ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Терористи ли са военните ни разузнавачи или министърът е камикадзе?

Ще се превърне ли във воденичен камък на врата на правителството министър Ненчев?

Симеон Николов  ٭/ 29. 01. 2015

В деня, в който военните се простиха с един национален герой– полковник Пеньо Пенев, измъчван цели 9 години в турски затвори и разменен за 9 турски агенти, нашият пореден министър на отбраната земеделецът и бивш трудовак Николай Ненчев сюрпризира българската общественост със залп от нови и стари  негови прозрения:

Военното разузнаване крие най–мръсните тайни, работило е за чуждо разузнаване, те са терористи, като тези в Париж, възлагани са им диверсионни задачи. Толкова неверни неща, избълвани с категоричността на пълното невежество обаче не е изненада, защото още едно от първите му изявления на партиен форум, след като незнайно как стана министър,  засегна някои от тези въпроси и демонстрира, че не е осъзнал отговорността на новата си функция като държавник. Ако под „мръсни тайни” той разбира защитата на Родината, за която жертва живота си и спокойствието на семейството си полковник Пеньо Пенев, как все още е министър на силово ведомство със същите функции? Защото и при предишния режим, на молбата на съпругата на Пеньо Пенев, Елена, която днес е с инсулт в болницата, да бъдат направени постъпки за осовобждаването на съпруга й от затвора, Вълко Червенков е отговорил: „Заради бълхата, няма да горим юргана и да си разваляме отношенията с Турция.”

Следвайки този тоталитарен принцип и днешните управляващи заявяват, че искат да се предадат досиетата на чуждите граждани, с които е работило военното разузнаване. Като се знае, къде то е било най–силно – Балканските страни и Близкия Изток, съвсем очевиден става интересът на външните сили, които настояват пред българските си приятели да разкрият  агентурата ни  в техите страни. В света няма нито един пример някоя държава да го е направила. В намиращия се под печат сборник „Военното разузнаване под ударите на най–голямата фалшификация през последните 25 години– коментари, анализи и документи от военни разузнавачи, политици и журналисти” бившият началник на секретното деловодство и архивите полковник о.з. Методи Алексиев разкрива какво съдържат тези 33 000 архивни единици. Истината е, че не само ще пострадат хиляди хора, особено в страни, в които ги заплашва и смъртно наказание, но биха се появили имена  от голямата политика, което ще предизвика дипломатически скандали. Нещо подобно би се получило, ако утре осъмнем със списъци на американските агенти за виляние и турските  и руски агенти в България. Гарантирано ще последва земетресение от 8–а степен. Но невежият обикновено е и наивен. Министър Ненчев откровено възкликва „Скоро ще разберем, кои са агентите на РУМНО!”, което съвпада на сто процента с репликата на Корман Имаилов, лидер на протурската партия в Реформаторсикя блок. Само че и двамата демаскират истинските си намерения, защото Законът за досиетата въобще няма такава цел, а се свежда само до разкриване принадлежността на  български граждани, заемащи ръководни длъжности.

Изявленията на министър Ненчев за възлагане на  функции на военното разузнаване за  диверсии, поради което имал основание да каже, че  служителите му били терористи,  показва че той и досега не е разрбал, че е станал началник на Стратегическото военно разузнаване на България, а такова разузнаване никъде по света няма и не изпълнява диверсионни задачи. Пловдивската бригада Специални сили е наследник на парашутното подразделение, което формира разузнавателни групи във военно време. А стратегическото разузнаване добива информация и в мирно време, която подпомага военното ръководство и подготовката на войските да защитят родината ни при необходимост. Ако невежи калинки в Комисията по досиетата са прочели заповед за провеждане на командно–щабно учение на Варшавския договор, това е друга бира, други структури в армията, не по–различни от тези в ученията на турската и гръцката армия от онова време за поразяване на командните пунктове на българската армия във военно време.  

 Смехотворно е твърдението, че военните разузнавачи са работили за чуждо разузнаване. Задачите му са задавани от прекия военен ръководител, а крайният продукт е бил насочен към нуждите и подготовката на армията. Никога не са предоставяни агенти и техни конкретни сведения на чужди разузнавания. Кратки обобщени информации редовно са били разменяни между страните–членки на Варшавския договор, като такива и България е  получавала  и ползвала, така както днес обменят и ползват страните–членки от НАТО. А днешните разузнавачи, които някои искат да махнат като превърнат военното в отдел на политическото разузнаване, са кадри, които подготвихме в курсове и академии на Запад и натрупаха немалък опит в Ирак и Афганистан. Такъв подход към отстраняване на подготвени вече кадри бе критикуван от САЩ и европейските ни партньори.

 Добавената реплика в последното изявление на министъра на отбраната, че военното разузнаване „криело най–мръсните тайни” ни връща също към площадни лозунги от миналото, защото и на средно интелигентния българин му стана отдавна ясно, че това военно подделение към ГЩ никога не е било под шапката на ДС. Министърът призовава „да успокоим хората, които страдаха толкова”, но пострадал ли е един единствен човек от военните разузнавачи, пък и от външнополитическото или научнотехническото разузнаване, които са били към ДС, но са работили също само в чужбина?

Съчетанието от некомпетентни изявления и изпълнената с омраза примитивна реторика от преди 25 години е обидно не само за 70 хиляди българи, преминали през поделенията, подчинени на разузнавателно управление към ГЩ, някои от които  на задължителна военна служба в тях, не само за военните разузнавачи от стратегическото разузнаване, рискували живота си в чужбина, но и за милионите български граждани, които очевидно ги считат за толкова елементарни, че могат да повярват на спряганите днес глупости. Това подронва доверието в армията и в днешните действащи разузнавачи и тяхната мотивация за изпълнение на задачите главно в агентурния сектор. А продължаващите опити за досъсипване на разузнавателните служби с такива оценки или с неадекватни предложения за тяхното закриване, обединяване и т.н. не кореспондира с решенията от срещата на върха на НАТО в Уелс от септември м.г. за тяхното укрепване и дофинансиране, както и на очакванията на партньорите ни за подобаващ принос в областите, в които ние сме доказали своята сила и компетентност и сме получавали много добри оценки и признание от Брюксел.  Така излиза, че онези, които безотговорно говорят и предлагат, ръководени от други политически или задкулисни цели или лични обиди и емоции, всъщност се превръщат в най–големия враг на нашата евроатлантическа ориентираност. В българската действителност, в която не понасяме да бъдем критикувани, се използват и поръчкови „политолози”, които допълнително нажежават обстановката с тенденциозни и едностранчиви твърдения, изкривяват общественото мнение, рушат авторитета на най–важните структури в държавата, на които ще разчитаме в критична предвоенна ситуация или в борбата срещу асиметричните заплахи. С подобни изявления министър Ненчев  се превръща в един от воденичните камъни за министър–председателя, който с политическата си интуиция сигурно ще вземе мерки, ако разбира се не го повлече към провал коалиционният партньор още преди местните избори.

За да никнат днес като отровни гъби подобни обвинения обаче, са виновни онези политически сили и депутати, които прокараха сбъркания Закон за досиетата. България не можа да се оттърси цивилизовано от комунистическото си минало, защото политическите сили създадоха закон, който скри истинските виновници за репресивния режим, идеолозите на системата и прехвърли вината на структури, които нито са били репресивни, нито имат нещо общо с партийните и криминално–полицейски мрежи на доносници и с това е извършено престъпление срещу техните човешки права и с нищо не е помогнало за раздаване на действителна справедливост и за създаване на условия за сериозно изучаване на същността и престъпленията на тоталитариня режим. Дори и шефовете на западни служби днес заявяват: «Главната отговорност и властта са били винаги при партията, а не при службите». Така че изживяващите се днес като върли критици на бившите разузнавания всъщност имат заслугата за прикриване на престъпния апарат на комунистическия режим и задълбочават разделението в  обществото ни, което може да се окаже фатално. Най–циничното е, че това е цената, на която политиците си създадоха инструмент за междупартийни престрелки. Последствията от това са, че в обществото се нагнетиха абсолютно погрешни представи, отразяващи се върху мястото и ролята и на днешните служби.

Изходът е в едновременното стартиране на един пакет от мерки: внасяне на изменения и допълнения към Закона за досиетата,  закриване на Комисиата за досиетата и предаване на делата в Държавния архив, промяна на члена от Конституцията, осигуряващ защита на депутатите, безотговорно внасящи такива безумни текстове с откровенно други цели и намерения с дългосрочни  поражения върху обществото и националната ни сигурност.

٭/ Симеон Николов е бивш заместник министър на отбраната,  главен експерт по международна сигурност при президента, главен редактор на аналитичното издание «Експерт–БДД» и директор  на Център за стратегически изследвания

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация