ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Тайните на държавния капитализъм в Китай или как се става световен лидер в технологичната и пазарна надпревара

Бумът в китайското производство на медицинска техника, MedTech -Държавата в тандем с частните фирми “Малки Гиганти” и  “Производители Шампиони”

Борислав Сретков, 26.11.2023

Често се споменава, че в Китай има държавен капитализъм, но много рядко се навлиза в системата от неговите екстри и инструменти. Основните белези на този уникален икономически модел, характерен с размиване на границите между частното и държавното не се виждат както обикновено на повърхността в икономиката.

Или е нужен един поглед под нея за да се забележат поне една част от невидимите за окото неща. Избирам за такъв поглед китайския сектор за медицински технологии, известен като MedTech с надежда да разберем, има ли в Китай функциониращ държавен капитализъм. Защото реалната картина в Китай показва, че има много капитализъм и успоредно с това силна, организирана, планова държава.

Секторът MedTech заема от 2012 година особено важно място в общата индустриална стратегия на Китай. Това е отразено с приоритетното му място във всички петгодишни национални планове, за развитието на медицинските технологии. С програмата “Made in China 2025” от 2015а, китайското правителство твърдо реши и заложи високи цели за високоточната медицинска техника и всичко свързано с нея, и постигне максимални резултати в нейните способности и капацитети. MedTech се разглежда като високо приоритетен, хай-тек сектор и стратегията на Китай е ясна - в него да бъдат развити и наложени собствени доставни вериги под свой контрол, като се приложат и материализират националните идеи за иновация, индустриална модернизация и дигитализация. Това никак не е случайно.

Пекин разбира голямата стратегическа стойност на  MedTech, която е свързана на първо място с подобряването на жизнения стандарт на китайското население. Но и с нарасналите нужди от добро и достъпно здравеопазване за нарастващото възрастно население в Китай. Този тандем от ключови причини, априори предполага една силна държавна политика, която в основата си е социална политика. А това е една възлова компонента и в китайския обществен модел и бизнес модела на страната. При поглед от Пекин към останалия свят, точно тази компонента не бихме казали, че е типична за съответните обществени и икономически модели, например в САЩ, Русия, Индия, Турция или Бразилия. И когато се оценяват и сравняват различни национални модели би било редно да се спазва правилото от бизнеса с недвижимости, а именно да се сравняват “ябълки с ябълки”, а не “ябълки с джанки”.

Държавната китайска политика подкрепя много силно, всестранно и активно израстването на местни мощни “играчи”. Те на практика израстват в условия на локална пазарна конкуренция предимно между частни фирми. А те биват големи, средни и малки. Но една от основните цели на капитализма е да създава пазари и на тях да се завърта колелото в играта на капитала: Пари - Стока - ПариПрим. Китай не само не прави нещо по-различно, но през последните 30 години на практика показва как се правят пазари у дома и нещо по-важно, как се излиза навън и завоюват глобални пазари. При това без да разполага със суровини като нефт, газ, мед, титан, литий и други. Но за всяка игра се изискват силни изпълнители. И за тази конкретна глобална игра на капитала, което по същество е един неспиращ процес, китайското правителство практикува перманентно, гъвкаво, динамично планиране и управление и помага на възхода на силни, компетентни, производители локални фирми. В същото време измежду тях израстват така наречените “Фирми Шампиони”, които много активно експандират на международния пазар.

Но Китай разполага и с една армия от 18 милиона малки и средни частни фирми и предприятия. От тях с помощта на държавата се “раждат” и т. нар. фирми “Малки Гиганти”. В сектора MedTech работят днес 320 от тази категория местни фирми.

За малките и средни фирми Пекин е създал една смела и умна комплексна, подкрепяща система за подобряване и развиване главно на тези, които работят в хай-тек сферата. Фирмите от тази група с потенциал им се дава шанса да влезнат и “играят” в една уникална, китайска, иновативна екосистема. В нея държавата е въвела пазарни правила и остра конкуренция между всички участници. На всеки три години фирмите-участници получават комплексни оценки от “Горе” за нивото на тяхното качество по много обективни показатели. Разглеждайки тази екосистема не може да не направим известен паралел с организацията в системата от лиги в най-популярната игра, футбола.

Китайската екосистема прилича на пирамида, с широка основа, изградена на четири етажа (“етажна система”). Фирмите-участници по принцип тръгват от партерния етаж в пирамидата и всяка фирма би могло да оприличим на един “отбор”, който се бори да играе в съответната лига и естествено да премина в по-висока лига. В основата на пирамидата са допуснати и играят в т. нар. “Лига на Иновативните малки и средни фирми”. Тук малко внимание: през 2025 година се предвижда техният брой да достигне 1 (един) милион фирми! На следващия етаж работят и се конкурират така наречените “Специализирани малки и средни фирми”, които през 2025 ще достигнат 100 000 (сто хиляди). Трето ниво в китайската пирамида намирам за много интересна. Това е лигата на фирмите “Малки Гиганти - Little Giants”. Разчетът за 2025 е те да достигнат 10 000 броя. А на последния етаж в пирамидата под самия и връх, бих го нарекъл “Пентхаус”, са “Производители-Шампиони”. Тук през 2025 ще бушуват вече 1000 (хиляда) китайски фирми. В европейския футбол на това кореспондира “Шампионска лига”. Или в тази специфична китайска пирамида на върха са разположени китайски топ-компании.

Правилата в тази екосистема за стимулиране на иновационни, хай-тек фирми са железни. Интересното е, че системата е отворена във всички посоки. Фирмите-участници биха могли да се движат на горе и на долу по вертикала между етажите, преминавайки в по-висша лига или съответно отпадайки от нея. И освен това, съществуват и опциите, директно от всеки един етаж да те изхвърли играта в пирамидата, или външен кандидат да бъде допуснат според качеството си на даден етаж.

В заключение, това е една екосистема, култивираща конкуренция, иновация, ефективност, която се стреми да покрива потенциалните нужди на малките и средни частни фирми, ангажирани в хай-тек, високите технологии в Китай. В тези четири лиги “играят” и всички хай-тек малки и средни фирми от сектора MedTech.

Да погледнем как мисли, как планира и как конкретно помага на тях в тази голяма игра китайската държава. Първо, Пекин води индустриална политика за създаване на китайски Brand (Марка) в областта на MedTech, за налагане световни стандарти и подкрепа на локалния пазар в този сектор, с цел узряването на китайския пазар MedTech и до една висока степен на привлекателност за чуждите компании. Казахме, че в конкретния случай, освен че провежда и социална политика, китайците “майсторят” пазари, което е капитализъм. Резултатът е на лице - през 2022а китайският пазар за MedTech достигна стойностния обем от 135 милиарда евро.

През 2018 Пекин приема реформа във финансирането с обществени средства на Изследванията и Развитието, с намерение засилване независимостта от чужди медицински компании и консолидиране на обемен финансов ресурс за тази цел. Налага се една нова генерална линия: медицината и медицинската техника биват официално и неофициално включени в първите списъци със стратегически важните технологии и сектори в Китай.

През 2020 правителството приема план за “Стратегически Нововъзникващи Индустрии”. Тук има 8 (осем) основни направления. Едно от тях е биотехнологиите, с приоритет в получаване на държавна подкрепа. Там е заложено да бъде подпомагано производството на медицинско оборудване, със специален фокус върху здравеопазването, медицината и грижата за възрастните и обхватно прилагане на технологиите за Изкуствен Интелект.

В 5-годишния план 2021-2025 има голям раздел “Генетика и Биотехнологии” и отделен раздел, “Клинична медицина и здравеопазване”. Това са две от седем приоритетни направления. Тук са включени медицинските уреди и техника.

Съгласно плана, през 2025 китайските фирми следва да задоволяват 70% от пазара с медицински продукти и най-авангардно медицинско оборудване всички болници в страната, както и до 85% от компонентите за тях. 85% от здравеопазването в Китай се осъществява в държавни болници и тук държавата успява относително по-лесно да контролира покупките и доставките на медицинска техника. В тази важна точка - здравеопазването в една голяма държава, не става въпрос за капитализъм. Ако Китай би извадил един анализ през 2026 година и за това, какъв дял от милиардното население има бърз достъп до тези държавни болници, би било интересно и какви биха били и ценовите условия в тях. И с удоволствие бих ги сравнил с аналогични от развитите индустриални страни, особено тези в САЩ.

През 2013 пазарният дял на чуждестранните компании от MedTech в Китай е бил 87%, а през 2022 той е 63%. Това разбира се на фона на един нараснал в стойностно изражение 7 (седем) пъти пазар.

Другата “писта”, по която държавата помага е всестранната финансова подкрепа. Отпускат се субсидии, дават се помощи за изследвания и развитие, отпускат се интересни данъчни облекчения, разпределят се допълнителни скрити парични помощи, предлага се облекчен режим при отпускане на заеми.

Китайската държава е главният поддръжник и идеолог на иновациите и не само ги е взела на фокус, но и тук е организирала една стройна система от национални държавни лаборатории, университетски лаборатории, в национални производствени центрове за иновация и развитие на медицинската техника. Държавата е изградила стройна йерархия. Най-отгоре има 20 национални топ лаборатории в качеството им на водещи институции. Две от тях са с фокус върху MedTech. Под тях има развърната мрежа от 500 национални ключови лаборатории, свързани с болници, университети и фирми-производители. От тях 65 лаборатории са заети в сектор MedTech. Три Национални иновационни центрове се занимават с изследвания и развитие в роботиката, сензорната техника и най-модерните медицински уреди. В Китай има 45 национални клъстера за авангардно производство под чадъра на министерство на индустрията и технологиите. Пет от тях са ангажирани изцяло в сектор MedTech и се намират в Пекин, Шанхай, Шенген, Сизоу и Вукси.

Китайската държава провежда активна, двойствена политика спрямо достъпа на чуждите компании към локалния пазар на MedTech. Първо ги допуска на пазара, при условия да изградят смесени предприятия с китайски фирми. А при условията за директен внос в Китай, “пази” пазара и увеличава пречките за чуждестранни компании за продажби в Китай. При това, изборно според интереса на местните играчи от MedTech. Накратко - китайците притискат силни чужди компании да разположат свои производства в Китай, под риска да бъдат изключени от пазара. Има и вносни регулиращи бариери за получаване на сертификат за произход на внасяната стока, което в известна степен забавя вноса.

И една показателна таблица за степента на зависимостта от внос на Китай при продуктите MedTech през 2022 година:

1. Нискостойностни консумативи

- за обработване на рани                - 4%  зависимост от внос

- инфузионни комплекти               - 4%

2.  Вътрешна диагностика

- биохимична диагностика            - 70% зависимост от внос

- имуно-диагностика                      - 70%

- молекулярна диагностика           -  70%

- микробиологични тестове           -  70%

- Point of Care тестове                    -  60%

3.  Високостойностни консумативи

- сърдечен пейсмейкър                  - 95% зависимост от внос

- машини за хемодиализа              - 80%

- prosthetic имплантанти                 - 80%

- обща ортопедия консумативи     - 72%

- хирургически щаплери                 - 70%

- надуваеми катетри                       - 70%

- ортопедия гръбнак консумативи - 60%

- консумативи за травматология.  - 30%

- коронарни стендове                     - 25%

4. Медицинско оборудване

- респираторно оборудване          - 94% зависимост от внос

- компютърна томография CT      - 80%

- ултразвукова техника                 - 75%

- лъчева терапия уреди                 - 45%

- оборудване за мониторинг         - 25%

- дигитална радиология                - 10%

От така изнесените официални данни се досещаме, че и този китайски пазарен сегмент е огромен, но и разбираме защо китайското правителство е така силно и комплексно ангажирано в участието на този пазар. Както и това, че и без уникалната комбинация между локална частно-фирмена конкуренция и държавна намеса и подкрепа, Китай никога не би създал добро и качествено здравеопазване. Защото от внос не може да се живее, а когато си зависим, в която и да е сфера, завързването в къса “примка” е гарантирано. И обслужваш по правило чужди частни бизнес интереси, които нямат нищо общо нито със състоянието на китайските болници, нито със здравето на многомилионния китайски народ. Но виждаме, че Китай не спи и действа проактивно, постигайки резултати на това поле и у дома и зад граница. И най-важното се движи бързо напред, или поддържа своя национална концепция в динамика, с общи усилия - на частната инициатива и неуморен труд “от долу" и стратегически решения, управление, планиране и действия “от горе”. В условия на конкуренция и с използване на живата енергия на парите. Защото парите се превръщат в капитал, само когато са в движение. Тази тайна китайците владеят перфектно, защото са разбрали, че със статични пари на хартия, не може да се построи нито социализъм, нито капитализъм.

Китайският държавен капитализъм има свой почерк и той е типичен в областта на финансирането. Националната банка на Китай и Банковия надзор се стараят така да управляват финансовите пазари в страната така, че те да са заинтересовани да обслужват иновацията в индустрията. Правителството силно увеличава данъчните облекчения при инвестиции в изследвания и развитие и напътства финансовия пазар да реализира по-големи вложения в иновативните компании. Днес е видно, че от тази политика печели целият сектор MedTech. В Пекин бе създадена и трета фондова борса (след Шенчен, и Шанхай), специално за обслужване нуждите от капитал на малките и средните предприятия и предимно на екосистемата от пирамидата с четирите лиги фирмени-играчи. Това е държавен капитализъм.

Германският институт за изучаване на Китай, Merics е анализирал финансовите данни на 122 китайски фирми от MedTech, листвани на борсите в Шенчен, Шанхай и Пекин. Изчислена е една приблизителна стойност на преките субсидии, подпазарните лихви за кредитиране, данъчните облекчения или извън пазарните държавни скрити помощи. Какъв е резултатът?

В периода 2017-2022, тези 122 фирми са получили 5 (пет) пъти по-голяма държавна подкрепа: от 655 млн. евро през 2017 до 3,8 милиарда евро (5 милиарда юана) през 2022. За този период държавната подкрепа, измерена към дохода на тези фирми, представлява 6% . Или пресметнато пряко - държавната подкрепа в тези 122 MedTech фирми представлява около 28% от нетните им печалби, или 77% от разходите им за изследвания и развитие (R&D).

Тези данни доказват, че Китай доставя повече държавни помощи от всички развити индустриални икономики. За сравнение със страните от ОИСР, в периода 2005-2019 Китай подкрепя средногодишно с 4,45% от доходите на фирмите с държавна помощ. Срещу само 0,69% показател в страните от Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие.

През 2022 година по официални данни Китай е вложил 56 милиарда евро държавни   средства в изследователска и развойна дейност (Research & Development). От тях 10 процента или 5,6 милиарда евро са били вложени за изследователска дейност пряко в сектора MedTech. Този показател за САЩ през 2021 е еквивалентен на 5,7 млрд. евро, за ЕС е 1,7 милиарда евро и за Япония 1,2 милиарда евро. Но държавните китайски инвестиции в R&D представляват само 13,3% от съвкупните инвестиции в тази сфера. А те са 437 милиарда евро, от които 76,9% са инвестиции на самите местни компании и 13,3% на самите китайски висши учебни заведения и 9,8% на правителството.

Финансирането на изследвания и развитие за конкретни китайски проекти е в три колони: по Мегапроекти, в националната ключова програма за изследвания и развитие и на трето място чрез Националната Научна Фондация на Китай (NSFC).

При Мегапроектите за Наука и Технологии, от общо 16, медицинските технологии са включени в два от тях. Списъкът включва Мегапроекти в здравеопазването и те подкрепят китайската концепция “Здрав Китай 2030”. Националната ключова програма за Изследвания и развитие, NKP е фокусирана плътно върху изваждането на пазара, комерсиализацията на проекти за R&D. От  5261 такива проекта през  2016-2021, 10% от тях са свързани с медицински технологии. Средно тези проекти за изследвания във MedTech са поемали по 2,1 милиона евро в проект или общо 1,2 милиарда евро.

По линия на NSFC в Китай се подкрепят фундаментални и проекти за изследвания на ранен етап. Тук от всички 518 354 проекта, които е финансирала тази Национална Научна Фондация, около 21% попадат в сектора медицински технологии. Това са отговорилите на изискуемите критерии 108 369 проекти в периода 2012-2020 с обща сума от 700 милиона евро.

Гореизложеното показва, че секторът MedTech в Китай ползва немалки предимства от страна на държавата, от финансова пряка и косвена подкрепа, съществено по-мащабна от тази в развитите индустриални страни. Допълнително държавата води комплекс от политики за развитие на локалния пазар, стимулиране на конкуренцията между участниците на него и отделно целево подкрепя растежа на силни “играчи”, като чрез протекционистични мерки охранява китайския вътрешен пазар. И когато китайските пазарни “играчи” укрепнат и се наместят добре у дома, те поемат и дългия път към международните пазари.

Ролята на китайските MedTech продукти на глобалните пазари нарасна стремително през този век. Около 2000 година делът в световната търговия на тези китайски продукти бе под 3%.  През 2021 Китай стои зад 12,4% от световния износ и 8% от вноса в света на MedTech. В стойностно изражение това са 34 милиарда евро експорт и 25 милиарда евро импорт.

През 2022 държавата е отпуснала на 122-те китайски средни и малки фирми MedTech, участници в екосистемата “пирамида” държавни субсидии на сума 462 милиона евро, което усреднено е по 3,8 милиона евро на всяка фирма. Данните в абсолютно стойностно изражение по специализация на тези фирми показва следното: - за медицински уреди - 1,5 млрд. юан (1 евро= 7 юан)

- за инвитро техника     - 1,25 млрд. юан

- за фирми “Малки Гиганти” - 650 млн. Юан

- за малки и средни фирми от MedTech - 520 млн. юана

- за медицински консумативи - 500 милиона юана

Тези фирми от MedTech получават повече субсидии в сравнение със сродни по големина фирми от индустриалния сектор в Китай. Разликата е почти двойна.

Китайските фирми от елита в областта на иновациите и тези от пирамидалната екосистема получават сериозни данъчни облекчения. Това е друг държавен инструмент, който постоянно се усъвършенства и подобрява. Фирмите от тази класация получават една редукция на данък печалба от 25 на 15 процента. Още от началото на века, китайските фирми имат право да получават данъчни облекчения върху разходите си за изследване и развитие (R&D). През 2008 държавата въведе нови правила за “Супер Облекчения” и допълнително облекчение от 50% върху тези разходи. Темпото е бързо. През 2018 това специално, допълнително данъчно облекчение става 75%, а от 2021 нараства на 100%. Или китайските фирми производители имат едно достигнато данъчно облекчение в разходите за изследвания и развитие от 200%. Освен това през 2021 година правителството подобри режима за възстановяване на ДДС към авангардни фирмите-производители и го сведе до един месец. За фирмите ангажирани в авангардни производства и доказали висока ефективност е въведена и ускорена схема на амортизационните отчисления. И освен това допълнителни данъчни облекчения за сваляне на част от разходите за изследвания и развитие, правени в чужбина.

Борсово котираните 122 китайски фирми от MedTech са ползвали ползи от данъчни облекчения в периода 2017-2022 от 222 милиона евро през 2017 на 1,6 милиарда евро през 2022. Това е едно увеличение от над 6 (шест) пъти.

За китайските фирми от MedTech данъчните облекчения за последните 4 години са средно около 2,6% от дохода им. А за фирмите “Малки Гиганти” през 2020 - над 3,7%.

В периода 2017-2022 всички 122 китайски фирми, обсъждани по-горе, са плащали средно с 2,6% по-ниска лихва по кредитите в сравнение с пазарната лихва в Китай. А през 2022а, медицински институции са получили 28,3 милиарда евро субсидирани заеми, с облекчен лихвен режим. Играчите от лигата на “Шампион Производител” и тази на “Малък Гигант” имат гарантирано държавно финансиране, много често в облекчен лихвен режим. Държавата от една страна ги оценява и сертифицира като качествени лидери, а от друга самите фирми подават силен сигнал, че те са ценни обекти за инвеститори. Показателен е фактът, че през 2022 на новосъздадената борса в Пекин и на двете фондови борси в Шанхай и Шенчен, “Малките Гиганти” са формирали 40% от всички IPO (Initial Public Offering - Първоначална емисия на акции). От тях 17 фирми са били от сектора “Здраве-MedTech”. А тези инвеститори са изключително частни от Китай или от чужбина. Това е капитализъм по китайски, който през 2022 и 2023 на полето, което изследваме се оказа много продуктивен. Но резултатите му остават в невидимите неща за китайския икономически модел.

Но нека споменем няколко китайски фирми “Малки Гиганти”:

“Endovastec” не само, че е лидер на китайския пазар, но държи 28 процента от световния пазар на стенд имплантанти.

“Sinomed” с най-висок обем на разходи за изследвания и развитие. Водещ в производството на балонни катетри, стендове и подобни. Освен в Китай, има филиали в Хонконг, Япония, САЩ, Холандия и Франция.

“Cofoe Medical Technology” произвежда медицинско оборудване за бременни, новородени, уреди за кръвно налягане и за измерване на кръвна захар. Продава в цял свят.

“iRay Technology” - дигитална рентгенова техника, силна в областта на медицинската и дентална техника, както и в радиотерапията. В тройката по инвестиции в изследвания и развитие. Освен в Китай има производство и в Сеул, Южна Корея. Уредите му се продават в 80 страни по света.

През последните няколко години ставаме свидетели на значителен ръст в присъствието на китайските MedTech продукти на световния пазар. Особено силно се вижда това в страните с ново появяващи се икономики и тези с нисък доход на глава от населението. Но Китай увеличава износа на тези продукти и към страните със среден и висок национален доход. Анализът на географската насоченост на този китайски износ показва, че Пекин е много добре позициониран на пазара в Африка, където в съвкупно изражение той представлява около 40 процента от този на Европейския съюз, но е два пъти по-голям от този на САЩ. През 2020-2021 износът на MedTech продукти за Европейския съюз се е удвоил. А износът от страните-членки на ЕС расте от 2017, достигайки един обем от 7 милиарда евро. Независимо, че днес конкурентоспобността на китайските фирми се усеща много силно на пазара у дома, то постепенно, подпомагана от всички гореспоменати за нейното ускорение фактори, действат и помагат на фирмите-играчи от Китай да атакуват смело и успешно международните пазари. Моята прогноза, е че те нямат да се задоволят с постигнатото, нито да се приберат у дома. Те ще атакуват една по една всички развити индустриални страни с много голяма вероятност за голям успех още през 2030 година. Защо мисля така? Нека разгледаме един емблематичен китайски пример за глобален успех.

Китай освен, че владее безупречно технологията и управление на процеса Планиране и за да го материализира в международен успех на свои производства си има свой “Наръчник” за изграждане и пласиране в глобалното първенство на свои “Фирми-шампиони”. Китай имаше развърната железопътна мрежа, която се доминираше естествено от големи държавни фирми. Те се наслаждаваха на защитен вътрешен пазар и мощна държавна помощ. Овладявайки традиционните железопътни технологии и развивайки мащаба в Китай на тази транспортна система до степен, създаваща база да се атакува глобалния пазар, китайският държавен мениджмънт постави стратегическата цел, националната железопътна индустрия да се превърне във високоскоростна - High Speed Rail, HSR.

Стартирана бе политика за поканване на чужди инвестиции в местното производство, доставящо продукти и технологии за високоскоростните влакове - HSR. Инвеститорите бяха заставяни да влизат в смесени предприятия (joint venture) с китайски фирми. Привличани от многото локални фирми и големия “залък”, който им се предлагаше на вече оформен голям пазар, водещите западни концерни като Bombardier, Siemens, Kawasaki и Alstom се сдружиха с китайски партньори, с непосредствената цел, да участват в големи договори и отговаряйки на китайските амбиции за изграждане на масивна мрежа от високо скоростни влакове. До тук добре, но с времето китайските местни фирми-“играчи” усвояваха всичко най-добро в технологиите на западните си партньори. И така постигнаха едно достатъчно добро ниво на технологията HSR. Когато това желано технологично ниво бе постигано, държавната система за поръчки и доставки започна да функционира и покупки от тези западни фирми не се осъществяваха повече. Предпочитание бе давано на местните доставчици за високоскоростните влакове. Към това бяха добавяни и големите държавни субсидии към местните фирми, които в този сектор бяха, както разбрахме и държавни компании.

 Но в тази игра на технологично и пазарно надхитряне има и още една скрита “екстра”: с лидерския японски топ концерн при високоскоростните влакове “Кавасаки” бе създадено смесено предприятие за построяването на железопътна линия от 960 км и 200 тунела за високоскоростен влак. Китайци и японци работят съвместно, бързо и качествено и за две години до 2009а изпълняват проекта. Но китайците са изобретателни и сформират един екип от 10 (десет) хиляди инженери и конструктори, които работят денонощно 7 дни в седмицата, паралелно с японците в смесената фирма. Тази игра е и опасна и безмилостна, но тя изисква мозъчен пул. С тази маневра те изучават абсолютно всички тайни в японската технология за високоскоростен влак на “Kawasaki” и не само я копират, но и я доразвиват и подобряват. След пускане на високоскоростната влакова линия, смесеното предприятие губи вече своя смисъл за бъдещи проекти. Така се създава китайския високоскоростен влак с максимални скорости от 350-360 км/час. И така китайците успяха бързо, ефективно и в темпо да изградят хиляди километри високоскоростни влакове и в тази област да се превърнат в лидери в света. Китайският високоскоростен влак вече е по-добър от японския “Shinkansen”, германския “ICE” и френския “TGV”. На първия етап, до 2022, мрежата от високоскоростни влакове в Китай става над 27 000 км., което е две трети от световната мрежа на високоскоростни влакове. А след това да започнат да действат и по Пътната карта на “Новия Път на Коприната” и лансират своята технология за HSR и в глобалния свят. Качеството, което предлагат китайците в тази технология е много високо и в съчетание с държавната помощ, която по схема тече и тук, те изместват своите японски, германски и френски конкуренти. Има какво да се учи от китайците. Но те прилагат софтуера, този си уникален “Наръчник” и в морския транспорт и в дигиталните комуникации 5G. Да изчакаме до 2030 година и преброим “пилците” тогава на международния пазар за продукти “MedTech”… .

25 ноември 2023

 Борислав Сретков

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация