ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Решавай въпросите днес, утре може да бъде късно
Симеон Николов, специално за сп. LIFE.bg, 21.11.2015
След като отшумяха дните на поднасяне на искрени съболезнования от хората за жертвите в Париж и декларативни изявления на политиците, трябва да признаем, че остана чувството за повтарящи се позиции и тези, отсъствие на признание за провалена антитерористична стратегия и ясна визия за промяна. Многопосочните, понякога взаимоизключващи се оценки и предложения свидетелстват поскоро за обърканост и немощ, за това, че не са разбрани особеностите на Ислямска държава /ИД/, целите, които си постави с жестокия удар в сърцето на Европа, а ние не си взехме поуки от последния атентат, когато имаше оценки, изводи, дори прогнози, че такъв и то по-мащабен, неизбежно ще последва. Затова не е добър сигнал, когато политиците посрещат с изненада всеки нов атентат, а екпертите в същото време все почесто се питат, а има ли смисъл да предупреждават, да препоръчват и разясняват.
Една от основните грешки, допусната от държавите от антитерористичната коалиция бе подценяването на възможностите и капацитета на ИД, на нейните стратези и скъпо платени специалисти от цял свят, на гъвкавостта в тактиката им, на изграждането на разузнавателна служба, за чиито способи подробно информирахме, на създаването на структури за организиране и провеждане на атентати в чужбина, копирани очевидно от Ал Кайда. Не е добре, когато противникът те познава подобре, отколкото ние него.
Ако търсим обаче, реалистичен подход към това, което трябва да се направи от тук нататък, не трябва да забравяме, кои бяха действителните цели на ИД на 13 ноември:
▪ Дестабилизиране на Европа, разбивйки нейното единство в момент, в който бежанската криза криза вече разяжда способността на страните за общи действия и опира до оголените нерви на много вътрешноевропейски проблеми.
▪ Провокиране на реакция на Запада към крайни решения и въвличане във война в Близкия Изток, за да се утвърди тезата на ИД, че се води такава срещу региона, дискредитирането му пред всички арабски страни и налагането на водеща роля на Халифата.
▪ Въздействие върху важни международни форуми, непосредствено преди които бяха извършени нападенията в Париж: Виенските преговори по Сирия заседанието на Г20 в Анталия, Турция, поради което трябва да се търси и послание на ИД към тях.
▪ Противопоставяне на християнското срещу мюсюлманското население в Европа, предизвикване на граждански сблъсъци и подготвяне на страните за реализиране на плана за създаване на първите халифати на стария континент след 2020 г. В този план естествено се вписваше и целта за разширяване на базата за веробвка на нови бойци за ИД.
Военната операция на ИД в Париж не беше нито началото на Трета световна война, както се изразиха папа Франциск и някои западни медии, нито е края на Европейския съюз, каквито спекулации не закъсняха. Но истината е, че последният акт на пиесата се пише днес, а нападенията в Париж носят белезите на организирана военна операция с малки бойни гупи, изискваща команден център и мозъчен тръст, набелязал далеч стигащи последствия както в Европа, така и в Сирия. Има всички основания да се смята, че демонстрираните сега елементи от бойни действия, характеризиращи нова, съвременна война, ще бъдат разширявани и развивани в следващи, далеч помащабни нападения.
Това не е изненада, защото още след атентатите в Париж през януари 2015 г. френски специални служби бяха впечатлени от броя на лицата обвързани със заподозряния атентатор, достигащ до 80 души. Въпросът още тогава беше: Какво ще се случи, ако дори и половината от тях се организират в самостоятелна бойна група? В началото на 2015 г. публикувахме данни за прехвърляне на бойци на ИД с боен и командирски опит от две турски пристанища Бодрум и Измир под прикритието на бежанци. Това многократно се потвърди, не е изключено и сега един от атентаторите от Париж, да се окаже, че е тръгнал с лодка именно от едно от посочените турски пристанища Бодрум.
Разбираеми са мотивите на председателя на ЕК да призове към това да не се използват атентатите за хвърляне на вина върху бежанците, но той определено не е напълно прав или поне трябваше да потърси побалансирана формулировка. Не е възможно да разделиш двете теми, когато те са категорично преплетени. ИД контролира изцяло, на 100%, целия бежански поток от Либия за Европа, докато по другите канали се договаря с мафията на трафикантите за прехвърляне на свои хора и изисква от някои да отчисляват 50% от приходите си за организацията. Това развитие също беше прогнозирано в наши публикаци, защото наистина нямаше как организацията да не сложи ръка над такъв доходоносен бизнес, след овладяването на петролния, на търговията с човешки органи, на износа на археологически артефакти и т.н., а позволяваше и прехвърляне на джихадисти в Европа. Заловен от службте на Великобритания джихадист признава за 4000 бойци, а само след началото на руската операция се изтеглиха над 3000 в посока Европа, други в съседни страни, вкл. Турция.
След безумните събития в Париж се отправиха немалко упреци към контраразузнавателните и полицейски служби на Франция. Това беше една от темите за отклоняване на вниманието от истинските носители на вината за тероризма политиците и страните с интереси в региона. Наскоро станаха известни докладите на германските и австрийските служби, в които ясно бе формулирано: Не сме в състояние да контролираме всеки....Не знаем кои са влезлите лица... Това е един от примерите, показващ, че не ръководството и оперативният състав на службите носят цялата вина. Само едно изявление на канцлера на Германия Меркел предизвика ситуация, която направи невъзможно изпълнението на задачите им. Коментатори си позволяваха забележки към френските служби, премълчавайки, че само от началото на годината бяха предотвратени 67 атентата. Пробив в сигурността се получи, но нито едно разузнаване не би мого да предотврати на 100% подобен род заплахи. При това, във френските служби т.г. бяха инвестирани 233 млн евро и разкрити 1500 нови работни места. Ако българските управници решат да се поучат от случилото се и да увеличат орязваните досега бюджети и личен състав на бългаските разузнавателни служби, те трябва да знаят, че подобни инжекции в 12 без пет нямат незабавен ефект, защото оперативни работнци и агенти се създават с години.
Решението на срещата на Г20 за подобряване на сътрудничеството на разузнавателните служби в борбата срещу тероризма е във вярна посока, но като се има предвид тяхната консервативност като структури, можем да бъдем скептични относно евентуални бързи успехи. Все пак израелското, иракското и други разузнавания, като това на Мароко, предложиха на Франция веднага свои данни за предполагаеми нови терористични заплахи. Интересно е едно съвпадение: в деня на изявлението на президента Оланд, че станалото в Париж е акт на война и Франция ще отговори подобаващо, стана известно, че Турция е завършила съсредоточаването на 11.000на войска на турскосирийската граница. Знаело ли е турското разузнаване за готвените атентати, като се има предвид, че то поддържаше пряка връзка с ИД? Нещо повече, ден след това шефът на турското разузнаване предложи неофициално идеята си да бъде призната Ислямска държава!
Странно е, че когато се обсъжда ролята на разузнаванията, като че ли се забравя тази на дипломацията, а задачите им са много близки. Именно тя обаче е на ход в днешната сложна ситуация. От нивото на дипломатите ни понякога зависят съдбоносни решения. За съжаление, така необходимите във времена на кризи държавни лидери с визия и способност да поемат отговорност, днес сякаш отсъстват и можем само да си спомняме за техни бележити предшественици.
Последствията от нанесените удари в Париж се развиват лавинообразно както във вътрешнополитически, така и в международен план. Преди да си отговори на въпроса, как да реагира, Европа би трябвало да преосмисли в много бърз порядък няколко основни неща, но дали е способна да го направи за толкова кратко време?
▪ На първо място изглежда, че вече се случва пренареждане на заплахите и извеждане на първо място тази от тероризма. Остава да се преодолее грешката в дните след Париж да се фокусираме изцяло върху Сирия. ИД и бежанските потоци заплашват Европа и от Северна Африка, особено Либия и от посока Афганистан и Пакистан.
▪ Решението от срещата на Г20 за прекъсване на каналите за финансиране на ИД изисква онези партньорски страни и приятеските държави от региона на БИ, които въоръжаваха, подготвяха, финансираха терористични формирования, да бъдат принудени да се откажат от досегашната си двулична политика. Това е ключов но труден въпрос, защото не е тайна използването на опредеени групировки за постигане на геополитически или регионални цели;
▪ Разделянето с погрешни и самоубийствени за ЕС либерални представи относно последствията от сегашната бежанска политика е неизбежно. Новата бежанска вълна коренно се различава от всички досегашни. Ако гастарбайтерите от миналия век търсеха социално устройване, днес идващите имат претенции още при пресичане на границата, искат създване на шариатска държава, какъвто е примерът в Норвегия, формират доброволна шариатска полиция и налагат ред в германски и великобритански градове, отхвърлят градската коледна елха в Австрия, защото обиждала религията им и т.н. и т.н.
▪ Паралелно с това трябва найпосле да си признаем, че мултикултурният модел в Европа тотално се провали и да престанем да се аргументираме, че няма проблем да интегрраме новите бежанци. Още повече защото те очевидно не са доши да се интегрират, а да установят своя шариатски ред в Европа. Отново стигаме до баланса, който трябва да наложим в политиката си, придържайки се към своите демократични ценности, но и с грижа за сигурността и бъдещето на континента.
При формиране на политиката си Европа би трябвало да се ръководи от няколко основни разбирания за рисковете за бъдещата си сигурност и изгледите за успех в начинананията си:
▪ Първоначалната реакция след касапницата в Париж за наземна операция в Сирия крие риска да влезем в капана, в който цели да ни вкара ИД. Вярно е, че такава операция е необходима, но тя би могла да се проведе в състав на подразделения от съседни държави, подкрепяни по въздуха и логистично от международна коалиция. Абсолютно погрешно е да се смята, че дори след успешното й завършване, ИД ще бъде унищожена, по простата причина, че тя е не само бойни отряди, а преди всичко идеология.
▪ Европа има шанс да повиши политическата си роля в процеса на обединение на силите в антитерористичната борба и решаването на бежанските и климатичните проблеми. Предизвикателство ще бъде преодоляването на опита на някои страни да й диктуват условия, както и налагането на волята на други. В търснето на единство ще продължава да прозира лицемерието и собствените интереси. Така например още сега е ясно, че основният военен удар ще бъда по Ракка и Палмира, защото именно те са на пътя на проекта за газопровод от Катар до Турция и Средиземно море, а оттам за Европа
▪ В никакъв случай не бива да се допуска разпалване на конфликт между мюсюлмани и християни в Европа. Същевременно ще е наложително засилване на контрола и наблюдението над гражданите, но без да бъде нарушен баланса между свобода и сигурност.
В случай че ЕС не може да се справи с тези предизвикателства, европейските държави постепенно ще започнват да губят културната си идентичност. Ще последват смени на режими, протести. Сблъсците в някои от тях може да доведат до гражданска война.
Затова звучи толкова актуално мисълта на Ханс Дитрих Геншер: В политиката трябва да се дават отговори, когато те възникнат, а не когато ти ги зададат.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация