ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

В окото на бурята на бежанската вълна– погрешни подходи на ЕС, конспиративни теории и  поведението на България

Симеон Николов
15.09.2015

Липсата на задоволителни резултати от срещата на министрите на вътрешните работи на страните от ЕС на 14 септември по предложенията на ЕК за справяне с бежанската криза беше предизвестена. Най–малко заради категорично заявените позиции на 4–те страни от Вишеградската четворка и още няколко страни–членки на ЕС дни преди това, че няма да се съгласят с налагането на задължителни квоти за приемане на бежанци. Изявленията на лидерите им излизаха извън рамките на конкретния въпрос за квотите за бежанци. Министър–председательят на Чехия Бохуслав Соботка ясно каза, че «ние сме част от ЕС и имаме право да изразим собствено мнение».   Кризата оголи не само системни недостатъци в Съюза и някои основополагащи договорености, но стана предизвикателство и в личен план за неговите ръководители. Странно е да упорстващ като председател на ЕК, че няма нужда от среща на върха, защото имало приети решения, които само трябва да се изпълняват. Е, оказа се, че проблемите са много по–дълбоки, за да се разчита на декларирана солидарност и  да бъдат решени на ниво министри.

Възстановяването на контрола на границите от Германия ден преди тази среща и съобщението, че страната е готова до края на годината да приеме до 1 милион бежанци, вместо посочваните досега 800 000, бяха сигнали и форма на натиск към заседаващите министри, но и това не помогна. Напротив, предизвика остри критики, а и други страни обявиха възстановяване на граничния контрол. Това все още не е провал на Шенген, защото такъв контрол е разрешен макар и само в случаите на «значителна заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност» и  е ограничен за максимум 30 дни. Друг е въпросът, дали в случая този срок ще може да бъде спазен и в какъв капан ще се озоват намиращите се вече на европейска територия бежанци. Няма гаранция, че и на редовната среща на министрите на вътрешните работи на 09 и 10 октомври ще се стигне до решение и все пак ще се наложи извънредна среща на върха, защо не дори преди 09 октомври.  

Потвърди се първоначалният извод, че ЕС се оказва безпомощен да се справи с предизвикателствата. Положителният изход продължава да зависи от това, дали ще спре ерозирането на солидарността между страните –членки. Но същевременно  в ръководствата на основните държави в общността за съжаление не се проумява, че заплахата все повече се превръща от хуманитарна трагедия в заплаха за националната сигурност  на държавите и за Европа като цяло в дългосрочен аспект.

Моментът е показателен и с това, че България за пореден път демонстнрира  липса на предварителна собствена позиция  по важни за националната ни сигурност въпроси.

Геополитически аспекти на бежанската проблематика

Най–обезпокоителното е, че на съвещанията на всички нива в ЕС вниманието се фокусира върху търсенето на краткосрочни решения за спиране на непосредствената бежанска вълна, което е безперспективно, без да се анализират причините и особено без да се назоват и ангажират виновните за провеждани политики, войни, преследвани геополитически и геоикономически интереси. И докато лидерите на ЕС не отделиха внимание на тази основна група въпроси, в експертната общност, някои медии и граждански реакции  постепенно започна да се формира по– задълбочен анализ в тези направления, защото наистина  няма как иначе да се намерят решенията, а оценките за умишлено направляван процес ще изглеждат неоснователно конспиративни. 

Такъв ограничен подход не позволяваше да се определят правилно и заплахите. Защото едновременното протичане на кризите и в Украйна и в Близкия Изток и с бежанските потоци и в световната икономика и финансовите пазари  със сигурност може да постави на изпитание и доведе до скоротечно разпадане на установения международен ред.

Въпреки тенденцията за утвърждаване на разбирането, че първостепенната заплаха за сигурността е „Ислямска държава”, която има и голям дял за предизвикване на бежанската вълна, а не Русия, дори не и кризата в Украйна,  през последните дни се прави опит да се внуши, че терористичната заплаха трябва да се остави на заден план, а първостепенна задача за стане свалянето на режима на Асад в Сирия, а бежанският проблем въобще отсъства от това уравнение. Асад и без това не е вече в състояние да контролира Сирия и е пределно ясно, кой ще запълни вакуума, който ще възникне след падане и на последната преграда към Дамаск– ИД и Ал Нусра. След като Турция използва закъснялото си присъединяване към антитерористичната коалиция за да разгроми кюрдите, коити изнесоха боевете срещу ИД, след като ефективността на военновъздушната операция, ръководена от САЩ се оказа крайно неефективна, днешният подход на някои европейски сили демаскира отново двойственото отношение към терористичната организация, която очевидно я считат за необходима за по–нататъшни планове и действия и умишлено я щадят, независило от бежанската криза.

Оценките и предложенията на ООН по проблемите с бежанската криза бяха по–адекватни.

Каква трябваше да бъде реакция на ЕС, за да отговори на очакванията?

Големият план трябваше да съдържа 3 части, които да стартират незабавно и заложените в тях мерки да се реализират паралелно:

В първата част да бъдат систематизирани  краткосрочните мерки за овладяване на сегашния бежански поток до края на годината и евентуални проявления до средата на 2016 г., включително и разбиване бизнеса на трафикантите.  

Втората част да съдържа средносрочните мерки  спрямо огнищата на сегашната криза– прекратяване на войните в Сирия, Ирак, Либия и Украйна, като се има предвид, че ситуацията в тях изисква различни подходи и решения– от мирни преговори до военни действия.

Третата част е логично да обхваща дългосрочните мерки за стабилизиране на държавите от Африка, Близкия Изток и Азия, застрашени от провал, за икономическото им стабилизиране и предотвратяване на глада и безработицата, безводието и недостига на енергоснабдяваенто в страни от тези континенти.

 Слабости и погрешни подходи в досегашните предложения и решения на ЕС

По принцип не бе правилно фокусирането върху едно крайно ограничено временно решение– задължителните квоти за 160 000 имигранти, защото бе повече от ясно, че само след седмици или месец ще сме изправени пред още по–големи проблеми и необходимост от нови разпределения на квоти. Все едно да се спреш по средата на пътното платно за да си завържеш връзките на обувките, без да си даваш сметка, каква лавина ще ти връхлети отзад.

Това не означава, че приемането на постоянни задължителни квоти е добро решение, защото за страна като България може да ни поднесе големи изненади и да ни изправи пред нерешими проблеми, още повече като първоприемна такава. Затова е учудващо, че нямаме официална позиция по този въпрос.

 Канцлерът на Германия Ангела Меркел направи голяма грешка с пълното отваряне на границите си и логично се поправи на 13 09 2015 г. въвеждайки граничен контрол, но с първата си  грешка допринесе много за допълнително нарастване на бежанския поток.

Когато още преди година се заговори за формиране на критерии за квоти, посочихме, на какво би трябвало да обърне внимание България, но очевидно, че тя въобще не се включи в тази дискусия. В крайна сметка бяха възприети само 4 опростени критерии, които не вземат предвид всички специфични особености на една страна, определящи капацитета й и целесъобразността от приемне на бежанци. Възприетите критерий са: 1. Население– 40%, 2. БВП– 40%, 3. Брой молби за убежище– 10% и 4. Безработни в страната– 10%. Но тази моментна снимка не отчита тенденциите, например в демографското развитие, етно–религиозните особености и групи, жилищната площ на глава от населението и др. Защото не е без значение, когато увеличиш населението на страна като България, водеща , №1 по бързина на намаляване на населението, или също така №1 в Европа  по дял на мюсюлманското население – 10%. Други страни няма да са доволни от третия критерий– брой молби за убежище, защото той рязко може да се измени по независими от страната фактори.

ЕК можеше да допринесе за успокояване на източноевропейските страни, повечето от които възразиха на налагането на задължителни квоти, ако се бяха вслушали в съветите за промяна на Дъблинското споразумение. Егоизмът обаче надделя и не позволи до този момент да се премахнат несправедливите за периферните страни постановки в него. Затова е още по–изненадващо, че България до последно /13 09 2015 г./ нямаше позиция по въпроса.

Въпреки че дори сред временното възстановяване на граничния контрол ЕК счита, че Шенгенското споразумение не подлежи на предоговаряне и че в рамките му има възможности за мерки при определени ситуации и конкретни цели, се чуват все повече гласове за неговия ремонт. От експертна гледна точка също би било много трудно да се аргументират временни мерки на базата на „бежански поток”, още повече ако неизвестните за неговото развитие са трудни за прогнозиране във време и по обем. От друга страна Шенгенското споразумение е основен стълб, чието нарушаване ще се възприеме като подкопаване на основите на Съюза. Той опира и до свободното движение на стоки и услуги и наистина е рисковано да бъде подлаган на основна ревизия.  

Повдигнатият наскоро в България въпрос за приемане на бежанци като условие за влизане на страната в Шенген е абсолютно неприемлив в опита си да свърже две напълно различни сфери и да ни злепостави като пазарящи се в някаква сделка, когато самите ние бяхме против разширяването на изискванията за влизане в Шенген с други условия като съдебната система и борбата с корупцията. 

Няма съмнение, че основният дефицит се оказа солидарността. На и за него са доказано виновни някои европейски страни. Няма как останалите партньори в Съюза да не са били свидетели на досегашни прояви на двойнствена политика или лицемерие, на национален егоизъм в една или друга област, а днес да изискват от тях безпрекословно съгласие по приемане на задължителни квоти за бежанци. Защото Германия разпределяше кандидатите за визи от същите тези страни още преди бежанската вълна на три групи, като единствено от третата, в която бяха хората с висше или специално образование, с дефицитни професии, с владеене на чужди езици и т.н., подбираше онези, на които да даде съответния документ. Днес Великобритния и някои централноевропейски държави също поставят условието да подбират бежанците направо от лагерите. Липса на солидарност имаше и когато убеждаваха България да не приема проекта по „Южен поток”, но по–малко от година след това бе подписан договор за Северен поток–2, което ще превърне Германия в газов разпределител за Европа, заобикаляйки Украйна и България. Но и нашата страна не бе солидарна с останалите осем държави, които разчитаха на този праект и фактически ги предаде. Самата България и други страни–членки на НАТО не изпълняват препоръката за 2% военен бюджет, което е условие за придобиване на способности, гарантиращи защитата на всички членове от съюза. Примерите могат да бъдат продължени, но те не са новост за никой.

Лицемерието също е проява, която не може да остане скрита. Когато всички говореха за свобода и демократични промени в Близкия Изток по време на т.н. „Арабска пролет” в региона се проведе най–голямата изложба в света за елекстронна техника за блокиране на интернет и за подслушване и следене, донесла огромни печалби на производителите от Запада след поръчките на арабските диктатори. Но това е нищо в сравнение с факта, че САЩ, някои западни страни и Турция  с една ръка въоръжаваха и подготвяха бойците на „Ислямска държава, а с другата ръка гласуваха на международни форуми  за мир и антитерористична борба. Подобна е картината на двуличието в отношението и подкрепата за Украйна, макар че много по–бързо се стигна до косвени признания и отказ, като този на САЩ от снабдяването и обученеието на батальона „Азов”, който вече ги дискредитираше с неофашистките си престъпления.

След всички прояви на двуличие, лицемерие и преследване на собствени икономически и геополитически интереси не трябва да учудва, че някои премиери в Европа изригнаха с възклицанието, че имат правото да изкажат собствено мнение и защитят националната  сигурност на страните си. Преди да говорим за ерозия на солидарността и верността ни към евроатлантическите ценности, трябва да признаем, че погрешното поведение на други предизвикаха евроскептицизма, недоверието, съмнението. А останалите на всичко отгоре нямат смелостта да назоват имената на виновните– на онези, които разбуниха кошера в Либия, Сирия, Ирак. Затова и на българския министър на външните работи бе по–лесно да назове само „Ислямска държава” като причинител на бежанския поток.

Основателни или неоснователни аргументи в тезите за възникване, развитие и използване на бежанската криза

1. Конспиративна ли е тезата за умишлено предизвикана бежанска вълна?

Настоящага бежанска криза е твърде мащабна за да може да бъде предизвикана целенасочено, като се вземат предвид корените й в отдавна растящото население в някои континенти, растящия глад и недоволство, неуспешната т.н „Арабска пролет” и последствията, войните в Либия и Сирия, вина за които носят конкретни държави от Запада и т.н.

Еуфорията около „демократизирането” на страните от Северна Африка и Близкия Изток замъгли някои прогнози, които по–късно се оказаха точни и верни. Тогава още се посочваше, че причините, довели до бунтове  на младите в тези страни може са станат и причина за бъдещи бежански потоци към Европа.

В началото на настоящета вълна преди 2 години нашите изчисления показваха при някои сценарии нарастване на бежанците в България между 30 000 и 90 000, но държавните чиновници ни обвиняваха, че разпалваме страхове и това са невъзможни неща.

Може да се окаже, насочването на бежанците именно към Германия да има съвсем просто а не конспиратавно обяснение. Така например, авторитетното издание за външна политика на Германия /german-foreign-policy.com/ разкрива, че бежанският поток през август е бил предизвикан от необмислена езикова грешка от Федералната служба за миграция. Според формулировката сирийските бежанци можели да заявят искане за убежище в Германия дори тогава, когато са влезли в ЕС през друга граница, различна от германската. Мярката е била разбрана като обещание за убежище и не е била своевременно разяснена и обсъдена с ведомствата нв Гърция, Италия, България, Унгария и Австрия. Излиза, че изострянето на бежанската ситуация е било отключено от един документ на службата от 21 август с намерение за облекчаване на работата– намерение за обработка на документите дори, когато имигрантите са на външната граница на ЕС. С това е изглеждал открит транзита към Европа. По същество незаконосъобразно съдържание, което всеки момент е могло да бъде оттеглено, събуди надежда, но вся и паника на границите с ЕС.

Преди да се усъмним в целенасочена намеса и предизвикване на бежанския поток, трябва ясно да си дадем сметка и за обективно влияещи фактори:

Така например, политиката на Турция засили страховете особено на кюрдите.

На второ място, някои държави наблюдаваха безучастно как се организира трафика на хора, без да предприемат мерки. Разрастналият се бизнес с хора започна да носи баснословни печалби, а рекламирането му активира още повече желаещи да поемат по рискования път на бежанците.

В частност  отделни бежански потоци могат и се използват за натиск към други държави, част от тях умишлено се пренасочват, усилват, подпомагат и т.н.

– В началото на бежанската вълна към България Турция определено пропускаше и насочваше вълната към Гърция и към нашата страна, оказвайки натиск върху ЕС, с когото водеше преговори за визите и се договаряше споразумението за реадмисия. Веднага след приключването им бе спрян и натиска.

– Днес определено има сигнали за плащания и насочване към крайната цел на бежанците /интервюираните бежанци от български журналист от БНР в Австрия и Италия, които сами без да бъдат питани признаха това; Имаше информации и от арабски източници за плащания от страна на Саудинска Арабия и Катар;

– Изследователи и познавачи на региона публикуваха свои наблюдения и аргументи – за странните съвпадения на лицата без документи– всички посочват една и съща година на раждане, за преобладаващите млади мъже без семейства, за големите суми с които разполагат и т.н.

Но в плащания и указания за заселване няма нищо ново. Знае се, че още преди години се даваха по 20 до 30 хиляди долара на ръка и се посочваше, къде да се заселят и закупят къщи в страни от Западните Балкани. Страните донори бяха същите, които се споменават и днес.

– Още през първата година на актизизиране на Ислямска държава препоръчвахме да не се подценяват стратезите й, както и да не се възприемат за налудничави картите, показващи бъдещите територии на халифата. Да не се подценяват привлечените високоплатени специалисти от цял свят, които организираха кибератака на световно ниво във Франция. Колегите им днес пък познават много добре слабостите на  Европейската система. Когато в началото на годината с бежанците от две турски пристанища  започнаха да прехвърлят и командири от Ислямска държава с боен опит, се питахме, кого ще оглавят в Европа? Е, сега има вече кого, освен привържениците в самите европейски страни. Ако Ислямска държава в началото на бежанската вълна не е направлявала някои от бежанските потоци, сега вече не би пропуснала този шанс.

Досега ИД не е пропуснала нито един почеливш бизнес – от този с петрола и архитектурани ценности, до търговията с човешки органи. Почти сигурно е, че тя се е включила в бизнеса с трафик на бежанци.

2. Основателни ли са коментарите, че е нелепо да очакваме терористите за използват бежанските канали?

Първите два–три  коментари в България, които тотално отхвърлиха подобна възможност, обвинявайки във всяване на страхове авторите на противното,  изненадаха не със съдържанието си, а с имената на авторите и непознаване на фактите. Ден след обширното интервю с един известен български депутат обаче, в нашите медии бяха препечатани информации за лидер на терористична групировка от Сирия, който от три месеца се намирал в България и е подал документи за получаване на статут на бежанец. Вторият автор, който би трябвало да познава по–добре темата, очевидно не си спомня, че още в началото на бежанската криза бяха заловени нелегални имигрантни, които се опитваха с автобус да напуснат България през Дунав– мост и в повечето от тях бяха открити GSM-и със снимки на екзекуции, на които едва ли са присъствавли като туристи. Достатъчно е обаче да беше прочел официалните данни на българската Агенция за бежанците и МВР за да разбере, колко души са експулсирани поради наличие на данни за съпричастност към терористични групировки. Бежанските потоци от древни временна са използвани от военните за проникване на разузнавачи. Дори и в близкото минало едва ли турските контраразузнавателни служби са разработвали така интензивно потока от т.н. български турци просто  за удоволсдтвие.  Съдейки по официалните позиции на управляващите в България, подобни нелепи твърдения на няки „експерти” слава богу не бяха възприети.

В потвърждение на всичко казано дотук, буквално днес се появи съобщението на британския вестник „Експерт”, пред който представител на Ислямска държава твърди, че около 4000 въоръжени джихадисти са проникнали в Западна Европа, под прикритието на бежанци.

Бежанският поток се оказа благодатна почва за използване с цел радикализация от ислямистите, намиращи се вече в западнвоевропейските страни. Парадоксалното е, че бягайки от такива фанатици в собствената си родина, те попадат отново на духовните им братя, но  в Европа.  Доказателство за това е разпространяваната от известния ислямист от Северна Рейнвестфалия в Германия  Пиер Фогел  листовка със съвети, как салафистите най–добре да се сближат с бежанците и да ги привлекат. Федералната служба  за защита на конституцията на Германия посочва в тази връзка целта на салафистите да затруднят интегрирането на бежанците и за ги радикализират религиозно. При това подходът им не е нов: „от началото на годината нарастващият брой мюсюлмавски бежанци тази целева група става значително атрактивна за фанатиците” .

3. Тезата за съотношението на пристигащите в Европа бежанци към основното европейско население– дори и 5 милиона не биха застрашили 500 милиона европейци.

Първо, вярно е, че миграционни процеси винаги е имало. Но в случая се премълчава, че освен прииждащите мюсюлмани, в Европа вече има многобройно мюсюлманско население, чиято интеграция се провали, което се капсулира и предявява претенциите си не само срещу традиционни културни и религиозни празници, но и включително и срещу държавността. Процентът му в отделните държави варира от 4 до 10%. Но дори и авторите предупреждаващи за някаква заплаха не са прави, когато говорят в бъдеще време– напротив, част от това мюсюлманско население вече променя картината на цели градове и провинции, искат забрана на коледната елха на градкския площад, защото накърнявало вярата им и кметовете удовлетворяват молбите им, настоява за джамии, някои от които се превръщат в свърталища на радикални ислямисти, бежанците бързо се присъединяват към съществуващите вече мафиотски групировки по национален признак и т.н. и т.н. Всичко това вече е факт, а не предстои. Европейците са свидетели на тези процеси и това определя тяхното негативно отношение, а не това, че не споделят принципите на свободата, хуманността, толерантността или че не са състрадателни.

Второ, миграцията е нормално явление, но такава вълна като сегашната не е нормална. Според гръцкото правителство още 4 милиона сирийски бежанци ще минат по Балканското направление. Освен това трябва да се гледа в перспектива на тенденцията за рязкото нарастване на населението в съседни континенти: в Африка то е 1,2 милиарда днес, но се очаква да нарастне на 2,5 милиарда през 2050 и на 4,4 милиарда през 2100 г. Ако слабото икономическо развитие, провалените държави, хаосът и тероризмът продлъжават да характеризират този континент, бежанците от него просто ще пометат стара Европа.

Дори и без настоящия бежански поток в Европа ще се заселят над 30 милиона имигранти до 2050 г.

Трето, премълчава се неизбежният прираст на днешните имигранти, предвид по–високата раждаемост и на очакваното довеждане в Европа и на многобройните им семейства.

Какво трябва да бъде поведението на България?

1. Своевмременно да изработва собствена позиция, която да отчита както ангажиментите ни към международните норми, така и националните интереси.

Грешката на България до този момент бе, че тя не изработи свои позиции и не се намеси активно в дискусията, а изчакваше, коя теза ще придобие превес за да се присъединим към нея. Особено погрешно и опасно беше демостриранато спокойствие, придружено дори с хвалби, за това, че бежанският поток ни заобикалял. Това е толкова динамичен процес, че промяната на натовареността на трите основни маршрута – през Италия, Гърция и България може всеки момент да се промени и да изпаднем дори в по–тежко пложение от Македония или дори Унгария. Факторите са предвидими, но и непредвидими: от затварянето на границите от други държави до настъпването на късната есен, ниските температури и бурното море, или целенасочено решение за натиск чрез насочване на бежанска вълна към определени граници на ЕС.

2. България категорично не бива да се съгласява с предложението за  изграждане в някои от периферните страни  на лагери за приемане и разпределение на бежанци. Докато няма ясни механизми и липсва солидарност в страните е крайно рисковано да правим това. Нещо повече, българската страна твърдо трябва да продължи да отстоява искането за промяна на Дъблинското споразумение за да се свали от страните с външна за ЕС граница тежестта и сегашните задължения на първоприемащите страни.

Ако е вярно и в правилен контекст изявлението на премиера пред кметове, че България може да приеме бежанци достигащи 7% от населението, то вече нанася вреда, защото направено публично ще бъде възприето от западноевропейските страни като готовност на страната ни за поемане на товар в такива мащаби. То не е обосновано по никакъв начин. Учудващо е, кой експерт би могъл да направи подобно некомпетентно предложение. 7% са 553 000 бежанци. Слез 10–15 години със семействата си, които ще доведат допълнително и високата ражаемост, броят им ще достигне между 1,6 –2 милиона.  Дано някой не си е правил сметката, че ще вземе по 6000 евро, т.е. 1 млрд и 668 милиона евро или 3,2 млрд лева за сметка на бъдещето на България, ако все още я има.  Ето колко е опасно да гласуваш на някой доверие да ръководи страната или съветва управляващите. Защото тук не става дума да заложиш два ядрени реактора от АЕЦ Козлодуй, нито да се откажеш от един „Южен поток”, а да заложиш наистина бъдещето на България.

3. Крайно време е да се възприеме практиката да се дава бежански статут на далеч по–малък брой имигранти за сметка на хуманитарен такъв за временно пребиваване. Ние одобряваме 94% от молбите за бежански саттут, а в Холандия от 3 молби 2 се отхвърлят.

4. Да се предприеме изменение и допълнение на Закона за въоръжените сили и страната, разширяващи трите основни функции на армията и конкретно– третата–в мирно време и на територията на страната, за да може да подпомага  ефективно охраната на границите и се намесва при извънредни ситуациии във вътрешността на страната. 

4. Вече се придвижван изменения в законодателството за увеличаване наказанията и глобите на трафиканти, които бяха крайно неадекавтни досега, но трябва да се потърси с по–голямо настояване сътрудничеството на съседни страни в борбата срещу този престъпен бизнес.

5. Освен трите сценария за бежанските потоци, които бихме могли да очакваме, за които споменава министър Бъчварова, е необходимо разработване на дългосдрочни сценарий за увеличаване на пребиваващите в страната бежанци, финансови разчети за всеки, както и факторите за нарастване вследствие не само на раждаемост, но и на т.н. ефект на  гастарбайтерите в Германия, приели по–късно  и роднините си.

6. Парадоксалното е, че демографската криза като че ли не предизвиква особена  тревога в българските политици. Защото европейски комисар 2013 г. /Йоханес Хан/ споделя извода на ЕК: „България е изправена пред неизбежна национална катастрофа”. Необходими са дългосрочни мерки за противодействие, които вече са закъсняли. Така както престъпно дълго се отлагат решителните стъпки към интеграция на циганското население. Без да се справим с тези проблеми не бихме могли да интегрираме бежанци. Би било безотговорно към тях самите.  

7. Ефективно прилагане на бъдещата Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма, която  прави в повечето случаи  верни оценки за състоянието на сигурността, но се нуждае от конкретизация в области като радикализиране на ромите и турцизиране на мюсюлманите и податливостта от възприемането на  екстремистки идеологии.

Българите често реагират емоционално, но трябва да помнят, че за всичко сами сме си виновни. Наскоро се вдигна една по–малко или повече фалшива тревога за едно от многото обезлюдени пригранични български села /по 6 всяка година се закриват/, че било „завзето” от бежанци. Оказа се, че това село в Свиленгардско е в най–чистия район на България и е имало богато производство на селскостопански продукти в миналото. Но още преди 2011 г на църквата е сложен катинар. Училището също е затворено. До селото има плоча с надпис: Българската граница е свещена.

Но нали ние сме изоставили селото, училището и сме сложили катинар на църквата. Фактически сме изместили границата, за която сме твърдяли, че е свещена. А днес обвиняваме бежанците. Какво да направим? Да си върнем просто България и да свалим този катинар. За съжаление обаче, това няма да стане и България ще се свива като Шагренова кожа, ако в нея се стопяват българите и българщината. 

Бележка: Части от горният анализ са използвани в интервю по радио БНР, програма „Христо Ботев” на 14. 09 и по телевизия „Скат”– Дискусионно студио  на 13 09 2015. г.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация