ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ВОЙНАТА ЗА ЧИПОВЕ КАТО ЧАСТ ОТ ЕДНА ПОГОЛЯМА ВОЙНА
Китай и САЩ: различни интереси при чиповете и върховно напрежение в Тайванския пролив
Борислав Сретков 14.01.2024
Без Сайбър сигурност няма национална сигурност.
Си Дзинпин, 2017 г.
Темата за надпреварата и голямата битка в областта на полупроводниковите чипове е обхватна, подчертано комплексна и силно актуална. Такава е главно поради икономическия възход на Китай и политиката, която Пекин налага в света след издигането на власт на Си Дзинпин.
През този век Китай успя да изгради в страната система на контрол върху интернет и обори западните прогнози и очаквания, че интернет ще либерализира политическата власт и ще разпространи западните ценности сред китайското население. Получи се нещо друго и днес Китай има свой собствен политически модел, който от 2022 година тотално управлява и обществения модел и икономическия модел в страната. Интернет успя след 1994а добре да обслужва глобализацията и да промени света, но в Китай намери своя друга реализация.
През 2017 година президентът Си Дзинпин заяви: Интернетът превърна света в глобално село, но пропусна да сподели, че Google и Facebook са забранени в Китай. А вместо тях китайските технологични компании като Baidu и Tencent се разполагат мощно в страната, при това демонстрират технологично ниво и капацитет неотстъпващ на американските конкуренти. Американските гиганти Apple и Microsoft бяха допуснати на китайския пазар само след декларирано съгласие да работят в сътрудничество с цензурата на Пекин.
Защо китайският президент се притеснява за дигиталната сигурност? Китайските фирми успяха чрез различни способи да създадат софтуер за електронната търговия, за търсачките онлайн, за системата за дигитални разплащания. Но ръководството на Китай, бързо разбра, че не е достатъчно да правиш добър софтуер, когато в областта на ключовите технологии свързани с компютъризацията си плашещо зависим от много чужди продукти. И повечето от тях са проектирани в Силиконовата Долина, а почти всички от тях се произвеждат от фирми разположени в САЩ и в техни страни-съюзници. Този факт бе огласен от китайския президент още през 2016 година, формулирайки го като untenable risk - недопустим риск: Колкото и да е голяма една компания, каквато и висока пазарна капитализация да показва, ако една интернетна фирма зависи от външния свят за ключови компоненти, то жизнената врата на доставната верига се намира в ръцете на други. И Си Дзинпин подчертава, че първото безспорно доказателство за това е операционната система на Microsoft, използвана от почти всички персонални компютри в Китай и добавя: Windows на Microsoft може да работи само в тандем с чипове на Intel. Тези чипове управляват китайските смартфони и центровете за обработка на данни. Дори в сложната и комплексна дигитална система за наблюдение на населението и събиране на лични данни, китайците са зависими от внос на чипове, с корени в САЩ. Включително големите успехи, които постигат китайците в областта на Изкуствения интелект, лежат върху чупливия фундамент, основно от силиконови чипове отвън.
Но намеренията на официален Пекин не се крият само в избягване на високата си зависимост и уязвимост в доставната верига. Китай желае да прави и големи печалби подобно на съседите си в Тайван, Южна Корея или технологичния гигант САЩ. Или става въпрос за бизнес интереси и за геоикономика. А за това се изисква да създаваш ключови технологии, които са така наречените core technology, без които светът не може да живее днес. Ако Китай не успее да ги усвои, то той е изправен пред риска да се повтори бизнес играта с айфоните, където китайците участват в монтажа им и когато те достигнат до крайния потребител, голямата печалба скрита в проектирането, знанието и изпълнението на чиповете отива в касите на компании като Intel и Nvidia в САЩ.
Пред Китай стои след 2014 година големият въпрос, как да използват опита на Япония, Тайван и Южна Корея за да се превърнат в лидер при производството на чипове. И най-важното е как и къде да пробият доставната верига на чипове и да навлезнат в тяхната зона на големите печалби? Китайците са много задълбочени и гъвкави в изучаване на чуждия практически, авангарден опит и имат невероятните способности да го изучават детайлно, бързо и ефикасно да го копират, усвояват и доразвиват. Схемата на Тайван и Южна Корея е известна: инвестират се огромни капитали в производство на чипове, в съчетание с държавни средства и субсидии и големи пари от частни банки, под формата на изгодни заеми, но и добиването им след натиск; успяват да привлекат обратно свои специалисти обучавани и тренирани в американски университети и водещи фирми; създават партньорства с чужди фирми, но и ги заставят те да прехвърлят технологии и ноухау или да обучават техни локални работници. Тайванци и корейци успяваха да създават и стимулират конкуренция между големи, влиятелни играчи от Силиконовата Долина, включително и конкуренция между Япония и САЩ, от което те извличаха технологични и икономически ползи.
Китай прие през 2015а много обхватна и смела стратегическа програма Made in China 2025. За нейното изпълнение бе създадена стройна организация на управление и координация, с голямо финансиране и ясни времеви и количествени цели. И Пекин започна своята индивидуална игра за излизане от зависимостта при чиповете.
На Форума в Давос през 2017 година американският президент Тръмп обвини други страни в производството на продукти, крадейки машинни компоненти и разрушаващи нашите работни места. И три дни след това у дома, вместо да се облегне на изгоден обмен и търговия декларира: протекционизмът ще гарантира и доведе до Great Prosperity and Strength.
На същия форум в Давос, Си Дзинпин каза: Ние обещаваме win-win резултати чрез един динамичен, иновативен модел за растеж. Никой няма да се появи като победител в една търговска война. А Клаус Шваб, главният организатор и шеф на Форума в Давос избърза да декларира: The International Community is looking to China.(Международната общност гледа към Китай)
През същата 2017-а на конференция в Пекин по Сайбър сигурност и информатика, организирана от ККП и с участието на всички големи китайски Хай-Тек компании, Си Дзинпин заяви: Китай трябва да се фокусира в спечелването на пробиви в ключовите технологии възможно най-бързо. Ние трябва да стимулираме силни съюзи и заедно да атакуваме координирано стратегически преходи. Ние трябва да поразим защитните крепостни стени на ключовите технологии в областта на изследванията и развитие ( R&D). Ние трябва не само да обявим силни атаки, ние трябва да търсим обединение, което означава, че трябва да концентрираме най-мощни сили и действаме заедно, да формираме шокови бригади и специални сили и щурмуваме тези преходи. Звучи почти като отговор на думите на Доналд Тръмп и призив за организирана атака по индустрията за чипове. Това са думи от върха на втората икономика в света, ръководена от една ККП, начело с нейното Политбюро. От тези думи лъха едновременно нервност и решителност.
Но Китай не започва борбата за чиповете през 2017 година. Китай изпълнява от 2004 година своята четвърта модернизация на въоръжените си сили. В тази изключително приоритетна за Пекин сфера, свързана пряко с националната сигурност, но и с технологичните и геоикономически планове за експанзия навън, също става въпрос за ключови технологии и на първо място за собствено производство на авангардни чипове. Китайците основно са изучили съветския опит на КПСС от 20 век и знаят, че Студената война, в голяма степен бе загубена от Москва през 1980-те години на полето във войната за чипове.
В доклади на Министерски съвет на Китай от 2016-2017 се посочва, че с всяка измината година позицията на страната при чиповете се усложнява. През 2017а вносът им възлиза на 260 милиарда долара, а през 2020 достигна и 305 милиарда $. Общата световна търговия с чипове през 2021а надхвърля 550 милиарда $. Китай плаща огромни пари пари за внос на чипове и успоредно с това, други теглят големите печалби от тази търговия и ускоряват на тази основа увеличаване на инвестициите си в производството на чипове и това води нова концентрация на производство, технологии, знание и пазарна власт в малко големи фирми извън Китай. В тези доклади на китайското правителство се отбелязва, че гигантът при чиповете TSMC от Тайван и Samsung от Сеул са между тях и Пекин много трудно би могъл да ги измести.
За китайците авангардните чипове стават ключови за проектите им при облачните технологии, Интернет на Нещата и Big Data. Или чиповете стават жизнено важни, а са монополизирани от шепа големи, чужди компании. И в Китай не е проблем самото производството. Във всяка стъпка на доставната верига на чипове, те са силно зависими от чужди технологии и почти всички те се контролират от Тайван, Япония, Южна Корея и Съединените щати. Софтуерните инструменти за проектиране и дизайн на чипове се контролират в най-голяма степен от американски компании, докато тук Китай притежава само 1% от този глобален пазарен сегмент. (По данни на университета Джорджтаун, Център за Технологична сигурност, САЩ). При ключовите интелектуални знания за създаване на блокове от транзисторни схеми, от които се проектират повечето чипове, Китай държи 2%. Всичко останало е в САЩ и Великобритания. Китайски фирми доставят за външния пазар 4% от световното потребление на силиконови заготовки (шайби) и други материали за производство на чипове; 1 процент от инструменти и оборудване за производство на чипове, държат 5% от глобалния пазар за проектиране на чипове. Китай имат дял от 7% в глобалния износ на чипове и нито един от тях не съдържа висока стойностна лидерска технология.
В цялата доставна верига на чипове, включваща проектиране, интелектуална собственост, инструменти и технологично оборудване, производство, опаковки и други стъпки, китайските фирми имат 6 процента глобален пазарен дял. В сравнение със САЩ това са 39%, Южна Корея 16%, Тайван 12 процента (съгласно проучване на университета Джорджтаун). Почти всички чипове произвеждани в Китай, може да бъдат произвеждани и другаде.
За съвременните чипове за логика, памет и аналогови операции, Китай е силно зависим от американски софтуер и дизайн, от американски, холандски и японски машини и технологично оборудване. И от Тайван и Южна Корея при производството на готови чипове. При традиционния чип Х86, използван основно в центрове за обработка на данни пазарът се доминира от американските Intel и AMD. Няма китайска фирма, която да произвежда конкурентно GPU (General Processing Unit), което прави китайците силно зависими от чипове, произведени от Nvidia и AMD от САЩ. Списъкът на големи конкретни външни зависимости в рамките на доставната верига на чипове за Китай е доста дълъг. Но споменатото до тук е достатъчно за да се разбере защо Пекин бърза, а и какви са основанията за нервност по високите етажи в ККП.
Програмата Made in China 2025 отчита една изходна точка на зависимост при вноса от чипове 85% и поставя за цел, постигане през 2025 зависимост от само 30%. Но данните за 2022 показват, че зависимостта е на ниво 70%. 2025 чука на вратата и не е ясно как и дали би била изпълнена тази важна цел и задача?
До 2014-а Китай не успява да постигне решаващ напредък при чиповете и поради това правителството решава същата година с един замах да удвои финансовите средства в големи милиардни размери в полза на чиповете и стартира така наречения Big Fund. Главни инвеститори в този целеви фонд са министерство на финансите, държавната China Development Bank, големи пари по линия на правителствата на град Пекин, на Шанхай и на град Вухан, няколко големи държавни компании и интересно - компанията China Tobacco, държавен монополист в тютюнопроизводството.
През 2014 година голямата китайска, държавна фирма производител на чипове SMIC, Semiconductor Manufacturing International Corporation изкарва доход само няколко милиарда долара. Не се правят лесно големи пари на пазара за чипове. Този резултат показва, че така е абсолютно невъзможна добра конкуренция с тайванската TSMC конкретно и в областта на инвестициите. Поради това битката за чиповете се поема през 2014 година пряко от китайската държава. Никой няма представа, от тогава до днес, колко десетки или стотици милиарда долара е изсипал Пекин в стратегическата програма за чиповете, в борба за автономност и лидерство при тяхното производство.
Задачата поставена при чиповете от Политбюро никак не е лека. И ако погледнем невероятното вдигане на напрежението през 2022 и 2023 около Тайванския пролив с активно участие на китайските въоръжени сили, не би било много трудно да разберем, че една от съставките на военизираното напрежение е може би свързано по някакъв начин и с неизпълнението на поставените цели в програмата за чиповете? Във всички случаи, по наше мнение Пекин показва в тези две години нервност и елементи на агресивност, нетипични за китайския манталитет, исторически опит и начина, по който постигна икономическо чудо през последните 45 години. Защото от 1978 до 2020 година китайският народ е увеличил брутния си съвкупен продукт около 100 пъти. Светът не познава такъв икономически ръст и резултат и всичко това бе постигнато от китайския народ, без да води войни, нито да заплашва с бойни самолети и модерни ракети. Китайците превзеха големи територии от глобалното стопанство, напредвайки с инженери и банкери. Освен това спасиха света и включително Западна Европа от огромна рецесия, в следствие на глобалната финансова криза от 2008 година, заквасена директно от САЩ. Дали Китай ще изневери на своя уникален софтуер за възход и експанзия ще разберем с най-голяма вероятност в следващите няколко години до конгреса на ККП през 2027 година. Изненади не са изключени.
Китайският подход този път, освен инвестиране на големи пари няма нищо общо с този от пътя към чиповете на Япония, Тайван, Холандия и Южна Корея. Последните имат глобална доминираща позиция в тази доставна верига, но тя бе постигната чрез трайна, търпелива, дълбока и постепенна интеграция в производствения процес с американската индустрия за чипове. Успехите в техните производствени звена за чипове на са се родили за един уикенд, нито случайно и имат комплексен генезис. Планът Made in China 2025 лансира взаимодействието и интеграцията в китайската полупроводникова индустрия на първо място като елемент от сферата на сигурността. И разглежда взаимозависимостта с външния свят като заплаха. Програмата е поставила като приоритетна цел намаляване на зависимостта от внос на чипове, с една предстояща цел - редуциране на вноса на чипове през 2025 до 30 процента от вътрешните потребности. Китай е разбираем, че не желае да плаща по 300 милиарда $ годишно за авангардни чипове, една сума по-голяма от нефтения му внос или от годишните продажби на самолети в света. Но днес няма де факто по-централен и важен продукт от чиповете в света.
Но какво би означавало едно изпълнение на китайския план Made in China 2025 за останалите играчи на пазара за чипове, които основно са съседи на Китай. Чиповете участват с 15% в износа на Южна Корея през 2017 година; в експорта на Сингапур с 17%; с 19 процента в този на Малайзия, 21% на Филипините и цели 36 процента в съвкупния експорт на Тайван. Оставяме тук Съединените щати извън сметката. Това са силно експортно ориентирани икономики и е логично техните фирми-износители да се досетят, че съществуването им се поставя под въпрос. В тези държави са създавани производствени мощности и технологични фирми за чипове под диригентската палка на САЩ в годините след 1986 в хода на големия поход на глобализацията. И за един 30-годишен период бе създадена най-наситената гъста, мощна мрежа от доставни вериги и търговски потоци и индустриални мощности в електрониката като цяло. Тази мрежа в най-голяма степен допринесе за невероятния икономически растеж в цяла Азия, а и може би за една относителна политическа стабилност, не на последно място поради повишаване и на жизнения стандарт.
Пекин има ясни представи какво и защо желае да постигне. Как точно би станало още не е съвсем ясно. С конфронтация и война за чипове или пряка военна интервенция в Тайван едва ли би се получило. Правителството отделя огромни финансови средства за постигане на успех при чиповете, китайците владеят добре технологичния трансфер и с непозволени методи и знаят как хитро и безмилостно да използват може би най-силната си карта - огромния и необятен вътрешен пазар, който с обема си е в състояние просто да управлява и насочва глобални стокови потоци.
Доналд Тръмп си отиде с виждането си за примитивно повишаване на американски протекционизъм и необмислена търговска война, която вреди и на собствената икономика. Белият Дом след него прие единственото възможно разумно решение за сформиране на международен съюз и обединяване на политиките на действащите производители на чипове в глобалния свят. Макар и поне с 6 години закъснение, но никой на Запад не разполага с дългосрочен, стратегически, комплексен план за развитие. Китай има такъв план, подплатен с мощни инструменти, дълбок джоб, трудова дисциплина, невероятна мотивация, добър мозъчен пул и успява вече да привлича таланти и от вън, както и силно развърната мрежа от фирми в своите провинции. А в тези провинции се раждат през последните 40 години повечето китайски бизнес идеи и иновативни фирми. И Китай има един доказан пред света смайващ 40-годишен период, в който те поднесоха не веднъж чудеса на света. Или китайският икономически, технологичен и иновационен възход има много богата биография. По наше мнение, през 2017 година на Форума в Давос, нито популистът Тръмп, нито останалите милиардери и президенти на западни концерни са успели да вникнат и разберат речта на Си Дзинпин пред Форума - за какво голямо и радикално прекрояване на глобалната икономика се готви Китай. А от развитията през последните две години става ясно, че Пекин вече има сила и намерение и се подготвя да реши проблема с доставните вериги на чипове, евентуално и със сила
Но за да получим една нагледна представа за глобалното домино при чиповете, Кой, Кога, Какво, Защо и Как е създал и развил, кои са основните страни и фирми-играчи ще последва след седмица едно продължение на този материал.
Но как изглеждат нещата по актуалната тема за чиповете през очилата на Вашингтон. Китайската програма Made in China 2025, последиците от пандемията с Covid-19, реалната картина с една глобализирана американска военнопромишлена и Хай-Тек индустриална база и свързаната с всичко това нова проблематика с доставните вериги, постави пред американската държава дилемата как да се обслужва националната сигурност. На високите управленски нива в САЩ се появиха сериозни притеснения.
В исторически план, учените винаги подчертават, че власт се крепи върху силна икономическа мощ, която в дългосрочен план трябва да се поддържа в хармонично равновесие между националното благосъстояние и властовите структури. Това е традиционна дилема от 17 век до днес: колко пари да се влагат в пушки и оръдия и колко в масло и хляб, какво да е равновесието между националната отбрана и икономическите цели и как тези приоритети да бъдат трансферирани в набор от работещи вътрешни и външни политики? Вашингтон отчита достиженията, плановете и целите на Китай да се превърне в доминираща глобална Хай-Тек Powerhouse, но успоредно с това и в първа военна сила. В горния контекст са известни и търканията и споровете възникнали в САЩ между Пентагона и големите технологични американски компании след 2010 година.
Съединените щати не се сблъскват за първи път с проблема външно влияние на доставни вериги, с пряко въздействие върху военнопромишления сектор, водещ до зависимост в областта на сигурността. През 1980-те години САЩ бяха поставени пред тази дилема от бързо развиващата се Япония, когато възникна конкретен проблем с доставната верига и на полупроводникови чипове. Основните причини бяха глобализацията, свиването на военния бюджет, а Япония не без помощта на американско Ноу-Хау се превърна през 1984-1985 в доминиращ пазара играч на чипове DRAM, Dynamic Random Access Memory. Виден консервативен японски опозиционер издигна заплахата: Без използването на новата генерация компютърни чипове произвеждани в Япония, Пентагонът няма да може да гарантира прецизността на своите ядрени оръжия. Силната и голяма реакция в САЩ дойде от страна на умните лидери, създали на практика цялата иновативна индустриална база за полупроводници в САЩ. По тяхна инициатива през 1987а бе създаден консорциума SEMATECH, между 14 основни американски производители на чипове и държавната агенция DARPA, Defence Advanced Research Projects Agency. В изнесения от индустриалците доклад на кратко се посочваше че скоро отбраната на САЩ че зависи от най-авангардните чипове от Япония. Така започна първата война за чипове спечелена от САЩ.
През 1996 година James Lewis пише: Ние желаем ли да попаднем в ситуация когато сме комплексно зависими от чужди източници за нашите отбранителни нужди. Той е човекът, който води преговорите през 1993-96 по така наречените Регулации Васенар, Wassenaar Arrangements, които постулират, че Съединените щати не желаят страна като Китай да може да произвежда по-качествени чипове, които се влагат в оръжия. Тук за първи път се появява темата свързана с Китай и неговите потенциални технологични способности. James Lewis днес е директор на важна програма в CSIS(Center for Strategic International Studies), Вашингтон и пише силни статии по темата за американския суверенитет в доставните вериги, supply chain souverenity. Този въпрос излезе на преден план във Вашингтон през последните две години и реално Щатите поеха китайското предизвикателство в областта на технологиите и по-конкретно атаката им върху индустрията за чипове. Всичко това прерасна в типична война за чипове, с епицентър Тайван и тайванската технологична компания TSMC. През юли 2022 министърът на Търговията Gina Raimondo подчерта, че американската администрация е притисната от импулс за интервениране в полупроводниковата индустрия така: Ние купуваме 90 процента от най-съвършените чипове използвани във военната сфера от Тайван и предупреди: ако Господ забрани, то и Китай би го направил и по някакъв способ би нарушил нашите способности да се защитаваме. През септември 2022 година Белият Дом направи изявление чрез Jake Sullivan, съветник по националната сигурност: най-модерните чипове за логика и памет са технологичните корени и фундаменталната същност на нашата сигурност и ние трябва да осъществяваме максимално възможното лидерство. По този начин Тайван и технологичният му гигант TSMC попадна официално във фокуса на големия технологичен спор между САЩ и Китай.
Защо Вашингтон реагира така късно на тази реална за националната сигурност заплаха?
Вероятно държавата не си е свършила работата. В Съединените щати държавни интервенции се правят с приоритет преди всичко в сектора на изследванията и развитието (R&D) във военната сфера. При това с оглед на глобалното военно противопоставяне в геостратегически план. Производствената база на чипове има двойно предназначение в гражданската икономика и във военната област и те се класифицират като критична индустрия. Американското схващане за критична индустрия е, че тя се характеризира с високи Research&Development, R&D разходи и стръмна крива на усвояване на знание и по този начин се създават пречки за конкурентите. Но такава индустрия се смята и за двигател на технологичното развитие, което означава да се постигат продукти в големи серии с лесно приложим дизайн. И така се върви нагоре по стръмната стълбица в усвояването на следващ по-сложен продукт, съдържащ по-висока добавена стойност. Разходите за изследвания и развитие, R&D плюс капиталовите инвестиции, в съчетание с намаляване на разходите за единица продукция води до подобряване на рентабилността и при постигане на големи серии и до предимства и привилегирована пазарна позиция. По този начин течаха мислите в САЩ през 1980-те години и диктуваха и намесите на държавата в укрепване на стратегическата индустрия. Днес в САЩ съществува и National Advisory Committee on Semiconductors, NACS, който проповядва схващане и концепцията за стратегическа индустрия, свързвайки я с националната сигурност на страната.
NACS (Национален Консултативен Комитет по Полупроводниците) оценява, че американската национална сигурност зависи от способността на местната индустрия за чипове по два основни фактора: първо, взаимовръзките с останалите клонове на икономиката и второ, възможностите за постигане на монополни печалби в този Хай-Тек сектор.
Първото се подкрепя с теорията за food chain (доставната вериги на храни). Тя учи, че индустриите по вертикала нагоре и надолу са взаимно свързани в една комплексна екологична система, която прави всички участници в нея зависими от здравето на другите. В доклад на американската Индустриална Асоциация за Полупроводници (SIA, Semiconductor Industry Association) пише: Елементите на електронната индустрия са аналог на веригата food chain, в която всеки компонент на определено ниво, от силиконовите заготовки до крайния продукт, зависи от останалите. Ако едно звено е повредено, останалите веднага биват наранени. Вторият аргумент е не по-малко важен. Индустрията за чипове е стратегическа защото монополни печалби може да се заработват най-вече в Хай-Тек секторите. Ролята на чиповете на много важен елемент на входа, input, в много сектори и създава условия за упражняване на монополна власт. И тя да бъде разширявана надолу по веригата върху индустриите и техните потребители. Както и до закупуване на дялове в или цели фирми или тясно интегриране с тях, водещо до ново увеличение на печалбите. Тези аргументи в полза на стратегическото, бяха и база за държавно интервениране в САЩ през 1980-те години.
Ситуацията днес е по-сложна. Китай е мощна икономика, която сама стартира съревнование между две политически системи и на преден план в САЩ определено възникнаха чисто военно-политическите причини. Тук вече икономическите разходи, ползи и печалби за съответната индустрия не играят роля в уравнението. Доклад на Службата за оценка на техническото развитие, към Конгреса във Вашингтон, публикуван още през 1991 година, е ясен и разбираем с определенията за мястото, ролята и значението на американската индустрия за полупроводници за отбранителния сектор и в по-широк смисъл за индустриалната база на САЩ. Ключов елемент в този доклад е Технологичното дърво, което има корени, ствол и корона от клони. Стволът представлява индустриалната база, която се разклонява в индустриите електроника, самолетостроене и космос, транспортни средства, горива, корабостроене и експлозиви. Всяко от тези разклонения е с двойно назначение военно и гражданско. Системата от корени на дървото представляват общата научна и технологична база. Нейните основни корени са: материалите, енерго-производството, полупроводниците (чипове), сензорите, аеродинамика, математика, компютеризация. Така научаваме, че индустрията за производство на чипове е поставена в самото дъно на технологичните корени на Дървото. А това е и предпоставка за всякакви последващи не само фирмени, но и главно правителствени политики в областта на чиповете.
Да резюмираме темата така: В САЩ съществуват три застъпващи се големи причини, полупроводниковата индустрия да има значение на стратегическа:
1. Икономически изгоди в преследване на високи монополни печалби
2. Голяма роля и значение като много важен икономически Input
3. Голяма роля и значение като пряк, качествен Input(захранване) в производството на въоръжение и бойна техника
По-горе в текста пишем за хармония между индустриални клонове и
политики. Когато наблюдаваме реалната картина на разпръскване в хода на
глобализацията на национално, американско топ Ноу-Хау и ключови елементи
от доставната верига на чипове по глобалния свят и по-конкретно в
Тайван, не ни остава нищо друго освен да направим извода, че особено
през първите 17 години от 21 век, американската стратегия в
производството на чипове е била продиктувана на първо място и
изключително от големия интерес в правене на бързи и големи монополни
печалби. А зад тях се крие крупният, централизиран и концентриран
капитал, който е забравил в известна степен за изискванията по точка 3.
по-горе. Тук възниква и въпросът кому принадлежи американската държава,
което е обяснено идеално от Карл Маркс преди 165 години. Самите западни
теоретици твърдят, че глобализацията е чисто политически проект на САЩ.
Най-големият печеливш от нея обаче е Китай, което също никой не отрича.
Ако през 2021 година в света са продадени чипове за 550 милиарда долара,
а Китай участва в тази сума с 305 милиарда, при една Студена война при
чиповете, кому ще продават своите чипове големите американски и
тайвански производители, които заедно с производителите на чипове от
Южна Корея делят и консумират лъвския пай от монополните печалби в тази
сфера. И погледнато и през призмата на Вашингтон разбираме, че не от
днес, а от 40 години играта за лидерство при технологиите и в частност
при чиповете се води на първо място за получаване на монополни печалби.
Но като всяка игра тя си има и цикли и времеви периоди полувремена.
Стартът на китайската програма
Made in China
2025 и официалните изявления от 2016 година на китайския президент, ясно
показаха на западния свят, който контролира изцяло доставната верига при
чиповете, че започва ново полувреме в играта за чипове, което вече ще
се нарича война за чипове. Лошото е, че тази война вкарва в спора и
въоръжените сили на Китай и САЩ. И ако вярваме на историка от
университета Станфорд,
Niall Ferguson,
че военната индустрия на САЩ е в хаос и и трябват години да се
възстанови, нещата се усложняват. Накратко, Вашингтон нито е
заинтересован, нито е готов за гореща война, но успоредно с това,
сърцевината на глобалното производство на чипове локализирана и
централизирана в Тайван е подложена на сериозна военна заплаха от страна
на Китай. И не става въпрос кой е крив и кой прав, а за това, че в
случай на военен конфликт в Тайван, почти цялото производство на чипове
и компютри в света би било блокирано с мощни разрушителни последствия за
световната икономика в цялост. И
Ferguson
писа през ноември 2023: изграждането на Тайван като основен
производител на чипове бе едно глупаво решение. По наше мнение
глупостта е свързана с голяма алчност, която по правило замъглява
разума. Глупостта е свързана и с безспорния факт, че западните компании,
които на първо място обслужват големите претенции и очаквания на
основните си акционери за крупни и бързи печалби, в условията на
глобализация се задоволяваха с краткосрочни бързи печалби, които сега
трябва да се компенсират с много по-големи разходи. Или печелиш много
днес, за да плащаш след 20 години далеч по-високи сметки. Защото на тази
Планета няма безплатен обяд. Друг въпрос е, че сметката по правило
плащат данъкоплатците. А в поведението и действията на Китай може да
забележим и нещо друго. Пекин вижда и разбира, че няма да може да
постигне своите цели при чиповете и в технологиите така бързо както е
планирал. Но сега взема курс към атакуване на слабите места на Запада
или възприема агресивната концепция, като не мога да те изпреваря за
няколко години при чиповете, просто ще ти създам неочаквани големи
проблеми и така ще скъся технологичната дистанция. А полета на
уязвимост на Запада като цяло има достатъчно. И с голяма вероятност
Китай би ги използвал.
Една от слабостите в икономическия глобализиран модел на САЩ през последните 16 години е, че те намалиха скоростта на иновацията. Години наред това бе ключово конкурентно предимство, постигано чрез голямата американска технологична иновационна машина. На тази основа, през 21 век американският бизнес елит прие една концепция да продължи да подкрепя икономически и технологично китайските компании, включително държавната SMIC произвеждаща чипове. Вашингтон даде на тази китайска компания статут на одобрен краен получател на американски чипове и технологии за тях (validated end-user), при условия, че тя няма да доставя чипове на китайската военна индустрия. SMIC бе извадена от списъка за износен контрол от САЩ. Мотото бе, че скоростта с която американските технологични концерни се движат, формулирано като Running faster(движиш се по-бързо) няма да допусне САЩ да изпаднат в зависимост от външни конкуренти за който и да е продукт, включително и за чипове. Всичко това звучи почти убедително елегантно, с една малка подробност, че малко след началото на този век американският иновационен модел започна да губи скорост, което бе възможно да се отчете по замерване на някои известни параметри. Може би по някаква случайност стартът на тази тенденция не съвпада само с високата степен на offshoring на много производства в Азия, включително в Тайван и Китай, но по наше мнение и с Дотком кризата от 2000 година, войните в Ирак и Афганистан след 2002 и заквасване на глобалната финансова криза в периода след 2002 и нейното избухване през октомври 2008. Икономиката е голямо комплекс и ние би трябвало и така да подходим, разглеждайки тази ключова тема. И през 2007 година Пентагонът поръчва едно пълно изследване на работна група от експерти, ръководена от своя бивш топ водещ специалист в технологиите Richard Van Atta. За да бъде изготвен анализ и оценка на въздействието на глобализацията в индустрията за полупроводници върху военните доставни вериги в САЩ. Van Atta представя подробен доклад, че скоро военнопромишленият комплекс на Съединените щати ще попадне в зависимост от авангардни продукти от чужди държави. Замаяни от позицията на САЩ като единствен лидер във възникналия еднополюсен свят, повечето хора във Вашингтон продължават да вярват в американската формула Running faster, гарантираща лидерската позиция. Компания като Intel е запазила свои предимства, но нейната скорост на развитие съществено е спаднала. Независимо, че американските фирми са монополисти в софтуера за проектиране на чипове, докладът отбелязва, че тайванската фирма MediaTek доказва, че е в състояние да прави аналогичен дизайн на чипове. Това като малки примери. Van Atta отбелязва няколко причини за доверие и нито една за потвърждение и той предупреждава в заключението си: Лидерската позиция на САЩ, вероятно сериозно ще ерозира през следващите десет години.Никой не го чува, а се получи точно така!
Съединените щати се събудиха и е видимо, че и под натиск на Пентагона и на много от главните акционери в националния американски и в глобалния крупен капитал, Вашингтон навлезе във войната на чиповете и взема някакви мерки. През 2022 година прие Закона за чиповете Chips and Science Act и създадоха Служба по Програмата за чипове в Министерство на търговията, която да координира политиките с Белия Дом и Държавния Департамент и останалите агенции в областта на чиповете. От 2020а САЩ системно повишават степента на санкции върху китайски фирми от военната промишленост и внос на американски чипове. През 2022а американските експерти лансираха два реални подхода при чиповете спрямо Китай homeshoring (завръщане на производство у дома) и friendshoring(разполагане на производства в приятелски страни). Първоначалната теза за decoupling (откачане) се оказа свързана с големи рискове. Тя не се възприема и от големи фирми от САЩ. Китай е огромен пазар и не би могло да бъде затворен с лека ръка. При облягане на friendshoring САЩ излязоха с единствената смислена и работна концепция и създадоха Алиянс за Чипове 4 The Chip 4 alliance. Това е съюз между Тайван, Южна Корея, Япония и САЩ, обявен на 28 септември 2022 на първа виртуална среща на участниците чрез Американския Институт в Тайван (AIT). Конкретните цели са да се осъществи съвместно покриване на цялата доставна верига на чипове. САЩ остават специализирани в дизайна на чипове и продължават да притежават и държат лицензите върху средствата за Електронен Автоматичен Дизайн (Electronic Design Automation EDA), като притежават най-много способности за производство на чипове в света. Тайван остава да доминира като основен играч чрез гигантите си TSMC и UMC в 60% от глобалното производство на чипове. Освен това остава като основен хъб за процеси на монтаж, тестване, маркиране и опаковка на чипове (Assembly,Testing, Marking, Packing ATMP). В южнокорейския Samsung остават две звена капацитети за дизайн и производство на чипове. Япония запазва позицията си на доминиращ при доставките на критично технологично оборудване и материали за производство на чипове.
В рамките на тази коалиция Тайван предлага развитието на нов производствен хъб на чипове в южната част на острова. Замисълът е да се диверсифицира доставната верига на чипове от Китай към страните от района на Индо-Пасифика, формулирано като Нова Политика за навлизане на Юг New Southbound Policy. Това е инициатива на тайванското правителство и град Kaohsiang. На 8 август 2022 TSMC положи първата копка на голям завод там за производство на чипове от типа 7 нанометра и 28 нанометра. В рамките на този Алиянс 4 за чипове, само компанията TSMC планира през 2024 до 2026 година нови общи инвестиции от 100 милиарда долара за разширяване на производството си в Тайван и в приятелски страни по метода friendshoring.
Проектът за хъб на чипове в Kaohsiang ще се превърне в ключова зона на тайванския Южен Коридор S за производство на полупроводници и води до възникване на нов технологичен клъстер в Kaohsiang. В него участва и втората по значение тайванска фирма за чипове, Advanced Semiconductor Engineering, ASE, но и чужди фирми като германската Merck Group, холандската NXP, Win Semiconductor Corporation. Навлизането с нови инвестиции в южен Тайван се сочи като силен локален ход за стабилизиране на доставните вериги на чипове, с оглед засилване на интеграцията със страните от Индо-Пасифика. Интересно е, че Kaohshing е традиционна силна социална база на управляващата в момента тайванска партия DPP, а и в района има достатъчно водни ресурси. Градът разполага и с най-голямото пристанище в Тайван, свързано с мрежа от бързи влакове. То се сочи на 15 място в света, пред пристанище Хамбург (17то) например.
Така достигаме и до други базисни проблеми за доставните вериги на чипове, актуални както за Тайван, така и за глобалния свят. Заводите за чипове консумират много вода, а тя е като цяло проблем в Тайван. Това е довело по време на сухо лято до ограничения за земеделските стопанства, за сметка на заводите за чипове. Фаворизирането на чиповете пред аграрния сектор в Тайван би довело в бъдеще до хранителна несигурност на острова. Потребностите от храни Тайван покрива с внос до 70%. Собственото производство е само 30%. Отново играта управляват големите интереси и пари.
Друг съществен момент е енергията. На компанията TSMC предстои трудната задача, до 2030 година да работи с 40% зелена енергия в своя енергиен микс. Тук тя е притисната и от своя най-голям клиент, американската Apple, която има амбициозната цел, до 2030а да постигне пълна въглеродна неутралност в глобалната си доставна верига.
Изключително голям проблем за тайванските фирми при чиповете вече е ангажирането на специалисти таланти. Те са определено дефицит. Има данни, че над 3 хиляди топ специалисти са били привлечени да работят за китайски фирми. Освен това Тайван не разполага с големи фондове за фундаментални изследвания.
Тайван има и още един потенциален природен проблем. Голяма част от неговата територия е опасна земетръсна зона.
Едно изследване на Deloitte показва, че през 2021а продажбите на компаниите за чипове в света надхвърлят 550 милиарда долара и прогнозата за 2030 година е тази сума да надхвърли 1 трилион долара, или нарасне с 80%. През 2021 година в индустрията за чипове глобално са заети 2 милиона души. А през 2030 ще са необходими още един милион допълнително. Това са по над 100 хиляди специалисти годишно, които трябва да се намерят, обучат и назначат в тази ключова индустрия. Проблемът с талантите нужни на индустрията за чипове е глобален. Важи и за САЩ с пълна сила. Китай също има недостиг на таланти за изпълнение на плана Made in China 2025. В доклад от 2020 на Института за Стратегически политики в Австралия на тема Hunting the Phoenix The Chinese CCPs Global Search for Technology and Talent(на Лов за феникса Глобалното търсене на ККП на технологии и таланти) се разказва следното за усилията на ККП в тази насока. Китай е създал бюра за набиране на таланти за специфични технологии и чрез тайни, непрозрачни начини. Китайците разполагат с 600 бюра по света за откриване, привличане и рекрутиране на учени, технолози и таланти, които биха били полезни в китайския поход за световно лидерство.
Политиката на friendshoring в Източна Азия и стабилизиране на Тайван като основен хъб в доставка на чипове остава валидна и в края на 2023 година. Видимо е, че САЩ активизираха военното си сътрудничество с Япония, Австралия, Южна Корея и Филипините. Тайван не е член на НАТО, нито на други формации в региона. Китай видимо би се опитал да използва това.
А през последните две години в САЩ се появиха гласове, като този на съветника на бившия военен министър М. Помпео, Miles Yu, който предложи разширяване на НАТО, с включване на страни от Индо-Пасифика и превръщането му в една по-обхватна организация North Atlantic Indo-Pacific Treaty Organization NAIPTO, която да се противопостави на възхода на Китай. Съществуват и други мнения на тайвански експерти, които предлагат пристанище Kaohsiang да стане Cooperative Security Location, CSL(съвместна локация за сигурност) и замени загубата на САЩ в тази роля на Хонгконг.
Директорът на Колежа на НАТО в Рим, Алесандро Полити пише: докато Китай не върви по стъпките на Русия по отношение на Тайван, страната няма да се счита за заплаха и НАТО има много прецизна географска дефиниция на своя договор и в това и виси член 5 в случая с Киев. Бившият генерален секретар на НАТО, Расмусен е на мнение, че на този етап не е необходимо разширяване на НАТО в Пасифика до военен Алианс от типа NAIPTO, защото това би довело до откачане от Китай.
Освен всичко казано до тук, Китай остава най-големият търговски партньор на американските съюзници в региона - Тайван, Япония и Южна Корея.
Но как мислят и в Тайван? През 2023 заместник министърът на икономиката заяви: Аз не виждам как ние бихме могли изцяло да се откачим от Китай. Това е нереалистично. Ние ще продължим да виждаме как нашите компании ще работят с китайски партньори или бизнеси, в които правителството е заинтересовано. Заместник министърът подчертава, че е по важно да се засилва сътрудничеството с партньорите в изграждане на устойчиви доставни вериги за селективна диверсификация в определени производства, докато общите икономически отношения с Китай продължат да се запазват. Американското списание The National Interest от октомври 2022 пише: добре е да има координиран подход със съюзници и партньори, който избягва цялостно изключване на Китай, до тогава до когато избягва дестабилизиращо поведение, като инвазия в Тайван. Много американски експерти са на мнение, че поради глобализираната същност на доставните вериги на чипове, едно откачане от Китай би било скъпо и има потенциала да нарани някои партньори на САЩ, както и да ограничи иновативния капацитет на американските фирми.
На тази основа The Chip 4 alliance и friendshoring изглеждат умен подход към изграждане на устойчивост чрез реконфигуриране на доставната верига така, че тя да не е твърде концентрирана.
Да приключим с два подходящи примера защо и как се води война за чиповете. В китайския град Вухан се намира китайската фирма за чипове Yangzte Memory Technologies Corporation (YMTC), която е специализирана в производство на чипове-памет от типа NAND. В света има пет компании, които произвеждат най-добрите такива чипове и нито една от тях не се намира в Китай. Специалистите смятат, че от всички чипове, които произвежда Китай, най-големи шансове да достигнат световното ниво съществува именно при този чип NAND. Не случайно на YMTC са били отпуснати от Пекин над 24 милиарда долара за развитие. Накратко - проектът за развиване и производство на авангарден чип е приоритетен за Китай. Но на 23 януари 2020 град Вухан, от където е доказано, че тръгва вируса Covid-19, е тотално затворен в безпрецедентен локдаун. Над 10 милиона жители са блокирани по домовете си, транспортът, търговията, всички търговски и производствени обекти са в плътна карантина. Градът не може да бъде напускан, нито посещаван. Историята не познава случай, такъв голям град да бъде буквално замразен и вкаран в невероятна карантина. Ние трудно бихме могли да си го представим. Но Пекин взема решение за единствено изключение и не спира работата във фирма YMTC във Вухан. Не само това, но в нея биват и допълнително назначавани специалисти през най-стриктните и тежки месеци на пандемията и плътния локдаун, през февруари и март на годината. Влакове преминаващи през Вухан са докарвали специални пътнически вагони в града със специалисти за YMTC, като единствено изключение за влизане в града. Безмилостните локдауни в Китай по време на пандемията през 2020 показваха на света, че китайското ръководство прави абсолютно всичко възможно за да локализира вируса и се бори с всички средства срещу разпространението му. Но компромисът допуснат за нарушение на строгите правила на локдауна във Вухан е знаков и ясно показва, че китайските усилия за произвеждане на авангардни чипове имат топ приоритет и стоят над всичко.
NXP е втората по големина фирма за чипове в Европа, със седалище на главния си офис в Холандия. Фирмата е на 18 място по капитализация в света сред компаниите за чипове. Нейни чипове се използват в айфоните на Apple и чрез тях американския хай-тек гигант поддържа сигурността в механизма за комуникациите, включително и достъпа до идентификация в системата за плащания Apple Pay. Клиенти на NXP са компании осигуряващи надеждността на всички данни в електромобилите и в други транспортни мрежови системи. През последния декември изтече информация, че в продължение на две и половина години, китайски хакери са навлезли в системата на NXP в търсене на слаби места. Цитира се опитна хакерска група с название Chimera, която притежава богат опит в кражби на данни от широк кръг фирми. Фирмата за Сайбър сигурност Cycraft е установила особено активна хакерска дейност срещу фирми работещи в Тайван. А холандската компания NXP има свой център за изследвания и развитие (R&D) в Тайван. Специалистите от Cycraft пишат: Главната цел на тези атаки е видно да се откраднат знания, специфични документи за интегрални схеми (чипове), пакети от софтуер за развитие на чипове, диза чипове, кодове на достъп до източници и т.н. Ако такива документи бъдат успешно откраднати, то последствията биха били разрушителни. Това е една малка пролука към войната за чиповете, която се води най-вече и зад кулисите.
Но войната за чипове е част от една по-голяма война - войната за комплексни интелигентни системи, управлявани от изкуствен интелект. Американският учен от университета Джорджтаун, Ben Buchanan пише: Една Триада' от данни, алгоритми и компютърна мощ са необходими за да се впрегне и използва Изкуствения интелект. С изключение на компютърната мощ, китайските способности може би вече са равни на тези в САЩ.
Нашата зависимост от ключови технологии е най-големия скрит проблем за нас.
Си Дзинпин, 2016 г.
Следва втора част
14 януари 2024
Борислав Сретков
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация