ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Украйна след изборите–  проевропейски нагласи, радикален национализъм  и подготовка за война

Симеон Николов

01.11. 2014 г.

Двата основни конфликта днес, които ще окажат въздействие върху бъдещи промени от геополитически характер в света и нашата сигурност, без съмнение са сблъсъкът между САЩ и Русия в Украйна и процесите в Близкия Изток. Първите изводи, които можем да направим за нашата реакция на тези събития са, че решенията ще изискват:

▪ дългосрочни общи усилия;

▪ отчитане на последствията в регионален и глобален мащаб от някои тенденции преди да ги омаловажим, толерираме или отхвърляме;

▪ способност да се поставяме винаги на мястото на другия и да се опитваме да го разберем и отчетев и неговите интереси;

▪ отстояване на основните ценности и принципи на демократичното общество  и недопускане на цинизъм и нехуманност във външната политика  и погазване на международните норми;

▪ съчетаване на националните ни интереси с необходимостта да подкрепим здравите, демократичните сили в тези региони в името на една бъдеща стабилност и сигурност.

Познаване и правилна оценка на детайлите в тези събития се оказва немаловажна предпоставка за формиране на крайните ни изводи, заемането на правилни позиции и избор на ефективни решения. Проблемът е, че различни обременености и все по–силно изразеното непризнаване на друго мнение, освен личното и друга истина, освен желаната, пречат на този процес. При нас българите  се откроява и още една  особеност:  да се самоцензурираме, за да не би да засегнем „големия брат” или „големия съсед”. Въпреки че вече не се съобразяваме дори с авторитетни мнения на доказали се чужди учени и държавници, ако нарушават опростената ни позиция по проблемите, добре е да видим, какво мислят и другите по детайлите на тези кризи, развиващи се така близо до българските граници. 

Нека се опитаме да погледнем зад хоризонта на обявените за „демократични” избори в Украйна и какви сигнали излъчва сложната ситуация в страната. Наистина, политическите партии, които можем да подредим на първите три места по спечелено доверие, са проевропейски ориентирани.  Направена е решителна стъпка, с която президентът потърси по–стабилно управление за бъдещите реформи и легитимира същото. Резултатите от изборите не потвърдиха изцяло прогнозите – Блокът на президента П.Порошенко с 21.82% остана втори, макар и с минимална разлика след „Народен фронт” на премиера Арсений Язенюк /22.17%/, „Самопомощ” на кмета на Лвов Андриж Содовой изненадващо излезе трети с 11.2%, „Радикалната партия” на Олех Ляшко слава богу остана далеч под прогнозните очаквания  и взе само 7,2%. Причините са много: избирателната активност бе под очакванията и много различна в отделните региони, допитванията не можеха да отчетат влиянията на допълнителни фактори като ролята  на олигарсите, на скритото финансиране, на нередовните самостоятелни бойни отряди, на насадения страх, на саморазправите с инакомислещи, на варварското „нововъдение”– хвърляне на нарочените противници в контейнери за боклук, заплахите срещу журналисти, на разделението в обществото, изострено още повече със закона за лустрация, на екстремния популизъм на политиците и кандидатите за депутати, на  традиционните за страната изборни фалшификации и др. Поради всичко това германската фондация „Хайнрих Бьол”, която решително  защитаваше протестите на Майдана и енергично отхвърляше критики срещу ролята и жестокостите на ултрадесните в Украйна, в свой доклад направи оценката, че изборите могат „само под условие да бъдат определени като свободни”.

Макар и да има своята  определяща роля, не е маловажно, че президентът П. Порошенко, който получи 54% при президентските избори, успя да спечели със своя политически блок, включващ и „Удар” начело с  кмета на Киев Витали Кличко,  едва 21,82%, което е израз на  спаднало доверие на избирателите и на разширяващо се разочарование от предприеманите стъпки за умиротворяване на страната. Въпреки това трябва да се признае, че никога досега едно управление не е имало толкова широко подкрепа на гласоподавателите.

Успехът на три проевропейски партии действително би трябвало да е най–силният аргумент срещу настроенията в Източна Украйна и в Русия, наложили определението „фашистки” за   режима в Киев. Вина за това разбира се имаха режисьорите на конфликта, които наистина използваха крайно десните сили като инструмент, попълвайки „Националната гвардия” и три батальона само с представители на неофашистките среди, които извършиха немалко жестокости и чиито престъпления тепърва ще се разкриват и доказват. Германският „Тагесцайтунг” писа, че „в началото на конфликта населението в Източна Украйна съвсем не бе убедено, че Западна Украйна е толкова лоша или дори фашистка, но днес вярва все повече в това”. Фактът обаче, че „Свобода”, считана за най–силната неофашистка партия, показа два пъти по–нисък резултат /4,7%/, а „Десен сектор” се представи още по–зле /2,5%/, не означава, че екстремисткото влияние е изтласкано от парламента и от бъдещото правителство. Опасенията преди изборите бяха, че ако „Радикалната партия”, която  се заканваше с „марш на скок” към Москва и силово връщане на Крим, влезе във властта, би било невъзможно да се търсят споразумения с Източна Украйна и разбира се коалиция на блока на Порошенко с нея би била нереалистична.

Дано наистина се формира „проевропейска коалиция”, но едва ли в Берлин, Париж и другите европейски столици са забравили доказателствата за двуличието  на радикалните националисти, проявено например в разговора между лидерите на „Свобода” и „Десен сектор”, когато единият казваше на другия: „Остави този цирк– ЕС, важно е да получим помощ и изчистим руснаците от Украйна. Ако трябва ще доведа и приятелите си от Чечня”.

„Хората в Украйна бяха настроени против включването в правителството на екстремисти и популисти”,  отбеляза  говорителят на германското правителство по повод на изборите. А ние бихме добавили, че всъщност това е показател и за едно демократическо израстване на украинското общество. След изборите обаче, виждаме, че неофашистки сили проникнаха както по линия на партиите, така и благодарение на изборната система, позволяваща мажоритарен избор по региони за половината от общо 500–те депутати.  Оказа се, че  за да избегнат  общественото  мнение против допускането на екстремисти и за да се доберат до управлението, профашистките сили използваха „обходен маршруг”, а основните политически сили бяха съблазнени да използват популярността на някои ултрадесни командири и ги включиха в избирателните листи.  Западноевропейски наблюдатели и познавачи на страната обръщат внимание на следните факти:

▪ Водещата в резултатите от изборите партия „Народен фронт” включи в листите си командири и бойци от прочутия с жестокостите си батальон „Азов”, съставен от хора на „Десен сектор”. Сред многото десни националисти е известният Андри Парубай. На избираемото второ място в листата беше бившата говорителка на фашистката партия UNA-UNSO, присъединила се също към батальона „Азов”. Не може да не споменем и историка Пер Андерс Рудлинг, който агресивно популяризира делото на трима фюрери от фашистката организация от четиридесетте години и отрича участие в Холокоста и етническото прочестване, оставило болезнени следи в Полша. Те засилват още повече позициите на партията за възстановяване на териториалната цялост на Украйна и връщане на Крим с военна сила, узаконяване на украинския език като единствен официален език в страната, „прочистването” й от руско население в духа на т.н. „укранизация” и др.

▪ Партията „Самопомощ” на кмета на Лвов Андри Содовой подкрепи командира на батальона „Донбас” Семьон Семйонченко. Профашистките му привърженици, които за щастие не са основна сила,  през август т.г. го призоваваха да ги поведе към Киев, да свалят премиера Яценюк и президента Порошенко и създадат военна диктатура. Днес, след изборите,  президентът Порошенко преговаря с тях. А Семйонченко има и подкрепата на САЩ и през септември подписа договор във Вашингтон за обучение на офицерския и войнишки състав от неговия батальон.

▪ В парламета влязоха не само много бойци от фронта, но финансирани от олигарсите протежета, роднини, оплетени в далавери провинциални ръководители, търсещи депутатски имунитут пред евентуалното им преследване. Един от най–активните при финансирането на кандидатите бе и известният със собствени въоръжени отряди олигарх Игор Коломойски от Днепропетровск, подкрепящ президента Порошенко. Неизбежните противоречия и борби сред тази смесица от амбициозни и странни личности доведоха до там, че премиерът Яценюк например заведе дело срещу Коломойски за присвоени 1,5 милиарда долара. Атакуван бе и директора на Националната банка за злоупотреби с финансови помощи.

Единствената изборна листа, в която не бяха включени профашистки сили бе тази на президента П.Порошенко с водач на листата Витали Кличко.

Десните националисти, които останаха извън парламента съвсем не възнамеряват да „свалят знамената”. Макар и да отложиха „победата” си, заявявайки вече, че е  възможно сепаратистите да бъдат сломени до пролетта, те са решени да започнат партизански действия в Източна Украйна. Можем да си представим, как лесно би могло да се наруши всяко мирно споразумение, с което националистите от Десен сектор и над 30 нерегулярни, самостоятелни или под командата на някои олигарси бойни отряди, които  разбира се няма да са съгласни.

Изводите, които се налагат при  тази сложна обстановка и се споделят от повечето западноевропейски експерти, са следните:

▪ Елитът търси преструктуриране, но изборите не доведоха до алтернатива. Без смяна на върха, няма как да се появят хора с мащабно виждане на проблемите. А както се изрази един украински политолог: „Порошенко няма да стане наш Конрад Аденауер и това е 10 на 90% сигурно”. Очакванията за демократизация  на отношенията и премахване на корупцията са малки, твърди Флориан Рьотцер от „Телеполис”. Наистина трудно е да си педставим, че носителите на корупцията биха се преборили с нея. Дори предупрежденията на „Ню Йорк Таймс” и „Уолстрийт Джърнал” за корумпираните генерали, които купуват апартаменти в Ню Йорк и източват армията през роднински фирми, докато войниците получават мухлясъл хляб и воюват със старо оръжие, не стреснаха никого. Разделителните линии в проправителствения лагер са източник на вълнения, а президентът Порошенко и премиерът Яценюк трудно биха обединили усилията на партиите си, смята Дейвид Стем от BBC-News.

▪ Положително е, че сред народа има една еуфория, насочваща енерегията към обновление. Но същевременно се констатира нещо, което бе невъзможно преди 1 година: руснаци и украинци са във военна конфронтация и последните го приемат като въпрос на оцеляване, отбелязва коментаторът Сергей Лагодинси. «След столетия съвместно съжителство те са в спиралата на светкавично и драматично отчуждение», констатира той. Това «налива» повече решителност за силови действия, а не за мирно разрешаване на проблемите и прави процесите необратими. Не е чудно, при 4500 убити, 10 000 ранени и 1 милион напуснали домовете си.

▪ Трудно ще бъде на президента Порошенко да води умерена политика, след като профашистките среди проникнаха навсякъде, независимо от оставането на «Свобода» и «Десен сектор» извън парламента, а «Радикалната партия» на Олех Ляшко със своите крайни и нереалистични лозунги е само с 22 депутати. Изгарянето на руски книги от всички книжарници и библиотеки в Украйна напомня за други времена. Нашият Център за стратегически изследвания предупреди още в началото на събитията в Украйна, че залагането на възраждането на фашизма ще има крайно негативни последици първо за Украйна, но и за Европа в бъдеще. Той е геополитически проект на САЩ, както преди години беше подкрепата за Ал Кайда и е глупаво да си затваряме очите пред това.

▪ Взривоопасната политическа обстановка, съчетана със социално–икономическите последствия във фалиралата на практика Украйна предполага, че само 3–4 месеца след изборите е вероятно да има нов Майдан, социален взрив и ново насилие. Юрий Романенко от Центъра за политически анализи е близко до този извод, очаква такива събития най–късно през ранната пролет и прогнозира, че политическата криза в Украйна ще завърши най–рано след 4– 7 години при подходящи «външни условия», визирайки вероятно отношенията САЩ–Русия, но и очаквана според него икономическа криза в Русия след 2016 г. А икономиката на Украйна ще започне да расте най–рано след 8– 10 г.

▪ Разбира се, имаше отделни украински и западни оценки, които бяха много странни и уязвими: «Русия ясно загуби тези избори»– пълна глупост, Украйна отдавна се бе ориентирала към ЕС и Москва няма нищо общо с организираните от Киев избори; или «ЕС трябва тепърва да се поучи от изпита по зрялост за демокрация от украинците»– на какво– на фалшификациите или на привличане на неофашисти в партиите, или на етническо прочистване? Другага крайност пък се срещаше в някои западни оценки, излъчващи недоволство и нетърпение: «Въпреки възприетия като «проевропейски» изход от парламентарните избори в Украйна, страната не е помръднала и на сантиметър към едно влизане в ЕС», но същевременно критикуват за това и политиката на ЕС  / Тара Мак Кортек, University of Leicester / Те би трябвало обаче да разберат, че тук става дума за етапи от революционен процес, които имат своята продължителност и закономерен път на развитие, а на всичко отгоре в него по изкуствен начин се намесват външни фактори, водещи хибридна война, превръщайки тази страна в нейн платцдарм. От друга страна прибързаното приемане на държави като Украйна и Турция наистина не е възможно.

Върху провежданите в момента консултации за съставяне на правителство очевидно се отразяват разногласията между президента Порошенко и премиера Яценюк. При изненадващата победа на последния няма как именно той да не остане начело на правителството, въпреки нескритото желание на Порошенко да лансира представител на своя политически блок. Всъщност различията между двамата са в това, че президентът търси решения на основния проблем с опълченците в Източна Украйна чрез постигане на споразумение, докато премиерът се обявява за по–категорична контфронтация и военно решение, за по–бързи реформи и по–категорична борба с  корупцията. Въпреки очертаващата се коалиция между двамата победители в изборите, Яценюк провежда и свои консултации с партиите „Самопомощ”, „Отечество” и „Радикалната партия”. Характерно и за четирите партии е, че имат вече силни дясно–националистически фракции в структурите си. Президентът Порошенко също иска широка коалиция, но изглежда се стреми при това да ограничи влиянието на „Народен фронт” на Яценюк. И двамата ухажват третата политическа сила от изборите „Самопомощ”, защото въпреки споменатата по–горе нейна подкрепа  за командира на банальона Донбас, спечели изключително много сред младежта, а кандидатите й са предимно млади и неизхабеви в политиката личности, искащи повече самоуправление, пренасяюки акцента и върху западните области на Украйна, дистанциране от олигарсите и очевидно амбиция за профилиране като умерена проевропейска политическа сила.

При горната сложна следизборна ситуация  и щетите от санкциите срещу Русия все повече европейски страни проявяват по–голяма доза реализъм в оценките си. Румъния и Словакия не са съгласни с финансово участие в помощите на ЕС за Украйна. Полша се възмущава, че украинците са доволни само когато получават от тях  въглища безплатно, както искаха да получават и руски газ без да платят дълговете си. Полски политолози критикуват Киев, че изпрати формирования с неофашисти в Източна Украйна. /Но въпреки че са прави, за това носят вина и амриканци и европейци. А когато ние споменавахме за неофашистката опасност, европейците мълчаха, сякаш става дума за срамна болест./ Външният министър на Чехия Любомир Заоралек тези дни напомни, че «Украйна не може да бъде приета в ЕС докато държавни средства завършват пътя си в джобовете на олигарсите, а от държавния бюджет се разграбват стотици милиони». Унгария предизвика дори САЩ с проруските елементи в отстояването на собствените интереси, макар че председателят на парламента Ласло Кьовер уточни, че не НАТО  и ЕС са проблемът, а моралът в евроатлантическия свят.

А България като малка страна може да не е важна част от решенията, но винаги е част от сметката, включително и от обещаните от ЕС  11 милиарда евро помощ за Украйна, ако продължи икономическите реформи.

Нестабилна Украйна обаче е заплаха за сигурността на всички и това очевидно ще е спойката за европейските държави в бъдещото подпомагане на тази страна, но едва ли тя ще е достатъчна, ако нещата узреят за война. А причината ще бъде неспособността или липсата на воля за разбиране на процесите, замъглявани най–често от дезинформация на заинтересованите страни. Впрочем, старите страни–членки така и не разбраха, че в лицето на източните си партньори имат далеч по–големи познавачи на Русия и Украйна, способност, която те загубиха постепенно след края на Студената война, закривайки дори старите си центрове и институти за изследване на Източна Европа. И след изборите много автори напомниха, че «ЕС от самото начало водеше една безотговорна политика спрямо Украйна и с това значително допринексе за ескалацията на кризата.»

Важно е обаче, какво ще предприеме президентът на Украйна Порошенко от тук нататък. Никой не се съмнява, че основна роля ще има диктовката на американците. Досега премиерът Яценюк провеждаше ежемесечно срещи и консултации във Вашингтон  по всички въпроси на управлението и политиката на правителството. За голямо съжаление точно сегашната дипломация на САЩ е на много ниско професионално равнище и най–често посещавалата Киев американска дипломатка помощник–държавния секретар г–жа Виктория Нюланд неведнъж го доказа. Държавният секретар Дж. Кери къщо се представя слабо както в преговорите с Русия, така и в оценките си по Близкия Изток. Освен това, при новия баланс на силите след изборите, обкръжението на Порошенко определено ще го тласка към силов вариант  и изостряне на отгношенията с Русия. Съществени ще бъдат тактическите съображения относно ползите в близка перспектива. Подписаното на 31 10 т.г. споразумение за плащанията на газовите доставки и структуриране на дълга на Украйна към Русия при гаранции от ЕС, на пръв поглед предполага, че ще се върви към продължаване на мирния процес и в самата Украйна. Но ако бъде разпалена война, каква стойност би имало това споразумение? Всеки отминал ден намалява възможностите за истниски радикални реформи, а без тях МВФ няма да преведе следващите траншове финансова помощ. Но от друга страна украинските лидери  открито  признават, че примирието им било необходимо за да могат въоръжените  сили да се  възстановят от последното  поражение. Загубите само на бойна техника са над 65% . Въпреки това, всички данни сочат, че както украинската, така и руската страна се готвят за скорошен военен сблъсък. В Украйна бързо се прегрупират остатъците от досегашните бригади и се сформират  батальоннни тактически групи. Вече е създадена една ударна настъпателна групировка  за фронтална настъпателна операция срещу Донецк и една за пробив на Юг и прикриване на границата с Русия, като се извършва и прехвърляне на голяма част бойна техника към Донецк и Луганск. Прекратяването на доставките за опълченците от руска страна и изтеглянето на въоръжени сили бе в изпълнение на договореностите от Минск, но след като се видя, че Европа няма да премахне санкциите, а украинците съсредоточават сили в посока на Източна Украйна, от няколко дни доставките са възобновени, а военната активност покрай границата отново е видима. Киев би могъл да разчита само на частичен успех, например срещу Донецк и то само при светкавична военна операция, която да не даде възможност на Русия да реагира с подкрепа на опълченците. С много условности би могло да се каже, че Украйна разполага с 38 250 души, включително отделните отряди, национална гвардия и нерегулярни формирования , което е много далеч от споменаваните досега 60 000. Същите условности важат и за максимум 220 танка, 600 леки бронирани машини и 350 оръдия и минохвъргачки. Удобният момент е около провеждането на избори в двете републики на 02 ноември, които се считат за нарушаване на договореностите такива да се проведат на 07 декември. Войната е средство и за отклоняване на вниманието от икономическите и социални проблеми, както и от неспособността за реформи, но и лост за принуждаване на външните фактори да отпуснат по–щедри помощи. /Траншовете както от Международния валутен фонд, така и от ЕС се бавят и обещанията са за декември т.г./

Втората възможност за широка военна операция е през пролетта на 2015 г., което ще даде възможност за по–добра подготовка на въоръжените сили. Този времеви период би съвпаднал с пика на обществено недоволство и протести   и би ги отклонил с мобилизация под лозунга «оцеляване на нацията в борба срещу агресора Русия». Рискът е, че междувременно опълченците могат да предприемат изпреварващи операции за овладяване на така необходимите им още през зимата градски центрове, например Мориупол, Славянск и др. и канали за доставка на оръжие и хуманитарни помощи, защото сред тях расте недоволството от изоставянето им.  От друга страна пък има риск и за П.Порошенко, ако изчака чак до пролетта, да бъде обвинен в липса на решителност след нанесеното му военно поражение. Следващ риск е вследствие на очакваната тотална криза и други области да пожелаят откъсване от Киев, за което експерти вече могократно споменават в анализите си.

Тези варианти разбира се зависят от плановете и действията  на САЩ и Русия. Текущата информация обаче показва, че в Полша, Румъния, Унгария въоръжените им сили са приведени в състояние на повишена бойна готовност. Вече се използват полетите на руски бойни самолети макар и в международно пространство  за повишаване градуса на пропагандното напрежение от страна на НАТО. Русия, макар и предварително да заяви, че ще признае изборите в Донецк и Луганск, няма интерес, желание и икономически възможности да приеме под крилото си едно ново държавно формирование Новорусия. Русия не е готова за война, но САЩ –също. САЩ постигнаха досега част от стратегическите си цели и е логично да са  доволни, ако конфликтът се замрази. Удобен период за размразяването му е 2017 година, макар и да е спорно, дали Русия тогава ще бъде по– слаба. Вече върви подготовката за провеждане през пролетта на 2015 г. на подобен на киевския Майдан и в Русия, но не в Москва , а в Санкт Петербург.

Съкратен вариант на горния анализ бе подготвен  специално за изданието Pogled-info.bg и публикуван първо в него на 31. 10. 2014 г.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация