ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Определянето на кандидата за посланик в Турция ни връща към стари въпроси и компромиси

Симеон Николов в интервю за агенция БГНЕС

28 май 2015 г.

Изпращането на посланик в една страна е свързано винаги със защитата на националните интереси и с постигането на конкретни цели в развитието на двустранните отношения. Затова анализатори често търсят в бекграунда на даден кандидат да разчетат замисъла в политиката на изпращащата го страна. Така беше при изпращането на послединя американски посланик в Москва  с опит в Украйна или на турски посланик във Вашингтон с опит по преодоляването на лобито по признаване на арменския геноцид преди кръглата годишнина.

Освен високата експертиза, която трябва да притежава бъдещият посланик, от голямо значение е доверието на приемащата страна. Спомняме си случая със срамната ситуация, в която изпадна България с кандидатурата за Ватикана и бяхме принудени да я подменим или с изпращането на едно младо момиче в консервативна исляска държава, или генерален консул в Китай с две лични фирми в страната и т.н.

Освен доверието на приемащата страна, добър знак е, когато за посланик се изпраща високопоставена личност– например бивш министър.

Г–жа Нейнски е позната на отделни личности, които в момента са на ръководни позиции в Турция. Но това още не е достатъчно. Тя няма бекграунд нито по страната, нито по региона.

Обявеният избор на г–жа Надежда Нейнски за посланик на България в Турция има както плюсове, така и минуси:

– Изпращайки бивш министър България демонстрира значението на съседната страна за нас.

– Във вътрешен план обаче, трябва да се има предвид, че политическата квота, разрешена от Закона за дипломатическата служба вече е надвишена. Следователно трябва да се аргументира компромиса, който правим.

– Като бивш министър г–жа Нейнски безспорно владее организационната и дипоматическа практика, тънкостите в международната дейност. Но това е друго, по–високо ниво. В ЕС и западноевропейските страни са отхвърляли отлично представили се българи в конкурси за по–ниски длъжности с аргумента: Вие не сте за асистент, а за висш служител в Брюксел. А посланикът е именно асистент на президента и външния министър. Способният да бъде директор на болница, може и да не е подходящ за хирург по сърдечно–съдови операции.

– Предстоящите събития в региона и променящата се роля на Турция изискват много повече капацитет по Близкия Изток и исляма, познаване на енергийната геополитика, предвид на много интереси, които се преплитат тук и преследваните цели на Анкара, огромната история на кюрдския проблем, а за съжаление може би ще трябва да попълва експретиза по военни конфликти в съседство и една вероятна намеса и на Турция. Освен енергетиката, немаловажно е и цялостното познаване на икономиката, разчитане на интереси от страна на много външни и вътрешни участници и техните последствия, които  в крайна сметка могат да водят до дълготрайни успехи или загуби за българската страна.

– В сферата на двустранните отношения на госпожа Нейнски ще й липсва най–вече дълбокото познаване на множеството спорни въпроси, по които преговаряме с години и които трябва да отстояваме твърдо и аргументирано. Професиионалистите, които са подготвяли и водили разговорите и по р. Резовска и по българските имоти и по прогонените тракийски българи и др. знаят за каква дълбочина на познание, тънкости и капани става дума. Активността на турските дипломати в България е редно да бъде под наблюдението на МВнР, но от значение е и активността на българския посланик в Анкара, независимо дали сме в спора за дипломите на турските студенти в България, за джамии и имоти и други проблеми.

– Ако в международната практика дори и за редови дипломат важи, че можеш да направиш повече за страната си само ако си търсен партньор, уважаван от местните политици и управляващи, ако си енергичен, убедителен, пробивен, то за един дипломат в Турция това е многократно по–важно предвид особеностите на турската нация. В Турция уважението се концентира върху силната личност, непреоделим в аргументите си, демонстрирана компетентност.

Уважението към дипломата започва с перфектното ползване на местния език и дълбоко познаване на историята и културата на страната. И тук основният недостатък на г–жа Нейнски е именно в незнанието на турски език. За скептиците към тази теза ще ви кажа, че един български дипломат, който говореше по–добре турски език от средностатичситечески турчин, местните граждани искаха да го изберат за кмет на града и той им обясняваше защо това не же да стане. За разлика от български посланици в западноевропейски страни, които по разкази на наши студенти не са знаели как да си включат микрофона, г–жа Нейнски би плувала в свои води като докладчик, събеседник и гост на различни форуми. Но спечелването на симпатии минава през местния език, демонстриране на познания в народното творчество, литературата, неща, които бързо грабват и остават в сърцата на хората.

Всичко това не означава, че изпращането на дипломат, който е прекарал твърде дълго в страната и има тези познания, винаги би било по–добре, отколкото номинирането на кандидат, който за първи път ще работи в тази страна. Защото има случаи, когато български посланик, прекарал дълги години в Турция и може би затова твърде повлиян от нашите сегашни партньори, изпращаще съобщения до българското МВнР в пълно съответствие на техните интереси и незачитане на българската позиция.

Темата неизбежно ни води и към въпроса за кадрите в МВнР. Ние имаме, макар и вече  крайно ограничен кръг дипломати в министерството или напуснали вече, които притежават нужната експретиза, енергичност и възможности да изпълняват длъжността посланик в Анкара. Но от години няма целенасочена подготовка на кадри по определени географски региони и страни. А такива експерти в миналото извоюваха уважението към България както в страната на акредитация, така и на партньорите, които се съветваха с нас по тези страни – най–вече балканските и арабските страни.  Затова все по–трудно ще става подбора на посланик за дадена страна, но и на екип за посланик като г–жа Нейнски, която без такава лична експертиза би се нуждаела от него. А свързаните с горното въпроси, дали погрешната представа в българите за професията и запазването на висока политическа квота за убедените политици, че им се полага такава, ще отпаднат скоро, отговорът е „не”, средата , създадена от самите нас, продължава да е отчайващо незряла. И тя не е такава само по отношение на дипломацията, на която на всичко отторе при министър Младенов и с негово съдействие й съкратиха за кой ли път бюджета. Така е и с военните, с тезите, че искали играчки за да се показват на паради и с въпроси като този, какво търсили в Афганистан. При такава „зрялост” и „ниво” на политици и държавници, няма място за много оптимизъм. Затова и информационната работа на дипломатите и на разузнаванията е на далеч по–ниско ниво от минали години. Някой да попита, какви са били докладите от посолства и разузнаватени служби за предстоящи събития в Украйна, за внезапното появяване на Ислямска държава, за събитията в Македония? Колкото до "политическата квота", през нея се вкараха много некадърници в системата, които отдавна си "лепнаха" към името "от кариерата". Но когато в началото засегнахме въпроса за доверието на приемащата страна, може да  възникне  и въпросът за такова в изпращащата страна, когато кандидатът е  политик, който е натрупал и негативи в политическата си дейност. Но отговорността не е наша, а на президентът, който изпраща такъв представител.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация