ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Турция рискува много, но САЩ не бързат да се развеждат с нея

Симеон Николов за епицентър.бг, 25 08 2016

Решението на Турция да нахлуе в Сирия е свидетлество за началото на истинския обрат в турската политика в Сирия. Срещу съгласието Ассад да остане за един преходен период във влъстта, Турция си развърза ръцете за военни действия срещу сегашния съюзник на САЩ – кюрдите за да не допусне създаването на кюрдска автономия или държава и разрастване на влиянието в региона на базисния демократиечн модел на управление на Роджава.  Навлизането на сирийска територия на 24 август, след двудневна масирана артилерийска подготовка под предлог прочистването на района от силите на „Ислямска държава” беше само повод за да се попречи на Демократичните сили на Сирия /SDF/, доминирани от кюрдите, да освободят гр. Джарабулус, който се намира точно срещу кюрдската област Роджава. Още при артилерийски обстрел бяха поразявани не само цели на Ислямска държава, а и такива на кюрдите на Север, където те вече бяха освободили Манбидж. Твърди се, че и в атентата срещу началник щаба на SDF  е имало пръст турското разузнаване МИТ. Турция координира настъплението си със същите милиции, които подкрепяше при боевете за коридора Азаз, но това са терористичните организации фронт Ал Нусра и Ахрар Ал Шам.  Демократичните сили на Сирия би трябвало да настъпят на Запад по посока на Арфин и Ал Баб, ако искат да съединят трите кантона, като условие за развитие на бъдещото кюрдско формирование и модел Роджава. Турция се стреми да създаде един плацдарм или буферна зона от Джарабулус на Изток до Азаз на Запад /северно от Алепо/, от която да може да атакува Роджава, преди утвърждаването на кюрдския демократичен модел.  

Досегашният довод на САЩ, че турска инвазия в Сирия ще предизвика реакцията на Русия, вече е невалиден след сближаването между Ердоган и Путин. Не е случайно, че операцията започна часове преди вицепрезидентът на САЩ Байдън да пристигне в Турция и бе демонстрация на това, че Анкара взема решения без одобрението на Вашингтон, но със съгласието на столиците от новата ос. Коментаторите сигурно няма да пропуснат да отбележат, че това е и увеличаване на геополитическата тежест на Русия в региона. От друга страна Анкара влезе в разговорите с вицепрезидента на САЩ Байдън с определено засилени позиции. САЩ и Русия не участват пряко в операцията, но подкрепяните от Турция местни милиции се противопоставят на такива, подкрепяни от САЩ, т.е. както изтъкват вече някои коментатори, две страни–членки на НАТО противопоставят  различните си  позиции и интереси.  Турският вицепремиер Нуман Куртулуш ясно заяви на 23 август, че «прокси»–войната е достигнала границите си и ако САЩ и Русия продължават да държат на позициите си, ще се стигне до пряк сблъсък. На 26 август държавният секретар Джон Кери и министър Сергей Лавров ще имат възможност да изяснят някои от въпросите на срещата си в Женева. А на 31 август лично Владимир Путин пътува за Анталия и ще се срещне с Ердоган, решение взето след последните събития в Сирия. И Турция и САЩ обаче са доста коварни партньори за Русия. Турция продължава да е транзитна територия за терористи и подкрепя такива в Сирия, а САЩ този месец отново позволиха на обсадени сили на Ислямска държава да се изтеглят безпрепятсвено за да се насочат срещу настъпващата армия на режима на Ассад.

Формално САЩ ще подкрепят турската операция, но само сегашната й фаза за освобождаване на Джарабулус от Ислямска държава и ще приемат условието кюрдите да не преминават на Запад от р. Ефрат. Вашингтон се нуждае от Демократичните сили на Сирия /SDF/ за предстоящите операции и не може да си позволи да свали изцяло подкрепата си за кюрдите. Говорителят на Белия дом нарече действията на Турция дори «важна стъпка», в опит да подкрепи трудните разговори на Байдън. Външният министър на Русия пък реагира с думите, че може да има само едн вътрешносийрийско решение, което да включва и кюрдите. Това не променя извода, че предприетата от Турция военна операция е твърде рискована и опасна стъпка, на ръба на някои договорки по оста Анкара–Дамаск– Техеран– Москва.

Втората знакова забележка на Нуман Куртулуш беше във връзка с недопустимото за турската страна присъствие на кюрдските отряди за народна защита, считани за военното крило на ПКК: «Това развитие би разбило териториалната цялост на Сирия. Автоматично биха възникнали две или три държави.». И тук стигаме до втората голяма промяна в политиката на Турция след фокусирането върху кюрдския проблем срещу отстъпка за оставането на Ассад на власт:  запазване на териториалната цялост на Сирия  и правителство, в което са представени всички религии. Ако това е компромиса в утвърждаващата се ос Анкара–Дамаск–Техеран–Москва, то означава, че предстои поделяне на зони на влияние по религиозен и етнически признак– турско–сунитска под влиянието на Анкара  и шиитско–алевитска  под влиянието на Москва и Техеран. Големият въпрос е, как ще се развие замисълът на САЩ за кюрдска държава и какво ще е поведението на Саудитска Арабия, която подкрепя мощни групировки в Сирия. Впрочем, те вече създават съюз в Алепо, насочен  срещу Русия и Дамаск.

Всичко това допълнително усложняваше разговорите на вицепрезидента Джо Байдън в Турция на 24 август, защото и останалите въпроси като исканото екстрадиране на Фетхуллах Гюлен, упреците на Анкара за съпричастност на Вашингтон в опита за преврат, взаимното недоверие и разрастващия се антиамериканизъм,  също нажежаваха атмосферата. Впрочем, на 12 август Збигнев Бжежински писа в Туитър, че „американската подкрепа на преврата срещу Ердоган бе тежка грешка и удар по авторитета на САЩ”, като по този начин  косвено потвърди турските съмнения.

Не можеше да се очаква, че ще изтече информация от вчерашните разговори за остротата на споровете и евентуалните комромиси, но границите им със сигурност бяха определени дни преди това от Научно–изследователския център на американския Конгрес. В анализа му се казва: „Турция остава решаваща регионална сила.....Поради това по–нататъшно сътрудничество вероятно е необходимо. Вътрешното и външнополитическо развитие на Турция обаче, може да ограничи ролята й да влияе и бъде модел в региона, както и да бъде посредник на американските интереси.” По–нататък се поставя под въпрос сътрудничеството в няколко сфери на сигурността между Турция и  САЩ и НАТО. Важна е обаче препоръката: „Турция трябва да остане партньор, тъй като нямаме по–добра алтернатива. САЩ се осланят на Турция в Близкия Изток. Но и Турция е точно толкова зависима от САЩ и НАТО. Русия не може да предостави на Анкара една сравнима и изпробвана сигурност.” Открит остава въпросът за използване на американските военни бази в Турция. А те не се свеждат само до „Инджирлик”, а и до ВВС–базата в Батман, Малатия, Куречик, както и различните командни центрове, тоест всичко 10 американски  военни обекти и 7 на НАТО. САЩ признават обаче, че няма какво да предоставят в момента на Турция за да си гарантират нейната лоялност като партньор. В анализа на научно–изследователския център на Конгреса се казва, че е под въпрос военното присъствие на САЩ в Турция. Точно тук се крие обаче една възможна контрамярка: Турция иска системи за противовъздушна отбрана на сирийската граница, но може да получи предупреждение от САЩ, че ще намали военното си присъствие в страната. Германия планира вече изтеглянето си от мисията с разузнавателните самолети „Торнадо” от базата в „Инджирлик”, заради отказа на Турция да допусне делегация на Бундестага. Турция разчита не само на ежегодната финансова помощ от САЩ за военната си сигурност, но и на големи доставки на въоръжение. Т.н. фирмата „Локхиид” подготвя предаването на последно поколение многоцелеви изтребител F-35. Турция е поръчала 6 броя, но за следващото десетилетие са договорени всичко 100 самолета.

Ясно е, че САЩ ще трябва да напрарвят и отсъпки по Сирия. А до екстрадиране  на Фетхуллах Гюлен няма да се стигне, защото движението „Хизмет” присъстващо в над 130 държави в света отдавна не е толкова негово, колкото  е мрежа на ЦРУ на САЩ и въпросът е по–скоро за нейното оцеляване и по–нататъшно функциониране. Това обяснява проявената вчера твърдост на Джо Байдън с турските си  партньори. От четирите искания за екстрадиране, нито едно не е свързано с опита за преврат, отбеляза американският вицепрезидент. Възможно е съвместно с Русия американците да постигнат друг компромис във взаимен интерес, отчитайки новата ос Анкара–Дамаск–Техеран–Москва.  Другата посока е отклоняване вниманието и военната мощ на Русия към Украйна, което би обяснило самоуверената подготовка на Порошенко за голяма военна провокация, обявената от САЩ военна помощ за 600 млн долара, рязкото повишаване на дипломатическата активност на западните държавни лидери и спешното актуализиране на военновременни програми едновременно в различни страни. Данните от източници, чиито прогнози доскоро се сбъдваха като по ноти, сочеха началото на тази провокация за 24 август или началото на септември.
 

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация