ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Зад кулисите: Кадрови земетръс сред висшето политическо и военно ръководство в Китай и войните в технологии и финанси
Борислав Сретков, 04.11.2023
От лятото на тази година обстановката в политически Китай се нажежава до много високи градуси. Би могло да се каже, че от дълги години не е имало такива неразбории в ръководството на тази държава. Признаците за това са много.
През юни т.г. без обяснения без снет външния министър и той изчезна от обществеността без всякакви обяснения. В първия понеделник на август, президентът Си внезапно уволни командващия Ракетните Войски на Китайската Народна Армия, както и неговия заместник по политическите въпроси. Няколко седмици по-рано висш военен началник се самоуби. В края на август, изчезна от сцената военния министър Ли Шангфу. Води се следствие срещу неговия предшественик, генерал Wei Fenghe. С една дума в ръководството на ВС на Китай е изригнал истински кадрови земетръс. Такова нещо не се е случвало от десетилетия в КНР и на него ще му посветя отделен материал.
В началото на септември президентът Си обяви, че няма да присъства на срещата на Г-20 в Индия, това се случва за първи път. А и не удостои с присъствието си самита на БРИКС в Южна Африка в края на август. Необичайни отсъствия.
Но тясното разглеждане на сериозни теми като отстраняване на министри, обезглавяване на Ракетни Войски на страната, води до риска да се изпусне фокусирания поглед върху една по-обхватна, сложна политическа картина. Защото под тази повърхност на кадрови инциденти и кадрили през това знойно лято, има и една друга реалност, свързана с по-дълбоки неща.
Една от причините за тези необичайни политически турболенции е свързана с традиционната неофициална среща - закрито заседание - с участието на действащи и бивши китайски топ партийни и военни ръководители. На тези закрити срещи се обсъждат най-важните въпроси, свързани с настоящето и бъдещето на страната и съответно политиките за неговата реализация. Президентът Си е провел до сега 10 такива закрити срещи-заседание, но този път той е бил изненадан и настроението му е било сериозно развалено. Оказва се, че отсъствието на бившия президент Цзян Цземин, починал през последния ноември на 96 години и следващият го президент Ху Зинтао (80 г., принудително отстранен под охрана от Голямата зала на Народа, по време на последния Конгрес на ККП пред погледа на всички делегати - нещо безпрецедентно), не е създало комфорт за него. Напротив, на срещата присъстват само трима избраници на т.н. Възрастни в ККП, или нека ги наречем старци или по-добре пенсионери-мъдреци. Пенсионерите от висшия ешелон на Партията се събират в едно предградие на Пекин, водят обширна дискусия по състоянието на делата в днешен Китай. Изводите и резюмето им е силно обезпокояващо и те изпращат на закритото заседание една Тройка от топ личности, която е в състав:
Zhang Deijang, 76 годишен, бивш член на Постоянния комитет в Политбюро на ККП и плътно подкрепял кандидатурата на Си Цзинпин за генерален секретар на ККП през 2012. Тясно свързан с клана на Дън Сяопин.
Вторият пенсионер-мъдрец е Zeng Qinghong, 84 г., който е бил дясна ръка през втория президентски мандат на Цзян Цземин. По-късно той заема поста на председател на Изпълнителното Бюро на Националния Конгрес на Китай, където се приемат всички закони. Бил е и вицепрезидент на Китай.
Третият старейшина бих нарекъл, е генерал Chi Haotian, на 94 със статут на национален военен герой. Участник във войната в Корея срещу САЩ, дългогодишен началник на ГЩ на китайските ВС, дългогодишен министър на отбраната. Говори се, че още носи куршум в тялото си 1951. Един солиден представител днес на военната фракция в Китай, с голямо влияние в тези среди. Или на кратко - представена е фракцията на Дън Сяопин, на Цзян Цземин и на китайските военни.
Неформалната среща-закрито заседание се провежда през август в морския курорт Beidaihe. От нея не са публикувани официални информации. Говорител на групата от тримата мъдреци е Zeng. Той е опитен политик , бивш вицепрезидент и плътно подкрепя Си Дзинпин, от самото начало и има ключова роля в издигането му на върха.
Zенг отправя много остра критика директно към Си Дзинпин, прави експозе, в което се казва: ако политическите, икономическите и социалните неразбории продължават, без да се вземат контрамерки, ККП би загубила обществена подкрепа и това би предизвикало една заплаха за ръководната и роля в управлението на страната. И тезата е: така повече не може да продължава!
Този подход от позиция на знаещи, дали много за Китай, заслужили личности има характер на порицание. Много важно в този сюжет е било мълчаливото присъствие на старейшината на китайските генерали, Chi. Да, той е мълчал, но е седял до дясното рамо на говорителя Zeng. А китайските ВС имат специален статут в КНР. За тях се знае, че първоначално са създадени да пазят Партията. И в първите години след 1949 военните са Партията. От тогава до днес, в Китай има неписано табу, че военните не може да критикуват партийното ръководство. Нужно ли е да умуваме, защо генералът, просто не се отказал да участва в закритото заседание, под претекст примерно за напреднала възраст?
От информациите, които изтичат се разбира, че Си Дзинпин е бил изненадан, но и силно разстроен и споделя със своите близки съветници след срещата:
Всички проблеми оставени от моите трима предшественици и лидери лежат на моите рамене. През последните 10 години се боря да ги преодолея, но те остават нерешени. Виновен ли съм аз?. Казва се дори, че е възложил на колегите си в Политбюро, всеки един по своя ресор да отиде и да решава тези проблеми. На икономическия фронт и в света и в Китай духат много силни насрещни ветрове. Никак не му завиждам на новия премиер, който на снимки има прилежен, интелигентен вид, но от неговото лице лъха уплах и несигурност. Разбирам го и му съчувствам. Царската корона е тежка.
И без да съм китаец или с достъп до висшите им среди, на мен като четящ пенсионер ми е ясно, че след 2000 година, глобалният свят навлезе в системна капиталистическа криза. А след финансовата криза 2008-09 тази криза от финансова се трансформира в други кризи и преплита с тях - екологична, демографска, морална, бежанска, технологична, криза на неравенството, криза на свръхпроизводство, на планирано насилие и стимулиране на повсеместен страх и да не забравим планираната криза - наречена глобална пандемия.
Ако вземем на фокус само финансовата криза от 2008, то добрите анализи показват, че първо, тя не е преодоляна и второ, в периода до 2020 (старта на пандемията) тя се увеличи по своя стойностен обем почти пет пъти. А Китай е вързан за световната доларова парична система и икономика и въпреки всички огромни усилия, някои от тях творчески, градивни и силно успешни, не успява да се измъкне от тази мрежа на сървъри, фиброкабели, по които 24 часа в денонощието текат капитали. И за да сме по-точни, големи финансови играчи правят печалби с едни и същи пари, едновременно на борсата в Шанхай и в Лондон или Ню Йорк. Това всичко го знаят умните глави в Пекин, тези които месят хляба в реалните политики. И от ноември 2012, с идването на власт на Си Дзинпин, Китай започна война срещу американския долар и международната система Pax Americana, конструирана през 1946 година. Китай извади с трилиони инжекции собствената страна от финансовата криза 2008, но последствията от това продължават и до 2019. А 2020 се появи вируса и за една седмица целият свят бе затворен в локдаун, като се съкрати рязко и предлагане и търсене(разбирай потребление) и най-вече се намали рязко скоростта на парите. Прекъснаха се глобалните доставни вериги. Световната икономика бе поставена в интензивното отделение, а хората бяха затворени по домовете, с цел тотално дисциплиниране и формиране на търпение и радост, че още дишат. Темата е много дълга. Никой не можа да отговори на въпроса, защо вирусът тръгна от Вухан, Китай. А аз с моята съпруга се оказа, че напускайки първо Шанхай и после след второ посещение и Шенчен през месец ноември 2019, сме се измъкнали на косъм от велик, убийствен локдаун в чужда, азиатска страна. Кацнахме в Европа на 30 ноември, а първият заразен във Вухан е бил регистриран на 17 ноември. След което всичко се потулва, докато избухне голямата пандемия едва през втората половина на февруари 2020.
При първото си посещение в Пекин през 2014 съм разбрал и усетил, че китайската икономика се бори с големи проблеми от най-различен характер. Признанието сега на президента Си, че 10 години обработва безброй проблеми и няма резултат напълно го разбирам. От 40 години и особено през този век следя внимателно постиженията на Китай и те не са никак малки. Това, което е постигнал Китай през последните 30-40 години е нещо невероятно, при това на собствена тяга, без имперски колонии и източване на ресурсите и труда и капитала на околния свят.
И днес въпреки колосалните усилия Китай има два проблема, свързани с външния свят, с така наречените фактори в Голямата Властова Световна Игра: фактора Обстановка, фактора Други и фактора Сръчности (инструменти). Под фактора други разбирай интересите и мащаба на глобалната доларова система, американските и английските, швейцарските и японските банки. ИТ концерните в САЩ, Япония и Южна Корея. Те, заедно с китайските играчи заедно определят Обстановката, но все още Правилата (също важен фактор) се диктуват не от Пекин. А сполучливата и още работеща комбинация на Тандема Финанси и Технологии - Финтех, създаден в годините след 1972а от Групи по Специални Интереси в САЩ и Лондон и изцяло подкрепян и обслужван от американската държава, при това с целия и локален и международен ресурс и потенциал, включително в областта на комуникациите, науката и сигурността, разполага с един огромен пакет от Сръчности и Инструменти, които много силно и ефикасно влияят на Правилата, посоките, качеството и резултатите в тази глобална Властова Игра. Това е истинско изпитание за съвременен Китай. Или формулата от 2003а за 21 век все още работи: Китай произвежда, Япония пести и Америка консумира и харчи
Единият проблем на Китай днес е свързан с международната валутно-финансова система и господството на Печатницата на Долара, а вторият е свързан с изоставането в областта на висшите технологии и предимно в областта на полупроводниците или т. нар. Чипове. Това отлично се знае в Китай, знае го и президента Си. Към днешна дата, Китай не е в състояние да спечели тези две тежки войни. А ако всички прогнози показват, че през 2028-29 Китай би имал по голяма военна мощ от тази на САЩ и до 2035 би бил водещ в областта на Изкуствения интелект, то на него му трябва слонско търпение и къртовски двусменен труд за да реши някои от тези тежки проблеми, за които се оплаква президента Си, в рамките на максимално 8-10 години и то без гореща война. Защото мнението ми от 2012 година е, че печатницата на долара, никой няма да предаде на Пекин просто така, без бой. И днес през 2023 тази прогноза е факт, единствено, че някак си с голям мерак, от глупост, или егоизъм и алчност, от липса на хуманност, не само, че се произвеждат нови и много въоръжения, но и взеха брутално да влизат в употреба. От всички военни щуротии, които в момента тормозят много хора по света, Китай би могъл да бъде относително удовлетворен, защото към днешна дата се очертава като единствения печеливш от тези безумни властови игри. Това означава, че Китай не е разграден двор и каквото и да се пише и говори за Китай, тази страна разполага с интересен, уникален мениджмънт, чийто Кокпит се намира в ККП.
Това отклонение го пиша ad hoc на първо място в солидарна подкрепа с мъдрите, китайски пенсионери, които изградиха невижданото днес Чудо-Китай. И знаем, че това чудо, макар и в една смесена система на Държавен Капитализъм, в един усилен, жестоко изнурителен период 1979-2019 е рожба преди всичко на интелектуалната, емоционална и продуктивна мощ на китайския народ. На второ място на смелите, умни, ефективни реформи на гения Дън Сяопин. На типичните и неповторими китайски качества на трудолюбие, дисциплина, пестеливост, любов към ученето и знанието, иновативност, плановост на много нива, комплексна дългосрочна стратегия за развитие, стимулиране и уважаване на инженерната мисъл и иновациите.
През 2019 година от 44 нови технологии в света, при 37 от тях Китай е водещ. Китайският Мозъчен пул по обхват е на второ място в света, след този на Япония. Китай днес не е само производствена, но ярка технологична сила и с темповете, които се развива изпреварва всички свои конкуренти в областта на Дигиталния Път на Коприната. Разбирай - международната дигитална инфраструктура, която Китай изгражда методично. Убеден съм, че точно на това поле китайците ще изненадат неприятно Колективния Запад. И да добавим, че китайската Компартия е известна като Партия на инженерите. Бившият президент Цзян Цземин е бил министър на електрониката през 1980-те години и лично Дън Сяопин го налага като генерален секретар на ККП през 1989. А Дън Сяопин понеже е велик мъдрец, бидейки мотора на промените в страната и Главния Човек, си избира само един пост и то Председател на Централната Военна Комисия - ЦВК. Бих го нарекъл Политбюро на Въоръжените сили. За да създаде колективен дух и не дразни съпартийците с много постове, той умно преотстъпва първата позиция в Партията и председателството на Държавния съвет(президентството ) на други личности. Това разбира се ни осветлява каква ключова роля играят военните в Китай при избирането на прехода от социализма на Мао към Държавния Капитализъм на Дън, но с реален резултат: през 2020 година Китай е първата икономическа сила в света, ако се отчете покупателната сила в страната. Така или иначе, групата около Дън, положи основите и даде скорост на един мощен във всяко отношение Китай - страна на Знанието, Технологиите, най-мощната производствена база, най-голяма търговска сила в света и перфектен иновативен играч, развиващ една базисна идея до краен продукт, включително до модерно оръжие, почти два пъти по-бързо отколкото конкурентите в САЩ. В случая става въпрос за бързина и скорост, важни компоненти във всяка игра.
И защо китайците извървяха и изработиха качествен преход и никоя социалистическа страна освен Полша не успя. Защото в Китай децата на две години започват да се готвят за университета. Защото в Китай има най-тежките изпити за влизане във ВУЗ. Китайците учат денонощно, но и в Китай се ценят талантите и знаещите. И в държавните структури и в частния бизнес, а за ИТ гигантите да не говорим, в Китай се ценят най-добрите. Те биват откривани, търсени и им се дава шанс за вертикална кариера. И в партията и в кметствата и в банките и в бизнеса, около всички шефове са сформирани групи от супер знаещи съветници, които де факто участват със своята експертиза в управленските процеси. В Китай няма случайни ръководители, или те самите са отлични менажери, или са обградени с таланти и поне един вундеркинд. Това е един важен софтуер на китайския успех, който е непознат не само у нас, но може би и в цяла цивилизована Европа. Китай умело използва Знанието и личния талант като мощна производителна сила. И когато тези хора влязат в пенсионна възраст, а в Китай за управленческите партийни и управленски кадри тя е 68 години, тези хора имат всякакво и морално право не само да дават съвети, но и да порицават.
Тази закрита среща-съвещания в Beidaihe е много голямо и знаково събитие и си мисля, че не са толкова важни причините за нейното изостряне, колкото какви последствия би имало от нея за китайските бъдещи политики в дипломацията, военното дело, икономиката, кадровата политика, финансовата сфера, стила и методите на управление. Целият комплекс, наречен Китай, е един много сложен стопански конгломерат, който не би могъл да бъде управляван в ръчен режим и от един кабинет, каквито опити се забелязват през последните няколко години.
Тази година показва, че на фона на започналата през 2014 година Трета Световна война, в Китай има борби между различни групи, които всяка във своето време, кадрови състав и непосредствени задачи е допринесла за създаване на Китайското Чудо. И за да бъда относително по-точен бих направил в заключение едно резюме на статия от 28.09.23 на известния японски синолог и топ журналист Кatsui Nakazawa:
Ключът към разбирането на ситуацията и последствията от това закрито заседание на управляващи и старейшини е 76-годишният Zhang Deijang. Той не е много известен, поддържа нисък профил, но е тиха, силна и влиятелна фигура. През 2012 година той провежда партийната чистка в Чонгчинг и след свалянето на местния партиен вожд, член на Политбюро на ККП и кандидат за първия пост, Bo Xilai, той остава като партиен секретар там и работи успоредно и като вицепремиер на Китай. Счита се, че Zhang и Си Дзинпин винаги са имали близки отношения. Последният заменя Zhang като партиен секретар на провинция Жеянг (Zheijang). Голяма истина, при това неудобна е, че Zhang е абсолютно близък с двама мощни старци от групата на Дън Сяопин. Единият е Дън Пуфан (Den Pufang), 79 годишен, най-възрастния син на Дън Сяопин. По време на Културната Революция той е изхвърлен от хунвейбини от прозорец на висок етаж и от тогава седи в инвалиден стол. Дън Пуфан се приема в Китай за популярен трагичен герой и в продължение на много години е председател на голямата китайска Федерация на инвалидите.
Другият силен съюзник на Zhang е Yu Zhengsheng, 78 годишен, който е бил номер 4 в партийната йерархия, едно стъпало след Zhang (номер 3) и шеф на на Националната Политическа Народна Конференция - Висш орган в Китай за политически препоръки и консултации. Yu е известен с високата си интелигентност и обща култура и особено с това, че винаги е поддържал тесни контакти със семейството на Дън Сяопин. И също принадлежи към 'втората генерация Червени'.
Zhang е близък и към бившия президент Цзян Цземин, но е по-близък с клана Дън Сяопин, главно поради двата лични контакта с Pufon и Yu. Последните двама водят в момента групата от партийни старейшини близки до клана Дън Сяопин.
В Китай е вървял 2012 виц: преди партийния конгрес Yu споделя с приятел - 'ще видиш, аз съм определен да вляза под номер 7 в новото Политбюро'. А приятелят го попитал - Нямаш ли предвид 9-то място. Не имам пред 7-мо. Yu е намеквал, че Постоянното бюро в Политбюро предстои да се съкрати от девет на седем души. И познава. На конгреса 2012, Yu получава в Политбюро място номер 4. Главна роля за тази персонална кариера изиграва бившият президент Цзян Цземин, който лансира неговата кандидатура. Но предлагайки го за този висок пост, Цзян Цземин прави специален реверанс и към семейството на Дън. Самият той е наложен като генерален секретар на ККП, лично от Дън Сяопин, по време на събията в Пекин от 1989а. От своя страна, Yu не само активно и пряко подкрепя Си Дзинпин в първия му мандат на власт, но и е човекът, който в Политбюро на ККП поддържа баланса между фракциите в Политбюро. По време на голямото празнуване 100 годишнината на ККП и на Партийния конгрес през 2022, Си Дзинпин пожела да се покаже като фигура, която вече е надминала статута на Дън Сяопин в партийната история. Zhang и Yu са демонстрирали скептицизъм към тези претенции. През 2018, говорейки на обществен митинг, Дън Пуфан е отправил критични бележки към политиките на президента Си:
'Ние трябва да познаваме нашите възможности и да не сме надменни. Отчитайки нашата ситуация, Китай все още е на първото ниво на социализъм и ние трябва да се движим напред, изготвяйки детайлни планове за всичко.'
Тези забележки на Дън Сяопин бързо се разпространяват и интерпретират сред широките маси като предупреждение към арогантността на Си, който бе започнал да създава атмосфера на ръкопляскане към личен култ. Основните медии в Пекин не отразиха тези забележки.
На 19 септември тази година, седмици след закритото заседание в Beidaihe, става нещо странно. На Конгреса на Китайската Федерация на инвалидите, се взема решение Дън Пуфан да бъде освободен от председателския пост и бива заменен с близък до Си Дзинпин човек. Когато Пуфан се появява в Голямата Зала на Народите в Пекин, делегатите избухват в бурни аплодисменти. Това става в присъствието на Си. Някои коментатори оценяват пенсионирането на Пуфон от този пост за принудително и считат, че е сурова контраакция на Си срещу суровите съвети и порицания, които е получил през август в Beidaihe. (Резюме на статия от 28.09.23 на К. Наказава, синолог и известен японски журналист)
Дали старейшината Zhang Deijang държи ключа за актуалната много сложна властова динамика в Китай ние не знаем. Мисля си, че основният ключ за бъдещето на Китай е в ръцете на китайците родени след 1989 година. Това са двете последни генерации в страната, които на този етап не намират своето място в борбите между предишните фракции и кланове. Това, което се пише за тези две китайски генерации е, че през последните две години те са натиснати от голяма безработица. От 10,6 милиона дипломирани студенти през 2022а, половината не са могли да си намерят работа. Тенденцията продължава и през тази година. Особено тежко е положението на трудовия пазар за младежите между 16 и 25 годишна възраст. Официалната безработица сред тях се посочва около 22% за страната. Но от юли тази година правителството спря да подава статистически данни за нея. В някои провинции се смята, че тя има катастрофалните размери от 41 до 47 процента. В мрежите текат много плашещи данни за това, че тази млада генерация страда от хронична липса на ликвидност и в джобовете им се търкалят само по един или два юана. Успоредно с това китайското население старее и раждаемостта не се повишава. Това е бомба със закъснител.
72 процента от БВП на Китай се създава в частния сектор, 22 процента в строителния бизнес. Последният е в страхотна криза и китайското ръководство за сега не намира изход от нея. Вътрешното потребление представлява през 2019-а 40% от БВП. В САЩ това са 71%, а в Германия 52%. При големия китайски фирмен дълг и този на домакинствата няма как в момента да се увеличи покупателното търсене. Само през юли т. г. експортът е намалял с 13,5%. Върволицата от подобни данни е дълга и е отделна тема.
На големия прием от 28 септември по случай 74-годишнината от създаването на КНР много ключови действащи и в пенсия личности не бяха сред поканените в Голямата Зала на Народа. Отсъстваха и висши военни фигури. А по време на този прием, в навечерието на Лунния Фестивал, бе пусната и новината, че собственикът на най-големия строителен концерн за жилища и офиси в Китай, Evergrande, намиращ се в несъстоятелност, е задържан в ареста. Това е изпратило мощни шокови вълни към средите на китайския бизнес. Темата е дълга. На следващият ден в Китай е бил неработен, празничен ден - национален празник. Новините от този банкет са дали много поводи за клюки в политическите и бизнес средите.
Разбираме, че Китай се тресе и преживява неразбории в унисон и синхрон с целия глобален свят
3 ноември 2023
⁎/ Борислав Сретков е автор на книгите Защо и как Китай и Китай 2018 2019 г., издадени в София съответно през 2018 и 2020 г., както и на две уникални книги за Карл Маркс и за Парите, Инфлацията и Игрите на финансовите пазари, за които има публикации в нашето издание expert-bdd.com. Икономист по образование с богат опит във външноикономическите отношения и управление на фирми. От 2000 та година живее и работи в Берлин.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация