ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Ще спънат ли за пореден път модернизацията на армията?

Симеон Николов, за сп.”Икономист”, 16.06.2017 г.

Управленската програма на правителството ще бъде ясен индикатор, доколко препоръките от заседанието на КСНС при президента ще се превърнат в ангажимент на изпълнителната власт. Оценката на „дефицита на способности” и „разпределение на ресурсите” със срок 20 юни  и разработваните конкретни „планове на проектите за модернизация” до 30 юни т.г. само ще преповторят вече известното, въпреки изтеглянето на Доклада за състоянието на въоръжените сили през 2016 г., изготвен по време на служебното правителство и въпреки ясно формулираните и приети приоритети в Програмата и Плана за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 г. В тригодишните прогнозни финансови рамки трябваше да се намери баланса между необходимите отбранителни способности и финансовите възможности. А вярната посока в сегашното търсене на финансови резерви е в търсене на отговорност от политиците за ежегодно изтичащите милиарди, а не в отлагането на проекти.

Военното планиране е  подчинено  на военната доктрина, съобразено е с възможните сценарий за заплахи и рискове, с периодични цялостни прегледи на състоянието на отбраната, със съгласуване на целите на способностите с НАТО и стабилно през годините финансиране. Честото прекъсване и преформатиране на такива дългосрочни процеси поставя под риск постигането на крайните цели. Днешното състояние на българската армия се дължи най–вече на липса на приемственост от различните правителства и последователност в ангажиментите към националната сигурност. Изпълнението им зависи от политическата воля, отговорност и лидерска визия на управляващите.

Докато президентът вижда в компромиса „разсрочване на плащанията, но едновременно придвижване на проектите”, премиерът нееднократно изрази мнението си за отлагане на този за нов боен самолет и приоритизиране на следващия – за нова бронирана машина за пехотата. Очевидно зад това се крият две неща: първо, след обявения от служебното правителство Протокол на експертната група  по избор на боен самолет, е много трудно да се защити покупка на стари самолети F 16, чиято яростна защита само подсказва, че са поети някакви ангажименти и второ, възниква оправдано съмнение, че гласуваните от Парламента финансови средства за стартиране на проектите през настоящата година вероятно се предвижда да бъдат пренасочени към покриване на други нужди в държавата и ще покаже за пореден път подценяването на отбраната и ангажиментите ни.  Докато има примитивни схващания, че военната професия е „хоби”, а въоръженията – „играчки”, тон за което даде премиерът Борисов още 2009 г., няма да преодолеем тази фрапираща липса на култура по сигурността.

„Разсрочване” на плащанията предлага  единствено производителят на шведския „Грипен”, което прави избора на техния самолет предопределен. Собствениците на старите F 16 искат плащане в брой, както са  постъпили и в сделката с Румъния за 628 млн евро. Впрочем, практиката показва, че разсрочване на плащания се допуска от 3 до 10 г., но не и за посочваните от премиера 20 години. Това щеше да бъде възможо, ако МО бе предложило самолетите да се вземат на лизинг, както направи Унгария. Прави впечатление, че проектът за корабите, изплащанията по който трабва да приключат още 2020 г. въобще не се дискутира. Заложената идея от гласуваните в Парламента средства чрез разсрочване на плащания да се освободят такива и за третия проект – за бойна бронирана машина за Сухопътните войски, също е трудно изпълнима. Последният възлиза на над 1 млрд лева за 238 машини, от които само 100 бойни.  Логично  би било някой да предложи или съкращаване на спомагателните машини или два етапа на доставка, както при самолетите – до 2019 и  след 2022 г. Цената на първите два проекта е 2,4 млрд /1,5 млрд за самолетите и малко под 900 млн. за корабите/. Би могло да се помогне на старта на проекта за бойни бронирани машини, ако част от предлагания от производителите на „Грипен” офсет за 105% от цената на самолета /компенсаторна сделка за инвестиране в различни сектори на индустрията/  се вложи в оборудване на един от заводите на „Терем” за производство на бронираните машини. Но никой не го предлага, защото изборът е за старите F 16, а за стар продукт никой не предлага офсет. Спорове ще има и по проекта за бронирани машини, ако останат променените условия за по–ниска бронева защита и друга колесна формула заради определена фирма. Премълчава се, че поддържането на самолетите МиГ 29 ще ни струва още стотици милиони до 2028 г.

Промените, които ще произтекат от анализите и плановете до 30 юни вероятно ще наложат преразглеждане от Парламента на приетите параметри от предишния. Безспорно необходимата актуализация на Стратегията за национална сигурност и евентуално нов стратегически преглед на целия сектор Сигурност не бива да бъдат  оправдание за стартиралите вече, пред завършваща фаза и прието финансиране големи проекти.

Очертаващото се отлагане на модернизацията ще е третото поред и ще продължи срива на военните ни способности.  При това, приоритетните проекти за модернизация са 9, а не 3 и те са взаимно обвързани. Предстои ни киберзащита, придобиване на дронове и др. И колкото повече се отлагат решенията, толкова по–трудно ще бъде на следващите правителства и военни да изтеглят все по–дълбоко затъващата кола.

А продължаващите спорове показват, че политиците така и не разбраха, че придобиването на военни платформи не води автоматично до създаване на способности. Те са комплекс от организационни структури, подготовка, личен състав, управление, инфраструктура, оперативна съвместимост и тяхното финансиране.

В сигурността не работи подходът „Ако можем да минем между капките” или „НАТО ще ни пази”. Активизирането на отбранителната политика на ЕС чрез залагането на нови структури и Фонд за европейската отбранителната индустрия и научни изследвания  по–скоро би ни оставило в периферията, ако нямаме оперативни и финансови способности да се включим в тях. Нещо повече, изоставането ни може да има и геополитически последствия, защото докато Румъния и Чехия обединяват свои военни формирования с Бундесвера, ние можем да попаднем в една от планираните от САЩ оси – Турция–България– Македония–Албания. Впрочем, днешните лобита у нас за презокеанска техника ще трябва да свият платна, защото присъединяването ни към Фонда за европейска отбранителна индустрия ще предполага ориентирането ни към платформи произведени в Европа.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                    Последна актуализация