ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ТАЙВАН В ЦЕНТЪРА НА ГЛОБАЛНОТО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ
Борислав Сретков 28.12.2023
През 2022-2023 година Тайванският Пролив се превърна в епицентър на огромни глобални противоречия и неимоверно нарастване на напрежението между двете основни световни велики сили Китай и САЩ. Около Тайван от 10 години се води една многопластова властова игра, която през тези две години дава отражение на всичко останало, което наблюдаваме в света.
Във възела Тайван са опаковани много сериозни трудно разрешими противоречия, които имат за иманентна съставка три равнозначни елемента: геостратегически, военно-стратегически и не на последно място геоикономически и технологични. Последното е свързано с войната за технологиите, която тече с нарастващ темп през последните 4-5 години между САЩ и Китай. Тя е свързана и с голяма тиха надпревара във въоръжаването и конкретно с новата китайска концепция за стъпково напредване в геостратегическото пространство на Юг и на Изток и реално изместване на Съединените Щати на изток от китайските граници.
Но какви са съображенията на ККП за това?
Първо, Китай има 4 големи уязвимости, и едната от тях е, че на изток страната е ограничена от две дълги островни вериги, започващи от японските острови, преминаващи на юг покрай Тайван и достигащи до Филипините. Китай е притиснат геостратегически и във военно отношение е затворен с едно милиардно население в своята територия.
Второ, Китай има и един ключов технологичен проблем и това е зависимостта при производството на чипове. През 2022а страната се самозадоволява на 30% със собствено производство на чипове и останалото е от внос. През 2021 Китай е внесъл чипове за над 300 милиарда долара. В стойностно изражение това е повече от вноса на нефт и природен газ. А най-големият производител на чипове в света е Тайван - 60% от световното производство, следван от Южна Корея и Япония. На дъното на пирамидата в производството на всички авангардни чипове стоят обаче изключително американски фирми, които програмират техния дизайн. Защо е така и генезиса на играта с чиповете ще разгледаме в отделен материал. Когато през 2018 година Китай и САЩ не се разбраха, как да регулират без санкции двустранните си търговски отношения, а и Китай пряко отиде на всестранен спор и сблъсък с Вашингтон, серията от санкции в областта на чиповете се увеличи и премина във война за чипове. Тайван като главен производител на чипове по американски лиценз естествено попадна под строги санкции на своя износ на чипове към Китай. И този момент налага една отделна статия. Така технологичната война Вашингтон-Пекин се разрасна и се превърна и в геоикономическа, защото силно бе въвлечена производствената, технологична дестинация Тайван. А покрай нея и тези на Япония, Южна Корея и в крайна сметка, ехото от този фундаментален спор се усети и в Австралия и разбира се и в страните от Европейския съюз. Възникна една уникална дилема. Дали Китай би отишъл на силово анексиране на Тайван и какво би станало в следствие на такава военна агресия с доставните вериги на чипове, произвеждани от тайванската фирма TSMC, Taiwan Semiconductor Manufacturing Company. Въпросът е изключително горещ и сериозен.
От друга страна Китай се задушава геостратегически. Китай има вече една огромна икономика, втора, а може би по покупателна сила и първа в света. И Китай усилено се въоръжава и напредва с въоръжение и военни бази навън от своята територия. Примерът през последните 8-9 години с военната експанзия в Южнокитайско море е вече факт. Китай се намести там и икономически и военностратегически. В района на Южнокитайско море китайците са разположили 40 различни радиолокационни станции, които в единна система значително подобряват китайските способности за C4ISTAR- способности за Command, Control, Communication, Computers, Info-Intelligence, Surveillance, Targeting Aquisitaion and Reconnaissance.
С Източнокитайско море и с Тайван нещата още не са решени, а Пекин не крие своето намерение, до следващия партиен конгрес през 2027 година, Тайван официално да бъде присъединен към континентален Китай. Тайван е от изключително важно икономическо, политическо, идеологическо и военно-стратегическо значение за Китай. И в китайската Конституция е записано: Тайван е част от свещената територия на КНР Свещен дълг на целия китайски народ, включително на сънародниците в Тайван, е да осъществят обединението на родината. А китайският президент заявява на партийния конгрес: Ние не можем да загубим нито сантиметър от територията, която са ни оставили нашите предци.
Оставяме тайванските чипове в страни в една отделна папка и поглеждаме към военно-стратегическите планове на Китай. Едно завземане на Тайван, веднага би донесло ключово стратегическо предимство, за разполагане на военноморски бази на източното крайбрежие на Тайван. Това е изключително важна цел за военното китайско планиране, защото анализът на разположението на военноморските база на подводния флот на Китай показват една висока слабост и уязвимост. Китай разполага вече с 6 модерни атомни подводни лодки, всяка една въоръжена с по 12 ядрени балистични ракети. От 2023а една част от тях имат обсег до 10 хиляди км. Но всички спътникови снимки показват, че морските територии пред бреговете на Китай и от съответните военноморски бази до Островната верига на Изток, включително Тайван са плитководни. Движението на тези подводни лодки е под пълно наблюдение от страна на противника и напускането на тези крайбрежни водни територии е възможно само през конкретни, лесно контролируеми морски пролуки с отвор на игла. Едва след тях китайските подводни лодки биха имали възможността да излязат на големи, сигурни дълбочини в Тихия Океан, където оперират американските такива от типа Охайо. Военните анализи показват, че Китай вече стои добре по отношение на ядрените си сили във ВВС и тези с наземно базиране, но в подводните лодки война САЩ има голямо предимство. Или китайците все още са силно уязвими в комплексната ядрена триада. И Китай има за цел да избута военното присъствие на САЩ на Изток, но и успоредно с това да получи възможността чрез подводния си ядрен флот директно да заплашва територията на американците в Гуам, през Сан Франциско до Вашингтон. Последната дистанция е около 13 500 километра.
През август 2022а в Бялата Книга, първа след идването на власт на Си Дзинпин, Пекин ясно формулира своята политика спрямо Тайван: Целта остава национално обединение. А на последния конгрес на ККП Си каза: ние настояваме на стремежа за мирно обединяване с най-висока искреност и най-добри усилия, но ние си запазваме опцията да предприемем всички необходими мерки. Или силовият метод не се изключва. Тайванският въпрос е поставен по този начин най-високо в списъка от цели и задачи на ККП. За първи път това се споменава в официален документ. А военна инвазия би било крайно неприятен вариант за всички.
Как изглеждат нещата през очилата на Вашингтон? Американците знаят, че остров Тайван е бил под японско колониално владение от 1895 до 1945 година. През 1949 там се разполагат избягалите от Китай и загубили битката националистични сили Гуоминданг, ръководени от Чан Кайши. Формално КНР никога не е имала контрол върху острова. Едва през 1991 година в Тайван се провеждат първите свободни избори за национално събрание. Следвани от такива през 1996а и за президент. В резултат на това, според американските схващания там възниква една от най-жизнените и прогресивни демокрации в Азия. С помощта на американски технологии и инвестиции още от 1985а в Тайван бързо се развива силна полупроводникова индустрия. Постепенно Тайван се описва като Чудо в Дигитализацията, технологична Powerhouse, Зелена трансформация, Неядрена сила. Американците, а и европейците показват Тайван като добър пример за технологично високо иновативна нация, достигнала висока производителност на труда и постигнала не само много висок доход на глава от населението (номинално 33 900$ на глава от населението при 12 540$ в Китай) и стабилна експортно-ориентирана икономика, но и много висок стандарт на живот. И западната и тайванската версия е донякъде разбираема - демокрацията и китайската култура показват в Тайван, че двете могат да функционират в тандем по блестящ начин. В интерес на истината това е много верен и сериозен аргумент, с някои уточнения и точно определение на термина демокрация. Защото по света наблюдаваме много видове демокрация.
Когато през 1979-а Съединените Щати установиха дипломатически отношения с Китай, те декларираха своята подкрепа към Тайван в Taiwan Relations Act така: " Решението на САЩ да установи дипломатически отношения с КНР, почива на очакването, че бъдещето на Тайван ще бъде определено с мирни средства и че всички стремежи бъдещето на Тайван да бъде решено с други, освен мирни средства, включително бойкот или ембарго, ще бъдат разглеждани като заплаха за мира и сигурността в района на Западния Пасифик. При това Съединените щати гарантираха доставки на въоръжения с отбранителен характер. Съединените Щати не поддържат официално независимостта на Тайван, но едновременно с това и не казват, че Тайван е част от Китай. А Китай мисли по друг начин. И в днешната подкрепа за Тайван, САЩ просто изпълняват своите обещания от 1979 година.
За САЩ Тайван е от много голямо военно значение. Най-късно след приключване на Втората Световна война, Съединените Щати са вече голяма сила в района на Тихия океан, с реално създадена обхватна силова мрежа на присъствие и упражняване на влияние. Тя включва разполагане на ВС в Хавай, Япония, Южна Корея и на остров Гуам. Военното командване в Тихия океан на САЩ управлява общо 400 000 военнослужещи, пет авионосни ударни групи и над 1000 бойни самолети от ВВС. Американците нямат стационирани военни на Тайван. До 2022 физическото им присъствие бе 30 военни специалисти, увеличено през тази година на 100 души, главно със задачи по обучение. Но Пентагонът е категоричен в позицията си: ако Китай би разположил на острова ракетни системи, ядрени сили, подводни лодки и средства за ПВО, то това би променило рязко равновесието на силите в региона в полза на Китай, както и би повишило разходите за САЩ да изпълнява задълженията си спрямо своите азиатски партньори и в случай на конфликт да може да реагира военно адекватно. Поради това за САЩ е много важно сегашното статукво да бъде запазено и Китай да няма пълния военен контрол върху Тайван. Целта и притесненията са ясни. Китай не мисли така, а преследва точно тази цел - да овладее военно Тайван и да създаде нови геостратегически и военни реалности в целия район на Тихия океан и да избута постепенно на американски територии американското военно присъствие. Когато една страна желае по този начин да разпределя утвърдени територии, то е наивно ние да си мислим, че това би могло да стане просто така, без гореща война. Но от това, което наблюдаваме след посещението през август 2022 на Нанси Пелоси в Тайпе е видно, че ръководството в Пекин проявява нервност, нетърпение и ескалира и ситуацията и отношенията не само със САЩ, но и със страни-партньори на Вашингтон като Япония, Австралия и Южна Корея. Какво точно се случва след това посещение?
Първо, Пекин оцени това посещение в Тайван на говорителката на Камарата на Представителите в САЩ, като сигнал на открита подкрепа за тайванската независимост и едно оттегляне от американската позиция за стратегическа двойнственост спрямо Тайван. Пекин възприема това посещение като нова позиция на Вашингтон, която развързва ръцете на Китай за една историческа мисия по обединяване с Тайван. Като ответна реакция, Пекин веднага преустанови консултациите и сътрудничеството със Съединените щати в осем сфери, включително с Пентагона, по политиките за климата и по борбата с международната престъпност.
Китай използва ситуацията и проведе едно голямо комплексно военно учение, демонстрация на сила и го легитимира като възмущение от политическия ход на САЩ. В същото време, Белият Дом не излезе с някаква декларация, а запази мълчание по посещението на Пелоси. Нещо като елегантно дистанциране. Американските военни показаха известно недоволство от този американски ход, но вътрешните им коментари са, че китайците са били добре провокирани и са показали на какво биха били способни на следващ етап. А нашият коментар би могъл да изглежда и така: Пелоси е изпратена със специален самолет не само в Тайпе, но и в Южна Корея и Япония за да подаде сигнал не от Белия Дом, нито от Пентагона, а най-вероятно от най-важната административна инстанция в САЩ - Министерство на Финансите ("удължената ръка на Федералния Резерв и на Уолстрийт) за да покаже, че и политиците и военните, пък и медиите и науката, се намират в днешния глобален свят на под чадъра на Централизирания Глобален Капитал. Защото Китай увеличаваше така по естествен път своя военен натиск, но успоредно с това се подготвяше за конгреса на ККП през октомври, на който се бетонира едноличната власт на Си Дзинпин. А през август 2023 САЩ, Япония и Южна Корея де факто инсталираха един политически тристранен съюз, на среща на президентите в Кемп Дейвид. В който се обединяват всички технологични фирми и знание в областта на полупроводниковите технологии - един етап от голямата глобална война за чиповете. И успоредно с това се говори за първи път за интегрирани усилия на въоръжените им сили.
Всичко случващо се след това добива характера на дирижирана голяма властова игра. Китай реализира една мащабна властова демонстрация. Военните учения са първи по рода си и играят не друго, а осъществяването на пълна морска блокада на Тайван. Тайван обяви пълна бойна готовност на въоръжените си сили. Въведен бе app, който да упътва населението на Тайпе в случай на тревога към най-близкия бункер. В Тайван бе стимулиран страха у населението. Китай приложи цял набор от активни дестабилизиращи действия срещу Тайван - ембарго на доставки пясък, ограничаване на вноса на 2000 от 3200 агро продукта, засилени бяха сайбър атаките към тайвански институции. Но Китай не докосна нито един чип, произвеждан в тайванските фирми, нито опита ембарго върху вноса от тях. Пясъкът бе спрян за да се удари строителния сектор в Тайван. На 90% той е внос от Китай. Хилядите стоки внасяни от агробизнеса в Тайван бяха спряни за да се накажат земеделските тайвански производители, които по дефиниция гласуват за политическата партия, която е най-неудобна за Пекин. Военните учения принудиха търговските кораби да заобикалят Тайван в невъзможност да преминават през Пролива. Целият тайвански Хай-Тек сектор не бе засегнат от санкции, защото това би бил голям автогол за китайската икономика.
Но китайците си позволиха като пряка реакция срещу Пелоси, и да изстрелят пет балистични ракети, които се приземиха във води на изключителната японска икономическа водна зона. Тази китайска ескалация около Тайван през 2022 имаше за цел да покаже, че Пекин тегли нови граници, нови червени линии за това, което е допустимо.
Ежедневният обем на сайбър атаките срещу Тайван надхвърли 23 пъти с 15 000 мегабайта рекорда в тази сфера до момента. Тайванското Министерство на външните работи бе атакувано с до 17 милиона опити за навлизане в системата в минута.
Но нека проследим през очилата на Пентагона какви военни сигнали подава Китай около Тайван след 2 август 2022 година. Китайската народоосвободителна армия рязко увеличи военните си учения. Преди тази дата китайски бойни самолети и военноморски съдове много рядко са демонстрирали присъствие източно от Тайван. Китайците провеждаха военни учения предимно югозападно от Тайван. През декември 2022 aвионосецът Liaoning проведе учения източно от Тайван. На 5 април тази година, китайският самолетоносач Schandong бе командирован за първи път в Западния Пасифик да провежда едномесечно учение по излитане и кацане на неговите самолети и хеликоптери. През същия месец китайски боен дрон TB001 е прелетял източно от Тайван. По данни на военното министерство на Тайван, маршрутът на дрона е бил екстремно необичаен. На 3 май 2023 китайски разузнавателен дрон прави нов облитащ Тайван от изток полет. Констатирано е рязко повишаване на активността на китайските ВВС, изразяваща се в много полети в зоните на изток от Тайван. В периода август 2022 до март 2023 китайски бойни самолети правят до три дни месечно навлизания в тези въздушни зони. Но през април това са вече общо 10 дни, през май 12, 6 през юни и 12 дни през месец юли на тази година. Пример, какво представлява един такъв полетен ден, ни дава съобщение от 14 септември на тайванското военно министерство: В сряда сутринта във въздушната отбранителна зона на Тайван са наблюдавани 28 китайски бойни самолети. С начало 06 часа сутринта, китайски военни самолети, включително изтребители J-10 летяха в югозападния ъгъл на отбранителната идентификационна зона (air defense identification zone, ADIZ) на острова. Успоредно с това авионосецът Shandong, заедно с две фрегати и два крайцера навлиза в Западния Пасифик. Отделно от тях, над 20 китайски военноморски съда, включително разрушители от типа 055 преминават през канала Bashi и пролива Miyako в Тихия Океан. Американски и японски военни експерти оценяват тези мащабни военни учения, като едно предизвикателство спрямо военното присъствие на САЩ в Западния Пасифик. Но и като една демонстрация от страна на Китай, че Пекин вече е в състояние напълно да контролира района на запад от първата островна верига, който се простира от Япония, през Тайван, Филипините до остров Борнео, включително крайбрежните китайски морета. През същата седмица по един американски и един австралийски военен кораб преминават за втори път през 2022-а в съвместна военна демонстрация през Тайванския пролив, успоредно и с военноморски съвместни маневри в Южнокитайско море. Друг интересен момент е забелязването на руска военноморска активност в района източно около Тайван. През май тази година две руски фрегати участват в продължение на 30 дни в съвместни учения с китайски военноморски съдове. Русия увеличава военната си активност около Тайван в съзвучие с Китай на фона на задкулисните промени в отношенията им след руската инвазия в Украйна, пише през август Tsun-yen Wang от тайванския Институт за Изследвания в Отбраната и Сигурността.
През септември 2023 директорът на Института за Изследвания по Националната Политика на Тайван, Yujen Kuo пише: След като Китай е постигнал експанзия в Източнокитайско море и Южнокитайско море, то той може напълно да блокира Тайван от три посоки, ако напредне и в Западния Пасифик. От друга страна, американците базирани в Япония, наблюдават през април тази година поредното навлизане в Източнокитайско море на китайски военни съдове, което продължава 80 часа. В Южнокитайско море в продължение на 10 години Китай успя да изгради седем изкуствени острова, тотално и комплексно въоръжени, играещи ролята на мощно военно присъствие и подсилен контрол на този морски район. В Пентагона внимателно следят разрастването на флота от китайски авионосци (самолетоносачи), чието разполагане в трите морета около Китай са солидна гаранция за налагане на китайски планове и стратегически претенции в спора със САЩ. През 2024 се очаква да бъде пуснат на вода и третият китайски авионосец Fujian. Пекин планира да построи и още един авионосец. Един флот от 4 авионосеца ще увеличи възможността от заграбване с хватка на три морета, правейки блокадата на Тайван по-реалистична. (Yijen Kuo).
Възмутени от посещението в Тайпе на Пелоси, китайците успяха да направят още един пробив или още една сериозна крачка напред в пространството на изток към Тайван. В Тайванския пролив имаше дълги години една средна линия (Median Line), която разделяше широкия 180 км Пролив и 12-милната тайванска брегова ивица на две зони и играеше ролята на ефективна граница за прекратяване на огън. В продължение на 24 поредни дни след посещението на Пелоси, китайските ВВС активно пресичат тази линия. Тъй като тази практика продължава, ролята на умиротворителна граница между Китай и Тайван на Median Line де факто е елиминирана. И тайванският военен експерт Kuo, предупреждава през ноември: Рязкото увеличаване на полетите на китайски военни самолети около Тайван означава, че Китай се намира на едно ниво на мобилизация за внезапно нахлуване в Тайван, когато намери за необходимо.
Какви са точните планове по темата Тайван в Пекин може би през тази година знаят само в ЦВК (Централната Военна Комисия) на Китай. А с голяма вероятност и в Пентагона, защото американските разузнавателни способности все още са на много високо, неподозирано за останалия свят технологично ниво. Не е и много сложно, разразилият се в Пекин тази година, небивал кадрови кадрил сред висшите военни среди да има корените си и в темата Блокада и завладяване на Тайван? Ние може само да гадаем. Но във всички случаи и би могло да предположим, че главната точка от разговора между президентите на САЩ и Китай на 15 ноември 2023 в Сан Франциско е била темата - кой, как и до кога ще владее Тайван. При какви условия и как би била решена войната за чиповете, без една блокада на Тайван, която се вижда, че е напълно реална и подготвена, без да се блокират доставните вериги в света за авангардни чипове, а с това и производството на компютърна и изчислителна техника, с една допълнителна безкрайна верига от икономически последствия, както за САЩ, така и за самия Китай. Който пък е затънал през 2023 година в най-голямата си вътрешна финансово-икономическа криза и криза на свръхпроизводство през последните 40 години. Защото сблъсъкът около Тайван е епицентърът през тази година на голямото глобално противопоставяне между два политически и два икономически модела. При това за голямо съжаление, на фона на една задълбочаваща се глобална системна криза на световния капитализъм, в която е завързан по дефиниция и китайския икономически модел и този на Индия, на Европейския съюз и на Русия и Турция.
Какви сценарии за китайска инвазия в Тайван разглеждат американските анализатори? За Китай е от първостепенно значение завладяването на Тайван да стане много бързо. ККП е известна и с това, че основно е изучавала съветския опит за провала на КПСС през 1990 година. И ККП не само не изчезна за една нощ от политическата сцена, но и успя да изгради невероятно мощна икономика, с ефективни характеристики и безброй екстри, превръщайки Китай в основен глобален играч. Сега китайските военни имат втори руски пример за груби грешки и непрофесионализъм при провеждане на обещаното през февруари 2022 година в Пекин, завладяване и анексиране на цяла Украйна за седем дни. Със сигурност, китайците притежават най-добрия и точен анализ как протича войната в Украйна от първия и ден до днес. Подобен сценарий в Тайван е непродуктивен, неприемлив и изключен за Пекин.
Пекин категорично не би допуснал, в случай на конфликт и минималната възможност за ръководството на Тайван да може да комуникира с външния свят. Поради главната причина да не бъде допуснато едно солидарно с Тайван международно движение.
Второ, Китай не би допуснал военни доставки и на един патрон към въоръжените сили на Тайпе.
Трето, в арсенала за такава рискована операция, китайците предвиждат на първо място морска и успоредно с това въздушна блокада. В съчетание с прекъсване на всички спътникови комуникации на Тайван, а при необходимост и на подводните оптични кабели свързващи острова и осигуряващи бързи финансови и информационни комуникации.
Четвърто, една такава операция се нуждае от всестранна подготовка, тренировки и отиграване на различни варианти, съответни въоръжения и специфични сръчности и за радиоелектронна война. В проведените през последните 14 месеца военни учения китайците играят варианта за пълна блокада на острова, с паралелно предупреждение към САЩ и Япония, в никакъв случай да не вземат участие в този конфликт.
През лятото на 2022 китайският вестник Global Times цитира китайски военен командир по повод военни учения на северния и южен вход на Тайванския пролив: Ние трябва да тренираме здраво за всички сценарии точно такива, каквито биха възникнали при реален конфликт, да бъдем готови за бой по всяко време и решително да осигурим националния суверенитет и териториалната интеграция. Вестникът подсказва, че ученията са били проведени само на 300 километра от островите Pratas, един тънък атол на еднаква дистанция между Хонконг и Тайван и администриран от Тайпе. Американските военни анализатори разглеждат един много вероятен сценарий, при който Китай би предизвикал диспут и криза по изолираните пространствено острови Pratas. Една военна игра, разиграна от експерти в Пентагона през 2022 година е визирала изненадващо дебаркиране на китайски военни части на остров Pratas и арестуване на малкия тайвански гарнизон на острова, без нито един изстрел. При такъв развой Тайван и Съединените щати биха били изправени пред трудния избор да започнат голяма война за един нерелевантен атол или да допуснат един прецедент - Китай да отреже парче от тайванска територия като филийка от мек колбас. Като умерен отговор на такъв сценарий американските експерти разглеждат едно допълнително разполагане на свои военни части в Тайван или стартиране на мощни сайбър атаки срещу Китай. И двете действия биха предизвикали много лесно една ескалация прерастваща в пълен военен конфликт.
Официалните публикации на Пентагона за военната мощ на Китай показват различни пътища, по които Пекин би използвал сила срещу Тайван. Най-невероятният сценарий - този и най-директен - е военната инвазия в Деня Д - със стотици китайски кораби, прекосявайки Тайванския пролив и стоварвайки хиляди китайски пехотинци на тайванския бряг. Историята на амфибийни военни брегови атаки е изпълнена с провали и оценката на Пентагона е, че такава операция би преопънала способностите и ресурсите на китайската народоосвободителна армия.
Китай би имал възможността сравнително лесно да изолира тайванските военни летища и пристанища, както и друга критична инфраструктура, като електроснабдяване, преди да започне операция по дебаркиране с пехота, но дори и тогава, прогнозата е, че за китайците предстои много тежък бой на тайванска територия. Опциите за частична или пълна въздушна и морска блокада на Тайван се оценяват за по-реалистични в Пентагона. Но прекратяването на такава блокада би подтикнало американски ВС да атакуват и ликвидират стотици китайски военни обекти и съоръжения, разположени в гъста мрежа на източното крайбрежие. Операция по военно преустановяване на китайска блокада се разглежда като сигурен вариант за превръщане на конфликта в кървава голяма гореща война.
Китайците по дефиниция са много прикрити хора, мислят по техен сложен алгоритъм дълго, мълчат и мислят, но никак не е изключено, в случай че американски и японски военни сили застанат в защита на Тайван, Китай да пусне една тактическа ядрена бомба в Източнокитайско море, която да изиграе роля на военно възпиране спрямо САЩ и Япония? А съгласно оценки на японски военни експерти, Китай не би се поколебал да насочи и така наречената противокорабна ракета убиец на авионосци DF-26 по американски самолетоносач, дислоциран на база в Окинава.
По редица причини, не очаквам военна интервенция от страна на Китай срещу Тайван, не на последно място защото китайците имат добро чувство за Тайминг. А той е ключов момент за успеха на абсолютно всяко начинание, проект, инициатива с валидност във всички сфери на живота. В допълнение, Китай и Тайван са силно икономически обвързани. През 2022 стокообменът е 329 милиарда долара. Само в района на голям Шанхай работят 500 хиляди тайванци. Тайван е исторически през 1990-2010 най-големият външен инвеститор в китайската икономика и най-голям доставчик не само на чипове, но и генерално на хай-тек продукти за Китай. И това е резултирало в сериозна китайска зависимост от Тайван.
В плановете за завземане на Тайван, след реализиране на блокада, първостепенно значение има завладяването на президентския дворец в Тайпе. Без окупиране на центъра за вземане на решения блокадата не би била достатъчна.
В изследване от 2017а на американски тинк танк Китайската Заплаха от Инвазия се посочват 14 плажа на остров Тайван, които са подходящи за китайски морски десант. В последните две големи учения, посветени на блокада на острова, китайците са играли сценарии именно за такъв десант. И то на два от тези пясъчни плажове. Единият от тях е на 20 километра североизточно от центъра на столицата Тайпе. Замисълът е десантчиците да се придвижат от там по реката Tamsui river, която преминава през центъра на Тайпе и директно да се щурмува президентския дворец и важни министерства. Втората опция за десант е пясъчният плаж в Taoyan, намиращ се на 30 км западно от Президентския дворец. В близост до този плаж се намира международната аерогара на Тайпе, която се планира да бъде бързо овладяна и съответно използвана за поемане на въздушно-десантни сили.
Тайван има население от 24 милиона и една добре въоръжена армия. Неприятното за китайския план е, че всички анализи показват настроения по отношение на обединяването с Китай, които никак не са в полза на Пекин. А става въпрос за етническа идентичност, която в случай на окупация следва да бъде пречупена и преоформена от тайванска в китайска. Освен това тайванците са добре въоръжени. Разполагат с изключително модерна система за радиолокационно разузнаване и откриване на цели. Закупена и построена през 2012 година от американците на връх Leshan, с височина 2 620 метра и на 70 км от Тайпе, този радиолокационен комплекс има способността да наблюдава цели до 3000 километра във вътрешността на континентален Китай.
Съединените щати разширяват военното сътрудничество с Тайван. Военният бюджет за 2023 на САЩ предвижда и 10 милиарда $ за модерни въоръжения за Тайван за период от 5 години. През ноември-декември тази година Тайван изпрати един батальон подбран от две свои сухопътни бригади за съвместни учения в САЩ. През есента на годината текат преговори за доставка на американски авангардни боеприпаси в Тайван, с цел подготовка за евентуална блокада. Интересен показателен момент е, че първата доставка на модерни самолети F16V и на ЗРКСтингер, планирани за есента на тази година, се отлагат от военната промишленост на САЩ за юли-септември 2024. Тази забава говори много и за състоянието на военно-промишления комплекс на Съединените щати.
Тайванците са реалисти и знаят, че в случай на китайска военна инвазия, на американските въоръжени сили биха им били необходими няколко седмици за да окажат непосредствена военна защита и помощ на острова. Бившият командващ въоръжените сили на Тайван, Lee Hsi-min споделя в интервю на 4 ноември тази година следното: Китай би се опитал най-вероятно да окупира Тайван бързо, преди САЩ и Япония да могат да реагират. Това не би било лесно, ако се вземат предвид актуалните китайски възможности Но в момента няма голям риск за такава сигурна атака срещу Тайван При криза аз очаквам Съединените щати незабавно да изпратят свои въоръжени сили от базите си в Япония и Южна Корея. Но не виждам ангажирането на авионосецът Ронълд Рейгън, базиран в Йокосука, Япония, както и подвеждането на военни части от Гуам и Хавай за достатъчни. За да пристигнат бойни сили от континенталните Щати, това би отнело две до три седмици. Вземането на решения от правителството и оперативното планиране биха отнели време. Това означава, че Тайван би трябвало самостоятелно да отговори на първите атаки. И това предполага, че въоръжените сили на острова следва да преместят своя текущ фокус от тежко въоръжение като кораби, танкове и бойни самолети и вместо това да построим голям арсенал от мобилни, прецизни оръжия. Тези въоръжения следва да представляват 40% от отбранителните способности на Тайван.
Очаква се Китай като първа фаза да атакува авиобази, центрове за управление и за комуникация и събиране на данни, военни пристанища. Тайван би трябвало да е добре въоръжен с наземни точни ракети за обстрелване на десантни кораби, както и ракетни катери за провеждане на контраатака срещу настъпващи китайски десантни сили. Веднъж когато китайците са провели морски десант и са на наша територия, нашите въоръжени сили трябва да почерпят инспирация за партизанска борба от виетнамския опит на Виетконг. Вие може да наблюдавате противника от близка дистанция и да го ударите с ракетни установки. Ние може да имаме предимства от това, че познаваме добре терена. По този начин Вие можете да прекъснете вражеските атаки. Надявам се, че една политика на военно възпиране от страна на Япония и САЩ би предотвратила криза в района на Тайванския Пролив. Тайванският адмирал цитира и американската разузнавателна оценка от март 2023, че към 2027 година Китай би притежавал военния капацитет да предотвратява американска намеса в Тайванска криза.
Но Тайванската криза крие и друга голяма дилема. По какъв начин Китай би подходил да овладее производството на чипове в Тайван, заедно с най-голямата специализирана компания за авангардни полупроводници в света TSMC? През юли 2021а президентът на TSMC, Mark Lui заяви в интервю: Доколкото по въпроса за китайска инвазия, нека ви кажа. Всеки един желае един мирен Тайвански пролив. Мирът в Тайванския пролив е от полза за всяка страна ако изходим от зависимостта на света от доставната верига на полупроводници в Тайван. През същата година TSMC бе най-скъпата котирана на борсите компания в Азия и е в световната десятка по капитализация. Но когато проследяваме всяка китайска стъпка на изток в посока Тайван през последните 18 месеца, ние бихме се съгласили, че никой по света не желае да наруши доставната верига на чипове, която пресича Тайванския пролив. Но на тези, които разбират от геоикономика и технически прогрес им е ясно, че и двете сили - Вашингтон и Пекин биха желали да притежават повече контрол върху тази ключова доставна верига. Идеята Китай просто да разруши производствените мощности на тайванската TSMC е нелогична поради факта, че китайците биха пострадали най-много от всички, докато САЩ и техните приятели биха продължили да имат достъп до заводите за чипове на Intel и тези в Южна Корея. Не звучи разумно и опцията, китайските въоръжени сили да нахлуят за два дни масово в Тайван и да окупират заводите на TSMC. Само след две седмици те биха установили, че ключовите материали за производството на чипове и сложният софтуер за незаменими машини не би могъл да бъде освежаван, защото се създава в Япония и САЩ. А още по-вероятно е, че в следствие на една военна интервенция, китайците не биха заварили в тези тайвански заводи голямата част от най-ценния технически персонал произвеждащ чипове в тях. А малкото, които биха останали, с голяма вероятност биха били силно раздразнени и с охота биха саботирали всякакво по-нататъшно производство. Китайците знаят, че отбранителната стратегия на Тайван е да се бият достатъчно дълго, докато получат военна подкрепа от САЩ и Япония.
Но нека си представим и друг един сценарий. Китай упражнява частична военна морска блокада на острова и прилага митнически проверки на всички търговски кораби, возещи чипове и материали за тяхното производство за и от Тайван? Как биха реагирали Съединените щати на това? Една такава блокада е акт на война. Ако САЩ реагират пасивно и с мълчание на това, то би разрушило тотално волята на тайванците да се бият за независимост. И ако тогава, Пекин поиска от TSMC да възобнови доставки на чипове специално за компании като Huawei и други китайски клиенти, или дори да предостави на тях критично важен производствен персонал и Ноу Хау за чипове, дали Тайван би бил в състояние да откаже?
Серията от подобни сценарии не е кратка, определено носи рискове за Пекин, но ние не би могло да твърдим, че това е немислимо. Защото китайската комунистическа партия няма по-висока цел от това да поеме контрола върху Тайван. Китай не се въоръжава случайно, нито постепенното напредване в пространствата на изток от бреговете и е случайно. Днес ракетните войски на Китай заплашват не само военноморските сили на САЩ в района на Тайван, но и тези дислоцирани на Гуам и Хавай. Не би трябвало да изключваме, че идва момент, в който Пекин би започнал една ограничена военна кампания за натиск върху Тайван и Съединените щати, оценявайки военния баланс на силите в региона и биха достигнали до разумното решение, че не си заслужава да поемат голямата цена на риска от пряк конфликт и просто тихо да се изтеглят на изток.
Китай ще продължи да оказва натиск върху Тайван, може би на първо място поради реалния факт, че в момента е силно зависим от внос на авангардни чипове, това е заплаха за неговата национална сигурност и определено забавя комплексно развитието на страната по пътя към Технологична и Иновативна Суперсила. Производството на чипове е гърлото на бутилката за китайската икономика за увеличаване на нейната производителност, експортна експанзия и завземането на нови пространства в света на геоикономиката. Поради това съвсем не е изключен вариантът, китайците да се опитат да поемат частичен или пълен контрол върху производството на чипове в Тайван и на първо място да предизвикат голяма глобална криза за чипове, запушвайки доставните вериги от Тайван към Северна Америка и Западна Европа. Един такъв развой би бил за известен момент по-разрушителен за американската геополитическа и геоикономическа позиция и от военен сблъсък. Трилиони долари са инвестирани в знание и производствени мощности в Тайван и в района на Източна Азия. От тях зависят почти всички производители на компютри, айфони, автомобили, центрове за обработка на данни и всички изделия с електроника от перални машини до телевизори в света. Тайван произвежда например 37 процента от всички логически чипове в света. Това автоматично би означавало през следващата една година, 37 процента от компютърната мощ в света да бъде спряна. Тайванската президентка Tsai Ing-wen обяви в интервю през тази година, че тайванската индустрия за чипове е силиконов щит (Silicon Shield), който разрешава на Тайван да защитава себе си и други страни от агресивни опити на авторитарни режими да прекъснат глобални доставни вериги. Това е твърде оптимистичен начин за поглед към реалната ситуация около Тайван. Концентрацията на производство на чипове в Тайван поставя световната икономика пред голям риск, ако Силиконовият щит не възпре Китай? Поради това американците може би биха взели защитата на Тайван много на сериозно. По-сериозно, отколкото би могло да си представи целият останал свят.
И Съединените щати водят курс на съживяване на военни алианси в региона на Пасифика. Подновиха договорите си с Филипините за размразяване на 4 бивши свои военни бази, в допълнение към пет оперативни такива. Активират на ново своя база на остров в Тихия океан. Взеха стратегическото решение за разполагане през 2024 година на ядрени крилати ракети Tomahawk и стандартни ракети SM-6 с радиус на действие от 500 до 2700 километра в района на Пасифика. Това са високо точни ракети, които при конфликт биха елиминирали цялата мрежа от противоракетна отбрана на източен Китай, изградена като зони за отказ на достъп A2-AD. Последната е конципирана срещу високо летящи цели и е уязвима от крилати ракети, изстреляни от сухопътни войски на ниски височини. В случай на необходимост тези ракети биха били пребазирани от базите в Гуам, в бази в Япония и Филипините, след което за минути летателно време биха нанесли хирургически удари по скъпите военни системи в китайските зони A2-AD (Anti/Acces-Area/Denial).
От това, което наблюдаваме виждаме, че големите американски хай-тек компании и обслужващата ги доларова банкова система са започнали голяма кампания по пренасяне на производства на чипове от Тайван към Малайзия, Индия, САЩ, Сингапур, Япония и Западна Европа. Това разбира се ще отнеме техническо време, и огромен финансов ресурс, но програмата е в ход. САЩ няма да вдигнат ембаргото към Китай за високотехнологични чипове с използване във военната сфера и технологиите за Изкуствен Интелект. Или накратко, войната за чипове продължава, но успоредно с нея продължава и темпото в превъоръжаването. И то видимо ще върви както в Китай така и в САЩ. Примерите са много, от хиперзвукови ракети, до нови средства за водене на електронна война, въвеждане на роботиката във въоръженията и използване на Изкуствен Интелект за разузнавателни и комуникационни цели. Изостряне на противоречията в космическото пространство. И в крайна сметка нарастване на икономическия товар върху целокупното световно население поради увеличаващите се военни разходи във всички държави по света и участието на най-големи, големи и средни играчи в глобалната властова игра за надмощие и влияние. Така и Китай и Колективният Запад и на първо място САЩ и Япония ще натоварват със скъпи военни продукти ненатоварените си производствени мощности и ще търсят частичен изход от системната криза на свръхпроизводство в целия свят. Във военнопромишлените заводи заплатите ще се покачват, в останалите сектори на икономиката няма. Успоредно с това сред населението и в Китай, а и на Запад ще се стимулира страха от външния враг, хората ще пестят, потреблението ще спада, гражданското стоково предлагане също и цените повсеместно ще продължават да растат. Печатницата" за пари ще продължава да работи и стимулира инфлацията.
Ние не знаем с точност колко е реалният военен бюджет през тази година нито в Китай, нито на САЩ. Официалните статистически данни не отговарят на истината не от днес. Но знаем, че през 2022 година в САЩ бе приет целеви бюджет за изпълнение на новата програма за производство на най-модерната и мощна подводна лодка в света от клас Columbia-SSBN. За производството на 12 такива ядрени подводни лодки, с товар от междуконтинентални ракети на борда са гласувани 106 милиарда долара. Първият прототип от тази подводна лодка ще струва около 15 милиарда $. Тези цени на база 2022 разбира се са пожелателни. До разполагането на тези подводни лодки в Тихия Океан през 2031 година, никой не знае колко пари на данъкоплатците биха били разходвани. Но тези подводни лодки ще притежават вечен двигател, ще бъдат максимално тихи, ще заменят постепенно подводните американски лодки от клас Ohio, наричани Boomers, и ще легнат кротко на недостижими дълбочини в Тихия океан за да изчакат евентуално заповед от Пентагона за изстрелване на междуконтинентални ядрени ракети срещу територията на Китай. По всяко едно време на денонощието 10 такива подводни лодки ще бъдат на бойно дежурство с оправданието, че това е така нареченото ядрено въздържане, което ако не притежаваш, прави всички останали въоръжения с редуцирано значение. Това е военната сфера, в която американците имат и днес лидерска позиция в света и те на всяка цена декларират, че са готови да я запазят. Това е на този етап програма с приоритет номер 1 във военната доктрина и военно планиране на САЩ.
Сигурно е едно, че производството на чипове няма да спре, както и превъоръжаването. И в дете сфери ще има безмилостна конкуренция и надпревара. Но се очертава и една друга скрита тенденция. В Китай ръководството на ККП е поело курс на втърдяване на политическия модел и жертване на икономическия просперитет в името на Сигурност и Стабилитет. И е видно, че това следва да се интерпретира като сигурност и стабилитет за оставане на ККП на власт, с последващо обединяване с Тайван и постигане на Единството на Родината. От големия обем качествена информация, която съм прочел по тези теми съм разбрал, че в света се изградиха и продължават да се изграждат обществени системи (модели) с вертикални структури, които далеч по-лесно биха се управлявали под формата на дигитални диктатури с помощта на ултра мощни суперкомпютри и мега сървъри. Китай е много напред в изграждането на такъв централизиран модел и неговото висше ръководство би посегнало към употребата на ядрено оръжие, единствено в случай, че има голяма заплаха за загубване на властта. Или нека го наречем падането на ККП от власт. Абсолютно същото важи за диктаторския режим в Северна Корея, който в голяма степен е зависим и от Пекин. Пък и за авторитарната власт на прословутия Вертикал в Москва. На Запад се подготвя подобна централизация на икономическа и финансова власт след въвеждане на крипто парите, която западноевропейците още не могат да осмислят, защото имат лоши спомени от фашистките диктатури на 20 век. Но дълговата диктатура в западните страни днес, постепенно ще прерасне в дигитална диктатура, в която ще се управляват както желанията и потребностите на хората, така и свободното им време. Ще се засилва неравенството във всички дестинации, но за успокоение на младите хора, групите по специални интереси, които управляват играта във всяка една териториална географска дестинация, наричани държава, тайно ще се договорят и голяма гореща война не би трябвало да има. Да се надяваме, че все пак в някои глави ще надделее и разумът в съчетание с големите властови и икономически интереси .
28 декември 2023
Борислав Сретков
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация