ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
НЕРАВЕНСТВОТО
Китайското ръководство пред две възможности с отражение в целия свят
Борислав Сретков 07.01.2024
От началото на този 21 век, три теми е доказано, че вълнуват хората в света. На първо място това е неравенството, следвано от свободата и образованието.
Ако образованието вълнува предимно младите и Китай показва невероятни успехи в тази област, особено след 2000 година, то в областта на неравенството, най-малко от 20 години, китайското ръководство полага големи усилия и не успява и до днес да постигне съществен успех. Темата за неравенството вълнува абсолютно всички възрастови групи сред население от 1,4 милиарда китайци. По редица причини неравенството в Китай започва да нараства стремглаво с връхна точка през 2010 година. По други причини в Китай има равенство до 1976 година, но на база на една нивелация на доходите на много ниско ниво, в едно съчетание с малък Брутен Вътрешен Продукт. Сравненията тук са излишни.
Не мога да твърдя, след десетина посещения в Китай през този век, че китайците се чувстват несвободни, нито, че нямат шанс да учат, да работят, да печелят и да пътуват по света. Но темата неравенство е една от тези, която е универсална в глобалния свят днес и безпокои всички хора, генерирайки чувство за несигурност, безпокойство и страхове, предимно сред младите.
Много изследвания на причините за Първата и Втората световни войни, свързват тяхното избухване с вътрешни проблеми в страните-участници в тях и на първо място с неудържимо неравенство, свиване на потреблението, преминаване в инвестиционна криза и натрупване на въоръжения и изпращане на мъжете на фронта, вместо в заводите, във фермите или университетите. Темата е много дълга.
След смъртта на Мао Дзедун, Китай бе поведен от визионера Дън Сяопин по нов път на реформи и главната цел бе да се изгради икономическа мощ и да бъде нахранено населението. Или иначе казано стимулиране на селското стопанство и бърза индустриализация. Едва на 4-то място бе поставена задачата за модернизация и изграждане на силни въоръжени сили. През 1980-те години Китайската Компартия и държава разработи и прие стратегически, комплексен план за развитието на Китай, който функционира и до днес. Китай не се раздели нито с ръководната роля на ККП, нито с плановото начало. През 2020 година бе приет последния петгодишен план за развитие на страната 2021-2025.
За един период от 30 години, след 1989 година в китайското стопанство бе натрупано колосално богатство. Неговият генезис следваше определени етапи, свързани със съответни реформи, мерки и инструменти. През 1989 година бе легализирана частната икономика и частния и сектор. През 1989 Дън Сяопин назначи министъра на електрониката на Китай, Цзян Дзъмин за генерален секретар на ККП, който от 1993 пое и президентския пост до 2002-а. При неговия силен екип и в Министерския съвет на страната, частният сектор бе юридически равнопоставен с държавния. В Китай бяха допуснати огромни чужди инвестиции. Държавата стартира невероятно обхватна инфраструктурна програма. През 2002 екипът на Цзян Дзъмин предаде управлението на относително млад и много подготвен в инженерен и икономически план екип на Ху Зинтао. Ако предишния екип бе изцяло формиран от визионера Дън Сяопин, през 2003 на власт в Китай дойдоха технократите от Младежкото движение в ККП. Самият Ху Зинтао, инженер по образование, бе бивш председател на китайския Комсомол. Назначеният от него за министър-председател Ли Къцян, юрист и икономист, пък го бе наследил на председателския пост в Младежкото движение. При този екип, в Китай бе постигнат невероятен бум във висшето образование, нещо много важно за китайската действителност през този век. Но през тези години се появиха и китайските Хай-тек Компании. Държавните големи компании получиха приоритет и до 2008 година (глобалната финансова криза) те бяха известни с много добра организация и производителност на труда, неотстъпваща на новосъздадените частни концерни. А китайските Ай Ти Компании, освободиха огромна енергия и постигнаха невероятни резултати, завладявайки пазара на дребно в Китай и започнаха да излизат и на глобалния пазар. В Китай бе стимулирана една непозната иновация, която след 2007 доби голямо ускорение, благодарение на скоростите в развиване и подобряване на продуктите. При тези два управленски екипа, в Китай бе преобразуван банковия сектор и цялата сфера на разплащанията и технологичните компании започнаха да натрупват изключителен обем от информация и лични данни за фирми и хора. А това вече е и властова позиция.
През 2001 година бе реализирана една от големите мечти на Дън Сяопин - Китай бе приет в Световната Организация за Търговия. И китайските стоки заляха света, увеличиха реализацията на производството, експортът се превърна в основен двигател за икономически растеж. Успоредно с това в Китай бе допусната паралелна, частна финансова система, чрез която без регулиране на местния пазар се завъртяха големи пари. А парите са енергия и китайците знаят да боравят с нея. По този канал в икономиката се осъществиха много инвестиции, които бяха в съчетание с нови, смели идеи, включително и в китайските провинции, и може би най-важното на основата на рискове от различна степен, което възроди предприемаческия дух и манталитет в страната. Икономическият бум в страната бе зашеметяващ. Всички западни концерни, банки и инвестиционни фондове се насочиха към Китай да правят бързи и лесни печалби.
В периода 1993-2007 в китайската икономика темповете на растеж бяха двуцифрени, което означава, че на всяка единица вложен капитал се постигаше висока рентабилност. Най-много финансов ресурс и може би търговски, производствен и инвестиционен опит вкараха в Китай, самите китайци от Тайван, Хонг Конг, Сингапур, Малайзия и Тайланд. Китайската диаспора в Азия бе изключително активна и с принос за реализиране на невероятния бум в страната. Големите германски и американски концерни не закъсняха. От общо 500 Топ световни концерна в известната ранглиста, през 21 век в Китай бяха навлезли 490. Или има една хубава метафора - Всички са на плажа. През 2005 година съм чел изказвания на възторжени немски менажери, че китайският пазар е уникален и единствен, където реализацията няма никаква нужда от разходи за търговска реклама.
В Китай бе създаден един неповторим икономически модел. Мощни държавни компании, които създават по данни от 2017 година 23 до 28% от БВП и един частен сектор от големи акционерни дружества, предимно в Хай-тек сектора и успоредно с тях 18 милиона малки и средни фирми, в най-голяма степен частни - с дял в БВП от над 72%. Държавните концерни като шипинг компанията COSCO (втора в света), CRRC (първа в железопътния транспорт в света) и China State Grid ( най-голяма в електроснабдяването в света) се превърнаха в глобални играчи.
Но през 2008 година удари глобалната финансова криза. Общата картина в света рязко се промени. Китай взе стратегическо решение и изсипа юани в равностойност на трилиони долари в инфраструктурни проекти и строителство на милиони жилища. Създаден бе балон на пазара за недвижимости. Населението, което инвестира 80% от спестяванията си в собствено жилище навлезе в блатото на задлъжнялостта. Новите форми на разплащане, финансиране и докосване до бързи финансови средства вкара допълнително населението в проблеми в следствие на лоши инвестиции. Данни от 2005 показват, че 65% от младите китайци биват задвижвани в действията си от материална мотивация и желание за забогатяване. Допускам, че този процент днес е по-висок, с една разлика, че картината в днешен Китай е рязко променена и целта не е да се спечелят бързи лесни пари, а просто да бъде намерена подходяща работа.
Целият този бърз и всеобхватен икономически бум създаде нов икономически модел в Китай, нов манталитет, нов обществен модел, който поради начина на разпределение на тази огромна торта породи и странични ефекти. Тези странични ефекти и тяхната причинно-следствена връзка, най-добре би ни обяснил Карл Маркс, защото той ги е разказал и предвидил още преди 165 години. Но да не си помислим, че китайците, управляващи в Пекин не познават теорията за икономическите цикли и теорията за капиталистическата криза на Дядо Маркс. Самият Дън Сяопин, започвайки и налагайки големите реформи в Китай още през 1979 година казва: Ние ще отворим прозорците, но знаем, че в помещенията ще навлезнат мухи. Икономиката бе отворена и навътре и навън, развиха се невероятни градивни, създаващи богатство скорости, но и навлязоха цели рояци с мухи, а за тях се вижда, че не е имало мухоловки. Или никой не е и желал да ги прогони. Едни от тези мухи са свързани с голямата корупция в Китай започнала още през 1983 година и довела до протестите през 1989а. И довела може би на власт през 2012 година Си Дзинпин за да се бори от Върха на държавата срещу нея.
Другият страничен ефект от този бум бе възникването на увеличаващо се неравенство. А то е свързано преди всичко със сферата на разпределението на брутния продукт във всяка икономика. На тази тема пише в Третия том на Капитала Карл Маркс и каквото е написал, важи с пълна сила и днес, при това за целия глобален капиталистически свят, включително и за една Русия. Важно е да не си помислим, че в Китай живеят и работят най-лошите капиталисти и алчници. Това съвсем не е така, защото китайците с отскок от място за 30 години създават продукт за разпределение, какъвто никоя друга страна не познава и не е в състояние да създаде. Защото Съединените щати са изградили една перфектна глобална финансова и фирмена система от банки и монополи, чрез която безпроблемно теглят до 70% печалбите заработени в страните от Третия свят. И отделно чрез авангарден инструментариум управляват създаването на финансов капитал и неговото оценяване и нарастване(капитализация). Паралелно с това, чрез фючърсни операции диктуват международните цени на глобалните пазари, които през този век не са пазарни, а монополни, независимо, че дигитализацията ги тласка към рязко намаляване. Русия пък изнася суровини, теглени почти на готово от земните недра, представляващи 80% от целокупния и износ. При това и цените на нефта и на природния газ, се диктуват от известни глобални играчи и средно в годините включват по една спекулативна, монополна съставка от 45 до 50%. Като голяма част от тази непазарна ценова разлика, през този век дълги години не влизаше в руския бюджет, а обслужваше доларовата глобална парична система, захранвайки я в кризисни периоди със свежа ликвидност. Отделно квотата на внос в Русия е много висока, защото няма развърнато собствено производство и за елементарни неща. Но на Китай руснаците доставят от 2014 година нефт и газ по много ниски, не международни цени, защото китайците са отлични търговци. Всичко това Китай не го прави като САЩ и Русия, а и не може да го прави и като икономически модел нямат нищо общо с останалия свят. За това китайците работят по 12 часа средно на ден и са най-големите пестеливци, с квота на пестене по данни от 2015 от 40%.
И достигаме до коефициента за неравенство GINI. Това е международно приет Индекс, който показва разпределението на богатството в едно общество. Колкото по-висока е стойността му, толкова по-несправедливо е разпределението. За годините след 1987 натрупаното в Китай богатство е огромно. През 1990 година GINI в Китай е
32,2 . През 2008 е достигнат върха му - 46,8, през 2010 е 43,7 и от 2012 година Си Дзинпин се бори и на думи и на дела за неговото редуциране, за да постигне през 2020 - Индекс 40. Според ООН, индекс над 40 се счита за нездравословен.
Неравенството води до увеличаване на квотата на спестяванията, но най-вече до увеличаване на разликите в спестяванията. Богатите домакинства в Китай пестят повече и това доведе в страната и до свиване на потреблението. А вътрешното потребление в Китай, бе главният двигател за икономическия растеж до 2008 година. В допълнение към това се появи и едно небалансирано инвестиране в модела за икономически растеж. Големите инвестиционни средства Пекин дълго насочваше в инфраструктурни обекти и строителство на недвижимости, а само 20% от реалните инвестиции отиваха в производствен процес. Потреблението от друга страна се свива и поради демографската криза в страната, а и поради и увеличаване на безработицата. В ККП отлично знаят, че неравенството е значим проблем и една предпоставка за социална стабилност, която пък е топ приоритет за Политбюро на партията.
Още през 1981 година, в самото начало на големите реформи, Китай въвежда прогресивния данък върху доходите. През 1999а се въвежда базисно благосъстояние наречено dibao за премахване на бедността. През 2004а Пекин въвежда минималната заплата в съпровод с много проверки по места за нейното спазване. През 2006 година се премахват данъците и таксите в селското стопанство. Истината е, че до 2019 година китайската политика бе да стимулира на първо място икономическия растеж, издигнат в приоритет. Опитите да се намали голямото неравенство не успяват на първо място поради структурни фактори и на второ място поради специални интереси на определени групи. Такива интереси са констатирани на всички етажи в китайския икономически модел и в обществения модел на страната.
Водената политика на относителна свобода на местните правителства и големи кметства даде добри плодове за икономическия ръст, защото в цял Китай по този начин се създаваше съревнование и истинска конкуренция между провинции и градове. Естествено така се родиха богати фирми, богати кметства и най-вече богати хора на ключови административни и бизнес позиции, които не желаят преразпределение на тортата.
Такъв процес е установен и в рамките на самата многомилионна партия. Наивно е да си мислим, че до 2012 година, близкото и роднинско обкръжение на повечето партийни и административни функционери не са участвали в добро разпределение за лични нужди в периода след 1983 година. Не случайно се пише, че в тези години в Китай са възникнали кланове и в ККП и по места. Под заделяне от Тортата се има предвид и лични или семейни, роднински участия в различни фирми от развитата китайска бизнес структура. Ние нямаме поглед дали процесът е имал характер на заграбване или на умерено облагодетелстване, но мащабът в резултат от повсеместната корупция не допускам, че е малък.
Доброто в китайския модел до 2009 бе, че Китай се превърна във Фабриката на света и успя да повиши средната заплата в страната. Китай рязко увеличи производителността на труда, застана на трасето на Науката, Образованието, Иновацията и дори намери сили и ресурс да извади глобалния свят, чрез китайско търсене от много сериозна финансова криза през 2008-2011. Без тази голяма интервенция с мащабни конюнктурни програми на Пекин, излизане от кризата нямаше да има и тя не случайно и премина през 2010-а в Европейска-Гръцка криза. В интерес на истината трябва да отбележим тук, че големият китайски икономически бум след 1989 е пряко свързан и с глобализацията в света и с навлизането и в Китай на новите технологии. Част от които е известно как бяха тайно и неправомерно придобивани от китайците главно от САЩ. Това е и една от причините, през последните 4 години, Вашингтон раздразнено да прилага увеличаващи се санкции в технологиите срещу Китай. Между другото голямата финансова криза от 2008 още не е преодоляна, а само отложена и това също е една от причините, и до 2022-а, Китай да не може да реши проблема с неравенството в страната.
Има и една друга истина. От времето на Мао и през бурния реформаторски период на Дън Сяопин, а и при неговите наследници, ККП никога и не е мислила да създава икономически и политически модел в Китай, които да не се управляват от нейното Политбюро. През 2012а с идването си на власт, Си Дзинпин само препотвърди този основен постулат и обяви на новоизбраното разширено Политбюро, че ако партията не се справи с корупцията, то тя ще бъде разядена от вътре и просто ще падне от власт. Всички допитвания в Китай през 2017-2019 показват, че китайският президент почти се е справил чрез една сериозна, жестока антикорупционна кампания с тази болест и в партията и в обществото. Това е безспорен негов успех. Друг успех на ръководеното от Си Политбюро е изпълнението след 2012 година на Програмата за изваждане от бедност на екстремно бедните 100 милиона китайци. ККП отдели огромна сума и изпрати по домовете на тази отчаяна социална група три милиона партийни кадри, които на място решиха този болен за Китай въпрос. Друг успех на ККП също в темата неравенство е постигането на добър напредък в китайската пенсионна система, като 1,04 милиарда китайци през 2013 година са пенсионно осигурени.
Но като цяло и на конгреса 2017-а и на последния партиен конгрес октомври 2022, Си Дзинпин отчете, че не само въпросът с неравенството не е решен, но и останалите четири структурни проблема - малки и средни предприятия, пенсионната реформа, регионалните разлики, освобождаване на капиталовата сметка.
Големият икономически бум, спадането на икономическия ръст след 2015 година и нерешаването на горните проблеми доведе до рязка смяна на политическия и икономически курс в Китай през 2020 година. Това засегна всички сфери и четирите модела - политически, обществен, икономически и външнополитически. В Политбюро отчетоха още през 2017, че всички странични ефекти на икономическия възход, водят до загуба на контрол от страна на ККП. И на последния конгрес от октомври 2022 за основен приоритет бе издигнат лозунга Сигурност и Стабилитет. Което означава, че икономиката ще заплаща комплексната сигурност на страната и ще се поддържа стабилитет в пълното върховенство на комунистическата партия. Цялата икономическа власт се премества от Министерски съвет към Политбюро на ККП. И Си Дзинпин лично отговаря вече за националната сигурност в нейната съвкупност от поне 10 съставки, като вътрешна, военна, сайбър, икономическа, продоволствена, културна, енергийна и т.н. сигурности и лично поема разпределението на финансовите ресурси на държавата. Увеличава се военния бюджет на страната и Китай не крие, че се готви за война.
Две са ключовите теми в речите на Си Дзинпин на конгресите 2017 и 2022. Едната е Контрол, а другата Идеология. И се издига старата концепция като формула от времето на Мао - Обществен Просперитет.
Речта на Си Дзинпин през октомври 2022 е по-кратка от сложната му реч през 2017, продължила над 210 минути. Тя е много ясна, но изказът включва един ренесанс на реторика и методи от времето на Мао. Ключова дума в тази реч е Борба. Но нейната конотация включва на първо място една борба със себе си, борба за преодоляване на собствена слабост и с цел подобряване на личната позиция. От нея лъха темата за прекрачване на една болезнена фаза, за да може след това да се изпита наградата на щастието. И този термин Борба има изключително значение едновременно за вътрешната икономическа и за външната геополитическа, геоикономическа и геостратегическа политики на Китай. Речта проповядва един поглед към света, че той начело със САЩ е вражески настроен и съществуващият ред, облагодетелствува САЩ и неговите съюзници. Това е свят, който трябва да бъде фундаментално преобразуван за да отговаря на властовите претенции на ККП и на китайската национална сигурност. В допълнение елементът Борба залага на национализма, който трябва да е силен и да не допуска Китай да бъде обграждан и неговата стабилност да бъде минирана. Това е последното официално оттегляне от концепцията на Дън Сяопин за отваряне и реформи в Китай. Сега приоритет става Сигурност и Контрол, като средства за Стабилитет. Тази реч лансира между редовете едно Отдръпване от Запада и засилване на китайската ориентация към една технологична и икономическа автархия.
И приетата в Петгодишния национален план за 2021-2025 концепция на Двата Кръга - стимулиране и развиване на вътрешното потребление и увеличаване на конкурентноспособния китайски експорт, би могло да бъдат интерпретирани и така: Китай трябва да стане по-независим от света и Светът трябва да стане по-зависим от Китай. Във вътрешен план, китайското стопанство трябва по възможност да изгради свои, автархични доставни вериги, силни китайски компании и фирми-шампиони и да се засили по-високото вътрешно потребление. Независимо, че през 2022 година Китай показва най-лошите си икономически показатели от 1976 до днес, китайският президент апелира за увеличаване на потреблението, за увеличаване на кредитирането към частните лица и малките и средните фирми. Си Дзинпин естествено знае, че вътрешното потребление в страната като дял в БВП е под 55%. За сравнение в Германия и САЩ през 2019 е съответно 72% и 84%. В Япония е 75%.
В интерес на истината трябва да се отбележи, че от 1949 година ККП не е изпускала кормилото на висшата власт и няма никакви намерения да го напуска. При преглед на икономическата политика за цялата тази история, особено след смъртта на Мао през 1976 година, се забелязва една гъвкава политика на Политбюро на ККП. Тя включва периоди на реформи, прилагане на екперименти, либерализиране на елементи в икономическия модел, с периоди на голямо отпускане и свободи, но щом се отчете, че цикълът приключва или навлиза в криза, юздите веднага се затягат, свободите се ограничават и политическият модел взема под контрола си цялата икономика, заедно и с обществения модел на страната - население, социални групи, медии, финанси, правов ред и култура. Така, че нищо ново под слънцето в Китай през 2023 година.
Остава открит въпроса, кой и с какви средства ще увеличава потреблението както сред китайските домакинства, стреснати от три години локдауни и политика на Нулев Ковид и с натрупан сериозен дълг. Или частните средни фирми, които точно в този ограничителен тригодишен период, с голяма вероятност са били лишени от евтина работна ръка на китайски гастарбайтери идващи от бедните провинции да работят за ниски, експлоатиращи ги надници по Източното крайбрежие. Движението между градовете и провинциите в условията на Нулев Ковид бяха просто прекратени. Не бих могъл да си представя, как всяка една частна производствена фирма би могла да компенсира евентуален такъв недостиг на работна сила? А този момент касае може би най-вече и целият китайски икономически модел, защото в годините на бума една армия от 120 до 180 милиона такива китайски гастарбайтери много яко работеха в строителния сектор, в големите инфраструктурни проекти, при ниски естествено заплати, ставките им не бих желал да назовавам, защото в годините се меняха. Но те са от един мащаб, който не би увеличил вътрешното потребление. А Маркс ни учи и китайците, които минават за сино-марксисти знаят, че трудът на работника има двойствен характер, той първо го влага в продукти за пазара и бива оценен не като конкретен труд, а като абстрактен такъв , но като напусне фабриката или строежа, работникът с придобитото за своя труд се явява на пазара вече в качеството и на потребител. Това е един от ключовите проблеми на капитализма, който в този конкретен случай не е решен и в Китай. Работната сила, която е уникална и създава принадената стойност не се оценява като конкретна такава, а по отвлечена определена от работодателя(капиталист) абстрактна стойност. Ако този подход съществува и в големите частни или държавни компании, то тогава е безпредметно да се правят конгреси и се четат програмни речи за борба с неравенството. Когато няма равни мерки за оценка на вложения труд, няма да има и относително равенство и между купувачите и потребителите на пазара.
Реформите след 2018а елиминираха в голяма степен и паралелната китайска финансова система, а с това и рисковия капитал, който захранваше млади фирми, носители на интересни продуктови идеи. Не съм голям оптимист, че лесно би се решил проблема с неравенството и в Китай, дори с една икономика, която е силно производствено ориентирана и с много развърната фирмена структура и силни позиции в световната търговия и в много производствени сфери като електромобилите, алтернативните енергии, роботиката, медицинската техника.
Ключовата дума Борба е разбираема, но и плашеща. Видно е, че вътрешният кръг не функционира добре през 2022, но и през 2023а. А през миналата година експортът спада от юни до ноември всеки месец методично. Чуждите инвестиции бягат от Китай, а от страната има отлив зад граница и на китайски милиардни капитали. Китай не крие намеренията си да продължи да използва атрактивността на размера на вътрешния си пазар, но достъпът до него на чужди фирми да бъде използван в качеството му на оръжие спрямо западни конкуренти. В контекста на тази Борба е включена и тезата за недопускане на голяма зависимост от никого на света, включително от Русия, Иран и страните от Близкия Изток.
Но да се върнем на доходите в Китай. През 2022 година почти 50% от населението разполага със средства за харчене в един ден, значително под 10 долара. Действително ККП извади 1% китайци живеещи с под 1,90 долара на ден от абсолютна бедност( 4 000 юан годишно), но голяма част от китайското население е далеч от доходи, присъщи на средната класа в страната. Така, че в края на 2023а големите разлики в китайските доходи остават. Няма как да се увеличат доходите на китайското население с магическа пръчка и това да се повтори на следващото социално ниво. Става въпрос за стотици милиони хора. Трябва ежегоден икономически растеж може би от средно 6%, а поставените цели са до 2035 година да се поддържа среден такъв от 4,8%.
Анализите показват, че за последните 20 години усилия, нивото на доходите в страната са подчертано неравномерно разпределени и годишното потребление на глава от населението се разделя географски, условно в пет зони:
- Пекин, Шанхай и провинции Гуандонг и Ксинян - над 40 000 юан на човек
- Останали зони по Източното крайбрежие - 30 000 - 40 000 юан на човек
- Следват три зони в различни територии на вътрешен Китай - Централен, Западен и Северен, съответно - 25 000-30 000 ; 20 000-25 000 ; под 20 000 юан.
По данни на Световната банка Китай има през 2021 година среден номинален доход на глава от населението 12 551 $. При вземане за база 2011-а и отчитане на покупателната сила това са около 15 000 долара. Но този показател за Тайван е 39 000 долара, за Япония 36 000 долара и за Южна Корея 34 000 $.
Особено крещящи разлики има при пенсиите в китайските градове и тези в провинцията с не градско население. През 2021 година средната годишна пенсия в градовете е 43 000 юана, а в селските райони е само 2 300 юана годишно. ( 1 USD=7,10 юан)
Сложното икономическо положение в Китай през 2022-2023, в съчетание с усложнената глобална икономическа и геополитическа обстановка принуди Политбюро да вземе твърд курс към централизация и пълен контрол върху икономиката и финансите на страната с три основни цели:
- Осъществяване на пряк партиен контрол на всичко в държавата
- Осъществяване на устойчивостта срещу външни шокове
- Да се елиминират всички алтернативни центрове на власт в Китай
Едно изследване на американски Тинк-танк към Института Paulson, Чикаго показва, че през 2021-22 година при анализ на данните на 230 водещи китайски технологични фирми за един продължителен период е установено, че над една четвърт от тях са били обект на държавни намеси под формата на принудителен инструктаж, наказателни глоби или други мерки. На първо място са били атакувани софтуерни фирми и платформи, а не производители на хардуер. Атаките са били главно срещу най-големите компании. През 2022 ККП продължава да работи прикрито за контрол върху частните технологични фирми. Партията придобива така наречените златни акции, които са приоритетни и изпраща в управителните съвети и в бордовете за управление на технологичните компании партийни кадри. При големите китайски концерни се знае, че в края на 2022-а в 92% от тях има създадени партийни организации. Пекин отлично знае, че само обхватен контрол върху технологичните компании и гиганти би могло да създаде собствена сигурност за ролята на самата ККП в страната.
Под лозунга Обществен Просперитет Пекин застави през последните две години големите Хай-тек компании като ALIBABA да дадат своя принос. На компанията бе наложена глоба от 2,8 милиарда долара. А през 2023-а този мощен, ефективно напредващ в глобалния свят китайски частен концерн бе разбит на осем отделни фирмени структури. Легендарният му създател Джак Ма, който след започване на първоначалния спор с Централната Банка на Китай ноември 2021, изчезна от сцената и се пише, че бил в Япония. В края на миналата година той отново се появи в Китай и е основал нова фирма. Атаките срещу големите китайски компании бяха успешни в контекста на подчиняването им на политическия модел в Китай и вкарването им под контрола на държавата. Този процес се пише, че е бил съпроводен не само с прехвърляне на големи суми към държавния бюджет, но и с уволнения на персонал в тях. Подходът на ККП е напълно разбираем и логичен. Тези концерни разполагат с най-големия пакет от фирмени и лични данни в Китай, а това е суровината за бъдещето, включително и за настъпващите крипто пари. Не може да се пише по важни теми без примери. Ето още един показателен пример точно в този контекст. През юни 2021 година китайският вариант на западната фирма UBER - Taxi-App DiDi(App за таксита, който съм ползвал в Шанхай и Гуангжоу) излезе на фондовата борса в Ню Йорк и набра само за 4 дни над 4 милиарда долара свеж капитал. Последва една мощна проверка или ревизия на властите от Пекин и този App бе спрян да бъде предлаган от голяма част китайски портали. И незабавно този частен, добре работещ китайски концерн загуби половината от борсовата си стойност. През декември същата година китайските му менажери взеха единственото правилно решение да се напусне борсата в Ню Йорк. Така бе положен край на стратегическото решение на този китайски концерн, чрез фондовата борса в Ню Йорк да тегли капитали на практика от цял свят и да експанзира с дейността си и в други държави. Да бъде глобален играч. Но с това решение на Пекин, между другото бе унищожен капитал в милиардни размери. Това е един от резултатите от подхода за преразпределение на ККП и разбиване на частни монополи и тяхното неконтролирано натрупване на частен капитал да се прекрати. И естествено, през 2023 DiDi се появи отново като App за такси в Китай, но при нови правила.
Китайският икономически модел има спешна нужда от структурни промени за стимулиране на потреблението. Пекин разбира, че актуалната икономическа структура в страната, замислена само за стимулиране на експорта и инвестиции в инфраструктура и жилища не работи вече ефективно. Направените през последните 20 години инвестиции не дават днес нужната рентабилност и не произвеждат достатъчно принадена стойност, а от там и растеж. Правителството е много активно може би в различни програми и мерки, които имат краткосрочен ефект. Един пример като опит да се стимулира пазара на покупки на автомобили е националната програма за адекватно построяване на паркинги и колонки за зареждане на електромобилите. Но това са усилия в икономическия сектор на предлагането.
А днес големият проблем в Китай е как да се стимулира търсенето и потреблението от страна на многомилионното население. Как да се вкарат повече хора в сегмента на средната класа в Китай. Там се необходими много сериозни намеси, свързани и със структурни реформи. Защото данните показват, че недостатъчното потребление в Китай е свързано с недостатъчното участие на домакинствата в страната в брутния вътрешен продукт на Китай. Китайските домакинства консумират до 40% от БВП, при 50-70% в развитите икономики. Държавата е правила години наред големи финансови трансфери към правителствата в провинциите, а те от своя страна са насочвали тези милиардни обеми в инвестиции в инфраструктурни обекти, строителни фирми и техни обекти в недвижимост или локална индустриализация. Това не е лошо, но обект на тези инвестиционни програми не са били милионите домакинства. А може би е нужен и един анализ, какви заплати са получавали членовете на тези домакинства. Защото без достатъчен доход във всяко едно китайско семейство, потреблението в Китай не би се повишило и следващите 10 години.
Китайската фискална система към днешна дата остава непроменена. Пекин е принуден да превежда големи суми от бюджета по държавни програми за регионално развитие на икономически много изостанали райони в Китай. От 2018 година рязко и ежегодно се увеличават военните разходи.
Създаденото неравенство, което не е белег само в Китай, а в целия глобален, пронизан от принципите на централизирания световен капитал свят, предполага, че така пестенето бива окуражавано за сметка на потреблението. Но пестят тези, които разполагат не само с доходи от труд, но и от капитал. А групата на потребителите, които живеят само от заплата, при това срещу недооценен вложен труд, няма от къде да вдигат консумацията - нито в Западна Европа, нито в Индия или Русия и естествено и в Китай. А преразпределение от Богатите към Бедните не се забелязва в момента никъде по света. Това според нас е единствената опция оставаща на силно втърдения и централизиран политически модел в Китай днес. Си Дзинпин е облечен във власт, каквото никой не е имал след Мао Дзедун в Пекин. Големите и натрупани, в резултат на едно циклично развитие в страната проблеми са му ясни в детайл. Лошото е, че те имат комплексен характер и при бърз опит за решаване на даден проблем, се появяват два нови други. Защото е много трудно да се управлява една огромна икономика от един кабинет. Икономиката е жив организъм и не всяко лекарство или хирургическа намеса би се отразила благотворно на неговите дихателни, сърдечно-съдови или обменни процеси. И за да се нивелира в известна степен неравенството в Китай, няма друг път освен повишаване на заплатите и доходите на хората и рязко подобряване на производителността на труда в съчетание с по-добри разпределителни процеси на създаваната от хората Торта.
Ако Китай не успее да създаде една действително технологично и енергийно независима държава, то на ККП остават според нас две възможности: или да сдаде властта или да поеме и наложи още повече контрол, натиск и допълнително интервениране върху държавни и частни, големи и малки фирми, захранващи икономическия модел на страната със знание, работна сила, стоки и услуги. В средносрочен план първото е категорично изключено. Остава може би второто. Но такъв един подход нито би бил практичен, нито гъвкав, но би създал нови реалности не само в Китай, а със сигурност би дал отражение и в целия свят. И хората в Европа не би трябвало да вярват и очакват, че последствията за тях биха били привлекателни. И не е изключено, актуалната тема Неравенство както в Китай, така и в целия свят да бъде много бързо изместена от други две притеснителни теми, които пълзят бавно около всички нас: Безработица и Война
07 Януари 2024
Борислав Сретков
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация