ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

• Украинската криза влезе в „гореща фаза”- последици и възможни европейски инициативи за изход от ситуацията

  Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурноста и международните отношения

  04.05.2014

Паднаха маските. Въпреки основния принцип на водените през последните години «четвърто поколение войни»– започващи с тотална информационна война, тайно създаване и финансиране на бунтовнически организации за сваляне на правителства, нелегално  прехвърляне на спецназове в суверенна държава или формирования от наемници на частни фирми. Днес повечето от тези методи се признават, не се крият, изглежда тази форма на война се изчерпва и ще си отиде заедно с еднополюсния модел. Пом. държавният секретар на САЩ г–жа Нюланд открито, в публична лекция, се ядосва, че са наляли 5 милиарда долара в украинската революция, а няма резултати. Синът на бивш военен министър признава, че е завел лидера на украинските националисти при американския посланик и е обсъдено свалянето на правителството. Военен аташе на САЩ в Киев дава указания на «партньори» от Десен сектор за организаране на атентат на летище в Източна Украйна и приписване на същия на руската страна. Най–високопоставени американски лидери се изреждаха на посещение в Киев, след което винаги започваше нова офанзива на временното правителство, цял етаж в Службата за сигурност бе зает от съветници от ЦРУ, а Вашинтгон заливаше света с обвинения: «Русия подклажда напрежението». А тъй като слабото и неспособно временно правитевство в Киев съгласува почти всяка своя стъпка с американските си партньори, трябва да разчитаме в следващите събития замисъла на истинските играчи, превърнали геополитическия сблъсък САЩ– Русия в сблъсък Украйна –Русия.

Операцията срещу сепаратистите в Източна и Югоизточна Украйна, която започна в ранните часове на 02 май е поредният опит да се провокира намеса на Русия в защита на рускоезичното население. Временният премиер Яценюк дори открито заяви: «Ако бъдат дадени цивилни жертви, това ще бъде отличен повод за Путин да каже «ето, ултранационалисти убиват рускоезични граждани, трябва да им се помогне.» И още на следващия ден започва масираната операция и то наистина с новите батальони от «Десен сектор».  От тук и изводът, че САЩ може би са сменили тактическата си цел, което е по–опасно в близък план. След като не успя да постави по замисления начин прозападано правителство в Киев, което да откъсне цяла Украйна от бъдещ Евразийски съюз и прекъсне икономическата ос Бон–Москва, след като изпуснаха от контрол екстремистките националисти и се наложи преминаване към силов вариант, предизвикал събитията в Крим и протестите в Източна Украйна, в интерес на Вашингтон е създаване на една буферна зона, в която продължително време да се водят регионални бойни действия, изтощаващи и без това слабата икономика на Русия.

Така наречиният „трети етап” на „антитерористичната операция” всъщност е първи, защото „вторият” бе проведен само с 30 –тина души с БТР–ри и 2 хеликоптера и само срещу Славянск, всъщност за да бъде сондирано, как би реагирала Русия. Сегашният „трети етап” е коренно различен по няколко причини:

Първо, под натиска на времето, той е последен, отчаян опит да се попречи на  референдума на 11 май, който щеше да донесе отделянето на  две или три провинции в Източната част на страната от Киевска Украйна и провал на замисъла на изборите на 25 май да се гласува фактически за единна Украйна, включваща тези провинции. Такъв общоукраински референдум на 25 май определено би бил  в полза на Западна Украйна, след който вече напълно законно ще бъдат изпратени сили за смазване на вече действително сепаратистки  бунт и антидържавни вече действия. Киев, предприе този ход като неизбежен и под натиск на МВФ, според който условията за отпускане на 17 милиарда долара включват и запазване на контрола на властите върху Източна Украйна. Тоест дните до 11 май са решаващи и ще предопределят бъдещето на Украйна, затова и бе даден срок до 03 май да бъдат отблъснати сепаратистите от завзетите административни сгради, да бъдат премахнати барикадите на контролно–пропускателните пунктове, а селищата блокирани.

Второ, операцията се провежда едноверменно и координирано срещу няколко основни града, превърнали се в ядра на сепаратистите– Славянск, Краматорск, Луганск. /Трагедията в Одеса в резултат на предварително подготвените и добре организирани ултранационалисти, пристигнали и от други региони, съвпадна по време, но засега няма доказателства да е част от операцията или самоинициатива на екстремистите, които отдавна се заканваха на рускоезичното население./ Поради значенето на този трети етап на операцията и  решителността на действията, този път бяха заделени много повече сили и бойна техника– бронемашини, бойни и транспортни вертолети. Тя е насочена обаче изцяло срещу цивилното население, защото сепаратистите са заели отделни точки за отбрана, а не градовете  като цяло. И не на последно място– този път американските съветници и специалисти от ЦРУ и Пентагона в Киев имат решаващ принос в планирането, определяне целите и задачите и координирането.

Третият, но най–съществен момент е, че при невъзможност да се разчита на лоялността на редовната армия и полиция, които отказваха да влязат в бой и предаваха бойната техника, сега съставът на силите, хвърлени срещу Славянск е от новосформирани и преминали военна подготовка батальони от екстремистките организации Десен сектор и Свобода, зад което стои лидерът на Десен сектор Дмитро Ярош. От това следват няколко изводи:

– САЩ и временното украинско правителство не са имали намерение да изпълняват Женевските споразумения, защото са подготвяли  тези батальони, още когато са се водили и подписвали документа в Женева.

– Включването им в операцията означава, че САЩ  не считат за нужно вече да крият, признават, че са се опирали винаги на екстремистите от «Десен сектор, «Свобода» и други крайни организации, организирали са ги, подготвяли са ги, финансирали са ги. Затова прибягването до тези сили може да се тълкува и като израз на безпомощност.

– Хвърлянето на неонацистки сили срещу руско население дискредитира още повече и без това слабото правителство в Киев и онези, които им дърпат конците, и ще доведе до процес на сплотяване на руското население срещу Киев, което беше започнало да разсъждава по–трезво и сред което рязко намаляха привърженвиците на идеята за присъединяване към Русия /от 28 на 18%/. В Одеса пък вече предизвиква гняв и омраза.

– То дава и козове на Москва, която изчакваше, а и правеше всичко възможно правитеството в Киев само да се дискредитира и това да се отрази на изборите на 25 май, ако бъдат проведени. Тази операция означава, че се слага край на  надеждата за изпълнение на Женевските споразумения, което веднага беше заявено и от руска страна.

– Новият съюз, който се създава между САЩ и неонацистките формирования е един опасен експеримент, който ще привлече терористични организации в един продължителен регионален конфликт. Нека си припомним, че в разговора между двамата лидери на „Десен сектор” и „Свобода” м.г. бе изразена готовност в подкрепа на действия в Източна Украйна да бъде използвана помоща на чеченски терористи, както и факта, че на Майдана имаше няколкостотин бойци с опит от Сирия, идващи от украинските райони, населени с татари. Тоест, очертава се това, за което предупреждавахме отдавна в наши анализи: най–страшното е, ако се допусне създаването  на модела  „Сирийски конфликт” в Европа.

Преобладаващото становище, че няма да се стигне до класически военен сблъсък между САЩ, НАТО и Русия изисква някои пояснения. За харакера на един евентуален бъдещ военен сблъсък  трябва да се проследят някои детайли:

Първо, на геополитическо ниво:

– Русия няма интерес да навлезе в Източна Украйна с ВС, защото я устройва една цялостна, но федерална Украйна, която никога да не може да бъде приета в НАТО, както и защото няма икономическия капацитет да поеме един „воденичен камък” на врата си с една отцепила се Източна Украйна.  Същевременно Москва съзнава, че това би било капан за нея, към който я провокират САЩ и изпълнителите на замисъла им в Киев.

– Вашингтон  пък няма интерес пряко да се сблъскат с руската армия. Следователно ще търсят възможност да водят евентуално продължителна т.н. представителна война, когато други вадят кестените от огъня.

– Ситуацията вече се използва от НАТО за да реши някои свои вътрешни проблеми, като мотивация за съществуване, преодоляване дефицита на солидарност на страните–членки, връщане към необходимите по–високи военни бюджети за да не се стигне до намаляване на оперативните способности. Всичко това не означава, че има реална военна заплаха и териториални претенции към която и да е било страна–членка от балтийските дъргави, Полша, Румъния и България. Опитът на някои политици да внушават с риториката си въпроса, „какво следва след Крим, дали Молдова или Балканите” е израз на политическа незрялост, некомпетентност и опасна склонност да си играят с огъня. Истината е, че се намираме в етап на изоставяне на еднополюсния модел, криза на америаканския долар и влияние, формиране на многополюсен модел и няколко силови центрове в света. Как ще се позиционира една малка страна в този нов свят е истинската тема, която трябва да постави един мъдър държавник.

Второ, на оперативно ниво:  Състоянието на украинската армия не позволява да води ефективни бойни действия. А и не може да се разчита на лоялността й към Киев, предвид на масовите случаи на преминаване на другата страна без нито един изстрел. Руските ВС пък имат явно превъзходство. А те биха навлезли в Украйна само ако има голямо кръвопролитие с цел да защитят руското население, след което ще се оттегли.

Задължително е да бъдем реалисти в оценката на обстановката и действията на всеки един актьор в конфликта. Защото посещението на шефа на ЦРУ и острият тон от Вашингтон през последните три–четири дни са следствие на това, че американците бяха вбесени от „изчезването” на цяла бойна група от частната фирма „Блекуотър”, прочула се по време на войната в Ирак. Тя бе изпратена в Славянск по време на втория етап на антитерористичната операция. Придружавана е била от двама украинци. Тъй като това може да бъде дело само на руски командоси, които би трябвало да надвишават способностите на добре тренираните 30–тина американски наемници, случаят показва, че и руснаците не са искрени като твърдят, че нямат свои сили на територията на Източна Украйна или че поне временно не влизат за изпълнение на една такава задача например. Ако руснаците са се надявали да откажат САЩ от прилагането на такива тактики, са сбъркали: в операцията от 02 05 2014 г. имаше английско говорящи военни, подкрепящи батальоните на националистите.  А днешната операция се превръща действитално в отмъщение на отвличането или ликвидирането на блекуотърци, което официално Вашингтон не може да признае.Тоест разиграват се съвсем нормални неща, характерни за войните от четвърто поколение, каквито имахме в Либия, Сирия и др.– скрито изпращане на спецчасти, разузнавателни и диверсионни групи, използване на наемници, терористи и т.н.

Задържането на наблюдатели от ОССЕ от сепаратистите в Славянск беше толяма тактическа грешка, защото дискредитира както делото на самите сепаратисти, така и Русия като страна, считана за фактор, стоящ зад тях. Но именно това може би дава основание за предположението, че Москва едва ли държи всички нови структури в Източна Украйна под контрол, и всичките им действия са дирижирани. Тоест както временното правителство в Киев изпусна от контрол отряди на ектстремистките националистически сили, така очевидно и Москва няма пряк поглед над всички сепаратисти. От друга страна изтеклата информация, че „има известно основание да се смята, че мисията на ОССЕ е използвана като прикритие за внедряване на военни разузнавачи” от страните на Алианса дискредитира пък Западна Европа и то само дни след провала на САЩ.

Подготовката на Националната гвардия обаче поражда редица въпроси: първо тя не е национална, защото в състава й има доказали се лица от Майдана, идващи от Западна Украйна и главно от националистическите организации. Второ, подготовката й за водене на действия в партизански условия, издава други очаквания относно използването й. Трето, включването в подготовката й на действия по опазване на газопроводи, също поражда въпроса, дали има въобще заплаха за газопроводите от сепаратистите и дали това има връзка със заканата на сегашния и.д. президент, когато бе само опозиционен лидер, че ще прекъснат газопроводите?

Изтеклата на 02 май информация, че се подготвя Украинска освободителна армия от украинци, работещи в Русия /около 5 милиона/ Беларус, Армения и др. съседни страни, а нейна мобилна група вече действа на украинска територия, която си поставя за цел да унищожи националистическите, екстремистки и неонацистки по своята същност отряди в Украйна, може да се превърне във фактор, който обаче ще предизвика също така кръвопролития, на каквито ставаме днес свидетели при операцията в Източна и Югоизточна Украйна  с решаващото участие на националистите. 

Има ли изход?

Илюзия е да се мисли, че някой би могъл да спре САЩ в опита им да удължат съществуването на отиващия си еднополюсен модел, да търсят изход от очертаващото се дъно в кризата с долара през 2015 г., да се откажат по същество или отстъпят  от замислите си в енергийната сфера. Единствената възможност да се предотврати катастрофата в областта на сигурността за европейските страни е да се спре разпада на международното право и се обединят трезвите, мъдри гласове, идващи от различни европейски столици.

– На срещата на НАТО в Уелс през септември т.г. , може да дискутираме по въпроса за бъдещата политика към Русия, но не и да променяме стратегически документи и преформулираме понятията партньор и враг.

– Всички страни трябва да препотвърдят ангажиментите си към международния правов ред  и заключителния акт от Хелзинки;

– Трябва да засилим инструментариума на ОССЕ, да се увеличат квотите за наблюдатели и инспектори и стигнем до конкретни решения на срещата на организацията през 2015 г. ;

– На многостранни и двустранни срещи, всяка страна трябва да заяви много по–ясно позициите си срещу задълбочаването и разширяването на санкции срещу Русия, Освен, че са неефективни, се убедихме, че санкциите изпълняват в момента друга много по–важна роля: те участват като елемент от информационната война, внушаваща на международната общност, че Русия е виновният, дори че е първопричината за кризата в Украйна, колкото и абсурдно и цинично да звучи, защото „щом я наказват, значи има защо”. Санкциите в конкретна обстановка и оценка на опасностите може да имат и обратен ефект, затова трябва много да се внимава особено при т.н. трети пакет. За това предупреждава известнят и авторитетен център за изследвания, близък с разузнаването „Стратфор”. Джордж Фридман дава като пример 1941 г., когато японците нахлуват в Индокитай, САЩ замразяват всички японски активи, Токио губи 90% от вноса на петрол. Но вместо да се изтегли от Индокитай Япония напада Пърл Харбър. Изправена пред санкции, които ще парализират страната, тя избира войната.

– Всяка страна трябва да осъди неофашистките сили и подкрепата за тях, да подкрепи   стабилизирането на Украйна, да застане зад преобладаващото вече в Европа мнение, че федералният модел е най–приемливият за тази страна, да призове към свободни и демократични избори, да откаже участие в демонстративни военни учения в близост с кризисния регион, да не се съгласява с предстоящо евентуално въоръжаване на новосформираните батальони, повтаряйки модела на въоръжаването на бунтовници и терористи в Сирия.

– Европейците би трябвало да осъзнаят огромните и дългосрочни вреди, които сегашната американска политика им нанася в икономически и  геополитически план.

– От всяка страна зависи, дали ще прилага елементите на информационната война, с което фактически участва в една война от четвърто поколение. Въпрос на политически морал, журналистическа чест е да не се допуска дезинформацията да формира омраза и агресивни нагласи. Защото съвременните възможности от една страна благоприятстват дезинформационно въздействие, но от друга страна бързо демаскират такива действия: всички видяхме кадрите с жените с деца, блокирали колоната бронетранспортьори пред Славянск, жените с вдигнати в ръце икони срещу дулата на оръжията, но също така чухме, вкл. от българските медии, че ставало дума за «терористи». А предупреждавахме в наши анализи, че  въвеждане на понятието „антитерористична операция” срещу хора, които категорично по всички 114 определения за тероризъм не са терористи, се прави с далечния замисъл на американските съветници, че им е разрешена всякаква намеса и подкрепа навсякъде по света в името на борбата срещу тероризма. Благодарение на някои медии чухме и виковете «Горете руснаци!» в Одеса. Съшевременно Френската агенция AFP и някои немски издания стигнаха по–далеч от българските медии: те представиха трагичните събития в Одеса точно в обратен план– предизвикани от рускооринетирани протестиращи, носещи бухалки, коктейли «Молотов» и огнестрелно оръжие срещу половинхилядно мнозинство мирно протестиращи националисти!!!! Нека остане на съвестта на тези журналисти. Но нека не забравяме, че утре ние или нашите деца можем да изпаднем в същата ситуация. Светът е едно гоямо село и нека излекуваме заразения със съвременни и цивилизовани методи, преди да е пламнала цялата къща.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация