“Ние би трябвало да развиваме всеобхватно модернизацията на националната отбрана и нашите Въоръжени сили и да изграждаме нашата народноосвободителна армия като Велика Стоманена Стена, която ефективно да защитава нашия национален суверенитет, сигурност и интереси”. ( из речта на Си Дзинпин на конгреса на ККП октомври 2022)

По традиция, китайците се стремят винаги и във всичко към най-хубавото, най-качественото и най-продуктивното и което не го притежават за да не губят време и темпо, те си го набавят без значение по какъв начин. Това касае в най-голяма степен и изключително комплексната ядрена програма на Пекин.

Съгласно оценки на Пентагона, “днес Китай разполага с 500 ядрени глави, а темпото, с което се работи предполага 1000 такива през 2030 година.” А СИПРИ, Стокхолм анализира : “При арсенал на САЩ от 1770 ядрени бойни глави и на Русия от 1674, то през 2030а Китай би могъл успешно да се конкурира с Русия и САЩ”.

Националният Институт за военни изследвания в Токио, чрез шефа на ключов негов отдел, М. Лида, пише през 2023: “Китайската ядрена програма расте стремглаво - едновременно в качество и в количество”.

Професор Нарушиге Мичишита (Michishita) от японския Национален Институт за международни изследвания е може би най-конкретен: “Ако през този век избухне конфликт между Китай и Тайван, то Китай би отправил предупреждение към Япония и САЩ, те да запазят неутралитет, поради заплахата от изстрелване на китайска балистична, тактическа ядрена ракета Dong Feng 26 в Западния Пасифик. И ако Япония и САЩ продължат да интервенират в Тайванската криза, то под формата на самозащита, Китай би атакувал техните военни морски съдове с Dong Feng 26. Това е най-вероятният сценарий, с вероятност 50%”, пише японският експерт по сигурността в Източна Азия. Този малък ядрен заряд се оценява на няколко килотона, по-малък от атомните бомби използвани в Хирошима и Нагазаки, които са били съответно 16 и 21 килотона. Такива оръжия изискват много изпитания и много висока степен на развитие. И Китай е поставил ядрените си въоръжения в центъра на своята международна експанзия. Китайското ръководство счита, че ядрените оръжия биха били основния инструмент и главната карта “вале”, с който Китай да държи в шах САЩ.

Но “Китай няма достатъчно надеждни експериментални данни от ядрени опити, равностойни на руските и американски такива. Това е причината Китай да не е в състояние да симулира успешно ядрени опити.” (Фондация за Мир “Sasakawa”, Токио, 2023)

По данни на американския тинк танк, Arms Control Association, Китай е провел само 45 от всички 2056 ядрени опита на света в периода 1945-2017. За сметка на това САЩ имат 1030, а Русия 715. Така и САЩ и Русия имат достатъчно експериментални данни да подобряват своите ядрени оръжия и развиват нови ядрени глави, използвайки само симулативни и подкритични изпитания, които не включват реални ядрени експлозии. За Китай това е проблем. Но Китай не спи, той е принуден да бърза и да действа мащабно и усилено в тази посока.

Но кой е центърът, “мозъкът” и “ключът” и най-секретният Научен Институт в Китай, работещ на тази стръмна, високотехнологична “писта” - развитие и реализация на китайската ядрена програма. Това е China Academy of Engineering Physics - CAEP. Създаден от Мао през 1958, този институт води ядрените опити на страната от първия такъв през 1964 и е основната единица в Китай, която развива и произвежда ядрени оръжия. През 1997 е поставен в първия санкционен списък на САЩ.

 Известно е, че днес в централата на CAEP работят около 20 000 души. Тя е дислоцирана умно в град Миянянг (Mianyang) в провинция Сичуан, където се смята, че защитата и сигурността е под надежден контрол. Но кой управлява този важен Институт, наричан “Съкровищницата” в Китай? Естествено най-отгоре в една организационна схема стои ККП. В рамките на Министерския съвет, наричан Държавен съвет защото е с разширени функции и по-висок ранг, има Държавна Администрация за Наука, Технологии и Индустрия за Национална Отбрана - State Administration for Science, Technology and Industry for National Defence , SASTIND. Под нейния чадър работят в областта на Изследвания и Развитие, 10 (десет) водещи държавни военни компании и 7(седем) специализирани университета за национална отбрана. Но главният център, координатор и изпълнител в тази развърната схема е CAEP!

А Кой управлява SASTIND и CAEP? Това е Народоосвободителната армия на Китай, чрез Управлението за развитие на въоръженията и бойната техника, което е вътре в самата структура на Централната Военна Комисия - ЦВК. Бих го нарекъл “Политбюро” на ВС на Китай с огромно влияние и мощ - ключът и Висш орган за всички стратегически решения във военната и научната сфера на страната. ЦВК се председателства от Си Дзинпин, а единият от двамата заместници е генерал Занг Юксиа (Zhang Youxia), негов приятел, поддръжник и военен с богата биография. И двамата принадлежат към групата на “роден Червен” в Китай. Много “конци” в целия комплекс на държавата Китай се дърпат от ЦВК. В предишна статия от 6 ноември съм писал достатъчно за нейната роля и място в Китай. Сега имаме фокус върху друга тема – вериги за доставки и неработещите санкции срещу Китай, но отново се допираме до сфера на влияние и действие на китайската ЦВК…

Една сигурна опция на ЦВК и CAEP е да избира класическите пътища за използване на западни технологии в ефикасното развитие на своите оръжия, в това число и ядрените. Комплексността на тези задачи налага, Китай да черпи технологии при въоръженията не само от Русия, но и ценно технологично знание, оборудване (хардуер) и от най-развитите в технологично и индустриално отношение страни в света. И тук се докосваме до една много актуална тема - темата за  веригите за доставки и западните санкции наложени стъпково върху Китай, през последните години от 2018-а. За китайската ядрена програма и съответно за ракетостроенето, а и всички други видове съвременни оръжия са необходими прецизни, високоточни, “умни” металорежещи машини. Именно с тази тема се занимава едно независимо разследване на група японски журналисти, чийто доклад излезе на 7 ноември тази година. Разследването разглежда периода на доставки от януари 2022 до юли 2023, на обработващи центри с ЦПУ по 5 оси. Това са така наречените металорежещи “Машини Майка”. С най-модерно централно програмно управление , ЦПУ, те са в състояния да решават комплексни, сложни задачи в производството на най-сложни детайли за ракетостроенето, самолетостроенето, ядрените оръжия или накратко са незаменими за цялата китайска модернизация на въоръжените сили и на първо място и за ядрената програма.

Но кой е един от изводите на това разследване, проведено зад гърба на японската държава, и основано единствено на открити, явни източници? Направен е анализ от къде и как, Китай внася тези най-модерни високоточни машини. И на първо място, се доказва факта, че в “хода на изпълнението на своята ядрена програма, Китай основно придобива най-съвременни ембаргови чипове (полупроводници) от американски фирми, но в областта на точното и прецизно машиностроене тази “дупка” се запълва с доставки главно от Япония и Германия.

Японските журналисти пишат, че “с помощта на тези изключително точни “Машини Майки” китайците правят непостижимото - постижимо…тяхната основна инструментална глава, управлявана от ЦПУ с невероятна програма (софтуер) се движи в ляво, в дясно, напред и назад, нагоре, по криви и вълнообразни повърхности, разпробива от вън  навътре сложни детайли, постига всякакви форми и параметри. Резултатът е високоскоростен, автоматизиран, прецизен процес, с невероятно точен резултат - краен продукт.

Разследването е концентрирано главно върху  веригите за доставки, минаващи през анализ на конфликтните полета между САЩ и Китай днес. Показани са редица конкретни примери, като са установени “Машини Майка” на китайски адреси, обект на американски санкции. Един от тях: “в структура към CAEP e открит обработващ център с ЦПУ по 5 оси на абсолютно топ ниво, модел DMU 60 monoBlock, производство на германската фирма DMG Mori”. (Наследник на известните западногермански машиностроителни фирми MAHO и Deckel, които през 1970-те и 80-те години бяха сред основните доставчици за ВПК на Съветския съюз и България. Бел. на автора ).

Военен анализ на тинк танк Oryx Blog определя “Машините Майка” като “топ средство за производство на всички детайли в ракетостроенето и самолетостроенето. Такава машина се използва в Китай за производство на турбинни детайли, включително и при 144-те турбинни листа в самолетостроенето. Турбини, произведени с такъв обработващ център се използват в молекулярни помпи, които изхвърлят газ и създават вакуумни пространства при скорост на ротация до 90 000 оборота в минута. Китайците използват тези помпи в мас-спектрометри и замерват състоянието на молекулярно ниво. По този начин се анализира концентрацията на ядрени материали в еквивалентни вакуумни пространства в Космоса, намиращи се на височини от 90 до 250 километра над стратосферата. С тези спектрометри се правят анализи на уран 235 или плутоний 239, при концентрация над 90% - едно необходимо ниво за военни изпитания на ядрени материали. Така се произвеждат ядрени материали с приблизителни размери на бирена капачка, които се пласират в бойни ядрени глави.”

“Машините Майки” се използват и в производството на хиперзвукови ракети.

Журналистическото разследване показва, че от анализираните в периода след 1 януари 2022 случаи на 900 доставки по договори с Китай, в 140 от тях са били включени технологично оборудване и технологии, обект на експортен контрол в западните страни. Задълбоченият анализ в тези договори показва, че в тях са заложени продукти или технологии от 108 фирми от Япония, Европа, Тайван и САЩ. В една част от тях обект на доставки са полупроводници под износен контрол. Но при доставката на високоточни металорежещи машини се забелязва тенденция на увеличение. От всички тези 140 договора, включващи стоки с двойно назначение и отишли главно във военното производство в Китай, 63 договора са свързани с доставка на високоточни металорежещи машини. Вторият извод от това разследване е, че 70 процента от тези 63 договора водят началото си в Япония и Германия. Като през 2022а, делът на Япония е 51%, а този на Германия 20%. Останалата част договори се пада на Тайван, и минимално на Швейцария и САЩ. Анализът дълбае и по-нататък. Една голяма част от “Машините Майка” в тези доставки попадат под износен контрол в страната производител. Но е установена и една друга игра. Тя се основава на факта, че фиксирането на технологичните способности и софтуера на един обработващ център е нещо деликатно и подлежи на лека манипулация в определяне на неговия статут, съвсем леко под наложената летва от износния контрол и съответни санкции. И е направен и друг извод: “това, че една високо точна машина, примерно в Япония не попада в лицензионния списък, а има двойно предназначение на практика, не означава, че тя няма да се използва за военни производства.” Анализът на разследването доказва с много примери, че редица японски металорежещи машини с ЦПУ, но и отделни елементи и части като лагери, двигатели, метални турбини, инструменти и други намират приложение в изпълнение на китайската ядрена, военна програма.

Друг интересен извод е, че през 2022 година в Китай са произведени металорежещи машини на обща стойност 25,5 милиарда щатски долара.(по данни на Китайската Асоциация за машиностроителна и инструментална продукция). Но въпреки това Китай е силно зависим от западен внос на високоточни, прецизни металорежещи машини, включително на обработващи центри с ЦПУ по 5 оси.

 Известно е, че китайците ценят високо германската инженерна мисъл и достижения в машиностроенето и автомобилостроенето. И ако те внасят на първо място високо прецизни машини или комплектовка и части за такива от Япония, то основният доставчик на софтуер за “мозъка” на повечето “Машини Майка” те черпят като готово ЦПУ или само програмно обезпечение от Германия. И това е лидерската немска фирма в тази сфера “Heidenhain”. Има доказателства, че възлови комплектовки и системи за цифрово управление попадат в голямата китайска машиностроителна фирма “Inke Machine Tool” в провинция Гуангдонг. Японците доставят съчмени лагери и други части от фирмите “NSK”, “THK”, а германците програмно обезпечение. Успоредно с това през 2022 са били доставени емблематичните искрово-ерозийни машини с ЦПУ по 5 оси от лидерската германска фирма “OPS-Ingersoll”. Тези машини са с двойно назначение и се използват в ракетостроенето и самолетостроенето, както могат да произвеждат напредък при ядрените оръжия. Японските журналисти са контактували през тази години тези доставчици към Китай и реакцията е различна. Германската “Heidenhain” веднага поставя в “Черния си списък” 10-те китайски компании, показани като контрагенти нарушаващи правилата при стоките с двойно назначение. От японската “THK” отговорът е: “ Ние водим вътрешно стриктно наблюдение и договорните условия са практика в нашата фирма, но е трудно да се разкрият и заловят в нарушение всички ендюзъри.” От световния лидер на съчмени лагери “NSK” отговарят: “Ние не знаем, че CAEP е получил наши продукти, така, че отказваме коментар.” А докладът дава достатъчно доказателства, че металорежещи машини с цифрово управление попадат във военната програма управлявана от CAEP.

 През ноември 2022 например, в структура на CAEP са изградени технологични линии, включващи комбинация от две машини с ЦПУ, съответно от Тайван и САЩ, обслужвани с роботи “FANUC”, най-големият производител на индустриални роботи. Тези автоматизирани линии работят в продължение на 4 часа в режим без оператор и се смятат за високо ефективни при производството на компоненти с приложения в изпитания и други деликатни сфери във военното производство.

 Друг пример от 2022 е пускането в експлоатация в Китай на обработващи центри с ЦПУ, внос от “Makino Milling Machines”, Япония, един от най-големите производители на цифрови машини в света. Показани са автоматизирани линии, в които в една конфигурация заедно с японски робот, работят две електро-ерозийни машини с ЦПУ “Makino” и обработват циментов карбид във военното производство.

В тази така наречена ембаргова търговия или технологичен трансфер, китайците използват предимствата от глобализацията, която в голяма степен раздели производителя от дистрибуторите и създаде условия за удължаване и камуфлиране на доставните вериги. Японските журналисти са изготвили списък със 115 местни китайски второстепенни и третостепенни производители или търговски фирми посредници, които имат договорни отношения с CAEP. По този начин се спуска една непрозрачна завеса пред западните доставчици.

 Показателен е примерът с пекинската фирма “Hademan Automation Equipment”, местен производител на автоматизирано технологично оборудване. Доказано е с документи, че тя е купувала от САЩ и Тайван авангардни металорежещи машини - от фирми “FANUC”, “Renishaw” и други. “Hademan Automation Equipment” е вторият по значение клиент на японската фирма “NSK”, световен лидер при лагерите, а двете фирми нямат документирани преки търговски контакти. А се знае, че всички потребности от съчмени лагери на CAEP минават през “Hademan Automation”, Пекин. 

“FANUC” например, доставя всяка година по 10 до 20 най-модерни робота за “Hademan  Equipment”. От фирмата твърдят, че те не попадат при CAEP. Но японските журналисти пишат: “Китай и CAEP са една съкровищница на сложни, взаимни вериги за доставки”.

 Спомената е  интересната китайска фирма от Шенчен, “Shenzhen Moldau Technology”, дистрибутор на прецизно технологично оборудване. Тя се определя като типична компания, работеща тясно с Центъра за суперкомпютри в Шенчен и от април 2021 попада в “Черния списък” на САЩ поради сериозни съмнения в активното и участие в производството на хиперзвуковите ракети и ядрени оръжия.

Стоки с двойно предназначение и обект на износен контрол са попаднали в китайската мрежа на CAEP само през 2022 година, по страни на произход и договори както следва: 29 от Япония, 24 от Тайван, 22 от Германия, 12 САЩ и 7 от Швейцария. Всички те се посочват като създаващи възможности и предимства във военното производство на Китай.

Журналистическото разследване показва колко добре e развита системата от доставни вериги на CAEP. През изследваният период, доставчиците само на прецизна машиностроителна продукция са 80 западни фирми между които “FANUC”, “Makino”, “Yaskawa Electric” и “Siemens”. А дали този списък обхваща всички западни фирми доставяли през периода технологично оборудване под санкции в Китай? Най-вероятно не, след като разследването е само по явни източници.

 Няма съмнение, че Китай е огромен пазар, но Китай действа изключително активно за поддържане жизнеността на веригите си за доставки, които са ключови за изпълнение на националните стратегически цели и задачи. Системата на внос на най-модерното и най-продуктивното е добре развърната и разбира се подплатена с неограничен финансов ресурс. Това е създало една непрозрачна картина по отношение на външния свят, трудно разбираема за западните институции, които следят за спазване на експортния лицензионен режим и контрол. Но се наблюдава и разлика в осъществяването и управлението на износния контрол в различните страни, което отразява и различни нагласи, настроения и най-вече интереси към потенциалните бизнес отношения с Китай. На този фон следва да отбележим, че през 2022 година, конфликтът САЩ-Китай достигна може би една точка, от която няма връщане назад. И най-остро от всички западни страни по темата  веригите за доставки към структурите на китайската CAEP реагират САЩ. Което реално доведе и до едни значителни разходи за последните, свързани с въвеждането санкции срещу Китай.

Четейки тези редове би следвало да си зададем няколко въпроса. Кому биха продавали своите скъпи “Машини Майка” традиционните и лидерски в света японски и германски фирми? И защо в японското разследване липсват някакви ценови данни, след като са се докоснали до такъв брой договори? Лесно е да се досетим, когато в търговията с една стокова група се въведе забрана за износ или ембарго спрямо дадена страна, в случая Китай и тези стоки са силно необходими и търсени, то първото последствие би било, че техните цени автоматично се повишават да не кажем дори, че в ключови изделия и се удвояват. Щом цените се удвояват, значи някой печели по цялото трасе на дадена доставна верига? Това, че една “Машина Майка” би попаднала и на хиляди километри там където тя е нужна, е извън всякакво съмнение. Не е ясно само как се разпределя “горницата в ембарговата цена”? Всички фирми споменати по-горе освен, че са лидери на своите пазари, са и частни акционерни дружества, които на първо място трябва да доставят дивиденти на своите собственици-акционери. Дали наложеното ембарго, вместо да ограничава производството и реализацията, не увеличава именно дивидентите на държачите на големи пакети от акции в тези топ западни производители? А има и не малко фирми, които в условията на днешната глобална криза на капитализма просто трябва да оцеляват. И пред тях днес стои дилемата: да дават приоритет на своя бизнес и реализация или да спазват мерките за сигурност на своите правителства? Това ни води и към друг въпрос - независимо колко Колективният Запад се обединява да блокира възхода на Китай и го ограничава в неговите граници, няма как без сложни последствия за собствения жизнен стандард, западните правителства и компании да бъдат единни и представляват едно монолитно тяло в тежката конкурентна борба, която открито се води преди всичко между Пекин и САЩ. Защото на първо място в света днес става въпрос за Геоикономика, съществен елемент в която са веригите за доставки. И защото по техните трасета в едната посока се движат стоки и услуги, а срещу тях тече капитал. Когато двете се разменят и са в движение и двете имат стойност, и това е кръвоносната система на глобалния капитализъм. А спре ли движението на единия от двата потока - стока или пари - то и първото и второто се превръща в антистойност. А това, което се брои в живота и стопанството е да се създават стойности.

Но поредицата от въпроси не спира до тук. Хубаво би било да знаем, водещите технологични, лидерски фирми от Япония и Германия например, колко “Машини-Майки” или софтуер за тях са продали през 2022 година например на контрагенти в Русия, Бразилия, Индия или ЮАР и на какви цени? Подбирам страни-членки на БРИКС, които през последния август имаха среща на най-високо равнище, която не бе удостоена с присъствие от китайския президент. Една от темите на тази среща бе стара претенция, страните-членки да създадат обща валута, която да се включи като противовес на глобалната доларова парично-кредитна система. Не се получи добър отговор защо тази идея зацикля? А една от причините да не сработва е, че страните от БРИКС не са в състояния например, днес да задоволяват с най-модерни чипове и топ “Машини-Майка” икономическия колос Китай. Защото единствено Знанието и Технологиите са най-мощната производителна сила на 21 век и без тяхното тотално овладяване би било трудно да си създадеш сам международно призната и със статут на световна резервна своята валута? Защото и в БРИКС би трябвало да са наясно, че само Китай има потенциала да създаде бъдеща световна или регионална Азиатска резервна валута. И ако в близка перспектива БРИКС все пак успее да наложи такава, то това като единствена опция би бил китайският юан и никоя друга.

Защото Китай лансира и развива “Новият Път на Коприната” с участието на над 65 държави, омайвайки ги в различни инфраструктурни и други обекти, с главната цел да наложи своя юан като международна конвертируема разплащателна и резервна валута, първо в Азия, а после и в света. Защото китайците знаят, че за да имаш статута на Велика Сила, трябва да притежаваш велика Валута. А за да стане това трябва да имаш високопроизводителна икономика, да владееш  веригите за доставки и стандартите в глобалния свят и за да си спокоен и пазиш тези привилегии и позиция в Геоикономиката трябва да имаш и Железни и Мощни Въоръжени Сили!

Предстоят пет много напрегнати и “горещи” години на безмилостна борба в областта на високите технологии и доставните вериги свързани с тях.

13 ноември 2023

Сингапур

⁎/ Борислав Сретков е автор на книгите „Защо и как Китай“ и „Китай 2018 –2019 г.“, издадени в София съответно през 2018 и 2020 г., както и на две уникални книги за Карл Маркс и за Парите, Инфлацията и Игрите на финансовите пазари, за които има публикации в  изданието expert-bdd.com. Икономист по образование с богат опит във външноикономическите отношения и управление на фирми. От 2000 –та година живее и работи в Берлин