ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Защо Китай се въоръжава и отговорът на САЩ
Истинската световна война, която с голяма вероятност ще се състои, ще трае едно денонощие. Борбата за разум е гаранция за мира на земята
Борислав Сретков, 10.12.2023
През 2023 година в района на Източния Пасифик текат много сериозни процеси на превъоръжаване. Районът буквално се насища с най-модерни въоръжения. Темпото на разполагане на различни системи ракетно въоръжение са плашещи и дават сериозна поръчка до 2030-а този район да е максимално гъсто наситен с най-модерни ракети. При това техните цели и стартови площадки да създадат една взривоопасна мрежа от взаимно пресичащи се и противопоставящи се горещи линии.
Нека разгледаме мястото на Китай в тази сложна и много ясно оформила се вече решетка от много опасни траектории на атакуващи високоточни ракети със среден и далечен радиус на действие, ракети с конвенционален и с ядрен заряд.
Китай е велика държава, но тя е уязвима в няколко точки.
Първо, това е огромна страна, с милиардно население, но без постоянен приток на суровини и храни от чужбина, при това на изгодни цени, Китай е икономически обречен на вътрешни турболенции.
Второ, изградената смесена обществена система на централизирано държавно управление чрез една комунистическа партия и много развърнат частен сектор в икономическия модел. В това е заложено едно базисно противоречие, при което страната за да оцелее и се развива трайно и мирно, следва да поддържа висок икономически ръст, гарантиращ икономически успех, изразен в голям брутен продукт и един висок доход на глава от населението.
Трето, Китай би имал бъдеще като икономическа сила, ако успее да се откъсне от ролята си на фабрика на света и успее да се превърне в мощна иновационна и технологическа световна суперсила. За да може да се конкурира успешно с индустриалните страни, които пък го разглеждат като заплаха.
И четвърто, един поглед на картата ни подсказва, че Китай има много некомфортно геостратегическо разположение. Тотално е зависим от търговски пътища по вода и суша, които почти не е в състояние да контролира. Островните вериги на изток представляват за Китай голям проблем, защото без големи усилия, достъпът му до Тихия океан би могло да бъде блокиран и така лесно да остане в опаковката на собствената си територия. И ако се разгледат и всички съседи на Китай, то възникват различни опции за проблеми с неговата сигурност. А докато всички морски пътища се контролират от все още супер силата САЩ и техните съюзници, Китай се чувства уязвим и нараним до степен на небоеспособност. Освен това, Китай е икономически, идеологически, политически и военно нараним и по някакъв начин възпрепятстван да достигне световния връх на лидер-хегемон, преборвайки се с актуалните велики сили.
Всичко това е отлично известно в Политбюро на ККП. Видимо е, че китайското ръководство е приело за централна референция на своите уязвимости и слабости, отношенията със Съединените щати. Това е днес призмата през която се филтрира политическата логика на официален Пекин. За това разбира се има много реални предпоставки. Китай има велик стратегически план за развитие с големи цели с два времеви хоризонта - 2035 и 2049 година. И единствената държава, която може да предотврати и съществено да възпре китайският възход, устремен към Величие и Власт и лидерска позиция на технологичен, икономически, енергиен и военен хегемон в света, са САЩ. Поради това през последните четири години наблюдаваме, как китайското ръководство полага усилия да увеличава своята относителна сила и мощ спрямо САЩ и там където е възможно да търси слабости и уязвими точки в съвкупната Евроатлантическа система, управлявана на практика от американските върхови технологии, американските ИТ концерни, глобалната американска доларова, банкова система и военния инструментариум на НАТО.
Ръководството на ККП дълги години анализира и изучава причините за големия провал на КПСС и рухването на Съветския съюз в политическо, военно-техническо, икономическо и научно-техническо отношение. Китай е твърдо решен да не допусне грешките на Москва и първа и основна цел в Пекин е оставането на власт на китайската комунистическа партия. Ако се анализират политиките и програмите на китайските управляващи и политици в периода след 1991 година, при това във всички сфери, става кристално ясно, защо през 2023 година е страната лидер в Азия, а и по много показатели и в глобалния свят. Но знаейки своите недостатъци, уязвимости и слабости, китайците демонстрират ясен фокус върху слабостите на ответната страна, където по стари практикувани в целия свят методи е изграден вече и конкретен образ на външен враг. И Китай много активно и ефективно, тихо и тайно работи по отстраняване на своите слабости, но най-демонстративно атакува на международното поле слабите точки на официално обявения враг - Съединените щати и техните съюзници. Като резултат през 2022 и 2023 отношенията между Китай и САЩ се намират в много лошо състояние. Известно е, че когато две страни спорят или се карат, вината за това се разпределя в някаква пропорция между тях.
На последния партиен конгрес през октомври 2022 президентът Си Дзинпин обяви, че Китай преследва една дефанзивна национална отбранителна стратегия и гледа на собственото развитие като сила за Световен мир Без значение каква степен на развитие би достигнал Китай, страната няма никога да се стреми към хегемония или да има експанзионистично поведение. Но всички основни партийни документи отреждат на китайските Въоръжени сили една историческа мисия. Лично президентът стои зад ясната постановка, че китайските военни и въоръжените сили заемат централна позиция за голямото обновление на китайската нация. До 2049 година това обновление трябва да добие завършен вид и тогава китайските ВС трябва да бъдат в състояние не само да водят войни, но и да ги печелят. В тази връзка Китай има огромна, амбициозна програма. По данни на СИПРИ, Стокхолм, през 2018 военният бюджет на Китай е достигнал 250 милиарда долара. А само през 2022 е бил увеличен с 20% спрямо 2021. На фона на това, че те са кризисни години, поради ограниченията от политика на Нулев Ковид и на практика реален нулев икономически растеж.
На кратко - Китай сериозно се въоръжава и вдига темпото не само в разходната част, но и във военните технологии, ядрената си програма, овладяването на Космоса за военни цели, разрастване на военноморския си флот и на военно-въздушните си сили. Китайската армия е най-многобройна в света. През 2022 година китайските ВМС разполагат с повече морски кораби на вода от тези на американците. Във въздуха китайците разполагат с най-големия брой бойни самолети в цяла Азия. През януари 2022 Китай разполага с 410 ядрени бойни глави, а през 2030 те ще надхвърлят 1000. Интересното е, че през последните няколко години китайците не говорят за разоръжаване. Тази реторика е снета от употреба, защото Китай има желание за повече. Китай желае да преразпределя и пренарежда глобалната система във всичките й сфери и нива. Още на предпоследния конгрес през 2017, Си Дзинпин заяви, че партията оценява необходимостта, въоръжените сили да бъдат така реформирани, че да бъдат готови за военен конфликт през 21 век. И следва да разбираме, че Китай се готви от 2018 година за война. На конгреса от 2022 линията е формулирана така: Военните трябва да следват една цялостна концепция за сигурност и да са готови за участие в предотвратяване на рискове и реагиране на кризи, за да подсигуряват националния суверенитет, сигурност и интересите за развитие, както глобалния мир и регионалната стабилност. И за това са необходими на първо място технологични способности.
Тясната връзка между технологичното развитие и военната мощ не е нещо ново. Но китайската концепция през последните 5 години, поставя приоритетен акцент върху двойната употреба на всички най-нови и авангардни технологии, както в гражданското производство, така и във военната област. Това важи с най-голяма сила за Изкуствения Интелект, ядрените технологии, спътниковите технологии и разбира се изследванията в областта на квантовите компютри и квантова информатика. Китайското ръководство подготвя своите въоръжени сили за водене на модерни военни действия, изцяло базирани на ИТ-технологии. За тази висша цел се отделят много време, човешки и финансов ресурс. Големи усилия за фокусиране на силно и военно присъствие в Сайбър пространството, космическото пространство. Това, което Китай е постигнал през този век във военната сфера е впечатляващо като капацитет. И естествено това доведе до възникване на нови формати за сътрудничество в сигурността. САЩ се събудиха от летаргичен сън и с известно закъснение разбраха, че военната им доктрина за големи ангажименти в Близкия Изток и Средна Азия създава видове въоръжения, които сега не са подходящи за назряващия конфликт в областта на Пасифика, а и коства огромни трилиони средства. И понеже военните по дефиниция обслужват големите играчи в Геоикономиката, нека разгледаме как през очилата на Вашингтон се развива във военно отношение Китай и какво означава това като предизвикателство за собствените икономически, геополитическите и военностратегически интереси.
Във Вашингтон чуха думи в конгресната реч на Си Дзинпин, че Китай се готви за екстремни сценарии. През май тази година официалният вестник на китайската народна армия пише в редакционна статия, че китайските въоръжени сили имат спешна нужда от засилване на военните си способности за упражняване на контрол на въздушното пространство на ниски летателни височини. Това е военно поле с изключително нарастващо значение при военни действия.
През 2022 китайската държавна военна фирма China Electronics Technology Group проведе успешни изпитания с дронови ята, съоръжени с изкуствен интелект. Ятото е включвало 48 симултанно работещи в ято военни дронове. Един от изводите е, че такива ята биха успешно обслужвали една наземна китайска операция на японските острови Сенкаку и това е голяма потенциална заплаха и за Япония и за САЩ.
На съвещание в Политборю на ККП през месец май тази година е била обсъждана подготовката на въоръжените сили за най-лошия сценарий и за екстремни сценарии. Особено внимание е било отделено на развитието на безпилотни самолети и на бойни въоръжения, съоръжени с изкуствен интелект.
Американците знаят, че Китай е много напред с хиперзвуковите ракети. Такава ракета с обсег на действие до 2900 км Пентагонът планира да въведе на въоръжение през 2024 година. Но през юни тази година, китайците въведоха в действие своя най-нов и модерен тунел за високоскоростен вятър JF-22, симулиращ ракетни полети. Счита се, че това е най-дългият в момента такъв тунел, около 170 метра, с възможности да създава скорости на въздуха до 30 пъти скоростта на звука. По данни на японската военна Бяла Книга от 2023-та, китайските военни разработват хиперзвукова ракета с междуконтинентален обсег на действие.
Нарастването на военноморските съдове през 2022 и 2023 е завидно. През 2022 китайците пуснаха на вода своя трети самолетоносач, Fujian.
През април 2023 са въведени на въоръжение два 10 000 тонни Разрушителя, тип 055.
Китай разполага с шест модерни подводни лодки и съгласно доклада на Пентагона от 2023 година по въоръжаването на Китай, на тях вече са инсталирани новите модификации балистични ракети JL-3 с радиус на действие до 10 000 километра. Тези подводни лодки клас Jin SSBN, всяка една с по 6 балистични ракети. Това е ново качество и реална заплаха за континенталната американска територия. И ново предизвикателство за други подходи на американците в противолодъчната борба. Австралийският военен експерт Рори Меткалф пише: Това е дългоочаквано развитие и ни дава част от обяснението, защо Китай бе така фиксиран върху контрола в Южнокитайско море. Това ускорява също необходимостта за САЩ и техните съюзници да могат да водят противолодъчни бойни действия в и около Южнокитайско море, като част от една по-широка стратегия на въздържане.
През август 2023, армейски генерал Антъни Котън, командващ Стратегическите сили на САЩ, управлението, което отговаря за американската ядрена програма и едновременно с това наблюдава ежедневно развитието на ядрените сили в Китай, разказва в почивката на Симпозиум в Омаха, по способностите за въздържане на американските Стратегически сили, интересни факти: От нашата главна квартира в Небраска ние наблюдаваме, как Пекин е твърдо решен да създаде напълно комплектована ядрена триада от наземно-, морско- и въздушно базирани доставящи платформи. Ние не забелязваме никаква индикация, че те намаляват темпото. И аз трябваше да информирам Конгреса още през февруари, да се знае, че китайците имат вече наземно базирани системи, които включват едновременно и мобилни и стационарни, базирани в силози ракети, и те в действителност надхвърлят нашия брой такива ракети. В началото на тази година съм писал до Конгреса писмо, в което информирах нашите законодатели да знаят, че ако броят на китайските междуконтинентални ракети на въоръжение не е достигнал нашия брой, то при наземно-базираните ICBM пускови установки - мобилни и стационарни в силози - надхвърлят американските по брой. През март тази година аз докладвах пред Конгреса във Вашингтон, че през последните три години, Китай е построил стотици нови силози за междуконтинентални балистични ракети, ICBM, което е една несъвместима стъпка, с така дълго защитавана позиция, че те поддържат едно минимално ниво за въздържане. Трите нови китайски ракетни бази разполагат с повече от 300 силоза. Всеки от тези силози би могло да бъде съоръжен с междуконтиненталната ракета CSS-10 Mod 2 ICBM, която е способна да достига континенталната територия на САЩ. Но ние сме в състояние абсолютно точно да ги наблюдаваме и виждаме къде се намират те. Всеки ден аз получавам обновени данни от моя разузнавателен състав Те имат една автентична триада. Китайците практикуват презареждане във въздуха. Техните подводни лодки имат всички предимства. И сега ние виждаме, как до скоро те имаха само мобилни, доста ограничени системи, а сега те разполагат и с базирани в силози ракетни системи. През януари те имаха 410 ядрени бойни глави, а към 2030 ще надхвърлят 1000 броя.
Америка може да се притеснява, че около 2030 година, едни обединени ядрени сили на Китай и Русия биха имали превъзходство и това би довело да един недостатък за САЩ. И това глобално развитие става в един момент, когато САЩ се борят с модернизиране на своите ракетни системи. В момента те разполагат с 400 Минитмен III, ICBM, всяка с по една ядрена глава, базирани в бази на ВВС в Яоминг, Монтана и Северна Дакота. ВВС на САЩ разработват нова междуконтинентална балистична ракета, която ще замени всички ракети и наземни пускови установки. Програмата се очаква да бъде напълно оперативна, с 9 ракети на бойно дежурство през 2029 и да бъде напълно комплектна с 400 ракети на бойно дежурство през 2036.
Генерал Котън е добавил, че ние се намираме в началото на нашата програма за модернизация и бих предпочел сега да бяхме на финала. Но нещата са такива каквито са. Триадата, с която Съединените щати разполагат в момента е надежден щит. Тя е сигурна, надеждна и ефективна защита за възпиране днес.
Какъв е отговорът на САЩ, с няколко примера от тази година. САЩ имат много тесни научно-технически и геоикономически връзки и взаимозависимости с Япония. Не е тайна, че Националната банка на Япония играе плътно в парично-финансовото хоро на глобалната система на американския долар и е в топла връзка с Федералния резерв на САЩ. Повечето технологични фирми в Япония са създадени след Втората Световна война с основната първоначална помощ в системата на световната иновационна машина, управлявана от концерните и държавата на САЩ. В Япония е стациониран най-големият американски военен контингент в света - 54 000 души. От тях през септември 2022а 2 400 души са от Сухопътни войски на САЩ. През 2023 Командващият на Сухопътни войски на САЩ посети Япония, където се проведоха съвместни учения под кодовото название Orient Shield. Има много важна мисия - да задълбочи ролята на Сухопътни войски в зони по осигуряване сигурността на Япония, но и при въздържането спрямо Китай. Американският генерал Бернард Харингтон изказва голямата истина, какъв е този американо-японски нестандартен ход, а именно: Учението подсказа, че китайската военна стратегия със своите зони за забрана на достъп, наречени anti-access/area deniql bubble, А2/АD са създадени да прекъсват американски операции на ВВС и ВМС в района, но сухопътните войски имат потенциала да възпират военно Пекин. Това са модерни зони с разположени в тях ракетни системи за ПВО, командни центрове, управляващи и покриващи изнесени напред бази за самолети-бомбардировачи и изтребители, както и бази с брегово базиране на ракетни комплекси с противокорабни, балистични и крилати ракети. Харингтън продължава: Ако се изучи китайската мрежа от A2/AD, се вижда, че те са оптимизирани за борба срещу високо летящи самолети и големи кораби. Но ние предлагаме една опция на обединеното ни командване, провокирайки многостранни дилеми за противници с наземно базиране. Докато Китай разполага с голям арсенал от балистични и крилати ракети, то ние вярваме, че гъвкави и мобилни сухопътни части, с по-голяма вероятност биха избегнали идентификация и прецизни противникови удари, като биха нанесли ответни такива. Групите сухопътни части дислоцирани в Япония, заедно с японските си партньори разполагат с възможности за далекобойна стрелба, противовъздушни средства, не кинетични средства като сайбър, космически и електромагнитни средства за бойни действия. Тези инструменти обслужват и една от основните задачи на тези сухопътни сили в събиране и обработване на разузнавателна информация.
И в този порядък на мисли достигаме до датата 3 декември 2023 година, която е и повод да напиша този материал. На тази дата Роб Филипс, говорителят на американските сухопътни сили в района на Пасифика обяви официално, че САЩ ще разположат през 2024 година наземно базирани крилати ракети със среден радиус на действие. Това са Стандартна Ракета SM-6 и крилатата ракета Tomahawk. Счита се, че техният обсег на действие е между 500 и 2700 км. Това би било първо разполагане на ядрени ракети със среден радиус на действие, след изтичане на договора за ограничение в ядрените ракети със среден радиус на действие, който изтече през 2019 година. Подписан през 1987 между САЩ и СССР, той забраняваше развитието на такива ракети с радиус на действие от 500 до 5500 км. Китайците, които не бяха част от този договор продължаваха свободно да произвеждат такива ракети. Днешните американски оценка са, че през 2023 година Китай вече разполагат с 1500 ракети, с обсег от 1000 до 5500 км, съгласно Годишния доклад China Military Power 2023.
Генерал Филипс не е съобщил детайли, къде и кога точно американските крилати ракети ще бъдат разположени. Това е разбираемо. Добавяме, че този вид ракетни системи се намират в структурите на Сухопътни войски на САЩ. Така по-лесно правим връзката между учението Orient Shield в Япония и това решение. И не трябва да очакваме в едно телевизионно новинарско предаване светът да види къде точно и в какво количество тези високо точни американски ракети биха били паркирани" в района на Пасифика. Едно е ясно, че това е стратегически ход срещу уязвимо място в китайската военна доктрина, което със сигурност ще предизвика нервност в командването на китайските ВС.
По този ключов военен въпрос индийският експерт от Фондация Карнеги за Мир", Анкит Панда пише на 3 ноември т. г.: Американските Сухопътни войски ще изпратят тези крилати ракети със среден радиус на действие в региона с предимство на американска територия. Съюзниците на САЩ биха били отворени в случай на криза да участват на ротационен принцип в тяхно разполагане, но това много зависи от динамиката на развитие в бъдеще За да се отговори на кризи в Тайванския пролив или в Южнокитайско море, би имало нужда от ракети, които да достигнат до цели в тези критични водни пътища или в самия Китай. Това означава едно изнасяне напред на ракетите в близост до така наречената първа островна верига, която се простира от Окинава, Япония до Тайван и Филипините. Гуам е една опция, добила стратегическо измерение за американски военни действия в Западния Пасифик и е на разстояние 4000 км от основната територия на Китай. В случай на спешност, тези крилати ракети би могло бързо да бъдат доставени на азиатски съюзници на САЩ. Но президентът на Филипините е ясен, че САЩ не биха могли да използват базите на Филипините за нанасяне на ракетен удар срещу Китай. Мнението ми е, че американците са достатъчно притиснати вече в района на Тихия океан и Източна Азия и тези крилати ракети, ако действително са така ефективни и точни както се описват, при нужда, за една нощ биха били разпределени във военни бази в Япония, Филипините и дори Южна Корея. Би се разбрало, че са разположени в тези страни, евентуално след тяхното използване за хирургически удари срещу Китай.
Но Вашингтон явно не е решил на 3 ноември да разполага крилати ракети в района на Пасифика, а само просто обявява това решение. Намерението е, тези крилати високо точни ракети да бъдат наземно и мобилно базирани, избягвайки откриването и поразяването им поради тяхната мобилност. Това в сравнение с един боен кораб или самолет. Тези ракетни системи не изискват писти за излитане или пристанища, което има придава по-голяма гъвкавост. Една от целите на тези ракетни системи ще е да обстрелва противникови морски съдове и те биха били първи, на предни позиции, заедно с морската пехота в случай на криза.
Марк Кансиян от Центъра за Стратегически и международни изследвания, САЩ пише: След като китайски ракети биха заплашвали американските морски бази в Западния Пасифик, то Съединените щати се нуждаят от подобни възможности, за да могат да поразяват китайски бази без да рискуват кораби и самолети. Същият експерт казва, че Америка ще може скоро да разположи в състава на своите сухопътни войски в Азия и прецизната ракета PrSM. Тя се очаква да има обсег до 500 км и е съвместима със системата HIMARS и системата MLRS и ще влезе на въоръжение през 2024 година. Към нея, с известно закъснение би се добавила и дългобойната хиперзвукова ракета, LRHW която е във финален стадий на развитие. Тя има обсег на действие до 2775 км. Става въпрос за ново развитие и независимо от морската география, САЩ развиват в едно асиметрично действие, нова дислокация на сухопътни войски в района на Пасифика, в комбинация с крилати високо точни ракети със среден радиус на действие. За сравнение, първата китайска хиперзвукова ракета премина успешни изпитания още през 2017 година.
Но нека сменим гледната точка и се опитаме погледнем към САЩ от Кокпита на ККП в Пекин. Китайците знаят, че периода 2022-2027 е планиран и задължителен тайминг за превъоръжаване на американския военноморски флот, който е на въоръжение в тази си конфигурация, потенциал и качество от 1987 година, или от върховата точка и края на Студената война. През 1981 САЩ разположиха 18 супер модерни ядрени подводни лодки от клас Ohio с балистични ракети. В хода на преговорите СТАРТ със Съветския съюз, 4 от тези мощни подводни съда бяха преоборудвани в крайцери, носещи високоточни конвенционални крилати ракети. Тези 4 подводни лодки с имена Охайо, Флорида, Мичиган и Джорджия следва да бъдат пенсионирани през 2028 година. Това отваря сериозна дупка главно в региона на Пасифика. И не само това. В периода след приключване на Студената война, броят на активните морски съдове във военноморските сили на САЩ бе съкратен от 568 през 1987 на 279 през 2007 година.
Особено критични са годините 2022-2024, когато тече свалянето от въоръжение и от бойно дежурство на крайцерите от клас Ticonderoga скоростните, атакуващи подводни лодки, задвижвани с ядрен двигател от класа Los Angeles. Общо 14 от тях се снемат от въоръжение през всяка една от тези три години. Но най-чувствителната загуба за американските ВМС ще е снемането на първата партида през 2026 година на подводните лодки с ядрен двигател с крилати ракети на борда, известни като SSGN. Всяка една такава подводна лодка носи на борда над 1500 крилати ракети Tomahawk. Това е сериозен ударен капацитет, който трябва да се замени бързо. Китайците следят производствените резултати в САЩ, където по собствени официални признания на американски адмирали, след периода на Студената война се произвеждат по пет подводни лодки за десет години. А предишното темпо е било по 5 до 10 подводни лодки годишно. След събуждането през 2017 година и започване на възстановяване на американския военноморски флот, общият брой на военните морски съдове е достигнал 296 броя през 2020. От 279 през 2007.
И още една актуална уязвимост в района на Пасифика за Съединените щати. Още през април 2021 година, Командващият ВС на САЩ в района на Индо-Пасифика, адмирал Филип Дейвидсън докладва пред Конгреса във Вашингтон, че: Американските ВМС навлизат скоро в кратък период на уязвимост, когато подводните им лодки и крайцери навлизат в масово пенсиониране, когато в същото време, една нова партида от китайски въоръжения навлизат на служба. Особено за отбелязване е същественото намаляване на вертикалните тръби за изстрелване на ракети. От 6000 такива пускови установки, тип Mark 41, над 600 излизат от употреба, или около 10%, което би отслабило американското въздържане в района на Тайванския пролив, и това би облагоприятствало една военна китайска акция в годините до 2027а. Ние достигаме края на жизнения цикъл на корабите и съдовете, които бяха произведени в края на Студената война.
Но американците са заставени не само да обновяват материалната база, но има и втори момент - следва да се променя фокуса, с предимство спрямо Китай в съпровод с нови програми за хиперзвукови ракети, офанзивно миниране на морски зони и въвеждане на въоръжение на напълно автономни подводни бойни средства и това да се стане до 2030 година. Вариантът за бърза замяна на изчезващите 600 ракетни пускови тръби е разполагането на установки за ракетата Tomahawk на най-новата версия на бързата подводна лодка клас Virginia, за която се пише, че закъснява в производството и през 2022 не е доставяна на ВМС.
И се връщаме отново към годишния доклад на Пентагона от октомври 2023 година China Military Power, представен на Конгреса във Вашингтон.
В него се казва: Китай може би разработва конвенционални междуконтинентални ракетни системи. Ако Китайците разположат такъв тип балистични ракети, ICBM, то те биха били в състояние да нанасят конвенционални удари срещу обекти в Съединените щати, Хавай и Аляска. Развиването на такова оръжие би изиграло ролята на реален Game Changer..
Друга голяма тема във Вашингтон е уязвимостта на спътниковата система на околоземна орбита. Темата е за отделен материал, но командването на космически войски на САЩ обсъждат в този контекст няколко въпроса. Единият е, че бързо трябва да се се разработят много и по-малки спътници, които да разбият на фракции обединената в момента американска спътникова мрежа, избягвайки опцията тя да бъде елиминирана с директни атаки от китайска страна. Втората нова идея е и тя се материализира, цялата спътникова разузнавателна и комуникационна дейност да бъде обединена в системата на координация с Япония, Южна Корея и Австралия. И командващият Stratcom американски генерал директно заявява: Първият поразен от Китай спътник на орбита, би означавал за Пекин старт, не на война срещу САЩ, а световна война срещу целия свят. Това бихме могли да определим като интернационализиране на риска.
Продължаваме да гледаме през американските очила към Пекин и се спираме отново на действията на Китай в Южнокитайско море и актуалната обстановка там в момента. По тази тема между колективния Запад и Китай има сериозни спорове от 2016 година. Защо? Защото Китай, облегнат на своята икономическа мощ и програма за военни планове, въпреки решение на Международния съд за незаконна интензивна милитаризация на Южнокитайско море, мълчаливо си изпълнява своята програма и не се трогва. Там се изградиха изкуствени острови, построиха се бази с летища и писти за китайските ВВС. Базирани са китайски бойни самолети, разузнавателни самолети, бомбардировачи и хеликоптери. Построени са най-модерни системи от радиолокационни станции. Средства за електронна война. Построени са пристанища за ВМС. За 5-6 години се изля буквално хиляди тонове бетон и се стационира най-съвременно въоръжение. Наоколо са разположени страни като Виетнам, Тайван, Малайзия, Филипините и малкия Бруней. Китай не се съобразява с това, кому каква зона от това Южнокитайско море принадлежи. Китай и тук води агресивна прагматична политика и напредна стъпка по стъпка. Известно е, че Южнокитайско море е богато под дъното си на ценни суровини, а във водите му има невероятно богат улов на риба. Има китайски планове за изграждане на големи паркове за ветрена енергия в 200-милната зона на това море. Става въпрос за твърди икономически интереси. Но по-горе в текста е отбелязано, че военно-стратегическите интереси в овладяване на Южнокитайско море не са били на втори план. Или, геоикономическите интереси и геостратегическите интереси, при китайците вървят ръка за ръка. Китай разполага с най-големия в света риболовен флот. Успоредно с незаконното изграждане на военните бази в Южнокитайско море, именно риболовният флот на Китай измества всички свои конкуренти. На практика Пекин води там двойна игра - и използва своите риболовци да обслужват не само икономическите интереси, но и геополитическите интереси на страната. През 2022 китайците са обвинени в потопяване на филипински риболовен кораб за опъване на рибарски мрежи. Китайски боен кораб е ударил виетнамски траулер, който след това е потънал край островите Paracel. През 2021 филипинците установяват, как 200 китайски риболовни кораба просто окупират северната част на островите Spratly.
Или пред технологичните разузнавателни очи и уши на американците, а те на този етап виждат и чуват абсолютно всичко на нашата планета, Китай провежда методично и успешно една стратегия, наричана Стратегия на Перлената верига. В една морска зона, която започва от китайския бряг и се простира от една островна верига край Япония и достига на юг покрай западните Филипини до виетнамския бряг. И от там до още една островна верига в Океания, Пекин желае да създаде една зона, в която да си създаде военна оперативна свобода и да затвори достъпа на американците до нея. Това още не е постигнато, но е в пълен ход и една от основните опори за провеждане на тази голяма геостратегическа маневра е и ще бъде модерно въоръжената китайска народоосвободителна армия. В този контекст следва да разглеждаме и много от фактите и процесите отразени на тези страници.
Всичко това се наблюдава някак си безпомощно от американските мощни глобални разузнаватели системи. Видно е, че риболовният флот се използва от китайците като удължена ръка на военноморските сили и така постепенно се милитаризират морски райони. Не е трудно да се разбере, че овладяването на Южнокитайско море е част от стратегически план за географско увеличаване на външния военен обсег на Китай. И в случай на конфликт, въоръжените сили на САЩ да се държат на по-голяма дистанция от китайските брегове. На първо място американските ВМС прокарват западната политика в района за свобода на корабоплаването, чрез програмата FONOPS ( Freedom of Navigation Operations.) Стъпка по стъпка, методично китайците се настаниха с военни бази и средства в непосредствена близост до международни морски трасета, като овладяха свободни зони върху които имат претенции за собственост. И така изградиха преден щит срещу евентуални опити от страна на САЩ и техни съюзници да затворят в случай на конфликт морски пътища, по които се транспортира внос към китайски пристанища. Другата по-голяма тема свързана със Стратегията на Перлената верига е Папката Тайван, но тя си заслужава поне една поредица от 3 подробни материала.
Наблюдавам споровете и развитието около Южнокитайско море от 2015 година. И днес би могло да се зададе един въпрос към американската администрация: кой можеше и трябваше да спре тази буквална китайска комплексна инвазия в района на Южнокитайско море? Отговорът е Никой! Китай продължава да строи, да лови риба, да има силно военно присъствие, да патрулира, да заплашва и навлиза където намери за целесъобразно.
Какъв извод би трябвало да са направили през тази година стратезите в САЩ? Реалността показва, че Южнокитайско море де факто е под китайски контрол и много трудно би могло Китай да бъде изтласкан обратно от там. И китайските опасни подводни лодки, движейки се на добри дълбочини в него, вече представляват изпитание и заплаха за цялата територия на САЩ. Междувременно рибата и ценните залежи под морското дъно ще пътуват безпрепятствено, безплатно добити, директно към китайското стопанство. Това е част от голямата игра за Геоикономика, която тече с усилено, бързо темпо във всички точки на света. При това с много обмислено, активно и мъдро участие на Великата сила Китай.
По всичко личи, че в следващите 5-6 години геополитическите рискове в Източна Азия ще се увеличават. Съединените щати за сега имат големи планове да създадат военен съюз в района и заедно с Япония, Южна Корея и Австралия да натрупат нов въоръжения, които действат колективни позиции. Съвсем не е изключено и Южна Корея да добави към голямата си военна конвенционална мощ и ядрени ракетни системи. Такива желания има сред местните либерални среди, нещо на което за сега САЩ се противопоставят под претекст, че те осигуряват ядрен чадър. В цялото военно-стратегическо домино играч при ядрените въоръжения е и Северна Корея. Тази страна няма никакъв друг избор, освен да залага на балистични ядрени ракети и разработва технологии, които биха могли да пробият ядрена защита. Най-силно в Азия усещат ядрената заплаха от Северна Корея, техните роднини в Сеул. Южнокорейците едва ли биха могли сами да развият ядрени оръжия, но има данни, че вече са провели успешен тест с балистична ракета базирана на подводна лодка. Понеже зад всички нови ходове за създаване на военни съюзи в Източна Азия, на първо място стоят дълбоки икономически и научно-технически интереси, то това, което вижда китайското ръководство в момента е, че САЩ и Япония засилват военните връзки, създавайки един съюз, пряко насочен към защита на Тайван и Южна Корея.
В интервю от 19 ноември т. г. Нарушиге Мичишита, японски експерт в областта на сигурността: Ако Китай атакува Тайван, той с голяма вероятност би използвал ядрената заплаха срещу Япония, с ултиматум тя да остане неутрална. Това е един сценарий с вероятност 50-50. При него Китай би предупредил Япония и САЩ да не се намесват и успоредно китайците биха взривили няколко малки ядрен бомби в Западния Пасифик. Ако японците и американците не прекъснат своята интервенция, японски морски военни съдове ще се превърнат в китайски мишени. Има и един друг сценарий, който е с вероятност 30 процента.
Китай би използвал тактически ядрени средства за унищожаване на тайвански отбранителни системи и военни обекти. Дори при такава ядрена атака срещу Тайван, Съединените щати биха имали високи пречки да проведат ядрено отмъщение върху китайската територия. Възможно е Китай да се превърне във втория след САЩ играч, нанасящ пръв ядрени удари, за постигане на своята хегемония. Много японци смятат, че само продължаване на диалога би подобрило ситуацията в района. Но Китай и Северна Корея не са се променили, както се надявахме. За да се води един диалог основан на дипломация, по-убедителен, свързан с подходи за укрепване на сигурността и стабилизиране на доставните вериги, стана много важен. Може би в момента няма много китайци, които желаят да се проведе едно обединение с Тайван чрез сила и особено ако би трябвало да рискуват живота си. Това означава, че едно подобряване на съвместните усилия на Япония и САЩ за въздържане би допринесло за регионалната сигурност.
Но как мислят по този въпрос в НАТО например? Още през октомври 2018 година, един умен генерал и бивш командващ американските въоръжени сили в Европа, Бен Ходжес се изказа на Конференция на Алианса така: Аз мисля, че след 15 години ние ще имаме война с Китай, тя не е неизбежна, но е много вероятна. Наблюдаваме много белези, които показват нарастващо напрежение в отношенията и една увеличаваща се конкуренция във всичките различни области. Между тях са тези на увеличаващо се напрежение в Южнокитайско море, постоянните кражби на Пекин на технологии и завладяване от китайска страна на инфраструктури зад граница, чрез финансиране на строителни обекти в Африка и Европа. Съединените щати нямат капацитета да свършат всичко, каквото трябва да се направи в Европа и в района на Пасифика, за да противодействат на заплахите на Китай. Между редовете на този американски генерал, познаващ добре и Европа би могло да прочетем следното: Китай желае да изтласка Съединените щати от Южнокитайско море от зоните около Тайван и от Тайван, евентуално и от Австралия, но на всяка цена и от Европа. Последните две години показаха, че може би темите Тайван и Европа бяха обвързани в една кошница. Бруталните военни действия и интензивна хибридна война срещу Европа за момента не успяха да се реализират, само по една случайност, с лошо и непрофесионално проведена военна инвазия в Украйна. Европейските страни разбраха това едва когато им спряха потока от природен газ, с основна цел най-мощната икономически държава в Европа да замръзне и икономиката и да колабира. А тайната борба срещу Европа се води за овладяване на първо място на огромната банка от индустриални данни, най-голямата такава в света и на второ място за овладяване или спиране на финансовите световни потоци, защото от 6 основни парични потока, 5 преминават през Европа. А личните данни и индустриалните данни са суровината на бъдещата парадигма Финанси/Енергия/Транспорт/Комуникации, която ще се наложи дори преди 2030 година и може би ще изпревари голямата война, която се заквасва в момента в Източна Азия. Или Европа е гара разпределителна на милиардни потоци всеки ден, всеки час в световната парична система, управлявана от Федералния резерв на САЩ и е претъпкана поради богата двеста годишна икономическа история и стотици стари големи концерни с данни, които захранени в суперкомпютри ще произвеждат дигиталните пари на бъдещето. Защото нови технологии се постигат със супермощни компютри, с най-миниатюрни чипове от под 3 нанометра и с много готови захранващи данни. Нефтът като желана и печеливша суровина е едно нищо в сравнение с огромните данни, които са натрупани в цяла Западна Европа. И Китай е единствената голяма технологична сила на изток от Европа, която умно и ефективно би могла да използва тези данни. И тогава, на следващ етап действително да се подготви за истинската световна война, която с голяма вероятност ще се състои, но тя ще трае едно денонощие. Защото тя ще е война между умни компютри, квантови технологии и който пръв влезне в стратегическите системи за разузнаване, управление и контрол на видовете въоръжени сили, затваря очите, ушите и способностите за комуникация на висшето военно командване, светлините угасват, завесата се спуска и театърът надпревара във въоръжаването, ядрени заплахи за нашите деца и внуци автоматично приключва. До този момент покой на земята по всичко изглежда не може да има. Защото е видно, че се води война за геоикономически интереси и запазване на лична власт между конкретни
Групи по специални интереси, които реално ползват конструкцията на държавите като инструмент и чадър, а на младежите не могат да предложат нищо, да не говорим за офертите към пенсионерите, създали днешната материална база, чиито заработени пенсионни фондове от Ню Йорк, през Лондон, Москва до Пекин или са вече изразходвани, или както е случая с Китай, при едни относително ниски пенсии, правителството официално показва, че през 2035 пенсионният фонд изчезва. Защото и американските и руските пенсионни фондове днес не съществуват, ако Китай продължи така темпово да вдига с по 20% годишно военния си бюджет, то много вероятно е пенсионният фонд да се стопи и по-скоростно.
Най-вероятно напрежението ще продължи да се се повишава, докато групите по специални интереси окончателно се подготвят с технологии и мега сървъри и нека го назовем директно, вкарат световното население в няколко регионални Дигитални Зони основани на тотална дигитална диктатура. Защото без диктатура няма как да се мине, и всяка група по специални интереси води борба да заграби в следващите 5 до 7 години повече индивидуални данни, разбирай брой на население, повече географска територия, носеща суровини, ресурси и разбира се и водни такива и въздух, и повече готови индустриални данни и накрая и повече
лична енергия, защото и тя е един ценен скрит ресурс, което разбира се въобще не се говори.
Стана дълго, но нека направим една по-оптимистична прогноза. В момента се води трета световна война за заграбване на територии, данни и физически лица, които да бъдат използвани като основен ресурс за парите на бъдещето - дигиталните пари. Информационната революция ще продължи да елиминира много традиционни професии, трудовият пазар ще се свива. Но трябва да възникнат, но от Долу, а не от Горе нови професии, което зависи единствено от хората, защото единствено Човекът, мислещият и творящ човек е този, който създава реални стойности. Съвременните мрежи са добра предпоставка, умни хора да се обединяват и да диктуват и правила и променят правилата в различните игри. До настъпване на новата парадигма е видно, че точно тези хора биват обърквани, стресирани и конфронтирани с каскада от кризи и биват заливани с информационен шум и потенциални заплахи за война, за да живеят в страх, да не могат да мислят, да слушкат и в един горещ августовски уикенд да ги вкарат масово в дигиталния затвор на тези, които днес ни плашат, че щяло да има голяма война. Голямата война тече в момента защото се прави преразпределение на чужди територии, правят се необосновани претенции за имагинерни империи. Да, това е реално трета световна война, а ако отчетем и Студената война като такъв етап, то живеем в Четвърта световна война - всички хора на планетата. Това означава, че никаква следваща война с крилати ракети в Източна Азия няма да има, защото тези, които водят голямата властова игра нямат такива намерения. Ще има хибридна война, информационна война, някоя планирана епидемия, тук и там локални конфликти за поддържане на високо ниво на страха и стресовия фон. И разбира се за поддържане на високи монополни цени. И смешното е, че колкото дигитализацията увеличава в пъти производителността на труда и сваля производствените разходи на единица продукция, толкова повече виждаме как поскъпват жилищата, наемите, медицинското обслужване, храните, една бутилка вода на една европейска аерогара, отоплението, бензинът, зехтинът, хлябът, електрическият ток. Всичко и в цял свят поскъпва в ежемесечен ритъм. А програмата за новите подводни лодки на САЩ, които ще влизат на въоръжение до 2030 година е за 15 милиарда долара. Пропуснах да отбележа по-горе. Една трета от бюджета на Русия за 2024 година отива във въоръжения и военни разходи. Едва ли ще достигнат? А докато произвеждат нови танкове и боеприпаси за да трепят своите съседи, Китай вече е завладял само за една години 70% от пазара на автомобили в Русия. Не купува повече руско въоръжение, защото е в състояние да си го доразвива и произвежда самостоятелно. Нито желае да купува природния газ, който Москва спря на Европа в един огромен годишен обем от 150 милиарда м3. И отказва категорично да се строи нов скъп газопровод от Сибир към Китай. Китай не желае външна зависимост от никого и купува нефт и газ от всички възможни доставчици. Русия спря потока от долари от бизнес към Европа и тръгна по пътя на де-доларизация. Но само за 15 месеца ненужна война влезе в капана на Китай и смело върви към юанизация на икономиката си. А който няма своя силна национална валута, няма и икономическа свобода. Силните валути имат неколкократно по-голяма сила от най-съвременните ракети и самолети.
Но Китай е водещ в развиване на алтернативните енергии и по инсталирана днес тяхна мощност и резултатите ще се видят само след 8-10 години. Което значи, че няма да се стреля с ракети, а ще има договорки зад завесата, както е било винаги, и през 2030 година, с най-голяма вероятност светът ще осъмне в нова Парадигма.
Междувременно ще се форсира и темата с екологията и затоплянето на земната температура. И когато заработят в пълна сила крипто парите в целия свят, всички хора на планетата ги очаква един по-лош от ракетен удар върху един град като Сеул или остров Окинава. Не, всички ще ги обложат без предупреждение с примерно 20 процента данък Природно бедствие и Солидарност върху индивидуалните спестявания, или ако някой няма такива, то би получил една типова принудителна ипотека Екология и Бедствия в размер на 10 годишни заплати, която ще се удържа в течение на 12 години директно от заплатата и като всяка ипотека ще има и главница и лихва поне 7%.
Войните ще продължават в този дух и на този терен. Това е сигурно.
И гореща война с крилати и балистични ракети няма да има, защото тези скъпи военни програми са наложени за да се товарят излишни производствени мощности и същевременно да донесат големи печалби на групите по специални интереси. А целият глобален капиталистически свят е затънал в дълбока системна криза. Един от нейните компоненти е кризата на свръхпроизводство. Другият е огромната дългова криза. Третият е изкуствено поддържаните монополни цени. Друг елемент е елиминирането на лихвата като инструмент на всички пазари. Кризата на трудовия пазар се прикрива. Кризата с пенсионните фондове е колосална и универсална. Но най-важната е може би моралната и етичната криза. Следват бежанска криза, екологична криза, криза в образованието в здравеопазването, класическа криза в неравенството, което расте повсеместно и така безкрай.
Не ни остава нищо друго освен да се заземяваме и живеем в хармония с природата, защото се оказа, че тя е по-интелигентна от нас, но да не се подаваме на инсинуирани страхове и тормоз, защото и с война и без война, животът е твърде кратък и ни е подарен за да изпитваме радост и да се учим.
Борбата за разум, срещу неравенството, лошите пари, лошия морал и срещу самолетоносачите и ядрените ракети трябва да стане дело на всички млади хора. Те не подозират каква мощ и сила носят в себе си. И тази сила е гаранция за мира на земята!
10 декември 2023
Борислав Сретков
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация