ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
САЩ притеснени от войната за белите диаманти: Концернът Тесла окован в китайски вериги за доставки
Борислав Сретков, 19.11.2023
Всички по света знаят кой е Елън Маск. За него лично и продуктите му от години в медийното пространство тече активен ПИАР и скъпа, атрактивна реклама. Освен с достиженията си в средства за овладяване на космическото пространство, той е добил световна известност с компанията си Tesla. Ако попитате един образован германец, любител на електромобил, а такива много, би ли си купил китайски такъв? най-вероятният отговор е: В никакъв случай китайски автомобил или продукт! Ще си купя американски Tesla. Казвам го от конкретна практика. И това е така, защото хората нямат поглед върху невидимото в доставните вериги на почти всички стоки и в случая на американския електромобил. Той естествено управлява и най-високите продажни цени.
На 8 август т.г. излезе едно много качествено японско проучване за мястото и ролята към 2023 на САЩ и Япония в доставните вериги на литиево-йонни батерии и съответно зависимостта на техните електромобили от доставните вериги. Анализът прави изводи по отношение на сигурността в икономиката на това важно стоково поле. И отговаря на въпроса Кой е обезпокоен и силно притеснен от развитието на войната за белия диамант - лития. Това са Съединените Щати.
Знаем, че японците са детайлни в проучванията и по правило са обективни. Такива анализи ценя много и сега отново японци ни отварят очите, без да търсят популярни манипулативни техники. Те са използвали тънкостите на изкуствения интелект и изваждат всички достъпни публични данни за броя на доставчиците и доставките до 5-то ниво, заети в производството на електромобили. И вземат на фокус американския концерн Tesla. Какъв е резултатът?
В доставки към компания Tesla в нейното производство на електромобили са ангажирани точно 13 428 (тринадесет хиляди четиристотинлвадесет и осем) фирми! Това е голяма мрежа от поддоставчици от цял свят. 22% от тези фирми са американски и 17% са от Китай. Следват фирмите от Япония със седем процента дял, Южна Корея с 5% и 28% от други страни. До тук добре. Китай е на второ място със съществен дял под-доставки. Но когато се погледне на фокус върху акумулиращите батерии и рафинираните неметални части - зависимостта на Tesla от Китай изведнъж скача на 40%.
При анализа на 61 фирми-доставчици на акумулаторни батерии за Tesla, 39% от тях са китайски фирми. Американските фирми представляват тук 11% и японските само 2%.
А от всички 42 фирми доставчици на рафинирани неметални части, с изключение на алуминий - 40% са китайски. Американските фирми са с дял 12%, японските - 7%.
От 102 компании доставчици на неорганични химикали, Китай води листата с 34 фирми-доставчици към Tesla. Американските фирми имат дял от 14% и Япония 14%. (По анализ на Kibit Seizu Analyses, Япония от 9.08.2023)
Така поднесените данни ни показват, че китайските фирми имат по-голямо влияние върху акумулаторните батерии и свързаните с електромобилите технологии, отколкото тези от САЩ, Япония, Южна Корея и Индия. Последните две биха попаднали по-горе в текста в графа Други.
И е направен извода, че Китай държи сърцето на производството на електромобили в американската Tesla. Не случайно в текста на анализа е използвана метафората: Tesla е окована в Червена Верига.
Но още нещо от този детайлен и убедителен японски анализ. Зависимостта на Tesla от всяка една фирма под-доставчик е изчислена с коефициент от 1 до 10. Показани са основните десет фирми доставчици в отделни таблици със съответния коефициент на зависимост.
В Топ 10 компании доставчици на неметални рафинирани детайли , листата се води от китайската HBIS Co Ltd с коефициент 6,846. Тук са още три китайски фирми - Jing Yunhai Special Co Ltd (6,843), Zhetiang Huayou Cobalt Co (5,749) и Ganzhou Teng Yuan Cobalt New Material Ltd (5,701).
В Топ 10 листата на доставчици на акумулаторни батерии са 6 (шест) китайски фирми:
Shenzhen Kedali Industry Co Ltd ( 6,853)
Miracle Automation Engineering Co Ltd (6,847)
Gangfeng Lithium (6,847)
Shanghai Putailai New Energy Technology Ltd (6,847)
Contemporary Amperex Technology Ltd (6,842)
BTR New Material Group Co Ltd (6,842)
В Топ 10 на доставчиците на неорганични химикали влизат 9 (девет) китайски фирми!
Novoray Group (7,134)
Ningbo Shanshan Ltd (6,853)
Innuovo Technology Ltd (6,843)
Beijing Easpring Material Technology Co Ltd (6,842)
Gem Co Ltd (6,755)
Anhui Estone Materials Technology Ltd (6,526)
Shandong Fengyuan Chemical Co Ltd (6,486)
Tonze New Energy Technology ltd (6,261)
Може да се чете скучно, но това са само част от невидимите неща от силното влияние на китайските под-доставчици към американския концерн Tesla и никак не е излишно тези неща да се знаят от крайните купувачи на електромобили. Пък и държави с претенции от БРИКС да се замислят, защо реално единствен Китай е в състояние да партнира на големите западни компании, включително и такива със стогодишна история и да ги поставя дори в зависимост и на колене? Защото ако погледнем и към американския братовчед на Tesla - General Motors - ще установим, че този автомобилен колос е само с 4% по малко зависим от китайски доставки.
Тези данни са достатъчни да разберем Кой е обезпокоен в играта, придобила размери на война за лития. Администрацията при президента Байдън се събуди и доста бързо набеляза и прие обширна програма за стимулиране производството на литиево-йонни батерии и свързаните с тях инвестиции в производство на електромобили.
През август 2022, Вашингтон прие Inflation Reduction Act (Закон за намаляване на инфлацията). С него се заделят инвестиции от 369 милиарда долара, свързани с енергийната сигурност на страната и промените в климата. Заделят се и определени инвестиции за привличане на чужди корпорации в САЩ. Разбира се, по стара традиция държавата влиза в ролята едновременно на стимулатор и пазач на локалния американски бизнес и влиза директно макар и със закъснение в тази битка за бъдещето на електромобилите и възобновяемите енергии.
IRA постановява: от януари 2024 американските производители не могат да доставят акумулаторни батерии от чужди доставчици обект на съмнение. От януари 2025, литий и други критични минерали не може да се купуват от тези страни и разбира се от Китай.
САЩ въвеждат данъчен кредит от 7500 $ за купувачи на електромобили. Но има изискването, 40% от критичните минерали като минимум да се произвеждат в приятелски страни и минимум 50% от компонентите да са производство в Северна Америка. Изключват се доставките от определени страни, включително от Китай.
Накратко: 40% от стойността на критичните минерали, включително литий, съдържащ се в акумулаторните батерии да бъде произвеждан в САЩ или в страни, с които Щатите имат съглашение за свободна търговия или да са рафинирани в Северна Америка. Този процент ще нараства от 2024 до 2027 година на 80%.
50% от стойността на компонентите за акумулаторни батерии да се произвеждат в Северна Америка, считано от януари 2024 и след януари 2027 - до 100%.
Считано от юли 2023, 34 модела електромобили американско производство са сертифицирани и одобрени за данъчни облекчения. Те не важат за японски и южнокорейски електромобили. Електромобилите произведени в Северна Америка, без доставна мрежа в Северна Америка ще им е трудно да отговарят на тези условия. Те просто биват принуждавани да инвестират в Северна Америка.
Както по темата Китай, така и по наложените от Белия Дом Големи Теми за Борба с Промените в климата (Climate Change) , развиване на чистите енергии - clean Energy, това си е чиста политика на протекционизъм, започната още от Администрацията на Тръмп. Последният издигна лозунгите Buy American и Made in America.
Джо Байдън продължава в същия дух: Ние тръгваме да изграждаме бъдеще - бъдещето - тук в Съединените щати на Америка, с американски работници, с американските компании, с продукти създадени в САЩ. Американците са изпечени бизнесмени и по дефиниция умеят да работят на едро и мащабно. Боравят добре с иновационната световна машина, която още контролират и знаят как да освобождават и наливат голям капиталов ресурс в нови проекти. В този смисъл е погрешно да бъдат подценявани. В момента в САЩ цари истинска треска за литиево-йонни батерии, поглъщаща масивни инвестиционни обеми. Планираните за целта през 2022а инвестиции надхвърлиха 40 милиарда долара и това ще увеличи производствения капацитет на тези батерии до края на 2026 година с над 5 (пет) пъти. (По данни на Федерален Резерв, Далас).
По данни на американската Национална лаборатория за възобновяеми енергии, в момента в Съединените щати се строят 8 (осем) завода за литиево-йонни батерии, а в планов етап се намират още девет такива.
В този смисъл е кристално ясно, че възходът на Китай, който по различни причини бе допускан и частично подценяван и проспиван от Вашингтон, не на последно място поради частни, фирмени и корпоративни интереси и поради липсата на единен планов, координиращ център на тази мощна и силно развита икономика, сега вкарва и цялата парично-финансова, технологична и производствена система на САЩ, Северна Америка и приятелски страни като Япония и Южна Корея в един отбор за борба в запазване на статуквото и все още на някои технологични и военни предимства в една много сложна и мащабна битка с Китай. И с никой друг.
Голямата война между САЩ и Китай се води на терена на полупроводниците (чиповете) и в нея са заложени централни съображения за националната сигурност, усвояването и прилагането на изкуствения интелект, преразглеждането на съотношението в производството на оръдия и масло и как тези приоритети да бъдат трансформирани в комплекс от нова икономическа, търговска, технологична и външна политика. Защото на всички стана ясно, че заплахи от прекъсване на доставни вериги подкопават бързо не само реалната икономика и пазара, но се появяват и в светлината на военна заплаха.
В доклад на CSIS ( Център за Стратегически Международни Изследвания), Вашингтон бе изведен термина supply chain souverenity (суверенитет на доставните вериги). С цел - постигане повече суверенен контрол върху глобализираната индустриална и технологична база. С предложение, САЩ и Тайван да се върнат към политиката на homeshoring и friendshoring в своите доставни вериги.
През март 2022, Центърът за Нова Американска Сигурност (CNAS - Center for New American Security) публикува доклад : The Tangled Web We Wove - Rebalancing Americas Supply Chains(Преплетената мрежа която тъчем - Ребалансиране на Амереканските Доставни Вериги), в който се обсъждат различни опции за диверсификации на високотехнологичните доставни вериги, основно от Китай и други неприятелски конкуренти. Авторът на доклада предлага 4 опции:
homeshoring, friendshoring, nearshoring и regionalisation.
Първата е концентриране на производства у дома, при отчитане на невъзможността за икономическа автархия. Втората опция е да се формират доставни вериги със страни-съюзници или такива ползващи се с високо доверие. Третата опция е свързана с втората и разглежда с пренасяне на производства към страни с географска близост или съседни такива. Четвъртата е свързана основно с производството на чипове и е една комбинация между първите три, но в определен регион. В този смисъл в доклада са посочени кандидатите за формиране на технологичен съюз със САЩ и изграждане на мрежа от доставни вериги при полупроводниците - Австралия, Канада, Европейски съюз, Индия, Израел, Япония, Южна Корея, Тайван и Великобритания.
Да се върнем на доставните вериги при електромобилите. Европейският съюз, Южна Корея и други страни опонират и са обезпокоени от клаузите на Закона за намаляване на инфлацията - IRA. Този закон им сервира една концентрация на производство на електромобили по дефиниция в Северна Америка. Както и висок обем и дял от внос на материали за това производство от този регион. Това би довело до концентриран поток от свързани инвестиции, нови технологии в подкрепа на декарбонизацията и човешки капитал към Съединените щати. Европейският съюз започва да взема контрамерки и новият цикъл на протекционизъм набира скорост и се интензифицира и в Европа.
Но мнението ми е, че Европа е пропуснала възможността да се впише добре във войната за лития. С ориентирането на германския автомобилен концерн Фолксваген към устойчиво оставане в Китай и производство на електромобили там, не бих казал, че съдбата му в дългосрочна перспектива е сигурна в океана" на локалния китайски пазар на електромобили. Защото тази война бе стартирана успешно на първо място от Китай и тя си има своите цели и стратегия. Но да му мислят германците.
Европа е избрала един относително правилен, най-малкото от екологична и съвременна форма път - да остане лидер при рециклирането на литиевойонни батерии. Брюксел има план, до 2031 година 80% от лития да бъде рециклиран, като така се покрият нуждите от производство на материали за акумулаторни батерии, автомобилостроенето, крайните потребители, вторичните потребители и производството на електромобили. До края на 2027 година 50% от лития трябва да бъде добиван от използвани литиево-йонни батерии. Литият внасян от богати на ресурс страни ще бъде рафиниран в Европейския съюз. Целта е свиване на неговия внос.
Европейският съюз въвежда и първия паспорт за батерии за рециклиране на литий и прави рециклирането на материали от използвани акумулаторни батерии задължително. Друга цел е чрез паспорта да се събира информация за производствения процес и влиянието върху околната среда на батериите, да се показва съдържанието на въглероден двуокис и емисиите му, страната на произход на сглобяване на батериите, под-доставките за тях. Има мнение, че Европейският съюз е сред закъснелите в битката за лития и произвеждайки малки количества акумулаторни батерии, сега се стреми чрез паспорт за батериите да получава и разкрива всички информации за тяхното производство, включително и технологични тайни.
Но нека преминем и към друг играч тази битка за лития. Това е Япония, която определено сама си признава, че е закъсняла със своите действия. Министерството на индустрията и търговията (МИТИ) в Токио има изчисления в доклад от 2022, че през 2030 година Япония ще има потребност от 380 000 тона литий. По този начин е застрашено бъдещето на автомобилостроенето - гръбнакът на японската икономика. Само за японския пазар през 2030 ще трябва една мощност от 150 Гигават/часа на акумулаторни батерии. Това кореспондира на 100 хиляди тона литий. През 2022 общата мощност е 2 Гигават/ч.
Днес Япония държи 20% от международния пазар на автомобили. Ако японските автомобилостроители желаят да запазят тази своя позиция, то през 2030а ще и трябва един капацитет от 600 Гигават/часа, кореспондиращи с 380 хил.тона литий.
За да се противопостави на Китай в ерата на електромобила, Япония планира да създаде нова рамка на сътрудничество със страните от Средния и Близкия Изток. Япония започва сътрудничество със Саудитска Арабия - ново партньорство за декарбонизация. Японците ще доставят ноухау в минното дело и ще доставят техническа помощ за първоначални изследвания при развитието на мини за редки метали, включително и за водород и амоняк.
Списъкът от мерки е широк и определя литиево-йонните батерии за специален критичен материал, като през 2022а е отпуснат допълнителен инвестиционен обем от 2,2 млрд.$. Цялата сума е насочена в развитието и обучението на човешки капитал и технологии за рециклиране.
Япония стартира партньорство с Австралия в областта на критичните материали.
През 2022 Япония подписа съглашение със САЩ по доставните вериги на критични материали, с конкретни предложения за доставки на такива, произведени в САЩ.
Япония работи по започване на сътрудничество с Канада в същата област.
Японците си признават две неща. Трябва да се направи много за прилагането на работещи политики в осигуряването на Входа на местното производство с ресурси и успоредно с това да се реши въпроса с рециклирането на Изхода в системата. И второ, страната излиза късно на бойното поле за осигуряване на интересите и потребностите от литий.
Никой, никъде в анализите на битката за литий не споменава защо Китай е стартирал първи на тази писта със стратегическо значение, със свои технологии и ясна концепция. Отговорите са няколко, но нека подчертаем отново един от тях: Китай е единствената голяма държава, която разполага с комплексен стратегически, дългосрочен план за развитие още от 1987 година
И се връщаме към САЩ, където предстои и година на президентски избори. От 2017а и демократи и републиканци в Съединените щати са разбрали( с малко закъснение) какво мощно икономическо и иновативно, продуктивно чудовище е Китай през 21 век. И без значение кой би станал президент в САЩ, националната политика в икономиката, инвестициите, технологиите, търговията, военната сфера ще бъде насочена единствено към едно много трудно запазване на статуквото в света, при това с всички средства. А Китай не приема това статукво и наложените правила, и открито желае да му се отпуснат нови територии в геоикономиката за да изхранва по-добре своя народ от 1,4 милиарда души.
Предстои голяма конкурентна борба, на ръба на гореща война, за сега с първи етап до края на 2026 година.
Борислав Сретков
19 ноември 2023
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация