ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

ПРИЧИНИ ЗА НЯКОИ ДОСЕГАШНИ СЛАБОСТИ  В  ИЗГРАЖДАНЕТО НА  ОТБРАНАТА И НЕОБХОДИМИ НОВИ ПОДХОДИ

Изказване на Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения на дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана", на 13. 05. 2011 г., хотел „Радисън САС”

Представеният днес документ ни връща и към някои проблеми и въпроси, които вече са коментирани на подобни обществени дискусии и конференции. Безспорно е, че в една демократична държава по тази тема, особено по втората й част – отбраната, трябва да има национален консенсус. А различията да са в детайлите. Факт е обаче, че приетите стратегически документи, законови промени и  стъпки за трансформация на въоръжените ни сили  бяха посрещнати, наред с някои прниципни одобрения, и с тревоги и  въпроси, което като цяло не свидетелства за ясен консенсус.

Трябва да признаем обаче, че натрупаните проблеми се дължат на липсата на достатъчна политическа воля въпросите да бъдат решени категорично и докрай в определен момент в интерес на сигурността на страната. Ако още през 2004 г. бе проведен Стратегически преглед на сигурността, а не само на отбраната и ако бяха изпълнени поне решенията и съветите на нашите американски партньори, нямаше да променяме План 2015 и да предлагаме все нови и нови съкращения, водещи до напрежение и демотивиране на военнослужащите. Интегрираният модел отдавна щеше да бъде факт, ако бяха приети препоръките на партньорите, а по–късно предложенията на политическото ръководство на МО. Но му се противопоставяха някои от генералите на ключови позиции. Модернизацията можеше да се случи в по–голяма степен, ако се преследваше с воля и разум и не се намесваха други фактори и съображения. Ако ги нямаше грандоманските проекти, като 8 транспортни самолета, които правителството на тройната коалииця намали на пет, а сегашното– на три.  Или изпреварващото стартиране на проекта за вертолети при правителството на НДСВ, който намали финансовите възможности за стартиране на другите проекти по време на следващото правителство. И утилизацията на боеприпаси можеше да се случи и нямаше да го има взрива в Челопечене, ако бе реализирана концепцията за утилизация на същите и ако бяха чути нашите предупреждения. Още през 2006 г. щяхме да имаме и Национална гвардия, ако не бяха болните подозрения в партньори от тройната коалиция срещу предложението на Президента Първанов от есента на 2005 г. за създаване на такава.

Втората причина за този мъчителен период е липсата на приемственост., която се основава именно на националния консенсус по въпросите на националната отбрана. Това дори не подлежи на коментар, защото всички бяхме свидетели на ставащото. Ако си склонен с влизането във властта да започваш отначало и да отхвърляш и обвиняваш за всичко предишните, то едва ли си подходящ да участващ въобще  в изграждането на обща национална отбрана.  Дори и модел за кариерно развитие, изграден на най–модерни принципи бе създаден при предишното правителство, но той трябва да се въвежда.

 Освен политическа воля и приемственост се иска и по–широки и задълбочени познания на тези, които вземат решения и една по–широка култура на сигурността в хората, които гласуват на избори и предопределят с това отношението към размера на военния бюджет и насоките на отбранителната политика. Ръководителят в днешни условия трябва да мисли наднацонално и да вижда зад хоризонта, а хората трябва да имат представа за заплахите и за това, каква сигурност искат. На второ място те трябва да знаят, колко струва тяхната сигурност и да са наясно с кое може и с кое не може да се прави компромис. Но тази култура на сигурността я няма поради неадекватна информациионнна политика, ако въобще можем да говорим за такава. Нееднократно съм си позволявал да посоча и вината на политиците, които внушаваха на хората елементарното схващане, че сме влезли в НАТО за да ни пази, а сега берем плодовете на  създаденото неразбираве, че ние сме НАТО, няма натовска армия, която да ни пази, още по–малко –да ни плаща, ние сме част от Съюза и сме отговорни както за себе си, така и за партньорите ни. А не да   съкращаваме и пари и армия,  защото няма кой друг да свърши нашата работа. Генералният секретар на НАТО също призова страните да положат самостоятелно усилия в тази посока.

И тук се проявява едно противоречие между предложения днес документ и нагласите на хората, оформени от средата в днешната криза, но и от посланията на медиите. Става дума за левите медии, в  чиито коментари се внушава, че нямало армия, че не се знаело защо сме в Афганистан, че фрегатата „Дръзки” се изпращала ненужно към бреговете на Либия и т.н. И когато направиш опит да обясниш експертно  актуалните проблеми, коментарът или анализът ти отиват в кошчето, защото си несимпатичен с пронатовските си позиции. Не говорим за останалите медии, защото там не може да се появи експертен коментар, дори да е най–добрия в България,  да е изпреварващ и първия дори по дадено събитие или въпрос. Само защото авторът е от предишните управляващи, а медията има договор за сътрудничество с министерство, включващи определени суми, покрай който и неписани договорки.

Поглеждайки назад, виждаме оформилите се костеливи орехи, с които не можахме да се справим през целия период от 2004 г. насам. И тава са на първо място ефективното инвестиране на финансовия ресурс за постигане на целите на трансформацията, а не в липсата на такъв, второ– трудността да се въведе своевременно т.н интегриран модел, трето– трудността да се преодолеят порочните традиции на  админстрацията и да се преструктурира в работещ орган, четвърто– трудността да се създадат кадри с визия за бъдещето и отговорност за всяко днешно решение, в резултат на което бяха съсипани и кълновете на научно–изследователската и развойна дейност и пето– бавното и трудно  реформиране на  военното образование. А имаме амбицията да подпомагаме политиката на ЕС към „новите съседи”, включително с подготовка на кадри. При това защо само Дипломатическа академия, нека да създадем Академия за дипломация и сигурност, предвид на бъдещите нужди на Черноморско–Каспийския регион.

Причините за много от трудностите си създавахме сами, защото не умеем да се учим от партньорите си, от международния опит или в най–добрия случай го побългаряваме, привеждайки го в съответствие с някои тесни, временни, лични интереси.

В разглеждания документ, разделът за отбраната започва с цитиране на суми от военния бюджет и сравнения. Това едва ли е най–удачно. Хората могат да тълкуват тези цифри по различен начин, за едни са много, за други малко и ефектът да е точно обратен от желания от авторите.  Друг обаче е същностният момент– защо и за какво трябва да бъдат похарчени и какъв продукт ще имаме накрая, защото сигурността е и продукт.

Второ, прави впечатление, че не се разкрива елемeнтарния подход на Министерството на отбраната да заблуди гражданите с посоченото съотношение в разходите за издръжка на личния състав, текущата издръжка и капиталови разходи като 60%:25%:15% като цел при 75%:24%:1% преди това. Истината е, че капиталовите разходи са се движели към 22%, а цитираният 1% е само за годината през която новото правителство на ГЕРБ спря всички проекти. Вторият важен момент, е че това съотношение показва несвършената работа по преструктурирането на финансовите разходи. Третият момент, известен на всеки военен експерт е, че идеалното съотношение е 33:33:33% и макар никой да не го е постигнал, тенденциите са към тези цифри, а най-често съотношението на този етап е около 47:29:24%, като най-характерната тенденция е към увеличаване на разходите за въоръжение и техника – към 24-28%. Предвидените в нашата Бяла книга 15% не могат да осигурят никаква модернизация на армията, още повече, че включват в основата си и други капиталови разходи, а не само вноските за новозакупена техника. Не случайно прави впечатление, че почти липсва думата модернизация и нито веднъж не се среща словосъчетанието “модернизационни проекти”!  Стремежът ни следва да бъде към съотношение 45% : 30% : 25%.

Относно съкращаване на процента на военния бюджет от БВП на страната.

Проблемът е в това, политиците да убедят и обществото в своите страни, че този, който съкращава днес може да сгреши и в дългосрочен план да загуби повече, отколкото краткосрочно би спестил.

Напълно невярна е тезата, че всички страни в Европа и САЩ съокращавали военните си разходи заради кризата, ще съкращаваме и ние.

Изследване на разходите за отбрана в 37 страни в Европа от 2001 до 2009 г. вкл. показва, че въпреки абсолютното намаляване на същите /средно с минус 1,8% годишно/ са се увеличили разходите за отделен военнослужащ от 73 000 евро през 2001 на 91 000 евро през 2009 г. Това отговаря на увеличение от 4,1% годишно. Причината за това е, че съкращаването на числеността на армиите в тези 37 страни в периода между 2001 и 2009 г. е ставало по–бързо, отколкото съкращаването на разходите за отбрана.

Вярно е, че на 06 януари 2011 г. министърът на отбраната Робърт Гейтс и  адмирал Михаел Мюлен обявиха, че Пентагонът би могъл доброволно да съкрати 78 милиарда долара през следващите 5 години. Това обаче не означава, че разходите за отбрана се съкращават, а само нарастват с по–малък процент от предвиденото. /Така например в основния бюджет  на МО за 2012 г. се предвиждат 553 милиарда долара, което представлява 1,5% нарастване спрямо 2011 г. , докато предварително планирания ръст за 2012 г е бил 5%. /

И третия особено важен момент, който показва, че ние в България не искаме да се учим от партньорите си, е невъзприемането на рационалния подход: Така например най–големия дял от спестените средства  / в САЩ например в размер на 53 милиарда долара/ се постигат чрез повишаване на ефективноста, премахване на бюрокрацията, обединяване на административни структури, премахване на излишни щабове и командни нива и намаляване на изискуемата длъжност за заемане на редица планови места.

Спестените от реформите средства ще бъдат вложени, пренасочени,  в изследователска и развойна дейност за ново въоръжение, за придобиване на оръжейни ситеми с висок приоритет или по–голяма необходимост, предвид на последния опит от мисии.

Общо трите вида ВС са успяли чрез мерки за рационализиране– или с обединяване на различни административни звена или намаляване на изразходваното гориво, както и със съкращаване на програми за развитие, да съкратят 98 милиарда долара от плановете за следващите 5 години. Всеки вид ВС има право спестените средства да ги пренасочи към собствени приоритети и използва.  Около 30% от освободените средства  ще бъдат използвани за текущи и непредвидени разходи през следващите 5 години.

Ключовата дума е ПРЕНАСОЧВАНЕ ЧРЕЗ СПЕСТЯВАНЕ. А ние в България сазмо  съкращаваме.Това е все одно да даваш на един клошар по един хляб и три кремвиша, а от днес да го оставиш само на хляб и вода. По–разумното е да получи поне един вместо три кремвиша, а той да намери начин как да го разпредели през деня, а не да чака наготово за трите. /Опростяването винаги е неточно./

Оставете на военните 2% от БВП, /НАТО също препоръчва да не се пада под тази граница/, но изисквайте от тях икономии и реформиране до 1,5%, а разликата от 0,5% да ПРЕНАСОЧАТ към модернизцация – ново въоръжение и бойна техника и изследователско–развойна дейност в бъдещи технологии. Все пак съкращаването от 2,6% на 2% не е никак малко, нали?

Разходите за мисии на партньорите ни и нашите, също заслужава внимание

Необходимите за един месец финансови средства за изпращане на фрегатата „Дръзки” в операция по поддържане на ембаргото срещу Либия от 1,5 млн лева, дори не е удобно да бъдат сравнявани с приноса на други страни. Например, когато парламентът на Испания на 22 март 2011 реши с 99% от гласовете включване във въздушната операция в Либия, сумата, необходима за това бе изчислена на 25 милиона евро! При това в период на криза и огромна подкрепа от страна на испанското население. За разлика от реакцията му по Ирак преди години, защото отчиташе и разбираше огромната разлика между двата случая.

Когато се спори за финансови средства за мисии, въобще се изпуска от внимание, че това натрупване на боен опит, взаимодействие с партньори днес, без което утре може да се окаже фатално– от убития български войник в Ирак от „приятелски” огън до смъртта на стотици цивилни в Афганистан, предизвикани при взаимодействието между германски и американски военни.

Представения наскоро Инвестиционен план–програма до 2020 г.  е необходим, дори задължителен. Но в случая той е твърде повърхностен и му липсва каквато и да е било аргументация. Преди изготвяне на такива документи обикновено се формулират прироитети при конкретните условия.

Приоритетните области, в които би следвало да се инвестира във време на криза в една изостанала в модернизацията си армия и  при очертаващите се предизвикателства, са примерно следните:  във високотехнологични въоръжения, в разузнавателните органи, в научно-изследователеската и развойна дейност, в кадровата система. Такава насока на разсъждения е най–логична, защото бъдещите военни операции се очаква да се базират изключително на новите технологии, информацията, прецизността, скоростта, уменията и подготовката за вземане на обосновани решения и създаването на организация за тяхното изпълнение.

Няма и следа от препоръката на НАТО за специализация на всяка страна–членка с цел пестене на финансови средства и преодоляване на дублиране в Съюза. Нито следа от препоръките за включване в общи проекти на НАТО или общи поръчки на две и повече страни–членки. Обстоятелсдтвата обаче налагат все повече на НАТО и ЕС да търсят разпределение на задачите, при което са необходими отговорви на три въпроса: 1. От какво се нуждае страната спешно в национален план? 2. Какво може да се направи съвместно с друг партньор или партньори? и 3. Какво може да предостави всяка страна–членка?

Решенията по изброените 13 проекта ще се вземат в зависимост от приблизителните разходи– до 50 млн от министъра, от 50 до 100 млн – от МС и над 100 млн от НС. Само два от проектите ще влязат в НС : Изграждането на батальонна бойна група от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип основен боен самолет. Само два са проектите, по които ще трябва да се произнесе МС: Модернизиране на фрегатите и Осигуряване летателната годност на МиГ 29. Вярно е, че в някои страни има такава практика, но в наши условия, при силната политизация и огромна некомпетентност е под въпрос, как ще бъдат взети горните решения.

Оставям настрана някои по–малки проекти от компетенцията на министъра на отбраната, които  още по формулировка изглеждат сбъркани или поне неясни. Развитие на технически системи за водене на стратегическо разузнаване: общата ни култура дори не може да си представи, че стратегическо разузнаване зависи от технически системи, както войсковото разузнаване, радиоразузнаването, но не и стратегическото!

Затова и основният извод, който се прави в разглеждания документ не трябва да остава само с констативен характер, а да бъде допълнен  с оценката ,че днес се залага намаляване на оперативните способности в бъдеще и оскъпяване на проекти поради недооценка на тяхното значение днес.

Относно подхода в реформата

Заслужава анализ въпросът, защо в други страни–членки на НАТО /например Германия/  преструктурирането на ВС се счита за целесъобразно отдолу– нагоре, докато при нас се предлага обратното– отгоре–надолу. Партньорите ни не смятат за разумно съкращаване  на механизирани части и специални сили, а ние го правим. Оставането само на 7 бойни вертолета в България при увеличаващото се значение на вертолетната авиация, изглежда несериозно.

Въпросите за интегрирания модел и гражданския контрол също предизвикват сериозни възражения. Причината за вярната в този документ констатация е, че отговорните фактори в сектора отбрана не се вслушаха в съветите на партньоорите ни от НАТО и направиха точно това, за което ни предупреждаваха да се пазим. Защото Интегрирания модел не бива да се свежда само до съкращения. Тогава той се обръща срещу провеждащия го. Всъщност няма модел. Всяка страна провежда свои мерки за оптимизация. Затова отдавна предлагахме дефиниция на този процес, която очевидно не се възприе.

Критиките към ставащото очевидно издават продължаващ стремеж към автономност на военните от цивилното ръководство на МО, което влиза в противоречие със смисъла на интегрирания модел. Не може член на политическия екип на МО, например заместник министър да пише писмо до Началника на ГЩ, сега Щаба на отбраната, че иска да посети военно поделениое за да провери сигнал за нарушения. Не може генерал от БА да забранява на свой подчинен полковник да се яви на исканата от заместник министъра среща за консултация по въпроси относно българския опит от мисии, необходима му за предстояща международна среща. Не може недоволният генерал от това, че цивилното ръководство се противопоставя на предложения нарушаващи едновоременно няколко закона в тази държава снвързани с военното образование или че не са спазени правилата по подбор на желаното за закупуване ново въоръженое, да изразява пред лобисткия си политически кръг: Този заместник министър пречи! Трябва да има увереност, че и сигналите от хората в населените места, където има поделение на БА и такива по линия на профсъюзите ще намалеят, няма да бъдат пренебрегвани и ще има прозрачност на всички нива. Разбира се, че авторите на Закона са отишли в другата крайност, защото един министър не може да командва едва ли не армията. Но не е само това причината в представения документ да е даден превес на  молива на генерали, които искат връщане към затворена система, държава в държавата– нещо което в една съвременна демократична държава е невъзможно!

Кибернетична сигурност и роботизиране на въоръжения и техника

Трябва да оценим положително фактът, че все пак в последните документи най–после се появи и понятието кибернетична сигурност, въпреки, че въпросът фигурираше още на срещата на върха на НАТО  в Букурещ през април 2008 г.. Такъв е темпът на приобщаването ни. Пропускаме обаче една друга, решаваща тенденция в света– роботизиране на въоръжения и техника, макар, че споменаването пак за първи път в български официален документ на безпилотните летателни средства, също е напредък.

Както е известно, структури по кибернетична сигурност първо се създадоха в САЩ, дори и кибер–командване, след атаката в Естония там се основа център, но в самата организация НАТО може би тепърва предстои създаване на оперативно–командна структура в Алианса. Основната грешка, която се допуска е, че военните използват в комуникациите си традиционен софтуер, който лесно може да бъде преодолян от хакерите. Спестяването на средсдтва от това може да се окаже фатално и може би трябва да се прояви инициатива, защо не и от български специалисти, за разработване и въвеждане на специален и сигурен софтуер.

Противоракетната отбрана и България

Относно отправения тези дни призив в някои медии да поискаме елементи на ПРО да бъдат дислоцирани в Българлия и упрека, че Румъния ни изпреварила, трябва да се има предви следното: Този проект не става със самопредлагане. Албания беше единствената страна, която се самопредложи и дори първата, която въобще реагира, но няма как и защо да бъде използвана територията й.  Промяната, предприета от американския президент Обама, отказвайки се от плановете на предшественика си Буш, освен че бе резултат на по–реалистична оценка за реалните опасности / наличие на ракети със среден и мълк обсег във вероятните противници, а не междуконтинентални/, предложи по–обхватна, по–ефективна и по–гъвкава система, която да покрива и защитава територията на всички съюзници, докато при реализация на американскката система, такава гаранция нямаше за определени територии, конкретно и за част от България. Трябва да признаем, че промените в плановете за ПРО допринесоха за предотвратяване на разцепление  и формиране на лагери вътре в НАТО, което нямаше да е в наш, български интерес. Парираха се и критиките от руска страна. Защитата на цялата територия на Европа днес е гарантирана от самия модел за европейска ПРО и затова всяко изказване, че България поставяла условие за това е популистки смешно, а дали ще има или не елемент /радар/ на българска територия вече не е от значение. Но и да има радар в България, не е вярно, че ще се превърнем в терористична цел. Терористите търсят ефект и лесен достъп, а не куп железа и трудно проникване до охраняван военен обект.

Радарите и ракетите прехващащи ще се разположат в 7 страни, а още не се знае освен Чехия , Полша и Румъния, дали останалите ще бъдат България или Турция, както и Испания. Турция първоначално отказваше заради специалните си отношения с Иран, после започвна да поставя условия пред НАТО. съвместимостта на наличното въоръжение и икономическите интереси за производство на елементите на ПРО.  Под съвместимост имам предвид, че само Германия, Холандия, Испания и Норвегия имат подходящи кораби, които могат да носят контейнерите MK-41 за противоракетните системи SM-3. ^4/ Икономическите интереси пък се обуславят от това, че САЩ са далеч по-напред в развитието и производството на системи за ПРО. Не става  и дума за включване на европейски партньори.

България имаше шанс, но не се възползва,  в дискусията за ПРО да поиска модернизация на противовъздушната си отбрана /ПВО/ и подмени старите руски ракети от наземната ПВО. Удачно решение щеше да бъде въвеждането на въоръжение на системите “Пейтриът”, които са предназначени за защита от ракети с малък радиус на действие.  Турция подписа за 290 такива, а Полша ще разположи на източните си граници същите. “Пейтриът” притежават още Гърция, Холандия, Испания и Германия. Свалянето от въоръжение на остарялите зенитно ракетни комплекси в България и съкращаването на едно от двете поделения ще намали нашите възможности. Същото се отнася и за въздушната компонентна на отбраната- забавянето на смяната на МиГ 29 със съвременен  многоцелеви изтребител. При положение, че нямаме финансови възможности за закупуване на “Пейтриът”, вероятно ръководството на МО на страната ни ще се стреми да запази поне по-новите зенитно-ракетните системи С-300. 

Относно проекта многоцелеви изтребител

За съжаление в избора на многоцелеви изтребител има много голям политически елемент. Когато между двата проекта за стратегически транспорт – американският и европейският избрахме първия, европейските ни партньори реагираха много остро. Какво ще се случи обаче, ако вместо европейската отбранителна индустрия, изберем американската? Защото изборът означава и обвързване за десетилетия напред. Повечето съвременни многоцелеви изтребители поколение „четири плюс” имат близки технически и бойни показатели.

Никой не коментира, дали промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, които изискват такива големи проекти да се приемат от Народното събрание, няма да спънат въобще проекта. Не става дума само за евентуалната силна опозиция по време на криза и недостиг на средства в други сектори. А за компетентността на гласуващите.

Най–добрият вариант за България е закупуване на нов изтребител.  Жизненият му цикъл е 40 години. Самолетите „втора ръка” имат остатъчен ресурс за още 10–15 години, след което отново ще бъдем изправени пред проблема за нови изтребители.

Едно от посланията, излъчено още на етап подготовка на Стратегическата концепция на НАТО, приета окончателно през ноември 2010 г. на среща на върха на Алианса, беше това за общо финансиране и обединяване в общи проекти. Този подход, както и други идеи, лансирани в дискусията, имат основание в период на  недостиг  на финансови средства и необходимост от координиране на усилията срещу общите труднопредсказуеми и нетрадиционни заплахи.  Освен в научно-изследовтаелската дейност, това е възможно и при военните доставки.

В интерес на истината министърът на отбраната на Румъния още преди 2007 г. беше предложил при среща с българския си колега да помислим за евентуално съвместно придобиване на многоцели изтребител. Затова още далеч преди кризата, в края на 2007 г.,  българската страна предложи на САЩ в неофициален порядък с проучвателна и абсолютно неангажираща  цел обща доставка на изтребители за Румъния и България. Както САЩ, така и Румъния отговориха положително. В България обаче, очевидно времето тогава не е било дошло за подобно политическо решение и то остана само като вариант в разработения от експерти на  Министерството на отбраната технико–икономически анализ.  Вярно е, че ако Румъния придобие Ф–16, а такива има на въоръжение в Турция и Гърция, логистиката, подръжката и ремонта ще са по–лесни. Но в никакъв случай не бива да се съгласяваме на старите Ф–16 блок 25, защото те са с по–ниски технико–тактически показатели. 

Предимствата от съвместното придобиване на многоцелеви изтребител са политически, финансови и бойно–тактически. С това можете да се запознаете по–подробно в анализите на интерент–сайта на нашия Център за стратегически изследвания.

Отбранителна индустрия

Необходимо е да активизираме участито си в Европейската агенция по отбрана, в нейните проекти и дейности, които са насочени към бъдещето. Защото днес отсъстваме от всички съвместни инвестиционни проекти на Агенцията, което означава несъответствие между декларирана политика и предприемане на политически действия

Промените в европейския отбранителен пазар разкриват много възможности за по–ефективно  използване на ресурсите в отбранителния сектор.  По–малки и средни европейски страни могат да помислят за поемане на специализация в изгражадането на по–малки  , но качествено изградени вс в рамките на НАТО и ЕС. Това би увеличило рязко ползите от приноса на тези държави, което ще съответства на едно по–добро използване на инвестираните финансови средства. Постигане на повече с по–малко средства.

         Представеният днес документ се нуждае от някои редакционни бележки. Погрешно е да се търси сериозен аргумент за подкрепа на демократичните революции в Северна Афрлика и Близкия Изток, споделяйки опита ва България от прехода. Процесите са много различни в основата си.

         Неудачно е формулирана и затова уязвима,  препоръката „преустановяване на постоянните реформи, травмиращи....” Очевидно е, че става дума за начина на провеждане на реформите, а не за тяхното преустановяване.

По подобен начин стои препоръката за офсетните програми: политиката на ЕС се промени и придоби конкретика, с която трябва да се съобразим и която предвиждахме и преди години, но тогава не намирахме разбиране в управляващите и в председателя на финансовата комисия на НС. А бе пределно ясно, че офсетът изкривява реалната сделка, оскъпява я изкуствено и съвсем не е подарък.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация