ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Тъмни облаци над българската ядрена енергетика

Антон Гицов  26.11.2023

Малко предистория

Някога вече отдавна в миналото, като се имаше предвид, че в обозримо бъдеще,  атомните реактори в АЕЦ „Козлодуй“ ще се наложи да бъдат закрити, България планираше да изгради АЕЦ „Белене“ , за която цел беше изградена площадка и бяха закупена два руски реактора.

През октомври 2010г.,  една година след като беше дошъл на власт като премиер, Бойко Борисов заяви пред руската агенция ИТАР-ТАСС. „Строителството на АЕЦ „Белене“  e изключително важно за България,“  а през март 2011г. пред БТВ каза: „Ще строим АЕЦ “Белене", как няма да не го строим“. Преди това обаче, още през 2010 г.   беше дадено начало на американска външнополитическа офанзива за ликвидиране на проекта АЕЦ „Белене“ и вместо това изграждане на ядрена централа с реактори АР 1000  на американската „Уестингхаус“. На 22 октомври 2010 г. американският посланик Джеймс Уорлик  при посещение във Варна заяви, че за България би било па-добре  да построи нови 7-ми и 8-ми реактори на „Козлодуй“, отколкото да строи „Белене”. На 1 март 2011г. помощник държавния секретар на САЩ по делата на Европа и Евразия Филип Гордън посети България и на среща с министър- председателят Бойко Борисов  повдигна въпроса за диверсификацията на енергийните източници и намаляване в тази връзка на зависимостта от Русия, и на 26 април същата година, вицепрезидентът на „Уестингхаус” за Южна Европа Хосе Гутиерес дойде на официално посещение в България, за да  лобира за „Уестингхаус“.

Резултатът от американската офанзива не закъсня: на 16 март 2012 г. Бойко Борисов съобщи, че е разпоредил спиране на строителството,  ден по-късно той предрече, че „шансовете на Русия да се превърне в енергиен партньор на България чрез АЕЦ “Белене” са „нулеви”, а на 28 март, обяви официалното решение на България за спиране на проекта АЕЦ „Белене”. А в едно свое изказване, Бойко Борисов определи АЕЦ „Белене“ само като един „гьол, пълен   с жаби“.

През ноември 2013 г. министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от квотата на БСП в служебното правителство на Орешарски посети САЩ, където се срещна със заместник- секретаря по енергетика на САЩ Даниел Понеман. След завръщането си в България, Стойнев буквално се превърна в говорител и рекламно лице на „Уестингхаус”, като описа техният реактор като най- голямото чудо в областта на ядрената енергетика и  се изказа за строеж на седми блок в АЕЦ „Козлодуй” от тази компания..

Но възникна проблем.  „Уестингхаус“ искаше да продава и да строи реактори, но се оказа, че не може да осигури финансиране е идеята забуксува.. Нов опит беше направен през ноември  2016 г. когато при посещение на българския премиер в Пекин, където долетяха и висши шефове на „Уестингхаус“,  Борисов  съобщи за възможно  финансиране от китайска страна  на атомна централа построена от „Уестингхаус“. Това заявление се оказа обаче само пожелание, неподкрепено от китайска страна. А проблемът беше главоболен- към ноември 2016 г. до думите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, разходите по проекта са 2,389 млрд. лв., без лихвите, като страната ни продължава да плаща 324,000 лв. дневно на руската страна, за неплатените реактори, които бяха изплатени през декември 2016 г. едва след като „Атомстройекспорт“ осъди НЕК през юни 2016 г.

АЕЦ „Белене“ вече не е гьол

И така  “идеята „Уестингхаус“ да ни построи в Козлодуй своите реактори увисна във въздуха, а руските реактори, вече  платени и наши стояха на склад на площадката на АЕЦ „Белене“, но не бешевъзможно да бъдат пуснати в експлоатация, поради американският натиск за „енергийна независимост от Русия“.  Бъдещето на българската ядрена енергетика  оставаше неясно, а  и с цялата му острота изникна въпросът, защо все пак да не се построи АЕЦ „Белен“- готова сертифицирана площадка, за която са похарчени около над един млрд. лв.. лева и при налични два руски реактора за около 1.2 млрд. лева.  Възникна нова идея, реално погледната в сферата на мечтите. На 16 март 2018 г.  по време на   инвестиционния форум за Западните Балкани, който Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) организира в Лондон българския премиер Бойко Борисов  предложи общ проект на балканските страни за изграждането на АЕЦ “Белене“: „Днеска ми дойде идеята- каза той- за един балкански проект, и че това би могло да е за нашата АЕЦ "Белене" едно прекрасно решение с европейско финансиране, с акционери всички нас". И поясни каква хубава, изградена и сертифицирана площадка имаме в Белене. Идеята беше подкрепена обаче само от Македония, а от Брюксел дори не я коментираха.

Правителството на Борисов все пак не се отказа да намери някакво решение за АЕЦ „Белене“, и по предложение на МС на 7 юни 2018 г. Народното събрание взе решение за възобновяване търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция. Това, че реакторите са руски вече не било пречка според Борисов. „Тази догма - руска централа, руски реактори, тя не съществува към този момент. Българската държава, българският данъкоплатец е заплатил пълната стойност на тези два реактора и те са тук, 100% наши“, каза той на 7 октомври 2019 г.

Желаещ инвеститор не се яви (въпреки, че уж имало кандидати), единствен интерес през годините беше проявен от руската страна. На 5 юли 2012 г. генералният директор на "Росатом" даде интервю за в. "Преса", в което заяви, че руската страна е била готова да вложи в проекта свои пари, дори до 100%, както е с Турция, където Русия строи атомна централа и без държавни гаранции. И била готова още след построяването България да откупи пакет от централата като България да изплати дълга си в разсрочено време от продажбите на ток.. Но от българската страна не са поискали руски инвестиции, и предложението е скрито от българската общестненост. Свръх изгодно предложение, но в пълно противоречие на налаганата на държавата ни теза за „диверсификация“ и „енергийна независимост от Русия.“ Може да се построи АЕЦ „Белене“ с руски реактор, но не и от Русия.  За целта трябва само да се привлекат други инвеститори, но такива, уви, не се появяват.

Какво да се прави обаче с опакованите руски реактори?

Стоящите са склад руски реактори висяха като воденичен камък над гузната съвестта на управляващите, които пренебрегнаха под външен натиск изгодното руско предложение - няма никакъв инвеститор за строеж на ядрена централа нито на площадката в Белене нито на тази в Козлодуй, а на склад стоят готови за строеж и експлоатация атомни реактори. Да се продадат някому- никой не ги иска, такъв опит вече  беше направен- на 26 юни 2016г.  Теменужка Попова съобщи, че реакторите можели да се продадат на Индия или Иран, което се оказа димка..

Междувременно през февруари 2022 г. избухна руско- украинската война, което по политически причини сложи окончателен край на руско участие в строежа на АЕЦ „Белене“. България започна да оказва значителна финансова и военна помощ на Украйна и на тройната коалиция ГЕРБ/СДС, ПП/ДБ и ДПС им дойде идеята да се отърват от руските реактори като ги продадат на Украйна. По тяхно предложение,  на 6 юли 2023 г. Народното събрание взе решение за преговори с Украйна за продажбата на двата руски реактора на цена, която да не е  по-ниска от платената от НЕК – ЕАД, на „Атомстройекспорт“, в размер на 601 617 133 евро, или 1 176 660 837 лв. С точка втора на решението  се отменя предишното решение на Народното събрание от 7 юни 2018 г. за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор. И на 11 октомври 2023 г. с решение на Министерския съвет България спира строителството на АЕЦ "Белене" и изважда проекта от списъка с обекти от национално значение.

Не може да не направи впечатление това  нелепо решение. България се освобождава от два реактора, които могат да бъдат въведени от експлоатация  и така да осигурят в голяма степен бъдещето на ядрената ни енергетика, и безвъзвратно са загубени  вече инвестираните над милиард лева в площадката на АЕЦ „Белене“. Без да е налице някакъв реализуем проект или план за нови ядрени мощности.

Оказва се обаче, че ликвидаторите на АЕЦ „Белене“ са имали нещо наум.

Сбогом АЕЦ „Белене“,  Welcomе  отново „Уестингхаус“

През януари 2023 г. в медиите излезе съобщение, че  бившият премиер Бойко Борисов е разпоредил на депутатите от партията си да внесат в парламента проект за решение за изграждане на два нови блока в АЕЦ "Козлодуй" с американските реактори АР 1000, като МС подпише междуправителственото споразумение със САЩ за 7-ми блок. През юни същата година "Уестингхаус" подписа с проектната компания "АЕЦ Козлодуй Нови мощности" договор за предварителни инженерни дейности за изграждане на нов реактор с технологията AP-1000 на площадката на АЕЦ "Козлодуй" . И на 11 октомври  „Уестингхаус“ подписа споразумения с 5 български компании, които да се включат като подизпълнители при изграждането на новия ядрен блок на АЕЦ „Козлодуй“. Всичко това без конкурс.

На 25 октомври  премиерът Денков заяви, че с решение на Министерския съвет , ще започне реализацията на строителството на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ с евентуален срок за завършване през 2033 г., като ще започне и ще започне изграждането и на осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ , като капитала на "АЕЦ Козлодуй - нови мощности" ще бъде увеличен с  500 млн. лева чрез заем от БЕХ Той трябва да бъде завършен "2-3 години" след седми реактор. Стана ясно, че „Уестингхаус“ ще ни продаде два свои реактора АР 1000., за които премиерът Денков, подобно някога на Драгомир Стойнов през 2013 г.  каза: "Освен това технологията, която е избрана на тези реактори, е уникална в света“.

Някои нелицеприятни факти за „Уестингхаус“

Наистина ли реакторите на тази американска компания са уникални? Ако е така би трябвало отдавна да са се наложили в света, че и  най- напред в САЩ.

Фактите са следните:

От 100 ядрени централи в САЩ, построени в последните десетилетия, само един от двата реакторни блока  AР1000 предвидени за ядрена централа в Джорджия, номер 3,  влезе най- сетне тази година в експлоатация- 11 години след като през февруари 2012 г. Комисията за ядрено регулиране на САЩ одобри изграждане на такива реактори за  централите Vogtle в Джорджия и V.C. Summer в Южна Каролина. След продължително забавяне на строежите на двете площадки, а и преразходи в размер на 9 млрд. дол. през март 2017г.  „Уестинхаус“ обяви банкрут, като компанията майка „Тошиба“, акумулира загуби в размер на 5 млрд дол. и през 2018 г. продаде „Уестингхаус“ на канадската инвестиционна компания „Брукфийлд“. Властите в Южна Каролина се отказаха от недовършеният  проект, а съживената „Уестингхаус“ продължи строителството в  Джорджия, като за да помогне за изграждането на централата  Vogtle, Службата за кредитни програми на Министерството на енергетиката е издаде 12 млрд. дол. държавна гаранция, която да осигури осъществяването на проекта  при непредвидени обстоятелства. В специализираният енергиен печат в САЩ обаче се появи информация, че построяването на а Vogtle 3 и 4                 ( вторият реактор ще бъде пуснат в експлоатация през 2024 г.) не е непременно добра новина за репутацията на американската ядрена енергия. Реакторите в крайна сметка струват над 30 милиарда долара - повече от 16 милиарда долара над бюджета – и с изоставане с повече от шест години от графика.

В Европа „Уестингхаус“ се опитва да пробие от много години, но неуспешно. Уестингхаус участва в конкурси за изграждане на ядрена централа в Турция и Чехия, но не ги спечели. През декември 2013г. Тошиба закупи чрез „Уестингхаус“  60% дял от английската енергийна компания  NuGeneration, с намерението да построи три AP1000 Муурсайд, Кумбрия,, които да влязат в експлоатация през 2024 г. Но през ноември  2016 г. авторитетното английското издание “The Ecologist” излезе с критика относно качествата на реактора като писа: „AP1000 изглежда уязвим към много голямо изпускане на радиоактивност след авария, дори  при само  малка повреда- пробив  в корпуса, защото газовете ще бъдат изсмукани през дупката в горната част на съда, поради ефекта на комина“. Тези съмнения обезкуражиха английските власти  и те сложиха край на този проект. Никоя друга западна европейска страна не  се съгласи да приеме строеж на реакторите на „Уестингхаус“, с изключение на бивши източно европейски страни като Полша и Украйна, в които както и в България решенията са политически мотивирани. В самата Украйна, неправителствената организация „Екодия“ изрази мнение, че „Уестингаус“ не е надежден партньор..

Извън Европа, през юни 2016 г. САЩ и Индия се споразумяха да построят шест реактора AP1000 в Индия но и този проект пропадна след фалита на „Уестингхаус “през 2017г.  Американската компания  Уестингхаус започна строителство на ядрени централи и в Китай,  където, след като  се наложи на „Уестингхаус“ да бъдат върнати дефектни помпи, беше създаден специална местна енергетична компания, която да доусъвършенства  блоковете на “Уестинхаус. Съгласно публикация в „Уол Стрийт Джърнъл” Китайската държавна  компания за ядрени технологии, с  която „Уестингхаус” работи, открито е изразила изразява неудоволствие от партньорството с „Уестингхаус” и от забавянето и оскъпяването на проекта. Ядреният експерт от  Ксиаменския университет Ли Нинг заяви „Китайските отговорни лица са наистина разочаровани- и  аз мисля, че според тях „Уестингхаус” прехвалиха достойнствата на техния реактор и обещаха повече, отколкото можеха да предоставят”.

Ето такава не доказала се компания, вече повече от десет години се опитват да ни наложат за строеж на блоковете 7 и 8-ми на площадката в Козлодуй. Но как ще бъдат изградени тези нови ядрени мощности? С какви пари.? Според бившият премиер Борисов, с част от парите от продажбата на руските реактори на Украйна. Украинската компания "Енергоатом" обаче заяви, че не планира да води преговори, нито да подписва документи с Русия за евентуалното придобиване на двата руски ядрени реактора от България,  защото за продажбата е необходимо разрешение от директния производител и следователно е нужно тристранно споразумение между Русия, България и Украйна. А и тази сума съвсем не е достатъчна за строежа на американската централа в Козлодуй. Затова и Министерският съвет възлага  на министъра на енергетиката Румен Радев да  организира преговори с финансови институции за осигуряването на необходимите заемни средства.

Преговори с финансови институции? С кои? Такива безплодни преговори държавата води от много години и е съвършено ясно, че наново е изразено просто и само едно пожелание. И не се споменава нищо за това, строежът да се осъществи без държавни гаранции. А е известно, че никъде в света няма изградена ядрена централа без държавни гаранции.

И така, тъмните облаци  над бъдещето на  българската ядрена енергетика все повече се сгъстяват. И ще дойде ден, когато няма да имаме наша ядрена централа и вместо да  разполагаме за нуждите си  евтин ток и да изнасяме такъв, ще внасяме по- скъп ток отвън- най- вероятно от Турция, която строеше руски ядрени реактори, по времето, когато ние спряхме строежа на АЕЦ „Белене“. Със всички негативни последици за българската икономика и благосъстоянието на българския народ.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация