ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Повече негативи и недалновидност в решението под натиск на ЕС за „Хизбула”

Симеон Николов

/Коментари на директора на Центъра С.Николов в интервюта за агенция „Фокус”, БНР, програма Хоризонт, Телевизии „България Он Еър”, „Скат” и Нова българска телевизия” и в–к „Политика”  от 19 до 25 юли 2013 г./

 
Решението на Съвета на ЕС по външни работи от 22 юли 2013 г. е резултат на силния натиск на Израел , САЩ и Великобритания върху партньорите им от ЕС, който нарастна чувствително след като „Хизбула”, считана за дясната ръка на Иран,  се намеси пряко със свои въоръжени отряди във войната в Сирия на страната на режима на Асад. Затова в решението трябва да разчетем надмощието на онова крило в САЩ и Западна Европа, което е за интервенция в Сирия, защото има и такова, което се въздържа дори от доставянето на въоръжение на бунтовниците, за да не попадне то в ръцете на екстремисти и терористи, а военна операция счита че ще има ефекта на детанатор за целия регион. Непосредствено преди заседанието на посланиците от ЕС по същия въпрос на 18 юли от страна Великобритания отново бе изразено мнението за пряка намеса в Сирия и съмниение, че само създаването на зона забранена за полетите би било дотатъчно.

Решението за Хизбула е разбира се  само един попътен  жалон от една дългосрочна стратегия: нека си спомним първите опити да се манипулира световното обществено мнение с твърдения от американски съветници на президента, че „Ал Кайда” е разбита, а заплахата днес е „Хизбула”. Абсолютно невярно, защото „Ал  Кайда” след ликвидирането на Осама бен Ладен се възражда, има нова структура, търси високотехнологични пробиви и нови форми за терористични атаки. А „Хизбула” е една регионална организация. По същия начин бе преувеличавана ролята на талибаните, също регионална организация. „Мюсюлмански братя” например има представителства в 88 държави, стреми се към световен халифат и се смята за далеч по–мощна от „Ал Кайда”. Несравнимо с Хизбула и Движението  на талибаните. Затова звучат абсурдно думине на пресесекретаря на Белия дом Джей Карин, че „Хизбула заплашвала безопасността на страните и хората по целия свят”, очевидна глупост, с която да се оправдаят предстоящи агресивни действия срещу Сирия и Иран.

Затова решението на Европейския съюз да включи военното крило на "Хизбула" в списъка с терористични организации беше очаквано, не бе изненада, а съмнението на експертите беше по–скоро в това,  как ще се преодолеят все пак възраженията на повечето европейски страни. Беше очаквано, защото цялата тази операция на натиск от Израел и САЩ се провеждаше от много дълго време. Натискът беше огромен. Той започна още много преди атентата в Бургас и не е свързан пряко с него, още когато от САЩ беше заявено, че заплахата днес е "Хизбула", а не "Ал Кайда", след ликвидирането на Осама бен Ладен. Това е стратегическият ход, така че когато е задействана такава огромна и мощна машина, трудно и наивно би било някой до помисли, че  няколко малки държави могат да спрат движението на тази машина напред. А трагедията в Бургас трябваше само да послужи за аргумент и ускори вземането на това решение.

В условията на такъв натиск и прибързаност европейските страни пропускат няколко важни неща:

Първо, не може да се говори за „военно крило”, няма такова наименование, от там и юридическата пречка да се отправят обвинения срещу такова. Създадената през 1982 г. организация „Хизбула” с цел борба срещу действията на Израел в Южен Ливан,  преустанови своите терористични операции през 2006 г., след което се превърна във влиятелна парламентарна сила в страната си. Въоръжените й отряди се подготвят за водене на традиционни сухопътни военни действия. След като водачът им преди повече от месец призна официално, че бойците му извършват операции на територията на Сирия, съвсем пък вече не е възможно да се разделя организацията на две или повече части. Измислената теза за „военно крило” бе само средство за постигане на компромисно решение с несъгласните европейски страни, което в бъдеще ще прерастне в решение спрямо цялата организация.

Вторият важен момент, свидетелстващ за липсата на гъвкавост в европейските политици се състои в недооценка на актуалната ситуация в Сирия и перспективата й след режима на Асад. Подсказа ни го вестник „Ню Йорк Таймс”, който писа, че най–силната терористична организация, действаща в Сирия  „Фронт ан Нусра”, призната за терористична от ООН през май 2013 г./ вероятно ще се сблъска с отрядите на „Хизбула” край гр. Алепо и че едниствено ливанската организация е способна да се справи с нея. На какъв извод ни навежда това? В момента в Сирия се бият крайно радикални сили, искащи създаване на халифат и по–умерени такива, на страната на бунтовниците. Над 4000 са чужденците от Ирак, Либия, Саудитска Арабия и др. страни. Следователно „Хизбула” биха извадили кестените от огъня в интерес на Запада, който така се страхува от две неща: оръжията да не попаднат в терористи и радикланите ислямисти да не наложат властта си в Сирия след диктатора Асад. Обявявайки Хизбула за враг, пътят към такава възможност за разбиване или поне отслабване на терористичните сили е затворен.

Решението за включване на „Хизбула” постига обаче няколко цели: на предвен план се изтъква, че това е  опит да се пресече финансирането й от Европа. То няма обаче да е фатално, защото финансирането й идва освен от Иран, още от Южна Америка и други страни. Колкото до блокирането на сметки - едва ли "Хизбула" не е прогнозирала какво ще се случи и не си е изтеглила сметките от европейски банки, така че и това няма да доведе до нищо сероизно.

Забраната за движение на ръководителите на организацията, тоест забрана за визи, ще е проблемно, защото трудно биха се разграничили, кои ръководители принаделжат само към някакво „военно” крило. Следователно няма да има пълноценни резултати в тези две насоки. Но те не са и първостепенни, защото самият замисъл беше не толкова да се удари само по средствата на "Хизбула", събирани в Европа или по движението на функционерите на организацията. 

Главната цел и реалното практическо последствие от  решението на ЕС беше укрепване на аргументите за интервениця в Сирия, поради това, че режимът на Асад е подкрепян от „терористична организация”, което впрочем ще е пълен абсурд, след като истинските терористи са „Ал Кайда” и Фронтът ан Нусра, действащи активно на сирийска територия.  

Прави впечатление, че започнаха да се появяват усилено сигнали за подготовка за такава интервенция в Сирия. Освен напомнянето на Великобритания преди решението на ЕС от необходимост от въоръжена намеса, само часове след това решение министър председателят на Турция Ердоган заяви, че страната му може да предприеме действия срещу сблъсъците на сирийска територия между кюрди и „Ан Нусра”.

Само ден след решението на ЕС американснки генерал / Martin Dempsey / предложи на американския конгрес 5 опции за организиране и провеждане на операция в Сирия, включително и със сухопътни сили.

Не закъсня и одобрението на сирийската опозиция и отново ставаме свидетели на друг абсурд: тъй като гръбнакът на тази опозиция всъщност са отрядите на " Ал Кайда" и на най-силната терористична организация в Сирия "Ан Нусра", всъщност терористите подкрепящи бунтовниците призовават международната общност да подведе Хизбула под отговорност за тероричтични действия?!?! Значи, терористи казват: дръжте терористите. Абсурдно положение, но всички тези сигнали са потвърждение на реализацията на идеята, защо беше необходимо една политическа сила в парламента на Ливан да бъде наречена терористична.
 

Опасявам се, че предупрежденията на европейските страни, които до последно се колебаха да дадат подкрепата си, ще се окажат верни. Умните винаги се колебаят казваше един древен философ.  Тази стъпка наистина ще дестабилизира Ливан и ще отнеме всякакви лостове за контакти и наше /европейско/ въздействие. Не беше ли такъв резултатът, когато ЕС се обяви против „Хамас”?

Важно е да се знае, че липсата на консенсус в Европа не се дължеше да българската позиция и това ни го каза Дейвид Лидинтън, британският министър по европейските въпроси още на 02 юли в София. За България обаче е от  голямо значение въпросът, свързан с основанията, на база на които е взето решението. От заседанието на посланиците на 18 юли изтече информацията, че това били атентатът в Бургас и предотвратяването на подобен в Кипър. Само че младежът в Кипър, снимал групи израелски туристи бе осъден „за участие в престъпна група”, а не в „терористична организация”! Т.е. този аргумент отпада. За атентата в Сарафово, самото удължаване на разследването с още 5 месеца е доказателство за това, че не сме в състояние на този етап да докажем връзка с Хизбула. Интересно е тогава, на какво основание е взето решението от министрите на външните работи?

В България остана неизяснен въпроса за разликата в изразените мнения на министъра на външните работи Кристиан Вигенин и на вицепремиера и министър вътрешните работи– Цветлин Йовчев. Защото много по–разумно в сложната ситуация звучеше аргументацията на Вигенин, че ние няма да инициираме решение в ЕС, но ще се присъденими към крайното такова, тоест резултатите от Бургас да не натежават на везната „за” и „против”, да не са единствени и  решаващи, докато вицепремиерът Йовчев бе доста категоричен, че имаме убеденост в посоката „Хизбула”. Тъжно е, когато политиците ни видимо се притесняват от унизителното положение, в което ги вкарва този външен натиск и търсят приемливи позиции, разминавайки се с колеги министри, а понякога и със самите себе си.

Още по–лошо ще стане, ако все пак не бъдат потвърдени съмненията за „Хизбула”, а след подобно решение на ЕС тя вземе че проведе собствено разследване и излезе с убедителни доказателства, ние ще изпаднем в твърде неприятна ситуация, подронваща авторитета на страната ни. Тогава архитектите на този замисъл да се обоснове удара срещу „Хизбула”, Сирия и Иран ще се оправдаят с думите: „Нали българите твърдяха, че е Хизбула?” И пак ние ще сме виновни, както за атентата срещу папата, въпреки че категорично се доказа, че България няма нищо общо с него.

Аргументът, че сме получили нови доклади от партньорите, потвърждаващи съпричастността на „Хизбула” са просто неубедителни: та какви „доказателства” можем да очакваме от Израел и САЩ, след като израелският министър председател само два часа след атентата официално заяви, че извършител е „Хизбула” по поръчка на Иран! Очевидно, че не са им нужни „доказателства”! Затова са без значение принтерът, на който били отпечатани фалшиви документи и връзките на двама млади мъже, австралийски и канадски гражданин, за които впрочем още нищо не е доказано.

Вината ни е в това, че

– позволихме Израел да изземе голямо количество доказателствен материал /80 торби и телата на загиналите/,  

– не упражнихме натиск върху партньорите да не бавят разследванията си, за които ги помолихме,

– допуснахме предварително да се насочи вниманието срещу определен виновник– поръчител, загърбвайки другите версии,

– допуснахме наивни постановки и не дадохме отговори на справедливи въпроси: днес се потвърждава, че приносителят на чантата с взрива е с изразени европейски черти, но експертите още в началото казваха, че „Хизбула” никога не използва чужденци в операциите си; както и това, че тази организация не атакува цивилни цели, както и факта, че никога не използва камикадзета /последното най–после бе признато/; до днес никой не обясни, как израелските специални сили пристигнаха преди българските разследващи, как американска телевизия показа снимка на документ на терориста, няколко часа преди да я получат българските разследващи /Някой да се учудва на получените днес „допълнителни данни” от САЩ, „водещи към Хизбула”?/; как 13 дни след атентата бе намерен документ на паркинг в Северна България, пропуснат да бъде унищожен от извършител на такова сериозно престъпление и още много, много други въпроси. Светкавично отшумя новината, че структура на „Ал Кайда” пое отговорност за атентата и никой не се върна повече към нея. А това беше една от новите структури на оперативно ниво на терористичната организация /стратегическо ниво с 3–ма ръководители, оперативно ниво с 6 оперативни организации и 14 регионални организации, една от които специализирана точно по атентати на летища и гари./

Прави впечатление, че становищата и оценките на българските експерти коренно се различаваха от официално лансираната версия. Но се забелязваше и известен страх да се говори по–категорично и само извън студиата, в които даваха своите интервюта и твърдяха, че почеркът вероятно е на „Ал Кайда”, те намекваха за това, че много от чертите на този недовършен по сценарий терористичен акт носят симптомите на инсценировка, че някои служби са се изпокарали и т.н и т.н.  

Главното е, че разследването още от самото начало бе изпуснато и му бе придадена една единствена насока, внушена от партньорите ни Израел и САЩ. Но и колкото големи професионалисти да са българските специалисти по сигурността, нито една държава не може сама да се справи в разследването на такъв атентат. Нищо вече не е в състояние обаче да «обърне» нещата и да разберем някога цялата истина. При стратегическата цел, която се преследва и наложеното с огромен натиск решение на ЕС, при приведената вече в ход огромна машина, която се движи към целта, всякакви разледвания и коментари остават без особено значение. Включително относно всякакви нови «доказателства».
Като член на ЕС България е длъжна да подкрепи общото решение. Дълбоките съмнения, поддържани от повечето европейски страни обаче, оставят със сигурност сянка върху образа на страната ни, ако тя се е поддала на обвинението от първите часове след атентата, отправено от Израел и САЩ и е катализирала процеса на вземане на решение в ЕС преди да има доказателства за истинския извършител.

Предполага се, че ще има процес в България срещу обявените за замесени в атентата. Той със сигурност ще ни представи отново като движеща сила в обвиненията срещу «Хизбула». И дано дотогава «доказателствата» станат по–убедителни, защото в противен случай ще носим още дълго срама на челото.

След атентата в Сарафово изглежда българите разбраха, че не живеем на затворен остров и за днешните заплахи за сигурността няма граници. Никой не е застрахован от нов атентат, но той в никакъв случай няма да дойде от страна на „Хизбула” и е много погрешно политици да плашат гражданите с такъв. По простата причина, че преди това решение на ЕС  организацията използва територията на Европа за събиране на необходимите й парични потоци от диаспората и би било лудост да пресича собствените си източници. А след решението, макар и да отпада финансовата причина, остава политическата такава да не влошава отношенията си с Европа. Ливан се нуждае от подкрепата на Европа. Третата причина е фундаментална: основният противник за нея е Израел, а сега вече и терористичните организации, действащи в Сирия.  Много важен за „Хизбула” ще бъде изходът от историческото и рисковано решение да се включи във войната в Сирия, който ще предопредели бъдещето й. Тя или ще укрепне и повиши авторитета си или ще изгуби всичко.

За да се предпазим от нови атентати е необходимо да видим първо тенденциите в тероризма: индивидуалния джихад след 2011 г., специализацията на отделни клонове на Ал Кайда: Южно–Йеменския– в нападения срещу пристанища, летища и гари с използване на отрови, Мароканския– в използване на нови взривни вещества, други– в изпозването на безпилотните летателни средства, нова специализирана организация за кибератаки  и т.н. В докладите на ДАНС липсва отговор на въпроса, има ли радикален ислям в България. Няма анализ на тенденциите на запад от границата ни към разширяване на уахабитския клон на исляма и финансирането му от арабски страни , например в Косово, Албания и Македония, за което ръководителят на Косовската организация за защита на правата на човека Бедждет Шела казва, че „.....оставаме сами пред бомба с пуснат часовников механизъм”.  В България е необходима  сериозна законова база / все още неприета/ за разузнавателните ни служби и значително по–голямо финансиране на дейността им. Стига политиците ни да не ни вкарват в „големите игри”, които не са по силите и възможностите ни, но ни гарантират обиране на негативите. 

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация