разпад на Украйна и бъде принудена в изпълнение на доктрината „Медведев” от 2010 г. да защити руското население предимно в източните и югоизточни райони на Украйна. А вълненията в Източна Украйна са тревожни, обявяването на Донецка народна република бележи развитие в тази посока.

  Изявление, този път на чехския президент Милош Земан, че при прекрачване на тази червена линия от Русия НАТО трябва да има готовност за операция с ВС на украинска територия е поредната проява на истерия. Украйна не е пълноправен член на пакта и спрямо нея не може да се приложи член 5 от атлантическия договор.

  Същевременно обаче се забелязва една тенденция изразена изненадващо и от самия чехски президент: С присъединяването на Крим към Русия Западът постепенно трябва да се примири. А федерализацията няма да е нещо лошо за Украйна. Впрочем и Германия е федерална. Тези думи на Милуш Земан отразяват едно сближаване с руската позиция в търсене на мирно решение на кризата и избягване на военен конфликт.  

  Забележка: текстът е подготвен предварително и не е използван целия по време на излъчените на живо две интервюта.

   

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация