ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Предстоящите избори в Тайван и последствията за света и Европа
Борислав Сретков 02.01.2024
Тайван е сравнително малка страна, с население от 24 милиона, но със силно развита икономика, БВП от 786 милиарда долара и е утвърден лидер в производството на чипове. В тайвански фирми се произвеждат 60% от всички чипове в света и 90% от най-авангардните между тях. Тайван стои на пътя начертан от ККП, Пекин да реализира своята първостепенна цел - постигане на Единството на Китайската Родина. Пекин разказва различни наративи за мир и нов ред в света, за многопластовост, за сътрудничество, многополярност, но Китай се нуждае от твърдо овладяване на Тайван защото е нараним от три слабости и уязвимости. Стратегическа и геополитическа затвореност в своята територия, притиснат в прегръдката на така наречената Перлена верига от острови и военното присъствие на САЩ в непосредствена близост на изток от своите граници. През Тайванския пролив преминава над половината от световния превоз с контейнери и Пекин би желал еднолично да го контролира. Китай е изключително много зависим в своя технологичен и икономически възход от производството на чипове, при които се самозадоволява на този етап в рамките на 30%. Китайските цели са други - пълна самостоятелност в областта на чиповете. Китай прибърза и с някои действия сам предизвика през 2019а стартиране на истинска война за чипове с основния противник в обявеното съревнование между две системи, олицетворявани от модела в Пекин и този на колективния Запад, с лидер САЩ. Технологичното съревнование в света не е от днес, но китайците развиха иновационни способности и се превърнаха в заплаха за американската иновационна технологична машина в една критична точка - скоростта на развиване на една продуктова идея до готов продукт. И войната за чиповете ритмично набра скорост и особено се изостри в областта на най-авангардните микрочипове, тези, които имат пряко приложение в ултра мощните супер компютри, в областта на въоръженията и в технологиите за Изкуствен Интелект и квантовите технологии. Излишно е да се премълчава, че тежките санкции, които наложиха САЩ върху доставки за китайски фирми на чипове и технологично оборудване за тяхното производство нямат последствия и ефект в Китай. При това САЩ се ангажираха в тази война чрез санкции и хай-тек фирми от Холандия и Япония. Или американците подходиха към едно технологично възпиране и затрудняване на китайската индустрия за чипове, на бригадни начала. Ние никога няма да разберем кои китайски технологични компании, в каква степен и в какви измерения са пострадали в тази тежка битка, но нервността, която през последните две години се манифестира в официален Пекин е видима. Става въпрос за едно забавяне в ключови сфери в областта на технологиите, защото и във Вашингтон, Токио и Амстердам, добре знаят, че Китай не може да бъде спрян, но в случая просто се купува време, чрез едно забавяне за Китай. И Китай реагира остро и с двойна сила издига и подчертава своята непоколебимост на първо място по отношение на Тайван: На света има само един Китай, Тайван е част от Китай, Китайската Народна Република е единственото легално правителство, което представлява Китай в света. Три ясни постулата, които Пекин подкрепи със сериозна военна подготовка, директни заплахи, официално обявяване през 2022 година в партиен документ, че Тайван твърдо ще бъде китайски, като не е изключена опцията това да стане и не по мирен път. Заявката е ясна и категорична. След посещението на Нанси Пелоси в Тайван август 2022, китайски дипломати започнаха да правят изказвания, че САЩ ще съжаляват за намесата си в Тайванския пролив и би трябвало да носят последствията от това. Наложи се един наратив, че Вашингтон провокира и Китай реагира. И най-добре би било останалият свят да не поглежда към Тайван. Лансира се идеята, че други вдигат напрежението и Пекин се противопоставя на чуждо агресивно поведение. Китай се представя като жертва на САЩ, които не са готови да приемат за себе си една променена, по-малка роля в глобалния свят и това, че Китай трябва да защитава собствените си интереси. Нервността е видна и играта действително много загрубя през 2022 година, при това и ескалира. Но още в съвместната декларация на Пекин и Москва от 4 февруари 2022 се посочват аргументи, че определени държави, военни и политически съюзи и коалиции, се опитват да постигат военни предимства за сметка на сигурността на други да интензифицират геополитическото противоборство да разпалват антагонизъм и конфронтация и да минират сериозно международния ред за сигурност и глобалната стратегическа стабилност. Има се предвид, че САЩ въоръжават Тайван, провеждат военни маневри в региона с партньори като Япония, Южна Корея и Австралия, и дори през април 2023 с Филипините.
На Мюнхенската конференция през февруари 2023, външният министър на Китай бе неофициално помолен от западния дипломатически елит да направи ясна декларация, че Китай няма планове и намерение за силово завземане на Тайван. Вместо това, леко раздразнен, Wang Yi предпочете да не прави това, а разказа, че с удоволствие потвърждава, че Тайван винаги е бил част от Китай и никога не би станал независима държава. Последните две години показват, че Китай се готви политически, икономически и военно за война. Реалните факти са на лице и Пекин има твърда, ясна приоритетна цел - да овладее Тайван и го присъедини към КНР. Реториката, която се прилага е може би излишно сложна и неубедителна.
И е интересно да добавим тук гръмкото изказване на китайския посланик в Париж от лятото на 2022-а, подчертавайки, че това е изказване на посланик на КНР във Франция, а не на китайски турист, пиещ френско вино по време на разходка с корабче по река Сена: След Обединението трябва да се състои едно Превъзпитание на населението в Тайван за да може по най-бързия начин да им се изтръгне тази лудост към демокрация и да се постави край завинаги на всякакви усилия за отделяне. No comment!
И така попадаме в Тайван в края на декември 2023. Тайван се готви за поредните президентски избори и в създалата се около Тайванския пролив особено гореща геополитическа, заредена с максимално напрежение обстановка, изходът им на 13 януари в най-голяма степен интересува ръководството на ККП в Пекин. Но вече и всички избиратели в Европейския съюз и в Съединените щати. И в Брюксел и във Вашингтон предстоят избори през 2024 година, на които определено би могло да повлияе и едно неочаквано развитие в Тайван. Ако пък в Тайван и Пролива статуквото се запази, но Пекин продължи да вдига напрежението и открито да плаши с военна интервенция, то при всички случаи, през януари 2025 година във Вашингтон би могло да се роди и нов подход спрямо Тайван и Китай въобще. Или да се предложи договорка с Пекин и избутване на проблема до 2027 напред, или просто отстъпление и бягство от района на Тайван, по схемата от Афганистан. Ние не знаем кой ще влезне в Белия дом и какви задачи ще му поставят Хазаите от Федералния Резерв, Уолстрийт и Групата по Специални Интереси Фин-Тех (тандема Финансов Капитал - Хай Тек Концерни)?
Идентичността като проблем
Островът Тайван си има също своя история и е открит през 16 век от португалците. Поради необикновената му красота те са му дарили названието Формоза. Известно е, че населението днес в Тайван не търси конфликти, то работи много сръчно и динамично и е създало един доста висок стандарт на живот. 93 000 тайвански фирми са инвестирали през годините в Китай. За тайванците се пише, че ценят свободата на духа, не подкрепят конфликтите и в допълнение на правителството в Тайпе, също изказват симпатии и подкрепа към Украйна. Това не е изненадващо. Изненадващо е друго, главно за Пекин и то е свързано с чувството за идентичност на хората живеещи и работещи в Тайван. Те имат зад гърба си една 70 годишна история, смяна на обществения и политическия вътрешен модел през 1986 година, или вече две-три генерации живеят при различен обществен и икономически софтуер от този в КНР например. Всички социологически проучвания, които се правят през 21 век в Тайван показват едно бързо и устойчиво формиране и налагане у местното население на тайванска идентичност.
Това е потенциален проблем за намеренията на ККП спрямо Тайван и ако посланикът в Париж се е запознал с актуалната статистика по идентичността на хората в Тайван, то би могло и да разберем неговите остри думи.
Пекин нарича населението подкрепящо обединението съ-патриоти (compatriots). Но проучванията показват, че Тайванските съ-патриоти са в малцинство на острова. Едно изследване на тайванския Национален Университет, National Chengchi University (NCCU) от юни 2023 показва, че 63 процента от запитаните са се обозначили като чисти тайванци. Около 35% се считат едновременно за тайванци и китайци по идентичност. Делът на допитаните, които се смятат днес само за китайци е 2,5%.
Сравнителният анализ на същите изследвания на NCCU през 1996 и 2009 показва следната динамика: в годината на първите свободни избори 1996 две трети от допитаните са се чувствали едновременно тайванци и китайци или само китайци, но само за една година, делът на тези, които са се считали само за тайванци е скочил от 24 на 34% и през 2009 година надминава вече дела на групата, която се счита едновременно за тайванци и китайци. Не е трудно да се пресметне, ако се запази тази тенденция на формиране на подчертано тайванска идентичност у примерно 90% от населението на острова, колко време би останало на Пекин да реализира плавно обединение с Тайван. Не би било комфортно за никой китайски политик, когото Пекин би командировал в Тайпе да бъде министър-председател на нова китайска провинция Тайван, той да управлява едно население, монолитно в своето усещане за идентичност, че са тайванци и нямат нищо общо с хората в Пекин или Шанхай. Китай няма да допусне такъв фаул, нито пък би допуснал да се задълбочава голямата зависимост от Тайван при чиповете и други хай-тек продукти. Дилемата е много сериозна и трудно би се намерило бързо решение, което да устройва всички глобални играчи.
Ще се бием до 2025-а
Спонтанно ми изникват две пресни изказвания на умни и знаещи хора. През октомври 2023 водущият в областта на история на икономиката учен от Станфорд, Нийл Фергюсън, чиито всички книги съм прочел, в интервю за швейцарските медии между другото заяви: Инвестирането в производството на авангардни чипове и пренасянето му от САЩ в Тайван бе голяма глупост Военната индустрия в САЩ днес е в голям хаос.. По тези две изречения би могло да се напише по една обширна статия.
През декември 2022 проучване на американски Тинк -Танк сред експерти по сигурността и геополитика, живеещи в САЩ, показа впечатляващо мнозинство от над 70% сред тях с мнение, че в рамките на следващите десет години Китай ще се опита да завладее Тайван със сила.
На 1 февруари 2023 новият Командващ US-Air Mobility Command, генерал Mike Minihan написва в една записка, която си проби пътя в медиите, следното: Аз се надявам, че не съм прав. Но моето интуитивно чувство ми подсказва, че ние ще се бием през 2025 година. Това са американските военни части за бързо реагиране, които първи трябва да влезнат в бой при ескалация на военната обстановка около Тайван. За ключови аргументи в подкрепа на своите предчувствия американският генерал посочва три неща: първо, през октомври на 2022 година китайският президент е осигурил третия си мандат и е съставил и изградил своя Военен кабинет, изборите в Тайван от януари 2024 и президентските избори в САЩ ноември 2024. Нашето мнение също съвпада с тази оценка за ролята на предстоящите тайвански избори.
Нито едно предложение за решаване на предизвикателствата
Показателно в тази насока е как китайските СМИ отразяват тази тема. Тя е разгледана и от анализатори на германския Тинк-Танк за Изучаване на Китай, Merics. Първият извод е, че китайските СМИ не отделят голямо внимание на тези избори. Вместо това преобладават отвлечени теми за добро чувство и хармония в отношенията между двете страни. Осветляват се аспекти на двустранното сътрудничество и по дефиниция се представя в положителна светлина идеята на Си Дзинпин за обновяване на Китай и ролята на Тайван за това. Китай се представя като силен, но открит партньор, желаещ да интегрира тайванските компатриоти. Но репортажите не отбелязват, че тези компатриоти са малцинство в Тайван, което е фактически проблем за Пекин.
Статия в китайски вестник, близък до народоосвободителната армия на Китай, нарича образователната система в Тайван безсрамна поради това, че не забелязва древната китайска култура, описвайки нейния курикулум като де-китаизиращ и по този начин стимулиращ независимостта. Китайските медии не отбелязват също така, как тайванската политическа култура е допринесла за създаването на съществени разлики в сравнение с Китай. Предстоящите избори в Тайван се принизяват до регионално лидерско състезание за тайванските компатриоти на остров Тайланд. Партийният вестник нa KКП, издаван на английски език Global Times, описва изборите като избор между мир и война, просперитет и рецесия.
В друга медия една статия цитира китайски учен, който е написал в свое изследване: Континентален Китай никога не е хранил надежда, в която и да е тайванска партия за осъществяване на обединение, понеже никой от техните политици не е надежден. Това е може би повод и германски синолози да възприемат едно нежелание у Китай да се ангажира с всяко едно тайванско правителство, без значение коя партия е на власт, за постигане на обединение. Появили са се статии, които отправят предупреждение към Тайван и трети страни да не задълбочават своето сътрудничество.
В китайските средства за масова информация няма препратки към това, как глобалните икономически и геополитически контакти са допринесли за засилване на позицията на Тайван като независима от Китай сила. Тук фокусът е насочен към САЩ, чиято подкрепа за Тайван се описва от Taiwan China Daily, като геополитическа стратегия на противопоставяне срещу Китай и за това е ненадеждна. Това, което желае да правят САЩ е да използват острова като карта, която да могат да разиграват за възпиране развитието на континентален Китай.
Нито една статия по темата избори в Тайван не предлага решения за предизвикателствата, които среща в момента Пекин и повечето статии заплашват Тайван със силова инвазия. Независимо, че статиите имат за пряк адрес актьори в Тайван, Софи Райс, анализатор в Merics, Берлин пише в статията си от 27 декември 2023, че най-вероятно повечето китайски статии са насочени към местната китайска публика и са на първо място за местна консумация. Аудиторията в Китай трябва да вижда рисковете от заплахите с агресия в светлината на ползите от обединението.
През октомври 2023 на Форум по сигурността, заместник-председателят на ЦВК (Централна Военна Комисия) Zhang Youxia, съвсем накратко обобщи новата гледна точка на военния китайски елит: Тайван е сърцевината на основните интереси на Китай и обеща никаква милост към който и да е, който се опита да отдели Тайван от Китай.
Но и той знае, че представително изследване от юни 2023 показва, че 2,5% от населението на Тайван се смята за коренно китайско и само 7,4 процента от допитаните са посочили, че подкрепят някаква форма на обединение с КНР. А населението на Тайван е организирано в три политически партии и в зависимост от това, коя от тях би поела властта в Тайпе след изборите на 13 януари, последствията за плановете на Пекин за бързо овладяване на контрола върху Тайван биха били различни.
Сценарий: Кой ще спечели и какво да очакваме след изборите?
Анализът на синолозите в Merics, Берлин би могло да се резюмира в това отношение така: Разбирането на партийните програми на Демократично Прогресивната Партия (DPP), Koumintang (KMT) и на Тайванската Народна Партия (Taiwan Peoples Party -TPP) и това как Пекин гледа на тях е жизнено важно за това как различни резултати от изборите биха повлияли на отношенията между Китай и Тайван и как биха били засегнати интересите на Европа. Днес е формирана една силна тайванска идентичност и общественото мнение в Тайван в най-висока степен се изказва за едно запазване на статуквото. Ако изборите се спечелят от DPP, това би бил най-лошият сценарий за Пекин. По критичните въпроси тази партия, ръководена от Lai Ching-te има твърди позиции. Отхвърля Консенсуса от 1992а и е за открит диалог с Пекин, който не допуска компромис по суверенитета на Тайван. Позицията е, че Тайван е суверенна страна и води външна политика основана на ценности и поддържа съюзи с демократичните страни. Стои зад засилване на връзките със САЩ като основен партньор от демокрациите в света. По отношение на Европа подкрепя една дипломация основана на ценности. DPP е за мир чрез сила, засилване на въоръжените сили и продължаване на военните доставки от Съединените щати. В областта на икономическата сигурност е за подобряване надеждността на доставните вериги, а при търговските отношения е за сключване на търговски споразумения с еднакво мислещи партньори и намаляване на зависимостите. В енергийната политика е за постигане през 2050 година на 60-70% възобновяеми енергии. Подкрепя снемане на ядрените централи. Китайският партиен вестник предупреждава, че една победа на DPP би влошила сигурността в Тайванския пролив. Има предложения от китайски експерти, в случай, че Lai Ching стане президент, Китай незабавно да суспендира част от Китайско-Тайванското споразумение за свободна търговия от 2010а.
Пекин има предпочитанието, изборите да се спечелят от KMT, които са управлявали Тайван от 2008 до 2016. За момента, единствено представители на тази партия поддържат официални контакти с китайски представители. KMT подкрепя Консенсуса от 1992 и диалог с Пекин. Противопоставя се на независимост на Тайван и е за възпиране, диалог и деескалация. Поддържа задълбочаване на сътрудничеството, но в програмата си не разглежда Европа. В областта на националната отбрана е за диалог и деескалация, с фокус върху Сайбър-устойчивост и за сътрудничество между държавния и частния сектор, за увеличаване на устойчивостта на доставните вериги. В областта на търговията - за увеличаване на сътрудничеството с Китай при намаляване на рисковете. Опонира срещу изключването на ядрените централи.
Пекин се опитва да влияе на хода на изборите и на общественото мнение в Тайван, което не е за първи път. Китай използва дълъг списък от инструменти за да оказва влияние на тайванските избори. Един от инструментите е увеличаване на редовни военни маневри около Тайван. Често те се провеждат, незабавно след изявления на DPP, с които ККП не е съгласна. Друг метод е активното прилагане на фалшиви новини в комбинация с друг вид дезинформация. Създават се фалшиви представи за избор между война и мир, с цел отклоняване на гласоподаватели от DPP. Едно изследване от септември 2023 показва над 80 примера, как Китай инфилтрира съмнения спрямо САЩ и техните ангажименти към Тайван през последните 3 години. Пускат се наративи, които описват независимостта на Тайван като мъртва или международната помощ за нея като ненадеждна. Отчитат се усилия на Пекин, пряко да въздействат на тайвански институти проучващи общественото мнение. Пекин прилага и икономически методи с политически цели. През август 2023 бе наложено ембарго на вноса на манго от Тайван, а през октомври бе стартирана ревизия в производителя на айфони Foxconn.
Победата в президентските избори на кандидата на DPP, Lai Ching-te се разглежда като най-вероятен сценарий. Платформата на този кандидат предполага запазване на статуквото и разбира се запазване на всички заети в администрацията работните си места. Той би удвоил усилията за сътрудничество с единомислещи и съюзници, ще продължи да въоръжава Тайван и ще се съпротивлява да влиза в преговори с Пекин. До инаугурацията на тайванския президент през май 2024, Пекин би бил нащрек за реални или съмнителни сигнали за обявяване на тайванска независимост. Една кратка военна заплаха и демонстрация на сила от страна на Пекин, непосредствено след обявяване на победа на Lai е възможна, защото би обявила тона на поведение през следващите 4 години. Или една такава победа на DPP би довела до продължаване и постепенно системно увеличаване на редовни военни дейности, икономически тормоз и натиск върху страните, които официално признават Тайван.
Има и един втори сценарий, модификация на първия. Тук Lai печели за президент, но партията DPP не успява да получи мнозинство в законодателния орган Yuan (Парламента). Независимо, че президентът на Тайван разполага с голямо влияние върху външната и военна политики, то неговата власт би била лимитирана от съвместния контрол в Парламента от страна на коалиция DPP/TPP. По този начин военният бюджет на Тайван и доставките на модерни въоръжения би могло да бъдат блокирани. Такъв един сценарий би инжектирал известна краткосрочна стабилност в региона и Пекин и Вашингтон биха били освободени от натиск и ограничения, които поставя силното крило в DPP, подкрепящо независимостта на Тайван. Но в дългосрочна перспектива, блокирането на разходите за отбрана би спряло военната модернизация и отслабило способностите на Тайван за възпиране.
Тъй като не се очаква промяна на американската политика спрямо Китай и Тайван и след изборите ноември тази година в САЩ, то Вашингтон ще продължи да подкрепя оръжейни доставки и засилва военното си присъствие в региона, смесвайки надеждно възпиране и презастраховане срещу Пекин. Вероятно е и в частен, личен порядък да предупреди бъдещия президент Lai да се въздържа от коментари в полза на независимостта. При най-вероятен сценарий за управление след изборите в Тайпе на DPP, Вашингтон би се застраховал и чрез избора на вицепрезидента на Тайван. За този пост кандидат е Hsiao Bi-khim, силно настроен проамерикански. Бъдещо управление на Тайван с президент Lai и мнозинство на DPP, предполага облягане на САЩ, стимулиране на сътрудничеството с държави като Япония, Австралия и Европа(в по-малка степен), в стремеж към диверсификация на търговските споразумения и увеличаване на икономическата сигурност. С крайна цел намаляване на зависимостта от Китай.
Като цяло, едно управление на Тайван по първия сценарий би донесло една степен на предсказуемост. В дългосрочен план, перспективата за структурно подобряване на регионалната сигурност или за намаляване на напрежението в Тайванския пролив са малки при всички сценарии за развитие в Тайван. Но тъй като Пекин се бори с вътрешни икономически проблеми в момента и изчаква резултата от предстоящите президентски избори в САЩ, би било малко вероятно да промени фундаментално своя подход спрямо Тайван през 2024 година. Кратки демонстрации на военна сила, като тези от 2022, последвали посещението на Пелоси в Тайпе са възможни и дори вероятни. Но като цяло, с най-голяма вероятност, Пекин би се задоволил с настоящите нива на натиск, с цел предотвратяване всяка една потенциална ескалация.
От своя страна Съединените щати търсят пътища да управляват и двата вида напрежение - това между Китай и САЩ и напрежението в Тайванския пролив.
Вариантът за победа на партията Kuomintang, KMT и нейния кандидат-президент Hou Yu-ih би разпръснала напреженията в краткосрочен план, тъй като KMT би отворила каналите за преговори с Пекин. Трудно е да се начертае някакъв голям успех на тази партия за трайни решения в дългосрочен план. Изборна победа на KMT би довела до нарастващо напрежение, в случай че Пекин установи, че не може да спечели тайванско разбиране за напредък към провеждане на обединението с Тайван. Един нов президент Hou, би се затруднил да постигне баланс между сътрудничество с Пекин и засилване на защитата на Тайван.
От гледна точка на Пекин, победа на в изборите на KMT би бил идеалният сценарий. Hou и неговият колега и приятел Jaw Shaw-kong, бивш президент на Тайван, пледират за по-силни връзки с Китай. Един възобновен диалог с Пекин би се фокусирал предимно върху преференциална търговия и икономически обмен, който би дал подкрепа у гласоподаватели за KMT и в средите на тайванския бизнес. KMT е за задълбочаване на търговията и икономическите отношения с Китай и в същото време е наясно за зависимостите и наранимостта от тях.
Тъй като едно президентство на KMT е може би последният шанс за Пекин за обединение чрез Тайванско съгласие и допускане на грешка в постигане на прогрес в тази посока, може би, би накарало Пекин да преоцени всички свои опции и е възможно да засили своите тактики на натиск и желанието си да използва сила в дългосрочен план. Победа на KMT не означава, че започва вариант за мирно обединение с Тайван. По-голямото и силно чувство за тайванска идентичност сред нейните избиратели премести KMT в политическия център и към възприемане на нови местни съображения. Кандидатът Hou се показва в хода на кампанията не с антиамерикански настроения и през септември посети Щатите и декларира пред обществеността, че САЩ са най-искреният съюзник и приятел на Тайван. Ако KMT започне диалог с Пекин в съответствие с политическата си програма, то тя ще трябва внимателно да навигира китайските амбиции за мирно обединение и собствения си разказ за Един Китай. Това би създало объркване сред партньорите и по уреждане на спора в Тайванския пролив. И би могло и да отвори прозорец за Пекин, който би използвал такова объркване и би се опитал да спечели на своя страна KMT и тайванския президент и се отиде напред в реализиране на мирното обединение.
Третата партия участваща в президентските избори в Тайван е TPP, Taiwan Peoples Party. Тя е създадена преди 4 години и нейният кандидат за президент е Ko Wen-je. Тя подкрепя диалог с Китай и в известна степен подкрепя, но не настойчиво запазване на автономността на Тайван. Предлага външна политика на баланс между САЩ и Китай. Но държи на задълбочаване на сътрудничеството със САЩ, при условия, че се поддържа баланс с Китай. Европа не се споменава в нейната програма, а по отношение на националната отбрана се пледира за увеличаване на военния бюджет. Осигуряване на надеждност на доставните вериги е централно разбиране за икономическата сигурност. В областта на търговията е за либерален режим и намаляване на зависимостите от Китай. Настоява за 30% възобновяема енергия до 2030 година. Подкрепя разрастване на атомната енергетика. TPP би участвала като частичен партньор на DPP в парламента, при създадено малцинство за последната и реализиране на втория описан по-горе сценарий (по анализ на Merics от 21 декември 2023).
Така накратко синолозите от Merics, най-добрият Tинк-Tанк в Европа за изучаване на Китай, чертаят прогнози за резултата и изхода от предстоящите тайвански избори. Добавяме, че на Merics, Пекин наложи официално през 2022 година санкции, без да бъде специфицирано тяхното конкретно съдържание. В тази вълна от китайски санкции срещу Европа бяха включени и европейски депутати и още няколко институции. Това бе и поредният етап от ескалацията в напрежението между Китай и Колективния Запад.
ЕС без ясни отговори пред очакваните изпитания
Видно е, че предстоящите избори в Тайван биха донесли изпитания и за Европа, която странно едва може би през 2023 година се пробужда от дълбок сън. Кое ни кара да мислим така? Да започнем с технологичната война Китай-САЩ, която набра сериозна скорост в периода 2021-2023 година. Приемаме, че един от играчите в тази война е и целокупният Европейски съюз. Едва през 2023-а Брюксел се сети, че така както през 2022 бе спряна доставката на руски природен газ и Европа попадна под ударите на weaponisation на енергийните доставки, и си спомни за прекъсването на доставните вериги от Азия през 2020 година на силна Пандемия, включително на жизнено важни чипове и лекарства, на преден план отново изскочи голямото безпокойство от повтаряне на този кошмарен за европейската икономика сценарий: спиране на доставки на чипове от Тайван и Южна Корея, в случай на гореща война в Тайванския пролив, в съчетание с едно почти тотално блокиране на корабните стокови доставки с контейнеровози за Европа. В Брюксел се роди термина de-risking. Европа прие едва през юли 2023а Закона за Чиповете (the Chips Act), с който Европейският съюз си поставя като цел да увеличи двойно своя глобален пазарен дял при чиповете от 10% на 20% до 2030 година. Това е добро пожелание, но предполага, че европейски производители на чипове ще трябва да изместят от световния пазар, съответно лидера Тайван и да отнемат и дялове от втората и третата глобална сила при чиповете, Южна Корея и Япония. И ако добавим и декларираните планове и вече утвърдени програми за стимулиране на производството на чипове и в САЩ, действително в близките няколко години би могло да се получат интересни размествания на този много важен за световната икономика глобален технологичен пазар.
Но въпросът е, защо след като Китай има официална, ясна, подплатена с милиарди $, програма от 2016 година в рамките на инициативата Made in China 2025, Европа, която е в нашия фокус тук, реагира така неоправдано късно? Лидерът в технологиите в света САЩ, също реагира неразбираемо късно. Един от проблемите, който би възникнал в резултат на успешно реализиране на de-risking при чиповете от страна на Европа, а и от САЩ е това, че би подкопала и буквално ерозирала директно Тайванската основна тактика за оцеляване - да бъде незаменима за глобалните доставки към европейския и американски пазари на чипове. Повечето тайванци, наблюдаващи подготовки за силова инвазия от страна на Пекин и една двойнственост у САЩ спрямо активна намеса в защита при ескалация на Тайван, вярват в критичната роля на Силиконовия Щит за запазване на наложеното статукво. Европа няма ясен отговор на този въпрос.
Друг потенциален проблем за действително рязко увеличаване на производството на чипове и подобряване защитеността на Стария континент срещу срив в доставните вериги на чипове, би била разходната сметка на политиката на de-risking. На този етап европейски производители на чипове като Siemens, са изградили стабилна производствена база и глобална позиция в производството на мощни чипове за автомобилостроенето и автоматизираната индустрия. Но европейската фирмена инфраструктура за производство на останалите видове чипове и най-вече тези от най-авангардно ниво, не е развита. Точно там водещи и доминиращи в света са тайвански компании. Създаването на един модерен завод за микрочипове не е проста задача. По анализ на американския концерн Intel, една фабрика за чипове под 7 нанометра, струва около 12 милиарда долара и време за построяването от минимум 3 години, при активното използване на 6 000 строителни работници. Високите разходи и факторът време, успоредно и с фактическия недостиг от специалисти за управлението и експлоатирането на една фабрика за чипове, поставят може би и една друга дилема пред Европа? Дали да инвестира и се превърне в истински глобален лидер при чиповете, където днес е силна или да хвърля големи средства в създаване на нови продуктови мощности за специфични чипове. Но големите разходи при чиповете започват едва след стартиране на производствения процес. Тези високи разходи са и довели до модела на договаряне и възлагане на производство на чипове, възприет и доминиран от тайванския концерн TSMC и южнокoрейският концерн Samsung. САЩ и Европа подтикнаха в тази връзка азиатски производители сами да изнесат свои производства извън Източна Азия. TSMC реши да създаде производствена единица в Дрезден, Германия, разбира се не при най-модерните чипове. Както и започна строителството на голям завод за чипове в Аризона, САЩ. Чието завършване реализира вече закъснение от 12 месеца и пречки свързани с набавяне на производствен персонал. Samsung започна подобна инвестиция в щата Тексас.
Европейската Комисия е идентифицирала 137 продуктови категории, в които Европа е най-чувствително стратегически зависима и това са екосистемите - самолетостроене и отбранителна промишленост, електроника, енерго интензивните индустриални производства, здравеопазването и възобновяемите енергии. Докато вноса за тези производства представлява представлява само 6% от общия стойностен вносен обем в ЕС, то приблизително 52% от вноса на тези продукти идва от Китай. А по общ обем на внос в Европейския съюз през 2022 година, Китай участва с 587 милиарда евро и е вносител номер 1. Ако през 2000 година делът на Китай в световния БВП е бил 4%, то през 2020а е 16%. Страните от ЕС имат положително търговско салдо със света, единствено с Китай салдото през 2022 е негативно с дебаланс от 250 милиарда евро. Накратко, от 2019 Европа разбра и обяви, че Китай е системен съперник, а през 2022 Брюксел започна да споменава и за уязвимости на Европа спрямо Китай, като импортна зависимост, несигурност в достъпа до доставните вериги, неравноправен достъп до китайския пазар, уязвимост в конкурентноспособността на редица продукти и уязвимост спрямо геополитическите аспирации на Китай. Успоредно с това Европа губи позиции на лидерство при много технологии като Изкуствения интелект, литиево-йонните батерии и при някои чипове, като тези за разпознаване на лица. Европа късно разбра, че китайците правят с държавни пари целеви инвестиции на европейския пазар и с дъмпингови цени постепенно изместват локални производители на собствения им европейски пазар и така разбиват в известна степен последния.
Темите Тайвански пролив и войната в Украйна са пряко свързани
През април 2023 година военният министър на Китай Ли Шангфу направи първата си задгранична командировка, след назначаването си до Москва и Минск. Но престоят в Русия само един ден, а за сметка на това цели 3 дни в Белорусия и в компания с Лукашенко посети и военни поделения. Няколко месеца след това той изчезна от сцената в Пекин и едва на 24 октомври бе официално уволнен от поста. През декември 2023 година Кремъл официално обяви разполагането на свои ядрени ракети на територията на Беларус. Тези факти би могло да бъдат интерпретирани в два интересни сценария, но в Европа анализ до сега не е направен. И няма как да не достигнем и до гледната точка на официална Европа по кризата в Тайванския пролив и войната в Украйна. Пекин и Москва имат две официални декларации, едната от 4 февруари 2022, дни преди започване на мащабно военно нахлуване с цел окупиране на столицата Киев и в последствие на цяла Украйна, при това за 7 дни. Пекин мълча цяла година по войната в Украйна и след това през пролетта на 2023 министърът на отбраната на Китай излезе с нова силна декларация по военното сътрудничество между Пекин и Москва. И двете декларации ползват много точен език и съдържат ясни послания към Колективния Запад, ръководен от САЩ. В тях се съдържа и ясния намек, че е започнат съвместен демарш за завземане на утвърдени с международни договори чужди територии и САЩ трябва да се изтеглят на изток от своите военно-стратегически и геоикономически позиции от Островната верига пред Китай, а НАТО да се изтегли на Запад в Европа на границите си до 1997 година. А на 24 февруари 2023, когато 141 държави осъдиха в ООН руската агресия срещу Украйна, Китай се въздържа. И понеже през 2022а полетяха и ракети, снаряди и бомби, а колоната от руски танкове и бронетранспортьори на украинска територия в посока Киев бе достигнала една впечатляваща дължина от 70 километра, не би могло да се говори за нищо друго, освен за прекрояване на утвърдени граници с военна сила, което има само едно вярно определение - Нова Световна Война! Брюксел не намери кураж да обясни това на своите граждани и избиратели, на които постоянно се обяснява, че живеят в демокрации. И определението Демокрация, нито е еднозначно, нито е напълно вярно в дълбочината на съдържанието си през 21 век. Но все още на Европа, поне по 16 важни показатели принадлежи и пасва определението Цивилизация. Или Брюксел не успя да обясни през -2022-а, защо около Тайван напрежението е достигнало само на крачка от военен глобален конфликт, а в Европа той е започнал и най-важното - темите Тайвански пролив и войната в Украйна са пряко свързани. И може би не най-важното е дали Европа би съумяла до 2030 да удвои своя глобален дял в производството на чипове, а далеч по-важно е да обедини вътрешните си сили и да запази мира на Стария континент, на каквато и да е цена, без отлагане и протакане и да се опита да запази нещо поне от цивилизационната си същност. Защото повечето анализи през последните 8 години по възхода и плановете за глобално влияние на Китай, изготвяни от китайски учени показват, че основният конкурент в икономика, финанси и технологии на Китай са Съединените щати и Пекин гледа на Европа, като потенциален партньор през призмата на двустранните си отношения със САЩ, но от друга страна и оценява Европа като водещата Цивилизация в днешния комплексен и сложен свят. Така го описват китайци в техни важни доклади, не можем да прочетем такава постановка в актуални доклади на европейски учени. Както и не можем да прочетем, че една война в Тайванския пролив би имала невероятни последствия за всички страни от Европейския съюз. Проучване от 2023 на Rodhium Group, Ню Йорк, посочва, че една блокада на Тайван би донесла 2 трилиона долара загуби за американската и европейска икономики, само в областта на спиране доставките на чипове. Не прочитаме и нищо по въпроса защо в Белорусия се разполагат ядрени ракети, нито защо една Полша за разлика от мощната икономически Германия, отделя вече 4% от БВП за най-модерни въоръжения и ги поръчва в САЩ и Южна Корея на пример. И защо Варшава си е дала кратък тригодишен срок да създаде най-мощната и най-добре въоръжена армия в Европа. Може би защото поляците наистина имат самочувствието на цивилизована държава. Факт е, че Естония бе единствената европейска държава, която откри у дома представителство на Тайван. За което понесе големи, фронтални и всестранни атаки от страна на Китай. Защо никой не я последва в тази смела позиция спрямо далечен Тайван.? Защо няма нито един пазарен анализ, че най-срещаните стоки в магазинната мрежа на България са с полски произход, при една изключително богата гама и високо качество, в съчетание с приемливи цени. А не се доставят например от страната, която е в състояние да доставя само нефт и газ? Защо няма добър анализ в Брюксел, къде са основните причини за роенето на крайно десни движения в цяла цивилизована Европа. И защо не се обяснява на избирателите, че само през 2022 година крайно десните партии и движения в страните-членки на ЕС са получили външно финансиране за около 900 милиона долара. Кой плаща тези големи суми, как и защо. И вместо да се пишат прогнози за изхода от предстоящите избори в Тайван, не е ли по-уместно да се напише един точен и убедителен анализ с няколко прогнози, как би изглеждала политическата картина в Европейския съюз след предстоящите избори през юни 2024 за Европейски парламент. Защо Брюксел не е предложил до момента един анализ на Икономическия и Обществен Модел в Унгария например. Защото до 15 октомври 2008 година, избухването на световната финансова криза, западноевропейски банки бяха наляли в унгарската икономика кредити в размер на 280 милиарда долара. Кой е усвоил тези огромни за тази малка икономика пари, какъв икономически модел, последван и от политически модел след това, се създаде с тези кредитни западни пари в Будапеща. Кои са неговите бенефициенти, става въпрос изключително за частни структури и конкретни физически лица. А от 12 години, още от финансовата криза в Гърция, унгарското правителство разиграва Европейския съюз по редица ключови решения, упражнявайки вето и до днес. Дали така би управлявал, при такава съпротива, примерно от страна на партийния секретар на провинция Гуангдонг в Китай, Си Дзинпин или Кремъл при съпротивата на губернатора на Курска област? През 21 век, в условията на глобална системна криза на капитализма и отпочнала де факто Трета Световна война ( а тя започна още през 2014 година), не е възможно, поне европейското население да продължава да бъде така мощно дезинформирано и да си няма и хабер, какво точно означава кризата в Тайванския пролив, защо Холандия налага ембарго на авангардните си уникални машини за литография при производството на чипове, защо една война за икономически интереси между руски и украински олигарси прерасна в конфликт със световни последствия, каква точно е тайната сделка между Пекин и Москва, резултата, от която ще бъде разбран примерно след две години? Защо най-късно след две години и Варшава би поискала разполагане на ядрени ракети на своята територия, защо Германия не достави на Украйна високоточните ракети Taurus и още един вид американски ракети на склад в немските поделения, които по думите на американски генерал, вече в пенсия, биха приключили войната в Украйна само за 3 седмици още през май-юни 2023а? Защо въобще бе започната тази безперспективна и глупава война? Защо в крайна сметка цялата млада европейска генерация, родени след 1980 година, системно бива бомбардирана с информационен шум и тази армия от млади хора, от която зависи бъдещето на континента е обект на интензивни техники за mind control и младите нямат никаква представа какви процеси точно текът в света, в Китай, на Уолстрийт в Ню Йорк, в икономиката на Великобритания. Защо инфлацията в Турция по официални данни надхвърля 82%, защо основният лихвен процент в Русия е 16% и какво означава това? Защо китайските стоки заливат руския пазар, а не стоки собствено руско производство и защо за периода на войната рублата се е обезценила силно спрямо западните валути, но и с над 10% спрямо китайския юан? И защо изнесеният през 2022 година нефт за Индия е заплатен с индийски рупии и равностойността им е над 39 милиарда долара, а с тези рупии Москва не знае какво да закупи от Индия. И защо руската икономика веднъж е преминала на военни релси и второ е поела след де-доларизацията, курс към юанизация? Защо през декември 2023 от руския пазар са изчезнали яйцата. Дали пък това не е свързано с тяхната доставна верига, защото яйцата трябват да бъдат снасяни, а кокошките отглеждани. И птицевъдството няма нищо общо с производството на 122 мм снаряди, при това непрецизни и невъоръжени с така популярните днес чипове?
Темите на първи януари 2024, когато възниква този текст са много и преобладават неприятните. Дошло е време Европа да се раздели с някои свои илюзии по отношение на взаимоотношенията с Китай. В така създадената сложна военно-политическа и геоикономическа обстановка в света, пречупена през призмата на проблема Тайван и Тайвански пролив, по всичко личи, че на Европейския съюз е нужно едно ново, по-обхватно знание, рязко подобряване на на своята отбранителна способност и устойчивост на кризи, сериозна работа в областта на възпирането на агресивни играчи и солидна работа по намиране на стабилни партньори, с които на двустранна база да се решават бъдещи и неизбежни проблеми свързани с доставни вериги, криещи големи опасности за европейската икономика. Както и да започне да подготвя своето население за предстоящата глобална парично-финансова реформа. Която по всичко личи, би произвела малко печеливши и много губещи.
Желязна финансово-икономическа хватка
Но да се върнем от движещата се по инерция и полу пробудена Европа към Китай. Китай няма да отстъпи в спора по Тайван. Почти разбираме, че засилването на военното напрежение около Тайван цели за сега сплашване на тайванските гласоподаватели и партийните лидери, които кандидатстват за президент. От гореспоменати факти и тенденции е разбираемо защо Пекин е изнервен и бърза. Разбираемо е и, че Колективният Запад няма за сега добър мениджмънт в съревнованието между двете системи - Пекин и Вашингтон. Много вероятно е Китай да играе ва банк и ако разполага с ефективен ресурс да го хвърли в мащабно действие и постигне максимално добър за своите интереси в Тайван изборен резултат. Успоредно с това китайците работят и на пистата на двустранните икономически връзки и обвързаности с Тайван. И тук един подходящ пример. Докато през септември 2023 стотици пъти китайски самолети нарушават въздушното пространство на Тайван и определено преди това се играят учения за морска блокада на острова, китайското правителство обяви свой план за изграждане на югозападната си провинция Фуджиян (Fujian) за Зона за Интегрирано Развитие с Тайван, включително стартиране на инициативи в нея за развитие на финансовите пазари. Синхуа обяви, че Пекин ще окуражава тайванските фирми в тази провинция да излизат на фондовите борси в Китай. А те са три - Шенчен, Шанхай и Пекин. В съобщението се казва, че китайското правителство ще окуражава и подкрепя сътрудничеството през Пролива във финансовата област и планира да създаде един интегриращ фонд за това развитие. Или едно смело резюме би звучало така: Китай плаши със самолети, ракети, морски учения и затяга обръча около Тайван, но успоредно с това знае, че в Китай има инвестиции, участия и филиали на над 90 хиляди тайвански фирми. И само този ход е един показател, че военната стратегия играе ролята на плашило, а парите, продуктите и съвместните икономически интереси постоянно откриват нови форми и основното поле, на което Пекин би решил въпроса с мирното обединение е в желязна финансово-икономическа хватка, като определено ще разчита и на силно лоби от тайвански фирми и банки, които на даден етап, само за един уикенд ще пренапишат и редактират партийната програма на дадена, която и да е партия и целта би била постигната в средносрочен план.
ККП не би изчакала да отиде на конгрес през 2027 година без да е решила проблема Тайван. За почти изключено намирам и едно прибързано силово, военно действие от страна на Пекин. Последният пример със Зоната във Fujian ни показва, че Китай напредваше успешно до сега по целия свят с банки и инженери и днес продължава да прави това в the most dangerous place on Earth - Taiwan.(The Economist).
Няма да е мъдро и по китайски, Пекин да изневери на тази си доктрина!
2 януари 2024
Борислав Сретков
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация