ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Турция остава труден, но неотменим партньор на НАТО и ЕС след изборите
Симеон Николов, 04.06.2023
Наивно беше да се очаква, че изборите в Турция, които за първи път в историята стигнаха до втори тур, биха довели до смяна на авторитария режим с продемократичен такъв. Очевидно е, че не са узрели условията за такава политическа трансформация. Твърде силни и дълбоки са все още зависимостите, които създаде управлението на Ердоган, включително и в ограниченията на политическите му опоненти в предизборния период и в самия изборен процес. Ердоган спечели, но с най–нисък процент гласове в сравнение с последните два избора и отбеляза спад в дела на гласовете на собствената си партия.
Не остана скрито предпочитанието в Западна Европа за смяна на управлението в страната, която се превърна в труден партньор на НАТО и ЕС и последвалото съжаление от факта, че не се създадоха условия за връщане към парламентарната демокрация. Последвалите обаче реалистични послания към новия стар президент и присъствието на най–високо ниво представители на двата съюза и съюзническите страни на тържествата по встъпване на Ердоган в длъжност са резултат на оценката че Турция има стратегическо значение за отбраната на НАТО, особено сега в условияна на война в региона, а ЕС остава най–важият й търговски партньор, заинтересован от подобряване на двустранните отношения.
Вярно е, че не могат да се очакват съществени промени в доктриналните основи на външната политика и сигурността на държавата, както и на автократичното й управление, но фактът на почти пълната подмяна на министрите /без тези на здравеопазването и културата/ говори за намерения за различен подход в предстоящото преследване интересите на страната. Знакови са назначенията на финаносвия и външния министър /Шимшек и Фидан/, които принадлежат по–скоро към атлантическото крило, отколкото към евроазиатското такова. Изглежда, че Ердоган най–после е осъзнал погрешната си финансова политика на поддържане на ниски лихви, критикувана от всички и довела до невиждана инфлация. Новият финансов министър Мехмет Шимчек, който блеше на този пост цели 10 г. до 2018 г. определено няма да следва пагубната практика на зетя на Ердоган Берат Албайрак, тоест може да станем свидетели на обрат на същата. Възлагането на външната политика на досегашния шеф на разузнаването Фидан, който от години придружава неотменно президента Ердоган на межднародни срещи, също е знак за промяна, но по–скоро по отношение по–умелото прокарване на външнополитическите интереси на Турция. Сянка върху Фидан обаче хвърлят досегашните му практики, стигащи дори до нарушаване на международни и междудържавни норми от турското разузнаване /отвличане на турски граждани–политически противници от западноевропейски страни/, както и контакти с протерористически среди от Близкия Изток. Фидан е работил като млад офицер в НАТО и е координатор в борбата срещ кюрдите и ПКК, затова ще е полезен в политиката на Ердоган в тези две посоки.
Като изхождаме от ситуцията след изборите в Турция и геостратегическото значение на страната за Запада, може да се очаква, че само компромиси от двете страни биха довели до частично разрешаване на проблемите мужду тях. Така например САЩ, ако искат въобще да видят реализирана новата си стратегия за Черноморския регион, ще трябва да отговорят на желанието на Турция за доставка на самолети Ф–16. Исканията на Вашингтон обаче ще бъдат в посока отказ на Анкара от подкрепа за Русия и подкрепа на приемането на Швеция в НАТО на предстоящата среща на върха това лято. Ердоган трудно би отишъл на първото, но сигурно ще подкрепи приемането на Швеция, особено след приетите вече промени в антитеростичния й закон. Шансове за Турция във външната политика има в опитите й да се утвърди като един от важните посредници в преговори за прекратяване на войната в Украйна и следвоенно регулиране. Личните контакти между Путин и Ердоган са от значение и при евентуална смяна на държавните лидери в Анкара или Москва, няма да има благоприятни условия за такива преговори. Немаловажно за Турция е и изглаждането на противоречията със САЩ по политиката й в Сирия и спрямо кюрдските формирования в нея.
Никой в Брюксел не вярва в реално придвижване на интеграционния процес с Турция, нещо повече, ще се увеличат гласовете искащи официално да се прекрати процеса на присъединяване. ЕС ще се стреми да подобри отношенията си с нея по споразумението за бежанците. Истинската причина обаче за неефективността на споразумението беше в ЕС, по–конкретно в отсъствието на реформи в системата за предоставяне на убежище. Намерението на Турция за връщане на бежанците в Сирия поставя под въпрос споразумението между нея и ЕС, тъй като бежанците не бива да влизат в ЕС, защото Турция е сигурна страна за приемането й.
Във вътрешнополитически план Ердоган ще укрепи властта си. Няма основание за очакването да бъдат освободени политическите затворници като Осман Кавала или кюрдския лидер Себахатин Демирташ. Свободата на пресата ще продължава да бъде ограничавана. ПСР на Ердоган ще се стреми да си върне някои загубени позици, особено тази на кмета на Истанбул на следващите местни избори. Коалиционната на Ердоган партия на ислямистите ще продължи да настоява за премахване на закона за защита на жените от домашно насилие. Успехът на ултранационалиста Синан Оган на изборите показа, че са нарастнали реакционните настроения, както и недоволството срещу 6 милиона бежанци и незаконни мигранти. За българските и европейските медии останаха в сянка съобщенията за изстъпления на въоръжени привърженици на Ердоган в ноща след изборите, стрелби, ранени граждани, расистки лозунги /например в черноморската провинция Орду, Гюлайлъ/. Коалицията от опозиционни партии от отминалите избори естествено ще се разпадне и е въпрос на време формирането на нова такава, отчитайки грешките, допуснати през 2023 г.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избор...и и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
Сигурност и отбрана
Бюлетини:
БЮЛЕТИН 2009
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация