ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Губи ли Западът контрол над Близкия Изток?
Симеон Николов 09.01.2024
„Призракът на по-нататъшно регионално разпространение на война е опасно близо“, каза Мартин Грифитс, заместник-генерален секретар на ООН по хуманитарните въпроси. Предупреждението му е съвсем реалистично. Основанията за това са не само в продължаващите атаки на Израел срещу опустошената и обезлюдена вече ивица Газа, а и в израелска атака с дрон срещу офис сграда в ливанската столица Бейрут. САЩ пък се подготвят за бомбардиране на Йемен в отговор на атаките на хутите срещу кораби в Червено море.
Безогледните удари по жилищни райони в столицата на Ливан са точно онези действия, които могат да увеличат политическия натиск върху Хизбула, която обикновено се представя като защитник на Ливан, особено срещу южния си съсед. А досега Израел, и Хизбула старателно избягваха пълномащабна война. Това обаче може да се промени през 2024 г. Нещо повече, Ливан вече е цел. Израел настоява Хизбула поне да се съобрази с Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН и да се изтегли на север от река Литани – на около 20 мили от границата с Израел – но без резултат. Това повишава риска Израел в крайна сметка да прибегне до използване на повече сила, но всякакви операции на израелските сухопътни сили на ливанска земя биха могли да подкопаят сдържаността, която Хизбула показва до момента, и да доведат до война, която трудно може да бъде сдържана. А като вземем предвид, че новоназначеният от 01 януари нов външен министър на Израел публично обяви, че „сме в средата на Третата световна война“, нещата започват да изглеждат плашещо зловещо.
Ситуацията на Западния бряг, територия в обсега на най-десните съюзници на Нетаняху, при слаба Палестинска власт и апетити на Хамас да увеличи влиянието си в нея, обещава да се превърне най–малко в център на отново разпален израелско-палестински конфликт, след като войната в Газа приключи, дори и да няма ескалация през 2024 г.
Ситуацията излъчва усещане за загуба на контрол в Близкия изток, която се усложнява от желанието на всички участници да се утвърдят за сметка на своите съседи. Истината обаче е, че всеки го иска, но никой няма необходимия ресурс. Трябва да признаем, че има и едни необясним момент. Хамас сбърка в очакванията си да въвлече Хизбула и Иран във война с Израел. Но сега няма логика Иран и Хизбула да са заинтересовани да предизвикат голяма война срещу Израел. А това логично противоречи на част от обвиненията за потенциалните източници на ескалация.
Въпреки че конкретните резултати от разговорите на държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън при четвъртата му по ред обиколка в столици на близкоизточните държави, която приключва в Израел, не съдържаха конкретика, може да се очаква, че най–логичното дългосрочно решение е неутрализиране на влиянието на Иран чрез създаване на архитектура на политическа власт в ивицата Газа и разполагане на мисия за сигурност, при което да се включат и арабски държави, които няма да бъдат приемани от палестинците като вражески.
От друга страна обаче, трябва да признаем, че способността на съседните страни като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар като влиятелни държави в региона да предотвратят избухването на конфликти не само в Израел–Палестина, но и Либия, Сирия и Йемен, реално е много ограничена.
Интересите на Запада обаче са да държи този регион под контрол, най–малко заради зависимостта си от ресурсите на Близкия Изток. И тук възниква въпросът, дали САЩ биха могли да се справят със заплахата от действията на хутите в Червено море или преминаването им към военни действия биха разпалили още по–голям огън в региона.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация