ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Стратегическата среда на сигурност и предизвикателствата пред България

Симеон Николов, 15.01.2023

През 2022 настъпи комплексна промяна на глобалната среда на сигурност, която се характеризира с ескалация на рисковете и нарастване на потенциала на напрежение в стратегически важни региони. Глобалното противопоставяне премина към силови механизми за промяна на световния ред и извоюване на сфери на доминация и влияние. Основният фактор на влияние върху средата на сигурност в широк мащаб оказа войната в Украйна, което се отрази върху поляризацията, политиката на международните организации и отделните страни–членки и необходимостта от преформулиране на стратегически цели и документи. Нарасна ядрената заплаха, както и риска от постепенно въвличане на страните в една бъдеща нова световна война. Логично се промени коренно средата на сигурност в Черноморския регион.

Изостри се ситуацията и в други региони, което предизвика съсредоточаване на внимание и военни сили и средства в тях. Такъв е случаят с Тайван и Китай. По време на посещението на представителката на Конгреса Нанси Пелоси  в Тайван, Китай изстреля 11 ракети Dongfeng-15 близо до острова, които могат да бъдат оборудвани и с ядрени бойни глави. Силите на САЩ и Китай проведоха военни учения в района, а европейски страни–членки на НАТО осигуриха постоянно присъствие на свои военни кораби.

Противоречията в  Близкия Изток вървяха във възходяща градация, особено след безуспешните преговори по ядрената програма на Иран, очертаващ се и като фактор в региона и подкрепящ Русия във войната в Украйна, както и след ограничените операции на Турция в Ирак и Сирия. През 2023 г. Ердоган може да прояви външнополитическа агресивност и авантюризъм, ако види възможности да укрепи позицията си преди изборите. Северна Сирия, Източното Средиземноморие и Либия са само три области, в които Турция може да покаже мускули и да причини главоболия на политиците в Европа.

Сериозни причини за тревога е нарастващото напрежение в Източното Средиземноморие, заплахите с военна намеса на Турция в Гърция, противоречията по делимитацията на морските граници и проучвателните дейности за наличие на въглероди, както и споровете по Кипър. В края на годината отново бе демонстрирана нестабилността в Западните Балкани по повод противоречията между Косово и Сърбия, довели до привеждане на сръбските въоръжени сили в пълна бойна готовност. Запазва се нестабилността в Босна и Херцеговина.

Нараснаха асиметричните и хибридни заплахи, нелегалната миграция и трансатлантическата организирана престъпност. Войната в Украйна ескалира кибер– атаките в непознат досега размер и обхват.

 НАТО– Решение или част от проблема

НАТО оцени войната в Украйна като най-сериозната заплаха за евроатлантическата сигурност от десетилетия, разрушавайки мира в Европа и засилвайки необходимостта Алиансът да гарантира, че неговата възпираща и отбранителна позиция остава надеждна и ефективна. В отговор организацията активира отбранителните си планове, разположи елементи от Силите за реагиране на НАТО и значително увеличи броя на силите на източния си фланг. Тя обаче не намери сили да формулира своя дял от вината за този сблъсък, за който бе предупреждавана от голям брой световно известни, най–вече американски политици, генерали, анализатори, че разширяването на НАТО непосредствено до границите на Русия ще доведе именно до това. Единствено бившият канцлер на Германия Ангела Меркел призна, че Минските споразумения са били необходими само за да „дадат време на Украйна“ да се подготви за бъдеща конфронтация с Русия, т.е. не са имали и намерение да изпълняват  споразуменията.  Нейната политика спрямо Русия и Украйна е била опит да се предотврати конфликт от мащаба, който се случва сега. Разбира се, че нямаше анализ нито на военната подготовка и въоръжаването на Украйна и толерирането на агресивни действия на крайно десни сили, довели до 14 000 убити граждани сред рускоезичното население в Донбас, нито на предложенията на президента Путин от 17.12.2022 г., които обаче наистина в голямата си част бяха неизпълними, но поне по няколко точки от тях можеше да се постигнат взаимно приемливи компромиси.   Подмината бе и информацията на бившия премиер на Украйна Микола Азаров, който писа, че през декември 2021 г. Русия е получила информация за планове на НАТО да разположи 4 бригади на територията на Украйна, една от които военновъздушна със самолети, които носят ядрено оръжие. НАТО е искала да се споразумее на заседание на Съвета за сигурност на ООН  през лятото на 2022 г. За да предотврати Трета световна война и използване на ядрено оръжие руското правителство решило да спре това. Времето за летене на бойна глава от Харков до Москва е 3 минути, недостатъчно за ответен удар, подчертават експерти.

В етапа, когато се очертаваше възможност  за преговори, НАТО пропусна да излезе със собствени идеи за постигане на компромиси с Русия, като например условие за изтегляне на руски носители на ядрено оръжие, освен искането Украйна да не бъде приемана в Алианса.

На срещата на върха в Мадрид през юни 2022 г. лидерите на НАТО одобриха нова стратегическа концепция, осмата по ред, която  замени тази от 2010 г. След като претърпя стратегически провал в Афганистан – най-амбициозната му мисия –завършила с падането на Кабул през 2021 г. и хаотичното изтегляне на западните сили, сега Алиансът имаше шанс да се върне към основите и да се съсредоточи върху нейната основна цел: колективната защита на евроатлантическата зона. Новата стратегическа концепция оцени, че заплахата от конвенционално нападение срещу територията на НАТО е ниска, но не можем да отхвърлим възможността за атака срещу суверенитета и териториалната цялост на съюзниците. Освен определянето на Русия като „най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците и за мира и стабилността в евроатлантическата зона“, стратегическата концепция оцени Китай, който отсъстваше в предишната концепция,  като  „системно предизвикателство“ за евроатлантическата сигурност. „Задълбочаващо се стратегическо партньорство между Русия и Китай“, също е вероятно да застраши Алианса, се отбелязва в документа. Променена, но запазена по същество е формулировката, че „хибридните операции срещу съюзниците могат да достигнат нивото на въоръжена атака и биха могли да накарат Северноатлантическия съвет да се позове на член 5 от Северноатлантическия договор“. Съюзниците постигнаха значителен напредък в увеличаването на разходите за отбрана и инвестирането в основно оборудване, предприемайки стъпки към по-справедливо споделяне на тежестта в рамките на НАТО. Германия стартира най-голямата програма за превъоръжаване от десетилетия, подготвена много преди руската атака срещу Украйна с претенции за суперсила във военно отношение чрез преструктуриране на Бундесвера  и укрепване на военната индустрия. Специалният фонд от 100 милиарда евро трябва да продължи до 2026 г. Полша силно дръпна напред във военно отношение, вече разполага с повече танкове и гаубици от Германия и е на път да има много по-голяма армия, като целта е до 2035 г. тя да наброява 300 000 военнослужещи в сравнение с настоящите 170 000 в Германия. Днес полската армия наброява около 150 000 души, като 30 000 от тях принадлежат към новите сили за териториална отбрана.

Силите за бързо реагиране на НАТО (NRF) бяха разширени от 40 000 на над 300 000 войници, които трябва да бъдат поддържани на по-високи нива на готовност. Съкрати се и времето за разполагане от 15 на 10 дни за 100 000 военни и до 30 дни за 200 000 военни.

Съгласно решението от март 2022 г. за укрепване позициите на Алианса в страните от Източна Европа по суша, въздух и море към съществуващите вече 4 батальонни бойни групи в Полша и балтийските страни бяха създадени още 4 такива  в Румъния, България, Унгария и Словакия. Италия пое командването на многонационалната бойна група на НАТО в България на церемония на 17 октомври 2022 г. Общият състав на бойната група е над 1000 военнослужещи, предоставени от страната домакин България, както и от Албания, Гърция, Италия, Република Северна Македония и САЩ. Черна гора също е планирано да разположи персонал в началото на 2023 г.

Във военно време 8–те батальонни групи могат да прераснат в бригади.

През 2022 г. Съвместната оперативна група с много висока готовност (VJTF) бе ръководена успешно от Франция, а от 01.01.2023 г. – от Германия. Тя е съществен принос към колективната отбрана, а лидерството на Франция и Германия е силна проява на ангажираност и способности. Общо девет съюзници от НАТО (Белгия, Чехия, Латвия, Литва, Люксембург, Германия, Холандия, Норвегия, Словения) ще дадат своя принос през 2023 г.

Новата стратегическа концепция, договорена от държавните и правителствени ръководители на НАТО на срещата на върха в Мадрид през юни 2022 г., признава устойчивостта като ключов въпрос за алианса. Въпреки че не го определя изрично като четвърта основна задача, той подчертава необходимостта от „преследване на по-стабилен, интегриран и съгласуван подход за изграждане на национална устойчивост и устойчивост в целия съюз“. Стратегическата концепция също така отбелязва, че устойчивостта е от решаващо значение за справяне както с военни, така и с невоенни заплахи.

Към момента на тази важна среща на НАТО очевидно вече имаше твърда ориентация към водене на войната с определена цел за категорична победа, за разлика от склонността към преговори от пролетта на същата година. Още на срещата на министрите на отбраната генералният секретар Столтенберг потвърди, че страните от НАТО ще преобразуват въоръжените сили на Украйна към стандартите на НАТО и в дългосрочен план ще им позволят да водят война заедно със Запада. Освен сигнала за „заедно“ водене на войната, това бе равносилно и на анулиране на възможна неутралност на Украйна и по този начин към обхвата на евентуални мирни преговори.

На срещата на НАТО през юни 2022 за първи път присъстваха държавните и правителствените ръководители на четирите партньори на НАТО от Азиатско-тихоокеанския регион и с това глобалното разширяване на НАТО, което по същество се осъществява от 90-те години на миналия век, придоби нова форма. Това показва повишеното внимание, което трансатлантическият военен пакт отделя на събитията в Азиатско-тихоокеанския регион, както и намеренията да се разшири собствената дейност в региона около Китай. Според експертни оценки обаче, амбициозните планове за "глобално НАТО" могат да предизвикат стратегическо пренапрежение, което може по–скоро да отслаби, отколкото да укрепи Запада.

Заявеното през май членство на Финландия и Швеция в НАТО, което се блокира все още само от Турция и Унгария, увеличава сухопътната граница на Алианса с Русия с 1300 км., но ще донесе и стратегически предимства. Блокирането на Финския залив например ще обезцени руския Балтийски флот и ще превърне Калининградска област в анклав, напълно откъснат от доставки. Новият закон за членство на Финландия в НАТО  не забранява разполагането на ядрени оръжия или бази на Алианса на финландска територия. От друга страна, напрежението в региона нараства още повече, ако се вземе предвид предупреждението на президента Путин, че „в случай на разполагане на военни контингенти и инфраструктура там, ще трябва да реагираме огледално".

Последната среща на министрите на външните работи на страните от НАТО за 2022 г. , проведена за първи път от началото на войната в източноевропейска страна /Букурещ/ обаче подчерта, че „присъединяването на Финландия и Швеция ще ги направи по-безопасни, НАТО по-силен, а евроатлантическата зона по-сигурна“ и увери, че ще подкрепя партньорите в НАТО Босна и Херцеговина, Грузия и Република Молдова.

Независимо, че политическите лидери на страните от НАТО се придържат към схващането за твърда подкрепа на една дълга война, докато това е необходимо, редица военни лидери като началникът на щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили призовават Украйна да проведе мирни преговори. За сериозността на тази тенденция свидетелства и изразеното нестандартно мнение на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, че боевете в Украйна могат да излязат извън контрол и биха могли да доведат до голяма война между НАТО и Русия.

Няма съмнение, че позициите по войната в Украйна ще се влияят от политическата обстановка в САЩ и отношенията с Европа. Така например в Конгреса се появи твърдо ядро ​​от републикански политици, чието поведение при гласуване от началото на войната в Украйна предполага, че те фундаментално отхвърлят ролята на САЩ в политиката за сигурност в Европа и НАТО. Тази група включваше около 25 до 30 членове на Камарата на представителите и до голяма степен, ако не и изцяло, е свързана с дясното крило на Републиканската фракция на свободата. Депутатът Том Макклинток от Калифорния  смята предишното разширяване на НАТО на изток за грешка, защото би имало дестабилизиращ ефект върху европейската сигурност. Макар че това не е автоматично отхвърляне на НАТО само по себе си. От другата страна на политическия спектър, лявото  крило на демократите, също има критики към курса на политиката за сигурност на администрацията на Байдън. Във връзка с войната в Украйна 30 депутати от Демократическата партия от прогресивното крило пуснаха отворено писмо през октомври 2022 г., в което поискаха промяна на курса от администрацията на президента. По същество те поискаха директен обмен с Русия за постигане на примирие в Украйна. Тази партийна поляризация обаче в крайна сметка се отразява положително на НАТО и Украйна. В края на годината в част от републиканските среди вече се очерта ясната позиция: „Подчиняваме нашите  интереси на украинското правителство, което се стреми да въвлече САЩ във война с Русия. Не можете да залагате бъдещето на Америка на потенциален ядрен конфликт за това кой контролира Донбас и Крим.“ Показателно е, че тази част от републиканците иска много голямо затягане на помощта за Украйна, Крайната позиция Европа сама да поеме грижата за Украйна обаче, не може да събере подкрепа поне засега.  Влиянието в Конгреса на крилото на „America First“ ще продължава да расте. От значение ще е, ако през 2024 г. в Белия дом бъде избран президент, който е много по-малко ангажиран от Джо Байдън.  Остава да видим, дали конгресът би бил и по-малко силен коректив срещу решенията на политиката за сигурност на бъдещата администрация на САЩ, които противоречат на интересите на ЕС и европейските партньори от НАТО.

Безумното и дестабилизиращо поведение спрямо ядрения потенциал

Официално оповестеният от администрацията на Байдън „Преглед на ядрената програма“ е тревожен сигнал за ескалация на ядрената заплаха, защото САЩ вече не разглеждат ядрения потенциал като чисто отбранителен. Американската ядрена доктрина е силно разширена и позволява тълкуването  да включва всичко. „Ядреното оръжие може да се използва при извънредни обстоятелства за да бъдат защитени националните интереси на САЩ или техните съюзници и партньори.“ Разработва се система за „обезвреждащ ядрен удар“, тоест превантивен такъв, докато Русия споделя концепцията за „ответен удар“. Промяната в американската стратегия се различава силно от  руската в частта си  за „използване на ядрено оръжие  от всякакъв мащаб и последствия от атаки със стратегически характер, при които се използва  и неядрени средства“. А това би означавало САЩ да използват ядрено оръжие и срещу противник, който не притежава такова, което значително променя в Националната отбранителна стратегия. Така би трябвало да се очаква, че след като САЩ виждат икономическия възход на Китай като екзистенциална заплаха, то на нея би трябвало да  отговори  с използване на сила.

През ноември 2022 г. държавите от Г-20, включително Китай, се обявиха против перспективата за използване на ядрени оръжия по време на конфликт. Но страните в конфликта в Украйна САЩ и Русия определено се подготвят за такова използване, независимо от реториката им. САЩ ускориха замяната на модернизираните ядрени бомби В–61–12 в Европа, планирана първоначално за пролетта на 2023 г. и започнаха доставянето им през декември 2022 г. А президентът на Полша Анджей Дуда  изрази мнение, че има потенциална възможност страната му да приеме на своя територия ядрени оръжия.

Въпреки че нестратегическият ядрен арсенал на Русия започна да играе все по-важна роля в отбранителните ѝ планове, е вероятно Русия да използва ядрени оръжия само в екстремни ситуации, ако например нейните сили са изправени пред решително поражение от страна на НАТО или ако контролът ѝ над територията, която смята за своя. Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс изрази безпокойство от честата „ядрена“ реторика на Путин. Но всяка заплаха от подобно естество трябва да се взема насериозно. Има  служители на Белия дом, които смятат, че Украйна вече има военен капацитет да си върне Крим, но и повече други американски служители, които  се опасяват, че широкомащабна украинска офанзива, насочена към руските сили на полуостров Крим, може да убеди Путин в отговор да използва ядрено оръжие.

В края на годината, ноември 2022 , настъпи известно успокоение, че Путин няма да използва ядрено оръжие, защото това би означавало „демонстриране на военна слабост“, което пък активизира призивите за по–смели и категорични бойни действия срещу руските въоръжени сили, включително насочени и срещу Крим. При това обаче, трябва да си дадем сметка, че досега Москва не е използвала въобще действителния си потенциал от нови модерни въоръжения. Достатъчно е само да си припомним, че  през декември 2022 г. Русия развърна два полка с ракети „Авангард“– хиперзвуковата система с ядрени възможности, първият от които в  района на Оренбург в южните Уралски планини. /Ракетите на тази система летят със скорост 27 пъти по-висока от скоростта на звука и е невъзможно да бъдат прихванати./

Някои военни аспекти на подкрепата за Украйна

САЩ и НАТО отстояваха позицията да не доставят на Украйна тежко въоръжение, чийто обсег да позволява поразяване на цели дълбоко в тила на руските въоръжени сили и на руска територия, изхождайки официално от две съображения: първо, да не предизвикат руски ответни удари съобразно изискването на руската военна доктрина, включително и ядрени, и второ, съзнавайки целенасочените умишлени провокативни опити на украинската страна да въвлече САЩ и НАТО във войната, да избегне такова. В действителност обаче, всичко това е в унисон с тактиката за поддържане на продължителна война с цел максимално изтощаване на Русия. Постепенно обаче, натискът и отстъпките за изпращане на модерно тежко въоръжение с голям обсег стават все по–големи. Фактите показват, че Пентагонът е ревизирал оценката си за рисковете от войната в Украйна и негласно е съгласен вече Украйна да нанася удари с дронове в дълбочина на руска територия. Самият факт, че още през лятото на 2022 г. започна обучение на украински летци за пилотиране на изтребители F-16 свидетелства за това, че рано или късно ще бъдат предоставени дори такива самолети. Изходът от споровете за доставяне на съвременни модерни танкове и системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ е предопределен. Руският посланик във Вашингтон предупреди, че ако правителството на САЩ достави противовъздушните системи „Пейтриът“ на Украйна, това ще е нова провокационна стъпка на администрацията и руско–американските отношения ще претърпят колосални щети, освен че ще създадат допълнителни глобални рискове за сигурността.

Доставките на въоръжение и боеприпаси за Украйна разкриха сериозни слабости във военновременната готовност на страни–членки на НАТО. Така например запасите от боеприпаси в Германия биха стигнали за 1–2 дни бойни действия, ако интензивността им е като тази в Украйна. Според изискванията на НАТО резервите трябва да стигнат за минимум 30 дни. За попълване на боеприпасите са необходими поне 20 млрд евро. Освен това липсват достатъчно складове за боеприпаси. Според секретен документ на Бундесвера, само 36 от общо 105 самоходни бронирани гаубици „2000“ са изправни и готови за бойно използване.

В САЩ възникват опасения относно запасите от оръжия и боеприпаси в цели 6 направления, поради доставянето им на Украйна: 155 мм боеприпаси, преносимите противотанкови ракети Джевелин, високомобилната артилерийска ракетна система HIMARS, управляемите ракетни системи за залпов огън GMLRS и противовъздушните ракети Stinger. Времето за производственото им възстановяване възлиза от 3 до 18 години. САЩ са доставили на Украйна 100 000 снаряди, а текущото им производство е 3250 на месец , може да достигне и 20 000 през 2023 г., но при това увеличение ще са необходими 6 години за възстановяването им.

Всичко това ще се отрази на готовността на някои страни, под натиска и на политически сили в тях,  да продължат доставките за Украйна в тези обеми, ако войната, както се очертава продължи дълго, а това означава спорове и преосмисляне. Затова изглежда логична репликата на бившият френски президент Никола Саркози констатира: „Ние танцуваме на ръба на вулкан“. Даваме все повече и повече милиарди за закупуване на оръжия.  Въз основа на кой член от европейските споразумения председателят на комисията Урсула фон дер Лайен се смята за компетентна по въпросите на доставките на оръжия и външната политика?" Третото последствие ще е намаляване на обществената подкрепа за войната, която впрочем вече спадна в САЩ от 55% през май на 38% през септември 2022 г.                                                                                                         

Противоречия между страни–членки на НАТО

Ще има ли война между Турция и Гърция?

Войната в Украйна сплоти до голяма степен страните–членки на НАТО. Но паралелно с това се изостриха стари противоречия, като такива между Турция и Гърция, достигащи този път дори до военна заплаха. След честите и масирани нарушения на гръцкото въздушно пространство с бойни самолети и дронове, последва заплахата към Гърция с инвазия, ако не демилитаризира островите си в Егейско море. / Гръцкото военно присъствие там остава до голяма степен последователно през последните няколко десетилетия, но Анкара настоява, че то е в нарушение на договорите от 1923 г. и 1947 г., които установяват суверенитета на Гърция над островите./ Министърът на външните работи  Чавушоглу заяви, че Турция "внезапно ще пристигне за една нощ" - фраза, която турските официални лица често обичат да използват. Президентът Ердоган бе поставил  въпроса на международно ниво – на срещата на Европейската политическа общност в Прага, което предизвика бурна реакция от гръцка страна. Премиерът Мицотакис призова турския президент да не поставя повече под въпрос суверенитета на гръцките острови и без екстремна реторика да стигнат до разбирателство и диалог, присъщи на отговорни правителствени ръководители. Изричната заплаха от президента Ердоган да нахлуе в Гърция използваше същия език, който се използваше преди предишните турски военни операции в Сирия. А в  началото на декември 2022 г. президентът Ердоган не изключи да бъде нанесен ракетен удар срещу Гърция заради милитаризирането на егейските острови. С гордост говори за балистичната ракета „Тайфун“, която за 456 секунди може да достигне целта си на 561 км. /"Тайфун" е балистична ракета с малък обсег на действие или SRBM, разработена от Турция и изстреляна тестово на 18 октомври миналата година. Обхватът и от около 560 км е повече от два пъти по-голям от този на известната в момента ракета в арсенала на Турция - Bora-1./

Тъй като Ердоган е изправен пред трудни президентски избори през 2023 година, гръцките официални лица се опасяват, че той може да организира инцидент като акт на отчаяние. Също така, тъй като Гърция е изправена пред двойни избори, на които вероятно ще има служебно правителство между двата избора, правителствените служители се опасяват, че Ердоган може да набележи момент за инцидента, който да съвпадне с този период на най-малка стабилност в гръцкото общество. Може би, както твърдят някои  един коментатори, и личното разочарование на Ердоган от нарасналата сила на Гърция и видимостта на международната арена ще го тласне към ескалация. Според други коментатори конфликт между Гърция и Турция изглежда не само възможен, но и вероятен. Внимателният прочит на последните изявления на турски официални лица, както и моделът на събитията през последните месеци, само увеличиха риска. Сериозни последици вероятно очакват както Турция, така и Гърция, ако двете държави влязат в конфликт. И все пак реториката на Ердоган, както и неговите интереси и идеология, предполагат, че Анкара може да е склонна да поеме смело тези рискове.

Продължава напрежението между САЩ и Турция

Ердоган е в конфликт и с водещия партньор от НАТО: той обвинява Съединените щати, че подкрепят "терористични организации" в Северна Сирия и им доставят оръжия, докато самият той води война, представняна като "борба с тероризма". Неговото обвинение срещу САЩ се връща към съвместната борба на САЩ и сирийско-кюрдските части срещу терористичната милиция "Ислямска държава" (ИД) в Сирия. Самият той смята светската Кюрдска работническа партия (ПКК) за основен враг и в Северна Сирия той също прибягва до помощни войски на джихадистите, за да се бори с организации, които са близки до тях. ПКК, от друга страна, междувременно обвини НАТО, че предава и жертва кюрдите. Предисторията на това бяха споразуменията между Турция, Финландия и Швеция за условията за присъединяване на двете скандинавски страни към НАТО. Както ПКК, така и организациите на кюрдско изгнание в Европа обвиняват турската армия в многократно използване на забранени химически оръжия в съответните региони и призовават за международно разследване.

Към всичко това трябва да се добави и политиката на Турция на подкрепа за Русия, независимо от опита за балансиране и утвърждаване като посредник. 

Европейският съюз в сътрудничество с НАТО

Изправени пред непосредствената опасност, която представлява Русия, европейските нации започнаха да преосмислят целите и ангажиментите си за национална сигурност, укрепвайки военната сила и предоставяйки политическа и финансова подкрепа, както и безпрецедентна доставка на модерни оръжия за Украйна.

Всъщност общата заплаха послужи за обединяването на НАТО и Европейския съюз по начин, по който предишните дебати за разработване на обща политика за сигурност не успяха

Задълбочаването на сътрудничеството между нации с еднакво мислене може да осигури надеждни военни възможности и по-бързо вземане на решения за реагиране на широк спектър от непредвидени ситуации, както в мирно време, така и по време на криза или конфликт. Много от тези взаимозависимости са в съответствие с въпросите за устойчивостта. Концепцията за устойчивост - включваща военен капацитет, гражданска готовност и планиране при извънредни ситуации.

С изграждането на капацитет по източния фланг на Европа и по-нататъшното укрепване на устойчивостта страните ще се възползват от създаването на фонд на НАТО за устойчивост. Такъв фонд, създаден за пряка подкрепа на капацитета за устойчивост на най-уязвимите съюзници и приоритетни партньорски нации, също би допринесъл значително за засилване на възпирането, включително възпирането пред лицето на руската заплаха. Тъй като Европейският съюз все повече играе допълнителна роля към целите на НАТО за сигурност, подобреното сътрудничество между институциите на ЕС и НАТО ще спомогне за повишаване на ефикасността на инициативите за устойчивост в Европа.

Всеобхватният подход към устойчивостта трябва също да включва допълнителни ресурси и стратегии, по-специално разработване на ясно дефинирани цели, създаване на способност за бързо реагиране, подобрена гражданско-военна координация и стабилни инвестиции.

На 13.10.2022 г. 14 съюзници от НАТО и Финландия подписаха писмо за намерение за разработването на „Европейска инициатива за небесен щит“ с цел да създаде европейска система за противовъздушна и противоракетна отбрана чрез съвместно придобиване на оборудване за противовъздушна отбрана и ракети от европейските нации. Ръководството й ще се осъществява от Германия.

ЕС иска да създаде общо пространство за киберсигурност. На 18.11.2022 г. в Съвета на постоянния представител бе приет документ регулиращ засилването на киберсигурността в рамките на институциите на ЕС, обхващащ четири основни мерки, между които създаване на интеринституционален съвет по киберсигурност.

Влиянието на кризите върху сигурността на България  и нейните възможности

Още в началото на войната в Украйна държавното и военно ръководство обяви, че „няма заплаха за суверенитета и териториалната цялост на България“. Сбъднаха се обаче, прогнозите ни, че Черно море ще се превърне де факто във военна зона и ще бъдем изправени пред сериозни предизвикателства. Въоръжените ни сили наблюдават обстановката, разузнавателните служби действан в режим на повишена готовност, обменя се ежедневна информация със съюзниците ни. Съюзни самолети подсилиха мисията по "Еър Полисинг" на българското въздушно пространство.
Многонационалната бойна група на НАТО в България достигна пълна оперативна готовност, което бе отбелязано на 14. декември 2022 г.

Създадена бе работна група за разработване нова Национална отбранителна стратегия, която би трябвало да е готова до средата на февруари 2023 г.. Документът се подготвя на базата на Стратегическата концепция на Алианса, приета на Срещата на върха в Мадрид през юли 2022 г.

Предизвикателствата обаче оголиха пред по–широката публика истината за техническото и технологично изоставане на въоръжените ни сили. Поради подценяване от някои политици на значението и ролята на военните способности и финансов недостиг, българските военни планират минимално необходими военни способности, които покриват едва двадесетина процента от съществуващите дефицити. България в момента инвестира 1,73% от БВП за отбрана - далеч под целта от 2%, ангажимент, поет през 2014 г. Но през 2023 г. се очертава тази цел да бъде постигната. Министерството на отбраната разработи Програма за инвестиционни разходи  на МО за 10-годишен период. Като основа бяха  използвани Програма 2032 и План 2026, с осъвременена прогнозна финансова рамка, предоставена от Министерството на финансите  и променената среда за сигурност след началото на войната в Украйна.

За пореден път бяха дефинирани приоритетни проекти, които са от особена важност за изграждането на необходимите отбранителни способности на БА. Възобновен бе проекта за бойни бронирани машини, планирано е придобиване на 155-мм самоходни гаубици за механизирана бригада както и на системи за противовъздушна отбрана. Видяхме в Украйна колко важна роля имат реактивните системи за залпов огън с повишена мобилност. Достатъчно добре бе аргументирано, защо е необходимо придобиване на допълнителни 8 броя самолети Ф-16 за да се изгради една ескадрила, както и самолети „втора ръка“ на лизинг за преминаване през периода от 2024, когато изтича ресурса на МиГ–29 до 2030 г., когато новите самолети започнат реално да изпълняват задачите си. Необходими са и трикоординатни (3D) радари и зенитно-ракетни комплекси. За първи път сред приоритетите бе записано придобиването на многоцелеви дизел-електрически подводници. Предвидено е и придобиване на безпилотни летателни системи от висок клас и придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси. Безотговорният популизъм на някои политици, в името на който си служат и с неверни аргументи, може само да попречи на БА да защити при нужда страната и населението.

България има амбицията процесът на модернизация на Въоръжените сили да не се свежда само до закупуване на отбранителна техника и оборудване, а да води до трансфер на технологии, който да стимулира българската отбранителна наука и индустрия.

На БА й предстои реорганизация на структурите на оперативно и на тактическо ниво. Недалновидни решения от близкото минало ще са причина в скоро време страната да се изправи пред недостиг на мобилизационен ресурс. Докладът за дейността на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурността на доставките към Министерския съвет констатира, че в голяма част от министерствата и ведомствата няма формирани звена по отбранително-мобилизационна подготовка. Не е разработен нормативен акт за Подготовката на ръководителите на държавната, на местната администрация и на юридическите лица за изпълнение на задачите, свързани с отбраната

Необходимо е да се изучават поуките от войната в Украйна и предизвикателствата за въоръжените сили в една нова технологична среда. Трябва да се отчита голямата роля на разузнавателните служби, които в сложна международна обстановка и гореща война осигуряват необходимите за въоръжените сили и държавното ръководство информация и анализ и имат добро сътрудничество със съюзните служби от НАТО и ЕС. Но ако вместо финансовото им и кадрово укрепване, ако се позволи на някои политически сили да преследват късогледия си стремеж да сложат ръка върху тях, да ги политизират, ще отрежем клона на който се крепи националната сигурност. В период на война трябваше да бъде разширена дейността на военно–дипломатическите представителства, осъществяване сега от 27 такива в 47 държави, както и да се преразгледа териториалното им разпределение по страни.  Необходимо е съчетаване и въздействие на дипломатически, икономически и военни способности.  Когато се определя бъдещето на региона, способността да предотвратим неблагоприятни за десетилетия негативни посоки на развитие и чужди влияния и интереси зависи от способността да генерираме общи инициативи с останалите страни и авторитетно и активно да ги развиваме. Разумната дипломация е пътят, който не би ни отвел към въвличане във война, включително и чрез появяващите се предложения за включване на България някакви тройни или четворни съюзи за защитаване на страни от Черноморския регион, каквито се споделят отвъд океана. 

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация