ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Високите залози в Сирия пречат за бързо излизане от кризата

 Симеон Николов за агенция БГНЕС, 04 12 2015 г.

 Намаляването на напрежението между Русия и Турция, възникнало след  свалянето на  руски самолет в близост на сирийско–турската граница не може да стане нито така бързо, нито много лесно. Въпреки всеобщото мнение за прецизно подготвена провокация, нелогичните промени в аргументите на президента Ердоган и редуващите се негови емоционални и по–умерени изявления, издават раздразнение от това, че целите му не бяха напълно постигнати. Вместо очакваната антируска кампания, пробив на идеята му за „зона забранена за полети” в Сирия и сериозно предупреждение към Русия,  турската страна получи  остри критики, срив на доверието към нея и видима изолация на международната сцена. Реакциите на основните турски партньори обаче,  не бяха достатъчно категорични. Западът не си призна, че е виновен за създаденото в Турция чувство на безнаказаност. Защото с години премълчаваше пряката намеса на страната в Сирия, подпомагането на Даиш /Ислямска държава/, така и погазването на човешките права спрямо собствените си граждани, ислямизирането на страната /вече близо 20% от турците подкрепят Даиш /ИД/.  Инцидентът със самолета не попречи на Анкара да получи от ЕС исканите отстъпки срещу спиране на бежанския поток към Европа, за което преобладаващите оценки бяха „изнудване”.  Ако към това прибавим стила на политическо поведение на турските държавници и неистовото им желание да имат своята роля в решаването на бъдещето на региона и Сирия в частност, малко вероятно е да очакваме в скоро време жестове на помирение  между Анкара и Москва на най–високо ниво..

Русия не може да отмине с лекота такъв инцидент в така важния за нея период на възстановяване своето влияние и мощ. Ако покаже „слабост”, утре всеки един надъхан украински неонацист би насочил самолет или ракета към руската столица. А  справедливостта в конкретния случай изисква да се осъди безотговорния агресвен акт. Разбираемо е, че руската страна ще търси възможност да защити достойнството си на велика сила. Следователно би трябвало и на двете сили с имперско самочувствие да се помогне да превъзмогнат тези препятствия.

Основната причина обаче, за трудното излизане от нажежената обстановка е  в преследваните стратегчески цели, с които никоя от страните не може да направи компромиси. Залозите и вложените ресурси са много големи. Турция надценява капацитета и ролята си в Близкия Изток, но е готова да плати всякаква цена за да не допусне създаването на кюрдска държава или автономия до границите си. Русия си дава сметка, че беше изтласкана от региона и единствената възможост да възстанови влиянието си и запази единствената си военна база в Средиземно море, а това минава през подкрепа на единствения си съюзник тук– сирийския президент Ассад.

Чрез предизвиканите в Украйна събития бе разделена високотехнологична Европа от богатата на ресурси Русия и поставен под въпрос Евразийския съюз, което бе отдавнашна цел на САЩ. С дългосрочното влошаванне на турско–руските отношеня се предотвратява очерталия се преди това съюз между Турция и Русия и строителство на газопровода „Турски поток”. Последното президентът Обама забрани с ултиматум към Анкара на 24 юли 2015 г. Непослушният съюзник Турция може да бъде жертван в някакъв смисъл, но според САЩ ще се постигне търсения баланс– нито една от силите Иран, Турция и Саудитска Арабия да не придобият надмощие в региона.

Интересите на големия брой актьори, намесени в конфликта, остават твърде различни за да се надяваме на бърза промяна: САЩ и РусияΈИран и Саудитска Арабия,  опозицията, доколкото я има, и режима на Ассад. Не е случайно, че и Франция нанесе първите си удари по гр. Ракка, не защото е „столицата” на Даиш /ИД/,а зашото и Ракка и Палмира са точно на пътя на проекта на газопровода на катарски газ към Турция и Средиземно море, заради който всъщност избухна конфликта. Нито руският самолет бе свален случайно точно в тази провинция, оигуряваща коридорите за снабдяване на терористични организациии, разкъсващи силите на кюрдите от север и даващи възможност за атакуване на руската военна база в непосредствена близост.

В международната политика често задкулисните договорки и субективният фактор вземат връх и променят посоката на събитията. Споразумение за мирно решаване на Сирийската криза вече два пъти беше проваляно. Първият път Обама уволни за това двама генерали / Джон Аллен и Петреус подпомогнати от Хилъри Клинтън/. Това не им попречи по–късно да убеждават националната сирийска опозиция да се откаже от мирно решение на сирийския проблем. Все още не е разтрогнато тайното споразумение, подписано от някогашния външен министър на Франция Ален Жюпе и турския му колега тогава, а сега премиер, Давутоглу, предвиждащо Анкара да се включи във войната срещу Либия и Сирия срещу подкрепа на Париж за приемане на Турция в ЕС. Такива действия подхранват и днес съмненията, как непредсказуемият партньор Турция ще действа по–нататък. Само жестове ли са струпването на войски на турско–сирийската граница, или ще предприеме военна операция, с което ще предизвика въвличане на Русия в пълномащабна война? Член 5–ти на Североатлантическия договор предвижда защита на съюзник, ако е застрашен суверенитета и териториалната цялост на страната, но не предвижда реакция, когато член на НАТО извърши агресия. Затова формулировки като „агресия” на Русия дори когато е свален руски самолет, който не представлява никаква заплаха за Турция, е доста сериозен симптом за евентуално поведение при следващ руско–турски сблъсък. Идеята за разкриване на втори фронт след Украйна е опасна и не е път към изтласкване на Русия както от Средиземно море, така и от Крим, а сигурен път км ядрен апокалипсис.  

Ситуацията, която бе предизвикана от турската страна очевидно силно ще затрудни създаването на голяма коалиция и изпълнението на 9–те точки за решаване на Сирийската криза, договорени на две последователни срещи във Виена. Поне половината от тях и без това изглеждаха трудно изпълними. Прекратяване финансирането на Даиш /ИД/ , което бе препоръка и на Г–20 от срещата в Анталия, означаваше още страните, които подкрепят екстремистки групировки, да променят политиката си. Нещо, което трудно можем да си представим, а и някои от тях като Саудитска Арабия открито заявиха във Виена, че ако Ассад не се оттегли ще продължат подкрепата си за „своите” от опозицията. Споровете за това, кои групировки да влязат в списъка на „терористични” такива, за да не бъдат бомбардирани, останаха и след последната среща във Виена.

Грешката на Запада е, че продължава да се опира на аргументи, които не издържат, вместо да търси прагматични нови решения. Няма вече „умерена опозиция”. Няма една керемида, която да е под контрола на „умерените”. За това САЩ се отказаха от програмата си за подготовка, възлизаща на 500 млн долора, защото от първата група от 70 сирийци, почти всички преминаха с оръжията си към терористичните групировки.

Опасно и безмислено е да се водят спорове за това, дали фронтът Ал Нусра да не бъде бомбардиран. Та той е по–опасен от Даиш/ИД/. Не трябва да заблуждава това, че оставя към него да се присъединяват някои по–малки, но умерени, групировки, защото това ще създаде илюзията, че може да бъде приет на масата за преговори и да претендира за властта.

Тъй като изходът на турско–руския конфликт ще зависи и от хода от процеса на решаване на Сирийската криза, голямо значение има виждането на Запада за справяне с терористичната организация Даиш /ИД/. Изявленията и коментарите по тази тема оставят впечатление за едно много погрешно схващане. Няма съмнение в необходимоста от наземна операция и то от местни, а не от американски и европейски въоръжени сили. В боевете срещу ИД трябва да се държи сметка и за някои особености. Т.н. германски експерт по Близкия Изток обърна наскоро внимание, че сирийски и иракски кюрди не биха били приети добре в заселените с араби области, а напротив би предизвикало увеличаване на подкрепата за Даиш /ИД/. Следователно е трябвало неислямистки арабски сунити да изнесат тежестта на боевете там срещу ИД.

Но представата, че с това ще бъде „ликвидирана” тази групировка е илюзорна. Някои използват вече думата „изтласкана”, макар че веднага възниква въпросът, а къде точно, на чия територия. Засега под техен контрол е под 50% от сирийската територия. /Когато се посочва тази цифра, обикновено се забравя, че по–гъсто населената част от страната се владее от силите на Ассад, докато на изток има много пустинни местности./ А каналите за снабдяване от Турция постепенно биват прекъснати от сирийските и руските удари.  Джихадистите със сигурност предварително ще планират отстъплението си и отново ще демонстрират своята гъвкавост и изненадващо пренасочване на ударите. Нещо повече, те вече започнаха да го правят. Още при началото на руската военновъздушна операция над 3000 джихадисти се изтеглиха в съседни страни, включително в Турция, а някои поеха пътя към Европа. В Либия, където Даиш владее вече три области и пристанищния град Сирт, се стичат както бойци от Сирия, така и чуждестранни доброволци от африкански страни. От няколко месеца е известно, че Даиш /ИД/ държи на 100% в свои ръце коридора за трафика на бежанци от Либия към Европа. А потенциалът в Африка в момента възлиза на 12 милиона бежанци. Демонстрираната досега тактика след поражение Даиш да нанася удари другаде означава, че след такова в Сирия със сигурност можем да очакваме серия от терористични атаки в Европа. Чуждите бойци в рамките на „Ислямска държава” също са от значение във военен и терористичен аспект, защото са все пак 32% или 26 000 души от най–малко 80 000 джиихадистка армия. Броят на европейските джихадисти, който е между 6 и 7 000, може да е намалял, може и не всички от тях да се завърнат в Европа, но заплахата е повече от очевидна. Това че има противоречия между чуждите и местни джихадисти или че някои не са си получли заплатата, не е успокоително.Голям е броят на известните с бойните си способности чеченци, но нов момент е въвеждането на уйгурски мюсюлмани от Китай в борбата срещу редовната армия на режима в Сирия, отношене към което има Турция, която освен свалянето на Ассад планира засилване на други общности в районите, населявани с кюрди. В крайна сметка обаче Западът ще спечели битката, но не и войната.

 Следователно, ако Западът иска да се справи със създадения от самия него Франкенщайн, нарекъл се „Ислямска държава”, би трябвало да изработи една стратегия за комплексен подход, а не да се фокусира само върху Сирия. Още по–важно е да създаде такава стратегия за борба с идеологията на Даиш /ИД/, която е проникнала вече дълбоко в Европа. Препоръчаната от САЩ мярка Турция да затвори цялата граница е една от правилните стъпки, но Ердоган, дори и формално да го направи,  едва ли ще се придържа към нея, защото ще е пречка към постигане на интересите му. А ако сега не се действа заедно, скоро ще си имаме работа с терористични правителства, вместо с терористични групи, както отбеляза иранския президент Рохани по повод изостряне на турско–руските отношения.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация