ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Центърът на НАТО или политиците предизвикват опасения в хората от война

Симеон Николов за „Поглед–инфо”, 05.02.2015 г.

За да има яснота, защо се стигна до решението за разполагане на Командно–контролни центрове на НАТО в 6 източноевропейски държави, което има пряка връзка пък с решението от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс през септември 2014 г. за създаване на Сили за бързо реагиране и разполагане на въоръжение и бойна техника на Източния фланг, трябва да си дадем сметка за променената среда за сигурност:

1. Развитието на кризата в Украйна, която не премина по предварителния сценарий, а освен че бе окървавена, предизвика и анексирането на Крим и самопровъзгласяването на Донецка и Логанска народни републики.

2. Неимоверно нарастна ролята на Черноморския регион, съединяващ два района на напрежение Украйна  и  Близкия Изток.

3. Започна да се оформя един военен кордон /буфер/ от Балтийските държави, Полша, Румъния и България особено след решенията в Уелс.

4. България попадна почти в епицентъра на сблъсъка на геополитически, икономичесик и военни интереси и го почувства най–болезнено със спирането на проекта Южен поток заради цели на съюзниците.  

Неизбежният въпрос, дали ставащото е признак за вероятна гореща фаза на войната /защото по същество война се води, информационна в Европа и гражданска в Украйна/ има нееднозначен отговор.

1. Съгласно учебниците във всяка Военна академия и военно–историческата литература, разузнавателните признаци за подготовка на война в случая са вече доста на брой– политически, икономически и военни, подготовка на инфраструктура и т.н. България е активен участник в информационната война.

2. Вероятността от пряк сблъсък обаче между САЩ и Русия, според американско изледване в над 30 държави, посочено от Foreign Policy е 38% според научните среди и 50% сред гражданското общество.

Нашият извод е, че САЩ и Русия не са готови за такъв сблъсък. Рисков момент би се очертал след 2017 г.. Тенденциите във водене на днешните войни сочат перспективата за икономическо дестабилизиране и подмяна на режима на Путин. Този вариант може да бъде изпреварен от вариант «Б» поради обхващането на Украйна от хаос, много човешки жертви и хуманитарна криза, вследствие на което ще стане необходимо да бъдат въведени Умиротворителни сили от международната общност. Европейските страни не са готови да воюват, дори в момента са против доставяне на въоръжение за Украинската армия /Германия , Франция и др./. МВФ и ЕС са сдържани относно продължаване на траншовете финаснсова помощ.

Самите срокове за готовност на Силите за бързо реагиране и на Командно–контролните центрове – през 2016 г., както и готовността на летища до съвместните българо–американски съоръжения за посрещане на тежки самолети– към края на 2016 г. свидетелства, че гореща фаза на войната не е непосрледствено предстояща, но не е изключена.

Въпросът за командно–контролен център в нашата страна  не е първостепенен по две причини:

Първо: Сами по себе си те не носят риск за България. Рискът е в повода за създаването им и дали няма да се наложи да бъдат използвани. Остава ни да се надяваме, да запазят  своята тренировъчно–подготвителна функция както бойните групи на ЕС ротиращи се на 6 месечно дежурсво, които никога не бяха задействани. А досегашното участие на български офицери в командни структури на НАТО е доказало своята полза, придобит безценен опит и развитие на тези офицери на най–високи  командни длъжности в БА.

Второ, много по–важно от един такъв център в България е продължаване действието на Споразумението за военно сътрудничество между САЩ и България, поставило основите на съвместните съоръжения, чийто 10 годишен срок изтича. Дали то ще бъде само продължено, актуализирано или ще приемем изцяло ново такова. Прогнозата ни е, че то ще бъде сериозно актуализирано, отчитайки и последните насоки на развитие, както и финансираното разширение и модернизиране на съвместните съоръжения и ще обхване следващ 10 годишен период.

Трето, България не е в състояние не само да воюва, а дори да опази въздушния си суверенитет след май 2015 г. Това се разбира от нашите съюзници затова и не искат друго от нас и очевидно се ограничават единствено до използване на територията ни и логистична подкрепа.

 Освен финансирането на такива многонационални щабове, в случая от страната–домакин, от военно–професионална гедна точка, базирайки се и на опита от други щабове в НАТО, предстои  решаване на още цял комплекс от въпроси:

– Определяне на приоритети на всеки център. Какви ще са предизвикатествата– динамично развиваща се среда, кръга от задачи и отговорности, ресурси;

– Ще бъде необходима специална подготовка на планиращите офицери. Ще трябва да се разработят длъжностни характеристики;

– Ще е необходимо време за изграждане на връзки с националното командване;

– Важен е въпросът за постигане на ефективност в управлението на такъв род центрове. Какъв ще е броят на нивата в структурите им, нивото на интеграция и координация на действията?

– Какви информационни технологии ще бъдат внедрени?

Споменавам бегло само някои въпроси за да се разбере сложността, мащаба и важността на подготовката.

Важно е да си отговорим на въпроса, защо се породи тревогата от въвличане на България във война от това, че няколко десетки офицери ще планират и организират учения, логистична подкрепа, подготовка и т.н. Причините са следните:

Първо, от септември м.г. до днес има поредица доказателства за непрозрачност на вземане на решенията: от участието ни на срещата в Уелс, за която делегацията ни заблуждаваше, че отива с визия 2020, а се върна с други конкретни, необсъдени и изненадващи предложения, през внезапните посещения на високопоставени гости, донесли ни вести, които не може да не са били обсъдени, до днешнана конкретника за командно–контролни центрове на НАТО.

Второ, недопустимо е за една парламентарна република комисията по отбраната в парламента да не бъде сезирана преди сериозните разговори с минстрите на външните работи на САЩ, Великобритния и с генералния секретар на НАТО. Миналата година имаше случаи, когато в държавната делегация дори не влезе началника на отбраната. Всичко това поражда недоверие, въпроси.

Трето, стилът на ръководство и липса на своевременна държавна позиция, макар че с изявлението на премиера Борисов в Парламента на 04 февруари това бе донякъде корегирано. Но не е в реда на нещата, ако министърът на отбраната получава указания да не поема никакъв ангажимент, а е необходима позиция, която да защитава, това очакват съюзниците от нас. Не е редно постфактум да бъде информиран Парламента, ако сме парламентарна република. Това прилича много на едно предложение по реформите: първо да го направим пък след това при свършен факт обсъждайте колкото искате, иначе проваляме реформата. Да но в сферата на националната сигурност това е много рисково.

Четвърто, ако четем между редовете и тълкуваме някои термини, не може да не възникнат въпроси, които на са обяснени предварително на гражданите: Освен с планиране и организиране на военни учения този център ще осигурява приемането и настаняването и на други формирования на НАТО за усилване на първоначалните сили, което вече ни въвлича в евентуални бойни дйствия. Какви сили, колко, за какъв период, превръщаме ли се наистина в плацдарм? Обявената предстояща промяна в тази връзка на законодателството, безспорно необходима, като формулировка на този етап обаче също буди тревожни въпроси. Защото става дума не само за преминаване, но и за дислоциране на съюзнически войски. За какъв срок обаче?  Тъй като част от Силите за бързо реагиране ще бъдат дислоцирани в страните, в които се създават тези многонационални щабове, възниква и въпросът, а ще има ли дислокация на такива и в България? Освен това, когато в съобщение за медиите един пресцентър се изпусне, вмъквайки думичката «коалиция за Украйна», не може да не се усъмниш, защото такава коалиция още няма, имаше за Либия, за Афтанистан и т.н.

Искането на президента Георги Първанов по повод използването на понятието «фронтова държава» е позакъсняло. То вече бе ясно заявено от госпожа Виктория Нюланд, помощник държавен секретар на САЩ, което разкрива истинското отношение към нас.

Ето тези четири причини са в основата за възникналто безпокойство и напрежение, а не някакъв Център в Москва, както мъдро ни информира министърът на отбраната, че имал «усещането» за такъв. Центърът не е Москва а в София и стартира дейността си с измислената заплаха от Русия в първия вариант на Визия 2020, с размахания пръст на президента от страниците на немски вестник, с изявления на български политици и политолози, надхвърлящи далеч дори американските ястреби и влизайки в разрез с европейската политика, позиции и икономически интереси, с фалшифициране на  исторически факти, с премълчаване на други и т.н. Източникът на информацията за прехвърляне на танкове и бронемашини дойде от САЩ, а не от Москва. Очевидно обаче, този министър ще ни сюрпризира  и в бъдеще с подобни «усещания», най–малко защото е жертва на лоши съветници и ще се съревновава по гафове с президента Плевнелиев.  Ако разбира се премиерът не го отстрани заради подготвяното престъпление с разкриване на чуждите граждани –агенти на военното разузнаване, публично наречени от него «терористи».

 Рисковете за сигурността  нарастват, независимо от уверенията на генералния секретар на НАТО Столтенберг, че НАТО няма да се намесва в конфликта, защото същият не трябва да се решава по силов път. Забележете: «не трябва», а не «не може». Тоест военният вариант е възможен. Има сили, които искат и търсят този сблъсък. От момента на обявяване първия вариант на Визия 2020 м.г., която сондира как биха реагирали  българите, до сега има ясни тенденции за опити да се раздели българското общество. В оформилия се военен кордон или буфер от балтийските държави, Полша, Румъния и България , нашата страна е най–слабия член по отношение на готовноста на населението да скъса всякакви връзки с Русия. Възниква въпросът, възможно ли е, разбира се под друга форма за разлика от Украйна, където за рекордно кратък срок два братски народа бяха превърнати  във врагове за десетилетия напред, да се случи в България и каква би могла да бъде тази друга форма, защото нямаме мощния неофашистки, бандеровски потенциал. Но е логично да разсъждаваме в това направление.

Преминаването от етапа на информационна война към гореща фаза на войната не изключва провокации на две нива– на вътрешнополитическо за психологическо въздействие и настройване на населението срещу страната, с която ще се воюва и на международно ниво, за да се оправдае започването на бойни действия. На първото ниво, въздействието за преодоляване привързаността на населението на база културни и исторически дадености вече е в ход, руснаците станаха не само «агресори», но и «»кръволоци» и т.н.. Логично би било да последва обявявне на руски граждани за «персона нон грата» и/или зрелищни арести като това от близкото минало на полковник Яне Янев, оправдан след това разбира се, защото бе инсценирано.

На международно ниво обаче, мащабите са други. Едва ли ще бъде свален пътнически самолет, но възможно би било инсцениране на «руски» саботаж на ядрена централа в Украйна или газапровод, или използване на тактическо ядрено оръжие. /Защо трябваше в подготовката на Националната гвардия, съставена от неофашисти, да бъде включвана такава за газапроводи и централи,  наред с партизански действия и бой в градски условия? Защо трябваше да бъдат ушити 300 руски униформи? Къде и за какво ще бъдат използвани?/ Да оставим настрана факта, че имаше дори открити закани за такива действия от крайно десните сили в Украйна. Най–лошото е, че в случая дори не са необходими провокации, защото вече няма механизъм за взаимодействие между САЩ и Русия и дори неволна грешка може да доведе до начало на действия с катастрофални последици. Не съществува вече и връзката за информиране при отвлечен от терористи самолет.

 Фокусирането ни върху командно–контролния център на НАТО отклонява вниманието от много по–важни въпроси: заплахата от радикалния ислям, жизнено необходимите енергийни доставки, дългосрочните последици от погрешната политика спрямо бежанците, новата ситуация след изборите в Гърция – само отхвърлянето на Китай като кандидат купувач на гръцко пристанище, отварящо вратата на Пекин към Европа за милииарди инвестиции и потоци от стоки може да се използва с наше контрапредложение за Черноморско пристанище, както турците ловко се възползваха от затрудненията на Путин с Южен поток. 

Българското малцинство в Украйна би трябвало да е в центъра на вниманието ни. Но ние или по–точно медиите, скрихме дори факта, че между изгорените в Одеса имаше и двама българи. Да не говорим за срамните изявления на едни бивш председател на НС, който твърдеше, че те са се самозапалили. Бягството от мобилизация обаче е повсеместно, а не само сред малцинствата. То е причина за един немалък бежански поток както към Русия така и към западноевропейските страни. Причините за съпротивата на българското население срещу мобилизирането им са следните:

– Така наречените бандеровци създадоха много лош имидж на въоръжените сили с жестокостите си сред цивилното население;

– Досегашната практика показа, че изпращането на неподготвени цивилни граждани ги превръща в жертви, изпращани на явна смърт;

– Не само сред българското население отдаван се утвърди разбирането, че в Източна Украйна се извършва прочистване с цел овладяване на ресурсите на региона и това не се оценява като справедлива кауза.

Държавното ни ръководство ще бъде изправено пред един много чувствителен момент, въпреки че други страни отдавна публично се обявиха в защита на своите малцинства,ь а Унгария буквално вчера проведе съвещание на Комитета по национална сигурност за спасяване на унгарското малцинство в Украйна. От една страна като член на НАТО поддържаме усилването, въоръжаването, реформата и подготовката на украинската армия, а от друга страна ще подкрепим нежеланието на представители на българското малцинство да защити страната.

Изхождайки от уклончивия отговор  на министъра на външните работи «дали съществува такъв проблем», един от възможните варианти е да чуем от него, че след направено проучване, има само отделни случаи и не можем да правим изводи, че цялата българска общност се е вдигнала против ръководството в Киев, което ще е познат дезинформационен стил.  Чувствителността на българското общество обаче не би допуснала подобно поведение и дано министърът си дава сметка за това.   

Ангажимент към българите от Украйна, които потърсят убежище в България би могъл да отрезви сегашната погрешна политика към бежанците, заплашваща да погълне огромен финансов ресурс /при досигане на 30 000 души от Близкия Изток и Северна Африка– 420 млн лева годишно/ и да промени етническия баланс след 10–15 години, когато съберат и членове на семйствата си. Това трябва да накара управляващите да заявят пределна граница на приеманите бежанци от Близкия Изток и Северна Африка, докато за  българите от Украйна да няма ограничения.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация