ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Предизвикателствата пред реализацията на новите военно–технологични способности на страните и ролята на Турция в Черноморския регион през следващото десетилетие
Симеон Николов
/Доклад на Национална конференция на тема „Геополитическите трансформации и новите военни доктрини“⁎/
Геополитическите трансформации логично предполагат нови военни доктрини на страни и съюзи, но на настоящия етап на разпад на стария и наченки на нов световен ред не бихме могли да прогнозираме в детайли тези промени, въпреки че някои страни вече приеха нови основополагащи документи в политиката си за сигурност или внесоха съществени корекции в съществуващите досега. Във всеки случаи паралелно с анализите и прогнозите в страните и в международните организации вървят сериозни дискусии, обсъждат се идеи, разработват се дори планове за промени. Трябва да си дадем обаче сметка, че до установяването на трайни структури на новия световен ред, ще преминем през етап на разпад и войни.
Тъй като най–вероятната перспектива е, че първо ни очаква текущият конфликт в Украйна да продължи доста години /дори погледнато чисто статистически се потвърждава, че войните в света през последните 75 години продължили над една година са прехвърляли 10 годишен срок/, логично е да мислим и очакваме сериозни предизвикателства за бюджетните разходи на подкрепящите Украйна съюзнически държави и готовността на нашите армии.
След тази в Украйна или паралелно с нея са вероятни конфликти в Азия, Близкия Изток, Африка и др. Сближаването на бивши съперници и тенденциите към нови съюзи в света, включително в Близкия Изток, към който нашият Черноморски регион е само предмостие, ще доведат до големи стратегически промени. Те ще са част от един многополюсен световен ред, в който няма доминираща суперсила и изцяло доминиращ силов блок. Всяко споразумение, което не създава стабилен мир, може да остави света още по–нестабилен за десетилетия напред. Нито САЩ, нито Китай вероятно ще победят в траен смисъл. Много по–вероятно е да доведат до значително увеличаване на глобалната конкуренция.
Определящи ще бъдат надпреварата за превъзходство в научно–технологичната сфера, икономически войни и усвояване на природни ресурси. Ще нараства влиянието на технологичните компании и в националната сигурност, придружено със съперничества и нови условия за нов цифров и дори технополитически ред в бъдеще.
Войната в Украйна се обезмисля от факта, че промяната на многополюсния световен ред вече не може да бъде избегната, независимо от изхода на тази война. Самата война, масовото превъоръжаване от двете страни на фронта ускоряват редица негативни тенденции, дори измененията в климата. Ценни ресурси , независимо дали са военни, финансови или природни се жертват за една бъдеща война за спечелване на хегемония чрез водене на прокси военни действия. Страните, които са били обект на войни, едва ли ще могат лесно и без чужда военна помощ да осигурят бъдещите си военни способности със собствени ресурси, защото войните, които често съпътстват трансформационните процеси в света, активно се използват за преразпределение и на природни ресурси. Свидетели сме вече на преговори на американски корпорации като ExxonMobil, Chevron и Halliburton за поглъщане на петролната и газова индустрия в Украйна. Те ще вложат повече от 400 милиарда долара в „публично-частни партньорства“.
Войни в технологичната сфера
Второто събитие след започването на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г., което ще има геополитически последици е инициативата на САЩ от 07. Октомври 2022 г. за нови разпоредби за контрол на износа към китайската индустрия за изкуствен интелект и полупроводници. Новата политика на САЩ активно влоши върховия технологичен капацитет на китайската полупроводникова индустрия. Водещи китайски фирми за полупроводници бяха върнати години назад в развитието си. Последвалите мерки за контрол, обявени през март 2023 г. от Холандия и Япония, са значително предизвикателство за индустриалната политика на Китай.
Държавният секретар на САЩ Тони Блинкен почти каза това в реч, произнесена само десет дни след влизането в сила на новата политика. „Намираме се в повратна точка“, каза Блинкен. „Светът след Студената война приключи и има интензивна конкуренция, която да оформи това, което следва. И в основата на тази конкуренция е технологията.“
Войната в Украйна показа централната роля на безпилотните летателни средства в модерното водене на война. Една от главните поуки от досегашното протичане на войната, подобно на тази от конфликта в Нагорни Карабах, е колко решаващи и опасни днес са дроновете и новите технологии при водене на бойни действия и колко важна е модерната и всеобхватна противовъздушна отбрана. В края на 2022 г. Украйна предприе дръзко нападение срещу руския Черноморски флот, използвайки комбинация от БЛА и надводни кораби без екипаж (USV). Иновативното използване на USV като „самоубийствен кораб“ беше особено важно за много коментатори, като някои обявиха атаката като предвестник на нова ера във войната по море. Китайската компания Yunzhou Tech проведе демонстрации на действия срещу враждебни цели от координирани рояци USV, които могат да определят цели и да ги атакуват автономно. Но все пак трябва да проявяваме предпазливост по отношение на твърденията, че дадена технология е революционизирала войната. Докато новата технология може да има относителна полезност в определени времена и обстоятелства, е рядкост новата технология да направи съществуващите структури на силите напълно остарели. Днес мерките за противодействие на USV и подводните превозни средства без екипаж биха могли потенциално да включват оръжия с насочена енергия, пакети за надводна война, разработени да се справят с пилотирани рояци от малки лодки, и отбранителното използване на USV като ескорт на повърхността и ASW. Подобно на миналото, тези контрамерки няма да осигурят абсолютна защита.
Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Марк Мили каза, че "преживяват фундаментална промяна в природата на войната, движена от технологиите и преди всичко от високоточни доставки и повсеместни сензори". Руската страна също се възползва от невниманието на наемници в Украйна и след разкриването им по използваните от тях телефони, унищожи голям брой от тях.
Аналитичната оценка за предстоящи конфликти и коренни промени в света съвпадна с етап на преминаване в нова, по–динамична фаза, очертаваща обозрим вече пробив на изкуствения интелект и конкретни приложни решения. Не случайно германският бригаден генерал Армин Флайшман на световен форум през май 2023 г. в Бон призна, че това е „цифрова повратна точка и че в момента AI се развива с невъобразима и главоломна скорост". За разлика от доскорошния напредък, който бе сравнително скромен в сравнение с обявените перспективи, настоящото развитие на AI обаче се различава от предишните икономически цикли и всъщност може да доведе до из основи коренни промени на бойните полета. Дискусиите на експертите от 2023 г. водят до извода, че AI- приложенията трябва да бъдат внедрени в армиите "в голям мащаб и с голяма скорост през следващите няколко години и че цифровизацията на въоръжените сили, която в момента се прилага, може да реализира десетилетната мечта за мрежово–центрична война, се сбъдва."
Много показателно е, че както големи, така и малки и нови оръжейни фирми представят вече конкретни проекти като такива с използване на AI например за разпознаване и класифициране на обекти в реално време за бойни превозни средства /като Rheinmetall/ до използване на невронни мрежи в информационната война / като Somtxt U6/. Или проект „Дигитализация на наземни операции", с който до 25 000 превозни средства и до 155 000 войници трябва да могат да действат в мрежа. Доскоро познатата само на теория «Бъдеща бойна въздушна система», в която пилотираните бойни самолети трябва да бъдат придружавани от цели рояци от безпилотни самолети, вече придобива реални очертания. Тоест, говорим за проекти, които вече са готови и за почти серийни продукти, които доскоро изглеждаха утопични. Важна особеност е, че няколко фирми включително от различни държави се обединяват в разработването на един проект.
Макс Тегмарк, физик и експерт в сферата на разработването на изкуствен интелект в Масачузетския технологичен институт, предупреди, че съществува 50-процентова вероятност технологиите, които в момента се създават, да заличат човечеството, в случай че те развият по-голяма интелигентност от самия човек.
Някои от водещите учени на планетата дори алармираха, че в обозримо бъдеще изкуственият интелект може да бъде ползван за създаването на автономни армии, както и на роботи, които да бъдат способни да убиват по собствена преценка. По думите им това е напълно реален сценарий, ако хората не подходят с нужния прагматизъм и разум по отношение на изкуствения интелект.
САЩ
Едно от ключовите предизвикателства за Министерството на отбраната при разработването и експлоатацията на възможности, поддържащи AI, е разнообразието на цифровите мрежи на Министерството на отбраната и пречките пред ефективното изграждане на софтуерни системи, които осъществяват достъп и преместват данни в тези мрежи. Според Кибер командването на САЩ информационната мрежа на Министерството на отбраната (DODIN) се състои от: 46 различни компонента на DOD (напр. бойни команди, военни служби, агенции на DOD); 15 000 класифицирани и некласифицирани мрежови среди; и 23 доставчици на услуги за кибер-сигурност (CSSP).
ИИ и автономните системи са сред най-важните приоритети на Министерството на отбраната за модернизацията на технологиите. Въпреки това Министерството на отбраната е изправено пред множество предизвикателства, които забавят приемането на AI и технологии с активиран AI, създавайки рискове от изоставане с наближаването на бъдещето. Някои от тези предизвикателства са присъщи на текущото състояние на AI и технологиите за автономни системи, но най-значимите бариери са свързани с уникалния контекст на DOD. Този документ анализира шест от най-значимите от тези предизвикателства от гледна точка на ръководството на управлението на програмата на DOD: мисия, данни, компютърна инфраструктура, технически талант, обратна връзка от крайния потребител и бюджет. Има допълнителни — и критични — предизвикателства, пред които ще се изправят програмните мениджъри на Министерството на отбраната за изкуствен интелект, като например как да се гарантира, че договорите между правителството и неговите индустриални партньори адекватно защитават интересите на правителството и как да се създаде програма за тестване и оценка, която може да даде увереност, че дадената AI способност ще работи по предназначение в пълния набор от оперативни употреби, но те са извън обхвата на този документ. Шестте бариери, идентифицирани по-горе, са съществували за други технологии и отделът се е опитвал да разреши някои от проблемите преди, със смесени резултати. Следващият документ от тази серия CSIS ще предложи конкретни препоръки за преодоляване на тези пречки и ускоряване на приемането на AI и автономни системи в DOD. Съобщава се, че заплатите на новозащитилите доктори по компютърни науки с набор от умения, свързани с ИИ, са от 300 000 до 500 000 долара годишно, което означава, че младшият технически персонал с ИИ в търговската индустрия редовно получава от два пъти повече от това, което американската армия плаща на четиризвездни флагмански офицери. Не всеки експерт по ИИ в Министерството на отбраната трябва да има докторска степен и не всеки експерт по ИИ е мотивиран изключително от пари. Все пак общият проблем е значителен.
Ще има много провали по пътя към успеха, предупреждава Грегъри С. Алън, директор на Wadhwani Center for AI and Advanced Technology в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, D.C.
Колко лесно е да се модифицира Изкуствения интелект, така че да се превърне в опасен инструмент, показва научни изследване, публикувано в списание Nature Machine Intelligence, при което само за 6 часа Изкуственият интелект е успял да създаде 40 000 нови потенциални химически оръжия. Самите учени са шокирани от лекотата на провеждане, което би насърчило злонамерени лица да го направят и създадат смъртоносни съединения, по–мощни от използваните.
Ядрените оръжия
Съветникът по националната сигурност на президента на САЩ Джо Байдън, Джейк Съливан, предложи на Русия и Китай преговори за контрол на ядрените оръжия „без предварителни условия“. Конкурентният контрол върху оръжията става официална политика. Администрацията на Байдън ще продължи да се придържа към таваните на „Нов старт“, докато Русия прави същото, каза Съливан. Съединените щати също няма да имат нужда от новоразработени ядрени оръжия. В допълнение към съществуващите ядрени способности, Америка на Байдън ще разчита още повече на неядрени прецизни оръжия като хиперзвукови ракети, за да държи ядрените си съперници под контрол. Космическите и кибернетични възможности също биха помогнали на САЩ да запазят настоящото си военно предимство.
Такава стратегия би включвала, например, увеличено финансиране за ядрената инфраструктура на САЩ, но също и фундаментално преосмисляне на разполагането на ракети със среден обсег и укрепване на военните отношения със съюзниците в Европа и Азия.
Кибероперации
Все повече държави ще формулират критериите си в киберсигурността, каквито имат Великобритания, САЩ, Канада, Япония, Сингапур и други страни, които са основа за подходите към кибер–политиката, законодателството и регулирането. Стратегиите им ще се адаптират към промените на кибер-атаките и геополитическите събития, както и според нарасналата необходимост от защита на веригите за доставки, особено за военно–отбранителни и високо–технолигични цели. Стратегиите все повече се фокусират върху хармонизирането и рационализирането на кибер–политиките за да се избегне разпокъсването и дублирането на усилията. Необходимо е сътрудничество за разработване на кибер-норми и развитие на свободно и сигурно киберпространство.
Войната в Украйна показа, че досега кибер-операциите са имали повече разузнавателни функции и нямат големи стратегически ефекти. Би трябвало да се изследва повече военно–оперативната полезност на кибер- способностите по време на война. В международен план намаляха очакванията, че кибератаките биха допринесли за обезсилване на врага. Все повече кибер-атаките се разглеждат като способност за противодействие на сила, например чрез проникване на зловреден софтуер в оборудване за насочване на артилерийски огън например. Една кибер–операция би могла да бъде по–полезна в рамките на началния етап на войната като вид първи удар.
Кибер-активите се възприемат не като разрушителна сила, а като надпревара за разузнаване или подкопаване на кибернетична и информационна среда. Основната полза от кибероперациите е кражбата или манипулиране на информация за политика, икономика и други цели. Тези направления се счита за подходящи, защото повечето кибер-операции не са отговарящи на правните критерии за използване на сила или въоръжено нападение и не могат да се използват за оправдание с клаузата за самоотбрана съгласно член 51 от устава на ООН. Кибер-операциите умишлено се проектират под прага на войната, без ескалация на въоръжено насилие, отмъщение, война.
Противниковите кибер-атаки са насочени основно към събиране на разузнавателна информация, унищожаване на данни и атаки за отказ от обслужване на критична инфраструктура. Кибер и конвенционалните операции са трудни – но не и невъзможни – за координиране. Една от целите е да се планират кибер-операции за извънредни ситуации. Въпреки че са безценни за шпионаж, кибер-операциите далеч не са решаващи за въоръжения конфликт. Те не са заместител на решаваща военна сила.
Службата за защита на конституцията на Германия, представила последния си годишен доклад през юни 2023 предупреждава, че китайският шпионаж и особено кибер-шпионажът е по–активен от всякога. Китай има силен интерес към съответните бъдещи технологии като биомедицина, аерокосмически технологии, нови материали, технологии за роботи и изкуствен интелект, морски технологии, електронна мобилност, информационни технологии и полупроводници.
В рамките на войната в Украйна е имало над 1123 кибер-операции през първата половина на същата което е трикратно увеличение спрямо времето преди войната. Към януари 2023 г. е противодействано на повече от 2194 атаки. Практиката показва, че кибер–операциите успешно спряха сателитната комуникация над Украйна и Европа в деня на нахлуването в страната.
За страни, които нямат развита киберотбрана са полезни поуките от практиката в Украйна и заслужават внимание от българска страна. Украинската киберзащита беше подсилена от бързото предоставяне на кибер–капацитет и способности от частния сектор като директна подкрепа от компании към правителство, включително с предоставяне на лицензи и сключване на договори от чужди правителства. Продуктивен беше подходът за поддържаща роля на доброволците и национални планове за включване на кибер–резерв във военните структури по примера на естонския отряд за кибер–защита.
Кибер–пространството ще остане ключов домейн, а кибер–защитата– решаващ фактор, ограничаващ успеха на противниковата страна.
Европейският съюз няма доктрина в киберпространството, заключи Тиери Бретон, еврокомисар по вътрешния пазар, през 2021 г. Сегашната кибер-стратегия на ЕС от декември 2020 г. пренебрегва разработването на такава доктрина; вместо това се ангажира с традиционно възпиращо мислене, което има за цел да възпира атаките чрез отричане и санкциониране. Докато фокусът на ЕС върху постепенното повишаване на устойчивостта и намаляването на стимула за атака чрез санкции и устни осъждания е необходим, той е недостатъчен за отблъскване на кибероперации. Подобряването на сигурността на веригите за доставка на софтуер трябва да стане неразделна част от националната политика за сигурност на ЕС и неговите държави-членки. В същото време ЕС трябва да се ангажира със стратегическо изграждане на кибер-капацитет."
Микровълнови и лазерни оръжия
Защитата от дронове може в бъдеще да се постигне с микровълново оръжие, показват първите успешни изпитания на такова в САЩ. Системата поразява с мощно микровълново оръдие дронове, група дронове или огромни рояци от такива на не много големи разстояния. Развитие бележат и лазерните оръжия подходящи срещу малки цели и притежаващи по–голяма точност от традиционните оръжейни системи и на по–ниски цени. През 2023 г. в Германия например успешно върви разработката на мобилна лазерна система за сухопътните войски срещу статични цели.
НАТО и ЕС
Уверенията на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред Военния комитет през май 2023 г., че „Алиансът е подготвен добре за „нова ера на колективна отбрана“ е в стила на официалното оптимистично говорене и не отговаря напълно на реалността, ако вземем предвид слабостите, които станаха очевидни в повечето страни–членки в процеса на подпомагане на Украйна, но не може да се отрече бързото ориентиране към сериозни планове за близкото бъдеще.
Председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер например уверява, че „Военният комитет на НАТО следи отблизо всяко развитие на военните иновации. Иновациите и по-широко възникващите пробивни технологии ще допринесат пряко за адаптирането на НАТО и неговата Военна стратегия към новия геополитически контекст.“
На проведеното на 23–24 май 2023 г. заседание на Съвета за консултации, командване и контрол (C3 Board) беше одобрена Стратегия за прилагане на цифрова трансформация.
До 2030 г. цифровата трансформация на НАТО ще позволи на Алианса да провежда операции в множество области, да осигури оперативна съвместимост във всички области, да подобри осведомеността за ситуацията и да улесни политическите консултации и вземането на решения, базирани на данни.
В НАТО се пропагандира нова опасност: "когнитивна война", която може да манипулира поведението и мисленето на хората. С „милитаризацията на невронауките“ трябва да се води война за умовете. Концепцията за „когнитивна война“ се обсъжда в НАТО, откакто през 2014 г. се видя, че стратегическата комуникация, практикувана до този момент, се е провалила за втори път в конфликта в Украйна. Проучване на когнитивната война от свързания с НАТО център за иновации е за факта, че във все по-асиметрични и сиви конфликти нарастват възможностите за манипулиране на човешкия ум с „невронаучни техники и средства“ и в крайна сметка за разработване на „неврооръжия“. Това разширява традиционните техники за манипулиране чрез информационните технологии и Infowar и води до "милитаризация на невронауките". Преувеличенията не са спестени: „Мозъкът ще бъде бойното поле на 21-ви век.“ Вече не територията, „хората са оспорваната област“. Човешкият дух сега се разглежда като новата, шеста военна област наред с класическите области на земята, морето и въздуха, както и новите в космоса и киберпространството. Русия и Китай вече работят активно върху когнитивната война.
Променената среда на сигурност и новите предизвикателства наложиха не само повече усилия и на ЕС в укрепване на сигурността, но и активираха и задълбочиха сътрудничеството между НАТО и ЕС. Подписаната в началото на 2023 г. обща декларация определено трасира пътя на едно разширено стратегическо сътрудничество между двете организации. Очерта се перспективата за такова в области като киберпространството, космоса, устойчивостта, защитата на критичната инфраструктура и нововъзникващите революционни технологии. В това сътрудничество в близко бъдеще особено важен ще бъде въпросът за устойчивостта, отразен в Концепцията за устойчивост, включваща военен капацитет, гражданска готовност и планиране при извънредни ситуации и ползата от създаването на фонд на НАТО за устойчивост на най–уязвимите съюзници и партньори. Всеобхватният подход към устойчивостта трябва да включва допълнителни ресурси и стратегии, разработване на ясно дефинирани цели, създаване на способности за бързо реагиране, подобрена гражданско–военна координация и стабилни инвестиции.
Средствата за финансиране на разработки от сферата на революционни технологии от Европейския фонд за отбрана /инструмент на ЕК/ за 2023 г. са само 41 милиона евро от общо 1,2 милиарда евро, което очевидно е недостатъчно и ако се отчита динамиката на развитие на тези технологии и нуждите на европейските държави в областта на отбраната ще трябва да растат през следващите години. На срещата на върха през 2022 г. беше приет „водещ документ“ за справяне с Китай, чийто възход поставя нови предизвикателства пред НАТО: по-специално нарастващото влияние на страната върху цифровата инфраструктура на западните държави, нарастващите инвестиции на Китай в Европа и др. Новата „Европейска стратегия за икономическа сигурност“ от юни 2023 г. изисква всяка компания да бъде защитена срещу прекомерна зависимост от трети страни, но също и срещу кибератаки или злоупотреба с ключови технологии от ЕС.
Военната индустрия
Смущаващо е, когато в Европа се застъпва мнение, че трябва да влезе / а вече фактически е влязла/ в етап на „военна икономика“. Твърдението е на бившия председател на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер, който пояснява: „Военната икономика означава, че ние – в НАТО и координирани на европейско ниво – поемаме инициативата и призоваваме европейските оръжейни компании да произвеждат повече оръжия и боеприпаси в резултат на войната. [...] имаме нужда от политическо приоритизиране, така че индустрията да има необходимите насоки. Те трябва да идват от правителствата и от Брюксел“. Тревожното е, че исканията са за разширяване на сектора на оръжията. Големи военни корпорации вече започнаха да разширяват своите производствени бази с построяването на нови такива в източноевропейски страни. /например „Рейнметал“ в Украйна/
Военни с основание вярват, че технологиите, по-специално изкуственият интелект и машинното обучение, могат да помогнат на командирите да вземат решения по-бързо, нещо, което според тях е необходимо, ако САЩ някога влязат в пълномащабна война.
Вече ясно и бързо се очертава търсенето на обединение между големите и нови оръжейни фирми. Например „за проучване на стратегическото сътрудничество в областта на автономните способности и изкуствения интелект по текущи и бъдещи отбранителни програми“. за да разработят автономна технология за надводни бойни кораби, за да се състезават за бъдещата тактическа безпилотна летателна система на армията и т.н.
Най-новата научно-технологична стратегия на Пентагона призовава за по-голяма комуникация между военните, законодателите и дори съюзниците. Области на акцент в стратегията: Биотехнологии, квантова наука, безжична връзка от бъдещето и модерни материали; Търговски технологии, като изкуствен интелект и автономност, интегрирани мрежови системи от системи, микроелектроника, производство и съхранение на възобновяема енергия, усъвършенствани изчисления и софтуер; и интерфейси човек-машина; насочена енергия, хиперзвук и интегрирано наблюдение и кибер. Институтът за нововъзникващи технологии на Националната отбранителна индустриална асоциация има нов доклад за индустриалната база за хиперзвукови оръжия, според която „трябва да се предприемат значителни стъпки за укрепване на веригите за доставки на хиперзвукови устройства. Нов доклад на института Куинси е озаглавен „Финансираните от отбраната мозъчни тръстове задават тона на дебата за Украйна“. Очевидна е симбиозата между силно печелившаа военна индустрия и лобистите сред политическите среди. 78% от най-добрите мозъчни тръстове в областта на външната политика на САЩ получават финансиране от Пентагона или негови контрагенти. А на самия връх влиянието на отбранителната индустрия е още по-силно: всичките 10 водещи външнополитически мозъчни тръста получават финансиране от отбранителния сектор. Подкрепяните от отбраната мозъчни тръстове са цитирани от медиите над 7 пъти повече от техните независими колеги. 1064 статии от 1247 (или 85%) включват анализатори от центрове, подкрепящи отбранителния сектор.
Разузнаване
Динамичните и важни за бъдещето на света промени логично водят до извода за нарастване значението на стратегическото разузнаване.
Предвид на очакваните серии от локални военни конфликти в процеса на трансформация и преход в различните региони, съществена роля ще имат военните разузнавания.
Военните успехи, както показа войната в Украйна, ще зависят все повече и от космическото и агентурно разузнаване, както и от войсковото разузнаване.
Американското разузнаване предоставя разузнавателна информация в реално време на Украйна. Когато това беше потвърдено, бързо възникна въпросът, къде е линията за участие в конфликта при такъв интензивен обмен. Без това безпрецедентно сътрудничество Киев вероятно щеше да е загубил отдавна войната.
Сателитните данни очевидно са много важни. Не е известно, какви точно възможности имат САЩ в това отношение. Все пак може да се предположи, че те разполагат с изображения с висока резолюция на бойното поле в Украйна и точна информация за траекториите на ракетите.
Разширяват се възможностите на техническото разузнаване. Китайски доклад разкри специален софтуер на САЩ , използван дълго време за шпиониране и кражба на потребителски данни и подготовка на вътренополитически преврати в определени страни.
Генеративният изкуствен интелект може да направи американското разузнаване по-добро, но само ако се прави с повишено внимание, казва директорът на Агенцията за разузнаване на отбраната. „Това определено може да ни направи по-добри, по-бързи, по-силни. може да бъде страхотен помощник на анализаторите и въпреки че ще засегне човешката работна сила, няма да го замени напълно. Но трикът за интегриране на генеративен AI, който вече се използва за подобряване на изображенията, със събиране на разузнавателна информация може да бъде използването на неговите предимства, без да се ограничава потенциалът на технологията.
Съюзническите усилия на разузнаванията стават все по–важни в съвременната война и това пролича в обмена на информация и съгласуваност между тях по време на войната в Украйна, макар и с различна активност на националните разузнавателни служби – изключително активната такава на британските тайни служби, не толкова директното и интензивно споделяне на информация на Федералната разузнавателна служба на Германия, колкото американците, интензивното въздушно разузнаване на Полша и Румъния и т.н. Без тях Киев вероятно щеше да е загубил отдавна.
Така нареченото разузнаване с отворен код, тоест практиката за събиране и анализиране на информация от открити източници като допълнение към цялостния поток от разузнавателна информация, нарасна значително и имаше чувствително влияние в конфликта в Украйна, което предизвика изводи за ползването му при бъдещи конфликти. От една страна то действително допринася за присъединяването на по–широк кръг лица в добиването и разширяване на източниците на полезна информация и до голяма степен помогна на украинската страна да спечели международното обществено мнение в своя полза, като по този начин лиши Русия от важно политическо предимство. Не може да се отрече и бързината на постоянния информационен поток от конфликта получаван за няколко минути или часове. Някои коментатори го наричат „първата война в социалните медии.“ От друга страна обаче, некриптираните радиопредавания и мобилни телефони станаха причина за бързото им разкриване и поразяване от противниковата страна. Освен това, този метод бе широко използван и за дезинформация. Някои коментатори отбелязват и приноса му за разкриване и документиране на военни престъпления или за фалшифициране на такива. Въпреки всичко може да се направи извода, че в бъдеще разузнаването с отворен код ще се превръща във важен казус за разузнавачи и лица, вземащи решения. Ще се държи сметка както за налични открити източници, така и за военните, политическите и информационните последици, които те могат да предизвикат, но с ясната представа, че този вид дейност никога не може да замени класическите форми на разузнавателната дейност.
Изтичането на класифицирани американски документи през април 2023 г. чрез онлайн платформата Discord предизвика нарастваща загриженост за сигурността. Реализираните арести на руски агенти в европейските страни, доколкото бе дадена гласност на такива, подчертава важността на контраразузнавателните служби в условия на война, предвоенно положение или конкурентна борба. Изводът от дискусия в германския Бундестаг, който се налага е, че мерки за защита на информацията следва да се провеждат своевременно още в мирновременния период.
Работната група на Европейския съвет по въпросите на тероризма и експерти по политиката за сигурност във вътрешни комисии нееднократно и основателно предупреждават за нарастване на терористичната заплаха, вследствие на войните и основно на тази в Украйна. В докладите си те посочват връщането на радикализирани бойци от зоната на военни действия в страни от ЕС; обратния поток от оръжия, експлозиви и биологични, химически и ядрени оръжия. Прогнозата им е, че е „вероятно“ заплахата да се засили „в средносрочен до дългосрочен план“, а в оценка за Постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност посочиха преди всичко "притока на оръжия и експлозиви", но също и "завръщането на обучени, насилствени и екстремистки доброволци от чужбина и опитите за по-нататъшно радикализиране на обществата в някои страни-членки".
Черноморския регион и ролята на НАТО и Турция
Централната роля, която има Черно море за сигурността на Русия и излаза й на Средиземно море от една страна и основните насоки на Стратегията на САЩ за Черноморския регион и политиката на НАТО за значително усилване на Източния фланг от друга, предполагат ускорена милитаризация през следващите години , а с това и увеличаване на рисковете, характерни за гранична зона между два враждуващи съюзи на държави. Това означава, че можем да очакваме не само замесване на приморските страни в регионални конфликти или случайни инциденти, но така и заделяне на значителни бюджетни средства за военни нужди и разполагане на по–големи съюзнически контингенти и нови системи въоръжения, но и вътрешнополитически напрежения, междупартийни борби и нестабилност в повечето от тях. За такава предстояща картина на региона важи формулировката–предупреждение на военния стратег генерал Бен Ходжис, че конкуренцията на великите сили и въоръжаването на Източния фланг не предотвратяват конфликти между тях и не допринасят за повече сигурност, а за все повече военни сблъсъци и войни, което се вижда още днес.
Новият закон за ангажиране на САЩ в Черноморския регион,
който предхожда разработката на новата стратегия за Черно море и
по–голямата склонност на европейските страни за разширяване на някои
инициативи като „Три морета“ със страни, които не са членки на ЕС
/Украйна, Грузия, Молдова/ предполагат повече ангажименти и подкрепа от
Вашингтон за региона.
Най–вероятният сценарий е, страните от НАТО да засилят влиянието си чрез
разполагане на способности за противодействие на руската военна сила.
Под въпрос е бързината, с която това може да се случи, предвид на
вътрешните проблеми на САЩ. Причина за ускоряването на това, освен
укрепване сигурността в региона, може да бъде и съображението за
противодействие на китайското влияние, което е свързано с него.
След преизбирането на Ердоган за трети пореден мандат за президент на Турция, страната едва ли ще допусне промени на Конвенцията от Монтрьо, която ограничава достъпа на кораби от неприлежащи на Черно море страни по време и тонаж. Поради това, мерките на САЩ и НАТО ще се развият в посока на противодействие на руските военни способности, наблюдение на въздушното и морско пространство, значително по обем разполагане на противокорабни ракети и развитие на способности за борба с подводници и мини.
Разширяване на военното присъствие на САЩ в Източното Средиземноморие, също би застрашило руското и китайското влияние в Близкия Изток и Северна Африка.
В предишни доклади и анализи сме разглеждали и правните възможности за дългосрочно отдаване под аренда на крайбрежна територия от черноморска държава на САЩ, на която да се изгради военна база, при което корабите биха придобили право да влизат в Черно море , както и възможностите кораби под чужд флаг на черноморска страна да изпълняват същата роля.
В зависимост от успеха на горните мерки САЩ ще изместят центъра на военното противопотавяне на Русия от Балтика към Черно море и Средиземно море.
По време на управлението на ПСР при Ердоган, външнополитическият активизъм, прилаган със средствата на меката сила, все повече се развиваше в посока на агресивна и конфронтационна външна политика, използваща твърда сила, за да осигури вътрешния монопол на властта и да наложи хегемонистични цели отвън . Успоредно с вътрешния процес на автократизация и регионално развитие („Арабска пролет“, война в Сирия, борба срещу Ислямска държава), идеологизацията и милитаризацията на външната политика също се увеличиха, което завърши със стратегии за военна ескалация и нахлувания, които нарушават международното право, а също и конфликтите със съюзниците и съседните страни.
Източносредиземноморският фронт и незаменимостта на Турция като съюзник на САЩ все повече се поставят под въпрос. Въпреки това администрацията на Байдън продължава да вярва, че в рамките на САЩ и НАТО Ердоган няма да се сближава повече с Русия. Общественото мнение към САЩ обаче остава негативно / доскоро 81,9% от турците ги смятаха за заплаха/. Но отношението към НАТО е различно– 58,7% смятат, че Турция трябва да запази членството си в Алианса. Въпреки недоволството на САЩ от заобикаляне на санкциите, Вашингтон е готов да толерира отказа на Турция да наложи санкции на Русия, но не изключва и предстоящ натиск.
Погрешно е да се счита, че Турция ще обърне гръб ва Европа и НАТО. Тя ще се стреми да извлича максимална полза от тях, въпреки разширяващата се зона на интереси към страните и съюзите на Изток и особено съсредоточаване усилията за укрепване на Организацията на тюркските държави, съгласно визията й до 2045 г. Тя ще има капацитет да запази определена стратегическа автономност. Наивно е обаче, да се надяваме, че Ердоган ще отстъпи пред критики и натиск на ЕС, каквито и без това са твърде пестеливи, срещу поведението му на авторитаризъм в страната. ЕС може да засили икономическите връзки с Турция чрез инициативи като модернизирането на Митническия съюз, но това изглежда малко вероятно в близко бъдеще.
От Турция можем да очакваме да продължи да разчупва параметрите на регионална сила и да придобива качества на глобална такава, разширявайки зоната на своето влияние. Инструментът й както досега ще остане паралелното използване както на мека, така и на твърда сила, но с тенденция за увеличаване на последната. Няма изгледи да се откаже от различията си с Гърция и Франция в Източното Средиземноморие. А ако и напрежението между Турция и САЩ и Европа не бъде разрешено, не може да се изключим връщане към конфронтационни моменти.
Интересите на Турция в Черноморския регион се очертават от четири основни цели:
Първо, тя би желала да си осигури водеща роля в региона и роля на представител на НАТО в него. Второ, Анкара да поддържа такива отношения с Русия, че да не я превръща в свой враг, а да има винаги условия за поддържане баланс на силите и интересите си в този регион. Трето, би трябвало именно от горните две цели да произтича задачата Анкара да противодейства на американско присъствие в Черно море. Тя прави разлика между политиката на САЩ и политиката на НАТО в региона предвид поуките от внесената от Вашингтон нестабилност в Близкия Изток. Четвъртата основна цел е свързана с ролята й интересите й в района на Нагорни Карабах и коридора за достъп до Каспийско море.
В Близкия Изток Турция ще следва стратегия за нормализиране, като отговор на развиващите се регионални съюзи. По отношение на Сирия е неизбежна координацията с Русия.
При прогнозиране ролята на Турция в Черноморския регион и значението й за НАТО следва да се има предвид, че тук за разлика от Балтийско море съществуват общи интереси между Анкара и Москва, изискващи недопускане на външни сили да доминират, а това може да се постигне, ако двете се координират така, че да запазят баланса на силите, въпреки естествените моменти на конкуренция.
Желанията на САЩ, НАТО и Украйна за превръщане на Черно море в силна военноморска зона под техен пълен контрол биха били осъществими единствено след война с пълно поражение на Русия или провокирайки много сериозен сблъсък между Турция и Русия и разбиване основите на сегашното статукво.
Сегашните прагматични, взаимоизгодни отношения между Русия и Турция ще бъдат зависими обаче от ползите, които извлича Анкара от балансиращата си политика и запазване на Черно море като затворено морско пространство. Определящо за Турция ще е за колко и докога би могла да играе тази балансираща роля между Запада и Русия. При една продължителна , многогодишна война в Украйна или замразен конфликт, Турция ще използва максимално Договора от Монтрьо за собствените си интереси и планове за регионален ред.
Ако САЩ и НАТО възложат на Турция повече отговорности в структурите на политиката за сигурност, това може да намали напрежението между съюзниците от Алианса и Анкара и би я ангажирало повече в укрепване на отбранителните способности. Ако се осъществи идеята за Командване на НАТО за Черноморския регион, Турция трудно би получила сериозни позиции в него при сегашните отношения между нея и Алианса. Въпросът е, до каква степен може да й се възложи отговорност по линия на НАТО в такова командване. При възлагане на отговорностите НАТО ще акцентира основно върху Румъния и отчасти – България. Не е изключено да се търси възможност за създаване на постоянна регионална организация на базата на някоя от досегашните инициативи.
Отношения с Русия
Колкото повече се разширява турско–руското сътрудничество, включително и в обмена на технологии с приложение във военната област въпреки санкциите на Запада, толкова по–голяма ще става зависимостта между тях и трудно бихме си представили прекратяването им през следващите години, ако няма някаква фундаментална промяна. Степента на този ръст е видим в периода 2021– 2023 г. Т.н. броят на новоосновани комании в Турция само за 6 месеца през 2021 г. се увелиава от 9 на 128. През 2022 г. Турция е изнесла за Русия електронно и електрическо оборудване да 559 млн долара, което може да се използва при конструирането и разработването на оръжия. Турски фирми доставят и неелектронни продукти за руската отбранителна индустрия в нарушение на санкциите на САЩ. Непропорционалната зависимост на Турция от Русия за енергийни ресурси няма да се промени в близко бъдеще.
Перспективи пред военната индустрия
Един от динамично развиващите се сектори със солидна база, който ще допринася за международната тежест и военна мощ на Турция в близко бъдеще е военната индустрия. Решението за постигане на сто процентно самозадоволяване на собствените нужди е на път да бъде реализирано, достигайки вече 80%, паралелно с разширяване на международните успехи в реализиране на военната продукция, което пък увеличава влиянието на страната в други страни и региони и създава основа за доходоносни партньорства. През последните 20 години износът на въоръжение се е увеличил десет пъти. Показателен е примерът с безспорния успех на турския дрон „Байрактар“, който намери приложение и в реални бойни действия. Причините за успеха са в своевременното ориентиране към бързо развиващия се сегмент на безпилотните средства /след 2012 г. САЩ подготвяха вече повече кадри за безпилотни летателни средства, отколкото пилоти на самолети/, както и в целевото финансиране на научноизследователска и развойна дейност и инвестиции в техническа експертиза и създаване на производствени мощности. Междувременно турските системи се изнасят за 28 страни по света.
При откриването на Центъра за инвестиции и инкубация на идеи за производство на чипове в Коджаели, министърът на промишлеността и технологиите Мустафа Варанк заяви: „Надявам се, че ние за първи път ще започнем производство на 65-нанометрови чипове в Турция в течение на 12 месеца след пускането на оборудването в кампуса в Гебзе.“
Дистанциране от САЩ обаче, имаше последици – отбранителната индустрия на Турция сега не е в състояние да доведе своите изтребители F-16 до стандарта F-16 Block 70 на Lockheed Martin, тъй като й липсва необходимото ноу-хау. В резултат на това Анкара поиска разрешение от Вашингтон да закупи 40 усъвършенствани изтребители F-16 Block 70 и комплекти за модернизацията на своя настоящ флот от 79 самолета F-16 на цена от 20 милиарда USD през октомври 2021 г. Искането е в процес на разглеждане одобрение от Конгреса на САЩ. Администрацията на Байдън неофициално информира Конгреса през януари 2023 г. за намерението си да продаде изтребители F-16 на Турция, но знае, че и Камарата, и Сенатът категорично се противопоставят на сделката.
България
През миналата година в условията вече на война в близост до границите ни очертаващите се коренни промени в региона и в света и необходимостта от преосмисляне средата на сигурност и нова оценка на ролята на България, обърнахме за пореден път внимание на целесъобразността от Национална доктрина и нова стратегия за национална сигурност.
Предвид на паралелното развитие и взаимозависимост между нови технологии и национално развитие в етапа на трансформация в света и региона би било целесъобразно създаването на Съвет за национална сигурност и технологии, под председателството на премиера и Министерство на науката, иновациите и технологиите. Смисълът и ефективността на работата на подобни структури обаче, са постижими, само ако в тях се назначат истински експерти, а не държавни служители по познати български практики и принципи.
Военният бюджет трябва да е стратегически ориентиран, а не да отразява само отделни придобивки за отбраната. Процесът на модернизация на въоръжените сили не трябва да се свежда само до закупуване на отбранителна техника и оборудване, а да води до трансфер на технологии, който да стимулира българската отбранителна наука и индустрия. За да избегне технологичната си изостаналост във въоръженията и влезе в скоростта на промените на съюзниците България трябва да акценитра в плановете си на дигитализацията като втори по важност актив след хората в армията, което ще й позволи да развие конкретни предимства, точност, устойчивост. Това ще допринесе за по–бързото придобиване и по–дълбоко интегриране на способности, за надграждане и интегриране на нови технологии. България има научно–технологичен потенциал и доказани реализации за включване с отделни елементи в големи проекти на съюзниците, като отчете пропуските и загубите от подобни възможности в близкото минало / дронове и активна танкова броня /
Когато въпреки разбирането, че трябва да се инвестира в иновации, а не в ремонт на стара техника и да се планира с перспекитва с десетки години, а не до изтичане на правителствен мандат или предстоящ преглед и отчет, нещата не се променят в желаната степен и скорост, очевидно, че има други причини, които предстоят да бъдат отстранени. А те се свеждат до повсеместното понижаване на професионализма в изпълнителския и ръководен състав в много сфери на държавата; преки последствия от отсъствието на сериозна експертиза в някои политически решения или отсъствието на такива и до културата на управление. Изключително тревожно е, когато в национални парламенти или в Европейския парламент за важни въпроси на сигурността и отбраната гласуват хора, които никога в живота си не са имали досег с проблемите и не могат да различат танк от самоходна гаубица или хоризонтът на вижданията им е до текущия мандат на съответната структура. Както в международен, така и в национален план историческият преход към нов световен ред и технологичната революция изискват изграждане на стратегически лидери, които мислят по нов, философски и научен начин, а не като вчерашни бюрократи.
Няма спор, че сигурността и отбраната са съвкупност от цялостно подчинени на една Национална доктрина и координирани политики, но и в реалната практика е необходимо разбирането, че те не зависят само от работата и финансирането на две министерства. В основата на националната сигурност винаги са силната икономика, силната отбрана и силната външна политика.
В международните отношения би било целесъобразно след прекратяване на войната да се предложи или защити всяка идея за договаряне на ново споразумение за европейска сигурност. В междусъюзническите отношения следва да отстояваме все повече отчитането на взаимния интерес и да внушаваме и на по–големите от нас целесъобразността от съгласуване на стратегическите им интереси с националните и честни технологични инвестиции за да се създаде единство на усилията, което често липсва в западните ни партньори.
Използвани източници:
1.Christoph Marischka, Noch schreibt KI für uns Texte – bald wird sie Kriege führen https://www.telepolis.de/features/Noch-schreibt-KI-fuer-uns-Texte-bald-wird-sie-Kriege-fuehren-9068071.html?seite=all Достъпен от: 15.05.2023
2.Българско дипломчатическо дружество, «Война» бе думата на годината, Международната политика и българската дипломация», Годишен анализ 2022, Издателство «Изток–Запада», 2023 г.
3.Петко Димов, Зарко Здравков,
Христина Добрева,
«Информационна сигурност», Военна академия «Георги Стойков
Раковски»,
София
● 2021
4.Yasmina Dahm, Aufrüstung im Schwarzmeerraum, Geopolitische Interessen und innenpolitische Konflikte in Bulgarien, IMI-Studie 2023/01, https://www.imi-online.de/download/IMI-Studie2023-01-Schwarzmeerraum.pdf, Достъпен от 16.05.2023
5.Samuel Charap, An Unwinnable War, Washington Needs an Endgame in Ukraine, June 5, 2023, https://www.foreignaffairs.com/ukraine/unwinnable-war-washington-endgame, Достъпен от 05.06.2023
6. Иван Кръстев: Ако Украйна спре да се сражава, това е краят ѝ,
Александър Андреев, 05.03.2023, Дойче Веле, https://www.dw.com/bg/ivan-krstev-ako-ukrajna-spre-da-se-srazava-tova-e-kraat-i/a-64876777, Достъпен от 01.06.2023
7.Peter Brandt, Michael Müller und Reiner Braun, Die Rolle der NATO– das Konzept 2030, 10. Juni 2023, https://overton-magazin.de/buchempfehlungen/die-rolle-der-nato-das-konzept-2030/ Достъпен от 10. 06. 2023
8.Liviu Horovitz, Jonas Schneider, Offizielle US-Strategie zur nuklearen Rüstungskontrolle: »Nur der erste Schritt oder schon alles?« , 09.06.2023 , SWP, https://www.swp-berlin.org/publikation/offizielle-us-strategie-zur-nuklearen-ruestungskontrolle-nur-der-erste-schritt-oder-schon-alles, Достъпен от 09.06.2023
9. Daria Isachenko, Göran Swistek, Das Schwarze Meer als Mare Clausum , Die Sonderrolle der Türkei in der regionalen Sicherheitsarchitektur, SWP-Aktuell 2023/A 36, 07.06.2023, 8 Seiten, https://www.swp-berlin.org/publikation/das-schwarze-meer-als-mare-clausum, Достъпен от 07. юни 2023
⁎/ Националната конференция „Геополитическите трансформации и новите военни доктрини“⁎/ се проведе на 15 май 2023 г. и бе организирана от Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната, Секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към ИФС-БАН, Фондация „Български криле“ и Балканският институт. Поздравителен адрес до участниците бе изпратен от президента на Република България и върховен главнокомандващ Румен Радев. Програмата протече в два основни панела: 1. Новият геополитически пъзел и опасността от световен военен конфликт, модериран от полк. Захарин Марков и 2. Новите военни доктрини и Европейската сигурност, модериран от д–р Любомир Кючуков. Сред докладчиците бяха Проф. Борислав Градинаров, посланиците Любомир Кючуков и Валентин Радомирски, гл. ас. Вихра Павлова, полк. Доц. Георги Димов, доцент Мариана Тодорова, Д-р Калоян Панчелиев, Д-р Мариан Карагьозов, Стефко Таушанов. Докладите от конференцията ще бъдат издадени в книга.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избор...и и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
Сигурност и отбрана
Бюлетини:
БЮЛЕТИН 2009
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация