ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Отровната смес между премълчаване на фактите и нарушаване на международното право
Симеон Николов за Епишцентър, 05.03.2018 г.
Все почестите нарушения на международното право в съчетание с ескалиращите фалшиви новини и манипулиране на общественото мнение дори на правителствено и международно ниво, могат да се превърнат в предвестник на скорошни военни конфликти.
Резолюцията на СС на ООН за 30дневно примирие в Сирия не се изпълнява, ролята на ООН е съмнителна, а найголемите изкривявания на информационните потоци са именно по отношение на обстановката в Сирия и действителните позиции, реални действия и интереси на големите играчи в тази криза.
Турция не счита, че резолюцията засяга и нея, защото в текста не се споменавало името на северносирийската провинция Африн, в която турските въоръжени сили, подпомагани от над 20 ислямистки групировки нахлуха още на 20 януари т.г. Самият факт на военната интервенция не бе осъден решително от ЕС и НАТО като нарушение на член 2 от устава на ООН, а оправдан, с това, че страната имала право да се защитава, макар че такава заплаха за територията и сигурността й по смисъла на член 51 не съществува.
Едва по повод на турските заплахи срещу Гърция с военна агресия и блокиране проучванията на газовото находище пред Кипърския бряг, ЕС видя заплаха за икономиченските си интереси и призова Турция да уважава суверенитета на държавитечленки на Съюза, техните териториални води и въздушни пространства, като дори постави под въпрос срещата с президента Ердоган във Варна на 26 март т.г.
Украинските власти, приемайки закона за "реинтеграция на Донбас", фактически легализираха използването на украинската армия против мирното население и премахнаха всички споменавания на Минските споразумения. Вместо този курс към открита война да бъде осъден, правителството на САЩ одобри доставянето на противотанкови ракети за укринската армия на стойност 47 млн долара, а по самия акт на приемането на закона за реинтиграция не бяха направени никакви изявления от европейските страни.
Така всички се отнасят към международното право с уважение: винаги го заобикалят.
Изявления на държавни глави започнаха да звучат абсурдно, като твърдението на Ердоган, че Турция е найдобрата демокрация, а европейските страни били фашистки. Сатанизирането на Русия и Путин в САЩ довежда до комични ситуации. Посланици и политици не се притесняват да изричат небивалици пред телевизионните камери, като например, че случващото се в Донбас било държавен преврат.
Как могат да се обяснят причините за изкривяване на информацията по събитията в Сирия, дезинформяцията или премълчаване на фактите?
Съвсем очевидно е, че масираната и координирана пропагандна кампания бе насочена към хуманитарната обстановка в Източна Гута до столицата Дамаск, а не към Африн, където турските въоръжени сили приближават вече столицата на провинцията и получиха тези дни подкрепление от специални сили за бой в градски услвия. А именно битката за Африн ще предопредели въпроса за запазване целостта на Сирия, а не Източна Гута. Световните медии бяха заляти с информации за цивилни жертви, сякаш такива нямаше при превземането на Ракка и Дейр езЗор от американските сили и техните проксиотряди и премълчавайки, че през последните пет години терористите от Източна Гута избиха над 10 000 цивилни граждани в столицата Дамаск с ракетни удари и минохвъргачен обстрел. С право сирийският посланик в ООН попита, коя друга столица в света ще допусне подобна ситуация Лондон, Париж, Берлин? Световните агенции въобще не информираха, кой се прикрива зад цивилните граждани, станали жертви на бомбардировките и кой дърпа конците. А това би изяснило реални факти и интереси. В Източна Гута на площ от 100 кв. км е останало една десета част от населението от преди войната, но днес тук са съсредоточени три големи терористични оранизации. Те са спонсорирани от Саудитска Арабия, Турция, Кувейт и Катар и това не може да се случи без съгласието на САЩ, респективно на ЦРУ. Следователно САЩ и спонсорите от региона на Близкия Изток биха могли да повлияят за деескалиране на ситуацията и въвеждане на действително примирие.
Ислямиският фронт / Jaych al-Islam /, разположен в центъра на района, е салафистка организация, под контрола на саудитското разузнаване, чийто действия не отстъпват по нищо на тези на Ислямска държава: използване на цивилни като жив щит, пълно прочистване от християни и шиити, вземане на заложници, варварски екзекуции.
Бившият фронт Ал Нусра / Hayat Tahrir al-Sham/ контролира северната част от района, включително Хараста, произлязал от «Ал Кайда» и силно подкрепян от Катар. Крило от тази организация поддържа тесни контакти с Турция.
Feylaq al-Rahman държи южните и югоизточни части от района, близка е с Мюсюлмански братя и с Катар.
Тези групировки съвсем не са единни и се случва например две от тях да се бият с третата. Общото между трите организации, които разполагат с танкове и тежко въоръжение, доставени сигурно не от Дамаск или Москва, е че искат да изградят в Източна Гута държава на шариата след свалянвето на Ассад, без оглед на жертвите и разрушенията и ако бяха успели да завземат Дамаск, бруталното им отмъщение щеше да придобие ужасни размери, включително и срещу алевитете. Освен това, те използват в сегашната война цивилните граждани, останали в района. По сведения на международната организация за хуманитарна помощ, подкрепяна от ООН REACU, терористите не позволяват на жени, мъже и дори и деца, които могат да носят оръжие, да напускат района. Затова и обстрелваха обявените коридори за изтегляне по време на 30 дневното примирие, предоставени в съответствие с резолюцията на СС на ООН. Това ли е «умерената опозиция», за която говорят Доналд Тръмп и Тереза Мей, обвинявайки Дамаск и Москва за човешките страдания в Източна Гута? В Сирия отдавна няма «умерена опозиция»! А терористите в Източна Гута разполагат в момента със 120 000 тона взривни материали и те не са им доставени от Дамаск или Мисква!
Досегашната практика в Сирия на договаряне с групировките при освободените вече градове би могла да се приложи и в Източна Гута и бързо да се сложи край на хуманитарната криза. Вече са правени предложения и на трите групировки да се изтеглят в провинция Идлиб, при условие, че предадат тежкото си въоръжение. Но това би дало предимства на сирийския режим, а странитеспонсори на същите и задокеански актьори на военната сирийска сцена не са съгласни с това и за тях цивилните жертви нямат значение. Те си дават сметка, че след Източна Гута сирийската армия ще настъпи към последния бастион на терористите в провниция Идлиб, където се очакват далеч поголеми военни сблъсъци. А там сирийската армия ще срещне подкрепяни от Турция групировки, в Дераа такива от САЩ и Йордания, а в Кунейтра от Израел.
Подготовката за големите сблъсъци в Идлиб е в ход. Турция инициира обединение на Ахрар ал Шам с движението Nour al-Zenki под новото име Сирийски фронт за освобождение / SLF /, който е дислоциран в Идлиб. Това е опит за противопоставяне на Hayat Tahrir al-Sham, но едва ли ще е възможно в действителност, тъй като болшенството чужди бойци и религиозни водачи са привърженици именно на Hayat Tahrir al Sham.
Медийното отразяване на войната в Източна Гута напомня това от Алепо. С преекспонирани новини и снимки се налага едно съчувствие към цивилното население в тон със симпатиите към терористичните милиции, без да се разкрива обаче истинската действителност. Но този подход бе обяснен още тогава от френския автор на книгата «Бележки от Хомс» Jonathan Littels с тесните връзки със сирийската опозиция и финансиране на цели страници в медиите, показващи жестокостите в Алепо от страна на сирийската армия и руските военновъздушни сили и паралелно с това изявленията във Франция за сваляне на Ассад. Медийната канонада обаче е като артилерийската подготовка предшестваща военна операция. Когато в тила на терорстичните групировки бяха заловени над 110 военни инструктури и спецназове от 8 държави, три от които членки на НАТО, тихомълком започнаха преговори за тяхното предаване, но само седмица покъсно беше инсцениран удар с химически оръжия и отправени обвинения срещу правителството на Ассад. Сега отново се прокрадват непотвърдени сведения за наличие на инструктори на западни държави в капана Източна Гута, като един от авторите задава реторичния въпрос: Защо иначе Меркел и Макрон ще звънят по телефона на Путин през ноща? И пак заваляха предупреждения, Ассад да не използва химичеки оръжия. Изводът е, че има повишен риск от провокации.
Друга крайна манипулация е, че сирийското население водело отчаяна борба срещу режима на Ассад. Да, много сирийци имат лоши спомени от режима, но пред кланетата на терористите и изморени от дългата война, предпочитат мира. А подкрепата за Ассад след разгрома на Ислямска държава с руска и иранска помощ, е поголяма, отколкото тази на Путин в Русия. Може някои от тях да застават зад Ассад поради липса на алтернатива, но във всички случаи си дават сметка, че при евентуално сваляне на режима няма да победи свободата и демокрацията, на власт ще дойдат преди всичко радикалните ислямисти.
Покрай медийното отразяване на кризата в Източна Гута, почти напълно в сянка останаха военните действия в Африн. Турция продължава да твърди, че воюва срещу терора, а всъщност Африн се превърна в сигурно убежище за араби, християни и йезиди, преследвани от «Ислямска държава». Истинската причина е, че Ердоган на всяка цена е решен да не допусне «кюрдски коридор към Средиземно море». Той е наясно, че който поеме контрола върху Африн, ще има всъщност контрол над коридора, по който в бъдеще ще преминава транспортирането на енергийни ресурси не само от Северна Сирия и Северен Ирак, но и от азиатския регион. Освен това, допускането на понататъшно съществуване на Демократичната федерация Северна Сирия /обединяваща както етнически, така и религиозни общности кюрди, араби, асирийци и йезиди, християни, алевити и мюсюлмани/ би представлявала препятствие срещу едно поделяне на Сирия. Ако Турция постигне успех в Африн, ще бъдат реанимирани подкрепящите я в тази операция ислямистки групировки, свързани с Ал Кайда и «Ислямска държава». Това ще ги мотивира към пошироки бойни действия и увеличаване на терористичните заплахи далеч извън Африн.
Въпреки че получи зелена светлина от Русия и САЩ, макар и по различни съображения на двете велики сили, Ердоган все още не постига целта си, а кюрдската съпротива предизвика вълна от обществена подкрепа не само в Западна Европа /тук изключваме разбира се България/. Но дори и протестиращите изразиха възмущението си постфактум от това, че правителствата в техните страни мълчат, а не толкова от това, че Турция е извършила агресия и нарушила устава на ООН. На новото германско правителство ще му бъде трудно да обясни възобновяването на оръжейните доставки за Турция на фона на настъпващите в Африн германски танкове Леопард 2А.
Турската инвазия в Африн обаче изглежда, че ще има последствия, които застрашават донякъде американските планове. Хиляди кюрди напускат създадените от САЩ Сирийски демократични сили /СДС/ и отиват да помагат на братята си в Африн, а в СДС остават арабските бойци. Въпреки че Вашингтон обеща на Анкара да не подкрепя с оръжия кюрдите, в проектобюджета за 2019 г. се разчитат други планове на Пентагона за Ирак и Сирия. До края на 2018 г. сирийските демократични сили трябва да нарастнат до 65 000 души, като 30 000 от тях бъдат подготвени за бойни мисии, а 35 000 за гарантиране на «вътрешната сигурност» / не се споменават вече гранични войски, вероятно за да не се дразни Турция/. Освен за въоръжение и транспортна техника се предвиждат средства и за заплати 500 млн до края на 2018 г. и още 300 млн през 2019 г. Сега платени са 10 000 бойци с 200 до 400 долара месечно.
Всичко това потвърждава, че САЩ остават и дори увеличават присъствието си в Сирия поне с две основни цели: Първо, да не допуснат правителствените сирийски сили да си възвърнат цялата сирийска територия и да осигурят роля на Вашингтон при налагане на новия ред в следвоенна Сирия. Второ, да направят всичко възможно за изтласкване на иранското влияние от Сирия и Ирак, давайки си ясно сметка, че трябва да напуснат Ирак, поради което и призоваха европейските си съюзници да увеличат своето военно присъствие там. А възелът на стратегическото противопоставяне очевидно ще е в Сирия, особено ако се реализира новата стратегия за продължаване на войната, предложена от Великобритания с подкрепата на Франция, Саудитска Арабия и Йордания и търсеща опора в Мюсюлмански братя.
Кой може да спре ада в Сирия? Авторът на пиесата, режисьорът на постановката или артистите? Отдалечавайки се все повече от правилата и нормите на международните отношения, замъглявайки истината в преследване на други геополитически и геоикономически цели и загърбвайки все повече цивилизационни ценности и идеи, взривът накрая може да се окаже съвсем не от аплодисменти, а истински!
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация